A Home At The End Of The World (2004) Свали субтитрите
О боже!
Хайде Ем, на Боби не му пука.
- На мен ми пука.
- Не се впрягай.
Цуни ме отзад.
Ще ти се обадя по-късно, става ли?
Добре.
Ела тук.
- Уплашен ли си?
- Не.
Малко.
Това е просто любов, човече.
Няма нищо страшно.
Трябва да ти намерим жена.
Ти си на 9. Твърде дълго си бил девствен.
Ще ти намерим някоя в шести клас. Някоя с малко опит.
Добре.
ДОМ НА КРАЯ НА СВЕТА
Ела тук.
Имам изненада за теб.
"Стъкълце".
Ще ти избистри погледа.
Чин-чин.
Тя ми е любимка.
Да, красавица е.
- Как се чувстваш?
- Добре съм.
- Кажи ми като ти стане готино.
- Добре.
Ела, искам да ти покажа нещо.
Чудно място да се скриеш, когато нещата вкъщи загрубеят.
Сине мой...
това е твоето наследство.
Няма от какво да се страхуваш на този прекрасен свят, Боби.
Тук съм.
Всичко наред ли е?
Живеем ей там.
- От тук мога да видя нашата къща.
- Слизай долу, човече.
Виждам и училището.
- Хайде слизай!
- От тук виждам в утрешния ден.
И как изглежда?
Хубаво е.
Голям, прекрасен свят, човече.
Всичко може да се случи.
- Здравейте приятели.
- Здрасти Изабел.
Лу, Джери! Здрасти, как сте? Имате ли си питие?
Ех, г-н Съвършен, ако само бяхте 30 години по-възрастен...
Здрасти малък.
- Обичам Джеферсън Еърплейн, човече.
- Супер са.
Ехей, кралицата на нощта.
Хайде Боби време е за лягане. Тръгвай.
- Добре.
- Боби в леглото! Веднага!
Не!
Лека нощ човече.
О, я стига.
- Не, не!
- Престани!
- Не, не, не!
- Не се дръж като задник.
- Не преебавай нещата.
- Тръгвай.
Карлтън, не говори мръсотии.
Да ти го начукам.
Приятел, тази вечер мама има нужда от почивка.
Дръж се като 9 годишен до второ нареждане.
Ще изпусна всичко.
Винаги има още, приятел.
- Летяща чиния.
- Какво?
Летяща чиния. Ей там, над задния двор.
Ще кацне!
Ей къде е?
- Това е самолет.
- Знам как изглеждат самолетите.
Ти си идиот Франк.
Ей, извънземните!
Върнете се!
Готов съм да се прибера в къщи.
Здрасти красавице!
Карлтън!
Господи!
О, Господи!
- Някой да извика линейка!
- Ще се оправиш, чуваш ли?
Детето ми! О боже, детето ми!
Ще се оправиш. Всичко ще бъде наред.
Всичко ще бъде наред.
- Здрасти пич.
- Здравей.
Гимназия.
Аха.
Хубаво яке.
Благодаря.
Ей пич!
О, здрасти.
Искаш ли да изпушим един джойнт?
Ами, да предполагам.
Да.
Да тръгваме.
Не мисля, че ми действа.
Споко, пич.
Не, определено не ми действа. Чувствам си се както обикновено.
Значи си отскоро в града, а Боби?
Не г-не. Цял живот съм живял тука.
Само че бях един вид...
...невидим.
- Е, добре дошъл в материалния свят.
- Благодаря г-не.
Вие ли приготвихте този хляб?
Хлябът ми е хоби. Мога и на сън да го приготвям.
Е, с какво се занимава баща ти?
- Учител е във Филмор.
- А майка ти? Тя работи ли?
Не. Тя такова...
тя умря миналата година.
О, съжалявам.
Не съжалявайте. Та Вие дори не я познавахте.
Ами аз...
исках да кажа...
Нали разбираш... исках да кажа...
Моите съболезнования.
Хлябът е много хубав.
Якето ти ми харесва. Наистина.
Беше на брат ми.
Готино е.
Той също умря.
Искаш ли да ти го дам на заем.
Ето, вземи.
Става ти, пич.
Чакай малко.
Ето.
Вземи това.
Става ти.
Здрасти тате.
- Момчета?
- Мамка му!
Заповядайте г-жо Гловър.
Извинете, че се нахултвам така, но се чудех на кого е тази песен?
Лаура Ниро.
Е...
...никой не обича майка му да мота наоколо.
Чао мамо.
Изгаси това, моля те. Ще си навлечете някоя неприятност.
Г- жо Гловър.
Толкова сте мила с мен.
Чудех се...
Искате ли да си дръпнете?
Не, не искам.
Няма нищо страшно. Готино е.
Аз съм майката на Джонатан.
- Боби, не мисля че...
- Но...
Вие също така сте...
приличате на...
Да не си посмял да кажеш на баща ти.
Какво да правя?
Просто вдишайте дълбоко дима.
Винаги е така първия път.
Ето, опитайте пак.
Хубаво. Точно така.
Сега го задръжте.
Какво...?
Какво точно ще ми стане?
Искам да съм подготвена.
Ще Ви стане весело, ще се смеете, ще бъдете, нали разбирате - щастлива...
и ще се чувствате леко глупаво.
Г- жо Гловър?
Много е готино.
Звучи толкова тъжно.
Тя е богиня.
Чух я да пее и направо...
не знам.
Звучи толкова красиво...
и самотно.
Мамо?
Благодаря скъпи.
Всички тук сме красиви и самотни.
Хайде, да танцуваме.
Не.
- Категорично не!
- Не приемам "не" за отговор.
Вижте какво направихте със старата жена.
- Добра танцьорка сте.
- Бях...
някъде в ранния Плейстоцен.
Боби, ако ти стане студено, в шкафа има одеала.
- Благодаря г-жо Гловър.
- Е, добре.
- Лека нощ, мамо.
- Лека нощ.
Стоунс ще гостуват през март.
Трябва да си купим билети.
Трябва да отидем и на трите концерта.
Тате?
Тате, стана късно.
Ангелчето ми.
- Горкичкият!
- Благодаря.
За нищо.
Е...
това е то пич.
Аз съм нещо като...
последния от моя вид.
Не, не си.
Иска ми се да бях с него.
Всичко е наред.
О мамо, не. Животът не може да е толкова хубав.
Баща ти ме заведе на този филм на втората или третата ни среща.
- Петък - свободен ден.
- Какво ти се прави?
- Нещо велико.
- Тук няма нищо велико.
- Взел си колата на баща си?
- Само едно кръгче бе пич.
Хей, ще ме повозите ли?
Мамка му! Разкарай се! Разкарай се от тук веднага!
- Мамка му! Мамка му!
- Джон. Джон.
- Трябва да вървя.
- Та ти живееш тук.
Толкова е шибано.
Да оставим нещата сами да...
- Искам да кажа...
- Това е любов, пич.
- Просто любов.
- Отнесохме се...
Трябва да престанем.
Имам предвид - скоро ще завършим гимназията.
Ще постъпим в колеж.
Искам да уча в колеж в някой голям град.
- Ще заминеш?
- При първа възможност.
Буден си.
Аз просто...
пие ми се вода.
И аз не можах да заспя, и реших, че мога да свърша нещо.
Може би, повече не трябва да оставам тук.
Вината е и моя Боби.
Няма какво да се самозалъгвам.
Честно казано, не знам какво да правя.
Уж аз съм майката...
аз съм възрастния тук...
но честно нямам...
ни най-малка представа, какво да направя или да ви кажа.
Трябва да тръгвам...
предполагам.
Искаш ли да те науча да приготвяш пай?
Понякога помага да свършиш нещо просто и полезно.
- Не знам.
- Още не съм разточила втората кора.
Не се прави като тесто за хляб. То се меси докато оживее.
С корите за пай е точно обратното.
Трябва да се пипа много нежно.
Ще се изненадаш колко е лесно щом ти покажа някой друг трик.
Съвсем нежно.
Точно така.
Добре.
Много добре.
Поне няма да ни се налага с Алис да прекараме още една Кливлъндска зима.
Ще ти бъде по-добре в Аризона, Нед.
Аха. Ново начало.
Само да не беше толкова далеч.
Какъв е проблема? Джонатан винаги може да се метне на самолета, пък и аз ще съм там.
Боби...
синко...
не можеш да се преместиш
в Аризона с Алис и мен.
Вече си на 24, сине.
Не можеш вечно да живееш с нас.
- Знам, просто...
Време да станеш самостоятелен.
"В момента няма никой, моля оставете съобщение..."
Здрасти Джони.
Съжалявам пич, не съм свикнал с тези неща.
Обаждам ти се да ти кажа... Всъщност да те помоля...
Виж сега, Нед и Алис се местят в Аризона...
и аз оставам сам тук.
Да ти кажа честно, изобщо не знам какво да правя.
Май твърде дълго
бях...
пекар...
Боби?
- Ето те и тебе.
- Не мога да повярвам, човече.
Тук си.
- Как мина пътуването?
- Беше просто едно пътуване.
Новият ти дом. Добре дошъл в Тарантула Армс.
Знам, твърде голямо е.
Ей, имаш контрабанден Дилън.
- Тук ли е?
- Да, тук е.
Здрасти Боби.
Боби, това е Клер, слушал си много за нея.
- Здравей. - Толкова се радвам, че най-накрая се запознахме.
Аз също.
Благодаря, че ми позволихте да отседна тук за малко.
Хайде, стига. Разполагай се. Тръгвай Джонатан.
Харесва ми така - без украса.
Искаш ли да излезем да вечеряме или първо ще разопаковаш?
Нося си най-вече, нали знаеш...
плочи.
- Да излезем тогава.
- Добре.
- Забавлявайте се момчета.
- Защо не дойдеш с нас?
Ами аз...
Не. Вие имате нужда да останете сами.
Не, наистина, ела с нас.
Е, добре.
Само да си гримирам и другото око и се изнасяме.
- Боби е очарователен.
- Нали? По някакъв негов си начин.
- Защо всички готини пичове са обратни?
- Боби не е обратен.
Трудно е да се каже какво точно е Боби. Искаш ли още бира?
Аха.
Хайде.
Утре ще те заведа в Сентрал парк.
До седмица ще опознаеш целия град.
Ха, мой човек.
- Какво?
- Имаш татуировка.
Аха, направих я преди години в университета. Мислех си, че ще ми отива.
Супер.
Боби.
Има някои неща, за които трябва да поговорим.
Но не знам как да започна.
- Какви неща?
Помниш ли като бяхме малки...
какви ги вършихме, а?
Пич, бяхме деца.
- Имаш ли си някоя в Кливлънд, а?
- Не, аз...
Аз, нали знаеш... работя, мотам се насам-натам.
А ти?
- Ти имаш ли си някой?
- Не.
Нищо конкретно.
Здрасти.
Виж какво е изхвърлил някой.
Ха, Ленърд Си.
Изхвърлен на улицата с някакви увехнали пълзящи растения...
Колко пъти сме се надрусвали на това, а?
Загубих им бройката.
Копеле, ще приготвя лазаня.
Можем да си отворим бутилка "Кианти" и да си пуснем "Сузана" около 10 пъти.
- Извинявай, но имам среща.
- Няма проблем.
Запази ми малко.
Обещай ми да го правиш най-много веднъж годишно.
Боби, ако стана 150 кила, няма да мога да се качвам по стълбите.
Жалко, Джонатан изпусна.
Джонатан си има други приоритети.
Беше страхотно. Направо не бяхме на себе си.
- Готино ли ти беше?
- Направо супер. Супер.
Понякога ми се струва, че Ди-джея те познава.
За това ти говорех.
Това е един албумите, които слушам когато съм тъжна.
След развода ми...
- Била си омъжена?
Преди години. Той беше садистично дрогирано копеле...
а аз, е аз бях мазохистично наркоманче докопало повечко дрога.
Навремето ми се струваше подходящ.
- Къде го срещна.
- Искаш ли да се посмееш? Уудсток.
- Била си на Уудсток?
На концерта?
- Не казвай на никой Боби.
- И как беше?
- Кално.
Никога не си виждал толкова кал. Чувствах се като прасе.
Паднах си по Дани, защото имаше калъп скъп сапун.
Хей, слушал ли си Стийв Райх?
- Не.
Един от любимите ми. Слушай.
Успявам да хвана само това, което довее вятъра.
Здрасти красавици.
Здрасти скъпи. Рано се прибираш.
Аха, купона не беше на ниво.
Навън свети само заради теб.
Обожавам това.
- Джони, чувал ли си за тоя пич?
- Стийв Райх.
- Аха.
- Велик е. Невероятен. Направо...
Направо...
- Между другото къде го намери?
- Той ме намери.
Той е добро допълнение към домакинството.
Боби ще си намериш работа, нали?
Аз съм пекар. Знаеш ли някоя фурна да търси работници?
В Ню Йорк се търсят всякакви.
Аз си изкарвам прехраната с правенето на шапки...
Тя не си изкарва прехраната правейки шапки. За нея това е само малко разнообразие.
Това не е вярно. Имам малко пари от завещанието на дядо ми,
но съм ги запазила за когато се роди бебето.
- Ще имаш бебе?
- Джонатан не ти ли каза?
- Не е станало въпрос.
- Не знаех, че вие двамата...
- Сме любовници? Не сме. Повечето родители не са. Моите не бяха.
Знам че звучи малко...
Малко какво? Малко свободно? Малко в повече?
Все да едно искаш да си щастлив, въпреки, че не е общоприето?
Ами...
Бебета.
Нека си имаме цяла дузина!
- Мамка му, изкара ми акъла!
- Извинявай.
Какво правиш?
Понякога ставам и се разхождам в тъмнината.
- Това плаши ли те?
- Не.
Не знам.
Когато навсякъде е тъмно...
и вие с Клер заспите, аз стоя буден
все едно съм едновременно и жив и мъртъв.
Нещо средно...
Живите сънуват сънища,
а мъртвите...
мъртвите са си мъртви.
А аз съм тук...
в тъмнината и тишината.
Искаш ли малко вода?
Искам.
- Наистина ли с Клер ще имате бебе?
- О, боже.
Не знам.
Говорихме си за това.
Тя много иска.
Клер ми харесва.
И на мен.
Довиждане Лейси.
- До скоро.
Можем да го вземем от там, ако се наложи.
А за рекламата в четвъртък...
- По дяволите. Трябва да тръгвам.
Можеш ли...?
- Да, да, разбрах.
- Благодаря ти. Довиждане Джонатан.
"- Не се притеснявай! - ми каза оператора.
- Дори Де Мил не може да види нищо, ако гледа от грешната страна.
Не ме оставяй да ти съсипя сюжета, все пак нали историята е за възрастни.
- Чувала си го. Разказвам как погледнах от грешната страна на камерата.
Напомни ми да ти разкажа как погледнах през един артишок. "
- Хей, ти не се ли казваш Дърк?
- Не, казвам се Джонатан.
- Извинявай... заприлича ми на един който се казва Дърк. Аз съм Уес.
Приятно ми е Уес.
Това са приятелите ми Клер и Боби.
- Приятно ми е Уес.
- Е, Джонатан, ние тръгваме с Боби, ще се видим по-късно.
- Мислех, че ще вечеряме всички заедно?
- Добре, ще се видим по-късно.
Знаеш ли какво си мисля?
Може ли Клер да е напълно откровена с теб?
Имаш нужда от нова прическа.
Наистина ли?
Толкова си готин, а този хипи вид изобщо не ти отива.
Ами, не знам.
- Никога не съм мислил за това.
- Е, аз знам.
Виж какво,
не приличаш на себе си. Разбираш ли какво имам предвид?
Ако изглеждаш като някой, който всъщност не си,
може да си намериш кофти работа или приятели, или нещо такова.
Живота ти ще бъде нечий друг живот.
- Но това си е моят живот.
Не ми прилича на нечий чужд живот.
- Сметката, моля.
Какво ще кажеш?
- Изглеждам толкова...
- Опасен? Секси?
Разголен? Готов за действие?
- Нямах точно това предвид.
Определено ще започнат да се заглеждат по тебе.
Боби...
Какво харесваш в мен?
- Какво?
Ти...
- Ти харесваш ли ме?
- Разбира се, че те харесвам.
Не имам предвид би ли...?
Разбираш какво искам да кажа...
Не мога да повярвам, че ще ме накараш да го кажа.
Мислиш ли, че съм привлекателна?
Аз...
Знаех си, че ще ме попиташ точно това.
Да... наистина, много си привлекателна.
Добре.
Това е добре.
Е, няма някой лесен и изтънчен начин да го направим, нали?
Клер.
Не, слушай.
Говориш твърде много, скъпи.
Ако не млъкнеш, ще дойда на себе си
и ще осъзная колко съм глупава и самоунищожителна.
Искам да ти кажа, че аз никога...
сещаш се...
не съм го правил преди.
- Моля?
- Никога не съм...
знаеш...
- Никога?
- Не.
Учудена ли си?
Не.
Всъщност, да направо съм изумена! Исусе Христе!
Може би трябва да престанем.
Може би.
Защото, нали разбираш...
може да не съм...
много умел.
О, скъпи.
Мислиш, че съм разстроена, защото нямаш опит?
- Това ли си мислиш?
- Не.
Предполагам.
Окей, малкия...
мама ще те научи на някои неща.
Нервен ли си?
Успокой се.
Това е най-естественото нещо на света.
Добре.
Всичко е наред.
Съжалявам, че пропуснах вечерята.
Къде сте всички?
Джони?
Добре ли си?
Добре ли си?
Предполагам.
- Върни се при Клер.
- Не, аз...
Не искам да те оставя сам.
Върни се при Клер.
Наистина.
Боби?
Време е за ставане!
Няма ме. Никога не сте ме виждали. Аз съм просто чистачката. Съжалявам.
Беше в леглото. Завихме те към 2 часа сутринта.
Бях излязъл.
- Забавлява ли се?
- Горе-долу.
Има ли потенциал?
Не мисля.
Е, какво ще правим сега?
- Ще се видим по-късно милички.
- Джони...
О, няма проблем. Навън е пълно с артистични момчета.
Не се тревожете. Обичам ви.
Хей, човече. Какво правиш тук?
Някой от съседите слуша Моцарт, не можах да се откъсна.
Опера, а?
Клер е влюбена в теб.
И аз я обичам.
Не ти ли се струва някак странно?
Не, човече. Прекрасно е.
Просто ей така.
Боби, започвам да се чувствам излишен.
Необходим си ни, човече.
Да танцуваме.
- Не можеш да танцуваш на опера.
- Можеш да танцуваш на всичко.
Какво правиш?
Малка братска целувка.
Няма нищо лошо.
Джон.
Джони.
Клер! Клер, събуди се!
Какво?
Джонатан...
Задник такъв! Боже!
Трябва да го намерим.
Скъпи, той не се е загубил. Той си е отишъл.
Аз съм виновен.
Не, не е вярно.
Не, ти не разбираш.
Боби...
това е проблем на Джонатан.
- Повярвай ми.
- Има нещо шибано в мен.
Нищо шибано няма в теб.
Нищо не знаеш.
- Ало?
- Здравей Алис!
Боби, ти ли си скъпи?
Не искам да те тревожа, но чувала ли си се с Джонатан?
Разбира се. Той е тук. Искаш ли да го чуеш?
Той е там? Супер, дай ми го.
Боби, съжалявам, май вече си е легнал.
- Ще му кажа, че си звънял.
- Кажи му, че с Клер сме добре.
Добре скъпи, ще му кажа.
Дочуване.
Харесва ли ти тук?
Тук малко или много поне мога да дишам.
А майка ти се научи да приготвя синя "Маргарита".
Кой си е мислил, че ще свърша живота си в пустинята.
Кой ли изобщо си представя, че живота някога ще свърши.
Това е твърде сложно за мен.
Как е?
Прилича малко на мен, нали?
Няма да вдигаме на никой.
"Весели празници на всички. "
Боби, Алис е на телефона.
Скъпи, трябва да ти кажа нещо.
О, погледни го само!
Това е Клер.
О, Клер! Толкова се радвам да се запозная с теб най-накрая.
- Добре дошла.
- Добре заварила.
Алис, съжалявам.
Алис?
- Толкова съм непохватна.
- Аз ще го вдигна.
Всичко е наред. В супермаркета са само по 1.98.
Алис.
Ще направиш ли нещо за мен?
- Каквото поискаш.
- Прегърни ме.
Просто ме прегърни.
Добре.
По-силно.
Не бъди нежен с мен.
Притисни ме по-силно.
По-силно.
Искам да почувствам как ми пукат ребрата.
- О, боже.
- Не мога.
Не искам да те нараня.
Обичам те.
- Ти си ангел.
- Мамо?
Идвам скъпи.
Някой иска ли питие?
- Да, моля.
- Благодаря.
Съжалявам за...
за всичко това.
Знаех, че ще ви видя двамата отново. Просто се надявах...
да стане...
при други обстоятелства.
Всичко е наред.
Да, всичко е наред.
Нед...
беше невероятен.
Беше ми като истински баща. Щеше да ти хареса Клер.
- Сигурна съм.
- Боби?
Ако толкова искаш моето семейство, отстъпвам ти ги.
Не, не, по-добре да ти отстъпя целия си живот.
Бъди мен. Обявявам те за Джонатан Гловър
Утре, след кремацията на тялото на татко,
можеш да бъдеш синът, а аз ще съм най-добрият приятел.
Можеш да се върнеш от службата и да утешаваш майка ми.
Джонатан престани.
Ти си по-добър от мен. Имаш по-добра квалификация.
- Давай, бъди им син. Имаш благословията ми.
- Чуй ме лайно недоносено!
През целия си живот той те е боготворил. А ти единствено успя да го изоставиш.
Да не си посмял да му говориш по-този начин.
Не знаеш какво говориш. Нищо не знаеш!
Знаеш ли...
Имаш ли представа колко...
Чуйте ме...
Колко те исках? Колко те обичах, задник такъв!
Каква идиотка съм! Жалка картинка, нали?
Аз - влюбена в теб. После се появи Боби
и аз се влюбих в него, и си представях, че
ние тримата, вероятно бихме могли...
Мамка му.
Остави ме на мира, влез вътре и си сипи едно питие.
Клер!
Как можа да си тръгнеш без да ни кажеш нищо?!
Писна ми да бъда чичото в семейството. Остави ме на мира, а?
- Хей, Клер.
- Не ме наричай така.
Как да не те наричам? Та това ти е името?
Какво мислиш, че щях да правя без теб Джонатан?
- Какво си мислиш, а?
- Клер, хайде стига.
Бременна съм, шибаняци такива!
Какво?
Сигурна ли си?
Абсолютно сигурна.
Но ти го искаше, нали?
Бог да ми е на помощ.
Клер.
- Божичко човече...
- Мислиш ли?
Да.
Да.
Какво ще кажеш да го кръстим Итън или Тревър ако е момче?
- Не се фантазирай.
- Ако е момиче ще я кръстим Клер младша.
Една Клер в семейството стига.
- А как това хлапе ще ни нарича с Боби?
- Не съм мислила за това. Татко предполагам.
Татко 1 и татко 2?
- Ще трябва да се преместим.
- Вярно.
Смешното ни семейство ще има нужда от трета спалня.
Смешното ни семейство ще има нужда от нов квартал.
Някъде, където не всеки двама от трима срещнати са психопати.
- Именно.
- Какво ще кажете за Кливлънд?
- Не.
- Да се преместим тук.
- Я повтори какво каза току-що?
- Трудно се гледа дете в големия град.
Не мислиш ли?
Ами ако детето е някое такова, много добричко...
Всъщност колко добричко трябва да е?
Да израснеш на село не значи, че ще станеш добричък.
Най-гадните убийци са израстнали по запуснати ферми.
Да си търсиш къща - звучи толкова "възрастно".
- Ние сме възрастни, е нещо подобно.
- С кого ще си играе детето в този пущинак?
- С горските животни, като Снежанка.
Не искам да ми се размотава с катерици. Те имат личностни проблеми.
О, я престанете!
В тази има дух, не мислиш ли?
Скъпа?
- Парите са си твои.
- Парите са на дядо ми.
- Не съм спечелила и цент от тях.
- Все още не.
Ще бъдеш собственик.
Какво мислиш?
Наистина го искаш, права ли съм?
Ако ти го искаш...
Ако го искаме всички.
Ах, ти Боби Мороу, красива откачалка такава.
- Ти го искаш и аз ще ти го дам.
- Не ще бъде на всички нас.
До скоро съкровища.
Мисля да го боядисаме в бяло. Идеално бяло като Шинтоистки олтар...
и ще закачим хартиени фенери навсякъде.
- Ти си най-сбъркания човек на земята.
- Все някой трябва да е сбъркан тук.
Какво мислиш Боби?
Мисля да поправя прозореца.
Добре. Джонатан, синьо ще е най-добре.
Синьото е цвета на небето и водата.
- Да, ама бялото върви със всичко.
- Скъпи, това е къща, не е костюм.
- Няма проблем. Аз ще отида.
- Не, отивай да спиш. Мой ред е.
Всичко е наред. Боби се зае. Негов ред е.
Ако не спазваме разписанието всички ще сме гроги до утре.
- Не ми пука. Дъщеря ми ми липсва.
- Май никой не спи тази нощ.
Здравей Ребека, здравей.
Сладурче.
- Ей, красавици и герои!
- Къде беше?
Елате, искам да ви покажа нещо.
- Този град плаче за едно хубаво кафене.
- Плаче за търговски център.
Е? Може да стане нещо.
Къде? Покажи ми де.
Кухнята е в добро състояние, има нужда от основно почистване.
Виж, дървен под.
- Това термит ли е?
- Не.
Всъщност, май да.
Измислих му име.
Кафене "У дома".
Какво ще кажете?
Ами, по-добре ще бъде, отколкото
кафене "Мизерия и отчаяние".
А богинята казала: "Нахранете хората, и ги изпратете щастливи в нощта."
Как е гъбената лазаня, има ли още?
- Останаха две порции.
- Запази ги за Марта и Гил.
Няма проблем.
- Нещата са уредени, скъпи мои.
- Благодаря Джонатан.
Върнахме се скъпа. Днес май не е в настроение.
Плаче вече от час. Представа нямам защо.
Здрасти бебчо.
- Кофти ли ти е?
- Мисля, че се разболява.
Трябва да се обличам и да се връщам в ресторанта.
Аз пък трябва да поприбера всичките тези играчки.
- Добре ли си?
- Супер съм.
Май не ме бива много за майка и съпруга, а?
- Не е честно.
- Не - това не е честно.
Нищо не мога да направя по въпроса.
Знаех си, че ще те намеря тук.
Съжалявам.
Ти не си виновен.
Искам всички да бъдем щастливи.
- Знам.
- Няма вечно да е така.
Ние едва започваме.
Боби, ами ако аз...
просто не мога да се справя?
Всичко ще е наред. Довери ми се.
Знаеш ли, мисля си, че...
не съм чак толкова необикновена.
Може би е заради косата ми.
- Харесва ми косата ти.
- Ела тук.
- О, Боби!
- Мамасита!
Най-сетне дойде.
- Боже, как успяхте!
- Нашето малко местенце.
Красиво е!
О, тук сме двамата с Нед! От къде намерихте тази снимка?
Прекрасно е, наистина прекрасно!
- Искам да видя кухнята.
- Ела.
Чудесна е!
Е, стигнахме свещената земя. Фермата в целия си блясък.
Не мога да повярвам, прилича на...
Кална локва и поле, осеяно с кравешки лайна. Знам.
- Хайде хора!
- Не, благодаря.
Къпала съм се вече в езерото. Боби, да не си посмял да я пуснеш вътре!
Момчета. Дай им локва и им гледай сеира.
Толкова са сладки заедно, нали?
- Държат се като палячовци.
- Мисля, че си много смела.
- Така ли?
- Да.
По мое време, на твоите години трябваше да си омъжена и да имаш семейство.
Никога не ми е идвало на ум, че може да живееш по друг начин.
Знаеш ли, аз исках точно това.
Когато бях по-млада исках съвсем нормален живот.
Да имам съпруг и дете и...
Мисля, че така си по-щастлива.
Наистина.
В един момент имаш всичко, което си искала, а в следващия
се озоваваш в някое предградие, някъде си.
Не че има нещо лошо,
но просто...
светът започва да се свива около теб.
Повечето жени си нямат представа в какво се въвличат.
Не.
Не мисля, че някой предполага в какво се въвлича...
докато не стане твърде късно.
- За Бога!
- Какво става?
Остави ме на спокойствие, моля.
Никога досега не си искал да те оставя на спокойствие.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Какво е това?
Нищо.
Ела тук.
Имам някакво петно.
Прилича на натъртване.
Може би.
Натъртване е.
- Ще направиш ли нещо за мен?
- Разбира се.
- Не им казвай.
- Няма.
Не мога...
- Ако съм болен...
- Не си болен.
Обещай ми.
- Ако е само натъртване...
- Натъртване е.
Ако просто съм си ударил бедрото, няма никакъв смисъл да го раздухваме.
- Натъртване е.
- Добре тогава да забравим за него.
- Става ли?
- Добре.
- Мамо, това не е ли...
- Пепелта на баща ти.
Чаках подходящ момент.
Ако не ти я дам сега,
ще трябва да я нося чак до Финикс.
Той не би искал пепелта му да бъде разпръсната в Аризона.
- Мислех да го направим тук.
- Тук?
Това е твоят дом, нали?
Предполагам.
Знаеш ли, най-добре просто да го направим. Той беше скромен човек.
Не би искал помпозни церемонии.
- Мамо.
- Мога да ти кажа,
това е само спомен, нещо като чифт стари обувки.
Не още. Аз... Не тук, не сега. Не съм готов за това.
Когато си готов.
- Трябва да тръгваме.
- Идвам.
- Обичам те скъпи.
- И аз те обичам.
Ще се видим в кафенето.
Чао.
Знам, знам. Омаза ли се, а? Омазала си се до ушите!
Подай ми пудрата.
Омазана ли си? Омазана си знам.
- Толкова си секси в момента.
- Перверзник! Подай ми пудрата.
Какво става? Имаш нещо на лицето си.
Чакай, дай на мен.
Можеш да се справиш със всичко, нали?
- Аз? Едва ли.
- Не, наистина.
Можеш да живееш в предградията, в Ийст Вилидж, във ферма.
Няма никакво значение за теб, нали?
Не знам. Никога не съм мислил за това.
Ето, готово. Ела.
Благодаря.
Ела, седни тук принцесо.
Ти си странно и загадъчно същество.
Аз? Аз съм най-обикновения тук.
Хващам се на бас, че би живял и в Сахара.
Ще разпънеш шатра и ще намериш някой да ти продаде камила.
Наистина. Има ли нещо, което не можеш да направиш?
Не мога да бъда сам.
Не.
Не би могъл, нали?
Здрасти.
Честит почивен ден.
Чудя се, дали трябва да почиваме в понеделник.
- Чувствам се малко виновен.
- Не се притеснявай.
Ей, мина ли ти натъртеното?
Още не.
Дай да видя.
- Същото си е.
- Дай да видя.
Видя ли? Същото си е.
Не пич, избледняло е.
- Така ли мислиш?
- Абсолютно.
Искаш ли да танцуваме?
- Какво?
- Хайде де.
Джонатан.
Какво има?
Толкова бях влюбена в теб.
И аз бях влюбен в теб.
Любовта на твоя живот е Боби.
Не е толкова просто.
Но вече...
просто всичко свърши.
- Ела да си легнеш.
- Не мога да заспя.
Искаш ли да дойда при теб?
Не.
Заспивай.
Лека нощ откачена майчице.
Утре сутрин всичко ще е по-добре.
- Ще ми липсваш.
- Само за няколко дни.
- Взимаш много багаж.
- Тя има нужда от много багаж.
Окей. Мисля, че сме готови.
Е...
Боби, искаш ли да дойдеш с нас?
Не мога.
Боби.
Искаш ли да дойдеш с нас.
Не.
Добре.
Добре.
- Обади ми се.
- Ще ти се обадя.
- Наистина?
- Да.
Ти си смела жена, да отидеш при майка си съвсем сама.
Тя не е сама. Ребека е с нея.
Ето...
не се притеснявайте г-це Р.
Най-хубавото на Филаделфия е, че винаги можеш да си тръгнеш от там.
Ще ви чакаме, няма да мърдаме от тук.
Ако сте добри и имате малко късмет...
може да ви чака специална изненада като се върнете.
Обичам те. Обичам те.
Момчета.
Бъдете послушни.
Кога не сме били.
Обичам ви.
Спиш ли човече?
Не мога да заспя.
Няма да се върнат, нали?
- Хубаво местенце, не мислиш ли?
- Да хубаво е.
Не трябва ли да кажем няколко думи?
Е, татко, дойде и този миг.
Мисля, че щеше да ти хареса.
Трябваше да се подготвя.
Не, и така е добре.
Е, татко ето ни всички.
Това е нашето местенце.
И твое също.
Добре беше.
Сега.
Едно.
Две.
Три.
- Какво е това?
- "Стъкълце".
- Избистря погледа.
- Ако се случи нещо лошо...
кажи на родителите ми, че исках да бъда добър, но беше прекалено трудно.
- Не се шашкай от гробището, искам да кажа - няма нищо страшно.
Мъртвите също са само хора.
Хора, които са искали същите неща като нас.
Какво искаме ние?
Не знам, пич.
Имам предвид живота ни.
Пич, в този огромен, красив и шумен свят
може да се случи абсолютно всичко.
Всичко е добре малки братко.
Родителите ти те обичат.
Аз те обичам.
Няма нищо страшно.
Мислех си да пребоядисаме стаята на Ребека.
- Например в розово.
- Ще й хареса.
- Мислиш ли?
- Аха.
Тя ще се върне някой ден...
имам предвид в къщата.
Къщата ще бъде нейна.
Предполагам.
Може би няма да я иска.
Няма да има представа, какво да прави с нея.
И все пак ще е нейна, нали?
Да ще бъде нейна.
Слушай.
Това е хубаво място да разпръснеш праха ми, нали?
Да.
Както искаш.
Ти създаде много хубав дом за нас.
Не,
ти го направи.
Ти го направи за мен, помниш ли?
Забавно е нали?
Кое?
Големия, красив и шумен свят.
Където може да се случи всичко.
Да.
Забавно е.
Превод и субтитри: St. Squiffy