Confessions Of A Dangerous Mind (2002) (Confessions.of.a.Dangerous.Mind.2002.DVDRip.XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Не ни допада много.
Ще работиш с Кийлър. Вече следи Колбърт цял месец. Знае движенията му.
Кийлър е пияница. Така че бъди трезвен и ръководи ситуацията.
- Вече е направено.
- Убивай за мен, бейби.
Какво пишеш?
- Каквото се случва на улицата "Кларацеткин".
- Ето го.
- Прекалено много хора.
- Чък.
Чък!
- Какво?
Вземи камерата.
- Какво?
Какво по-дяволите...
- Снимай!
- Да какво?
Направи ни снимка.
Снимай, хайде.
Снимай!
Благодаря.
Той изчезваше за по седмица, две.
И секретарката му само казваше, че е извън града. Не знаехме къде е, та...
Не знам. Не мога да кажа дали е наистина или не.
КГБ-то не ме уби само защото се нуждаеха от мен.
За да ме разменят с един от техните руски агенти.
Обещах си, че ако се измъкна жив, ще живея по различен начин.
Щях да се посветя на работата си, на живота и на Пени.
Нуждаех се да видя Пени.
И да кажа на Джим, че приключих завинаги.
Само да надживея този последен мъж.
Само един последен...
Не знам кое беше по-лошо.
Че бях прецакан от онзи дебел ерген...
... или, че трабваше 7 от нашите да го заменят.
- Е, още си цял.
- Къде беше, бе?
- На почивка.
- Майната ти! Имам един контакт, Джим.
И това си ти. И ако изчезнеш нямам никой. Разбираш ли?
КГБ-то е знаело какво правим.
Бил си там да убиеш Колбърт. Те са били там да те хванат.
Агнецията смята, че имаме предател.
- Идеално! Значи съм още в опасност?
- Трудно е да се каже.
- Какво по дяволите трябва да правя?
- Прикрий се. И аз това ще направя.
Имаш късмет, че си имаш работа.
( Лос Анджелес, 1976 )
- Нали е добра?
- Много добра. Много.
- Добре.
- Добре, благодаря ви.
- Но мога да изпея цялата песен!
- Няма нужда.
- Бяхте прекрасна. Достатъчно.
- Добре, следващият.
Господи, трябва да има някой с талант.
- Здравейте.
- Намерих я в един малък клуб. Заклевам се, че ще ви хареса.
Добре, благодаря ви.
- Идеално! Фантастично!
Беше чудесно, ще ви се обадим.
Подхода ни е погрешен. Вместо да се трепем да намираме добри таланти...
... ще включим лоши изпълнители и ще ги утрепем!
- Знам, че ги обичаш, но това е тормоз.
- Не, не. Убиваме ги преди да свършат.
Веднага щом стане непоносимо ги обиваме! Мъртви.
( "Гонг Шоу" )
Дами и господа, това ще е толкова готино. Обичам тази работа.
Следващият изпълнител отговаря на древния въпрос, "Ако носиш... Ако ти...
Добре... Ако носиш сако от целофан...
... ще се виждат ли топките ти? "
Не знам. Малко хумор, хора.
Чак от Пъкойма - Мик Доноли!
От къде да знаех, че имаше толкова много американци, които искат...
... да са по телевизията и са готови да се нагъзят.
Ще се върнем с още... неща, веднага след рекламите.
Тъжното е, че Берис има репутацията за понижаване на стандартите на телевизията.
Той имаше добър усет, за това какво хората искат, но не понасяше критика.
- Нещата се раздвижиха бързо.
Шоуто набра инерция.
И аз се превръщах в това, което не очаквах...
... известен.
- Ей, ти си Чък Берис от "Гонг Шоу".
Обожавам го.
- Мерси.
- Здравей.
- Здравей.
- Помислих, че си ти.
- Да, аз съм.
- Радвам се, да се запознаем. Глеадала съм "Гонг Шоу"-то.
- Аха... Ами...
- Мисля, че си най-долното и коварно влияние в телевизията днес.
Как смееш да показваш твойто малтретиране на човечеството.
- Не смятам, че е така.
- А как е тогава?
Да се подиграваш на нещастни и самотни хора, които само искат внимание?
Да ги унищожиш?
Все пак са хора.
Заслужават уважение и съчувствие.
Кой си пък ти?
И какво толкова си направил, за да се смяташ, че си над мнозинството?
Да, вярно. Създал си "Играта Свалка".
Осмото чудо на света.
Дами и господа, няма да съм изненадан...
Това означава, че е Джийн Джийн, Танцуващата Машина!
Точно на време.
Той символизира не само влошаването на телевизията.
Според мен, Чък Берис ще навреди на обществото повече, отколкото осъзнаваме.
- Някой за теб, Чък.
- Кой е?
- Някакъв си. Казва, че ти е приятел от Берлин.
- Ало?
- Как си, приятелю?
Сигурно си чул за Оливър. Някой си е сменил отбора.
- Какво толкова е спешно?
- Чудех се дали искаш да хапнем. Тук съм само за деня.
- Убийците не си общуват.
Щом Кийлър се обажда, значи е моят ред.
Заведох го там, където знаех, че съм в безопасност.
- Как е шоубизнесът?
- Ами, несигурен е. Имам ново шоу, "Операция Веселба"...
... което смятам, че ще е хит. Като Боб Хоуп посещението на войските.
Но е седмично и не е с Боб Хоуп.
- Чък, защо правиш това, което правиш?
- Надявам се, че донасям щастие и смях на милиони хора.
Мисля, че е много важно в тези времена.
Не казвам, че шоуто е на ниво още, но...
- А защо ние правим това, което правим?
Хайде де.
Аз започнах през втора световна, в Германия.
Насладата от убиване, е толкова опияняваща.
По-късно в живота ми, силно чувствах липсата.
Нямах този прилив от енергия.
Затова започнах частен бизнес.
- Господа, готовили сте да поръчвате?
- За мен една зелена салата, без сос.
- А за вас, госпдоине?
- Пържола, недоопечена.
- Благодаря.
- Нека ти прочета нещо.
"Каквото и да намери ръката ти за вършене, свърши го с радост.
Защото няма работа, любов, знание или мъдрост в гроба. "
- Това Карлайл ли е?
- Не, от Стария Завет е.
Загубено е.
- Интересно, че го цитираш. Той е героят ми.
- Убийството на първия ми мъж,...
... беше като любенето на първата ми жена.
Спомням си всеки малък детайл.
Миризмата на косата му.
Ледът на прозореца.
Тапетите.
Все едно си в друга зона.
Превръщаш се на самотник. Изолираш се от всичко.
Проклет си.
- Проклет?
- Превръщаш се в самотата им. И...
... живееш в различно умствено състояние.
Дами и господа,...
водещият на "Гонг Шоу" -
Чък Берис.
- Добре, че се видяхме.
- Да. Всичко ще е добре.
Ще е наред.
Мисля че.
- "Честит рожден ден... драги Чъки. "
"Честит рожден ден. "
Така ли е?
- Да, много добре.
- Какво ти е Чък? Добре ли си?
- Да, добре съм. ( Лос Анджелес, 1979 )
Един човек, когото познавам се е самоубил снощи.
( "Самоубийство" )
Просто се е самоубил.
- Кой е бил той?
- Не го познаваш.
Той е... сценичен работник.
- Защо го е направил?
- Работата му е писнала.
Мерси.
- Толкова ли е гадно да си сценичен работник?
- Да, доста.
Ало?
- Трябваше да се срещнем в Палм преди 2 часа.
- Господи, забравих.
- Забравил си, така ли?
- Да.
- Кийлър е мъртъв, знаеш ли?
- Да, чух.
- Какво си чул?
- Чух, че се е самоубил.
- Така ли? Бърд ли ти го каза?
- Каза, че е депресиран. Щях да ти кажа, но... Ей!
- Коя е тая?
- Никой не ми връзва тенекии.
- Кеф... Извинете.
Радвам се, че... Пени, Патрисия. Как ме откри?
- Майтапиш ли се? Това ми е работата.
- Какво означава, че това й е...
- Приключихме ягодов курец. Ясно?
- Ягодов курец? Какво е това?
- Беше ми причтно, Пени. Чувала съм много за теб.
- Защо не останеш за един... коктейл. Пени?
- И... Господи, давам ти още един шанс. Схващаш ли?
- Мамка му.
( "Чък Берис е виновен за влошаването на модерната цивилизация" )
- За теб, Чък.
- Мерси.
Кийлър не се е самоубил, а е бил очистен. Отваряй си очите.
- Можете да влезете, г-н Флексън.
- Чък!
Радвам се да те видя.
- Как си Род?
- Чък, може ли да седна? Как е оная червенокосата?
- Добре е. Все още...
- Ами Чък, трябва да си поговорим.
- Какво става, Род?
- Ами, някои от шоутата ти загиват в борбата за рейтинга.
- Така че...
Възложиха ми неудобната задача да те уведомя, че ще прекратим тези шоута.
Не ме застрелвай, Чък.
Аз съм само пратеника.
Това наистина е най-трудната част на работата ми.
- Убиха рожбите ми. Просто ей така.
Родих ги от въображението си и...
... ги отгледах с любов, с нежност. Къде е съчувствието на тези хора?
- Майната им.
- Майната им.
- Тъпи копелета, какво искаш?
- Да, но какво ще правя сега?
О, бейби.
Толкова е приятно.
Чък?!
Чък?
- Ебаси, Пени. Ебаси.
- Дойдох да ти кажа, че продадох една моя картина.
- Браво.
- Какво прави тая тук?
- Тя, е...
- Това е къщата ни.
Едно е да ловиш путки другаде, но...
... това е къщата ни.
- Къщата е моя, Пен.
- Наша е.
Намерих я с теб. Обзаведохме я заедно.
Чаках 6 шибани месеца да дойде шибаният майстор.
Ебаси копелето си.
- Не казвам това. Наистина.
- Какво казваш тогава, Чък?
Искаш ли ме или не?
Изобщо харесваш ли ме?
- Разбира се, че те харесвам, Пени.
- Колко?
- Какво?
- Трабва да знам колко ме харесваш.
- Дори не знам какво означава това.
Колко? Как мога да оценя човек по този начин?
- Можеш, ако го чувстваш.
Ако го чувстваше, щеше да ти е лесно.
Щеше само да...
... разтвориш ръцете си възможно най-много и ще кажеш,
"Толкова много, Пени. "
- Всичко... Всичко е сложно, Пен.
Нищо не е така черно и бяло.
- Искаш ли ме или не? Ако е "не", нищо. Само ми кажи.
- Обичам те, Пени. По мой си начин.
Може би не по този краен начин. Но що за начин пък е това?
Романтичната любов е само една илюзия.
- Току-що каза, че ме обичаш, нали?
- Здрасти, Чък.
- Какво искаш, Джим?
- Как върви работата?
- Страхотно.
- Някакви нови идеи за шоута?
- Десетки. Защо си тук, Джим?
- Трябва да откриеш предателя и да го премахнеш.
- Да.
Да, но престанах да убивам хора. Искам само да ги забавлявам.
Приключих.
- Не, не си.
- Имам една идея.
Ако го искаш толкова много, защо ти не го направиш?
Защо ти не го убиеш?
Имаш проблем с убиването ли, Джим?
- Просто не отговарям на профила.
- Какъв шибан профил? Няма никакъв профил.
- Добре, няма профил.
- Да, няма.
- Добре.
Имал си сестра близначка, мъртвородена. Удушена от пъпната ти връв.
Първата ти бройка.
Майка ти е искала дъщеря. Затова докато сестра ти, Фиби, се е родила...
... тя те е отгледала като момиче. Какво друго?
Баща ти. Зъболекарят.
Не е истинският ти бъща.
Истинският се е казвал Едмонд Джеймс Уинзор.
Между другото е бил и сериен убиец, което майка ти не е знаела...
... когато е била с него през 1928.
- Глупости.
- Така ли?
- Откачил си.
- Уинзор е умрял на електрическия стол през 1939.
Опитвам се да се сетя какво още мога да ти кажа, но ми е трудно без досието ти.
- Приключих, Джим.
Приключих.
- Докато предателят е жив, ти ще си мъртвец.
- От къде да знам, че не си ти?
- Горе-долу си умен, Чък.
Ще разбереш кой е.
- Ей, Чък аз...
- Махни торбата. Кой си ти?
Как се казваш?
Защо си дошъл тук?
Разкарай се от сцената. Къш.
Върви си в Шотландия. Пийни си малко Гинес за щастие.
Добре.
Дами и господа. Принцът на думите.
Факира на купона.
Незнайният Комик!
- Е, Чъки бейби!
Имам виц за теб, Чъки бейби.
- Какво?
- Каква е разликата между тоалетната хартия и пердето?
- Не знам, каква е?
- Ти си!
- Махай се от сцената. Чупката!
- Мой ред е, Чъки!
- Разкарай се, бе.
- Ти си откачил.
- Махай се.
Дами и господа, следващият изпълнител...
първо дойде...
при нас, чак от...
от единия край до другия...
Хайде...
Хайде де...
- Харесва ли ти как мама изглежда?
- Да.
- Искаш да бъдеш майка някой ден, нали?
Ела.
Извинявай за зъбите ти.
... Честит рожден ден...
Хайде, давай сега.
Вземи ме.
Какво чакаш? Хайде. Хайде.
Виждам те. Знам кой си.
Какво гледаш?
Скъпа Пени,
Пиша ти да кажа, че се извинявам.
За всичко.
Ти беше най-добрата част от живота ми, а аз не го осъзнавах.
Не те моля за още един шанс.
Само за твоята прошка.
С любов, Чък.
Е...
Виж кой се измъкна от скривалището си.
- Осъзнах, че ти си единсвената жена, която наистина ме познава.
Знам, че съм те прецаквал преди и съжалявам.
Искам да знаеш, че...
... мразя себе си. По дяволите, мразя се напълно.
- Ницше казва, че който мрази себе си все пак се уважава като човек, който мрази.
- Ебаси, не съм се замислял. Не понасям да се мразя.
- Лудниците са претъпкани с хора, които смятат, че са Исус или дявола.
Малко хора са заблудени, че са онзи пич, който работи за застрахователна агенция.
- Добре изглежда.
Исках да бъда писател.
Исках да напиша нещо, което някой по-прост човек ще цитира.
Но така и не успях. Аз съм този по-прост човек.
Не казвам нищо, което не е казвано преди.
Аз съм за ликвидиране.
А пък аз съм очиствал хора.
- Напоследък си мислех за теб, Чък.
- Така ли?
- Липсваше ми.
- Умееш да ме лъжеш.
- Е, сега съм омекнала.
Бостън е прекрасен град. Можем да започнем наново тук.
Нормален живот, заедно.
Ще продаваме застраховки.
- Да, звучи добре.
Гледай. Бих свикнал с гледката.
- Видя ли, че съм закачила снимката ти?
- Наистина? Къде?
Готино.
- За живота.
- За живота.
Малко дяволче. Колко мило.
Какво ще кажеш да си разделяме времето с Ню Йорк?
Какво по дяволите? Малко горчи...
Прекалено бързо.
Трябваше първо да се добереш до тоалетната и да повърнеш.
Господи Чък, трябваше да видиш Оливър. Беше толкова...
Е, да не се хваля, но го имам на една жестока снимка.
А Кийлър беше лесен.
Прелетя половината свят за една нощ с мен.
Е, добре.
Нека видим...
Чък, напълнял си.
Хайде.
За малко да се прецака работата с Бърд.
Винаги е най-добре сам да свършиш задачата.
Смешното беше, че те смяташе за предателя.
Щеше да те убие. Пълен идиот.
"Аз не съм човека, за когото ме смяташ. "
Звучи като надгробен надпис. И е твоят подчерк.
Виждаш ли, Чък? Пазя всичко. Всичките ти писъмца.
И знеаш ли какво?
И аз обожавам Карлайл. Наистина.
Кажи му здрасти като го видиш.
За живота.
( "Без любов" )
Името ми е Чарлс Хърш Берис.
Писал съм песни.
Бил съм телевизионен продуцент.
Виновен съм за замърсяването на честотите с малоумни, противни развлечения.
В допълнение, аз съм убил 33 човека.
"Аз съм прокълнат. "
Днес сме се събрали да обединим Пени Пачино и Чък Берис в свещен брак.
Всички познавате Чък Берис.
Създател на "Играта Свалка", "Игра на Младоженци", "Семейна Игра",...
"Играта на Игрите", "Момичето Мечта 1968", "Операция Веселба", "Как е Свекървата? "...
и много други.
Чък Берис, който ни донесе най-новите хитове "Ра-ра Шоу", "Красота за $1. 98"...
... и "Гонг Шоу.
Чък Берис, който съм сигурен, че ще се завърне с още шоута, които...
ще ни стимулират и обучават, и ще ни държат в напрежение...
Честито!
Бързо, махни ни оттук.
Пени, трябва да ти призная нещо.
Слушай ме, Пени. Познаваш ме отдавна.
- Като водещия на "Играта Свалка" и...
- Да, да. Слушай ме.
Работих... Работих за ЦРУ. Разбираш ли?
И съм убивал хора.
Убих... убих много хора. Разбираш ли?
Убих много хора.
Наскоро измислих нова идея за шоу.
Нарича се "Игра на Старци".
На сцената има трима старци с заредени пистолети. ( Ню Йорк, 2002 )
Разглеждат живота си.
Разбират какви са били. Какво са постигнали.
Колко близо са стигнали до мечтите си.
Победител е този, който не си пръсне черепа.
Печели хладилник.