Black Hawk Down (2001) (Black.Hawk.Down.2001.DVDrip.XviD.DTS.CD4-WAF.sub) Свали субтитрите

Black Hawk Down (2001) (Black.Hawk.Down.2001.DVDrip.XviD.DTS.CD4-WAF.sub)
Трябва да придържаш това вместо мен. С двете ръце.
Това е спукана артерия. Но не я виждам.
Това означава, че е засегната в областта на таза.
Което означава, че трябва да я открия и да я прещипя.
Toва е единствения начин за спиране на кръвоизлива.
A аз нямам повече санитари, така че...
Ще имам нужда от теб, да ми асистираш.
Става ли?
- Да, да.
Славей...
Чуй ме, Джейми, трябва да направя нещо и това много ще боли.
Разбираш ли? Ще ти причиня малко повече болка.
Но трябва да го направя, за да ти помогна.
Разбираш ли?
- Морфин...
Не става. Прекалено ще ти забави работата на сърцето. Съжалявам.
Туобли, искам да го хванеш за ръката.
Искам да държиш раната и да държиш превръзката на крака.
Юрек. Ще вземеш системата и фенерчето.
Ще дам сигнал. Добре, Джейми, добре.
1...
2...
3.
Чакай, чакай, чакай. Добре.
Почувствах я.
Чувствам пулса. Да...
Държа я.
Държа я. Държа я.
Държа я, държа я. Да, държа я.
- Да я прещипя ли?
Да, държа я. Трябва да я прещипя.
Трябва да я повдигнеш. Да, дръж я.
Разкъсва се.
- Държа я, не.
Влиза навътре, влиза!
- Дръж я, дръж!
Добре, махни се, махни се.
- Добре.
Дръж раната.
- Добре, добре. Държа.
Премести ръката си.
- Да.
Какво?
Оправи ли я?
Да, да. Оправи я.
Как си?
- Всичко зависи от зърната, сержант.
Не бива да бъдат прекалено ситни, нито твърде едри.
Граймси разбира от това.
Сержант...
Какво ще кажеш за голямо, горещо кафе?
От плантацията"Златен бряг".
Сядай. Ще прегледам стъпалото ти.
Не, не. Това не е проблем.
- Хайде, сядай.
Откъде, по дяволите те намериха?
- На бюрото.
Не, сериозно. Мислите, че се шегувам.
Някой ранен ли е?
- Всичко е наред!
Наред?!
- Да!
Всички са добре?!
- Да!
Тръгваме!
Продължавайте да стреляте, по-бързо!
Раниха Де Томасо! Измъкнете го!
Рейнджъри, тук Кило 11.
Тук е 4-ти отряд, намираме се на югоизток от мястото на катастрофата, кой говори, приемам?
Тук е Хуут. Идвам с трима души.
Нужно ние огнево прикритие, приемам.
- Приех, Кило 11.
Прекратете стрелбата! Делта са се промъкнали!
Спрете стрелбата!
Персонала на наземните сили трябва да обозначи целите с инфрачервени маркери.
Пратете малки"птици" на мястото на бойните действия и кръжете над тях цяла нощ.
Ще овладеем този град. Ще напълним стотици ковчези до сутринта.
Тъй вярно, сър. Полковник Харъл.
Персонала на наземните сили на мястото на първата катастрофа,
трябва да означи целите с инфрачервени маркери, като подготовка за въздушен удар.
ПАКИСТАНСКИ СТАДИОН
Макнайт!
Има подкрепления от "10-ти планински" и ООН. Сега имаш достатъчно хора, нали?
Дани, не е нужно твоите момчета да тръгват отново.
11: 23 ЧАСА.
Не мога...Лежи спокойно, старче...
Няма да умреш, разбра ли? Няма да умреш.
Извинявай.
- Няма за какво да се извиняваш.
Ти спаси Туомбли. Направи го идеално.
Всичко наред ли е, Суамс?
- Да, аз...
Нищо ми няма, Джейми.
Направи това, за което си бил обучен.
Трябва да се гордееш с това.
Да се гордея. Наистина ли?
Да.
Направи ми една услуга.
Да?
Кажи на родителите ми, че днес се сражавах добре.
Кажи им, че аз...
че аз...
че се сражавах смело.
Сам ще им го кажеш. Нали? Чуваш ли ме?
Нали?
- Джиповете вече дойдоха ли?
Пристигат, Джейми. Пристигат.
Трябва още малко да почакаш.
- Не мога.
Почакай още малко, и ще те откарат.
- Не мога.
Не мога.
Нищо не усещам. Нищо.
Нищо. Нищо.
Такъв си ти.
Нищо.
По дяволите! Притисни раната.
Престани.
Престани.
Всичко е наред.
Какво правиш?
Трябват ни муниции.
Направи тук всичко, което можа.
- Трябваше да го изпратя с хеликоптера.
И сега трябваше да защищаваш поредният разбит хеликоптер.
Повече хора щяха да загинат.
Може би.
Значи, ти мислиш...
Не прави това.
Освен това, ти не можеш да контролираш това, кой ще бъде уцелен и кой не.
Кой ще падне от хеликоптера и защо.
Това не зависи от теб. Toва просто е война.
Но Смит е мъртъв.
Блекбърн нямаше да падне и нищо нямаше да се случи...
- Каквото е трябвало да стане, станало е...
Toва няма значение. Ще има много време да се анализира това по-късно.
Повярвай ми!
Да...
- Сержант!
Днес преминахте през толкова изпитания с хората си.
Добре се представихте.
По-добре да се мисли за това, как ще се измъкнем оттук.
Е...Действаме ли?
Трябват ни 4-ма в този ъгъл, сега!
РПГ!
Тук е Бърбър 52, подайте ни позицията си.
Боже Господи! Погледни това.
Тук е 25! Виждам ви, точно над нас сте!
Евърсмън, не мога да бъда сигурен в това кой, кой е там долу.
Има голямо движение.
- Ще означа целта с маркер, приемам.
Приех.
Виждате ли я?!
Нищо не виждам.
Ще я хвърля на покрива!
- Ще ти трябва помощ!
Прикривайте ме!
Добре, момчета! Ще трябва да го прикриваме!
Готови ли сте?! Едно!
Две! Три!
Сега!
Имам позицията ви и целта. Слизаме надолу.
C2, задачата е изпълнена. Разрешете завръщане в базата.
За превъоръжаване, приемам.
- Разбрано.
Другият отряд тръгва от позицията. До определената цел остават още 4 минути.
Тук са! Съберете ранените и се пригответе!
Движете се! Движете се!
Прикривайте ме!
Какъв е този шум?!
- Събери хората и да се махаме оттук!
Тъй вярно, сър!
25, тук е 64, пристигна спасителният конвой! Ще бъдем при вас след 5 минути!
Пригответе се за евакуация, сержант!
- Разбрано, сър, приех!
5 минути! Конвоят ще бъде тук след 5 минути!
Трябва ми пълнител! Има ли някой зареден?
Дръж! Toва е последният ми!
2:05 ЧАСА
Конвоят е вече тук!
Сержант Евърсмън!
Разбрах, че искате да ви закараме, момчета?!
- Да, сър!
Пренеси ранените там и ние ще ги натоварим!
Добре. Държа те.
Всичко е наред! Искам да тръгвам!
- Аз също!
Хайде!
Давай, давай, давай!
Точно там!
Хайде! Движете се!
Ще извадим тялото на пилота, a след това ще отидем на стадиона!
Тук става все по напечено.
- Ще ни трябват машини и много място!
Добре,"10-ти Планински" ще осигури прикритие за бронираната техника!
Не моторизираните да излязат извън зоната на обстрел.
-"10-ти Планински", не!
Сър, с цялото ми уважение. Нашите Рейнджъри могат да осигурят по-добра защита.
Ще излезем от опасната зона и ще се качим на последната машина!
Добре, махаме се оттук!
Да тръгваме!
Хайде!
Натискаме се като патрони в пълнител, по дяволите. Хайде! Да тръгваме!
Ще потеглим, когато имам заповед, войнико!
Внимавайте!
Спокойно. Спокойно.
Спокойно.
Полковник, какво става там?
Тялото е заклещено в кабината на пилота.
Колко време ще ви трябва? Отговорете ми реално как стоят нещата.
Не мога да ви отговоря!
Дани...
Никой не трябва да остава там.
Разбираш ли ме?
- Да, генерале.
Направете, всичко което можете.
- Разбрах.
Добре, вдигнете го, хайде!
- Готово.
Вземете всичките му неща! Натоварете това!
Тъй вярно, сър!
5:45 ЧАСА - ПОНЕДЕЛНИК, 4 ОКТОМВРИ
Давай, давай, давай! Движи се!
Движи се!
Изтегляме се! Да тръгваме!
Внимавайте!
Внимание, ще има взрив!
- Бързо, движете се!
Хайде, хайде!
Чакайте, има още хора!
- Тук вече няма място! Качвайте се на покрива!
Какво става?!
- На покрива!
Няма да се кача на шибания покрив!
- Сър?
Не, не! Няма място!
Изтегляме се! Движете се! Крийте се зад машините!
Спрете! Спрете!
Движете се! Бързо! Хайде!
Залегни! Залегни!
О, боже! Госпожо!
Трябват ми муниции!
Сандерсън, имаш ли муниции?!
Не прави това! Какво правиш!
Не прави това!
Тръгвайте!
Внимателно.
По дяволите!
Куршумът е минал на 5 милиметра от челюстта. Не мърдай.
Добре, добре.
Побързай, побързай.
Граймс.
Няма нито захар, нито кафе, но ти донесох малко чай.
Да. Как се чувствате, войнико?
Нищо не чувствам.
Да тръгваме.
Луиз...
Хей, сержант.
Капитане.
- Здравей, войнико.
Как се чувстваш?
Събудих се преди малко и лекарят ми каза, че всичко ще е наред.
След няколко дни.
- Toва е добра новина.
Ще се връщате ли там?
- Да, със сигурност ще го направим.
Трябва да се прегрупираме.
Не тръгвайте без мен.
Не се връщайте там без мен.
Все още мога да се справям с оръжието.
Сега си почини. Нали?
Отново ли се връщаш?
Там има още наши хора.
По дяволите.
Не се връщам вкъщи.
Хората ме питат."Хей, ти".
"Какво правиш, човече?"
"Защо го правиш?"
"Ти си някакъв военен маниак?" Аз искам да спася този проклет свят.
Защо?
Не разбират.
Не разбират, защо правим това.
Не разбират...
Тук става дума за човека, който е до теб.
И това е всичко.
Toва е всичко, което има значение.
Хей...
Даже не си помисляй за това. По-добре ще се справя сам.
Хей...
Започна нова седмица! Вече е понеделник!
Разговарях с Блекбърн на следващият ден, и той ме попита:
"Какво се промени, когато тръгнахте към дома?"
Отговорих:"Нищо".
Това не е вярно.
Мисля, че всичко се промени.
Мисля, че аз се промених.
Веднъж един приятел ме попита, преди да дойда тук.
Точно преди да заминем.
Попита ме...
"Защо отиваш да се биеш в чужда война"?
Всички си мислим, че сме герои.
Не знам какво му отговорих тогава, но...
Той ме попита още веднъж, a аз отговорих:"Не".
Казах, че не става дума за това защо и как...
Но никой не трябва да се мисли за герой...
Понякога просто така става.
Ще говоря с родителите ти, когато се върна вкъщи.
По време на атаката загинаха повече от 1000 сомалийци и 19 американски войника.
"Любима моя..."
"Ти си силна и ще успееш в живота..."
"Много те обичам, теб и нашите деца..."
"Днес, утре и всеки следващ ден, нека растат и растат..."
"Усмихни се и никога не се предавай..."
"Даже и някои неща да не се получават..."
"Привършвам, моя Любима..."
"Тази вечер..."
"Кажи на децата ми в топлите им креватчета..."
"Кажи им, че ги обичах..."
"След това... ""Прегърни ги от мен и..."
"Целуни ги за лека нощ от татко."
Момчетата от Делта Форс: Гари Гордън и Ранди Шугхарт, бяха първите войници,
който получиха Медала на Честа посмъртно, от времето на войната във Виетнам.
Майкъл Дуран беше освободен след 11 години плен.
Две седмици след това, президентът Клинтън изтегли силите Делта Форс
и Рейнджърс от Сомалия.
Майор-генерал Уилям Ф. Гарисън пое цялата отговорност за последиците от нападението.
На 2 август 1996 година военният лидер Мохамед Фарах Айдид
е убит в Могадишу. На следващият ден генерал Гарисън се пенсионира.
Режисьор: Ридли Скот