The Patriot (2000) (The.Patriot.2000.DVDrip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Много добре. Вземи Харисвил, Пемброук, Уейкфилд.
Аз ще тръгна на север. Среща при мисията Блек Суомп.
Ефрейтор...
Внимавай.
Да, сър.
Деца имаш ли?
Французи!
Граничи с планината,
насам стига до окена
и продължава по брега на река Охайо.
Това са 1 00 000 акра.
Огромна площ е това.
Това си е цяла държава.
Негово величество е твърде щедър.
Твоята служба заслужава такава награда.
Да, Негово величество награждава така
тези, които воюват за него.
Надявам се и моят скромен принос да бъде възнаграден някой ден.
Не очаквай твърде много.
Негово величество, както и историята, съди не само по изхода от войната,
но и по начина, по който е водена.
Ние служим на короната и трябва да се държим подобаващо.
Войниците, които се предават, ще бъдат военнопленници.
Тези зверски деяния трябва да престанат!
Не е ли достатъчно, че не съм загубил нито една битка?
Ти си мой подчинен
и всяко твое действие се отразява върху мен!
Мислех, че джентълмен от почтено семейство като твоето
би трябвало да знае това.
Покойният ми баща пропиля почтеността на семейството
заедно с наследството ми.
Аз напредвам, защото побеждавам.
Ти напредваш само благодарение на доброто ми отношение.
С местните сме един народ.
Когато свърши войната, ще продължим търговията с тях.
Разбрано, полковник?
Напълно, милорд.
Отче, с твое позволение, искам да направя едно съобщение.
Младежо, това е Божият дом.
Разбирам, отче. Прости ми.
Свиква се опълчението на Южна Каролина.
Дойдох да записвам доброволци.
Сине,
ние сме тук, за да се помолим
за душите на обесените отвън.
Да. Молете се за тях.
Но почетете паметта им, като дойдете с нас.
И да докараме още страдания на града?
Щом крал Джордж обеси тях, той може да обеси всеки.
Дан Скот,
само преди седмица, ти говореше за независимост.
Г-н Хардуик, колко пъти те слушах
да говориш за свобода на масата на баща ми?
Половината мъже в тази църква, включително и вие, отче
и вие, Ваше височество,
са патриоти като мен.
И сега, когато има нужда от вас, ще останете само с думите си?
Такива мъже ли сте?
Моля ви да действате според убежденията си,
за които толкова много говорите
и в които толкова гръмко се кълнете.
Кой е с нас?
Г-н Хауард.
Сър,
Може ли да пиша на Ан?
-Може ли да пиша на Ан?
-Да.
Имаш позволението му
да ми пишеш.
Искаш да й пишеш!
Добре.
Благодаря, сър.
Отче?
Пастирът трябва да се грижи за стадото.
И понякога да гони вълците.
Дали това е мястото за набиране на опълченци?
Бог да пази крал Джордж!
Мисля, че сме точно където трябва.
-Награда има ли?
-Този път няма, Ролинс.
Но можеш да вземеш мускета на всеки англичанин, когото убиеш.
Обесиха брат ми в Акуърт.
Те всички заслужават да умрат.
-Запиши се.
-С всичките ми болести
няма да изкарам и една битка. Не, сър.
Но ще ви дам негъра си. Той ще се бие вместо мен.
Окам! Ела тук.
Не е много умен, но е як като бик.
Можеш ли да пишеш?
Не мога, сър.
-Постави знака си тук.
-Защо?
Нали вече го записах?
Ако си съгласен, сложи знака си.
Така е добре.
Ще убивам Червените мундири.
Сигурен съм.
На колко си години?
Още е малък. Но и неговото време ще дойде.
Джон Билингс. Надявах се да се появиш.
Говори се, че 20 английски войници са убити
са убити от някакъв призрак, или нещо подобно.
Носел томахавка на чероките.
Не си ли малко голям да вярваш в призраци?
Колко събра?
Дванайсет.
Добре.
Тези хора не са от типа, който ни е нужен.
Напротив. Точно такива са.
Точно такава война са водели преди.
Ами аз? Аз подходящ ли съм?
В никакъв случай.
Ти си от тези, които носят лоша слава.
Необходими са ми точност и прецизност.
Готови!
Прицели се!
Огън!
-НАГРАДА: ПРИЗРАКЪТ
-Мила Ана,
войската ни расте.
Докато се бием, нови ще се присъединяват.
Жадувам да те видя и да говоря с теб.
Надявам се, че пътят ни ще мине близо до дома ти.
Дотогава оставам неизменно и пламенно твой.
Гейбриъл.
Предаваме се!
Не! За Бога, спрете!
В името на Бога, ние...
Те щяха да се предадат!
Може би.
Няма да разберем.
Това е убийство!
Отче, те са англичани. Заслужават си го.
-Ние не сме такива.
-Какво разбираш от война?
Знам, че справедливостта е...
Върви си в църквата!
Тишина!
Прав е.
Ще вземаме в плен ранените и всеки, който се предаде.
Те стреляха по кораба, с който плаваха жена ми и дъщерите ми.
Гледах от 200 метра как ги изгориха живи.
-Съжалявам, заповедта остава в сила.
-Майната му на съчувствието ти!
Кой си ти, че да заповядваш?
Знам какво сте направили с моите хора при форт Уилдърнес.
Ние сме опълчение, а не редовна войска.
Всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае.
Но, докато сте тук,
ще се подчинявате на заповедите ми или ще ви разстрелям.
-Проклети псета!
-Застреляйте ги!
Не стреляй.
Не пускат никого.
-Ром, мадейра...
-Нищо чудно, че го пазят.
Офицерски униформи.
Това дали е ценно?
Това е личната кореспонденция на лорд Корнуолъс.
Това е дневникът му.
Да изпием виното, да изядем кучетата и да заредим мускетите с хартия.
Да изядем кучетата?
Кучешкото го бива.
За Бога.
Нося ви картите, сър.
Остави ги там. Благодаря.
Този мускет е за теб.
Не ми се струва правилно да се дава оръжие на робите.
Вярата ти в свободата е по-бледа и от кожата ти.
Не ги слушай.
Ако спечелим войната, много неща ще се променят.
Какво например?
В момента Новият свят е същият като стария.
Но ние имаме шанс да построим един нов свят.
Свят, в който всички хора са равни пред Бога.
Равни.
Звучи добре.
Току-що надниках в главата на един гений.
Корнуолъс знае повече за войната, отколкото ние някога ще научим.
Това е добра новина.
Победите му при Камдън и Чарлстаун са били направо съвършени.
И той го знае.
Това може би е слабото му място.
Сър?
Гордостта.
Гордостта е слабост.
Аз лично предпочитам глупостта.
И гордостта му ще свърши работа.
Мундирът ви е готов, милорд.
Стесних го отзад
и му сложих по-широки еполети.
-Скапан конски чул.
-Не знам, милорд.
Изглежда ми много добре.
-Много е хубав.
-Добре. Значи е хубав конски чул.
Полковник Тавингтън, защо вече 6 седмици
ходя по балове в Южна Каролина,
след като отдавна би трябвало да съм в Северна Каролина?
Откраднаха личните ми вещи,
включително и мемоарите ми, които съм писал с толкова труд.
Освен това мостовете до Чарлстаун са изгорени.
Щом не можете да ги опазите от опълченците,
какво ще правите срещу редовната войска и французите?
Те не се бият като редовните. Не можем да ги намерим.
Полковник, те са опълченци.
Селяни, въоръжени с вили!
Не е точно така, милорд.
Онзи, когото наричаме дух, ги е обучил чудесно.
Пак този дух.
Ти го създаде, полковник.
Твоите зверства го сътвориха.
Без тях него нямаше да го има,
а аз щях да съм вече в Северна Каролина!
В своя защита...
Достатъчно!
Какъв войник си, щом една приказка може да те сломи.
Дай ми чула.
Корабът с доставките изглежда е пристигнал.
Да, милорд.
Тогава защо съм още с тази дрипа?
Новият ви гардероб е на борда на кораба,
но полковник Тавингтън разпореди да свалим първо оръжието и мунициите.
Разтоварват ги в момента.
Изглеждаш добре в червено.
Тоя парцал смърди.
Доскоро го носеше мъртвец.
И кучетата ли ти взеха?
Да.
Бяха чудесни животни. Подарък от Негово величество.
Сигурно са ги убили.
Нямат ли милост?
Фойерверки. Великолепно!
Г-н Хауард.
Дойдох да видя Ан.
Дойдох да видя Ан!
Разбира се, че вече си голям.
Татко, престани, чу го.
Ами...
Вижте се.
Вече свършвам.
Няма от какво да се безпокоиш.
Да, знам.
Чувалът е една чудесна традиция. Нямам нищо против.
Не мърдай.
Чай?
Да, благодаря.
Готово.
Хайде, скъпи.
Много е хубав.
Радвам се, че ти харесва.
Питър.
Не се тревожи. Шия по-добре от мама.
Надявам се.
Не стой така пред стената.
Прочети ни какво пише.
Не мога да чета.
Аз мога.
'' Извънредно съобщение.
По заповед на генерал Вашингтон и Конгреса
всеки роб, който служи една година
в Континенталната армия
ще бъде освободен
и ще получи по 5 шилинга за всеки прослужен месец.''
Чухте ли?
Първо ще ги освободят, а после и ще им платят.
Само още 6 месеца.
За какво ти е свободата?
Това е за теб.
Грижи се за майка си.
Нали знаеш, Питър,
не мога да ти платя за това.
Бенджамин, плати ми когато и колкото можеш.
Задължен съм ти.
Гейбриъл ми напомня на теб.
Не. Той прилича на майка си.
Ефрейтор!
Не бързай... Кучета.
Сър.
Пътят е затворен.
Товарът ви сега принадлежи на Континенталната армия.
На оръжие!
В две редици!
Не е нужно хората да умират. Оставете каруците и бягайте.
Това е кралски път.
Съветвам ви да се отстраните.
Напред!
Огън!
Отстъпи!
Спасявайте се!
Отстъпи!
Засада! Засада!
Преброих хората.
Мъртви - 22.
Ранени - 1 8, липсват - 20.
Аз бях дотук.
Няма да е последният.
Повярвай ми. Скоро ще дойдат сънародниците ми.
-Френската армия...
-Майната им.
Френската армия да върви по дяволите.
Нямаме нужда от нея.
Имаме си Бенджамин Мартин. Знаем какво прави той с французите.
Татко...
Винаги те черпят заради битката при форт Уилдърнес.
Непознатите знаят за теб повече от мен.
Кажи ми какво стана там.
Майка ти ме попита същото, когато ти се роди.
Бях пиян и глупав, и й отговорих.
Французите и чероките бяха завзели Блу Ридж.
Английските заселници се бяха скрили във форт Чарлс.
Когато стигнахме там, французите бяха минали
преди повече от седмица.
Но това, което намерихме...
Продължавай.
Бяха убили заселниците, мъжете.
А жените
и някои от децата ги бяха...
Погребахме ги всичките. Това, което беше останало от тях.
Настигнахме французите при форт Уилдърнес.
Убихме ги бавно.
Рязахме ги на парчета.
Парче по парче.
Още виждам лицата им.
Още чувам виковете им.
Само двама оставихме живи.
Натоварихме главите
и ги пратихме с двамата живи във форт Амберсон.
Очите, езиците и пръстите
сложихме в кошници.
Изпратихме ги на чероките в Ашело.
Скоро след това чероките развалиха съюза с французите.
Така се оправдавахме.
Ние станахме...
герои.
И всички те черпят.
И ден не минава, без да искам прошка от Бога за деянията си.
Томас ми беше брат, както и твой син.
Може и да не вярваш, но аз също искам да отмъстя за него.
Но не с цената на каузата ни.
Ще дойде време за отмъщение.
Не се отклонявай от пътя.
Майка ти ми казваше така, когато се напивах или ядосвах.
А на мен го казваше, когато тормозех Томас.
Липсва ми.
Англичаните са пленили 1 8 от нашите във форт Каролина.
Ще ги бесят един по един, докато някой не ни предаде.
Отче,
ще ми напишеш ли едно писмо?
-До жената и сина ми.
-Разбира се.
Но нека първо се помолим.
Ваше височество,
към портата приближава ездач.
Цивилен с бяло знаме.
Зает съм.
Води и две кучета.
Немски догове.
Мили Боже,
помогни ни в този тежък час.
За това се молим в името на Отца, Сина и...
Светия Дух.
Чакайте тук.
Генерал лорд Корнуолъс ще ви приеме след малко.
Юпитер, Марс. Елате.
Тук.
Смелите ми момчета. Добре са ви хранили.
Благодаря ви за това.
Не знам името ви.
Полковник съм от Континенталната армия. Засега това е достатъчно.
Както желаете.
Седнете, моля.
Благодаря.
Преговорите са по ваша инициатива. Ще започнете ли?
Да, освен ако вие не започнете, като засегнат.
Аз наистина съм засегнат.
Много добре, сър. Тогава започвайте.
Във ваше владение се намират някои мои вещи, включително дрехи,
мебели и други лични неща, които нямат военен характер.
Бих искал да ми ги върнете.
Разбира се. Ще ви ги върна при първа възможност.
Благодаря.
Сега да обсъдим факта, че войниците ви имат заповед
да убиват първо офицерите ни.
Знаете, че в цивилизованата война, офицерите на фронта
не трябва да бъдат третирани с повишена доза враждебност.
Според вас, какво означава повишена доза враждебност?
Представете си хаосът, който ще настане,
когато армиите останат без командири.
Трябва да има джентълмени, които да водят
и, когато е необходимо, да ограничават войниците си.
Да ги ограничават да не нападат цивилни. Жени, деца и подобни.
Това е друг въпрос.
Не. Аз мисля, че са свързани.
И докато вашите войници продължават да нападат цивилни,
аз ще стрелям по офицерите при всяка битка.
А войниците ми са точни стрелци.
Много добре.
-Сега да обсъдим...
-Размяната на пленници.
Сър?
Вие имате 1 8 от моите. Искам да ги освободите.
При мен има 1 8 престъпници осъдени на смърт,
военнопленници нямам.
Ако това е вашето становище, то 1 8 ваши офицери ще умрат.
1 9, ако обесите и мен.
Мои офицери?
Сър...
Отгоре на билото, отляво, където почва гората.
Имена и чинове?
Отказаха да кажат имената си. Има 9 лейтенанти, 5 капитани, 3 майори
и един дебел полковник, който ме нарече...
...арогантен тип.
Това не е поведение на джентълмен.
Ако поведението на вашите офицери е критерий за джентълменство,
ще приема думите ви за комплимент.
Освободете хората ми.
-Уредете размяната.
-Слушам.
Благодаря, сър.
Освободи пленниците!
-Какво става, генерале?
-Размяна на военнопленници.
Той е пленил 1 8 наши офицери.
Кой е той? Познавам го.
Командирът на опълчението им.
Вашият дух.
Приберете сабята, полковник!
Той влезе с бяло знаме за преговори.
Това е лудост.
Ако го нападнете, ще ни изложите.
Но, сър, той уби много офицери през последните 2 месеца.
Тук не е проявил агресия и не можем да го пипнем с пръст.
Значи така?
Ей, ти!
Ти си онзи дух, така ли? Помня те кой беше!
Онази ферма! Глупавото момче!
Той умря ли?
Нали знаеш,
гадна работа е да си изпълняваш дълга.
Но понякога
е истинско удоволствие.
Преди да свърши тази война, аз ще те убия.
Защо да чакаме?
Скоро...
Хайде!
Все пак мисля, че трябва да нападнем на север.
Един от пленените офицери.
Моята репутация страда от вашата некомпетентност!
Този човек ме обиди!
Впечатляващо за един фермер с вила, не мислите ли?
Искам да намериш този човек.
Искам да го заловиш.
Хората са му верни до гроб.
Те го закрилят. Закрилят и семейството му.
Закрилят и семействата на хората му.
Мога да го заловя.
Но за тази цел трябва да прибягна до тактика, която е...
Каква дума използва Негово височество?
''Зверска'', мисля.
Продължавай.
Готов съм да направя каквото трябва.
Ще поема отговорността за действията си,
без да ви замесвам
и по този начин името ви ще остане чисто.
Но,
ако го направя,
знаете, че не мога да се върна в Англия с чест и достойнство.
Какво ще се случи с мен?
Когато войната свърши тук, в колониите
новата аристокрация
ще бъдат земевладелците.
Разкажете ми за Охайо.
Дайте път.
Свободно.
Уилкинс, какво ще ми кажеш за собственика на една плантация
на брега на река Санти близо до Блек Суомп?
Бенджамин Мартин.
Той е онзи дух.
Какво знаеш за него?
Знам всичко. Мога да ви кажа и номера на ботушите му.
Има ли семейство? Къде крие децата си?
Сестрата на жена му има плантация.
Не е далеч.
Лельо Шарлот! Ставай, някой идва!
Събери децата.
Маргарет, бързо.
-Да вървим.
-Момчета, елате.
Върви.
Не се разпръсвайте.
Насам.
След мен.
Ще се скрием в кухнята.
Маргарет, бързо! Слез долу!
Самюел, слизай долу!
Под прозореца.
Няма никой в къщата.
Не може да са далеч.
Претърсете наоколо, бързо.
Запалете къщата.
Давай.
Това е главният роб.
Къде се крият?
Търсете! Тук трябва да са!
-Гейбриъл.
-Къде е татко?
Палете къщата!
На конете!
Хайде! Няма страшно.
Сюзан, ела.
Шарлот!
Няма да спрат да ни търсят.
Там, където ви водя, ще сте в безопасност.
Татко каза, че е страхотно скривалище.
Как е той?
Не знам. Аз съм му син.
Къде е татко?
Говори от месеци.
От месеци...
Защо си отиде?
Не искаше тези лоши хора да ви намерят и ги отведе оттук.
Скоро ще дойде да ви види.
Не ме интересува. Мразя го.
Сюзан, не го мразиш.
Мразя го и не искам да се връща.
Децата.
Абигейл!
Жива си!
Проговорила е. Сюзан говори?
Казва цели изречения.
Все едно през цялото време е можела да говори.
Защо ли не бях там?
Какво каза тя?
Тя каза,
че те обича и че й липсваш,
но разбира защо не можеш да си с нея.
Господи, така ли каза?
Невероятно, нали?
Тавингтън има списък на хората ни. Пали домовете
и избива семействата им!
Къде?
Къщите покрай реката Санти.
Джон, сега не е време за мъст.
Сега е време за траур.
Погрижете се за семействата си.
Давам ви една седмица отпуск.
Който не се върне, няма да бъде считан за страхливец.
Татко!
Тате!
Огромни са. С какво сте ги хранили?
Те са от добър род. По бащина линия.
Сюзан?
Виждам я. Ето там. Погледни, татко.
Хванах я! Хванах я!
Хвана я.
Хванах я!
-Внимавай.
-Хванах я.
-Всичката риба е тук.
-Хайде да я хванем.
Какво те промени?
Мислиш ли, че съм се променил?
Сигурен съм.
Ами много просто.
От майка ти е.
Една жена може напълно да промени мъжа.
Имаше дни,
когато майка ти буквално ми спираше дъха.
Чувството ми е познато.
Веднъж ми каза,
че когато имам свое семейство, ще те разбера.
Беше прав.
Искаш да ми кажеш нещо.
-Ябълка?
-Благодаря.
Поздравления.
Ан Патриша Хауард,
ще вземеш ли този мъж за свой съпруг?
Да го обичаш и уважаваш,
докато смъртта ви раздели?
Да.
Гейбриъл Едуард Мартин, взимаш ли тази жена за своя съпруга
да живеете заедно в свещен брачен съюз,
да я обичаш и уважаваш, докато смъртта ви раздели?
Да.
С властта, дадена ми от общата ни вяра
в Господа,
обявявам брака ви за сключен.
Съжалявам, че не ти казахме по-рано.
Няма нищо.
Имам нещо за теб.
Принадлежеше на майката на Гейбриъл.
Много е красиво.
Нека аз.
Това е Полярната звезда.
Единствената звезда в небето, която не се мести.
Постоянна и неизменна.
Пътеводна звезда.
За мен е чест.
Може ли?
-Ако се налага.
-Налага се.
Мога ли да поседна?
Живеем в свободна страна.
Или поне ще живеем.
Аз не съм сестра ми.
Знам.
Сигурен ли си?
Да.
Ами добре тогава.
Е?
Какво?
Ще се видим в Пемброук.
Дано е по-скоро.
Разчитам на теб да...
-Знам.
-Какво?
Молитвите и да се грижа за всички.
Много добре казано.
Довиждане.
Довиждане.
Довиждане, Сюзан.
Довиждане?
Само една дума искам.
Добре...
Тате!
Тате, не си отивай! Ще кажа каквото поискаш.
Моля те, тате.
Ще кажа каквото поискаш.
Кажи ми какво да кажа. Ще кажа каквото поискаш.
Обещавам, тате. Моля те, не си отивай.
Обещавам ти.
Ще се върна.
Ще се върна. Вярваш ми, нали?
Наистина ме направи щастлив.
Само ние тримата ли сме?
Джон Раскин мина по-рано.
Поогледа се и си тръгна.
С него щяхме да сме четирима.
Четирима е друго нещо.
Още два месеца ми остават, докато направя дванайсет.
Полковник!
Отче...
Вярвай на французина.
Да, вярвай му.
Къде другаде бих могъл да убивам англичани?
Може да заколя някой ранен, когато не гледате.
Всички да се съберат в църквата.
Г-н Уилкинс?
Полковник Тавингтън иска да се обърне към цялото село.
Вие помагате на Бенджамин Мартин и бунтовниците му.
Искам да знам къде е той.
И така,
който ми каже
ще му бъде простена измяната.
Добре.
-Дадох ви шанс.
-Чакайте!
-Този ги снабдява.
-Тихо!
-При Блек Суомп са.
-Лъжец!
В тресавището до старата испанска мисия.
Този ли?
-Да, сър.
-Блек Суомп, казваш?
До испанската мисия.
Много благодаря.
Залостете вратите.
Каза, че ще ми бъде простено!
Да, наистина!
Но това е в Божиите ръце.
Бъдете силни.
Ще запалим града.
Града ли?
Запали църквата.
Но това е безчестно.
Нали каза, че бунтовниците са предатели
и заслужават смърт?
Запали църквата, капитане.
Дай факела.
Честта е в победата, не в начина, по който е постигната.
Това ще бъде забравено.
Бордън.
Ан!
Г-жа Хауард?
Къде са всички?
Няма ги.
Гейбриъл го няма.
На оръжие!
Татко...
Не говори.
Татко...
-Съжалявам.
-Мълчи.
Ще се погрижа за теб. Всичко ще се оправи.
Съжалявам за Томас.
Сине, вината не беше твоя.
Моя беше.
Дръж се! Ще се оправиш.
Не си отивай, Гейбриъл.
Боже, помогни ми.
Къде е той?
Ще ти помогна да го погребеш.
Ще го погреба сам.
Жена ми в Александрия е бременна.
Първото ми дете.
Ще се бия за него.
Бенджамин, нищо не може да замени синовете ти.
Но ако дойдеш с нас, саможертвата им няма да е напразна.
Защо?
Защо хората си мислят, че могат да оправдаят смъртта?
Това арогантност ли е или...
Открай време се страхувам,
че за греховете ми бъде потърсена отплата.
И цената ще е твърде висока.
Бенджамин, имаме шанс.
Грийн и Дан Морган идват от Вирджиния.
Ако спечелим тази битка, може да спечелим и войната.
Върви тогава.
Извоювай победата.
-Аз не съм ти необходим.
-Грешиш, Бенджамин.
Необходим си на хората си,
както и на всички останали.
Победите ти
и загубите ти
вълнуват повече хора, отколкото предполагаш.
Остани с нас.
Не се отклонявай от пътя.
Моят път свърши.
Вие тръгвате с нас.
Стегнете багажа.
Жан.
Утрешната битка може да промени хода на войната.
Генерал Грийн, каква е нашата задача?
Господа, Корнуолъс ни е притиснал.
Неговите хора са повече,
а половината от нас са опълченци.
Не може да се разчита на тях.
Извинете, сър.
Подценявате опълчението.
Всички го подценявате.
Виждали сме как бягат опълченците.
При Кипс Бей, при Пристън.
Англичаните са го видели също.
От дневника на Корнуолъс личи, че не уважава опълчението.
Какво предлагаш, Бен?
Да използваме точно това.
Знам, че всички сте пожертвали много досега.
Но искам да ви помоля нещо.
Нека утре изстреляме 2 изстрела, преди да се огънем.
Много неща могат да се случат, докато стреляш два пъти.
Особено срещу редовната английска войска.
Наистина. Затова не ви моля за три изстрела.
Ако умра, поне да съм добре облечен.
Огън!
-Батальон!
-Рота, стой!
Хари,
ще дадеш ли това на децата ми?
Благодаря.
Октомври сме вече.
Знам.
Минаха повече от 1 2 месеца.
Ти си свободен човек.
Аз съм тук по своя воля.
Чест е за мен, че си с нас.
Истинска чест.
На рамо!
Ходом...
... марш!
На колко години бяха дъщерите ти?
Вайълет беше на 1 2, а Полин на 1 0.
Имаха зелени очи.
Сигурен съм, че са били красиви.
Да... Бяха.
-Батальон!
-Рота!
Напред!
Огън!
Не знам сънувам ли,
но ми се струва, че виждам опълченци в центъра.
Батальон, стой!
Напред!
Готови!
Батальон!
Стой!
Прицели се!
Огън!
Огън!
Не отстъпвайте!
-Готови за атака!
-Нямаме такава заповед.
Атака!
Атака!
Тавингтън...
Проклет да е!
Готови.
Прицели се!
Огън!
Прицели се!
Огън!
Отстъпваме!
Атака на щик! Ще видим кой ще обере славата днес.
Напред!
Поздравления, милорд.
Пехотата напред.
Но вие спечелихте битката.
Този път ще сломя и духа им.
Пратете батальона зад хълма да ги смаже.
Днес е краят.
Спрете атаката!
Огън!
Спрете!
Огън!
Прицели се!
Огън!
Атака!
На нож!
Стой!
Не отстъпвайте!
Огън!
Напред!
Отстъпваме!
Полковник!
Линията ни се разпада!
Отстъпи!
Чакай!
Никакво отстъпление!
Стойте!
Не отстъпвайте!
Напред!
Артилерия, концентрирайте огъня в центъра.
Ако прегрупираме надясно, ще ги ударим във фланг.
Сънувате, генерале.
Значи ще ме убиеш, преди войната да свърши, а?
Изглежда ти не си
по-добър от мен.
Прав си.
Синовете ми бяха по-добри.
Свири отстъпление.
Свири...
отстъпление.
Скъпа Шарлот,
войната се обърна.
Генерал Корнуолъс побягна с войската си на север.
Продължихме битките с англичаните и в последвалите месеци
Корнуолъс се укрепи в Йорктаун, Вирджиния.
ЙОРКТАУН, 1 781
Вашингтон пристигна от север
и обгради Корнуолъс, който не можеше да отстъпи към морето.
По вода той бе притиснат от нашите дългоочаквани приятели,
които пристигнаха най-накрая.
Да живее Франция!
Да живее свободата!
Ваше височество, умолявам ви.
Издайте заповед за капитулация.
Как стигнахме до тук? Армия от бунтовници!
Селяни!
Всичко ще се промени.
Всичко вече се промени.
Макар че се предаде,
Корнуолъс се скри от срам
и нареди на подчинените си да предадат сабята му.
Сега, когато войната свърши и опълчението се разпуска,
си мисля за това, което загубихме,
и за това, което спечелихме.
Моля се и се надявам на едно - саможертвата на толкова много хора
да събуди духа на новата ни нация.
Кажи на децата, особено на Сюзан, че ще си спазя обещанието
и ще се завърна съвсем скоро.
Къде ще отидеш?
У дома. Започвам от начало.
Жена ти очакваше дете, нали?
Тя роди син преди три седмици.
Как го кръстихте?
Гейбриъл.
Благодаря ти, Хари.
Гейбриъл е хубаво име за фермер.
Така е...
Жан.
Бен.
Гейбриъл каза, че ако победим,
ще построим един нов свят.
Решихме да започнем точно тук,
с новия ти дом.
Звучи добре.
Благодаря ви.