Indecent Proposal (1993) Свали субтитрите
Да загубя Даяна беше като да загубя част от себе си.
Бях решил, че нищо между нас не може да се промени.
Мислех си, че сме недосегаеми.
Ако много искаш да имаш нещо, пусни го на свобода.
Ако се върне при теб, ще бъде твое завинаги.
Ако ли не, значи никога не ти е принадлежало.
Аз бях сигурна в едно - че принадлежа на Дейвид.
И той също ми принадлежеше.
Срещнахме се в колежа. Дейвид завършваше, а аз бях в първи курс.
Сряда след танците той ни връщаше вкъщи с най-добрата ми приятелка.
Обичах да го гледам в огледалото.
Влюбих се в очите му.
Навърших 19 и Дейвид ми предложи да се оженим на кея в Парадайз Коув.
Родителите ни бяха против.
Смятаха, че сме твърде млади и още не се познаваме добре.
Дейвид каза, че да живееш без риск е като да си жив труп.
И се оженихме.
Завърших архитектура и започнах работа в една малка фирма.
Даяна също припечелваше от продажби на недвижими имоти.
Прекарвах свободното време като работех по мой собствен проект.
В него влагах всичко истински важно за мен в архитектурата.
Това беше къщата на моите мечти.
Ди!
Казвала ли съм ти някога, че те обичам?
- Не.
- Обичам те!
- Все още?
- Завинаги.
В някои неща се разминавахме.
Той все разхвърляше дрехите си по пода. Това направо ме влудяваше.
Какво е това? Как може да си оставяш обувките на масата!
- Не умирам да ти пера бельото!
- Ще ги махна. Не викай.
- А това?
- Остави го.
- Можеш да порежеш някого!
- Аз, да порежа някого!
Ти си откачила!
Добре, чудесно!
По дяволите!
Добре, сега се успокой.
- Порязах ли те?
- Не. Нищо ми няма.
- С ъжалявам.
- Сега олекна ли ти?
Гащите ти се запалиха...
Нямаш представа как!
Парите не достигаха. За развлечение, Дейвид ми показваше сгради.
Понякога го питах: "Защо гледаме тая тъпа автомивка?"
А той отвръща: "Не е тъпа".
"Не разчитай само на очите си".
Караше ме да гледам на нещата по нов начин.
Дейвид, това току-що пристигна в офиса. Никой не знае за него.
Хубаво местенце.
Тук може да построиш къщата. И ще се прочуеш, защото
къщата ти ще е съвършена - къщата на Дейвид Мърфи...
Бях открила един приказен имот в Санта Моника край океана.
Идеалното място за къщата на Дейвид.
Ще вземем заем като всички.
Само да видиш какви боклуци купуват брокерите от борсата.
Като видят твоята къща, направо ще откачат.
Мястото беше прекрасно,
макар да не разбирах нищо от пари.
Щяхме да затегнем коланите,
но нали ставаше въпрос за бъдещето.
Тогава настъпи рецесията.
Пазарът пресъхна и аз не успях да продам нищо цели 6 месеца.
Хората престанаха да строят.
Много загубиха работата си. Аз също бях сред тях.
- Много съжалявам за това...
- Не разбирам. Как така?
От банката са го поискали.
Имат ли право на това?
В момента нямате доходи и могат да конфискуват имуществото ви.
Кое имущество?
Вашата къща.
Трябва да спазвате срока за вноските.
С ъжалявам.
Дейвид, страх ме е.
Нямаме никакви пари. Какво ще правим?
Ще стана сервитьор, шофьор на такси или нещо друго...
Ще се грижа за теб.
Измисли нещо, моля те!
Бях отчаян. Щяхме да загубим всичко.
Къщата, която строях, дори нашия дом.
Плюх на гордостта си и взех назаем от баща си пет хиляди.
Но те не бяха достатъчни.
Трябваха ни 50 000 долара.
- Ставай, обличай се! Имам идея!
- Колко е часът?
Здравей. Как си?
Това е то късметът!
Давай до 50 000! Толкова ни трябват!
Скътай малко парички!
Хей, имаме една късметлийка!
Трупай купчинките, не ги бутай!
Защо не я облечете?
Ще ви отива.
Много е скъпа.
Жалко!
Мисля, че наистина я заслужавате.
Нека аз да ви я купя.
Искате да ми купите тази рокля?
Да.
- Защо?
- Беше удоволствие да ви видя с нея.
Заслужихте си я.
Не, не мисля така.
Роклите се продават, но не и аз.
Давай, приятелко!
Я погледни! Спечелих 9000 долара.
Хей, това е жена ми Ди.
А това са моите момичета. Без грешка са.
Целуни ги!
- Казвал ли съм ти, че те обичам?
- Не.
- Обичам те!
- Все още?
Завинаги.
Пет хиляди...
А в оная купчинка там? Позна - още пет!
А какво мислиш е това? Още пет!
Играй си с тях и им се наслаждавай.
Всичко на всичко...
25 040 долара.
За час спечелихме половината отколкото ни трябва.
Още два часа утре и пътуваме за вкъщи.
Ела.
Какво?
Обичам те!
Знам.
Исках да кажа дори и без парите.
Последни залози. Край на залагането.
Край на залагането, моля.
4100, а бяхме казали, че няма да падаме под 5000.
Искате ли още кафе?
Не, благодаря.
Тура - отказваме се, ези - продължаваме.
Две от три.
Последни залози.
Край на залагането.
Чувствам се късметлия. Да заложим на червено.
Всичко на червено.
Предчувствам червено. А ти, Ди?
Можем, нали?
Залагам.
Залагам всичко на червено.
- Не, на черно!
- Какво правиш?
- Ще бъде черно!
- Какво правиш?
Не, ще бъде червено! Да се доверим на инстинкта си.
- Край на залагането.
- Хайде бе, човече.
Трябва да стане!
Късно е за това, госпожице.
Моля, залагайте. За банката, за играчите.
Готови? Моля, картите.
Ред за играчите.
Готови.
За банката, за играчите.
- Кой е този тип?
- Казва се Джон Гейдж.
Проклет милиардер. Това копеле не си знае парите.
Вече профука към един милион.
Виждаш ли златните чипове, с които играе?
Единият струва десет бона.
Виж го само - хич не му дреме.
Тоя има повече мадами, отколкото ние с теб сме видели.
- С ъжалявам, че пред дамата...
- Печели играчът.
Време беше...
- Женени ли сте?
- Да.
- Останете, нека да залагаме.
- Извинете?
Бихте ли ми заели жена си? Нали е ваша съпруга?
- Моля?
- За късмет.
- Ще трябва да попитате нея.
Може ли?
Идеята не ми харесва. Да вървим.
- Само за минутка?
- Аз бих отишла...
Може да е забавно. Какво ще загубим от това?
Е?
- Добре.
- Ще те подкрепяме оттук.
Благодаря.
Да видим дали мога да прибера малко от парите му.
Мислиш ли, че ще се върне?
Майтапя се, бе!
Седнете. Губя цял ден.
Вие се появихте и спечелих. Носите ми късмет.
Сигурно това е знак.
Как мислите?
- Ще пийнете ли нещо?
- Не, благодаря.
- Бонбони?
Моля, залагайте.
Сто хиляди.
- Просто ей така?
- Просто ей така.
- Не точно така.
- Извинете.
Край на залагането. Моля, карти.
Ред за играчите.
Това, което ни трябва...
е една девятка.
Това не ни харесва.
Играчът не печели. Карти за банката, моля.
Печели банката. Платете на банката.
Май не нося чак толкова късмет.
- Обичате ли да играете карти?
- Не особено.
Защо не ви попитах по-рано? А зарове?
Мисля, че да.
- Сам...
- Да, г-н Джи?
Един.
Извинете, г-н Джи.
- Аз да си тръгвам.
- Няма да отнеме дълго.
- Кое?
- Това.
Сега.
Надявам се, че ще ви бъде интересно.
Тадрос от игралната зала.
Да, сър, вече е тук.
- Чипове за един милион долара.
- Това се казва залагане!
Заповядайте, г-н Джи. Един милион долара.
Заложете ги всичките.
7 или 11, задава се часът на истината...
Какво да изберем?
Изберете два.
Сега просто хвърлете седмица.
Но ако предпочитате 11, нямам нищо против.
Не забравихте ли нещо?
Печели!
Дали да се откажа сега?
Аз поне си тръгвам.
Внесете ги в моята сметка.
Направо не е за вярване!
Здравейте! Аз съм Джон Гейдж.
- Дейвид Мърфи.
- Приятно ми е, Дейвид.
Поздравления! С ъпругата ми Даяна. Май вече се запознахте.
- Приятно ми е. Даяна?
Благодаря и на двама ви. Беше много щедър, Дейвид. В хотела ли сте?
- Не. Всъщност си тръгвахме.
- Да, вече си тръгваме.
Останете. Трябва да го отпразнуваме.
Ще ви уредя стая тук.
- Много мило, но...
- Не, настоявам.
Позволете ми да направя поне това.
Просто си изберете която стая искате.
Във фоайето има приятни магазини.
Разгледахте ли ги?
Да вървим.
Какво ще кажеш?
Ди, виж това.
Като в "Кръстника".
Ти спечели един милион днес!
- Той го спечели.
- Ти му го спечели.
Това ми харесва.
Не отваряй. Остани с мен.
Добре.
Здравейте, аз съм Уйлям Шакълфорд.
Приятно ми е! Дейвид Мърфи.
За г-жа Мърфи от Джон Гейдж.
Благодарете му от наше име.
Г-н Гейдж организира парти в апартамента си в девет часа.
Ако успеете да намерите време, той много ще се радва.
Виж какво пристигна за теб.
Подарък от Гейдж.
Сериозно?
Ами, отвори го.
Струва 5000 долара.
Откъде знаеш?
- Видях я долу в магазина.
- Добре, че харесваш черния цвят.
- Да.
Кой беше тоя Шакълфорд?
Човек, който работи за мен.
На когото имам доверие.
Някога той уби човек.
Кажете ми, къде се виждате, да речем, след 10 години?
Не бих имал нищо против да съм милиардер като вас.
Добър удар! Нямах предвид пари.
Какво би ви дало удовлетворение, за да спите спокойно?
Да не намеквате, че не сте удовлетворен?
Че кой е?
Аз.
Сериозно ли говори?
Надявам се.
Тогава, макар да не спечелихте, вие сте щастлив човек.
Защото аз имам пари, бизнес, сигурност, но...
вие имате нещо повече.
Явно някои неща не се купуват с пари.
Много малко неща.
Някои неща просто не се продават.
Като например?
Не можете да купите хората.
Това е наивно, Даяна. Аз ги купувам всеки ден.
В бизнеса, но не и ако става въпрос за истински чувства.
Намеквате, че любовта не се купува? Звучи като клише.
- Това е самата истина.
- Нима?
Ти как мислиш?
- С ъгласен съм с Даяна.
- Така ли?
Нека изпитаме клишето.
Представете си...
че ви предложа един милион долара...
за една нощ с жена ви.
Предполагам, че се шегувате.
Да речем, че говоря сериозно. Какво ще ми отговорите?
Ще ви каже да вървите по дяволите.
Не го чух от него.
Ще ви кажа да вървите по дяволите.
Това е механичен отговор, защото ситуацията не е реална.
Но да речем, че парите са съвсем истински.
Не се шегувам.
Един милион долара.
Нощта минава и се забравя, а парите остават за цял живот.
Помислете си.
Един милион долара.
Осигурени до края на живота си ...срещу една нощ.
Не ми отговаряйте веднага. Помислете си.
Говоря сериозно.
Вече ви отговорихме.
Тогава въпросът е приключен.
Вие ми доказахте, че не всичко се купува.
Късно е и макар да мразя този израз, предстои ми делова среща.
Може ли да потанцуваме?
Разбира се, с ваше съгласие.
По-добре да не закъснявате за срещата си.
Може да изпуснете следващия си милиард.
Разбирам. И аз не бих я пуснал.
Лека нощ!
Не можеш ли да заспиш?
Не.
Аз също.
Все си мисля за това.
Шантава работа, нали?
Да.
Дейвид, мисля си, че ти искаш да го направя.
Какви ги приказваш?
Я не ставай смешна!
Май ще е по-добре да поговорим за това.
Аз не искам да го правиш!
- Но би ми позволил да го направя?
- Не.
Да не би да искаш да го направиш?
Не...
Но бих го направила. Заради теб.
Заради мен?
Не мога да повярвам, че въобще го обсъждаме.
Помисли само какво могат да направят тези пари за нас.
Би могъл да завършиш къщата си.
Ще върнеш парите на баща си. Ще си изплатим заемите.
Това няма да значи нищо за нас.
Става въпрос само за тялото ми,
а не за душата и сърцето.
Смяташ, че е редно да направим такова нещо?
И двамата сме спали с други, преди да се оженим, нали?
Да.
Така ще погледнем и на тази вечер.
Спах с Буба Арузио. Щом можах с него, ще се прежаля за всеки друг.
- Спала си с Буба?
- Казвала съм ти.
- Не си! Кога си спала с Буба?
Докато ти спеше с оная курва Оливия Дейгъл.
- Оливия Дийгъл! Не беше курва.
- Извинявай, Оливия Бийтъл.
- Тя не беше курва!
- Беше и още как!
Не беше...
За съжаление.
Слава Богу, че можем да се шегуваме за това.
Да.
Лесно е сега, но след това...
Просто ще трябва да забравим, че се е случило.
И никога няма да го обсъждаме, нито веднъж.
Защото нищо няма да се е променило.
Нищо, за което да си струва да говорим.
Имаме страхотен сценарий. Наистина, жесток е!
Едно грандиозно завръщане за Даяна Рос.
С Били Рей Сайръс. Като "Ражда се звезда".
Първия си сценарий продадохте за милион и половина?
- Трябваше да са два...
- но адвокатът ни закопа.
Но сега ще си намерим адвокат-убиец, дето не прощава.
Някой дето би прегазил и баба си заради нас.
Г-н Грийн, търси ви Дейвид Мърфи. Било спешно.
Дай да го чуя...
Едно приятелче от колежа. Само един момент.
- Джереми?
- Дейви, с клиенти съм. Какво има?
Трябва да сключим една сделка.
- Каква сделка?
- Доста голяма работа.
Голяма работа! Продължавай...
Ние сме във Вегас, в Хилтън. С Джон Гейдж. Чувал ли си за него?
Има си хас, милиардерът. Казват, че бил и голям женкар.
Така ли?
Продължавай.
- Той ни дава един милион долара.
- Един милион?
Какво иска? Бъбреците ти ли?
Иска да прекара една нощ с Даяна.
Как така? Една нощ, ама...
Да.
Ще ме извините ли за секунда?
Я сега пак.
Той дава един милион, за да преспи с жена ти? С твоята жена - Даяна?
И вие се съгласихте? Нямам думи!
Как можа, бе човек?!
Как можа без мен! Никога не се пазари без адвоката си!
За жена като Даяна щяхме да измъкнем поне два милиона!
Нали не искаш да го начукат и на теб, и на жена ти?
Моля, изчакайте малко да оправя това.
- Момент. Вземете бисквитки.
- Няма защо, чухме достатъчно.
- Наемаме ви!
- Страхотен подход имате!
Гладис, определи на господата среща за следващата седмица.
- Чудесно.
- Довиждане.
- Благодаря ви!
- Не, ние ви благодарим!
Дейвид, преди да продължим...
да загърбим предразсъдъците, а?
- Това си е наш проблем.
- Говорех за хонорара си. Искам 5%.
Ще ми разясните ли клаузата с потвърждението?
Това значи, че ще платите дори ако актът не се състои.
Т.е., ако съм импотентен.
Адвокатът трябва да предвиди евентуалните проблеми.
Ще го преживея. Ами клаузата "Джон Гарфийлд"?
В случай, че умрете по време на акта.
Това също не ме притеснява. Може ли писалката?
- Вие сте доста добър.
- Благодаря ви.
Трябва да работите за мен.
Всичко е тип-топ.
Утре сутрин на вашата сметка ще бъдат преведени милион долара.
Ами...
Можете да си вървите.
Господа, мисля, че е време всеки
да поеме по пътя си.
Няма страшно.
Аз не хапя.
Да се съблека ли?
Горе главата! Използвай въображението си!
Представи си, че гледаш нетипичен епизод на "Далас"...
- Всичко ще бъде наред...
- Дами и господа,
добре дошли на нашето джамборе!
Сигурен съм, че можехме да измъкнем два милиона.
Ето го вашият Буда.
Дейви, няма защо да подсмърчаш.
Вече си милионер. Един милион са това!
Тя е наистина страхотна.
За моята и 500 няма да дадат. Не, че бих го направил...
Но ти постъпи правилно. Ситуацията е по-различна,
а не забравяй, че тя се съгласи.
Освен това няма да й бъде много трудно. Той си е готин.
За един милион и аз бих преспал с него.
Може би пък не...
Хей, приятелю.
Какво направих?
Ди? Аз съм!
Къде е тя? Къде е жена ми?
Какво стана с нея? Къде отидоха?
- Горе.
- Къде горе?
Казаха ми, че сте готов.
Ела тук.
Пропуснала си едно копче.
Благодаря.
Искам да ти покажа нещо.
- Какво стана?
- Светлините изгаснаха.
Това го разбрах и сама. Защо?
Виж.
Тях можете ли да угасите?
Работя по въпроса.
Кой взе решението?
Заедно го взехме.
Направи го заради себе си или въобще не го прави.
- Вие не го познавате.
- Знам, че не те е спрял.
Ако беше моя...
не бих те делил с никого.
Нямате право да съдите Дейвид.
Вие сте този, който купува жени.
Мислиш ли, че ми се налага да ги купувам?
Защо точно мен тогава?
Купих те, защото каза, че не можеш да бъдеш купена.
Не мога да бъда купена.
Доколкото знам, трябва просто да се изчукаме.
Може и да ти хареса.
Не залагай на това!
Смятам да заложа.
Ези - продължаваме, тура - спираме дотук.
Обръщам яхтата и се прибираме. Всички са доволни.
Какво ще кажеш?
Купонът си е твой.
Това е щастливият ми долар. Не мога да загубя.
Довери ми се.
Няма да направя нищо, което и ти не желаеш.
- Обичам те.
- Обичам те.
Казах си: "Всичко свърши".
Както кошмарът се стопява с лъчите на слънцето.
Казах си, че след време, ще успея да забравя за всичко.
Да.
Добре.
Едно малко бижу, южно от Уилшир...
Да.
Виж, едни хора ме чакат тук.
После ще ти звънна.
На ваше разположение съм.
Значи два акра в Алта Лома...
- Алта Виста.
- Собственост на сем. Мърфи.
Малко сме закъснели с вноските. Искаме да уредим всичко.
Не мисля, че ще е възможно.
- Как така?
- Закъснели сте с цели 2 месеца.
Оказва се, че мястото е продадено на друг купувач.
- На кого?
- Това е вътрешна информация...
Ние специално се обадихме за отсрочка.
Отсрочката е изтекла преди два дни.
Ако не плащате, банката е в правото си да конфискува имота.
Без предизвестие ли?
Според договора не са длъжни...
И все пак са опитали да ви намерят по телефона на 3-ти.
Уведомили са ви и с писмо, върнато с клеймо от 4-ти.
- Не намерили получателя.
- Не бяхме в града!
С ъжалявам, но знаете... който свари да превари.
Който свари да превари?!
- Такава е думата.
- Прекрасно!
Това са глупости!
Това са глупости!
Не се оставяйте на тези хора! Нас продадоха, ще продадат и вас.
ГРИФОН
Искаш ли да ми помогнеш в градината?
Добре.
Доматите си ги бива, нали?
Какво е "Грифон"?
"Грифон" ли?
Откъде си го чул?
Имаш такъв кибрит.
Казахме, че няма да говорим за това.
Но сега искам да поговорим.
Ти не искаш ли?
Не.
Мислех, че ще мога да го забравя, но не можах.
Дали пък ако поговорим, няма да е по-лесно да му обърнем гръб?
"Грифон" е яхта.
Завел те е на яхта?
- В Невада?
- Прелетяхме до Санта Барбара.
- Каква беше яхтата?
- Голяма.
- И после?
- Нищо.
Къде намери кибрита? Да не си ми ровил из чантата?
Не.
Защо, какво има в чантата ти?
Няма да говоря за това.
ДЖОН ГЕЙДЖ
Какво?
- С кого говореше?
- С мама.
И какво каза мамчето?
Нищо, не си беше вкъщи.
И как така говори с нея, като я нямаше?
Опитах се да се свържа с нея, но не успях.
- Минава десет, а тя не си е вкъщи?
- Няма я.
Щом не ми вярваш, защо не й позвъниш?
Какво ти става?
- Какво е това?
- Знаеш много добре.
- Къде я намери?
- В портфейла ти.
- Никога преди не съм я виждала.
- Закътана в секретното джобче.
- Виждаш ли се с него?
- Не!
- Не спираш да мислиш за него.
- Ти не ми позволяваш.
- Защо ровиш в портфейла ми?
- Нямам ти доверие.
- Аз на теб също!
- Значи сме квит.
Трябваше да направя нещо.
Исках някак да променя за добро всичките ни грешки.
Реших да се опитам да купя отново парцела.
Добре. Алта Виста.
Искам да разбера името му. Смятам да му предложа сделка.
- Ще ме уволнят, Даяна.
- Няма да ти създам проблеми.
- "Алта Виста" 543.
- Ето го.
Ето го. "Алта Виста" 543.
"ГРИФОН ЛАНД ИНВЕСТМЪНТ" ДЖОН ГЕЙДЖ
Божичко, тоя тип никога няма да ти го продаде!
Видях го веднъж по телевизията...
Копеле мръсно! Откраднал си ни земята!
- Да ви представя моя приятелка...
- Не съм ти приятелка!
- Даяна ме посъветва да купя имот...
- Лъжец такъв!
- Искам си парцела!
- Защо не отидем...
Извинете ме, няма нищо. Всичко е под контрол.
Извинете ме!
С ъбличам го!
- Чакай малко...
- Искаше да ме нараниш ли?
- Не, мисля, че си прекрасна.
- Как можа да го направиш?
- Изпреварих ви.
- Искам да ми го продадеш обратно.
- Не можеш да си го позволиш.
- За един милион долара?
- Цената е 2 милиона.
- Ако имах 2, щеше да е 4.
Видях възможност и я използвах.
Ти имаш парите и нужния усет, но просто закъсня.
- Работи за мен.
- Върви по дяволите!
- Говоря сериозно.
- Никога!
И защо не?
- Защото те мразя.
- Напротив.
Иска ти се да ме мразиш.
Здравей, Ди.
Изглеждаш ужасно.
- Къде беше?
- Ще ти кажа,
но преди това ще си пийна.
Ти искаш ли?
Е, къде беше?
Снощи не можах да заспя, чудех се как да оправя нещата.
А днес?
Днес се видях с Гейдж.
Благодаря ти за доверието! И за това, че ме изслуша.
- Чука ли го?
- Не.
- Но ти се щеше, нали?
- Посред бял ден, пред всички.
- Не ти вярвам!
- Той е купил нашия парцел.
Затова отидох при него. Исках да си го върнем.
Нямаш причини да ревнуваш. Аз го мразя.
- Кажи ми какво стана на яхтата...
- Недей.
Кажи ми какво стана!
- Защо?
- Защото искам да знам.
Добре, ще ти кажа. Той беше истински жребец.
Това ли искаше да чуеш? Правихме го цяла нощ.
- Наистина ли?
- Не те интересува истината!
Искаш да излъжа, че не го е бивало.
Но няма да ми повярваш.
Просто ми кажи истината.
Беше само секс, Дейвид. Не любов, просто секс.
- Добър секс ли беше?
- Недей, Дейвид...
Защо се колебаеш да ми кажеш?
Само ми кажи. Добър ли беше?
Да.
Ди, не ми...
Не ми казвай, че е било само секс. Харесваше го от самото начало.
Това са глупости. Направих го заради теб!
Не заради мен, заради себе си го направи! Искаше ти се.
Не! Не бих го направила заради себе си. Само заради теб.
Не ме лъжи! Ти си го хареса!
Знаех си, че ще стане така.
Когато правиш сделка с дявола, накрая си плащаш.
Благодаря. От човека, сключил сделката,
това звучи успокояващо.
Грийн.
- Здрасти, Дай!
- Няма ме.
Тук е. Да ти го дам ли?
- Не, не искам да говоря с него.
- Миличка,
той те обича, ти го обичаш...
Защо не се сдобрите? Толкова е простичко...
- Дори аз няма да объркам сделката.
- Кажи му да задържи парите.
Не ги искам.
Дейви, тя каза, че не иска парите.
И аз не ги искам.
Аз ще ги взема! Така де, щом никой не ги иска.
Следващите седмици без Дейвид ми се сториха като месеци.
Станах спец по гледане в стената.
Рецесията свърши.
Дойде някакъв, който иска да види къщи за по десет милиона!
Има Господ.
Намери някой друг.
Ти луда ли си? Знаеш ли колко е комисионната на 10 милиона?
- Аз не мога.
- Трябва да го направиш!
Ти си най-добрата
и освен това - единствената. Всички останали са по задачи.
С ъжалявам, г-н Лангфорд, но не мога.
Даяна, не бих си и помислил да те насилвам.
Но сега нещата стоят иначе.
Размърдай си задника или си уволнена.
Ако мислиш, че номерът ще мине, не ме познаваш.
Наистина си много красива.
Какво си намислил?
Да си купя къща.
Имаме къщи в Бел Еър, Бевърли Хилс, Бенедикт Каньон.
- Откъде да започнем?
- От Париж.
"Бел Еър Роуд" 1120, ако обичате.
Таваните са в стил френска готика. Има ренесансови картини.
Паркет навсякъде.
Баните са с италиански мрамор.
Това е основната баня.
Защо не отговаряше, когато ти се обаждах?
Харесва ли ти?
Не.
- Поне трийсет милиона.
- Нима?
- Сигурна съм.
- Да я видим тогава.
- Тя не се продава.
- Всичко се продава.
Къщата е твоя, нали?
Харесва ли ти?
Не мога да отрека, че е красива.
Какво й липсва?
Кажи ми честно.
Мисля, че й липсва живот.
Трябват й мебели... може би две кучета, цветя.
Ти й липсваш.
Откажи се, нищо няма да излезе.
Защо не?
Защото откъдето тръгнахме, не се стига доникъде.
Не можем да сме сигурни.
И аз не съм го правил преди.
Имам нужда от теб.
Не.
Ти си просто колекционер.
Не е ли така?
Понякога.
Достатъчно ли е човек да е много богат и много умен,
- за да стане президент?
- Не.
Не можете да станете президенти? Защо не?
Водех и курсове за поданство, за да се занимавам с нещо.
Жу, ти къде си родена?
Аз съм родена в Сеул, Корея.
- Добре, къде е родена тя?
- Тя е родена в Сеул, Корея.
Ти къде си роден, Мигел?
Извинете.
Добре дошъл при нас. Къде си се родил?
А как произнасяме "Куба" в Америка?
- Здравей.
- Какво правиш тук?
- Това не е ли курс за емигранти?
- Да.
- Може ли и аз да го карам?
- Няма места.
- Куба.
- Благодаря.
Имам един въпрос...
Извинете, искате да споделите нещо с нас ли?
Тъкмо им казвах, че си невероятна жена.
И красива...
и талантлива...
и аз съм луд по нея.
- Май си пълен с изненади.
- Старая се като грешен дявол.
- По-добре си върви.
- А ти искаш ли да си тръгна?
Не.
Приятни хора. Харесва им американската мечта.
Днес я видяха от плът и кръв.
Имаш тебешир по лицето.
Искам да ти покажа нещо.
Не знаех дали си падаш по малките или големите.
Колко сте красиви!
Не успях да направя кой знае какво,
но като за начало...
Един танц?
Трябва да си вървя.
Помня как веднъж - бях млад
и май се връщах от кино или нещо такова.
Пътувах с метрото.
Точно срещу мен седеше едно момиче.
Носеше рокля, закопчана ей дотук.
Най-прекрасното момиче, което някога съм виждал.
Тогава още бях стеснителен.
И когато тя ме погледнеше,
аз отвръщах поглед от нея.
След това, когато аз я погледнех,
тя отвръщаше поглед от мен.
После дойде моята спирка и аз слязох.
Вратите се затвориха.
и докато влакът потегляше,
тя ме погледна в очите
и ме дари с най-невероятната усмивка.
Беше ужасно. Исках да строша вратите.
Две седмици наред отивах там всяка вечер по същото време.
Но така и не я видях повече.
Това беше преди 30 години.
Оттогава не е минавал ден, без да си помисля за нея.
Не искам това да се случи отново.
Само един танц?
КАЗВАЛА ЛИ СЪМ ТИ НЯКОГА, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ?
Искам да си поговорим, Гейдж.
Това, което не знаеш е, че аз и Даяна си имаме тайна.
Ние сме недосегаеми.
- Даяна, искам да говоря с теб.
- По-добре го остави за утре.
За утре ли?
Джони, имам предложение за теб.
Нали се сещаш за тая твоя емблема? За Грифона.
Орелът не ти отива. Имам по-добра идея.
Какво ще кажеш за кукувица? Защото... На теб говоря!
Тя е интересна птичка. Няма собствено гнездо,
а се нанася в чуждите гнезда и унищожава яйцата там.
Дейвид, престани!
Не ме ли обичаш вече?
Казвал ли съм ти някога, че те обичам?
Приятна вечеря!
Помогни му.
Влез вътре.
Доста сте постигнали след колежа.
Пръв в класа си, награда на Американските архитекти,
- награда от Рим...
- Да.
Защо искате тази работа?
Искам да работя.
Това е под квалификацията ви.
Ами, експлоатирайте ме.
Истинската архитектура се прави със страст.
Което не значи, че ще забогатеете.
Луи Кан.
Умрял в тоалетна на гарата. Никой не потърсил тялото.
Погледнете. Не е ли прекрасно.
Богатите му клиенти не проронили и сълза.
Защото с великите творци не се общува лесно.
Те са истински досадници, защото разбират,
че ако поне веднъж сътворят каквото искат,
то тяхното творение би извисило човешкия дух като цяло.
- Какво е това?
- Тухла.
Добре. Какво още?
Оръжие.
Луи Кан казвал, че дори тухлата иска да се превърне в нещо.
Тухлата иска да се превърне в нещо.
Стреми се към нещо.
Обикновената скучна тухла иска да стане нещо повече.
Да стане нещо по-добро.
Точно това трябва да усетим.
Ще се видим пак в петък.
Бас държа, че тухлата не иска да стане адвокат.
- Какво правиш тук?
- Липсваше ми.
- Ти на мен също.
- А, благодаря!
- Как я караш?
- Добре съм.
Изправям се на крака.
Тя иска развод.
Иска свободата си и...
Ако ти се съгласиш, ще получиш всичко:
земята, парите... Всичко.
Къде е тя?
Здравейте! Аз съм Били Конъли. Довиждане!
Вероятно се чудите какво правите тук в тоя пек,
при тая миризма на зоопарк.
Причината е, че сте фрашкани с пари.
Колко се радвам да видя, че толкова много хора
са взели присърце опазването на изчезващите видове.
Всяка година получаваме шанс да съберем пари за каузата.
Наддаваме колкото можем, а парите отиват за защитата
на тези прекрасни животни.
Да започнем по подобаващ начин. Супер-старт, първото ни животно.
Дами и господа, хипопотам.
Самото животно е твърде едро, за да го доведем тук.
Погледнете - хиляди килограми
неподправена агресивност в кожа.
Тежи почти колкото автобус.
За да ви го представим в по-добра светлина,
както и за да ви освободим от сериозна сума пари...
Благодаря ви.
..имаме и снимка с целувчица.
Не са ли сладки!
Дами и господа, не бих започнал под 10 хиляди долара.
- Знам, че са доста пари, но...
- Трийсет!
Трийсет хиляди долара, дами и господа!
Наречете ме сантиментален стар глупак, но дочувам ли 35?
- Трийсет и пет.
- 35 хиляди долара!
- Четирийсет.
- 40 хиляди долара!
45 хиляди.
- Петдесет хиляди.
- 50 хиляди долара!
Не мога да повярвам! Страхотно! 50 хиляди първи път...
50 хиляди втори път, дами и господа...
Един милион долара.
Простете?
Един милион долара.
Един милион долара ли казахте, сър?
Да.
Дами и господа, един милион долара!
Желае ли някой да наддаде?
Едва ли.
В такъв случай вие сте щастлив собственик на хипопотам.
Честито!
Здравей, Даяна.
Следващото животно е щраус...
Много исках да задържиш парите.
А аз - да ти купя хипопотам.
Ще ви оставя насаме за минутка.
Е?
- Как си...
- Чух, че преподаваш...
- Извинявай.
- Ти кажи.
Да, преподавам.
Парите не са кой знае какви, но поне говоря за архитектура.
Знаеш, че обичам да говоря за архитектура.
Не си тръгвайте, дами и господа. Само лек дъждец.
От чековите ви книжки стават чудесни чадъри.
Намират ли се делфини? Имаме ли делфин и октопод?
А тропически рибки?
Знам, затичахте се към къщи за още пари.
Хайде, дами и господа, разполагате със средства.
По дяволите, тръгвам си.
Трябва да поговорим за това, което се случи.
- Недей...
- Трябва!
Просто ме изслушай.
Грешката, която направих във Вегас бе...
че мислех, че мога да забравя за това.
Мислех си, че сме недосегаеми.
Но сега вече знам, че хората, които се обичат,
не забравят нищо.
И ако останат заедно, то не е защото са забравили,
а защото са си простили.
Аз просто...
Ужасно се страхувах, че ти си го пожелала.
По-скоро се страхувах, че имаш право да го пожелаеш.
Мислех си, че той е по-истински мъж от мен.
Но сега вече знам, че не е така.
Той просто има повече пари.
Трябва да си поговорим.
Много съм щастлив!
Шакълфорд, ти някога да си ме виждал такъв?
Не бих казал.
- Причината е в Даяна.
- Никой мъж не би го отрекъл.
Тя е най-добрата от тях. Определено.
Ти си най-добрата от тях.
От тях ли?
Ти каза "най-добрата от тях"?
Така е.
Не разбирам.
Шакълфорд, би ли й обяснил?
Какво?
Бих могъл, сър.
Но си мисля, че г-жа Мърфи би искала да го чуе от вас.
Добре, така да бъде.
Тя определено е най-добрата от клуба на "милионерките".
- Клуба на "милионерките" ли?
- Сега вече го знаеш.
Каза, че никога преди не си го правил.
Колко ли са станали членовете на клуба?
- Жените ли?
- Да.
- В световен мащаб ли?
- Да.
Сещам се за две дузини.
Помните ли оная, дето не спря да хълца?
- Коя?
- Сервитьорката от Оклахома.
Щом застанехте до нея, тя се задушаваше от хълцане.
Да, бях забравил. Страхотна нощ беше!
Най-хубавото е да знаеш, че ще си паснете в леглото
от самото начало.
Шакълфорд, би ли спрял колата?
Благодаря ти, Джон!
Сбогом.
Сбогом.
Вземи.
За късмет.
- Грижи се за него.
- Разбира се.
Каква беше тая сцена?
Исках да сложа край на това.
Тя нито веднъж не ме погледна така, както гледаше него.
Преди 7 години в Парадайз Коув Дейвид ми предложи да се оженим.
Исках да отида там, за да си припомня и да започна наново.
Казвала ли съм ти някога, че те обичам?
Не.
Обичам те!
Все още?
Завинаги.
Ripped by: MPEG4 WORLD http://mpeg4.hit.bg