Zorba The Greek (1964) (Zorba.The.Greek.1964.CD1.DVDRip.XviD_MDX.srt) Свали субтитрите
Книги
Крит.
Книги
Извинете ме...
Той казва, голяма буря. Корабът трябва да чака.
Колко време?
- Не знам.
Пътувате...
За къде, ако разрешите?
- Крит.
И ще останете там за дълго, нали?
От къде знаете?
Наблюдавах ви с всичките ви сандъци в дъжда.
Много забавно.
Харесвам ви.
Ще ме вземете ли с вас?
Да ви взема?
Защо?
- Защо?
Не прави ли човек някога нещо без защо...
просто така от "защо пък не"?
Ами...
- Добре. Вземете ме като готвач.
Правя супи като... Ти харесваш супи?
Ами...
- Разбира се, че да. Ти си англичанин, нали?
На половина.
- На половина.
Баща ми е бил грък, но аз съм роден в Англия.
Все тая.
С твое разрешение.
Хей.
"Вирджиния"
О, не, благодаря.
- Моля.
Е, добре.
Задръжте кутията.
- Само една.
Вие готвач ли сте?
- Ако ви трябва такъв, съм.
Това, което имах предвид е какво работите?
Слушай го само. Имам ръце, крака глава... те вършат работата.
Кой по дяволите съм аз че да избирам?
Добре тогава, коя беше последната?
В мината. Аз съм добър миньор.
Имам добър нос за металите.
Но набих шефа и ме изритаха.
Ставам ужасно нервен заради кораба. Мисля да...
Ако искаш, аз ще отида да попитам.
Не, благодаря. Всичко е наред.
Може би можем да отидем заедно, и ти ще попиташ вместо мен.
Разбира се. Дай на мен.
Не, благодаря. Мога да се справя.
Той каза 10:00.
Това са цели три часа. Проклятие.
Много ли бързаш?
- Не.
Значи всичко е наред. Ела.
Ром. Това е ром.
- За мен чай, ако не възразяваш.
Чай?
Ами ти, господине, с какво се занимаваш?
Аз? Ами аз съм писател.
Извини ме, но ти личи.
Какво пишеш, любовни истории?
Не. Поезия, есета.
Какво е това?
Есета.
Не, мислиш прекалено много. Това ти е проблема.
Умните хора и бакалите, те претеглят всичко.
Аз, ако бях на твое място, щях да се погледна направо и да кажа...
"Зорба, ела", или "Зорба, недей да идваш".
Зорба?
- Това съм аз.
Алексис Зорба.
Имам и други имена, ако се интересуваш.
O, да.
- "Спагети", защото съм дълъг...
и "Калифорния", защото съм бил в Америка.
И "Епидемия", защото където и да отида, хората казват хванал съм въшки.
За твое здраве.
Чуй тая проклетия, морето.
Създател на вдовици.
Какво носиш вътре? Дрехи?
Задаваш забележителни въпроси.
Това е моето сантори.
- Твоето какво?
Моето сантори.
Създава най-добрата музика.
Нося го с мен... винаги.
А вие господине, какво ще правите в Крит? С ваше разрешение.
Имам малко земя там. Принадлежала е на баща ми.
И отиваш за да пишеш?
Не точно.
- А какво точно?
Не съм писал нищо от месеци.
На тази земя, има стара мина.
Лигнит.
- Знам го.
Неизползваема е от години.
- Защо?
Защото я оставих.
И сега... искаш да направиш така че да заработи.
Ако мога. Да.
Трябва.
На къде отива?
- Кое?
Кантара.
Зорба нагоре или Зорба надолу.
Ами, мислих си.
Тази мина.
Не съм много богат, и ще имам нужда от някой с опит.
Така че...
- И така?
Ами, въпреки че аз... аз не те познавам много добре.
Какво правя, сигурно е лудост.
Отговорът е да.
Да?
Да.
Здрависване.
Ром.
Господине, ти си късметлия.
Когато Зорба се захване с работа, мината няма шанс.
Ще бъде забележително да се захвана с истинска работа.
А също ще бъде много добре и за селото. Разбрах че е беден район.
Ще направим всички щастливи.
И ние също ще се забавляваме.
- Да.
Ще плуваме, и ще пием вино...
и ти ще свириш на санторито.
Какво има?
Заради санторито е.
Да направим сделка или аз не мога да дойда.
За работа... аз съм твоят човек...
но за неща като свиренето и пеенето...
съм си сам.
Какво имаш предвид?
Имам предвид свободен.
Ти... подпишеш?
Подписвам.
Ето.
- Не пия ром.
Този път ще пиеш. Защо да започваме с погрешния крак?
Е, Зорба, Бог да благослови.
И... дяволът също, шефе.
Харесваш ли я шефе?
Не.
Добре ли си?
- Разбира се.
Ето.
Благодаря, шефе.
Приятелят ти вътре ще те търси.
Случайно, никога не си ми казвал... женен ли си?
Не съм ли и аз мъж, и не е ли мъжът глупав?
Аз съм мъж, затова се ожених.
Жена, деца, къща, всичко.
Пълна катастрофа.
Какво стана?
Бъди приятел, шефе. Не ме карай да ти разказвам.
А ти?
Не. Аз съм сам.
Предполагам, прекалено много книги.
Виж, виж! Делфин!
О, да.
- Що за човек си ти?
Не харесваш ли дори делфини?
Американец!
Надявам се да намерим някъде да отседнем.
Разбира се. Не си ли чувал за критското гостоприемство?
Сега, г-н Епидемия, дръж се прилично.
Не искаме да започнем още една война.
Шефе, ако има вдовици наоколо, не се тревожи.
Какво казват?
- Всички искат да отседнем при тях.
Мадам Хортенс?
- Кой е това?
Коя е мадам Хортенс?
- Французойка.
Има хотел.
Аз съм Маврандони. Значи най-накрая дойдохте.
Приветствам ви.
- Много се радвам да ви видя.
Получили сте писмата ми?
- Да.
Г-н Маврандони наглеждаше земята ни.
Тази.. мадам, тя,... вдовица ли е?
Колкото косъма има на главата ми.
Тя е вдовица на същият брой съпрузи.
Бонжур!
Бонжур.
Добре дошли господа.
За мен е удоволствие мадам.
Две легла, мадам. Без буболечки.
Мосю, при мадам Хортенс няма буболечки.
Трябва да признаеш шефе, голямо е но се поклаща добре.
От тук.
Казваха че това е големият ми успех.
Може и да не вярвате, Мосю, но аз бях много известна артистка.
Играла съм във всички най-модерни кабарета.
Спала съм в копринени чаршафи с истинска дантела.
Шефе, помоли я да танцувате.
- Какво?
Завърти я. Щипни я.
- Не
Само от любезност.
Какво?
Той иска да танцува с теб, но... се срамува.
Може би мадам е уморена.
- Не е.
Нали?
Хайде.
Тези критяни! Толкова са неблагодарни.
Не плачи, моя малка красавице.
Щяха да са мъртви... всичките... ако не бях аз.
Знам, знам.
Без ръце.
- Мадам.
Шефе, кибрит?
Мадам?
Мерси.
- За нищо.
Знаете ли как дойдох в Крит?
С британския флот.
Да, мосю.
Бях влюбена в адмирала...
и където и да отидеше аз отивах с него.
И тук срещнах другите трима.
Какви други трима?
- Адмирали, разбира се.
Френски, след това италиански...
и руски.
О, колко прекрасни бяха, моите четирима адмирали...
със златните им пагони и всичките тези пера...
като големи, красиви петли.
И тези бради... толкова меки и вълнисти и напарфюмирани.
За щастие, всеки беше с различен парфюм...
така че нямаше грешки, дори в тъмното.
О, малката ми красавица, ето, ето.
Скъпата ми кралица, моля те продължи.
Да.
И така...
аз и моите адмирали, седим на леглото...
облечени много интимно.
И обсъждаме политиката... много сериозно.
През цялото време ме заливат с шампанско за да ме освежат.
Беше лято, нали знаеш, много горещо...
а през това време в Крит...
имаше голям проблем...
Революция или нещо такова.
С бинокъла си...
Можех да видя бедните малки критяни...
бягащи в планината с техните си знамена.
Моите четирима адмирали...
искаха да открият огън...
но аз се хвърлих по средата.
Дръпнах италианеца за брадата...
Нали се сещате бях по-близка с него...
и заплаках, "Спри"!
"Ти... Ти не можеш да ги убиеш!
Моля те Канаваро, Канаваро, скъпи, без бум-бум!"
Канаваро? Какво по дяволите е това?
Какво си мислиш че е?
Той.
Канаваро.
Канаваро, скъпи.
Продължавай, моя красавице.
Отново и отново, и спрях бум-бум.
И какво мислиш че получих накрая?
Какво?
- Какво? Кажи ми.
Кажи ми. Какво? Нищо!
Няма медали. Нищо!
- Моля те, без повече бум-бум.
По дяволите!...
Ти се смееш.
Не.
На мен.
- Не, разбира се че не.
Не, не си тръгвай!
Това което направи, беше много лошо нещо, шефе.
Бедното, крехко създание.
Къде си? Бубулина?
Къде си?
Моята Бубулина.
Бубулина.
Това съм аз, твоят Канаваро.
Доблестен Канаваро ти си...
без пера...
без брада.
Ето. Духай, моя Бубулина.
Коя е била... Бубулина?
Тя беше голям герой, във войната срещу турците.
Нали, шефе?
- Да, мадам.
Тя беше като вас... велик мореплавател.
Видя ли?
Да. Аз също.
Аз се бих гърди до гърди...
но тогава дойдоха лошите времена.
Сключиха мир.
И корабът трябваше да отплава.
"А аз, какво ще стане с мен?'' Плаках аз.
"Четири пъти вдовица."
Затова ми се смеят, мосю.
Вие мъжете сте толкова жестоки.
И тогава, те ме съжалиха, съблякоха ме...
напълниха ваната с шампанско...
и... ме пуснаха.
След това насядаха наоколо.
Вече разбираш че бяхме много близки.
И изпиха цялото шампанско...
от горе до долу.
И тогава?
И тогава...
изгасиха светлината.
Когато се събудих...
ухаех толкова приятно...
на парфюмите им, всичките заедно.
Но тях ги нямаше.
Мъжете са толкова жестоки.
Канаваро.
Какво?
Шшшт! Идва!
Виж.
Шефе, голяма, красива, дива вдовица.
Къде ми е козата?
Павло!
Погледни Маврандони.
Изгаря.
- Защо?
Сина му е лудо любен във вдовицата,...
но тя наплюе в очите му.
Колкото повече тя плюе...
толкова повече той я иска.
Погледни.
Погледни им лицата на всичките.
Всичките я искат...
и я мразят, защото не могат да я имат.
Само един човек тук...
може.
Кой?
Ти.
Наистина ли?
Видях очите й когато те погледна.
Зорба, не започвай.
Слушай. Бог, който е хитър дявол...
днес сложи в ръцете ти дар от рая.
- Не ставай глупав.
Шефе, защо Бог ни е дал ръце?
Да грабим. Ами, граби!
Шефе!
- Да?
Шефе. Слушай, отиди. Почукай.
Кажи, "Дойдох за чадъра си."
Тя ще каже, " Моля, моля влезте"
- Не.
Шефе, шефе, не ме ядосвай.
Не желая никакви проблеми.
Шефе, животът е проблем, само смъртта не е.
Да живееш значи да разхлабиш въжето и да търсиш проблеми.
Е?
Не.
Зорба!
Какво?
За Бога шефе, защо не се върнеш при книгите си?
Зорба?
Излизай!
Излизай!
Зорба!
Ти, проклета планина, ще ти изям червата!
Какво има, Зорба?
Оставиха кирките си вътре, ето какво. Толкова са смели.
Всеки път щом чуят шум, напълват гащите.
Зорба. остави ги!
- Кирките струват пари.
Знам, и не ме интересува. Точно сега просто се радвам че никой не пострада. Това е всичко.
Даже...
мисля че трябва да ги освободим за днес.
Шефе, по-добре се реши.
Дали си ли или не, проклет капиталист?
Гладен съм.
Трябва да намерим няколко големи дървета...
да направим греди за галерията!
Тези дървета... на кого са?
На манастира. Цялата гора е тяхна.
Дяволът! Дяволът!
Вино!
Чудо!
Проклятие.
Здравей.
Закъсня.
Какво има Зорба?
Кажи ми.
Шефе...
вярваш ли ми?
Да.
- Защо, по дяволите?
- Защото ти си ти.
- Но, ти не разбираш.
Мозъкът ми не е с правилното тегло.
Дава ми такива луди идеи.
Може да те съсипя.
Ще поема този риск.
Я, повтори, шефе. Дай ми кураж.
Ще поема този риск.
Шефе.
- Хм?
Шефе!
- Какво?
Танцуваш ли?
- Да танцувам?
Не, не.
Тогава се махни от пътя ми. Може да те поваля.
Зорба! Достатъчно!
Спри. Спри!
- Вървете!
Зорба. Зорба!
Добре ли си?
Сега...
Сега мога... мога пак да говоря.
Какво за Бога те прихвана?
Когато човек е глупав, какво може да направи?
Пръсва се.
Когато малкото ми момче Димитри умря...
и всички плачеха.
Аз...
Аз станах и танцувах.
Те рекоха, "Зорба е луд!"
Но това беше танцът...
само танцът спираше болката.
Разбираш ли, то ми беше първото.
Беше само на три.
Когато съм щастлив е същото.
Влез вътре. Ще настинеш.
С твое позволение.
Сега...
ще ми кажеш ли за какво става въпрос?
Имам план.
- Какъв план?
Величествен, голям, луд план.
- Е, какъв е?
Не мога да ти кажа.
- Защо?
Още има много неща за дооформяне. Дървета, монаси, машини.
Утре, може би. Тази вечер, ще празнуваме!
Хайде! Не бъди деликатен!
Шефе!
- Какво?
Ела и виж.
Помниш ли плана за който не можех да ти кажа?
Ето го.
Какво е това?
Това е планина. Тази.
А, да.
Виж.
Това е начинът по който ще свалим дърветата.
По въздушен кабел? Ти си луд.
- Защо?
Ами да започнем с това че тази гора не е наша.
Ами... и не е... и е.
Какво означава това?
Принадлежи на манастира...
манастира принадлежи на Бог...
а Бог принадлежи на всички.
Съгласен ли си?
Не, определено не.
- Добре.
Ще им платиш нещо, но не много.
- От къде знаеш?
Приятели са ми.
Хей, ако проработи...
ще свалим цялата гора.
Първо подкарваме мината да заработи...
след това правим фабрика за дървен материал и ставаме отвратително богати...
след това си правим собствен кораб и плаваме около света.
Не мислиш ли че прибързваш малко?
Знаеш ли на колко съм години?
Е, няма значение. Това е тайна.
Но аз трябва да бързам.
Знаеш ли, казват че годините...
убиват огъня вътре в човека...
че чува как смъртта идва.
Той отваря вратата и казва, "Влез. Дай ми покой"
Това са куп стари лъжи.
Имам достатъчно борбеност в себе си да завладея света!
Затова... се боря!
Е, ще го направим ли?
Или ще оставим планината да победи?
Кажи ми какво ти трябва.
Ще ми трябва здрав кабел, куки и такива работи.
Ще трябва да отида до града.
Остава още да измисля ъгъла.
Ако не е перфектен, ще бъде катастрофално.
Колко време ще ти отнеме?
- Както вървят нещата, по-добре ще е да е скоро или изобщо.
Ще ти дам време до Коледа.
Ей, шефе.
Розова вода.
Шефе!
- Е, какво ново?
Направих велико откритие.
Камъните... са живи.
О, това е добре.
Ще ми се вместо това да беше открил великият си ... ъгъл.
Старая се, шефе.
Виж. Чадърът ти.
Няма значение.
Само позволи да ти напомня, че утре е Коледа.
Знам.
К-Къде отиваш?
Трябва ми малко кабел.
Къде по дяволите го сложих?
С канап няма ли да стане?
Извинявай.
Виж! i>
Какво?
- Коледна курабийка.
Е, какво толкова странно има в това?
Нищо.
Но много курабийки в празен сандък е много странно.
И чадър под леглото, също е странно.
Добре, добре.
Идвала е тук!
Не. Изпрати ги.
Сега, имаш доказателството. Много е просто.
Довечера, след партито на Бубулина...
Залавяй се за работа!
Шефе! Искаш ли да ти разбия яйце?
Полезно е за силата.
Шефе, сега вече мога да ти кажа една тайна.
През всичките тези дни, не можех да работя, не можех да спя.
И знаеш ли защо? Заради вдовицата.
Не ме разбирай погрешно. Знам че е прекалено добра за тези стари кокали.
Но да мисля за нея такава самотна.
Това беше прекалено.
Добре де, смей се. Но помни това:
Ако жена спи сама, това е срам за всички мъже.
Бог има много голямо сърце...
но има един грях който не би простил:
жена да повика мъж в леглото си...
и той да не отиде.
Знам това от един много мъдър стар турчин.
Турчин? И ти, гърка, му повярва?
Отивам да се измия.
Мислех, че гърците и турците никога не си говорят.
Те просто се бият.
Не ми казвай че никога не си бил на война.
Не харесвам подобни глупави приказки.
Какво глупаво има в това да се биеш за страната си?
Извини ме, шефе. Говориш като учител.
Мислиш като учител. Как би могъл да разбереш?
Разбира се че мога.
С главата си, да.
Казваш, "Това е правилно. Това е грешно"
Но когато говориш...
гледам ръцете ти, краката ти, гърдите ти.
Те са безмълвни. Не казват нищо.
Така че как би могъл да разбереш?
Просто си измисляш извинения.
Не вярвам че даваш и пет пари за страната си.
Не ми говори така!
Виж, тук, тук, тук!
И нищо на гърба.
Правил съм такива неща за страната си...
от които косата ти ще се изправи.
Убивал съм, палил съм села, удрял съм жени.
И защо?
Защото бяха турци или българи!
Такъв изпаднал проклет глупак бях.
Сега, поглеждам човек, какъвто и да е...
и казвам добър е, лош е.
Какво ме е грижа дали е грък или турчин?
Когато остарях, кълна се в хляба, ям...
Дори спрях да се питам това.
Добър или лош? Каква е разликата?
Всички свършваме по един начин.
Храна за червеите.
А що се отнася до жените...
присмиваш ми се, че ги обичам.
Как да не ги обичам?
Те са такива бедни, слаби създания...
и искат толкова малко.
Мъжка ръка върху гърдите им, и ти дават всичко което имат.
Къде си Бубулина?
Канаваро е тук!
Здравейте, добър вечер, яжте макарони.
Красавице.
Виж какво ти нося.
Мерси.
- Весела коледа.
Направих го сам за да се почувства добре.
Това съм аз?
- Да?
Весела коледа, мадам.
И на вас.
Какво е това невероятно ухание носещо се от кухнята?
Голям, дебел турчин.
Турчин?
- О, боже мой!
Дано не загори.
Не се тревожи. Седни.
Ще започнем от средата, корема.
По късно ще се погрижим и за другите части.
Да.
Мерси.
Не се ли чувствате добре?
На моите години, мосю, никога не е добре.
Особено по празниците.
Пия за твое здраве...
моя красива русалке. Красавице.
Да ти пораснат нови зъбки...
и нова кожа...
за да хвърлиш тези глупави парцали, които носиш за да крият врата ти.
Нека великите сили се върнат в Крит.
И когато се издигнеш над вълните да ги поздравиш...
нека всичките им проклети кораби се разбият...
на тези заоблени твърди скали!
Иска ми се да можеше да стане това което каза, но е твърде късно.
Не, не. Не е.
Мяу!
Не! Не!