About A Boy (2002) Свали субтитрите
- Мисля, че да.
- Щом е така, да започваме "Стани богат".
Кой е казал "Никой човек не е остров".
Джон Доу, Джон Милтън,
Джон Ф.Кенеди, Джон Бон Джоуви.
Джон Бон Джоуви, много е лесно.
И ако може да се изразя така, абсолютна боза.
Според мен всички са острови.
И нещо повече, сега е момента да си такъв.
Това е островната ера. М А Р К Ъ С
Например, преди 100 години си бил зависим от другите.
Никой не е имал телевизор, CD, DVD или домашно кино.
Всъщност са нямали нищо интересно.
Докато сега, може да си направиш удобен райски остров.
С правилните неща и което по-важно, правилното поведение
можеш да бъдеш млад, тропически, магнетичен шведски турист.
Здравей! Аз съм Кристин. Ела на гости.
Ще ми се обадиш, нали?
И ми се иска да вярвам, че може би аз съм един такъв остров.
Бих искал да вярвам, че аз съм доста готин.
Бих искал да вярвам, че съм по-добър от останалите.
Хората навън си живееха добре.
Започнах да разбирам, че аз не бях един от тях.
Просто не пасвах.
Не пасвах в старото си училище, определено не пасвам и в новото.
Чух, че някои деца ги обучават вкъщи.
Мама не може. Не може да плаща, защото сме само двамата.
Тя ходи на работа. Печели по 400 паунда на седмица.
За какво могат да стигнат тези пари.
Може би ако бях като онова дете от филмите, Хейли Джоел Осмънд, щях да мога да си плащам.
Можеше да бъда добър барабанист. Забравете, аз съм ужасен барабанист,
защото направо ми се повръща като се изправя пред публика.
Затова, сега трябва да ходя на училище.
Факт е, че като всеки остров,
от време на време трябва да посещавам континента.
Ето, Уил, това е Имоджен, дано ти хареса.
Добре... хванах я.
Прекрасно.
Тя е... очарователна.
Нали?
Да ти кажа истината, Кристин, май ще й трябва баня.
Не е ли време да помислиш за свои.
Ще помисля за това.
Това местенце изглежда толкова...
хубаво.
Кажи здравей на Уил, Барни.
Ето го и антихриста.
Здравей, Барни, как си?
- Прекрасен е!
- Да.
Ами ти, Уил, имаш ли желание за семейна идилия?
Представих си как сменям надрисканите пелени на Барни.
- Нямаш представа колко силно.
- О, моля те, Уил!
- Какво означава това? Моля те, какво?
- Погледни се.
На 38 си, а нямаш работа или връзка, която да се задържи повече от 2 месеца.
Не мисля, че си добре. Аз бих казала, че си бедствие.
Каква е целта в живота ти?
Вероятно си права и в живота ми няма цел. Благодаря ти, че ми го напомни.
Уил, причината, поради която искахме да дойдеш, е да те помолим...
Искаш ли да си кръстник на малката?
- Сериозно ли?
- Сериозно.
Наистина съм много трогнат,
но сигурно се шегувате. Не мога да се сетя за по-лош кръстник.
Та аз щях да я изпусна пред Кристин.
Ще забравям всичките й рождени дни до 18. Ще я изведа навън и ще се напия.
Възможно е да загубя разсъдък и да се опитам да я прегърна.
Наистина, това е много лош избор.
- Просто си помислех, че можеш да си сериозен.
- Не, винаги си грешала.
Аз съм си плиткоумен.
- Ето, стигнахме.
- Няма нужда да ме изпращаш до училище.
Вече знам пътя.
Какво лошо има да те изпратя до училище?
- Кой си ти?
- Аз съм си аз.
- А какво не си?
- Овца.
Как прави овцата?
Маркъс?
Обичам те.
Аз също те обичам.
Обичам те, Маркъс.
Не можех да изключа обезпокоителното предложение на Кристин и Джон.
Имах среща с Анджи, една от колежките на Кристин.
Поради тяхното отношение, тя пропусна да ми каже нещо.
Има нещо, което не знаеш за мен.
Нима? Нещо вълнуващо?
Може и така да се каже.
Имам 3 годишно момченце.
Исках да си хвърля кърпата на земята, да бутна масата и да бягам.
Наистина ли? Обичам децата.
Особено тригодишните.
Но нямаше да съм разочарован, ако нямаше деца.
Защо го каза?
Един господ знае.
Основно защото звучи печелившо.
Защото обичам децата. Толкова са...
прекрасни.
Какво говориш, за бога, идиот такъв.
Тя не би повярвала на такива глупости.
Но тя повярва на глупостите ми.
И за следващите няколко седмици се превърнах в добро момче.
Детенцето ме хареса веднага.
Може би защото на първата среща го заведох в зоологическата градина и го държах надолу с главата.
Не вярвах, че връзката ни ще бъде толкова гладка.
Осъзнах, че самотните майки, които са били
изоставени от бащите на децата им,
те сравняват с тях.
Ти си прекрасен човек!
Но е ужасно тежка работа да си прекрасен през цялото време.
И започнах да се чудя дали Анджи е това, което търсех.
Една вечер закъсня за кино, защото детегледачката не дошла.
- Толкова съжалявам.
- Всичко е наред.
Това ме вбеси.
- Добре ли си?
- Да.
Тя имаше и по-сериозни проблеми.
Не можеше да остава вкъщи, а нямаше DVD, сателит или кабелна
и винаги трябваше да гледаме някакви глупави и сълзливи филми.
Трябваше да приключа с това.
Но тъй като бях добрия,
трудно ми беше да се върна в обичайното състояние на емоционално задръстен задник.
Моля? Късаш с мен?
Ти, безчувствено копеле!
Не мога да повярвам, че си загубих толкова време с теб.
Ти си безполезен, лекомислен загубеняк.
- Е,...
- Уил,
И тогава се случи нещо вълшебно
- Много съжалявам.
Не съм сигурна, че се получава.
Не си виновен ти. Ти беше страхотен.
Аз съм. И моето положение с Луи, баща му.
Не съм готова да се спусна във връзка с някой друг.
Да.
Толкова съжалявам.
О, за бога. Разбирам.
Ти си прекрасен мъж, Уил.
Никога преди не съм гледал жена да плаче, без да се чувствам отговорен за това.
Тя дори искаше да й простя.
Чуй ме, няма защо да съжаляваш, наистина.
Това беше краят на Анджи, но началото на изцяло ново нещо.
Самотните майки!
Защо никой не ми го е казвал преди? Страст и секс,
много масаж, липса на вина. И сигурно са хиляди,
чакащи някой приятен тип с който да спят и да скъсат.
Прекрасни, секси, невероятни самотни майки.
- Може ли да ми направиш бухти?
- Не, днес не е неделя.
Плачът ме плашеше,
защото плачеше и сутрин. Никога не го е правила.
Не мога да разбера. Никой не беше умрял.
Работи като музикален терапевт.
Той е нещо като учител за болни деца.
Парите ни стигаха за храна.
- Ще получа ли закуска?
- Правя я.
Божичко.
Готов ли си за училище?
Много ти благодаря, Маркъс!
Как сте? Ще излизаме ли по-късно?
Маркъс...
Хей, смотаняк, ще ни изпееш ли песничка?
- Изпей нещо!
- Нещо на "Спайс Гърлс" ще е подходящо.
Да, нещо на "Спайс Гърлс".
Явно заради теб не мога да играя футбол!
- Маркъс, не искаме повече да се движиш с нас.
- Защо не?
- Заради тях.
- Нямам нищо общо с тях.
Нямахме никакви неприятности с тях, преди да започнем да дружим с теб.
Сега имаме всеки ден.
Всички мислят, че си странен.
Добре.
- Чао.
- Чао.
И ето ви го! Гадно вкъщи, гадно и в училище.
Всичко беше добре решено за самотните майки, но трябваше да ги търся.
- Здравей, татко.
- Здрасти.
Къде ли да ги намеря?
Самотните родители заедно
Всеки петък от 14:00 часа
СРЗ, ще бъде вълнуващо!
Златна мина за самотни майки. Представям си прекрасни създания,
отегчени, опитващи се да забравят проблемите си, готови за забавления.
Стана когато бях в седмия месец.
Аз трябваше да раждам, а той беше в Майорка с друга жена.
Дори не беше тази, с която ми изневери за първи път.
При мен беше в седмицата преди раждането.
Мислеше, че съм много дебела.
Спеше със секретарката си.
Това е толкова банално.
Ще ви кажа нещо. Мъжете са негодници.
След десетина минути исках да си отрежа собствения пенис с кухненски нож.
Ами аз... да...
имам тригодишен син, Нед.
Той е...
със сини очи, с русолява коса и е висок около 70 сантиметра.
- Майка му ни напусна.
- Наистина ли?
Да. Беше много голям шок, защото...
бяхме толкова щастливи.
Кариерата на Сандра в неврологията процъфтяваше...
а един ден тя си стегна багажа, отвън я чакаше най-добрия ми приятел...
с Ферарито си.
Последен модел, с мощен двигател, затъмнени стъкла и...
- Зарязали са те?
- Да.
Може ли да попитам бившата ти жена идва ли да го вижда изобщо?
- Ами... не ти разбрах името...
- Сузи.
- Сузи. Не го вижда често.
- Той как го понася?
Знаеш ли, той е много добро хлапе, много... смело. Удивителен е.
На следващия ден се бях замислил за жена си,
той допълзя до мен, обгърна ме с малките си ръчички и каза:
- "Дръж се, татко!"
- Това е невероятно за двегодишно дете!
Така ли?
Той е много специален.
Понякога си мисля, че той се грижи за мен,
учи ме на нещата от живота.
Всичко е наред.
Бях толкова убедителен,
че дори заблудих и себе си.
Как си? Добре ли се чувстваш?
Да, идеално.
- Искаш ли още?
- Разбира се.
До края на вечерта, вече имах среща с нея.
Самотните родители заедно,
един за всички и всички за един.
Проблемът беше, че нямах двугодишен син.
Срещата беше пикник на самотните родители парка, където всеки трябваше да заведе детето си.
Щях да кажа, че майка му е дошла да го вземе в последния момент.
Колко жалко! Съжалявам.
Това е Мегън.
Здравей, Мегън.
Една приятелка от самотните родители не се чувства добре и реших да вземем детето й. Може ли?
Да. Повече хора, по-весело.
Излизай, приятелю.
Мразя такива работи! Вярно, приятелката на мама, Сузи, беше добра,
но сега пък този идиот, който искаше да й се качи отгоре.
Маркъс, Уил. Уил, Маркъс.
Здравей.
Хайде, качвайте се всички!
Каква бъркотия е направил!
Срамота, ако ни спрат ченгетата.
Е, с какво се занимаваш, Уил?
Аз ли, ами...
Вече бях изговорил толкова много лъжи, че реших да кажа истината.
С нищо.
- Не, преди това.
- Преди да правя нищо?
- Да.
- Не съм правил нищо.
- Значи никога не си работил?
- Ами там... един път... Не.
- Откачено, нали?
- Ами, това е...
Ами...
Трябваше да й кажа.
Това, което имам сега, дължа на баща си.
Той направи една песен през 1958, много известна песен.
- Живея от лихвите.
- Знаеш ли за Майкъл Джексън?
Прави по милион на минута. Това са по 60 милиона на час.
За съжаление не правя по толкова.
- По колко тогава?
- Маркъс!
Започнах да се чудя дали това хлапе ще ни досажда цял ден.
Коя е тази песен... сигурно сме я чували?
Ами... "Дядо Коледа с шейна пристига". За бога, не пейте!
- Предполагам хората го правят постоянно.
- Не, вие двамата сте първите.
Извинявай. Не разбирам, как ти носи пари.
- "Карл Сингърс" сигурно ти дават по 10%?
- Да, би трябвало. Само да ги хвана малките копеленца.
- Често ли наглеждаш Маркъс?
- От време на време.
- Понякога майка му излиза извън нерви.
- Полудява.
Не полудява, Маркъс. Трябва й време насаме, за да се успокои.
Ние ще си направим един чудесен пикник, а когато си починем, ще тръгваме.
- Какво, за бога, е това?
- Домашния хляб на майка ми.
Доста е добър.
Не, не е. Кошмар е.
Сигурно ти липсва?
Кой?
А, на мен ли? Да.
Да, много.
Знаеш любовта.
Мисля, че убих патицата.
Опитах се да я нахраня.
Какво плува там, във водата? Не е ли хляба на майка ти?
Маркъс, не е трябвало да го хвърляш целия. Това би убило и мен.
Ти ли хвърли онова огромно нещо при патиците?
Да, той беше, но вече го спрях.
Нали знаете, момчетата са си момчета.
- Значи той я е убил?
- Не, нещо не разбрах.
Тя си беше вече мъртва, той се опитваше да я потопи, защото Мегън се разстройваше.
- Маркъс не би убил патица, нали?
- Не.
Обичам патиците. Те са ми най-любимите животни. След делфините.
Те могат да убиват акули, с носовете си.
Трябва да я прибера.
Надявам се да не е някаква епидемия.
Измъкнахме се, а?
Маркъс?
Мамо?!
Този ден, денят на мъртвата патица, тогава започна всичко.
Не можех да кажа, че има нещо по-различно.
След това осъзнах, че дотогава е нямало как да не забележа...
но тогава открих, че е имало какво да се забележи.
Когато завъртях ключа и отворих вратата...
започна нова част от живота ми.
Господи!
- Уил, повикай линейка!
- Маркъс, къде е телефона?
Къде е телефона?
Беше ужасно, ужасно!
Но бързото каране след линейката беше фантастично.
В съзнание е. Вече е добре.
- Пита за теб, Маркъс.
- Това е мило от нейна страна.
Това няма нищо общо с теб.
Има друга причина.
Има друга причина тя да е тук.
Нали така, Уил?
Да, да. Точно така.
Ще отида да ти взема нещо за пиене.
- Аз ще отида.
- Няма проблем.
- Значи майка ти ще се оправи?
- Предполагам.
Но въпросът не е в това, нали?
- Искаш да кажеш, че се опасяваш да не го направи отново.
- Ще млъкнеш ли, ако обичаш!
Ето, заповядай.
- Вие ли сте с Фиона Брюър?
- Да, аз съм приятелката й Сузи, това е Маркъс и... Уил.
Тя се стабилизира, но трябва да остане през нощта.
Ще я наблюдаваме, затова момчето може ли да остане при вас?
Добре.
Моето местенце е и ваше.
Съжалявам.
- Добре, трябва да вървя.
- Аз ще взема това.
Добре.
Въпреки всичко беше много интересно.
Ще ти се обадя.
Но не исках да се случва всяка вечер.
До скоро.
Понякога животът е като в телевизионно шоу.
Аз бях звездата в "Шоуто на Уил".
А "Шоуто на Уил" не е някаква сълзлива драма.
Предполагам е малко обикновено, но си е мое
и се отнася за мен самия.
Ако майката на Маркъс не може да се справи със собственото си шоу, това е тъжно, но проблемът е неин.
Вероятно да преследваш самотна майка е твърде сложно за мен.
Маркъс
Намерих писмото.
Благодаря.
- Забравих.
- Забравила си.
- Забравила си за прощалното писмо?
- Не мисля, че трябва да го помня.
- Прочете ли, че те обичам?
- Не е ли трудно да обичаш, ако си мъртъв!
Съжалявам.
Мога да разбера защо си ядосан, Маркъс.
- Не се чувствам така, както вчера.
- Как?
- Значи всичко е минало?
- Не, но...
- в момента се чувствам по-добре.
- Но за мен моментът не е добър.
Кой ще се грижи за теб?
Кога ще свърши това, ами като се върна на училище?
Не мога да съм тук, за да те наглеждам постоянно.
Знам. Трябва да си имаме доверие един на друг.
Това е важното.
Изведнъж осъзнах, че двама души не са достатъчно.
Трябва ти подкрепа. Ако сте двама и единия се отпусне,
оставаш сам. Двама не са достатъчно.
- Трябват ти най-малко трима.
- Трима какво?
Нищо. Но имах страхотна идея.
Важното в островния живот, е сам да си го определяш.
И открих ключа. Да приемеш, че деня е разделен на части от по 30 минути.
Цял час е малко натоварващо, тъй като повечето дейности отнемат половин час.
Да си вземеш вана е една част.
Да погледаш телевизионно състезание, друга част.
Уеб проучване, две части.
Упражнения... три части.
Внимателно измиване на косата ми, четири части.
Невероятно е как се изнизва деня.
И да съм напълно откровен, как да ми остане време за работа.
Как хората успяват!
- Да, Уил е.
- Маркъс е.
- Ало?
- Маркъс е.
Маркъс! О, Маркъс, как си?
- Откъде ми намери номера?
- От Сузи. Помислих си, че ще ме изведеш навън.
- Защо си помисли така?
- Сузи каза, че трябва да излезем.
- Така ли?
- Да.
- А ти каза "до скоро".
- Какво?
"До скоро". Когато ни закара, помниш ли?
- Ти каза "до скоро".
- Добре.
Много е скоро, Маркъс.
- Животът ми е много натоварен.
- Защо, мислех, че не правиш нищо.
Да... в общи линии... занимавам се с някои работи...
Всъщност трябва да отида на едно място.
- Какъв е този шум?
- Това е старата ми майка.
Сега точно моментът... Изчакай за момент.
Един момент, ако обичате. Благодаря.
Тогава си помислих: "Защо не? Защо да не изведа бедното дете да хапне?"
Бих могъл да бъда чичо Уил, готиния чичо Уил, "Кралят на децата".
- Добре, Маркъс, съгласен съм.
- Ще дойда, ако вземем и мама.
Не й останаха пари. А ти имаш достатъчно.
- Не е ли малко прекалено?
- Защо? Ти си богат и ще платиш.
- Доведи и момчето си, ако искаш.
- По-голям си от него.
Добре, ела към 12:30.
- Помниш ли къде живеем? Кресууд Роуд 31, Излингтън, Лондон.
- Англия, Света, Вселената.
Да.
Маркъс?
Е, Фиона, как си?
- Как се чувстваш?
- Стомахът ми е добре.
- Наистина.
- Страхотно.
Оправи се от промивките.
Не е хубаво да ти навират онова нещо в гърлото.
Не.
Ако мама иска да впечатли Уил, трябва да се постарае да не се шегува с това.
Поне изглежда добре. Пооправила си е косата
и си е сложила обиците, изпратени й от една приятелка от Зимбабве.
Хлапето мислеше, че това е някаква среща.
Колкото до майка му, тя определено беше луда и изглеждаше странно в този костюм на йети.
Трябваше да се измъкна и то преди да започнат да поръчват.
Искам омлет с гъби, пържени картофи и кола.
За мен вегетарианския специалитет.
- Вегетарианци сме.
- Никога нямаше да се сетя. За мен сандвич с пържола.
Потръгна добре. Чудя се дали ще се преместим при Уил
или на някое ново местенце.
Знаех, че песните могат да бъдат вечни.
Знаех го, но не можех да го почувствам.
Сигурно съм луд. Исках само среща със Сузи, а това сигурно е наказанието ми.
Най-лошо беше, като си затвореха очите.
- Включи се и ти, Уил.
- Трябва да вървя, благодаря.
Това е проблема с милосърдието. Трябва наистина да вярваш в нещата, за да помагаш на хората.
Така е още от времето, когато бях доброволец в обществената кухня. И накрая успях.
Понякога работех на телефона за "Амнести Интернешънъл".
Например знаете ли, че на о-в Борнео получавате 7 години затвор за разказване на вицове.
Следващият път като се смеете, помислете си за борнейските комедианти.
В Бирма има недопустимо погазване
на човешките права, заради което...
Нуждаем се от подкрепата ви повече отвсякога. Заедно можем да...
Добре, какво каза приятелят ви за това?
Един момент, казвате, че нямате приятел!
Говорим за нарушаване на човешките права.
Така ли? Сега сте в банята?
Трябва да си представяш нещата, за да помагаш на хората.
Фиона спомена "убивай ме нежно", а това означава нещо за нея.
Може би как ще свърши.
Аз не си представях нищо. Нищо, за никой.
Знаех, че това ми гарантира дълъг и спокоен живот.
Мога да кажа, че в следващите дни имах странно усещане.
Някакво натрапчиво присъствие се прокрадваше в съзнанието ми.
И не ми харесваше.
Нямаш дете, нали?
- Какво?
- Нямаш дете, нали?
Хлапе, не знаеш какво говориш.
Наблюдавах те. Нямаш дете.
- Какво искаш?
- Нищо, освен да си приятел на мен и на майка ми.
- Може ли да вляза?
- Не.
Защо?
- Защото съм зает.
- Какво правиш?
- Гледам телевизия.
- Може да гледаме заедно, приятелю.
Много мило, Маркъс, но се занимавам с мои неща.
- Мога ли да направя нещо за теб?
- Да, да ми помогнеш.
Нямах това предвид. Защо не се прибереш и не си напишеш домашните.
Няма да кажа, че нямаш дете, ако помогнеш на мама.
- Защо мислиш, че такъв като мен, би могъл да помогне?
- Не мисля, че си толкова лош.
Искам да кажа, че лъжеш, но не натъжаваш хората.
А тя е тъжна и мисля, че ще те хареса.
Не мога просто да отида и да помогна на някой, Маркъс, защото ти искаш така. Трябва да го харесвам.
- Какво й има?
- Нищо й няма. Просто...
- Не мога да говоря за това. Просто си върви.
- Добре, ще се върна.
Уплаших се.
Това беше най-доброто, което можах да измисля. Че съм уплашен.
Но в действителност, наистина бях.
Благодаря ти. Довиждане.
Мамо, винаги ли си знаела, че ще стана вегетарианец?
Разбира се.
Особено след като веднъж овъгли едни наденички.
Питала ли си ме дали искам да бъда вегетарианец?
Вродено ти е.
Не, няма да ти готвя месо, още повече да го ядеш.
Също не ми позволяваш да ходя в Макдоналдс.
Какви са тези приказки, които чувам?
Не мога да те спра да ходиш в Макдоналдс. Ще съм разочарована, ако го направиш.
Не се тревожи, мамо. Няма да ходя в Макдоналдс.
След няколко посещения, Уил започна да ми задава сериозни въпроси.
Не мислех, че наистина се тревожи.
- Как я карате вкъщи?
- С майка ми ли?
- Да.
- Тя е добре, благодаря.
Имам предвид... тя...
Не. Не мисля.
Какво те безпокои тогава?
Какво ме безпокои?
Всеки ден изпитвах страх, когато се прибирах вкъщи.
Не мисля, че нещо ме безпокои.
Майната му!
Не знам защо е така...
но сега се чувствам по-добре.
Накара ме да не се чувствам жалък, че ме е страх.
Няма да допусна грешката да заговоря отново за страхове.
Маркъс наистина беше уплашен,
а аз не можех да измисля нещо умно да оправя положението.
Следващият път ще поговори със Сузи или някой друг, който ще може да му каже повече.
По дяволите! Не може да бъде!
19 ноември.
6 седмици преди Коледа, а вече пускаха тъпата песен.
Татко?
Защо не я харесваш?
Тъжна е.
Написа една тъпа песен, която се превърна в хит...
а после никога не направи по-добра.
Искаш ли да пишеш песни като него? По-танцувални.
- Не.
- Ще оставиш всичко да изчезне?
Да.
Аз харесвам "Дядо Коледа с шейна пристига".
Ето го! Хайде!
- Какво правите?
- Кой си ти?
Кой съм аз ли? Този, който ще ви шамароса здраво.
Разкарайте се!
- Кои бяха тези?
- Кои?
Как кои? Тези, които те замеряха.
Тези ли? Едни деца. Забавляваха се след училище.
- Това често ли се случва?
- Веднъж два пъти.
- Просто се забавляват.
- Видях деца, които се опитваха да те убият.
Само ми се присмиват. Сещаш се, заради косата, дрехите, че си пея.
- Какво пеене?
- Понякога случайно запявам.
- Това не става случайно!
- Не знам как става, разбра ли?
Просто се случва! Не знам как се получава.
Изглеждам много глупаво.
По мое мнение, трябва да не се набиваш на очи, да останеш невидим.
Как да стана невидим? Да не би в кухнята си да имаш машина, която ще ме направи?
Не мисля така.
Опитвам се да не мисля за това.
Случва се, колкото и да не ми се иска.
Не мога да направя нищо.
Не... има нещо, което можеш да направиш, Маркъс.
Ела с мен.
Опасявах се, че Уил ще ме заведе в кабинета на директорката.
Но вместо това ме заведе по магазините.
- Не искам.
- Не приемай поражението, Маркъс.
За да си невидим, трябва да се сливаш с тълпата.
Какви малки странни неща.
Това е революционно нова технология.
За бога! Хич не го бива.
- Малко по-стегнато.
- Всичко наред ли е?
- Да, благодаря.
- Много си приличате.
- Готин си, нали?
- Не знам.
Ти как мислиш?
Да, Маркъс, готин си.
Да, походката. Тази е много добра.
Хей, дай лапа!
Внезапно бях завладян от добро чувство.
Под това хората разбират духовно извисяване.
И струваше само 60 лири.
Направих едно нещастно момче временно щастливо.
А аз не получих нищо. Дори не спах с майка му.
- Маркъс, къде са ти обувките?
- Откраднаха ги.
- За какво пък са им скъсаните ти обувки!
- Исках да й кажа истината,
но истината щеше да доведе до страшно много въпроси.
- Бяха хубави.
- Обикновени кафяви боти.
- Готини нови маратонки.
- Откъде пък готини нови маратонки?
- Да, въпросите започнаха.
Уил ми ги купи.
Уил? Който ни изведе на обяд?
Да. Стана ми приятел.
- Стана ти приятел?
- Винаги повтаря това, което съм казал.
Освен, когато не го изкрещява.
- Ходя у тях след училище.
- Ходиш у тях след училище?
- Изглежда, че няма дете.
- Няма дете?
Аз успях да го разкрия.
- Къде живее?
- Не си е вкъщи. Излязъл е на вечеря.
Кристин ме помоли да излезем, за да си поговорим.
- Ще свършиш бездетен и сам.
- Амин!
- Нямаш достатъчно смелост.
- Защо, Кристин?
Повечето хора се нуждаят от някого, за когото да се грижат.
И... не знам.
- Теб това те плаши.
- Избрахте ли си?
- Да, бих искал...
- Какви са тези купони след училище?
- Здравей. Моля?
- Чудя се защо самотен, бездетен мъж,
се занимава всеки ден с 12-годишно момче.
- Не си ли казал на майка си, че идваш при мен?
- Май съм забравил.
Какво да ми каже? Какво правиш със сина ми?
Чакай малко. Какво точно предполагаш?
- Не предполагам нищо.
- Мислиш си, че правя нещо на сина ти.
Просто те питам защо забавляваш 12-годишно момче в жилището си?
Господи!
Какво ще кажеш в своя защита?
- Е?
- Я не ми "Е"-кай!
Той идва всяка вечер без да го каня. И знаеш ли защо?
Защото в училище му се случват гадости!
И ти го изпращаш все едно е агне на заколение!
Всеки ден едва се съвзема, скапана хипарка такава!
Мисля, че прекалено много драматизираш. Маркъс е добре...
Беше много странно. Уил беше прав, а мама не.
А би трябвало да е обратното.
- Нямаш много опит с деца!
- Бил съм дете, ходил съм на училище.
Знам разликата между щастливо и изтормозено дете. Погледни го, за бога!
Обвинява ме, че съм драматизирал и то жена, която...
- Какво ти става?
- Нищо
- Исках и аз да покрещя.
- Господи, какво семейство!
Уил, смущаваш останалите клиенти.
- Съжалявам, Ал, свърших.
- Нали не си правил онова нещо?
Какво? Не, не. Не съм.
Не се тревожи. Повече няма да отварям вратата на Маркъс.
Повече няма да съм му приятел.
Хайде. Махайте се!
Съжалявам.
Това беше, нали? Просто ето така излизаш от живота му?
- Моля?
- Ами ако кажа, че си прав, а аз греша.
Да кажем, че всичко, което се случва с Маркъс,
на мен ми е непонятно, а по някакво чудо, на теб ти е ясно.
Какво ще направиш тогава?
Няма да правя нищо. Не е моя работа.
- Какво егоистично копеле!
- Винаги първо е мислил за себе си.
Аз съм сам. Винаги съм мислил първо за себе си, защото не е имало друг.
Вече има. Това е Маркъс. Вече си се набъркал и той ще продължава да идва в къщата ти.
Знам, че не можеш да му посветиш живота си без причина.
Но не може просто да го отблъснеш.
- Никой не е остров.
- Тя е права.
Да, права е.
Не е, греши! Някои са острови. Аз съм пуст като остров и не може да се промени!
- За какво говориш?
- Ще дойдеш ли на гости за Коледа?
Не, Маркъс, няма да дойда за Коледа.
Не искам да прекарам Коледа с жена, опитала самоубийство и отрочето й.
Коледното настроение ми остана в ученическите години.
Ще прекарам тази Коледа по начина, по който го правя обикновено.
Ще гледам филми, докато се напивам като пън.
Ужаси
Добрата новина беше, че няма да сме само аз, Фиона и Маркъс.
Лошата новина беше...
- Значи вие сте бащата на Маркъс?
- Да.
Така предполагам. А това е приятелката ми, Линдзи.
Това е майката на Линдзи.
Здравейте.
- Благодаря ти, татко.
- Много са хубави.
Завиждам му на хлапето.
Такъв ентусиазъм при толкова глупав подарък.
Дайре! Благодаря ти, мамо.
- Не е ли страхотно, Уил?
- Да, ще станеш много сръчен.
Помислих си, че ще е идеален.
Може да го използваш на училищния концерт.
- Да посвириш на него.
- Може би, мамо.
Когато пееш, да носиш слънце и радост!
Благодаря, мамо.
Ами... това е от мен.
Прекрасно! Какво е това?
Това е CD, Маркъс. Групата е "Мистикал", ще ти хареса.
Какъв вид музика свирят "Мистикал"?
Свирят... популярна музика.
- "Разклати си задника".
- Това е рап.
"Разклати си задника"! Защо не "разтърси го"?
- Страхувам се, че нямаме CD плейър.
- Забрави, нали?
Знам, че нямате CD плейър, затова ти взех един.
- Виж, мамо. Отвори твоя, Уил.
- Много ти благодаря.
Самотни Родители
- Маркъс, това шега ли е?
- Да.
- Не е зле.
- Здравейте, съжалявам, ужасно закъснях.
- Всичко ли пропуснах?
- Не, влизай.
- Весела Коледа!
- Весела Коледа!
Отдавна не сме се виждали.
- Къде е Мегън?
- При баща си. Ами Нед?
Да не би да е при майка си за Коледа?
Да. Не. Май трябва да тръгвам.
Облечи се като Дядо Коледа. Може да успееш да преспиш с някоя.
Ти професионален Дядо Коледа ли си? Прекрасно!
Да, трябва да вървя. Благодаря, беше много хубаво.
- Сузи има право да ти е бясна, Уил.
- Да, тя го показа, а аз имам право да се измитам.
Чакай! Той е мой приятел, аз го поканих, аз би трябвало да му кажа кога да си тръгва.
- Аз му казвам. Сузи има право да му е бясна и го каза.
- Тя е права, Маркъс. Остави.
Искал е да се повесели няколко седмици! Какво от това!
- Децата в училище правят по-лоши неща всекидневно!
- Уил отдавна не е ученик!
- Пораснал е да прави такива работи.
- Не е честно да го нападате!
След това ми купи маратонки, пуска ме в къщата си, дори и да не иска, знае от какво се нуждаят децата.
От какво? От скъпи маратонки и пошла музика!
- Ако ти трябва нещо, ще поговорим.
- Не, не обсъждаме, а ми нареждаш.
- Винаги ми казваш какво да правя!
- Искам да помислиш за себе си.
Добре, мисля за себе си и искам Уил да остане!
Той не е сгрешил толкова много. Помниш ли как го срещнахме, когато ти се опита...
...когато ти метна домашния й хляб по патицата и я уби.
- За каква патица става дума?
- Патица ли ще има? Вкусно!
Естествено нямаше патица, а соевия й заместител.
Мога да кажа, че долових странно усещане.
Забавлявах се. Никога преди не съм се забавлявал на Коледа.
Майка ми постоянно ме караше да пея "Дядо Коледа с шейна пристига",
която изобщо не обичах.
Но Коледата у Маркъс ме накара да почувствам нещо смътно и топло,
което даде отражение на събитията, които последваха.
Първо Маркъс имаше сблъсък с момиче.
- Здрасти.
- Разкарай се!
А после, което е по-странно, и аз.
Вината беше изцяло на Маркъс, защото когато отвориш вратата на един,
всеки може да влезе.
В новогодишната нощ срещнах Рейчъл. Тя беше интересна, умна и привлекателна.
За 5 минути трябваше да я убедя, че и аз също съм такъв.
Ами предполагам...се занимаваш с телевизия.
Аз да се занимавам с телевизия? Не.
Не, други се занимават с телевизия. Аз гледам телевизия.
По-добре да седиш пред него, отколкото вътре.
Беше мъчително. За 5 минути осъзнах, че животът щеше да е различен, ако знаех нещо интересно.
Ако имах какво да кажа за себе си. Ако се занимавах с нещо.
Но аз не правех нищо и й трябваха около 30 секунди да разбере.
- Прозвуча като изстрел.
- С какво се занимаваш?
В момента съм си взел малко почивка.
Звучи добре. Почивка за какво?
За да съм напълно честен, почивка...
за да си почивам.
Интересното за мен всъщност е, че не правя нищо.
- Не правиш нищо?
- В действителност нищо.
- Нищо?
- Да.
- Това е...
- Рейчъл, скъпа?
- Да?
- Рап от източния или западния бряг?
Изпуснах я! Нямах какво повече да кажа.
Рап музиката ми звучи еднакво.
Но какво беше това? 12-годишно дете не би казало така.
- Така ли?
- Да.
- Какво би казало? Че е гот?
- Така ли?
- Как се казва твоето?
- Моето?
- Ами... казва се Маркъс
- Моят е Али. Алистър.
Това беше.
Бях привлякъл 100% вниманието й.
Добре, 50% като за начало.
Отново бях на фантастичния остров. Но този път беше различно.
СРЗ беше за забавление, това беше сериозно.
Действах като при самозащита.
Предопределено е да сме заедно, което означава ние да сме заедно,
самотните родители заедно.
Бях загазил сериозно.
И имаше само един човек, който може да ми помогне.
Какво? Какво ми каза?
Чу ме, малко, загубено, грозно копеле.
Съжалявам. Пеех си една от песните на "Мистикал". Това е рап.
- Харесваш рап?
- Малко. Той е предимно за черните.
През повечето време са ядосано, но обикновено искат само секс.
- Ако се опитваш да ме ядосаш, може да получиш бой.
- Не се опитвам да те ядосам.
- Защото не знам как да те ядосам.
- Как се казваш?
- Маркъс.
- Аз съм Ели.
- Радвам се да се запознаем, Ели.
- Не толкова бързо.
Не съм готова за физически контакт. Преди да се усетя, ще правим и секс.
Да вървим, момчета. И не казвай на непознати да си разклатят задника.
Добре, Ели. Чао.
Как си? Трябва ми помощта ти.
- Защо си й казал, че съм ти син?
- Не съм, тя придоби грешна представа.
- Кажи й, че се е заблудила.
- Не, не мога да го направя.
- Защо не?
- Така, просто приеми фактите.
- Ти си ми син.
- Щом искаш. Нямам нищо против.
- Много мило, Маркъс, но не.
- Защо не?
За бога, защото има мозъчно заболяване и ако вярва в нещо,
за което й кажа, че не е истина, ще й се пръсне мозъка и ще умре.
Това е голяма глупост.
- Виж, много съм заинтересован от тази жена.
- Какво означава заинтересован?
- Какво й е интересно?
- Ето, това е последното късче искреност в мен, наслади му се!
- Искам да излизам с нея. Искам тя да ми е гадже.
- Прекрасно! Сигурен ли си?
Не знам. Объркан съм, защото...
- това е нещо ново за мен... тя се казва Рейчъл...
- Това момиче в училище, Ели,
и аз искам тя да ми е гадже, но не съм много сигурен.
Каква е разликата между приятелка и гадже?
- Не знам. Искаш ли да я докосваш?
- Това важно ли е?
- Да, ако си чувал за секса, това е сериозна работа.
- Знам, също и много глупаво.
Не мога да повярвам, че няма нищо повече от това. Искам да бъда с нея.
Да бъда с нея постоянно. Да й казвам неща, които не казвам на теб или на мама.
Но не знам дали си има приятел.
Не знам какво да направя.
Ще се научиш Маркъс. Няма да бъде винаги така.
- Добре, как изглеждам?
- Добре.
- А аз как изглеждам?
- Само не се престаравай.
Получих добър съвет от Маркъс и исках да се вслушам.
... малко е разхвърлено. Тук работя.
Устата ми беше пресъхнала, ръцете ми се потяха.
Не знаех какво ми става.
Само стоях и се хилих като идиот.
- Срамува се.
- Да.
Елате.
Али... Маркъс. Маркъс, Али.
- В един и същ курс сме в училище.
- Така ли?
- Да, май съм те виждал.
- Страхотно!
Тогава ще има за какво да си говорите, момчета.
Уил, това е Али. Али, това е Уил.
- Добре.
- Добре.
Е, момчета, искате ли да се занимавате заедно?
- Звучи добре.
- Добре.
В този момент го обикнах. Наистина го обикнах.
Може да му покажеш компютърните си игри.
- Добре, забавлявайте се.
- Хайде.
Казвам ти, ако направи нещо на майка ми, си мъртъв!
- Не се тревожи, той е добър.
- Не ми пука, че е добър!
Не искам да се занимава с майка ми! Не искам да ви виждам повече тук!
- Не съм сигурен, че зависи от мен.
- По-добре да зависи.
Или ще умреш!
Започнах да подозирам, че този Али е сериен убиец.
Какъв ти е компютъра? Какви игри имаш?
- Чу ли какво казах?
- Да, но не мога да направя много.
Уил... баща ми, харесва майка ти. Мисля, че тя също.
Тя не го харесва! Тя си харесва мен!
Удивителното за Рейчъл беше, че исках да я целуна всеки път, когато говореше нещо интересно.
Което означава постоянно. Тя беше секси.
Беше неземна.
... и прекарвах много време там... Досадих ли ти?
- Не, не.
- Какво?
- Нищо, с Маркъс си приличате.
- Мислиш ли?
- Да. Много е мило, че изглежда толкова привързан към теб.
Също, че се опитва да се облича като теб.
Не мисля, че се обличам като Маркъс.
Маркъс?
Хей, почакай!
Връщаме се.
- Той е луд!
- Не е.
Каза, че ще ме накълца на малки парченца!
Направи ли го?
- Не, но съм сигурен, че може.
- Сега ще е различно, ще ти хареса.
Маркъс, Али има да ти каже нещо.
Нали?
Съжалявам, Маркъс, не исках да кажа тези неща.
Всичко е наред, Али.
- Али винаги се сприятелява трудно.
- Същото е и при Маркъс.
Трудно е... родителите ти да са разведени, чувствата ти са...
противоречиви.
Точно така. Точно така се чувствам.
- Надявам се всичко да...
- Той е лъжец!
Новините не са напълно добри.
Трябва да знаеш, че ти... аз...
Всичко е наред, той те харесва. Каза ми го.
Много ти благодаря, Маркъс.
Хубаво ни разсмяхте.
- Ели?
- Маркъс! Още ли слушаш рап?
- Не.
- Много лошо.
Човек трябва да внимава, това е сериозна работа, да си имаш гадже.
Кажи ми нещо честно.
- Какво?
- За теб и Рейчъл.
Какво? Какво означава... това?
Не знам. Помислих си, че може да има проблем между теб и Рейчъл.
Ти искаш да си с нея, а тя мисли, че имаш син.
А ти нямаш. Ако искаш да си с нея, ще трябва да й кажеш.
- Не.
- Нали знаеш, истината.
Вероятно.
Но по-късно тази вечер, докато бях сам вкъщи,
се сетих, че бомбата Маркъс може да избухне.
Да, исках да докосна Рейчъл,
но в този момент, ако имах избор,
щях да съкратя от урока повече, отколкото Маркъс искаше.
Господи, какво направих от Маркъс! Щеше ли скоро той да ми купува обувки?
Така че си взех поука и казах истината на Рейчъл.
Добре де, нещо близко до истината.
Че не съм истинския баща на Маркъс.
Какво!
Проблемът беше, че като кажа истината, ще възникнат много въпроси.
Като не си истински баща на Маркъс и той не живее с теб, как ти е син?
Да, знаеш ли... в действителност е много объркано.
Кажи ми как е в действителност.
Това е една от тези... драматични истории. Искаш ли да поръчаме вино?
Тук има китайско. Да опитаме...
Не.
Кажи ми за отношенията ти с Али. По-сложни ли са от моите с Маркъс?
Не. Спах с баща му и след 9 месеца той се роди.
- Няма нищо сложно.
- Да, така е.
Съжалявам, че пак подхващам, но трябва да разбера.
Ти си втори баща на Маркъс, но не живееш с него и майка му.
Не, трябва...
Не съм казал... никога не съм казвал, че ми е син.
Такива думи никога не са се отронвали от устните ми.
- Ти така си помисли.
- Да, така е.
Аз съм фантазьорката. Аз съм си въобразила, че имаш син.
- Мога само да кажа, че...
- Въобразих си, че
съм срещнала красив мъж, който има син, за когото се грижи,
тогава дойде вкъщи с Маркъс и бинго!
Направих това заключение поради някаква подсъзнателна психологическа нужда в мен.
Трябваше да поговорим за това.
Не знам как стана така.
Когато те срещнах за пръв път си помислих, че си...
празен.
Тогава промени мнението ми.
Но може би съм била права.
- Рейчъл, чуй ме.
- Да.
Наистина съжалявам.
Аз съм...
празен.
Аз съм едно... нищо.
Аз съм много лош за теб. Съжалявам.
- Здрасти, Ели.
- Как си, Маркъс?
Чао, Маркъс.
Мамо?
Маркъс?
Не знаех какъв е отговора. Не знаех на колко е равно. Тревожех се за мама.
Разкрийте таланта си на училищния концерт
Тогава осъзнах, че има нещо, което ще й направи удоволствие.
Мисля да се запиша за училищния концерт.
Ти и рок концерт! Не е много добра идея, Маркъс.
Ще ми помогнеш ли? Аз имам само дайре.
Не, съжалявам. Това е самоубийство.
Ще те разпънат на кръст.
Мама отново е тъжна.
- О, съжалявам.
- Как така "О"?
Плаче. Седи болна вкъщи и плаче.
Плаче дори всяка сутрин.
Сега е толкова зле, както беше... в деня на патицата.
Маркъс, съжалявам...
- в момента съм зает.
- Зает?
Да правиш какво?
- Не ме ли чу?
- Да, чух те.
- И какво да направя?
- Не знам.
- Да поговориш с нея.
- И какво да й кажа?
- Не знам.
- Защо аз? Какъв съм й?
Аз съм никой.
- Не си никой.
- Кой си мислиш, че съм.
Кой си ти, че да идваш неканен в живота ми и да развалиш всичко!
Какво искаш от мен, Маркъс? Това не е мой проблем!
Не съм от семейството ти! Не съм ти чичо, не съм ти брат! Разбрахме се, че не съм ти баща!
Ще ти кажа кой съм.
Аз съм човекът, който може да избира маратонки и дискове.
Това е. Не мога да ти помогна с други неща.
Не мога да ти помогна с каквото и да било.
Би могъл да опиташ.
Прав си. Не можеш да ми помогнеш. Как би могъл?
Ти си глупак, който само се мотае, гледа телевизия и пазарува.
Не ти пука за никой и на никого не му пука за теб!
Мама ми беше казала, когато пея, да нося слънце и радост.
Затова реших да го направя, без да се притеснявам, че може да стана за смях.
Животът ми е разделен на части от време.
Да си купувам CD, две части.
Да обядвам, три части.
Да се упражнявам, две части.
Единственото, което признавах за пълноценен живот.
Това просто...
не означава нищо.
В действителност имаше само едно, което означава нещо за мен.
Маркъс. Той беше единственото, което означава нещо за мен.
Фиона беше единственото, което означава нещо за него, а тя беше почти на ръба.
- Фиона?
- Уил, откога не сме те виждали!
- Как е Нед?
- Кой?
Това беше глупост. Той не съществува.
- Да, измислих си го.
- Измислил си си го?
- Да, за да се срещам с жени.
- Ти си болен!
- Да. Фиона, трябва да поговорим.
- Давай.
- По-добре да е насаме.
- Не, това е кръгът на истината.
Каквото имаш да казваш, кажи го пред всички.
Добре. Моля те, не се опитвай отново да се самоубиеш!
- Как можа да го кажеш, лично е!
- Там е работата, че не е.
Маркъс се тревожи за теб, а аз се тревожа за Маркъс, защото се тревожи за теб.
- Не възнамерявах да се самоубивам.
- Не си?
Засега не.
Страхотно!
Уил, искам да ти кажа, че не ме привличаш.
За какво говориш? Да не си луда?
Добре, неподходящ израз.
Но има нещо, за което трябва да...
поговорим, за плаченето сутрин, за депресиите, за да се оправят.
- Има нещо друго, нали?
- Какво?
Сам си отговори. Идваш и казваш: "О, нещо те тревожи, да го оправим!"
- Нещо те безпокои.
- Не.
Добре, има нещо, заради което искам да го направя, защото...
- имам чувството, че съм безполезен.
- Не, Уил, не си безполезен.
Ти си тук, друго няма значение.
- Добре.
- Можеш ли да си представиш?
- Какво?
- Маркъс ще пее на училищния концерт.
Маркъс ще пее?
Да, на училищния концерт. Много е развълнуван.
Чакай малко. Какво ще пее?
- Имаме ли време?
- Защо искаш да спреш Маркъс?
Мечтала ли си, каквото й да направиш в училище, да е хубаво и всички да го харесат?
- Това няма нищо общо.
- Така щеше да е и за Маркъс.
Но в действителност, ако изпее тази песен пред всички деца,
няма да може да се възстанови, докато не влезе в университет,
ако влезе в университет, защото ще е травмиран.
Не може да забраниш на някой да изрази себе си.
Той не изразява себе си, а изразява теб!
Господи!
Какво?
- Мили боже.
- Прав си.
- Аз съм лоша майка.
- Не, не си лоша майка.
- Просто си врещяща лунатичка.
- Лоша майка съм!
Трябваше да забелязвам проблемите.
Той е много специално момче и има специална душица.
- А аз го нараних.
- Млъкни, че нараняваш моята душа!
Добре, ти паркирай!
Здравей.
- Какво правиш тук?
- Това там е Али.
Той е... талантлив.
Това бяха "Наказателният отряд на Джеф" с "Убийство за живот".
Следва Маркъс Брюър,
с песента на Роберта Флек, "Убивай ме нежно".
Под акомпанимента на Саймън Косгроув на флейта.
Маркъс, не мога да го направя. Всички ще ни се смеят.
- Но ти обеща.
- Съжалявам, ето ти петарка да забравим.
Всеки момент ще излезе.
Хайде, Маркъс, закъсняваме.
- Чакай, чакай.
- Извинете, какво става тук?
Всичко е под контрол, аз съм само учителят му по солфеж.
- Какво правиш тук?
- Чух за социалното ти самоубийство, исках да те разубедя.
- Не мога да си тръгна.
- Какъв е проблема? Тръгни си.
- Не мога да го направя.
- Можеш. Кажи им, че е сценична треска. Лесно е.
На мама ще й хареса, ще е щастлива.
Нищо, което правиш, не може да я направи щастлива.
Което правиш заради нея. Направи го за себе си.
- Излизай веднага на сцената!
- Я се разкарай!
Важното е да направиш себе си щастлив.
Опитвам се да направя себе си щастлив!
Тя се опитва също да е щастлива, но не се получава.
- Другите те правят щастлив.
- Точно така!
Щом те правят щастлив, могат да те направят и нещастен.
Мислиш ли, че тези хора ще те направят щастлив?
Чакай! Маркъс, недей!
- Хайде, чакаме!
- Да, къде е песента?
Това е за майка ми.
Ти си боклук!
Кой, по дяволите, е този?
Арестувайте ги!
Уил?
Свършихме!
Хайде!
Уил, приключихме!
Това правех, убивах ги нежно с песента си.
Или аз бях убиван, но не бях на остров.
Пеех със затворени очи. Страхувах ли се?
Бях ужасен.
Но определено не беше островен живот.
Благодаря ви, Фийнсбъри.
Бих искал да ви представя членовете на групата си. Маркъс Брюър, вокал и дайре.
Това беше. Да се махаме бързо.
Маркъс, благодаря ти.
С тази песен... беше прекрасен!
- Наистина ли?
- Да.
- Мислех да го отпразнуваме.
- Добре.
Какво ще кажеш за...
Макдоналдс?
- Макдоналдс?
- Да.
- Благодаря, мамо, няма нужда.
- Наистина искам да отидем в Макдоналдс!
- Всъщност не съм гладен.
- Стига, искаш да кажеш,
че няма да се справиш с един "Биг Мак"!
Добре, друг път.
По всяко време.
Когато поискаш.
Следващата Коледа, нещата се нормализираха.
Всеки човек е остров.
Напълно съм съгласен.
Но някои са част от островни вериги.
Разделени на повърхността, но свързани в океана.
Ще се ожениш ли за майка ми?
Не знам. Защо?
- Мислиш ли, че иска?
- Преди исках да се ожени за майка ми.
- Сериозно ли?
- Мислех, че е депресирана, а тя беше отчаяна.
Благодаря, Маркъс.
- Уил, как се ползва миксера?
- Не се ползва.
Мислех, че двама не са достатъчно.
Сега има много хора. Това е страхотно!
Почти.
Двете мързеливи копелета няма ли да помогнат?
Откъде познаваш Уил?
Заедно бяхме доброволци в "Амнести Интернешънъл" преди няколко години.
Да. Рон, как е положението?
Имам предвид... става ли?
- Той ми се обади неочаквано за Коледния обяд и ето ме.
- Така ли?
Какви са ви отношенията с Ели?
Тя... гадже ли ти е?
Да не си луд?
Не се опитвай да ни направиш?
- Защо, какво му е лошото?
- Нищо.
Между другото, наистина мисля, че вие с Рейчъл сте страхотна двойка. Ако не го прецакаш.
Благодаря ти.
Създадох чудовище.
Или може би той създаде мен.
Не знам за какво се тревожи Уил.
Имах предвид, че бъдещето не е в двойките.
Трябва ти повече от това. Трябва ти подкрепа.
Аз бях добре. Имах своята подкрепа.
Съгласен съм с това, което е казал Джон Бон Джоуви,
"Никой човек не е остров".