Whale Rider (2002) Свали субтитрите

Whale Rider (2002)
Ездачът на китове превод: AZ
В старите времена, земята беше покрита с големи празнини.
Беше време на очакване.
Очакване да бъдат запълнени.
Очакване на някой, който да ни обича.
Очакване на лидер.
И тои дойде на гърба на кит.
Мъж, който да поведе новите хора.
Нашия прародител, Paikea.
Но ние чакахме. Първородния от новото поколение...
Потомъка на ездача на китове...
Момче, което ще бъде водач.
Paikea.
Paikea.
Нямаше радост когато се родих.
Моят брат близнак умря и взе майка ни със себе си.
Rawiri.
Всички чакаха първородния син, който да ни поведе...
Но той умря...
А аз не .
Къде е момчето?
Син.
Каквото е станало, е станало.
Върни се в къщи. Започни от начало.
А ти просто ще се преструваш, че не се е случило.
Не е това, което казвам. Ти никога дори не си я поглеждал, татко!
Тя умря.
Сине... Не, не, не!
Не, не, всичко което искаш е твоето момче.
Точно така. Това е всичко което искаш, нали?
Ти можеш да започнеш отново. Хей, аз имам дете.
Тя се казва Paikea.
Какво? чу ме.
Не. Не това име.
То е Paikea. Не!
Porourangi...
Porourangi.
Porourangi!
Отведи я далеч.
Казах ти да я отведеш.
Не. Ти ще признаеш твоята внучка.
Тя те харесва.
Той ще има друго дете.
Той изгуби дете и съпруга. Това не е ли достатъчно?
Трябва да дадеш време на това момче. Чу ли ме?
Той ще се върне, когато е готов.
Глупав стар ..paka..
Ако кажеш и дума, ще получи развод, ..bub...
Само кажи.
Той какво й каза? Същата стара история.
Не е достатъчно добра за него, нали?
Той започна това с мен, нали?
Ти си мъж. Ти можеш да го управляваш.
Тук. По-добре е да го използваш на него.
Това е някой, които има нужда да се грижат за него.
Да. Точно така.
Моят koro очакваше в сърцето си, че аз никога няма да се родя...
Но той промени мнението си.
Хей! Ти стар ..paka..!
Бързо!
Те бяха бързи. Трябва да го оставиш рано за нещо.
Ти си пушила. Така ли?.
Жената маори трябва да спре да пуши.
Ти трябва да пазиш способността си да раждаш.
Ще дойдеш ли на концерт?
Да. На бас че е приготвила най-добрите си дрехи всичко е леглото й.
Моят татко ще дойде. О? По-добре да облека лъскавата си рокля тогава.
Колко дълго ще остане този път? Пет минути?
По-дълго.
Това е добре, кара ме да премигам и да му губя времето.
Кога е концерта, bub?
7:30, и не закъснявай.
Gee, she's bossy, точно така.
И ако ти пушиш на това красиво място ше увредиш детеродната си способност.
Ако ме питате за името на тази къща, аз ще ви го кажа.
Това е whitireia.
И издяланата глава на върха?
Това е Paikea. Това е Paikea.
- Не е добре за теб, не смяташ ли?
- Ш-ш-ш!
- С какво те хранят?
- Изглеждаш различно.
- Хмм. Ти също, май си пораснала.
- Не съм.
- Извинявай, че закъснях.
- Няма значение. И без това всичко смърди.
О-о-о...
Ела да поздравиш брат си.
- Хей, братко.
- Rawiri?
- Радвам се да те видя, човече.
- Да, напълнял си откакто те видях за последно.
- Да.
Хей, това е моята нова дама.
- Kia ora.
- Kia ora.
От колко от моите синове се нуждаеш, момиче?
Дай ни храна. Бъди полезна.
Ти също, Pai.
Ела, приятелю. Остави тези важни хора да си говорят, а?
Спести си времето.
Те ще те чакат
Къде беше този път, сине.
Далеч. Не получи ли някоя от моите картички?
Майка ти е сложила нещо на хладилника. Не знам какво е. Мост или нещо такова.
Франция, вероятно.
Прекарах известно време в Германия, също.
-Като теб там, нали?
- Някои от тях го правят.
- Е, бил си зает, нали?
- Да. Да, беше добре.
Ти знаеш, имам интерес към галериите. Имахме някои добри представяния.
Ами ти?
Ние сме добре.
Радвам се да те видя, татко.
Това беше бащиния waka...
Но след като се родих, той не искаше да я извайва повече.
Той отиде далеч.
Всички го правят.
- Съжалявам, мамо.
- Пътувал си дълго,трябваше да поспиш.
- Няма ли да закусва?
- Септичната яма е пълна.
Не може ли някои друг да направи това?
Яж си закуската. Прекалено си слаб. Едва си личи задника ти в тези панталони.
Благодаря , мамо.
Благодаря, мамо.
Твоето темно е много нервно, момче.
Умник!
Път-път-път!
- Оу! За какво беше това?
- За концетра предната вечер. Покажи повече уважение следващия път.
- Учителката ти трябва да си намери скоро съпруг.
- Не мислиш ли така?
Още ли носи онези неща на зъбите си?
Paka, в училище имахме беседа за това, от къде произхождаме.
Както и да е,ти знаеш ли че ние всички сме дошли от кит?
Точно така.
От къде е дошъл китът?
- От Hawaiiki.
- Къде е това?
Това е където сме живяли преди да дойдем тук, от където са нашите предшественици.
- Значи, Paikea идва от там.
- Да.
- Преди колко време?
- Много дълго.
Но колко дълго?
Виждаш ли това? Погледни го по-внимателно.
Какво виждаш?
- Много малки въжета усукани заедно.
- Точно така.
Изплитат заедно нишката на Paikea, така че нишката остава силна.
Всяка една от тези нишки е някой от нашите предшественици...
Всички свързани заедно и силни...
Всички водят назад към този твой кит.
Скапано въже. Ще взема друго.
Paka! Paka!
Работи!
Работи.
- Не искам да правиш това отново.
Опасно е.
Това е добро.
Ела.
- Има място и за теб.
- Kia ora.
- Здравей.
- Здрасти. Kia ora.
Срещала ли си бащата на Pai? Porourangi...
Това е госпожица Parata, от училище.
- Kia ora.
- Kia ora.
- Мисля, че иска да види и оцени твоите неща.
- Няма проблем.
Това са някои от моите работи от последната ми изложба в Германия.
Започни отново, от начало. Тя иска да ги види всички.
Добре.
Да, както исках да кажа, О... о, извинете.
Кой е това, братко?
Анна. Тя е жена както видяхте.
Всъщност, тя е бременна.
Очакваме дете.
Защо не си ми казал?
Поздравления, братко. Винаги намираш хубавици.
Къде е тя? Защо не я доведеш?
О, тя живее в Германия, мамо. Знаеш. Иска да роди у дома.
- Но ще я доведеш тук.
- Да, разбира се.
Добре, ще дойдем когато бебето порасне.
Rawiri, върни госпожица Parata обратно в града.
Ела с мен, Pai.
Кога мислеше да ми кажеш? Когато си тръгваш?
Опитвам се да ти кажа откакто дойдох тук.
Виж, татко. Това не е за винаги. Това е първото дете на Ана, нали разбираш?
Нейната работа е там, семейството й.
Семейство?
Да, не мога да очаквам от нея да се премести на другия край на света.
Не използваш ли това момиче като извинение. Не се опитвай да се измъкнеш. Усещам те.
Не оставаш, защото те наранява да гледаш какво се случва с нас.
Да, така е.
Ти все стоиш далеч.
Не съм тук за да слушам глупости, но, татко, аз имам собствения си живот.
Виждал ли си някога моите работи? Поглеждал ли си ги някога?
Наричаш това работа? Това не е работа. Това са сувенири.
Тези млади мъже на които си обърнал гръб... Те има какво да научат от теб.
Имаш ли нещо да предложиш. Не се отклонявай!
Да, ти имаш превилегиите...
Но си забравил, че също имаш и задължения!
Погледни ме, татко, поне веднъж . Продължавай.
А, ти дори не знаеш кой съм.
Знам какво е твоето значение, за какво си роден.
O, да, правилно. Но аз се провалих, татко?
Да, защо? Имах дъщеря?
Добре, навярно ще имам и друга дъщеря. И знаеш ли какво?
Няма да те оставя да се отнасяш към друго мое дете, както към това.
Тогава я вземи със себе си! Ти не харесваш това, което правя, вземи я! Хайде! Вземи я!
- Спри!
- Тя не ми е нужна.
Pai?
Не, остави я. Аз ще ида. Pai!
Добре ли си?
Трябва да наблюдаваш това koro понякога. Голямата му уста го издъни, а?
Той нямаше предвид това... за мен.
Добре...
Знаеш ли, може би, трябва да помислим за това.
Да помислим за какво?
Да дойдеш да живееш с мен за известно време.
Какво мислиш?
Защо той не ме иска?
О, Pai, то дори не е заради теб...
Koro е просто... той търси нещо което вече не съществува.
Нов водач? Той съществува.
О, да, освен ако, мисля...
че е станало дори повече от това.
В главата си твоя koro, се нуждае от пророк.
Какво е това?
Добре, който ще изведе нашите хора вън от тъмнината...
И който ще направи всичко да е добре, отново.
Единствения проблем е, че не можеш да решаваш кои са тези хора,
само защото искаш да са те, нали?
Като брат ми?
Да.
Твоят koro го кара да вярва толкова силно, че той ще бъде единственият.
И какво ако беше?
И какво ако не беше?
Ти знаеш, твоят koro, той прави същите неща с мен.
И за това е толкова твърд с теб?
Да. До голяма степен.
Защото аз не мога да бъда това което той иска, нали?
Нито пък аз.
Ще помислиш за това, нали?
Ще съм щастлив ако дойдеш и останеш с мен.
Просто помисли за това.
- Готова ли си, Pai?
- Още веднъж.
Бъди добър с момичето.
Точно така. Гледай.
Аз се нуждая от всички първородни момчета.
- Време е да научат.
- Да научат какво?
Когато тя се роди, нещата започнаха да стават лоши за нас.
Там ще намерим отговора.
Добре ли си?
Спри колата.
Pai?
Какво е това, Pai?
Може ли да си отидем у дома?
Но защо? Какво има? Какво не е наред?
- Искам да си отида у дома.
- Защо?
Просто искам да си отида.
Аз знам. О`кей.
Ами някои дискусии за...
Paka!
Върнах се.
Не сега, Pai.
Но аз се върнах. Върнах се.
Във всеки случай...
От къде е дошла тази информация?
От книгите.
- Не трябва да пушиш.
- Опитвам се да ги откажа, нали?
- Защо не отиде с баща си?
- Отидох.
За един ден. Аз щях да замина.
Когато баща ми излезе, аз ще отида с него.
- Къде?
- Където и да е. Да избягам от това бунище.
Koro ще се ядоса когато те види да пушиш.
Не, няма, защото няма да дойде.
- Така ли.
- Той се приготвя за училище.
Какво училище?
За нас, да ни учи на стария начин правене на нещата.
Сигурно ще бъде неприятно.
- Можеш да дойдеш с автобуса ако искаш.
- Чакам koro.
- Но той няма да дойде.
- Казах, чакам!
- Кога ще си готова?
- Когато всички са тук, ще бъда готова.
Те са тук. Момчетата чакат от час и половина.
Кза ли й че няма да отидем да я вземем?
Тя може да дойде с автобуса.
Ти я взимаш всеки ден всяка година и тя просто спря да се сеща?
Добре. Да вървим.
Поздрави я, Bub.
Тръгвай.
Какво мислиш че правиш?
Pai.
Ти си момиче. Върви отзад.
Какво казах?
Какво казах?
Тогава напусни.
Тръгвай!
За вас момчета, това ще бъде свещено училище.
Ще бъдете обучавани по старите традиции...
За всички качества на ръководител.
Ще бъде изпробвана вашата сила...
вашия кураж, вашата интелигентност...
и вашите качества на водач.
Кануто на Paikea потъна...
и той призова боговете за сила.
Вие трябва да научите този псалм. Всички. Да го научите правилно.
И ако объркате псалма, вие ще понесете...
последствията.
Като какво? Някой ще умре или нещто подобно?
Като да ти окапе пишката.
Така, че пазете си пишките.
Достатъчно. Пазете си пишките.
Сега, повтаряйте след мен.
The taiaha е инструмент за война...
Средство за сражение.
Ако искате да я овладеете, трябва да покажете своето уважение.
Hemi. Тук.
Peh!
Вдигни я.
Добре! Бъди гневен.
Гнева е част от твоята битка. Трябва да се научиш да го контролираш.
Сега, върви да си починеш. Пийни вода.
Останалите от вас по двойки.
- Koro знае ли че правиш това?
- Аз нищо не правя.
Защо идваш и се криеш наоколо тогава?
Koro е готин, нали? Той ни учи да бъдем войни.
Да станем ръководители.
Ние ще размажем всички останали.
Ти не можеш да удариш Koro така.
Той е добър. Той беше наистина търпелив, нали?
- Как така няма да ти позволи да го направиш?
- На момичета не се разрешава.
Можеш да стоиш отзад. Докато стоиш тихо. Аз не бих възразил.
Ти дори не я държиш правилно.
Ръцете ти трябва да бъдат така.
И краката ти...
така.
Върви на училище, Hemi.
Казах, "върви."
Ще се занимавам с теб по-късно.
Съжалявам, Paka.
На глух ли се правиш?
Някой просто ти се извинява.
Не трябва де се забъркваш в свещените дела!
Тя просто иска да гледа!
Тя използваше taiaha.
Остави момичето да го направи.
Ти можеш да бъдеш шефа ей там...
Но аз съм шефът в тази кухня.
Аз ще го направя.
Забрави нещо.
Хей, не е чак толкова зле тук горе.
Той има няколко правила по които живее.
- Не е честно.
- Знам...
Но понякога просто трябва да го оставиш да си мисли че той е шефа.
- Той е шефа.
- Хмм. Не и за мен.
Аз му позволявам да мисли, че е.
- Какво не е наред с мен, бабо?
- Нищо ти няма. Чуваш ли ме?
Ти имаш кръвта на muriwai във вените си, момиче.
Мислиш ли че щеше да се гордее, че казваш такива неща?
Както и да е,този стар Paka не е единствения който знае някои номера.
А?
Добре, ти не знаеш това, но преди той не беше грозен и дебел...
Твоя чичо Rawiri беше отличен състезател с taiaha.
- Наистина ли?
- Печелеше състезания и всичко.
Оо, би трябвало да го видиш.
Беше прекрасен.
Какво се случи?
Не знам.
Той беше втория син.
Но той знае някои неща, чичо ти Rawiri.
Не,не,не се ли притесняваш за това.
- Чичо тук ли е?
- Отзад е.
Здрасти.
По дяволите момиче. Казал ли съм ти да не се промъкваш така?
Открих това.
Не знаех че играеш голф.
Тов не е голф. Taiaha.
Добре, момчетата са играли голф.
Отрязали са края на стика...
развъретели са го, и са го бутнали точно тук.
Хей, млъкни! Бях добър.
Тогава защо стоиш тук...
Твоя баща учи група сополиви хлапета как да станат ръководители.
Бедни малки копелета, а?
Можеш ли да ме научиш?
- Задръж. Беше преди много време.
- И?
Моля?
- Кoro знае ли за това?
- Не.
- Добре, нека го направим, а?
- Да!
Това ли имаш предвид?
Това е метла, нали?
Добро утро, татко.
- Хей! Къде отива това малко момиче, Pai!
- Давай, момиче! Давай!
Давай, Pai!
Движи се, Pai!
Давай, момиче!
Когато си изплезваш езика...
Ти казваш на враговете си:
"Аз ще те изям,
очите ти ще изскочат,
главата ти ше се забоде на върха на моята пръчка."
Почуствай ihi...
Силата.
Накарай ги да почустват wehi, страхът.
Искам космите по гърба и врата им да се изправят.
Съблечете си ризите.
Когато удряш гърдите си...
Искам да ги удряш силно.
Bleh! Bleh!
Одраскай ги. Накарай ги да кървят.
Timata.
Bleh!
Bleh!
Добре, Hemi. Добре.
Всички предшественици те гледат.
Това е моят татко.
Идвате да видите нашето момче?
- Да.
- Добре.
Hemi, ти първо.
Hah!
Hah!
- Момиче! Къде е училището?
- Натам.
Няма ли да останеш за цялото представяне.
Видях твоята част, нали? Ела да се запознаеш с приятелите ми.
Това е моето момче.
- Кажи здрасти.
- Здрасти.
По-добре внимавай с това. Всичко е доре, нали?
Ще те видя по-късно.
Довечера?
Следващите дни, може би.
Ще бъдем на вън.
Май си отчаян.
Това баща ти ли беше?
Отчаян съм.
Какво правиш?
Отговори ми.
Не беше нейна грешка.
Отиди да си измиеш лицето.
Отговори ми, Pai.
- Знаеш ли какво направи?
- Не.
Ти разруши tapu на това училище...
На това marae, едиственото място където нашите стари обичаи се поддържат.
Знанието което се предава от нашите предци...
от моя дядо на мен, на тези момчета...
То е разрушено!
Съжалявам, Paka.
Ти не съжаляваш.
Още от началото, ти знаеше, че това не е за теб...
Но продължи да идваш.
- Искаш ли да се проваля?
- Не.
Искаш ли тези момчета да се провалят?
Какво трябва да им кажеш?
Съжалявам.
- Кажи го отново.
- Съжалявам.
Кажи го докато го почустваш!
Кажи го!
Съжалявам.
Искаш ли да пусна още малко топла вода?
- Не.
Не.
Ще се разболееш като стоиш в студената баня.
-Какво ако се провали, бабо?
- Тогава ще се провали.
- Какво ще се случи с него?
- Нищо няма да се случи...
С изключение на това, че ще ме накара да помисля за развод.
Това не е грешка на Koro, бабо.
Защо да не е негова грешка? На мен ми звучи като негова грешка.
Не е това, че аз съм момиче.
Не ти, Hemi.
Rawiri.
Вие всички се справихте добре.
Показахте ми, че имате кураж, че сте силни...
и, че може да се изучите.
Но само един може да бъде...
Така, че има едно финално изпитание...
изпитание на вашия дух.
Ако имате зъб от кит...
Трябва да имате зъб на кит, за да го владеете.
Единствено ако ми го донесете.
Bubb има настинка, а аз не мога да плувам.
Всичко е наред.
- Дай ми го.
- Почти го хванах.
Бабо?
Ела тук.
Това не е за дълго.
Можеш да си сложиш дрехите тук.
Има лампа ако искаш да четеш.
Rawiri смята че си умна, а?
Както и да е, това е за малко.
Той се обръща към боговете, моли ги за помоща им...
Но те не го чуват.
- Тогава опитах аз...
И те ме чуха.
Чичо, това ли е където Paka е хвърлил неговата reiputa?
Неговата какво?
Това нещо което носел около врата си. Той го е хвърлил зад борда.
Луд стар Paka.
- Къде?
-Точно там.
Ще го взема.
Тихо е дълбоко долу.
Koro се нуждае от тишина. Това е което баба каза.
Той не иска да говори повече.
Просто иска да отиде надолу, надолу.
Не се ли забави достатъчно, а?
Nah, тя е сладка.
За бульона на Paka. Открих това.
- Вземи това за бульона на татко.
- Прекрасно. Сложи го в мивката.
Pai го хвана.
Намери също и това.
Ще му кажеш ли?
Не. Той още не е готов.
Отивай.
Това е за училищния концерт.
Ти си моят почетен гост.
Ще се видим там, Paka.
Сложи го там.
Върви. Искам да ви уредя отпред.
-Запази това за Paka.
- Той може да закъснее, Bub.
Не,ще дойде.
Благодаря, дами и господа.
За финал, имаме нещо много специално.
Един от нашите ученици спечели,не само нашето училищно езиково състезание...
а и на училищата от района на източния бряг.
Дами и господа, моля посрещнете мис Paikea Apirana.
Знаеше ли за това?
Тя каза, че има изненада...за него.
Тази реч е знак за моята дълбока любов и уважение...
към Koro Apirana, моят дядо.
Моето име е Paikea Apirana...
Продължавай, Bub.
И произхождам от дълга линия вождове, простираща се назад чак до Hawaiiki...
където са нашите богове...
Първия който чул земята да плаче и изпратил човек.
Неговото име също било Paikea...
и аз съм неговия най... най-последен потомък.
Това не беше водачът, който моят дядо очакваше...
И като се родих... прекъснах линията назад към боговете.
Не беше ничия грешка. Просто се случи.
Кой е виновен?
Но ние можем да се научим. И ако знанието е дадено на всички, ние можем да имаме много водачи.
И скоро, всички да бъдат силни...
Не само тези които са били избрани.
Защото понякога, дори и да си водач ти е нужно да бъдеш силен...
Ти можеш да се измориш.
Като нашия предшественик, Paikea, когато се изгубил в морето...
и не могъл да открие земя, и вероятно е искал да умре.
Но той знаел че боговете били с него...
Така че той се обърнал към тях да го подкрепят и да му дадат сила.
Това е неговата песен. Аз я посвещавам на моя дядо.
- Тя добре ли е?
- Заспа.
Този стар човек знае ли че тя ще остане за през нощта?
Ако не харесва това, може да спи на улицата.
Може би е време да си тръгваме, а, скъпа?
Какво има?
По-добре ела да видиш.
Кой е винфовен?
Аз ги повиках и те идват...
Но така не е правилно.
Те умират.
Хей, пази се от ноздрите, Bro. Това е. Точно около ръбовете.
Добре ли си?
Той умря.
Koro знаеше какво значи това.
Това беше кита на Paikea, изпратен за нас, защото бяхме в опасност.
Татко?
- Трябва да го върнем обратно.
- Как?
Докарай трактор и въжета тук долу.
Ще чакаме прилива.
Ако... ако успеем да го върнем, другите ще го последват.
- Доведи хора.
- Те са капнали.
Половината от тях са били будни цяла нощ.
Ще го направят за теб.
Това е изпитание...
но за Koro този път.
Остави го.
Ти направи достатъчно.
Сега!
E pana e!
E pana e!
Той иска да умре.
Няма причина да живее повече.
Безполезно е. Твърде са изморени.
Ще опитаме по-късно. Оставете ги да починат.
- Тръгвай, скъпа. Ще се върнем.
Тръгвай.
Свърши се!
Къде е тя?
Къде е моята moko?
Къде е тя?
Pai!
Тя е добре, Paka.
Не бях изплашена до смърт.
Побързай!
Хайде! Тръгвай!
Кой?
Какво имаш предвид с това "кой"?
Да?
Благодаря, скъпа.
Молех се на бог за това.
Когато малката се събуди, ще откажа цигарите.
Това ще й хареса.
Мъдри водачо,
Прости ми. Аз съм съвсем новооперен за да летя.
Името ми е Paikea Apirana, и произхождам от дълга линия на вождове...
простираща се назад чак до ездача на китове.
Аз не съм пророк...
Но знам че нашите хора ще продължат напред...
Всички заедно, с цялата си сила.