The Addams Family (1991) Свали субтитрите
Ела, тъгувай, ние те приветстваме. Нека да се присъединим в скръптта.
Радвайте се в отчаяние и почитайте щастливото мъртво.
Скъпо обичано...
Добре се представи, стари човече.
- Гомес.
- Кара Миа?
Имам чудесни новини. Ще раждам... сега.
- На колко време получава контракции? На всеки 15 секунди, докторе.
Имаш ли непоносими болки? Дали ще е нечовекоподобен?
Скъпа, боли ли те?
- Да.
Тогава мумията целунала татко, и ангелите казали на щъркела.
И шъркелът слязъл от рая и сложил диамант
под лист в кръпката на зеле.
И тогава, диаманта се превърнал в бебе..
Нашите родители също имат бебе.
Те мразят секса..
Бутайте , г-жа Адамс!
- Форцепси.
- Форцепси.
- Бихте ли желали обезболяващи?
- Не, благодаря, но не казвайте на децата.
- Кара Миа.
- Мон шер.
- Г-н Адамс, бебето.
- Моля?
- Момче е!
- Момиче.
- Гомез!
- Кави са новините?
- Какво е?
- Адамс е!
Подготвих ти малка изненада, скъпа моя. Надявам се да ти хареса.
О, Гомез! Тъмно е, то подтиска, самотно е.
- Казва се "едва проходило дете".
- То е сън.
Ела, Кара Миа.
Люлката на Адамс.
Добре дошъл в къщи, сине мой.
- Това не е истина.
- Така е. Всеки знае това.
Когато в семейството ни има бебе, един от нас трябва да умре.
- Наистина?
- Това е традиция. Един от нас трябва да си отиде.
- Кой от всички?
- Добре , те само се нуждаят едно момче.
- Той има моите бащени очи.
- Гомез, извади му ги от устата.
Бебе в къщата. То ще е до време. Хей, бебче...
Видя ли това?
То е истински дявол!
Пъгсли, бебето тежи 10 паунда, гюлето тежи 20 паунда.
- Кое ще падне на пътеката първо?
- Аз все още съм на части.
- Как мислиш?
- Гюлето?
Много добре. Но кой от тях ще скочи?
- Бебето?
- Има само един начин да разберем.
Готови?
Едно, две, три!
- Каква прекрасна вечер.
- Дъжд.
- Кара миа!
- О, скъпи!
Деца, защо мразите бебето?
-Ние просто искаме да си играеме с него.
- Особено с главата му.
- Мислите ли че ние повече обичаме бебето?
- Да.
- И заради това някой от нас ще умре?
- Да.
Това не е истина. Вече не!
То е само съперничество на роднини.
Гомез, Спомняш ли си какви бяхме ние?
- Аз те мразех!
- Аз те презирах.
Аз го удуших и той изгуби съзнание и се наложи да му сложим респиратор.
Аз го вързах за едно дърво и му извадих четири основни зъба.
Когато той заспиваше, аз отварях неговият череп и му махах мозъка.
Наистина ли си го правил?
Братко!
Братко!
Деца, видяхте ли?
Смърт. Смърт за враговете на народа от републиката.
Урааа! Справедливостта е сервирана.
Доведи сега онзи дявол.
Вие сте предали народът на Франция. Обсебен сте от дявола.
- Признавате ли се за виновен?
- Виновен.
Виновен, с вашето собствено признание. Присъдата е смърт.
Палачо, сложи го на дръвника.
Едно, две...
- Деца, какво правите тук?
- Играеме!
Три!
Беда за републиката.
Погледни се!
В полунощ, при пълнолуние. Обградени от смърт.
Беше много отдавна.
- Давай.
- Пази тишина!
Пропуснахме!
- Тука, удряй!
- Не го искам.
Една къща, три деца. Толкова много прозорци.
Скъпа, тревожа се за теб. Стресът, цялата тази разправия.
Ще се оправя. Просто обичам да съм модерна жена, която иска всичко това.
Любящ съпруг. Семейство.
Просто аз трябваше повече пъти да търся тъмните сили и да
съединявам техният адски кръстоносен поход. Това е всичко.
Ти можеш. Ти трябва, и ще бъдеш.
А сега?
Деца. Като ваша нова бавачка,
Аз знам че ние сме изцяло заинтересовани за околната среда.
И така, тази сутрин, нека обсъдим как да предотвратим горските пожари.
Да предотвратим?
Добре деца. Мразя го до тук.
Сега, ще отговорите на един много прост отговор. Къде е бебето?
Коя част?
Здравейте дечица! Аз съм Поли марионетката. Какво ще правим днес?
Аз знам. Нека да почистиме всички стаи!
Здравей, Поли. Ще изчистя моята стая, в замяна на твоята безсмъртна душа.
Здрасти! Имението Адамс? О, колко е старо!
И голямо...
И наклонено.
Здравейте, Аз съм Деби Желински от агенцията.
Агенцията? Но те твърдяха, че нямат никой в наличност.
- Те предложиха доберман.
- Изненада! Бях извън града.
- Вие ли сте мамчето?
- Аз съм г-жа Адамс.
Харесвам вашата рокля. Тя е толкова стегната!
Благодаря.
Гомез, мисля, че може би имаме нова бавачка.
- Г-ца Желински.
- Деб.
- Ти не си ли покорител на женски сърца?
- Държа да съм такъв.
Мога да ви покажа моите препоръки, за да знаете, че не съм някой манияк.
- Разбира се че не сте.
- Вие сте толкова млада.
Добре дошли. Има камбанария, блато, и подземие по-надолу.
- Кабелна?
- Разбира се.
Деби!
- Това ли е малкият Критър?
- О, не!
- Това е нашето бебче.
- То е възхитително, то е прекрасно.
- Как се казва?
- Казваше се Агъни.
- Ние минахме през всички обичайни имена.
- Луцифър.
- Бенито.
- Мао.
И тогава ние дойдохме при нашите усещания. Нещо лесно.
- Нещо за дете, което може да живее...
- Пуберт.
Пуберт...
Харесва ми, Отвратително е.
- Може ли?
- Облеклото ви леснозапалимо ли е?
Ще намразите неговите изтрели? Дребна шарка, заушка, бяс?
Ох, аз просто обожамам малките бебета.
Аз просто обичам да ги грабна и да спра дъхът им от техните малки телца.
Здравей, Пуберт. Обичам те.
Това е г-ца Желински, вашата нова бавачка.
- Какво трябва да кажете?
- Страх ни е, нас много ни е страх.
Вижте се! Всичко се затвори в тази къща с новото бебе.
- Това не е лесно, нали?
- Не.
Аз се обзаложих, че понякога вие искате да си бъдете само двамата.
Или по-малко.
Добре. Не се тревожете. Всичко ще бъде наред.
Харесвам ги.
Нещо, спри с това.
Той те харесва!
Аз съм добра към моите ръце.
Какво прекрасно семейство!
Въпреки че, там има още един семеен член с който не сме се срещали преди това.
Здравейте господине..
- Вашият племенник?
- Брат.
- Не!
- Фестър, излез от там.
Той е много стеснителен. Фестър, това е г-ца Желински, новата ни бавачка.
Зравей, Фестър.
Къде го намерихте?
Трябваше да е изгнил.
Нямам търпение. Започвам от утре сутрин..
Защо не още от тази вечер?
- Лека нощ, Деби.
- Лека нощ.
Крещи ако ти потрябва нещо.
- И така, ние наехме г-ца Желински.
- Тя е бисер.
Тя е прекрасна!
Фестър, аз съм толкова щастлив човек.
Надявам се че накой ден и ти ще разбереш радостта от това да имаш деца,
и да платиш на някой за да ги възпита.
- Но първо, трябва да се оженя.
- Но ти си все още момче.
Имаш изобилие от време. И ще се запознаеш с някого много специален.
- Накой, който има нужда да натиснеш и напълниш.
- Аз щях да харесам това !
Ти, негоднико!
И какво е това?
Мама!
Тази вечер във "Американските най-отвратителни неразкрити престъпления",
ще разследваме случеят със Урсула, Кармен Надийн.
Три различни жени с една обща цел:
Убийство!
Те все пак са жени, Черни Прозорци.
Тя се бракосъчетава и след това убива.
Тя преследва богати мъже, които са самотни, богати ергени,
спечелили тяхното доверие и любов. Най-накрая тя се омъжва за него.
тогава, в първата брачна нощ, тя го убива.
Смъртите случаи изглеждат случайни. Тогава тя изчезва, с осребрен чек в ръка.
Но парите никога не стигат, и скоро И Черните Прозорци са отново гладни.
Гладни за пари и любов.
Господарка на измамата, избягва властите с години.
Коя е тя, и каква невинна форма ще приеме после?
Всичко което можем да кажем е: Ергени, Пазете се!
Ние ще излезем и няма да ни има до обяд..
Всички важни номера - Полиция, Пожарна, Морга.
Фестър, побързай!
Довиждане, Фестър..
Кажи довиждане на Деби.
Забавлявайте се!
Фестър Адамс. Миличък мой...
Акции и връзки. Дела.
Златно кюлче.
Банкови сметки, ценни книжа...
Каква странна старинна къща.
Има течение. Това наистина не е място за деца.
Изобщо не е място.
Стой мирно, ти малко изчадие!
Той не е изчадие.
Разбира се, че не е. То е възхитително малко бебе.
- Хубаво. Оправи го.
- Ще го оправим, и сме готови за разходка.
- Искаш ли да дойдеш с нас?
- Наистина ли си бавачка?
- Що за въпрос!
- Защо дойде тук?
За да се грижа за вас.
Всички вас.
Особено за моят чичо?
Аз не трябваше да ви казвам това. Те ме заклеха към тайна.
Малки ангелчета.
Но те искат да излязат. Те говореха за това цяла сутрин.
Те просто се страхуват да ви попитат.
Те се страхуват че вие мислите че те не ви обичат.
- Жалки мисли.Това е странно искане.
- Ужасно е.
Те поставиха техните сърца на него.
Аз знаех че вие ще искате да знаете, загрижени, грижовни родители.
- Какво трябва да направим?
- Как можем да откажем?
Няма защо да им го казвате. Просто го направете!
Сигурна съм, че те ще отричат всичко, но те искат да излязат. Бог ги обича.
Летният лагер!
лагер Чипеуа. Колко очарователно.
-Какво е Чипеуа?
- Стара индианска дума.
Имали са предвид "сирак".
Пресен въздух. Миризма на бор.
Уенсди, погледни останалите деца.
Техните лунички, техните ярки малки очи, техните нетърпеливи, приветливи усмивки.
Помогни им.
Здравей, аз съм Аманда Бъкмант. Защо сте облечени така?
- Как?
- Като че ли отивате на погребение.
- Като че ли някой е умрял.
- Само почакай.
Здравейте. Дон Бъкман. Това място не е ли нещо по-така?
Изключително. Вашето дете трябва да е доста специално за да влезе тук. Подарък. Изключително.
Аманда пропусна две степени. Как е вашето момче?
На изпитание.
Ние обичаме Чипеуа. Аманда едвам дочака, през цялото време все за това говори.
Тя има цял нов гардероб. А тази малка дама?
Уензди е от онова време когато момичетата имаха едно нещо в мислите си.
- Момчета?
- Човекоубийство.
Внимание! Слушайте ни всички!
- Аз съм Гари Гренгър.
- А аз съм Бети Мартин-Грегнър.
Ние сме собствениците на къминг Чипеуа,
Първите Американски улеснения за приемуществото на малдите възрастни.
Вие всички сте тука, за да научите, да растете и да се забавлявате!
Защото, това е онова, което съществува за всички привилегировани!
- Мамо, тука въобще не ми харесва.
- Млъкни. Толкова си мръсен.
- Остави го намира.
- Не мога да дишам.
- Бъдете честни и се усмихнете.
- Неговата е: "защо той е винаги болен".
- Не започвай пак с това.
- Ти започна първа.
Всеки се обърна и видя Пепеляшка.
"Коя те тази красива жена?" се питат всички.
Даже чаровният принц я видял, когато тя пристигнала.
"Коя си ти?" попитал я той.
"Моето име е Пепеляшка," казала тя на принца.
"Можеш ли да ми кажеш, кой е този човек до купата?"
"Този очарователен мъж."
"Този странен чаровник."
"Този мъж, който ме кара да треперя под моя корсаж."
"Този плешив мъж?"
- Тя ме кара да полудея!
- Коя?
Деби!
Дори и самото и име. Деби... Не е ли прекрасно?
Тя ме кара да си спомням за винил, химикали...
Наистина ли, Фестър, случи ли се най накрая?
Не знам, но предполагам. Всичките тези години аз ви гледам теб и Мортиша
през прозореца, входа, ключалките.
Бях толкова щастлив за теб, но бях също и много ревнив.
Аз мечтаех че някога там някъде ще има някой само за мен.
- Тези мисли.
- Знам, Знам.
Но аз искам повече. крака, лакти, глава...
Два крака?
Дали да поканя Деби на вечеря?
Ами ако каже НЕ? Ами ако каже ДА?
Гомез, ако я попитам, бихте ли дошли с Мортиша?
Разбира се.
Спасяване! Аз знам че всички вие сте отлични плувци,
но сега ние ще покажем нашите умения и ще си заслужиме дипломите.
Какво ще кажете за нашите първи две участнички, които ще участват?
Аманда, Уензди?
- Това ли ти е банският костюм?
- Не е ли малко демоде?
Едина от вас ще бъде удавничката, а другата ще трябва да я спаси.
- Аз ще бъда жертвата.
- През целият си живот.
- Ще бъда истинска актриса.
- Браво!
Аманда, скачай вътре, преплувай няколко метра, и започни да се давиш.
Помощ, Помощ! Давя се!
Помогнете, ще се удавя!
Не мога да плувам.
Това е любимото ми заведение. Идвам тук от години.
- Разбира се, то беше преправено.
- О, тук е толкова прекрасно.
Нали, Фестър?
Фестър?
Това е стар френски обичай, половин част от хлебче.
Фестър е истински традиционалист. Той е прекарал много години в чужбина.
- Той знае перфектно 12 езика.
- Аз мога да кажа,
че когато го видях за пръв път, си помислих че е от Европа.
- Наистина?
- Това е истината.
Но аз взимах баня!
Фестър е наистина чудесен човек, но беше ужасно притеснен.
Не мога да разбера той въобще харесва ли ме?
Разбира се, че те харесва. Той повърна.
Това е истината. Това ли прави винаги когато е с жена която харесва?
О, не. Точно ти.
- Мислиш ли, че тя има намерения?
- Не разбира се. Тя те обожава.
Направих такава бъркотия!
Гомез, как го правиш?
Как да бъда като теб? Как мога да бъда учтив?
Ухажвай я, възхищавай и се.
Накарай я да се почуства като най-възвишеното създание на Земята.
Да. Това ли е?
Върнахме се. Напудрихме се..
Постигнато е съвършенство.
Ние сме най-щастливите братя на Земята. Ние сме недостойни за такъв разкош.
Зашеметени от такъв блясък.
Точно така. Ние трябва да имаме грозни момичета.
И тогава духът казал, "Ще ви преследвам вечно!"
Уензди, трябва да довършиш приказката за духа.
- Тя е тъпа.
- Добре, ако не можеш...
На следващата нощ, духът се завърнал в обитаваната от духове бунгало.
И казал на тези от лагера,
"Никой от вас не вярва в мен, затова трябва да докажа своята сила."
И на следващата сутрин, когато децата от лагера се събудили,
видяли, че носовети им били пораснали навътре.
О, Фестър, как трябва да ме мразиш.
Какво?
Ето те, най-добрият човек на земята.
- Сигурно ти досаждам.
- Никога!
Фестър, преди да продължим по-нататък, Трябва да ти призная нещо.
Нещо което трябва да ти кажа..
Аз съм девствена.
- Наистина?
- Да.
Какво е това?
Това е някой, който никога не е изпитвал физическа любов.
Имаш в предвид с друг човек?
Тогава Деби, и аз искам да ти призная нещо за да ти стане по-добре. Аз също.
- Ти? Ти?
- Да.
Но твоят поглед, твоят чар...
- Жените трябва да те преследват навсякъде.
- Правя запас!
О Фестър! Винаги съм си мечтала да срещна някой... недокосван.
Някой чист, някой като теб.
Ще го срещнеш.
И мечтаех, че като го срещна,
няма да дочакаме до сватбената ни нощ,
за да си го дадем един на друг, и да направим решителната стъпка.
Коза?
До сега си мислех, че това е невъзможно, но Фестър Адамс, аз те обичам.
Наистина?
Моля те, бъди искренно честен. Аз трябва да знам за твоите чуства към мен..
Аз те обичам. Обожавам те. Ще направя всичко за теб.
- Ще ти платя.
- Фестър!
Деби!
- Погледни го.
- Толкова е мил.
Тази вечер, докато гледах Фестър и Деби,
стисках палци. Надявах се.
- Молех се.
- Нека го вземе любовта.
- Нека да бъде щастлив.
- Нека да го вземе при себе си.
Гомез! Мортиша!
Чудесни новини! Нещо невъзможно, като чудо!
- Обрив?
- Махнал се е?
Аз съм сгоден!
- Точно така.
- Беше на нашата майка.
Тя беше заровена с него.
Поща! Адамс.
Бъркли, Кесълман, Калуи Декстър, Донман, Едуардс,
Евънс, Файнли, Фишърr, Фрамингам.
- О, не!
- Какво има?
- Това е неизразимо.
- Има нещо лошо? Лоши новини?
Най-лошото нещо, което се е случвало в историята.
- Чичо Фестър ще се жени..
- Сватба? Но, това е чудесна новина!
- За кого?
- Бавачката.
Махай се от моята стая! Искам да кажа, че ще се самоубия. Помощ?
Сигурна съм че тя е много приятна дама.
Мисля, че това е отвратително!
Тяхното семейство прилича на странен медицински експеримент.
Приличат на циркаджии.
- Какво каза?
- Деца! Групата се събира.
Уензди.
Пъгсли.
Искате да се скарате с групата ли?
-Не искаме това.
Те са толкова мили.
- Ние не сме мили.
- Ние ги научихме да са такива.
Долавям малко недоразумение тука.. Нещо, което не трябва да има при нас.
Но няма проблеми. Те всички се нуждаят от добри приятели, добри забавления
и малко време във бунгалота на хармонията.
Колко дълго време трябва да останем тук?
Докато откачим.
Забавлявайте се.
- За какво си тук?
- Не исках да се кача да яздя кон.
- Само за това?
- И не исках да направя бунгало за птичките.
- Защо?
- Просто имах нужда да чета.
Не и докато си тука, четириочко!
- Побързай!
- Идвам.
- Кой е там?
- Внимавай. Титане.
Ето ги и тях. Видях ги като се промъкнаха навън.
- Какво правите?
- Много е важно да се видиме с нашето семейсто.
По важно от приятното лято, отколкото да намерите нови приятели?
По важно от участието ви?
Джоуел Гликър, изненадан съм повече от тебе.
Трябва да се махна от тук. Имам алергия.
Имаш алергия? Към слънцето, алергия и хитрост?
- Да.
-Мисля, че трябва да бъдат наказани.
Наказани, наказани, наказани...
Не, не! Ние не сме тук да се наказваме! Тук сме за да се вдъхновиме.
Знаете ли от какво се нуждаят вашите приятели - нинджи?
Знаете ли каква сила наоколо превръща техният живот в тъжен и мрачн?
Каква?
Кумбая, Господарю Кумбая
Кумбая, Господарю Кумбая
Кумбая, Господарю Кумбая
О Господарю, Кумбая
- Деби, покани ли някого?
- Мортиша!
Маргарет.
- Това ще бъде нашата булка.
- Добре дошла в нашето семейство.
Не мога да изразя, какво е за мен да се присъединя към клана Адамс.
- Срещнахте ли се вече с моят съпруг, Бртовчед му?
- Братовчед му?
Ние бяхме толкова щастливи. Също както малкият Пуберт пристигна,
Ние бяхме изненадани със нашият собствен малък букет от радост.
- Кой.
- Не, аз не казах нищо.
Не, това е името на бебето. "Кой".
-От баба му е.
- Не е ли хубав?
Имаме си представа.
Защото той е весел добър другар.
Който никой не може да отрече.
Вие сте чудесна компания от приятели, които могат да ми дадат надежда.
Какъв купон!
А сега, парченце от устойчивост...
Бедното момиче.
Лърч, беше ли тя вътре, преди да я опечеш?
Се ла ви!
- Наистина ли си алергичен?
- Към почти всичко.
- Не, не си.
- Съм.
Не мога да ям млечни продукти, да нося вълна или да пия хлорирана вода.
Знаеш ли какво става ако мама използва омекотител?
- Какво?
- Умирам.
- Къде си?
- Тук съм.
- Къде?
- Зад скелета.
Получи ли съобщението ти в колета ми?
- Искам да те попитам нещо.
- Какво?
Вярваш ли в съществуването на Дявола?
Ами, срещала ли си майка ми?
Моят чичо Фестър ще се жени за за тази жена в бяла рокля.
- Радиоактивна?
- Бавачка.
Но аз трябва да отида на сватбата. Трябва да избягам. Ще дойдеш ли с мен?
Искаш да кажеш нещо като среща?
- Не.
- С удоволствие.
Аз, Фестър Адамс,
с настоящето декларирам моята всеотдайна любов.
Ще те обожавам винаги!
Ще ти посветя всеки ден, за да бъде твоето щастие.
От тук нататък, аз ще бъда твой вечен и смирен роб.
Прекрасно.
Аз също.
Ще имате чудесен живот заедно.
Да, Разбира се.
Ела, скъпа. Нека видим, коя ще бъде следващата щастлива булка.
- Сега, ще трябва да се омъжиш.
- Това не е задължително.
Опъни се!
Ключът за успешен Хавайски меден месец
е романтичната музика.
Аз поръчах тази касета от "Временен живот".
5 000 от най-романтичните мелодии на целият свят.
Това е великолепно. Как го наричаш това?
Номер 438.
- И така, харесваш ли романтичният живот?
- О, да.
Аз обичам романтичният живот.
- Фестър, кажи ми колко ме обичаш?
- С цялата си душа.
- Ще направиш ли всичко за мен?
- Всичко.
- Би ли умрал за мен?
- Да!
Обещаваш ли?
Тиквичке?
Сладкишче?
Скъпа, знам че си малко изнервена. А и аз също.
Не съм нервна. Объркана съм.
Заради ваната?
- Това беше случайно.
- Знам.
- Добре съм.
- Знам.
Да не ти идват други мисли.
Не се плаши. Това е ново за мен, както и за теб.
- Наистина ли никога не си правил секс?
- Никога.
Тогава, от къде знаеш, че се нуждаем от него точно сега?
Ще го направим точно като Гомез и Мортиша. Ще се преструваме, че сме у дома, в моята стая.
Баба долу във хола, Лърч до вратата.
- О, Господи.
- Какво ти е? От какво се нуждаеш?
Само от теб, миличък.
Наистина?
Фестър, аз съм готова.
- Само ще нещо...
- Гомез ми каза. Никакво кикотене.
- И никакви фигурки с ръце.
- И...
След като правим любов, ти никога няма да видиш своето семейство.
- Какво?
- В противен случай, аз няма да мога да се наслаждавам на себе си.
Аз мога никога да не стигна до съвършенство.
Освен ако аз не видя никога своето семейство?
Да. Ако ги включа в нашият живот, Аз няма да мога да правя никога... ти знаеш.
- Никога?
- Не ме ли обичаш?
- Разбира се.
- Не ме ли обичаш?
Да.
Разбира се че да,
пиронче.
Това е последното, което сме получили от Фестър и Деби.
А беше преди седмица. Как е скъпото ми братче?
Погледни го. Толкова е весел в това писмо.
Козина от куче.
- Отлично, Аманда!
- Благодаря ти.
Следващият!
"Скъпи Уензди и Пъгсли."
"Скъпички, много ви обичам, но никога няма да мога да ви видя отново."
Гликър, давай!
Добър опит!
"Когато вие порастнете и останете сами, ще ме разберете."
"С любов, Чичо Фестър." Той е мъртвец.
Давай!
- Това не е ли Американски плешив орел!
- Не е ли изчезнал?
Вече е.
- Г-жо Адамс.
- Да!
- Катафалката за мъжът ви, мадам.
-Къде е трупът?
- Ето го там.
- Но той е жив.
- Да, кажи ми как?
- Може би ще бъдем заедно за малко.
- За цял живот, Кара миа.
- Какво? Говори английски!
- Тиквичке.
Щом трябва да бъдем заедно, ще трябва да направим някои промени.
Промени?
Внимателно, това е "Credenza".
Това са прекрасни неща. Те са по каталог.
Фестър, ела веднага!
- Този сърбеж.
- Не я пипай, докато зарасналото не е започнало да пада!
Тиквичке, мислиш ли, че тези дрехи наистина са за мен?
- Разбира се че не. В това е смисъла.
- Къде го искате това?
На вторият етаж, до стълбището. И внимателно.
- Аз съм нейният съпруг.
- Фестър!
- Дай ми целувка.
- Дай ми 20.
Внимателно! Това е полилеят на кралица Анна.
"Хавай е прекрасен. иска ми се и вие да бяхте тук,"
"И няма да мога да ви видя никога повече. Послеслов: Деби казва Здравейте."
Не мога да разбера. За седмици, нито дума, и сега това!
Скъпи, ела в леглото. Той не може да бъде сериозен.
Направил ли съм или казал нещо? Защо моят собствен брат ме презира?
- Той те обожава.
- Бих направил всичко за него!
Ако той поиска, бих си извадил очите!
По негова заповед, щях да пълзя по корем,
през горещи въглени и начупени стъкла.
- Защо чакаш?
- Може ли Фестър да е полудял?
Той в момента е във някаква фаза.
Поща - неудобството на меденият месец. Това са много общи.
- Спомняш ли си нашият меден месец?
- Онова великолепно морско пътешествие.
- Без обаждания.
- Без грижи.
Никакви оцелели.
Скъпа моя...
А ти все още ме желаеш след всичките тези години?
- Старите топки и вериги.
- Завинаги!
Ще ги взема.
До празненството оставт още две седмици, и вие знаете какво означава това.
- Чисти бунгала.
- Създадени от глина.
И кану, кану, кану!
Най-добре е да се стегнем, а?
Вижте това. Намерих го най после. Изнасилвачи и серийни убийци.
Липсват ми още Джак изкормвача и това момче "Зодиак"
Вижте. "Черният прозорец".
Това е Деби.
Най-малко 3-ма богати съпрузи. Всичките са мъртви.
- Ще ти дам нещо в замяна.
- Какво?
Ами Фишър.
Всяка година, ние приключваме нашата лятна почивка с едно много специално представление.
- Книга, музика и стихотворения със...
- ...Гари Грегнър!
Тази година, нашият стар другар ще дойде с нещо доста вълнуващо.
За пъв път ще наградя лично най-добрият сред вас.
Ние дълго и трудно мислихме за правилен избор на актриса за ролята на водачество
на Сара Милър, красива и добра дама на поклонник.
И ние избрахме:
Аманда Бъкман!
И в ролята на нейни поклоннички:
Лили, Дженифър, Тифани, Миси, Мишел и Мелиса.
Но, разбира се, не всички могат да бъдат звезди.
Нека не забравяме нашите сладки малки:
Мордекай, Янг, Естър...
Ърм... Консуела, Ървин, и...
Не съм много сигурна как се произнася това. Джамил... Джама...
- Джамал.
- Както и да е.
И като техен водач, във второстепенната но важна роля на Покахонтас...
Предположете за кого си мислим? Нашата собствена малка отхвърлена брюнетка:
Уензди Адамс!
Искаме да се видим с Деби и Фестър..
Г-жо Деби...!
Гомез, къде ли са?
Изглежда ми познато. На мен ми изглежда като портата на ада.
Добре дошли в моят дом.
- Може ли да се видя с моят брат?
Не. Той не иска да вижда никой от вас, или това.
-Защо не?
- Защото той е влюбен.
Той е обвит в обвивка паяжина от екстаз.
- И мрази вашите вътрешности.
- Но защо?
Защото вие се саморазпадате. Вашата велика любовна афера.
Вие го държахте като дете. А аз го направих мъж.
- Нека чуя това от неговите собствени уста.
- Неговата уста е заета.
- Искаш ли да говориш с тези хора?
- Деби...
- Не. Махайте се!
- Това не е брат ми!
- Съжалявам.
- Ти си го заробила.
Ти държиш Фестър под някаква странна любовна магия.
Аз уважавам това, но моля те, нека да го видим?
- Дори не си го и помисляйте.
- Отиде твърде далеч.
Ти се омъжи за Фестър. Ти унищожи неговият дух.
Ти го взе от нас. Не мога да ти простя всичко това.
- Но, Деби...
- Какво?
Pastels?
Махайте се от къщата ми! Хващайте пътя!
Ако пак някога ви видя лицата тук,
Ще съм принудена да заключа за да е непосилно посещението ви.
- Нали, Феси?
- Правилно!
Луксор, нексор, бум, тряс и огън.
- Какво правиш?
- Просто проклятие. Приятен ден.
Аз искам справедливост! Някой се ожени за моят брат.
- Не!
- Тя го замъкна в Хавай.
След това се преместиха в голяма скъпа къща,
Където постоянно правят любов.
- Мразя когато това се случва.
- Арестувайте я незабавно!
- Кой?
- Деби, жената на брат ми.
Измамницата от Уайкики.
Кои сте вие? Какви сте вие? К'ъв ви е проблема?
Офицер, трябва да издадете призовка.
- Смятам, че техният собствен...
- Гомез, недей...
- ...Буик!
- Напуснете тихо. Напуснете сега!
Не ме карайте да се обаждам на хората с белите престилки.
Земята да не е полудяла?
Брат ми е пациент - заложник. Търся справедливост... откават ми!
Аз нямаше да търпя, Щях да воювам, Щях да стана.
Името ми е Гомез Адамс, и съм виждал Дявола!
Виждал съм ужас!
Виждал съм светещи червеи
които пируваха в тъмната почивка на човешката душа.
- Те са на лагер.
-Виждал съм всичко това, офицер.
Но до днес, аз не бях виждал...
...теб!
Хванете ги, научете ги, сгответе ги. Веднага!
Следващият моля.
Бих желала да презаверя моят билет. Трябва да напусна страната много скоро.
- Сама ли ще пътувате?
- Да. Ще бъда вдовица.
Щастлив, щастлив ден на Благодарността
Гладът ни ще изчезне когато чуем малчуганите да казват
щастлив ден на Благодарността
Щастлив, щастлив ден на Благодарността Нека всички да ядем по индиянски обичай
до Бастилията и денят на Кепъл Код на щастливият ден на Благодарността.
Виж се. Аманда, изглеждаш прекрасно.
Ти си просто една прекрасна Пилигримка, която някога съм виждал.
Гари, ела да видиш това!
- Хванахме ги на телефонният автомат.
- Ние извикахме ФБР.
- Тяхният чичо е в беда.
- И вие закъсняхте за вашата репетиция.
- Не искам да участвам в представлението. Не искате ли да да играете в моето представление?
Вашата работа е детинска и смешна.
Имате липса на всякакво чуство за ред и възпитание.
Млади дами, Вече ми омръзна от вашите проблеми.
Всички! Скаути! Имам чудестна идея.
Уензди, Пъгсли и младият г-н Гликър
не бяха никога напълно затворени в духа на Чипеуа.
Не и както техните другари.
- Не е ли тъжно това?
- Да!
- Не мразим ли това?
- Да!
- Мислиме ли, че те просто можеха да умрат?
- Да!
Не, не го направихме. Но ние знаем какво ще направим със тях?
Ние просто ще ги накажем пред всички.
Ние ще им покажем, че всички, без значение колко са сами, бледи или закръглени,
може да запълним свободното си време! Независимо от това дали им харесва или не.
И какво ще направим?
Да, действително. Сега ще разберете.
- Бамби.
- Ласи се прибира вкъщи.
Малката русалка.
- Спрете с това.
- Той е все още дете.
Не се притеснявай. Ще се измъкнем от тук.
Но... това е на Дисни.
Хълмовете оживяха заедно със звукът от музиката.
С песента, която те пееха хиляди години...
И те знаеха , че това е било много повече от предчуствие.
Тогава таз дружина трябваше някак си да образува семейство.
По такъв начин така станахме бандата на Бради.
...вие винаги сте за ден!
И така, добър вечер.
- Има ли нещо, което да искате да ни кажете?
- Да.
И какво трябва да е то?
- Аз не съм весела.
- Сигурна съм.
- Но искам да съм.
- Наистина?
Искам да се усмихвам, пея и танцувам и да бъда Покахонтас в представлението на Гари.
Скъпа, наистина ли желаеш това?
- Не е ли прекрасна?
- Тя ме плаши!
- Да.
- Ммм Да.
Стойте настрана! Той е много болен.
Бебчето ми!
Абра кадабра, шарка и треска,
сол и киселина, кост и разтвор!
Кост и разтвор!
Прекалено е упорит. Това работи върху котки!
- Какво трябва да направим?
- Безнадежно ли е?
- Ето това е. "бебешко омагосване".
- Той е омагьосан?
"Първи признаци: Голямо изменение на личността."
"Като изменението може да остане постостоянно."
Постоянно? Тези златни къдрици?
- Тези розови бузки?
- Тази усмивка?
"Тези промени са в резултат от затруднен семеен живот. Отделяне..."
- Отделяне! Имаш в предвид...
- Фестър!
Това дете знае, че нещо не е както трябва около него.
Освен ако Фестър се върне... или ще гледаме тези трапчинки.
- Не и в тази къща!
- Той може да остане такъв завинаги.
Той може да стане... адвокат.
- Не мога да слушам повече.
- Зъболекар.
Мамо, спри!
Президент.
Моля те! Умолявам те, вземи мен!
Всяко лято ние честваме семейните традиции в Американската история.
Тази година, ще представим един от може би най-важеният ден в годината:
Първият Ден на Благодарността!
Ден за царевицата, родната Американска дума за зрънцето,
огромната вечеря с пуйка, и братските отношения.
И така, бялото месо и тъмното месо.
Отнесете го!
Изяж ни.... хей... това е денят на благодарността.
Изяж ни, ние ще ръкопляскаме.
Ние загубихме, и така, вдигнете фермераr и
Изяж ни, защото ние сме добри и мъртви.
Бял или червенокож, от изток, запад и юг.
Счупи четири крака и си ги сложи в устата.
- Изяж ни!
- Задушени или изпечени.
- Изяж ни!
- Бяхме ви във двора, но сега сме ви храна.
Няма да бъдедем пресни дълго време.
Така че, ни изяште преди да сме свършили с тази песен.
Изяште ни преди да сме свършили с тази песен.
Благодаря ви. Това беше една безсмислена трагедия.
Ангелче, излизам само за минута.
Забравих да взема шампанското.
За нашата три седмична годишнина. Аз ще отидя.
Не, Не. Имаш твърде много работа.
Ще ти оставя изненадата на масата.
Не поглеждай!
Моля те, Моля те! Какво е?
- Да не е... струна за душене?
- Няма да разбереш.
- Или кучешка играчка?
- Просто почакай!
- Бомба е!
- Какво?
Знам. Чакаш за рожденият ми ден.
Фестър.
Остави ме да те погледна.
Искам да те запомня по този начин.
- Какво имаш в предвид?
- Богат. Ще ми липсваш.
Нали ще се върнеш?
Разбира се.
Толкова се радвам, че приехте поканата на Чипеуа за да се присъедините към нас за тази празнична вечеря.
Запомнете, тези диваци са наши гости.
Не трябва да сме изненадани от техните странни облекла.
След всичко това, те няма да мразят нашите приемущества,
примерно като училища, библиотеки, пълни с книги... шампоан.
Здрасти. Аз съм Покахонтас, девицата от Чипеуа..
- Индианка.
- Достатъчно каза.
А аз съм "бягащата мечка", братът на Покахонтъс... в представлението...
20 долара за летен лагер и той е г-н Уу - Уу.
Ние ви носим специален дар за вашето празненство.
Аз съм пуйката. Убий ме.
Какъв сериозен дар!
Защо сте толкова цивилизовани, колкото нас?
Като изключиме, че ние носим обувки и имаме последни имена.
Заповядайте на нашата маса, наши нови, първобитни приятели.
Благодаря ти, Сара Милър. Ти си най-прелестната личност която аз съм виждала.
Твоята коса е с цветът на слънцето. Кожата ти е като прясно мляко.
- И всички те обичат.
- Стига толкова. Сядайте.
- Чакайте.
- Какво?
Ние не можем да се храним с теб.
- Беки, какво става тук?
- Уензди!
Вие ще ни вземете земята която е законно наша.
Моите хора ще бъдат принудени да живеят в подвижни къщи и резервати.
Ващият народ ще носи вълнени жилетки и ще пият уиски със сода.
Ще продавате гривни край пътя.
Ще играете голф и ще яздите нашите коне.
Моят народ ще изпитва болка и деградация, вашият ще се промени.
Боговете на моето племе ни казаха,
"Не вярвайте на Пилигримите, особенно на Сара Милър."
Гари, тя е променила думите.
Заради всички тези причини, аз реших да те скалпирам,
и да изгоря до основи твоето село.
- Деца!
- Спрете да ми разжаляте текста!
- Тя не е в един отбор с децата.
- Тя е специална, но все пак и трябват приятели.
Нуждае се от приятели като тези?
Моля да ми простите.
Спрете ги!
- Хей! Почакайте! колко е часът?
- 6:25.
Трябва да тръгвам!
Чакайте тук. Това е моята годишнина. След малко се връщам.
- Твоят съпруг е много щастлив човек.
- Не казвай това!
Наздраве.
Но г-н полицай...
...съпругът ми беше в тази къща.
Честита годишнина, Деби.
Помощ! Помощ!
Скъпа! Донесе ли шампанското?
Стой на място!
- Тиквичке?
- Изпипах го добре, за да изглежда като нещастен инцидент.
Опитах се да ти дам да се чустваш поне малко достойно, но не.
- Какво казваш?
- Искам да си мъртав и искам твоите пари.
Но ти не ме ли обичаш?
Това означава ли "Не"?
Дали те обичам? Погледни се! Ти си един кошмар!
Ти си липсваща връзка. Би трябвало да се учиш, не да се жениш.
Ти голямо, тъпо, грозно нещо.
Никоя здравомислеща жена няма да те обикне.
Нещо!
Ще те пипна, и твоята малка ръчичка също.
- Хайде!
- Не.
- Трябва да се върна за другите.
- Ти си много смел.
Ще гледам как изгаря мястото. Ти тръгвай. Спаси чичо си.
- Може би няма да те видя отново.
- Знам.
Те за сила, която иска да ни раздели: Гари, Деби, седемте класа...
- Никога няма да те забравя.
- Наистина?
Ти си толкова странна.
Винаги ще помним този ден. И Чипеуа.
И това.
- Какво е това?
- Слуховият апарат на Аманда.
- Скъпа моя.
- Мон шер.
Хайде!
Разкарай се!
Разкарай се от пътя!
"Заключени сме. Когато го видяли стъпали върху килимчето."
"Заключени сме. И го видяли...
"Котката във шапката."
Харесва ли ти това?
Замислям се, детето ми...
"Знам че това е мокро, и слънцето не е слънчево,"
"Но ние можем да имаме много добри забавления, това е забавно."
О, Не!
Той е жив.
Елате! Сега е Гомез!
Сладко и тихо , Сладка каляска...
Ела да ме отнесеш у дома...
Бебето ми е болно и съпругат ми умира.
О, Мамо! Какво да направя?
Е, нали си облечена в черна рокля.
- Гомез!
- Фестър!
- Къде е Фестър?
- Тук е, скъпи.
Аз съм, Гомез. Опитах се да бъда някой, когото мразя.
Живея в срам. И в предградие!
Но ти принадлежиш на Деби. Ти си любовната играчка на Деби.
Ти си г-н Деби.
- Аз съм Адамс.
- Фестър!
Чичо Фестър!
Деца!
Пратихте ни на лагер.
Те ни направиха певци.
Моето собствено добро семейство..
Липсвахте ми всички.
Най-после, нашето цяло семейство заедно.
- Три поколения. Горе на земята.
- Сватове...!
Не искам да нараня никого. Не изпитвам удоволствие да нараня никого.
Не обичам оръжия, бомби или електрически столове,
но понякога, хората не искат да слушат. Така че, тябва да ви убедя,
и да ви изпързалям. Моите родители,Шарън и Дейв
Великодушни, Сляпо привързани... И къде са те?
Всичко което съм искала е било една Барби балерина с хубава розова поличка.
Рожденият ми ден.
Бях на 10. Знаете ли какво ми подариха?
Барби малибу!
- Барби малибу!
- Кошмар.
Гадно.
То не беше това което искам. То не беше това което исках.
Исках балерина! Елегантна, изтънчена... Те трябваше да си идат.
Първият ми съпруг, сърдечен хирург.
По цял ден. Операции, трансплантации...
Ами твоите нужди?
"Съжелявам за вечерята, Деб папата беше студен."
Брадва. Това ме връща години назад...
Съпруг номер 2, сенатор.
- Обичаше своят щат и своята страна.
- А с какво даряваше Деби?
"Съжалявам, Деби. Без мерцедес тази година. Трябва да даваме пример на обществото."
О, добре? Давай така!
Последният ми съпруг. Последният ми съпруг, Фестър.
- Глупакът.
- Трупът.
И неговото очарователно семейство.
Ти ме взе. Ти ме прие.
Но някой от вас, обичаше ли ме? Наистина да ме обича?
Ръката.
И така убивах. И така се жених.
И така разбивах невинни животи един след друг.
това моето човешки живот ли е?
Не мога ли да копнея и да ме боли, и да пазарувам?
не заслужавам ли любов?
И скъпоценности?
- Адиос, мон шер.
- Адиос, Скъпа моя.
Деби, пусни ги. Вземи мен и моите пари.
- За това което направих, заслужавам да умра.
- Съжалявам.
- Сбогом на всички. Пожелайте ми успех.
- Успех.
Рожден ден. Как се отнесе към мен.
И трябва да помисля как съм оставил това да се случи. Защо не съм мислил?
Физическо удоволствие.
- Чичо Фестър, липсва ли ти Деби?
- Понякога, късно през ноща.
Спомням си как се обръщаше към мен и казваше.
"Господи, Фестър! Върни се в стаята си!"
Закъсняхме ли?
Не разбира се. Тъкмо започваме празненството.
Надявам се че никой не знае. Водя и гостенка.
Това е нашата нова бавачка, Деменша.
Деменша, какво хубаво име.
Означава "Душевно болна".
Казвам се Фестър. Означава "Разложен".
Тост.
За славната мистерия на живота. За всичко което свързва семейството в едно.
За радост, за веселие... за заколеният мъж!
Слушаме,слушаме!
За скъпите приятели.
За новите приятели.
За младите.
- Как изглеждам?
- Отвратително.
- За страстта.
- За рая.
- За болката.
- Довечера.
Път за момчето рожденник.
Нещо, ще ни окажеш ли честта?
Вашето семейство е наистина интересно.
Твоите родители са толкова влюбени един в друг.
Уензди, мислиш ли че може би някой ден
ще искаш да се омъжиш и да имаш деца?
Не.
Но какво ще стане ако срещнеш подходящ човек, който те уважава и обожава?
Който би направил всичко за теб, кото да бъде твой предан роб?
- Тогава какво ще направиш?
- Ще го съжаля.
- Горката Деби. беше толкова болна.
- Не беше болна.
- Беше гаднярка.
- Какво имаш в предвид?
Ако търся да убия моят съпруг, ще го направя. Но няма да го хващам.
- А Как?
- Ще го уплаша до смърт.
Не, няма да можеш.
Ние всички съжеляваме за тебе, Деби. Това го могат само най-добрите.