Sabrina (1995) Свали субтитрите
Имало едно време, на северния бряг на Лонг Айлънд,
недалеч от Ню Йорк,
едно голямо имение, почти замък.
Там живеело семейство Лараби.
В имението имало прислуга.
Извън него също.
Лодкари се грижели за лодките, градинари - за градините.
Едни наглеждали оранжерията, други - земите.
Овощар работел на повикване.
Специални грижи се полагали за покритите тенис кортове
и за тези на открито,
за басейните - вън и вътре.
А над гаража живеел шофьор на име Феърчайлд.
Дошъл от Англия преди много години
в комплект с ролс-ройс и дъщеря на име Сабрина.
Семейство Лараби били известни с празненствата си.
Днес малцина правят банкети като техните.
По време на техните партита никога не валяло.
Семейство Лараби не биха го позволили.
Мод Лараби наследила "Лараби Корпорейшън",
когато съпругът й починал на игрището за голф в Пебъл Бийч.
Скъпа, иди поприказвай с Кардинъл Моргън. Изглежда отегчен.
Сенаторе, много държа да ви запозная с...
Мод била на корицата на списание "Форчън".
Лайнъс, големият син, завършил Йеил на 19 г.,
поел компанията и я насочил към фибро оптиката.
Превърнал 100 милиона в още по-сериозни пари.
Вече не ми се купуват телевизионни канали.
Дават само скучни неща.
Предложението беше валидно до 10 ч. Сега е 10:08.
Лайнъс бил на корицата на "Тайм".
Но най-интересен бил Дейвид,
малкият син,
който бил сменил толкова училища, колкото и момичета.
Той бил красив, чаровен, забавен и романтичен.
Рядко се срещат красиви жени
с чувство за хумор и доза ирония,
артистични, и... с твоя цвят на косата.
Дейвид се снимал в реклама за дрехи.
Сабрина, слизай.
Тя го разсмя.
Трябва да си приготвяш багажа.
- Забавна ли съм?
Вече не съм сигурен дали Париж е достатъчно далече.
Сериозно те питам, забавна ли съм?
Страшно. Трябва да пишеш комедии.
Да шпионираш Дейвид Лараби
не е професия. Слизай долу.
Ще дойда след малко.
Ето те и теб, Сабрина.
Здравей, Дейвид.
Стори ми се, че има някой.
Не, няма никой.
Прекарваш повече време на дървото, отколкото на земята.
Голям късмет извади,
че приятелите на г-жа Лараби ти предложиха работа
и можеш да заминеш за Европа.
Париж ще ти се отрази добре.
Ако майка ти беше жива, щеше да е много доволна.
Тя на това се надяваше.
- Какво ще стане, ако ме забрави?
Как може да те забрави, ако не знае, че съществуваш?
Не исках да те обидя, Сабрина.
Исках да кажа...
Можеш да постигнеш толкова много. Не ти трябват глупави увлечения.
Благодаря ти, татко.
Лека нощ.
Къде тръгна? Рано е.
Трябва да погледна токийската борса преди да затвори.
Андреа Колсън ми каза, че си уволнил сина й.
Пълен идиот е.
- Тя ми е кума.
Сред най-добрите ми приятелки е.
- Мамо, говорим за бизнес.
Трябва да оставя нещо в стаята на Дейвид.
Като се появи с най-новата си любов,
му кажи, че му връщам тирантите.
- Не тръгвай толкова рано.
Ще пропуснеш фойерверките.
- Нищо, мамо.
Важното е, че яздих пони и ми изрисуваха лицето. Лека нощ.
Влез.
Дойдох да се сбогувам.
- Моля?
Не излизай.
Ако те видя, няма да мога да си тръгна.
Добре.
- Моля те, не казвай нищо.
Утре заминавам за Париж и ще отсъствам дълго време.
Не очаквам да се сещаш за мен, докато ме няма.
Ти не се сещаше, докато бях тук.
Само искам да кажа...
Познавам те по-добре от всеки друг.
Каквото и да мислят или казват, аз знам истината -
ти си чудесен човек.
Добър и щедър...
Ако това значи нещо за теб, знай, че някой ще мисли за теб.
Ако мога да направя нещо...
Можеш ли да ми донесеш сувенир от Айфеловата кула?
Господи!
Добре дошли във "Вог". Не говорите френски, нали?
Не.
- Не?
Искам да кажа, да, не говоря. Бихте ли повторили въпроса?
Дрехи, обувки... важни.
Окачване... сгъване...
...бижута.
Притискане... най-важно...
Чудесен английски говоря.
Подготвяш... Снимки...
Цял ден... най-важно...
Колан!
Бързо, Ингрид!
- Слагам си лещите.
Друг, друг.
Не, не. Друг.
Ветрилото!
Сабрина, не се притеснявай от Мартен.
Аз я правех на луда, сега тя си го връща на теб.
Ако успееш, и ти ще можеш да подлудяваш някого.
Там си само от две седмици.
Не може всички до един да те смятат за перко.
Спасява ме това, че не всички ме познават.
Твърде много очакваш от себе си. Дай си шанс.
Важното е, че имаш възможност да видиш и изпиташ нови неща,
да погледнеш света с други очи, да намериш нови приятели,
и да не мислиш постоянно за онзи...
Добро утро, Том.
Добре е. Още не е свикнала напълно...
Не е щастлива.
- Казах ти да не я пращаш.
Може би не влиза в работа,
но когато аз дошла тук, аз сама като Сабрина.
Само тежи повече. Аз пита Господ "Защо аз тук?"
Аз пита "Защо аз тук?" Но отговор - не.
Аз спира плаче. Но след единайсет години.
Благодаря ти, Роза.
- Каза ли нещо за Дейвид?
Не, само спомена, че животът без него е отчайваща бездна.
Сега с крака. Точно така.
Да идем да пийнем по нещо.
Направо изхвърлям първите два филма.
На тях няма нищо. В началото позират много. Изглеждат фалшиво.
Как си, Феърчайлд?
- Добро утро, господине.
Лайнъс, трябваш ми за малко.
Спомняш ли си понякога, че си служител на "Лараби Корпорейшън"?
Лайнъс, запознах се с едно момиче.
- Офисът се намира на...
Сериозно е.
- Кабинетът ти е на 48-ия етаж.
Тя наистина е страхотна.
- Къде е проблемът?
Поканих я на вечеря в петък и не искам с мама да...
Много е умна, наистина си я бива.
Подобно качество споменаваш за първи път.
Жена на място е, не е...
- Травестит?
Не е глупава блондинка. Доктор е. Педиатър.
Как се запознахте?
Бях на купон и детето на домакина се разболя.
Закарах го в болницата.
Беше дежурна. Веднага се харесахме.
Детето оправи ли се?
Като ви запозная с нея, искам да ме представите в добра светлина.
Знам, че изглеждам добре, но искам от вас да чуе, че ме бива.
Спомени какво съм постигнал.
Добрите ми качества... Използвай въображението си.
Излъжи! Каза, че родителите й те познават.
Как се казва?
- Тайсън. Елизабет Тайсън.
Тайсън от "Тайсън Електроникс"?
- Не знам точно... Тайсън.
Личи си кой от вас си изкарва хляба с работа.
Чудесна шапка, мамо.
- Добро утро, хитрецо.
Доведи я. Ще се постараем да те представим добре.
Вече и в неделя ли работите?
- Сряда е, Дейвид.
Представи си само, Дейвид излиза с дъщерята на Патрик Тайсън.
Така значи...
- Да, господине?
Мак, свържи ме с Харви.
Харви, започвай да купуваш акции от "Тайсън",
но така че никой да не забележи. Това е.
Дано само да не прилича на баща си.
В това поне баща ти не е излъгал. Чудесна си.
Аз съм Мод.
- Приятно ми е.
Чувала съм за вас от баща си.
Наистина ли си лекар?
- Не, това си го е измислил.
Направиха я заместник-шеф на педиатрията.
Обещах й, че болницата може да разчита на нас за поне 2 милиона.
Не е ли страхотен филантроп?
Само натисни.
Луи ми харесва. Забавен е и е страхотен фотограф.
Но нещо ти пречи?
Да не е този Дейвид, когото спомена поне 50 пъти,
като пристигна? Звучи ми като някаква илюзия.
Прави ми компания.
- Така ли мислиш?
Измислените хора са опасни. Нямат недостатъци.
Пристигнах тук от Прованс... Сама, без образование.
Осем месеца, не, цяла година
висях в едно кафене, пиех кафе и си записвах глупости в дневника.
Изведнъж престанаха да са глупости...
Започнах да се разхождам сама и така се опознах.
Притесняваш се от самотата, от това, че си нямаш никого.
Но така се започва.
Д-р Форест, обадете се на 118. Д-р Форест, обадете се на 118.
Съжалявам за партито.
- Няма проблем.
Гладен ли си? Умирам от глад.
- Имам идея.
Докато си взимаш вана, ще ти приготвя страхотен омлет.
Имаш ли яйца, сирене, чушки, домати...?
Нямам нито чушки, нито домати.
Тогава ще направя не чак толкова страхотен омлет.
Дейвид, ти си невероятен.
Да напълниш вана и да приготвиш омлет
е като да спасиш живота на 5-годишно дете?
Ти ще спасиш моя живот.
- Не очакваш много от мен.
Тогава защо не се ожениш за мен?
Защо не, наистина?
- Не се шегувай с тези неща.
Защо не, наистина?
- Знаеш ли какво е бракът?
През цялото време сте заедно, спите в една стая
и при нужда си закопчавате копчетата.
Тогава приемам.
- Наистина ли? Защо?
Г-н Лараби?
- Дейвид, каква приятна изненада.
В момента обядва. Не обича да го...
Трябва да говоря с теб.
- Зает съм.
Колко често идвам тук?
- Прав си.
Чудех се защо изведнъж станахме толкова търсени.
Какво има, Дейвид?
Набута ме в тази връзка,
за да се слееш с Тайсън.
Набутал съм те? Адът не ми мърда заради лъжите, които съчиних.
Настояваше да те представя добре.
Не си споменавал за сливането...
"Спомени какво съм постигнал".
"Добрите ми качества... Използвай въображението си. Излъжи".
Няма да стане, Лайнъс. Не съм готов за толкова сериозна връзка.
Да не би да е поискала да й посочиш датата на сватбата?
Не знам защо го направих. Лекуваше дете, аз бях в костюм...
Не мога да се грижа за съпруга.
Елизабет е лекар и има милиони. Няма да ти тежи.
Не я заслужаваш. Но тя изглежда те обича.
Това не те ли притеснява? Може да не е с всичкия си.
Значи всичко е само случайност.
- Добра възможност е.
Възможност.
- Какво очакваш от мен?
Да се оттегля от сделка за един милиард долара
заради семейството си?
Какво правиш? Само попитах.
Гледай само. Няма и драскотина.
Вече така ли сменяш темата?
Само Патрик Тайсън произвежда широки екрани като този.
На всичкото отгоре са вечни.
Той притежава най-добрата технология в света.
Всички на У олстрийт го знаят.
Имаме огромна конкуренция...
- Говорим за моя живот!
Аз плащам за твоя живот. Моят живот прави твоя възможен.
Толкова ми е противно.
- И на мен.
Следва право, но не си взе изпитите.
Продължи с бизнес, но не стъпваш в кабинета си.
У чи езици, които не говориш, инструменти, на които не свириш.
Не се виждаш с едно и също момиче повече от два пъти.
Не се ли виждаш?
- Кой си ти да ми даваш акъл?
За теб дълга връзка е момичето да си поръча десерт.
Нямам време за десерт. Трябва да работя за компанията.
Голям човек си, Дейвид. Завърши едно нещо, което си започнал.
Тя е идеална за теб.
Сам го каза.
Вдигам тост за малкото си момиче.
Талантливата доктор Елизабет Тайсън.
И за бъдещия си зет Дейвид Лараби, кучи син с късмет.
Шегувам се, Дейвид. Шегувам се.
Всички имаме късмет. Голям късмет.
Събират се не само две прекрасни личности,
но и две прекрасни компании.
Пожелавам ви късмет и щастие. Заслужавате ги.
Нека първото ви дете бъде от мъжки пол.
Това са думи от "Серпико".
Много езици знаете.
- Да.
Доста пътувах преди да се омъжа за Патрик. Бях стюардеса.
Вече ги наричат нещо по-сложно.
Така ли? Сигурна съм, че още знам как да създам уют.
Шегите им винаги звучат перверзно.
Ще свикнеш.
...много й липсвате и ви поздравява.
Какво пише за годежа?
Не си й казал?
- Не знам как да й го кажа.
Казваш й, "Скъпа Сабрина...
"Животът е сън, който свършва." Ние, испанците...
Скъпа моя Сабрина,
знам, че новината ще те изненада,
но вярвам, че това, което ще ти кажа, е за добро.
Знам колко се надяваше,
затова ми беше трудно да ти го съобщя.
Аз съм в Париж, но ти си някъде другаде.
Съжалявам, Луи. Не трябваше да го правя.
Искам да ти помогна,
но леглото не е достатъчно.
Трябва да промениш нещо тук.
Скъпи татко, това е последното ми писмо от Париж.
Възможно е да съм се прибрала, като го получиш.
Не ме чакай. Искам да те изненадам.
Времето мина невероятно бързо.
Гертруд Щайн казва, "Родината ми е Америка, родният ми град е Париж."
И за мен е така.
Искам да знаеш колко много означава Париж за мен.
Навън е студено, но аз не чувствам студ.
У личен музикант свири "Животът в розово".
Свири за туристите, но аз също се вълнувам.
Песента е за това да гледаш живота през розови очила.
Само в Париж, където светлината е розова, тя има смисъл.
Винаги ще я помня
и ще я нося със себе си, където и да съм.
Обичам те, татко.
Какво правиш тук?
- Дойдох с Мод.
Трябва да остана за рождения ден. Ще преспя тук.
Какво й купи?
- Портативен факс.
Много си сантиментален.
- Лесно ти е на теб.
Доволна е, че определихте дата и друг подарък не иска.
На мен не ми каза това.
Взех й нещо на Пикасо. Сега го опаковат в града.
Колко ще ми струва?
- Не знам.
Кой сложи новата оферта за "Тайсън"? "Юнисат"?
И още една-две компании.
В брой или с акции плащат?
- Обичам мръсния език на бизнеса.
Ела тук! Извинете.
Какво е това?
- Куче.
Откъде се взе?
- Подарък за мама от Елизабет.
Гузна е, че ще изпусне тържеството. На някакъв семинар е.
Отивам да взема подаръка. Искам да знаеш нещо, Лайнъс.
Радвам се, че се сгодих.
- С право. Тя е страхотна.
Умна, независима и хубава.
Защо ти не се ожениш за нея? Шегувам се само.
Здравей.
Как си?
Чудесно.
Ти как си?
- Добре.
Не очаквах да те видя тук.
Знаеш ме какъв съм.
Мога ли да те закарам?
- У дома ли се прибираш?
Да.
- Това е чудесно.
Не те притеснявам, нали?
Не мога да се сетя на коя улица живееш.
"Дезорис Лейн".
- Как така? Аз живея там.
Светът е малък.
- У лицата е голяма.
Не ме позна, нали?
Познах те, разбира се. Съседката от "Дезорис Лейн".
А ти си Дейвид.
- Точно така.
Един незначителен Лараби.
- В какъв смисъл?
В почти всякакъв. Но не ме съжалявай.
Смятах, че познавам всички хубави момичета на Северния бряг.
Смятах, че познанията ти са по-широки.
Но това беше преди. Чух, че ще се жениш.
Така е. Но и двамата сме много заети.
Беше ни трудно да се спрем на дата.
Подскажи ми.
- Не, така е по-забавно.
Моля те.
- Ето я и твоята къща.
Тъкмо щях да те попитам дали не искаш да изпием по нещо.
Чудесна идея.
Банкет ли ще има?
- Утре вечер.
Преди правехте страхотни празненства.
Била ли си на тях?
- Не...
Но виждах светлините.
Какъв е поводът? Твърде е късно за годежно парти.
Тази седмица годеницата ми е в Калифорния.
Празнуваме рождения ден на мама, но ти сигурно знаеш.
Виж, партито е в девет часа.
Ще дойдеш ли?
- Много ли настояваш?
Много... ако ми кажеш коя си.
Здрасти, Сабрина.
Здравей, Лайнъс.
Добре ли прекара в Париж?
- Да, благодаря.
Изглеждаш пораснала. Защо ти повтаря името?
Трябва да намеря татко. Ще си взема багажа по-късно.
Почакай...
- Благодаря, че ме докара.
Дейвид. Недей.
Какво имаш предвид?
- Не!
Донесох ти шал от Париж.
- Видя ли те вече?
Да! Не, кой?
- Баща ти.
За вън. За вътре. За смях.
Като на Коледа.
Кой е фотографът?
- Аз.
Дано да се изпъне до утре вечер.
Тогава е партито на г-жа Лараби.
Да, поканена съм.
Кой те покани?
- Дейвид.
Разбира се, не знаеше, че съм аз, като ме покани.
А като разбра, че си ти?
- Сигурно още съм поканена.
Ще пробвам с пара.
Татко, недей.
От малка мечтая за това.
От толкова години само мечтая...
и сега съм поканена.
Извинете ме.
Здравей.
- Ти дойде.
Да. Дойдох.
- Изглеждаш прекрасно.
Ти също... изглеждаш добре.
Чудесно парти, Мод. Съжалявам, че Елизабет не е тук.
Аз също. Подари ми куче.
Не мога да повярвам, че съм тук.
Веднъж бях на парти във вила в Прованс.
Не познавах никого. Ротшилд беше там.
Всички говореха на френски, почти нищо не разбирах.
Но се чувствах по-добре, отколкото сега.
Изпий това възможно най-бързо и няма да се чувстваш така.
По-добре ли си?
Още не.
- Повярвай, ще се оправиш.
Кой Ротшилд?
- Бъба.
Нещо смешно ли казах?
Елизабет избра ли си рокля?
- Още сме на списъка с гостите.
Засега са 600. Само нашите.
- Не сватба, а цял град.
Ще бъде чудесно. Елегантно, но семпло. Богато, но с вкус.
Евтино, но скъпо.
23 долара за половин кило. Ей сега ще свършат. Яж бързо.
Като принцеса си.
Кое е това момиче?
- Кое?
Момичето с Дейвид.
Ами това е... това е само...
Господи, та това е Сабрина!
Дейвид я познава от двегодишна.
Тогава не е била с тази рокля.
Пие шампанско, яде морска храна.
Косата й блести, устните са червени, зъбите - бели.
Поздрави я с песен.
- Това не ми харесва.
Кога се прибра?
- Вчера.
Честит рожден ден, госпожо.
- Не те познах.
Само заради прическата е.
- Меко казано.
Голяма изненада, нали, мамо?
- Да, синко.
Ще танцуваш ли с мен?
- Сега ли?
Като спре музиката, е по-трудно. Хайде.
Дейвид?
- Да?
Била съм на всички ваши празненства.
Бях ето там, гледах ви от дървото.
Като прилеп.
Сега танцуваме пред очите на целия свят.
Трябвало е отдавна да те забележа.
За какво съм мислел?
- За себе си?
Харесва ми да те докосвам.
- Наистина ли?
Осъзнаваш ли колко си красива?
Не.
Ослепително красива.
- Ослепително?
Отново в живота ми... ослепително красива.
Отново съм в живота ти?
Едва ли разбираш какъв ефект имаш върху мен.
Обясни ми.
- Променяш всичко.
Като брат и сестра са, Патрик.
Имам сестра, но не танцуваме така.
Не мога да повярвам. Ти си напълно различна.
Ти си същият. Идеален - преди и сега.
Сабрина?
- Да?
Нека идем някъде, където можем да говорим.
Ние говорим.
Някъде другаде. Моля те.
Не съм те виждал от години. Не съм сигурен, че изобщо съм те виждал.
Ела с мен.
Можем да идем...
- В оранжерията?
Какво?
- Трябва да идем в оранжерията.
Ще донесеш бутилка шампанско
и ще сложиш чашите в задните си джобове.
Не мисля, че имам задни джобове.
Не си ме слушала внимателно.
Оркестърът ще засвири "Мога ли да помня?".
Ще ги помоля да го изсвирят.
След това ще се събудя.
Чудесно. Благодаря много. Ще се видим скоро.
Свободен ли си?
- Не, имам среща...
Не се и съмнявам в това.
Дейвид, какво правиш? Да не си полудял?
Пред очите на богатите, страдащи от параноя, бъдещи тъстове
ти се занасяш с дъщерята на шофьора.
Танцувахме.
- Не танцувайте повече!
Не мога ли да пийна и да потанцувам със стара приятелка?
За каква ме имаш? Не се смятам за глупава, но може би съм.
Нищо не съм направил.
- Но искаше да направиш.
Откъде знаеш?
- Само се шегуваше.
Дейвид, ти си ми като син.
- Аз съм ти син.
Това искам да кажа. 21 часа се мъчих, за да излезеш на бял свят.
Лекарите ми предлагаха упойка, но аз не исках да ти навредя.
Вече не смятам така.
Ако оплескаш работите с Елизабет, кълна се, ще те убия.
В Сабрина има нещо...
Сигурно звучи откачено, но мисля, че се влюбвам в нея.
Господи!
- Не очаквах да се случи.
Не мога да й устоя. Тя е толкова... невероятна.
Последното невероятно момиче ни струва 1.5 милиона.
Сега е различно.
- За пръв път го казваш!
Ами Елизабет? Най-накрая намери подходящо момиче...
Което има подходящи родители, които имат подходяща фирма...
Предложи й брак.
- Всъщност тя ми предложи.
Мамо, иди да изгасиш свещите.
Не може ли някой друг да иде?
Какво смяташ, че търси Сабрина?
Прекарала е живота си над гаража,
гледайки ни от прозореца или дървото.
Каниш я на парти. Облечен си в скъпо сако.
Чакате се в оранжерията. Знае, че носиш шампанско.
Какво значение има това?
- Тя знае какво да очаква.
Частен самолет до скъпата ни вила, къща пълна с деликатеси и цветя,
хубави места в театъра, скъпи заведения.
След всичко това ще се влюби и в Нориега!
Не знаеш как ме кара да се чувствам.
Не искам да съм сгоден, ако харесвам друго момиче.
Седни.
- Сега нямам време.
Сядай.
Какво има?
- Седнах на чашите.
Не мърдай. Ще викнем доктор.
- Кой сложи чаши на стола?
Кървя. Не може ли да говорим по-късно?
Лайнъс, остани с него. Не се страхувай.
Зле ли си?
- Сабрина.
Чака ме.
- Ще се погрижа за нея.
Лайнъс?
- Здравей, Сабрина.
Нося вест от Дейвид. Няма да може да дойде.
Изпрати ме да ти кажа.
Съжалявам. Знам, че ти е мъчно.
Да... Не... Не знам.
Малко съм уморена.
Защо няма да дойде?
- Стана малък инцидент.
Седна на чаша за шампанско.
- Добре ли е?
При доктора е. Чашата беше остра.
Шегувам се.
Да ида ли да го видя?
Ще се оправи. Няколко шева... Можеш да го видиш утре.
Това какво е?
- От Дейвид е.
Пратили са те да се разбереш с мен, нали?
Те?
- Като адвокатите във филмите.
Отиват при неподходящата сервитьорка,
актриса или дъщеря на шофьор
и казват, че семейството дава 100 000 долара, за да остави сина.
Тя казва, "Не, искам 150 000".
"Не!"
- 200 000.
Не.
- Един милион.
Никой уважаващ себе си адвокат няма да предложи по-малко.
Никоя уважаваща себе си сервитьорка...
...няма да приеме.
- Ти си добро момиче.
Обичам го, откакто се помня.
- Така ли?
Смятах, че съм го забравила.
Изненада.
- Не си ли против?
Да съм против? Против теб? Ако можеше да се видиш само.
Сякаш къщата се къпе в ароматен бриз.
Нищо, че бризът идва от гаража?
Живеем в 90-те, Сабрина.
- Така казват.
Свириха тази мелодия в нощта преди да замина за Париж.
Често я свирят.
Той танцуваше с едно момиче точно тук.
Често го прави.
Искаше ти се днес това момиче да си ти.
И аз обичам да танцувам.
Не знаех, че танцуваш.
- Луд съм по танците.
Известен съм с това.
Никога не съм те виждала да го правиш.
Да се срещаш с момичета на чаша шампанско.
Не съм го правил преди.
- Не ти се е налагало.
Толкова ли е трудно да повярваш,
че искам да танцувам с най-хубавото момиче тази вечер?
Благодаря. Не, не мога да повярвам.
Значи не ме познаваш.
За малко да забравя.
Това също е от Дейвид.
Благодаря. Заслужавах го.
Какво направих?
- Не, аз трябва да ти се извиня.
Не биваше. Заболя те.
Няма повече да посреднича.
Утре ще го видиш. Лека нощ.
Мак, ще остана още два дни.
Отложи всички срещи.
Самолетът да е готов в девет утре сутринта.
Пригответе вилата.
Не знам. Цветя, свещи, музика...
Чудесно парти.
- Благодаря.
Питай секретарката на Дейвид. Само от това разбира.
Защо не? И двамата сме будни.
Ти не си, така ли? Обади й се все пак.
Благодаря, че дойдохте. Радвам се, че ви видях.
Господи. Куче...
Франк. Епидемия от сънна болест ли има?
Дейвид не понася болка. Дай му морфин и...
Добре тогава, не му давай морфин, но нека е нещо силно.
Дай му и приспивателно.
Още не са го доказали, Франк.
Не знаем. Мод смята, че са оставени на стола от някой гост.
Няма да съди собствената си майка. Не е като мен!
Така не можеш да идеш на работа.
- Остави ни за минутка.
Тайсън каза ли нещо, след като си тръгнах?
Чудеше се къде са изчезнали всички.
Да говоря ли със Сабрина?
- Какво ще й кажеш?
"Сабрина, ти си чудесна."
"Но Дейвид лесно губи интерес. Играе си с теб."
Мога ли да кажа това на жена - "играе си с теб"?
Кога се връща Елизабет?
- В четвъртък. Късно ли е?
Не искам да разваля годежа.
Всичко стана за 24 часа. Ще ми трябват 48 да го поправя.
Сабрина ми харесва. Винаги съм я харесвал.
Но няма да се разделя с един милиард заради нея.
Не ме интересува каква прическа си е направила.
Добро утро.
- Добро утро.
Ще идем да видим Дейвид.
- Благодаря.
Чува ли ме?
Колата ти на химическо чистене ли е?
Как си?
- Не успях да стигна.
Така ли беше?
Много ли те боли?
- Много ли ме боли?
Каква малка ръчичка.
Познай какво ми се случи?
- Знам, знам. Чувствам се ужасно.
Аз също.
А ти, Лайнъс?
Нещо пропуснах, Дейвид.
Искаш ли да остана при теб?
Намерих ти страхотна сестра и ти купих дъвки за два дни.
Трябва да почива.
Г-н Лайнъс няма ли да идва?
- Днес има друга работа.
Добре, госпожо.
Сигурен съм, че ще стане по-сговорчив.
Не се притеснявай. Ще се видим скоро.
Благодаря.
Знаеш ли какво?
Имаме лятна вила, която вече не използваме.
Искам да я продам. Днес щях да правя снимки.
От онези, дето правят къщата да изглежда по-голяма, отколкото е.
Чух, че се интересуваш от фотография.
Искаш ли да ги направиш?
Пътуването не е проблем.
Ще летим до там.
За голяма услуга ли те моля?
Спестяваме време от задръствания.
- Пестим и таксата за магистрала.
Не, благодаря.
- Нещо за пиене, г-це Феърчайлд?
Сабрина.
- Колко хубаво име!
Карол...
- Извинете. Искате ли нещо?
Минерална вода.
- За мен също.
Мак, да се е обаждал Грейнджър? А някой от "Сек"?
Кажи им, че ще ги потърся при първа възможност.
Наистина имаш хубаво име. Откъде идва?
От книгите на баща ми. От едно стихотворение е.
"Прелестна Сабрина, скрита
под хладните вълни,
с лилии покрила
кехлибарени коси."
"Кехлибарени коси"...
Съжалявам.
Страхотен самолет. Толкова е хубаво.
Никога не съм виждала такъв.
Да...
Никога ли не гледаш през прозореца?
- Само, когато имам време.
Не спестихме ли време от това, че избегнахме задръстването?
Пазя го за после.
- Не, не го пазиш.
Какво точно означава стихотворението?
Това е историята на воден дух,
който спасява девица от страшна съдба.
Сабрина девицата ли е?
- Сабрина е спасителката.
Винаги ли е така?
- Не съм идвал от години.
Как е възможно да имаш подобно място и да не идваш?
Не знам, предполагам, че...
не съм имал с кого да идвам.
Предполагам.
Можеш да си наемеш някого.
Не, не мен. Снимай къщата.
Ти си в къщата. Така изглежда по-уютно.
Не обичам да ме снимат. Изглеждам депресиран.
Депресиран ли си?
Това не е точната дума.
Каква е точната дума?
- Не знам.
Може би самотен.
Това смешно ли е?
- Не очаквах да кажеш това.
Може би си права. Смешно е.
"Лайнъс Лараби е самотен."
Извинявай, притесних те. Нека излезем навън.
Да снимам ли гледката от къщата?
- Разбира се.
Коя от тях?
- Всичките.
Повечето не винаги е по-добре. Понякога е просто повече.
Избери си.
- Не разбирам от...
Не снимай. Само погледни.
Океан, океан, океан,
кокетно рибарско селце, океан, океан...
Фар, човек влиза във фара.
Чудесна работа. Какво ли е да работиш на фар?
Що за хора стават фараджии?
Винаги се изненадвам, като погледна през обектива.
Ставаш част от някоя случка, точно както и ти сега.
Що за хора стават фараджии?
Струва ми се, че съм правила снимки цял живот,
много преди да имам апарат.
Извини ме.
Обади му се, майко, и увеличи офертата, но не с много.
Тук? Зле е. За мен е по-трудно, отколкото за нея.
На два пъти за малко да се разплача.
Времето минава. Не знам какво да правя.
Готова съм.
Сега ще хапнем нещо,
после ще те разведа из острова. Редно е да разгледаш докато си тук.
Липсва ли ти Париж?
- Още не, но ще ми липсва.
Хареса ли ти?
- Да. Но на теб няма да ти допадне.
Защо?
- Защото е град на удоволствията.
Много работят, но знаят кога да спрат и как да се забавляват.
Каква красива сграда! Вече никой не използва тухли.
От втората половина на деветнайсти век е.
За Париж би била чисто нова сграда. Дано да не я бутнат.
Няма. Моя е. Целият парцел е мой.
Подарих я на селото, за да направят дом за бедни.
Затворът е пълен с хора, които не трябва да са там.
Погледни човека, който рови в боклука.
Животът го притиска, дребно престъпление...
Излиза му име.
Не е справедливо. Единственият му шанс е този дом.
Помага му да си стъпи на краката.
Извинете, бихте ли ни снимали?
Да.
Натиснете тук.
Нахрани ли се?
Преядох.
Твърде е късно да им върнеш свободата.
Не си такъв, за какъвто те смятат.
За какъв ме смятат?
Знаеш...
Не.
Че си единственият оцелял донор на сърце.
А, това ли...
- Как беше другото?
"За него моралът е потънал в морето,
а скрупулите се купуват."
Смешно е.
- Любимото ми е...
Това е достатъчно. Разбрах те.
Помниш ли дъждовния следобед, който прекарахме заедно?
Баща ми беше закарал майка ти и Дейвид в града за урок по музика.
На колко години беше той?
- Не съм сигурна. На 14 или 15.
Тогава ходеше на обой.
- Обой?
Не беше разбрал добре. Смяташе, че става дума за побой.
Дъждовен следобед, значи?
- Имаше буря.
Беше ме страх. Влязох във вашата къща и светнах лампата,
но ме хвана ток и реших, че ме е ударил гръм.
Ти остана с мен цял следобед, докато баща ми се прибра.
Не плака. Беше смело момиче.
Страхувах се от теб, не от удара. Всички ги беше страх.
Затова ли не се ожени? Сигурно не вярваш в брака.
Вярвам.
Затова не се ожених.
А пък Дейвид вярва в щъркела.
Затова ми харесва.
- И аз го харесвам.
Аз го обичам. Само че не знам какво да го правя.
Като малък обичаше да идва във фирмата.
Сядаше зад бюрото на баща ми и даваше нареждания.
Един ден престана. Все още не знам защо.
Само това ли казват хората за мен?
Чудесен ден.
Беше малко жестока.
Сигурно си свикнал да се отнасят почтително с теб.
Кога ще са готови снимките?
- Утре.
Можеш ли да ги донесеш в офиса?
- Разбира се.
Лека нощ, прелестна Сабрина.
Веднъж баща ми попита Дейвид защо вече не ходи в офиса.
Дейвид отговори, "За какво съм им, нали Лайнъс е там."
Аз работя здравата, докато Дейвид гледа отдалеч.
Знам, че работиш здравата и че много те бива.
Обзалагам се, че от тригодишен успяваш във всичко.
Но какво правиш извън работата? Кога живееш, Лайнъс?
Чудесен ден беше. Благодаря ти.
Отворено е.
Здравей.
- Къде беше? В града?
Лайнъс ме помоли да направя снимки на вилата им.
Лайнъс те помоли?
Толкова много неща харесвам у теб, татко.
Но знаеш ли какво харесвам най-много?
Че си станал шофьор, защото си искал да имаш време за четене.
Винаги те виждам
седнал на предната седалка на поредната кола.
Чакаш Лараби и си четеш.
Вечеряхме печени миди.
Лайнъс ги приготви.
Толкова се страхувах от него преди.
- Така беше редно.
Какъв беше той като дете?
- По-нисък.
Поглежда през прозореца и вижда млада жена.
Пита какво прави в двора
по това време. Поглежда отново
и вижда Сабрина. Говори с някого!
С кого говори? Мъж. Но не баща. Баща по-висок...
Лайнъс. Сабрина излезе с Лайнъс.
- Г-н Лайнъс.
Сабрина е излизала с Лайнъс Лараби? Звучи странно.
Мислех, че е гей.
- Г-н Лайнъс не е някой гей.
Не се казва "някой гей", а "гей".
- Лайнъс Лараби е гей?
Сега го харесвам още повече.
- Лайнъс е хетеросексуален.
Още спи.
- Това нормално ли е?
Да, ако взимаш такива лекарства. Понякога се събужда.
Питал ли е за някого?
- За Макс и Мориц.
Бихте ли му казали, че Сабрина е идвала?
Дори да му кажа, че Папата е бил тук, пак няма да се събуди.
Отивам в града, но ще се върна в седем. Ще му предадете ли?
Отчетът от отдел "Публикации" ще е готов в четири часа.
"Интернешънъл" искат среща в 5:15. Харви...
Сещаш ли се за тухлената ни къща?
Чувала ли си да ме наричат
"оцелял донор на сърце"?
Виж дали е изгодно да дарим сградата на града.
Ако не е?
- Тогава не прави нищо.
Трябват ми два билета за тази вечер
за някое напълно разпродадено шоу на Бродуей.
И маса в "Карлайл".
На чие име?
- На моето.
Знам, че рядко ходя на театър.
- "Рядко"?
Не съм експерт по театър.
- "Експерт"?
Най-трудно се намират билети за мюзикъл.
Това означава, че от време на време
актьорите ще танцуват и пеят.
Забрави за изгодата.
Искам да даря къщата на града.
Искам да се използва за дом за бедни.
Влизай.
Здрасти.
- Здравей.
Сядай и се разполагай.
Голям офис...
Тук работя здравата,
вместо да живея.
Помниш ми думите.
- Не ги чувам всеки ден.
Искаш ли кафе?
- Не, благодаря.
Някои са много добри.
- Звучиш изненадан.
Не съм.
Това е необичаен ъгъл.
Каза, че искаш да изглежда по-голяма. Съжалявам.
Това са...
Ето.
Трябва да признаеш, че е красива.
Ще го направя, ако ми позволиш.
Открих себе си в Париж. Това са думи на една приятелка.
Издирвали ли са те?
- Да.
"Изгубен бях, но ме намериха."
Присмиваш ми се.
- Мой ред е.
Много си фотогеничен.
- Красив съм.
Не, не това е причината.
- Но не колкото Дейвид.
Никой не е красив колкото Дейвид. Дори самият Дейвид.
Не му казвай това, докато не се е възстановил напълно.
Сигурна ли си, че не искаш нищо?
Френско кафе, охлюви...
Билети за театър?
- Билети за театър?
Реших да направя първа стъпка към френския начин на живот.
Хубави живот е това да знаеш кога да спреш.
Или може би не бива.
Напротив, става.
Често хапвах такива ястия във Франция.
Ходех редовно в малко заведение на площад "Пигал".
Да ви е сладко.
По-вкусно е, като ядеш с ръце. Имаш ли нещо против?
Не, и по-лошо съм се изгарял.
Вкусно е. Много е вкусно.
Трябва да пробвам със супа.
Ходех пеша навсякъде в Париж.
Вървях от Монмартър до центъра.
Можеш да се разхождаш край Сена
от Ил Сен Жермен до Пон Д'Остерлиц.
Така минаваш покрай всички мостове в Париж.
Цели 23 моста.
Ако някой ти хареса повече от останалите,
посещаваш го всеки ден. Пиеш кафе, четеш вестник
и слушаш реката.
Какво ти казва тя?
- Това е тайна.
Като те слушам да разказваш всичко това...
Мисля си дали пък не трябва...
Какво?
- Знам ли...
Всичко се промени. Друг човек съм.
В работата...
...обичам високите скорости, но понякога се чудя...
...особено напоследък...
...какъв ли ще е животът,
ако можех да се спра на красиво място, което обичам.
Но не само за няколко дни, а завинаги.
Отдавна си мисля за промяна.
Не бях сигурен, докато ти...
- Какво точно искаш да кажеш?
Не съм сигурен.
Вървя по стъпките на баща си. Той...
Той вървеше по стъпките на неговия баща.
Цял живот...
Не съм избирал пътя си.
Пътят става по-познат, но...
Не говориш за Париж, нали?
Не. Как бих могъл?
Няма ли спасение за мен?
Искам да вярвам, че за всеки има спасение.
Колко е часът?
- 9:45.
Обещах да ида да видя Дейвид.
- Сигурно спи.
Да тръгваме. Можем да се разходим.
Имаше ли нещо в Париж, което не ти хареса?
Всичко е толкова скъпо.
Трябва да се науча да казвам, "Само гледам".
Как се казва, "Ще взема това"?
Как се казва, "Това, което търся, е пред очите ми"?
Не си спомням.
Донесох ти чай. И цветя - да се освежи стаята.
Пак ли гледаш "Остатъкът от деня"?
Тя знае как да се държи с него. Вече не е малка.
В момента изглежда някак... несигурна.
Мястото й не е в имението, но не е и над гаража.
Повечето хора живеят между двете.
Изпий си чая и се опитай да поспиш.
Здравейте.
- Дейвид. Как си?
Страхотно. Омръзна ми да лежа.
Мак каза, че сте били на театър.
- Бяхме само на ресторант.
Марокански. Седиш на пода. Прекаляват с канелата.
Какво каза доктор Калоуей?
- Заздравява бързо.
Но още не мога да сядам на пода.
Беше ми приятно, благодаря ти.
- В града ли се връщаш?
Късно е. Ще остана да спя тук.
Лека нощ.
- Лека нощ, Лайнъс. Благодаря.
Значи... ти... Мислех си за теб.
Така ли? Какво?
Така и не пихме шампанско в оранжерията.
Така е. Ти изпрати Лайнъс.
Не е ли по-добре да лежиш?
Какво ще стане?
- Мога да открадна шампанско.
Две пластмасови чаши. Скаран съм със стъклените.
Ще покуцам до оранжерията, после обратно...
Имах предвид след това.
- След това?
Дявол го взел, каквото стане. Не знам.
Не знаеш ли?
Не точно. Това лошо ли е?
Не.
Не може ли да обсъдим това по-късно?
Да... утре.
Сега трябва да си почиваш.
Лека нощ, Дейвид.
Добро утро. Как беше театърът?
- Ела, Мак.
Толкова ли беше зле?
Искам да купиш два билета за Париж.
Единият е за мен, другият за Сабрина Феърчайлд.
Кога ще летите?
- Утре.
Съвсем забравих. Г-н и г-жа Тайсън са тук.
Уговорена среща ли имаме?
- Не, просто дойдоха.
Мама тук ли е вече?
Племенникът ми е същият.
Има си голям офис, но не стъпва в него.
Това са поканите. Използваме преработена хартия.
Защо винаги изглежда мръсна?
Коя от двете предпочиташ?
Има ли проблем, Патрик?
- Според мен не.
Чувствам се... Каква е думата, като след теб тичат много мъже?
Проститутка.
Нещо по-невинно имах предвид.
Още някой иска да се намърда в леглото с "Тайсън Електроникс".
Чувал ли си за "Интермедия"?
Добро предложение направиха.
В брой, в акции... и не искат да ми се месят в работата.
Сигурно си много доволен, Патрик.
- Какво им отговори?
Казах им, че с теб сме семейство.
Че не мога да приема предложението им... в този момент.
Добре.
Но Елизабет се прибра снощи. Обади се на Дейвид.
Стори ни се, че...
- На теб, на теб ти се стори.
На мен ми се стори, че той не гори от нетърпение да я види.
Той не е на себе си, Патрик. Взима силни лекарства.
Иска да се оправи напълно, преди да се видят отново.
И аз така си помислих.
Ало.
- Добро утро.
Можеш ли пак да дойдеш в града?
Трябва да говорим по работа.
По работа?
Свободна ли си днес следобед?
Не съм сигурна. Имам малко работа.
За мен е много важно.
Този хитряга ни отправи завоалирана заплаха.
Не беше завоалирана.
Как да постъпим?
- Всичко ще е наред.
Утре заминавам за Париж.
- Моля?
Не ми се обяснява.
Обичам обясненията.
- Това няма да ти хареса.
Опитай.
Нещата със Сабрина потръгнаха. Сближихме се.
Доверяваме се един на друг.
Снощи, докато похапвахме,
й казах, че животът ми се нуждае от радикална промяна.
Казах й, че искам да замина.
Да се заселя в Париж. На нея това й хареса.
Тя ти повярва?
- Мисля, че ще дойде с мен.
Откъде знаеш?
Откъдето знаех, че фибро оптиката е бъдещето.
Че чиповете на "Интел" ще променят всичко,
че Синди Кроуфърд ще стане известна.
Просто знам.
Ето какво смятам да направя. Сабрина ще дойде с мен в Париж.
Помъдрял, Дейвид ще се върне при Елизабет.
Ще се прибера от Париж да подпиша. Ще сключим сделката.
Ще направим много пари и ще можеш да си купиш къща в Тоскана.
Вече имам къща в Тоскана.
Какво ще стане със Сабрина?
- Ще порастне.
Ще я зарежеш? Господи!
Ти как мислеше, че ще стане всичко това?
Смяташе, че може да се направи почтено?
Не знам какво смятах. Но не искам Сабрина да...
Какво? Не си доволна?
Никога не виждаш физиономиите на тези, които купуваме.
На фризьор си или вече празнуваш някъде.
Явно остарявам. Чувствам се ужасно.
Вземи хапче.
Внимавай какво приказваш! Все още съм ти майка.
И си ме научила на всичко, което знам.
На това не съм те учила аз.
Извини ме, трябва да се обадя по телефона.
По-рано ви очакваше. Ще му кажа, че сте тук.
Може би не бива. Не му казвайте, че съм тук.
Плаща ми да му казвам тези неща.
Бях почнал да се притеснявам.
- Защо?
Това ти е любимият въпрос.
Не искаше ли да дойдеш?
Аз те попитах първа.
- Аз те попитах втори.
Разхождах се из Манхатън цял следобед.
Може би, защото си мислех, че няма да те видя отново...
...което е абсурдно, защото ние не сме...
...освен това всичко стана случайно...
Какво лошо има в това?
Ако двама души...
Аз те попитах първа.
Не знам какво имаше предвид,
но сега всичко, което исках да кажа, ми се струва ненужно.
Ненужно?
Излишно.
Излишно ми харесва повече.
Така ли?
Кой ти подстригва косата?
- Тони.
При твоя фризьор ли да ида?
- Не, но...
Тони подстригваше баща ми. На 94 години е.
Може би ръцете му вече не са силни...
..като преди.
Доста е...
Кое е излишно?
- Искам да дойдеш с мен в Париж.
Да ида в Париж?
Не, да дойдеш с мен в Париж.
Наистина ли заминаваш?
- Ти си виновна.
Ти ме убеди, че нещо в живота ми липсва.
Какво например?
- Животът.
Не смятах, че ме слушаш.
- Слушах те.
Ще дойдеш ли? Не отказвай. Ще дойдеш ли?
Току-що се върнах.
- Какво от това? Кажи "да".
Тръгваме утре.
- Утре? Трябва да говоря с Дейвид.
Моля те, ела.
След седмица-две ще разбере какво става.
Много си упорит.
В работата...
- Това не е работа.
Не ми ли каза веднъж, че всичко е работа?
Не, но звучи като казано от мен.
Какво ще му кажеш?
Почуках. Това са билетите.
Уреждам всичко останало.
Лека нощ.
Лека нощ.
Искаш ли да вечеряме?
Не.
- Мога да поръчам нещо.
Не.
Още не мога да проумея всичко това.
Почти не те познавам.
- Познаваш ме.
Даже не ме интересуваше.
- Страшно ти благодаря.
Интересуваше ме Дейвид.
Не можех да имам това, което искам, затова избягах в Париж.
Записвах си в дневника, отрязах си косата
и се върнах по-глупава отвсякога.
Толкова съм щастлива. Направи ме щастлива.
Не мога повече.
- Какво има?
Беше права.
- За какво?
За всичко. За важните неща.
Всичко беше лъжа. Нещата, които ти казах,
от момента, в който пихме шампанско.
Не ти вярвам.
- Пратиха ме да се разбера с теб.
Аз пратих себе си и се справих отлично.
Не биваше да пречиш на сватбата и сделката.
Планът е да те заведа в Париж
и да те оставя там, за да не се месиш.
Няма...
Какво друго кроиш?
Друго?
- Тя каза "всичко друго".
Апартамент в Париж и банкова сметка.
Колко ми даваш?
- 500 000 франка.
Първото ти предложение беше по-добро.
Мога да ти дам повече.
Не искам повече.
Не искам нищо.
Всичко това заради мен ли беше?
Хеликоптерът, самолетът...
- Не беше трудно.
Наистина ли не ставам за Дейвид?
Нали вече няма значение чия дъщеря си.
Не е там работата.
Правя го заради къс пластмаса.
- Пластмаса?
Не го приемай лично.
Може ли?
Париж ми действа добре. Там бях щастлива.
И ти щеше да си щастлив.
Ще те закарам у дома.
Ще летя дотам.
"Музиката ще го следва навсякъде."
По-добре ли си?
- Много по-добре.
Утре ще ми махат шевовете.
Ти как си? Къде беше?
В града.
Късно е. Мислех, че ще говорим.
Смятах да празнуваме махането на шевовете.
Исках да идем...
- Бях при Лайнъс.
От всички момичета, които познавам, а познавам доста...
Това думите на песен ли са?
...ти си единственото момиче, с което съм танцувал само веднъж.
Два пъти.
Как е възможно да съм забравил? Пиян ли съм бил?
Бях на осем, ти се учеше да танцуваш. Бях твоето домашно.
Заминавам, Дейвид.
Имах такова предчувствие.
- Спечелих билет до Париж.
Само за отиване ли е?
- Като се замисля, да.
Сама ли ще пътуваш?
Да.
Лек път.
Вече си тук.
- Ти също.
Обади се в Сиатъл и Токио и нареди да спрат работа.
Обади се на Рон и Тайсън и свикай извънредна среща.
Прехвърли билета ми за Париж на името на Дейвид Лараби.
Трябва да говоря с мама.
Трябва да говоря с нея, веднага щом пристигне.
Добро утро, Дейвид. Искаш ли кафе?
Не? Добре.
Подготвил съм ти изненада.
Така ли? Аз също.
Бизнесът е важен, но всичко си има граници.
Как можа да постъпиш така с двама ни?
Надмина себе си.
Кой ти дава право?
Навик.
Дейвид, опитах нещо, но не се получи.
Стана, но не както исках. Искам да заминеш за Париж.
Със Сабрина.
- Какво?
Това беше тактически ход, но излезе извън контрол.
Изгубих целта от поглед.
Провалих се.
Но знам, че мога да поправя всичко.
Исках да я манипулирам, да я объркам...
Но тя те обича, откакто се помни.
Тя иска теб.
Винаги е искала теб.
Замини с нея. Не е твърде късно. Всичко ще се оправи.
Ще те направи щастлив.
Не искам да заминава сама.
Какво ще стане с Патрик и сделката?
Ще се откажеш от един милиард заради мен?
Разбирам...
Тръгвай. Хайде, тръгвай.
Ще изпуснеш самолета.
Г-це Макардъл, веднага се явете в офиса ми.
Къде е той?
Когато с майка ти се пренесохме тук, тя готвеше, а аз шофирах.
Нямахме никакви разходи. За две години спестихме 15 000 долара.
Тогава работех за стария Лараби.
Никога не затваряше прозореца между мен и него.
Много работа вършеше от колата.
А аз слушах.
Когато купуваше, купувах. Когато продаваше, продавах.
Да не би да искаш да ми кажеш, че имаш един милион?
Не...
Малко над два милиона.
С майка ти бяхме щастливи в този дом, Сабрина.
Мечтаехме да ти помогнем.
Очакванията на мама не бяха толкова големи.
Затова пък ти надмина моите очаквания.
Знам какво е наредил той. Сега аз ви нареждам друго.
Има промяна. Ние...
Ще ви се обадя по-късно.
Благодаря ти, че дойде толкова бързо.
Трябва да ти разкажа една приказка.
Но ти ще трябва да ми кажеш края й.
Толкова пари си събрал,
а на нас не каза как да забогатеем.
Ще ти кажа. Омъжи се за мен заради парите. Хората го правят често.
Не ми е смешно, Томас, а имам чувство за хумор.
Тогава се омъжи за мен по любов.
Какво се е случило?
Не знам, скъпи, но съм сигурна, че ще разберем.
Какво, по дяволите, става?
- Ей сега ще научиш, Патрик.
Какво чакаме? И защо са тук Зигфрид и Рой?
Скоро ще научиш, Патрик.
Познаваме се отдавна.
Играли сме хандбал заедно...
Уважаваме се като бизнесмени.
В сливането имаше потенциал
и никой не се съмнява, че то щеше да е много успешно.
Щеше?
Целта на тази среща е да ви уведомя, че брат ми Дейвид...
...както винаги закъснява. Извинете ме, моля.
Защо си тук?
- С Елизабет искаме да забегнем.
Къде е Сабрина?
- Ще се сливаме ли?
Коя е Сабрина?
- Не си ли с нея?
Очевидно не съм. Нали съм тук.
Сигурно вече им сервират напитките.
Коя е Сабрина?
- Дъщерята на шофьора.
Не я наричай така.
- Преследвала е Дейвид,
после Лайнъс. Решила е, че той е по-важният брат.
Това ли ти каза?
- Всичко ми каза.
Не говори ли с нея преди да тръгне?
Сбогувахме се и й пожелах успех. Май така беше.
Казах й, че не обичам да взимам подаяния от брат си.
Казах й, че винаги си бил щедър с момичетата
и че ще я компенсираш, както подобава.
Казах ти, че я обича.
- Кого?
Сабрина.
- Стегнат ли е багажът му?
Чий багаж?
- Твоят.
Била си в моя апартамент?
- Бяхме заедно.
Имаш много скъпо бельо.
Подпиши тук. Това е потвърждение за сделката.
С това ми увеличаваш заплатата заради новата ми роля.
Долу те чака кола, после ще вземеш хеликоптер.
Летиш с Конкорд. Полетът е след 39 минути.
Ако го хванеш, сигурно ще стигнеш преди нея.
Тръгвай, Лайнъс. Не мисли много.
Тя сигурно ме мрази.
- Ще й мине. Такива сме жените.
Това е лудост. Очаквате да зарежа всичко тук и да тръгна?
Ще се наложи да спринтираш.
- Вие сте луди.
Лайнъс, знаеш колко те обичам. Аз съм най-гордата майка на света.
Но смятам, че е време да се отделиш от дома.
Първо подпиши тук.
Извинете ме. Бързам за друга среща.
Поради разходите, които ще се наложат заради сливането,
е необходимо да направим структурни промени.
Прегледах финансовите отчети на двете компании.
Дейвид, кога изобщо си...
От 17 години ми пращаш всичко, мислейки, че не мога да чета.
Кажи ми го.
Не я заслужаваш.
Вярно е. Знам го.
Нуждая се от нея. Нищо друго не ми трябва.
Хайде, тичай.
Искам да я направя щастлива.
У лица "Боз ар" 13.
Внимание, моля.
Последно повикване за пътниците до Париж.
Явете се на изход 34. Ер Франс ви желае приятен полет.
За първи път ли летите с Конкорд?
- Да.
Но не отивате в Париж за първи път?
- Всичко ми е за първи път.
Каза, че Париж винаги ти се отразява добре.
Каза, че ще съм щастлив тук. Нямаше предвид без теб.
Как намери адреса ми?
- Баща ти ми го даде.
Казах му, че имам нужда от теб.
Обещах му, че ще те направя щастлива.
Не беше ли всичко това лъжа?
Така смятах.
Но нещо се случи. От лъжа...
...се превърна в мечта.
Не знам дали мога да ти повярвам.
Как бих могла...
- Можеш, защото ме познаваш.
По-добре от всеки друг.
Не може да не знаеш, че те обичам.
Освен това обеща,
че ако можеш с нещо да помогнеш...
Имало едно време,
на северния бряг на Лонг Айлънд, недалеч от Ню Йорк,
едно голямо имение, почти замък.
Цял живот вървя по нечии стъпки.
Избави ме, прелестна Сабрина.
Само ти можеш да го направиш.
В това имение живеело едно малко момиче.
Животът му бил красив и много, много обикновен.
Но един ден момичето пораснало,
погледнало отвъд имението
и открило света.
Ripped by: MPEG4 WORLD http://mpeg4.hit.bg