Van Helsing (2004) (Van Helsing (2004) DVDRip XviD.AC3-WAF.CD1.srt) Свали субтитрите

Van Helsing (2004) (Van Helsing (2004) DVDRip XviD.AC3-WAF.CD1.srt)
ТРАНСИЛВАНИЯ 1887 година
То е живо!
То е живо! Живо е!
Ето го! Разбийте портата!
Успяхме!
О, графе! Това сте вие.
Започвах да губя надежда, Виктор.
Жалко, че моментът ни на триумф е помрачен от такова нещо като гробоосквернителство.
Да... да...
Трябва да се спасим оттук!
И накъде ще побегнеш, Виктор?
Твоите ужасяващи експерименти...
те направиха нежелан за цивилизования свят.
Ще го отведа далеч... Много далеч.
Там, където никога няма да го открият.
О, не, Виктор.
Настъпи времето аз да поема властта над него.
Какво говорите?
Защо мислиш те доведох тук?!
Дадох ти този замък и оборудвах лабораторията ти?!
Вие казахте... казахте, че се възхищавате на работата ми.
Така е.
Но сега постигнахме, както сам каза...
...триумф на науката над бог!
Сега то трябва да се подчинява на моята воля.
Каква воля?
Милостиви боже!
По-скоро бих се самоубил, отколкото да служа на такова зло.
Свободен си да го направиш. Всъщност не си ми нужен вече, Виктор.
Само той ми трябва.
Той е ключа.
Никога не бих позволил той да бъде използван за тази зла цел.
Но аз бих.
Всъщност, невестите ми настояват за това.
Игор!
Помогни ми!
Вие бяхте много мил с мен, докторе.
Грижовен, вежлив. Но, той ми плаща.
Назад!
Ти не можеш да ме убиеш, Виктор.
Аз вече съм мъртъв.
Доктор Франкенщайн!
Вижте!
Отправили са се към вятърната мелница.
Запалете я!
Изгорете ги!
Защо?
Вампири!
- Спасявайте се!
Татко!
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО Париж
ТЪРСИ СЕ! ЖИВ или МЪРТЪВ "В А Н Х Е Л С И Н Г"
Добър вечер.
Корав си... трудно ще те смеля.
Не бих искал да ти причиня такива неудобства.
Изпуснах те в Лондон...
Не, не си.
Хубаво ме подреди.
Д-р Джекил, търсен сте от рицарите на светия орден...
Г-н Хайд съм сега.
...за убийствата на 12 мъже, 6 жени...
4 деца, 3 кучета. Наистина голяма касапница.
Значи ти си прословутия Ван Хелсинг.
А ти си умопобъркан психопат.
Всички си имаме малки проблемчета.
Моите висшестоящи желаят да те заловя жив...
за да могат да отделят по-добрата ти половинка.
Обзалагам се, че е така.
Що се отнася до мен, бих те убил без да се замислям.
Но ще те оставя сам да решиш. Какво ще кажеш?
Доста трудно.
Аз... идвам...
готов или не.
Камбаната!
О, не, не.
Обзалагам се, че това вече те разстрои, нали?
О, Париж!
Мисля, че гледката оттук ще ти се стори наистина поразителна.
Удоволствие беше да се запознаем. Сбогом!
Сега е мой ред.
Ван Хелсинг!
Ти, убиецо!
ВАТИКАНА Рим
Прости ми, господи, защото аз съм...
- Грешен, да, знам!
Много си добър в това!
Разбихте прозореца с фрески на рози.
Не бих искал да съм неучтив, но това беше г-н Хайд.
Беше от 13-ти век.
На повече от 600 години.
Проклинам те да гориш в ада за това.
Ще бъде прекрасно облекчение.
Не ме разбирай погрешно. Резултатите са неоспорими...
...но действията ти привличат твърде много внимание.
Плакати "Издирва се", не сме доволни.
Да не мислите, че ми харесва да съм най-търсения човек в Европа?
Защо вие и Ордена не направите нещо по въпроса?
Защото ние не съществуваме!
Тогава, аз също!
Когато те открихме да се влачиш на прага на тази църква...
всички осъзнахме, че ти си пратеник на бога да свършиш неговите дела.
А защо той сам не си ги свърши?
Не богохулствай!
Вече си загубил паметта си, като наказание за миналите си грехове.
Ако искаш да си я възвърнеш, препоръчвам ти да продължиш служиш на бога.
Без нас светът ще се обвие в мрак.
Правителства и империи израстват и се разпадат.
Но ние, ние опазваме човечеството от край време.
Ние сме последната му защита срещу злото.
Зло, за чието съществуване хората дори не подозират.
За вас тези чудовища са само зли създания, които трябва да бъдат обуздани...
Но аз съм този пред тях, когато те умират и се превръщат отново в хората, които са били.
За теб, чадо мое, бих казал, че това е изпитание на вярата ти.
А сега, искаме от теб да заминеш на изток.
В далечната част на Румъния.
Прокълнато място...
в което властват всякакви кошмарни създания.
Под егидата на граф Дракула.
Дракула?
Да.
Никога не си се срещал с такъв преди.
Историята му започва преди 450 години...
когато един смел рицар от Трансилвания...
на име Валериус Сиелверг...
се заклева пред господ, че той и семейството му не ще намерят покой тук и на небето,
докато не прокудят Дракула от земите си.
Не са успели.
А и семейството им е пред заличаване.
Неговият наследник Борис Валериус, цар на циганите,
изчезва преди около 12 месеца.
Единственият му син, Велкан...
и дъщеря му, принцеса Ана...
умрат преди Дракула да е победен...
9 поколения на семейството им никога няма да преминат през вратата на Св. Петър.
Повече от 4 века те са удържали нашият ляв фланг.
Отдавали са живота си.
Не можем да ги оставим да потънат в забрава в чистилището.
И затова изпращате мен в ада?
В известен смисъл.
Валериус Сиелверг е оставил това преди 400 години.
Неизвестно ни е значението му.
Но той не би го оставил току-тъй.
Латинският надпис се превежда като:
"В името господне, отвори тази врата."
Има и герб.
Да, същият като на пръстена ти.
Мисля, че в Трансилвания ще откриеш отговорите, които търсиш.
По-бързо, моля.
По-бързо, по-бързо.
Почти стана.
А, ето те и теб.
Доведе ли г-н Хайд?
Или го уби?
Убил си го, нали? Затова са толкова ядосани.
Когато поискат от теб да доведеш някого, не очакват да видят трупа му.
Е, хубаво де, ти изглеждаш добре поне. Имам някои неща, приготвени за теб.
Трябва да си идиот за да направиш меч с такава форма.
Извинявам се, отче.
Хайде, Карл.
Ето, вземи това.
Връзки чесън...
светена вода...
сребърен кол.
Разпятие.
А защо не мога да взема едно такова?
Никога не си се сблъсквал с вампири досега, нали?
Вампири, гаргойли, върколаци. Всичките са еднакви.
Не, не, не. Не са еднакви. Вампирите не са като върколаците.
И баба ми може да се справи с върколак.
Карл, ти никога не си излизал извън абатството, откъде знаеш толкова за вампирите?
Чета.
А, ето нещо ново.
Глицерин 48.
Съжалявам.
Стана малко задушно тук.
А, ето го и най-новото ми изобретение.
Газовият барабан изстрелва стрелите една след друга със невероятна скорост.
Само дръпни спусъка и се дръж.
Чух слухове за тази Трансилвания, повярвай ми, ще ти потрябва, гениално е.
Е, щом и сам признаваш.
Е, не само аз го казвам.
Ти ли направи това?
Работя над това от 12 години.
Съдържа магма от Везувий, смесена с прах от Голгота.
Единствена по рода си.
И за какво служи?
Е, не зная точно... но съм сигурен, че ще ни потрябва.
12 години и не знаеш за какво служи?
Не съм казал такова нещо.
Не знам за какво е.
Но знам какво прави. Създава светлина с интензитет като слънчевата.
И как по точно ще ни потрябва това?
Не знам... Може да заслепиш врага си...
...или цяла орда диви зверове, използвай въображението си.
Не знам, Карл, ще използвам твоето. Затова идваш с мен.
По дяволите, как пък не.
- Ти проклинаш!
Не съм много сигурен, но ти си монах, не би трябвало да проклинаш.
Всъщност съм още кюре и мога да си кълна колкото си искам.
Проклятие!
Кардиналът нареди да ме опазиш жив.
Колкото се може по-дълго.
Ей, аз не съм фронтовак!
Ван Хелсинг! Не искам да ходя в Трансилвания!
Хайде!
Дракула те е освободил не случайно.
Издърпай ме!
Заклещи се!
Не, Ана! Ще те убие!
Това е брат ми там!
Отрежи въжето!
Отрежи го! Веднага!
Велкан!
Пистолетът! Намери пистолета ми!
Намерете пистолета! Трябва да е зареден със сребърни куршуми!
Хайде! Побързайте, по-бързо!
Дръпнете се!
Ана, пази се!
Бягайте!
Велкан...
Господи... помогни ни!
Е, какво си спомняш?
Не сега, Карл.
Все трябва да си спомняш нещо...
Спомням си как се бих срещу римляните в Масада.
Но това е преди повече от 100 години?
Ти ме попита.
Какво търсим тук?
Защо е толкова важно да убием този Дракула?
Защото е син на Дявола.
Исках да кажа, освен това?
Защото ако го убием, всичко, създадено или ухапано от него също ще умре.
А и освен това?
Добре дошли в Трансилвания.
Винаги ли е така?
Горе-долу.
Вие! Обърнете се.
Да видя лицата ви.
Защо?
Защото нямаме вяра на непознати.
Непознатите не са добре дошли тук.
Метър и половина...
Господа, ще бъдете обезоръжени.
Само опитайте.
Отказвате да се подчините на нашите закони?
Законите са маловажни за мен.
Добре.
Убийте ги!
Бихме могли да ви помогнем.
Аз нямам нужда от помощ.
Наистина ли?
Всички да се скрият!
Стой тук!
Ти стой тук! Мен се опитват да убият.
Маришка... убий чужденеца!
С удоволствие.
Карл! Карл, не действа!
Опитай се да ги уцелиш в сърцето.
Слънцето.
О... Ван Хелсинг!
Обичаш ли да летиш?
Здравей, Ана!
И аз се радвам да те видя, Елира.
Да би да съм ти сторила нещо в миналия ти живот?
Не си играй на хладнокръвие с мен, принцесо.
Аз зная какво се таи в сърцето ти.
Надявам се, че ти имаш сърце, Елира...
...защото един ден ще забия кол в него.
Това трябва да подейства.
Светена вода!
Стига си си играла с него, Маришка. Довърши го!
Твърде жалко, колко тъжно.
Църквата!
30 годишна... Прекрасно отлежала.
Здравей, Ана.
Мила моя.
Последната от фамилията Валериус.
Чувствам свежа кръв, да струи във вените й.
Ето я, идва!
Аз искам първото ухапване.
Той уби вампир!
Че това не е ли хубаво?
Вампирите убиват само колкото да се нахранят.
Един или двама души на месец.
Сега ще убиват за отмъщение.
Винаги ли си толкова популярен?
Горе-долу.
Е, какво име да изпиша на вашия надгробен камък, добри ми господине?
Името му е Ван Хелсинг.
Славата ти те предшества.
Следващият път стой близо до мен. Не си ми от полза мъртва.
Е, поне това може да ти се признае. Имаш смелост.
Той е първия, убил вампир от сто години насам.
Аз казвам, да го почерпим с питие.
Маришка!
Защо просто не ни оставят на мира?
Никога не сме убивали повече отколкото ни е необходимо
и по-малко от това да не се посрамим.
Не ви ли обясних колко е важно да приключим с тази Ана Валериус,
преди да е унищожила онова, което се опитваме да създадем?
Загубихме Маришка.
Не скърбете.
Ще си намерим нова невеста.
Какво?
Нима толкова малко значим ние за теб?
Нямаш ли сърце?
Не! Аз нямам сърце!
Не чувствам любов!
Нито страх!
Или радост.
Няма скръб.
Аз съм празен.
И ще живея вечно.
О, любов моя.
- Това не е толкова лошо.
Аз воювам с целия свят.
И всяка жива душа в него.
Но скоро последната битка ще започне.
Трябва да проуча кой е новия ни гост.
Ще си направим малък аперитив с него.
Твърде близо сме до успеха за да ни прекъснат.
Не! Последният експеримент бе провал!
Молим те, не ни карай да опитваме отново.
Сърцето ми не ще понесе скръбта, ако отново се провалим.
Елате.
Не се страхувайте от мен.
Всички се страхуват от мен.
Но не и моите невести.
Игор!
Да, господарю.
Защо измъчваш толкова това нещо?
Това трябва да правя.
Запомни, Игор...
Направи на другите това...
...преди те да са го направили на мен!
Господарю.
Сега върви. Всички вие! В замъка Франкенщайн.
Да, господарю. Ще опитаме отново.
Е, как се озовахте тук?
Дойдохме по море.
По море?
Да.
Адриатическо ли?
Къде мога да открия Дракула?
Той е живял в тази къща преди 400 години.
Никой не знае къде живее сега.
Баща ми изучаваше с часове тази карта, опитвайки се да открие леговището на Дракула.
Значи, за това сте дошли?
Аз мога да ти помогна.
Никой не може да ми помогне.
Мога поне да се опитам.
И да умреш опитвайки се.
Като всички от семейството ми.
Мога и сама да се справя.
Да, забелязах.
Вампирите атакуваха на дневна светлина. Никога не са го правели.
Бях неподготвена.
Няма да се случи отново.
И защо са атакували на дневна светлина?
Защото са искали да ме хванат неподготвена.
Отчаяно желаят да довършат моето семейство.
Защо? Защо точно сега?
Прекалено много въпроси задаваш.
Обикновено задавам само два.
С какво си имам работа и как да го убия?
Баща ми прекара по-голямата част от живота си, търсейки отговорите.
Прелиствайки архивите във кулата.
Карл, кулата, започни от там.
Да, добре.
Най-добрият начин да опазиш семейството си е да останеш жива и Дракула да бъде убит.
А кой ще го убие, ако не аз?
Кой би имал толкова смелост освен мен?
Излезеш ли сега, ще бъдеш сама, в неизгодна позиция и не можеш да виждаш в тъмнината.
Ще ловуваме на сутринта.
Но ще го направим заедно.
Някои казват, че сте убиец, г-н Ван Хелсинг.
Други, че сте светец.
Какъв сте всъщност?
По малко и от двете.
Обещах да те почерпя питие.
Да, така беше.
Избата е надолу по коридора. Обслужи се сам.
А аз ще приключа с това веднъж завинаги.
Съжалявам, че се налага да носиш този товар съвсем сама.
Напротив, аз и не желая да е другояче.
Съжалявам за баща ти и твоя брат.
Ще ги видя отново.
Ние, трансилванците, винаги гледаме от по-добрата страна на смъртта.
По-добрата страна на смъртта?
Да.
Просто е по-трудна да се види.
Съжалявам и за това.
Ван Хелсинг.
Ван Хелсинг?
Велкан?
Ана.
О, боже мой, ти си жив!
Не, Ана, имам много малко време.
Знам къде е скривалището на Дракула...
Велкан?
Моля те...
Не, не.
Ана.
Ана!
Ана.
Добре ли си? Ана!
Защо мирише на мокро куче тук?
Върколак.
О, да. Ще ти трябват сребърни куршуми.
Кой кого преследва?
Чудесна нощ.
Малко е тесен за мен.
Но за вас...
...е перфектен
Каква щастлива случайност.
Виждам, че върколакът още не ви е убил.
Не се тревожи, малко му остава.
Не ми изглеждаш притеснен, между другото.
О, аз не съм заплаха за него.
Аз просто разчиствам след него.
Ако ме разбирате.
Малко е късно за копаене на гробове, не мислиш ли?
Никога не е късно да изкопаеш гроб.
Никога не се знае...
...кога ще ти потрябва пресен гроб!
О, съжалявам!
Такъв ми е характера.
Не!
Махни се!
Не!
Защо?
Задушаваш ме.
Кажи ми защо да не го правя.
Не мога.
Ако хората знаеха...
Той вече не е твоя брат, Ана!
Знаел си?
Да.
Преди или след като те спрях да го застреляш?
Преди.
И все пак се опита да го убиеш!
Той е върколак сега, щеше да убие хора.
Той не е виновен за това!
Знам, но въпреки това щеше да го направи.
Знаеш ли какво означава прошка?
Да.
И често я давам.
Казват, че Дракула има лек.
Щом има някакъв шанс да спася брат си, ще го открия.
Не! Аз трябва да открия Дракула.
А аз своя брат!
Той отдаде живота си за мен.
Той е единственото семейство, което ми остана.
Аз ненавиждам Дракула повече, отколкото можеш да си представиш...
Той ми отне всичко.
Остави ме сама на този свят.
Да помниш тези, които си обичал и изгубил
сигурно е по-жестоко от това да не помниш нищо.
Добре.
Ще потърсим брат ти.
Игор!
- Да, господарю.
Колко има още преди да сме готови?
Скоро, господарю, много скоро.
Трудно е без добрия доктор...
...но работи.
Наистина работи.
Добре.
За мен това е лично.
За честта на семейството ми.
А ти защо го правиш?
Какво получаваш от тази твоя работа?
Не зная.
Може би успокоение за самия себе си.
А какво получи досега?
Кошмари.
Върколаците се преобразяват само при пълнолуние...
преди проклятието да ги е обзело напълно.
Какво е това място?
Замъкът Франкенщайн.
Но би трябвало да е изоставен.
Не разбирам.
Човекът, който го обитаваше бе убит преди година.
Ограбваше гробове. Освен всичко друго.
Преди година?
Точно след като изчезна баща ти?
Да, той търсеше Дракула.
Беше на път към морето.
Никога не съм виждала морето.
Сигурна съм, че е прекрасно.
Върколаците са толкова безполезни през своето първо пълнолуние.
Толкова е трудно да ги управляваш.
Изпратих те с проста задача, да разбереш кой е нашия нов посетител.
Но ти трябваше да се отбиеш за да побъбриш с малката си сестричка.
Не я намесвайте в това, графе.
Тя не знае вашата тайна.
А и аз скоро ще я отнеса в гроба.
Не копней за смъртта толкова скоро.
Смятам да те използвам още.
По-скоро бих умрял, отколкото да ви помогна.
Не ставай скучен. Всички, казали това умират.
Освен това, тази нощ...
след последния удар, отброил полунощ, няма да имаш избор освен да ми се подчиняваш.
Познато ли ти изглежда?
Татко!
Не!
Той беше безполезен, но се надявам, че с кръвта на върколак във вените ти...
...ще си от по-голяма полза.
Аз може и да не успях да ви убия, графе.
Но сестра ми няма да се провали!
Друиди!
Друиди?
- Слугите на Дракула.
Дребни са, но изключително зли.
Ако можеш да убиеш някой от тях, направи го, иначе ще ти сторят най-лошото.
Казват, че ще използват брат ми в някакъв експеримент.
Той все още се бори срещу отровата в него.
Все още има надежда.
Ана!
Няма надежда за твоя брат.
Но все още можем за защитим останалите като убием Дракула.
Игор, побързай!
Виждала ли си такива преди?
Не.
Какво мислиш, че са?
Потомство.
Какво?
Човекът е бил с три прекрасни жени от 400 години.
Да.
Вампирите са ходещи мъртъвци.
Логично е и децата да се раждат мъртви.
Явно се опитва да ги съживи.
Дамите първо.
Дракула и невестите му убиват по един или двама души на месец.
Но ако съживят всички тези...
Включи прекъсвачите!
Да, господарю.
Какво правиш?
Да видим с какво си имаме работа.
Значи това се получавало, когато вампири се чифтосват.
Хайде!
Те трябва да се хранят.
Нахранете ги! Всички!
И се молете на дявола!
Този път да оживеят.
Сега е мой ред!
Не, чакай!
Значи привлякох вниманието ти.
Това е доста интересно...
Мога да предскажа характера на човек само по ритъма на сърцето му.
Обикновено е такъв... когато съм наблизо...
Почти мога... да танцувам на него...
Странно е, че твоят
е толкова спокоен.
Да, трябва още.
Трябва да увеличим електричеството.
Ускорете генератора.
Включете динамото.
Губим мощност.
Човешкото същество е недостатъчно.
Велкан!
О, майко божия!
Хранете се, скъпоценни мои!
В името на отца и сина...
Здравей, Габриел.
Не бива да загубим наследниците на господаря!
Това ли е твоя сребърен кол?
Колко време мина? 300 или 400 години?
Не си спомняш, нали?
И какво точно трябва да си спомням?
Ти си великия Ван Хелсинг!
Обучаван от монаси и молли от Тибет до Истанбул.
Пазен от самия Рим.
Но като мен преследван... ...от всички останали.
Рицарите от свещения орден знаят всичко за теб.
Не съм изненадан, че и ти знаеш всичко за мен.
Да, но има и много повече.
Имахме такова минало, двамата с теб, Габриел.
Чудил ли си се някога защо имаш такива ужасяващи кошмари?
Потресаващи гледки на битки от отминали епохи.
Откъде ме познаваш?
Велкан!
Ана? Не, не, не ме освобождавай.
Не ме освобождавай!
Не трябва! Недей!
Престани, ще те измъкна оттук. Всичко е наред, ще те отведа вкъщи.
Е...
...искаш ли да освежа паметта ти?
Определени спомени от миналото ти?
Може би трябва да отложим разговора за по подходящ момент.
Позволи ми да ти се представя отново.
Аз съм граф Владислав Дракуля.
Роден в 1422 година.
Убит през 1462-ра.
Socorro!
Ajude-me!
Смятам, че и двамата ги поздравихме за добре дошли.