Zorba The Greek (1964) (Zorba.The.Greek.1964.CD2.DVDRip.XviD_MDX.srt) Свали субтитрите
Видя ли...твърде късно е.
Не се натъжавай моя малка Бубулина.
Чух че има нов доктор в Европа.
Той прави... чудеса.
Взимаш там каквото по дяволите ти дава... капки или лекарство...
и отново ставаш на 20, е може би на 25.
Аз ще ти донеса.
Ще?
- Разбира се.
Голяма бутилка?
Цяла бъчва.
За какво си мислиш?
Александрия, Бейрут, Истанбул...
колко ме обичаха.
Кой?
Всички.
Белебе, Мустафа и Аспечер...
Сюлейман Паша.
Особено Сюлейман.
Проклети котки.
Ами аз...
- Шшш.
Какво?
Заспа?
Да.
Остави я.
Отново е на 20.
Обикаля из Александрия, Бейрут.
Погледни я...усмихва се.
Глупава стара проклетница. Хайде.
Не можем да тръгнем и просто да я оставим така сама.
Не е сама! Тя е с Сюлейман Паша...
Прекарва си чудесно. Мръсна стара крава.
Вътре е. Върви.
И Бог да те благослови.
Ей, къде отиваш?
- На църква.
Какво...
- Никога не съм бил на гръцка коледа.
О, шефе...
- Не! Не разбираш ли?
Да разбирам какво? Разбирам че си млад и пълен с енергия...
и не разбирам какво по дяволите правиш с нея!
Достатъчно. Защо не ме оставиш на мира?
Защото те обичам и искам най-доброто за теб.
- Не викай!
Кой вика? Ето я.
Чака.
Цигара?
- Това е абсурдно.
Няма да стоя тук и да споря.
- Но, шефе, тя...
тя те чака!
Нека просто кажем че съм различен...
и вървя по собствения си път.
Ако Бог е вървял по твоя път нямаше да има Коледа.
Той не е отишъл на църква. Отишъл е при Мария.
И Христос се е родил. Тръгнал е по този път.
Мария е вдовицата.
Цигара.
На вратата на глух човек можеш да чукаш навеки!
Ето парите.
- Благодаря.
И помни това е всичко което мога да си позволя.
Да, шефе, знам.
Просто купи каквото ни трябва за кабела и веднага се връщай.
Разбира се.
- И никъде не се отбивай по пътя.
Ще бъда бърз, като вятъра.
5 дни. Ти-Ти обеща.
Шефе, обещавам.
Довиждане, шефе.
Зорба! Зорба! Зорба!
Какво искаш?
Не ме забравяй.
Да. Да. Довиждане.
Не се натъжавайте.
Той ще се върне.
Всички така казват.
Здравей, дядо!
Не се плаши! Само си върша работата.
Келнер! Шампанско!
Това е всичко.
Как се казваш?
Дядо!
Ела с мен!
"Няма да ти описвам...
"продължението...
"единствено ще кажа....
"че беше дълга...
и много дива."
Много, много дива.
Следващия следобед...
Следващия следобед...
Се събуждам.
И... какво да видя...
до мен... в леглото?
Човек ...от женски пол.
Мека...
и топла...
и добре ухаеща.
И си казах...
"Зорба...
"ти си в рая.
"Наслади му се.
Не мърдай от там. "
Представи си какъв късмет... Отсреща има ресторант.
И ни изпращат храна, разкошна храна...
хайвер...
бифтек, баклава, всичко.
Ние ядем, и работим, и спим...
и така нататък.
Антони!
И това са добрите новини, скъпи шефе.
И не се тревожи. Мисля и за твоя бизнес. Но питам те, защо да претрупваме нещата?
С всеки изминал ден главата ми се избистря...
и ще съм способен да направя най-изгодните сделки.
Целувам те приятелски. Зорба.
ПП: Забравих да ти кажа. Името й е Лола.
Мосю!
Извинете.
Казаха ми че имате писмо.
От него ли е?
От него е.
Какво пише?
Прочетете го сама.
Не мога.
Очите ми...
Казва,... че е много зает.
Пише ли нещо за мен?
Разбира се.
Прочетете го.
Моля ви.
"Моля те кажи на Бубулина, че ми липсва."
Продължете.
"Кажи й...
"че всяка нощ се връщам в малката си стая...
и се моля на Бог да ме върне при нея възможно най-скоро."
"Без моята Бубулина...
"се чувствам ужасно нищожен...
"и когато я видя отново, аз...
аз ще..."
Какво?
"Аз ще коленича пред нея...
и ще я помоля да бъде моя завинаги."
Завинаги?
Да. Завинаги. Така пише.
Добре.
Кажете му че приемам.
И моля ви пишете му да ми донесе...
пет метра бял сатен...
и воал.
Разбирате ли, тук не се намира.
Разбирам.
Много сте мил.
Още нещо само.
Зорба и аз много ви харесваме.
Ще бъдете ли наш свидетел?
За мен че бъде чест.
Махай се!
За теб!
Лъжи! Лъжи! Лъжи!
Съжалявам.
Не!
И ти ли си й любовник?
Г-н Зорба.
- Шефе!
О, шефе.
Миришеш на парфюм г-н Зорба.
- Да, знам.
Чистих си кожата два часа, но още мирише.
Забавно. Нали?
- Да.
Е, какво е всичко това?
Подаръци.
- Подаръци? За кого по дяволите?
Барба Антони, Яни.
Това е за бедната малка Бубулина.
Надявам се това е сватбена рокля.
Какво?
Чу ме.
Шефе, какви си ги сготвил?
Ами, тя беше тук, когато писмото ти пристигна.
Не можах много добре да и прочета какво пишеше вътре...
нали?
Това не е била много добра шега, шефе.
А какво стана с нещата за въздушния кабел?
Взех всичко. Не се тревожи.
Подарък за теб.
Кутия... английски шоколад.
Благодаря.
- Няма защо.
Хей, без повече размотаване наоколо.
Не и на това място.
Сега, ще си затегнем панталоните и ще направим пари, цяла купчина пари.
Ти си непоправим.
Не знам какво значи това, но ето...
заедно с моите комплименти.
Боже мой! Какво си направил с косата си?
Боядисах я.
- Защо?
За гордост.
За да мога да излизам с Лола без да я засрамвам.
А, той се смее.
Но слушай. Знаеш ли какво?
И аз станах по-млад, като косата ми.
По-силен и от бик.
Питай Лола.
И знаеш ли какво още, болката в бъбреците?
Изчезна. Ха! Иди че разбери!
Между другото, шефе, дойдох си снощи и тебе те нямаше.
Къде по дяволите беше?
Зорба! Зорба!
Ела с мен.
Аз... не можах да помогна.
Защо младите умират?
Защо все някой умира? Кажи ми.
Не знам.
Каква е ползата от проклетите ти книги?
Ако не ти казват това, какво по дяволите ти казват?
Казват ми...
за мъката на човек...
който не може да отговори на въпроси като твоите.
Плюя, на тяхната мъка.
Кой е това?
Аз съм.
Боже! Вкарай я вътре, бързо.
Ей.
Намокрихте ли се?
Ти си жесток!
Защо ме изостави?
Ще направя кафе.
Цялото село ми се присмива.
Къде е белият ми сатен?
Къде е сватбената ми рокля?
В Крит.. не намерих хубав сатен.
Не!
Така че, поръчах.
От Атина.
Да?
Също така и бели свещи с... копринени панделки...
и розови бонбониери.
Сватбата ни, скъпа Бубулина, ще бъде толкова великолепна...
че ще заслепи света с блясъка си.
Да.
Не мога повече да пазя тайната.
Наех най-добрите шивачи в Атина...
да ти направят рокля каквато никой не е виждал на Изток .
Или на Запад.
Двадесет метра бял сатен, покрит с перли...
със слънцето на едната гърда и луната на другата...
от чисто злато.
Злато.
Аз също.
Имам тайна за теб.
Какво е това?
Отвори го.
Първо ще направя кафето.
- Не! Сега.
Видя ли сега какво си направил?
От къде по дяволите взе тези пръстени?
Поръчах ги за нас...
от две златни монети, които английският адмирал ми даде.
Пазех ги за моето...
За какво?
За погребението ми.
Зорба.
Моля те, нека се сгодим сега.
Но...
- Имаме свидетел. Имаме пръстените.
Моля те.
Но нямаме свещеник
- Не възразявам.
Бог ни гледа.
Не?
Добре. Ще излезем отвън, където Бог ще ни вижда по-добре.
Ти... Ти се приготви.
Свидетел, ела.
Какво ще правим?
Можеш ли да пееш?
- Определено не.
Нищo. Аз мога.
Сватби, кръщенета, погребения... Знам ги всичките.
Бях хорист.
Няма ти нищо. Просто настинка.
Утре, ще се почувстваш по-добре.
Следващата неделя, ще излезем на вън, и ще си прекараме чудесно.
Великден е, нали знаеш.
Великден?
- Да.
Трябва ти малко слънце да те ободри.
Сега, моя красавице, ще махнем всичко.
Само чуй този прекрасен звук.
Като целувка.
Много секси.
Ревнувам.
Чужденката умира!
Тя няма семейство!
Държавата ще вземе всичко!
Защо не ние? Ние сме бедните!
Убийци! Убийци!
О! Аз... не искам...
- Не, не.
Не искам...
- Не. Няма нищо. Няма нищо.
Моля те.
Моля те.
Мили боже!
Мили боже!
Мили боже!
Не искам.
Канаваро.
Канаваро.
Мамо!
Вън! Вън, вън!
Вън!
Аз съм... Зорба.
Не се страхувай.
Иска да пием за душата й.
Зорба, а погребението?
Няма да има погребение.
Защо?
Тя беше французойка
Кръстеше се с четири пръста.
Но, не разбирам.
Свещеника няма да я погребе като всички останали.
Но това е отвратително.
- Защо?
Тя е мъртва.
Какво значение има.
Ей, шефе! Шефе!
Хайде! Почти сме готови.
Ей, Канаваро, искаш ли и ти да дойдеш да гледаш а?
Хайде!
В името на Отца!
Нищо. Нищо!
Първият път винаги така става.
И Сина!
Шефе! Къде си, шефе? Няма нищо!
И Светия Дух!
Хей, Канаваро. Как си?
Агнето!
- Какво?
Ще изгори!
Знаеш ли, хората предричат бъдещето по това.
Ти можеш ли?
Всичко е наред. Ще живеем хиляда години.
О, виждам пътуване.
Голямо пътуване до град с големи къщи.
Кога, шефе?
Не знам. До няколко дни.
Какво ще правя без компанията ти?
Спокойно. Пак ще се съберем.
Не. Ти ще заминеш и останеш...
с книгите си.
За твое здраве.
За твое, Зорба.
По дяволите шефе, харесвам те прекалено много за да не го кажа.
Имаш си всичко, с изключение на едно нещо... лудост.
Човек има нужда от малко лудост или...
Или?
- Никога няма да посмее да отреже въжето и да бъде свободен.
Ядосан ли си ми?
Ще ме научиш ли да танцувам?
Да танцуваш?
"Да танцувам" ли каза?
Хайде, моето момче.
Заедно.
Отново.
Надолу.
Ясу, господине.
Шефе, имам толкова много да ти казвам.
Никога не съм обичал човек, повече от теб.
Ей, шефе...
виждал ли си някога по-великолепно срутване?
Хей. Хей. Ти можеш и да се смееш, а?
Хей! Ти се смееш!
Видя ли... Видя ли как всички се разбягаха!
Особено... монасите!
Третият път...
Третият път беше върха!
Нищо не остана!
По-бързо!
буквите спретна редакция mareto Fozzy