Lost - 01x04 (2004) Свали субтитрите
Не знам какво му става.
Престани, Винсент!
Извинете.
Какво е това?
Има някой вътре.
Вътре всички са мъртви.
Сойър.
Точно зад теб съм, глупако.
Джак.
Ще осветя проклетото нещо.
Бягайте!
Господи. Сега пък какво?
Хайде!
Тръгнаха си.
Какво по дяволите беше това?
Глигани.
И З Г У Б Е Н И 4-ти Епизод - "Пътешествието" ..::Превод и субтитри: crazygogo::..
Търсеха храна.
Трябва да се оттървем от телата.
Да ги погребем. Наоколо ще се осее с могили.
Повече от 20.
Трудно ще изкопаем дупки без лопата.
Няма да ги погребваме.
Трябва да ги изгорим.
Но това са хора.
Знам че са хора, Кейт.
Ще изгорим останките им.
Те заслужават повече от това.
Какво, да бъдат изядени от дивите животни?
Защото точно това ще се случи.
Заровим ли ги, няма да останат задълго под земята.
Знам че ви звучи жестоко, но да се разложат под слънцето...
Точно това не заслужават.
Те са мъртви, ние не сме.
Може би си прав,
но имаме ли право да вземем подобно решение?
Няма да бъде правилно.
Дали това би отговорило на желанията им?
На религията им?
Нямаме време да се занимаваме с боговете им.
Така ли? Доколкото си спомням, разполагаме с доста време.
Вижте, аз също не кипя от щастие.
Но се разбихме на 1000 мили встрани от курса.
Издирват ни на погрешно място.
Минаха четири дни.
Никой не идва.
Утре ще съберем дърва,
и сухи клонки.
Ще направим клада около тялото на самолета.
Ще изчакаме слънцето да залезе и тогава ще запалим огъня.
Щом толкова гори от желание да изгорим телата, защо да чакаме до залез слънце?
Надява се някой да види огъня.
Изглежда не съм единствената будувала тази нощ.
Имам по-смислени неща за вършене от това да събирам дървета.
Не си съгласен с Джак.
Какво правиш?
Рано е да се каже.
Дори не съм сигурен дали ще проработи.
Ще се опиташ да проследиш сигнала, нали?
Сигнала, който уловихме.
Ако наистина се повтаря от 16 години,
то трябва да има източник на захранване, тук на острова.
При това доста силен.
И ти можеш да го откриеш?
Хипотетично, да.
Правя нещо като антена.
С няколко такива, поставени на различни места,
ще мога да направя изчисления,
и да определя точно откъде идва.
С какво мога да ти помогна?
Явно и ти искаш да се махнем от този остров, толкото колкото и аз.
Дръж топката.
Дръж топката, Винсент.
Добро момче.
Добра работа, Винсент.
Хей, къде отиваш?
Никъде.
Мислех да видя какво прави г-н Лок.
Защо не ми помогнеш в събирането на дърва?
А и едва ли на г-н Лок му е приятно, да се мотаеш около него по цял ден.
Той поне говори с мен.
Ела, Винсент.
Какъв ти е проблема?
Пусни я!
- А ако не го направя?
Има и други хора тук, или не ти пука за тях?
Ако някой не може да си намери ядене, проблема си е негов!
Това са глупости и ти го знаеш!
- Момчета, престанете.
Няма да си щастлив, ако не прецакаш...
В правото съм си, прасе такова!
Момчета, престанете!
- Не се бъркай!
Ей!
Какво става тук?
Джетро си присвои последните фъстъци.
Мои са си. Намерих ги там.
Ами останалата храна?
Няма останала храна, пич.
Изядохме... всичко.
Какво?
Добре, успокойте се всички.
Можем да намерим храна.
На острова има много неща, които можем да ползваме за прехрана.
И как точно ще ги открием?
Ще ловуваме.
Как си успял да качиш този нож на самолета?
Описах ги като багаж.
Имате или отличен, или...
много лош мерник, г-н...
Лок.
Името му е Лок.
Добре, г-н Лок, какво ще ловуваме?
Знаем че има глигани на острова.
Видяхте наострената им четина.
Тези в лагера бяха малки.
По 50-70 кг.
Което ще рече че майка им е наоколо.
130 килограмова свиня в големи глиги и доста кисел нрав,
която си умира да изтърбуши всичко преминало покрай нея.
Глиганът обикновенно се върти в кръг, около жертвата си и я атакува в гръб,
така че ще са необходими поне трима от вас да й отвлекат вниманието достатъчно дълго,
за да успея да хвана някой от малките, да го намушкам и да му прережа гърлото.
И ти му върна ножа?
Ами, ако имаш по-добра идея...
По-добра от това трима от вас да обикалят из омагьосаната джунгла,
носещи със себе си само едно малко ножче?
Не, по дяволите. Това е най-добрата идея, която съм чувал.
Кой е този?
Да?
Полковник Лок, сигурна ли е линията?
Сигурна е. Казвай ДжиЕл-12.
Целта е достигната.
Започваме маневрите в 13 часа. Повтарям, започваме.
Разбрано. Ще се срещнем на обичайното място в 13 часа.
Лок! Казах ти, че тези доклади ми трябват до обяд.
Не в 12:30, нито пък в 12:15, а до обяд.
Чух те още първия път, Ранди.
И без лични разговори през работно време, полковник.
Значи...
ще ловим глигани, а?
Кой е казал, че ще ми е за първи път?
Кажи ми нещо.
Защо участваш всеки път когато влизаме в джунглата?
Явно знаеш какво се крие там.
Всъщност, не знам...
нито пък ти.
Какво ще кажеш за новия ни приятел?
Изглежда знае какво прави.
Наречи ме параноик, но всеки който носи куфарче пълно с ножове...
Ако не те познавах достатъчно,
бих си помислила, че се тревожиш за мен, Джак.
А ако аз не те познавах достатъчно,
бих казал, че имаш проблем с това да се задържаш на едно място за по-дълго време, Кейт.
Така че, ще ми кажеш ли истинската причина да отидеш?
Саид ми даде това, надява се че успее да прихване сигнала, който чухме
и да намери източника му.
Значи не е заради лова?
Аз съм вегетарианка.
Защо да не мога да дойда?
Защото така казвам.
Здравей. Извинявай.
Виж, аз...
отивам...
на лов,
и...
се чудех дали...
дали би могла
да наглеждаш момчето.
Уолт.
Аз съм Майкъл.
Както и да е, би ли го наглеждала вместо мен
докато се върна?
Нищо не разбрах, но няма да има проблем, нали?
Нямам нужда от бавачка.
Стига де, а и Винсент има нужда от теб тук.
А, тъкмо...
ще имам възможност да опозная приятеля ти г-н Лок, малко по-добре.
Както и да е.
Извинете.
Докторе?
Просто, Джак.
Клеър, нали?
- Да.
Как е...
- О, добре е. Мерси.
Помислих, че може би трябва да видите това.
Някой го е намерил ето там.
Събираме вещите на едно място.
Това са сватбените планове на Стив и Кристен.
Бяха в самолета, седяха на няколко реда зад мен.
Помня ги, защото изглеждаха толкова щастливи.
Не разбирам Клеър, какво очакваш да направя с това.
Ами някой от нас се чудят дали да не направим
нещо като възпоменателна служба.
Може ти да я извършиш.
Ами...
Не, не мисля...
- Само с няколко думи,
или пък можем просто да прочетем имената им.
Виж, не ми е присъщо.
Добре.
Може пък аз да го направя.
Да. Звучи добре. Щом всички го искат.
Тази жена още стои там.
Съпругът й е бил на самолета.
- Чудесно.
Изобщо, слушаш ли ме?
Каква беше думата с 4 букви означаваща "Не ми пука"?
Мисля си, че някой трябва да поговори с нея.
Номинирам теб, Капитан Америка.
Просто не можеш сам да си помогнеш, нали?
Да, поне...
от много грижи за себе си не ти остава време да се тревожиш за глада.
Няма да гладувам.
Правилно. И какво ще ядеш?
Океаните са пълни с риба.
Не обичам да те отчайвам,
но едва ли океана ще приеме златната ти МастърКарт.
Не ми вярваш, че мога да хвана риба?
Откри ли нещо?
Туй земята е изорана.
Обикновенно глиганите ровят в земята, и там намират храната си.
След това се търкалят в прахоляка и се чешат в дърветата,
оставяйки драскотини от глигите си.
Добре.
И какво означава всичко това?
Означава, че сме близо.
Здравей.
- Здравей.
Шанън, нали?
- Да.
Зает ли си с нещо?
Аз ли? Не, тъкмо... Ами ти какво правиш?
Ами, тръгнах да се поразходя малко.
Искаш ли да дойдеш?
- Да. Да.
Може ли да те попитам нещо?
Чудех се кога ще настъпи този момент.
Да, аз съм бас китариста на...
- Разбираш ли нещо от риболов?
Какво? Риболов?
Дядо ме водеше за риба. Научи ме на всичко, което знае...
което знаеше. Умря, лека му пръст.
Аз съм като... аз съм мор за рибата.
Имам предвид, Англия е остров,
така че просто си замяташ и вадиш.
Добре.
Ей докторе, имаш ли секунда?
Какво става?
Жената, която стои там сама.
Може би не може да преживее загубата на съпруга си.
Не мисля, че си е слагала нещо в устата, откакто сме тук.
Може би ще успееш да поговориш с нея?
Защо аз? Не съм психиатър. Може би, ти трябва...
Просто си помислих, че ще искаш да го направиш.
Ти бе този, който спаси живота й.
Здрасти.
Роуз, нали?
Помните ли ме?
Място 23a. Аз бях...
този, който ви каза да не се притеснявате от турбуленцията.
Всички се тревожат за теб, Роуз.
Ако искаш да останеш сама, добре,
но ще трябва да се погрижиш за себе си.
Трябва да пийнеш вода.
Добре.
Не е задължително да говорим.
Може просто да поседим за малко.
Синът ти... как се справя с всичко това?
Справя се доста по-добре от мен.
Трябва да си горд. Той е смело хлапе.
Да, но това не ми помага особенно.
Аз не бях част от неговия живот,
допреди две седмици. Майка му почина тогава.
Съжалявам, не знаех.
- Няма нищо.
Живееха в града, през последните няколко години.
Долетях миналата седмица...
за да го прибера.
Ти какво правеше в Авастралия?
Шшш!
Престани с тези знаци.
Ранен е лошо.
Ти си на ход.
Трябва да решиш, полковник.
Войската ти е зад вражеските позиции.
Търпение...
качество, което ти ДжиЕл-12, не притежаваш,
то отличава лидера от останалите.
Отличава, а?
Разкажи ми повече за лидерството, Лок.
И докато си започнал,
кажи ми за тая работа с полковника.
Прегледах внимателно биографията ти.
Никога не си служил в армията.
Просто играем на една игра, Ранди.
Обедната ми почивка е. Мога да си играя.
Да.
Кажи ми, каква е тази работа с екскурзията?
"Изживейте мечтаното си пътуване в приказната австралийска пустош".
Нямаш право да ми ровиш из бюрото.
Значи просто ще обикаляш, ще ловуваш, ще събираш храна, а?
Ходейки?
Не е това което си мислиш,
това пътешествие е път към духовно възраждане,
произтичащо от силата на майката "Земя"
и неразделната ни връзка с нея.
Имам останала отпуска.
Ще отида, Ранди. Вече си направих резервация.
Уау, Джон, значи ще го направиш наистина?
Каза ли на Хелън?
Хелън?
Какво става, Лок?
Да не би да има жена в живота ти?
Не е твоя работа.
Какво ти става, Лок? Защо се самоизмъчваш?
Представяш си, че си ловец? Пътешественик?
Събуди се. Не можеш да правиш такива неща.
Норман Краучър.
Какво? Норман, кой?
Норман Краучър. Норман Краучър.
И двата му крака бяха ампутирани.
Но той изкачи Еверест.
Защо ли? Такава му бе съдбата.
На това ли се надяваш, старче?
На съдбата?
Просто...
не ми казвай какво не мога да направя.
Джон! Ранен е.
Джон, чуваш ли ме?
Лок!
Джон, добре ли си?
Лок?
Добре съм, добре съм.
Добре съм, Хелън. Просто си изкарах въздуха при сблъсъка.
Хелън?
Какво?
Нарече ме Хелън.
Така ли?
Накъде избяга глигана?
А, не. Майкъл е ранен.
Трябва да го върнем в лагера.
Да, ти го заведи в лагера. Аз тръгвам след прасето.
Какви ги говориш?
Добре съм. Мога да се справя.
Джон, не можеш.
Не ми казвай какво не мога.
Хвана ли я?
Пич...
стига си ме питал постоянно.
Извинявай.
Нали каза, че знаеш как се лови риба.
Да, но на кея в Санта Моника, със моя старец
и оборудван с прът и макара.
Никога не съм пробвал със заострен кол.
Оценявам това, че ми помагаш. Благодаря.
За нищо, нали съм далеч от самолета...
и от оня побъркан идиот.
Проклятие! Мамка му. Копе...
Искаш да се махна ли?
Помъчи се малко ти.
Добре.
Ето, идва една.
Замахни с всичка сила.
Лесно е. Изчакай.
Чакай.
Сега!
Пич, поне се опитай да я намушкаш.
Не видя ли, колко малко ми остана?
Явно искаш да я разсека на четири.
Извинявай.
Името ти е Саид, нали?
- Да.
Намерих това. На него е написано твоето име.
Мислех, че съм го загубил.
Благодаря ти.
- За нищо.
Пръстите му се подуват.
Извинете?
Бернард. Съпругът ми.
Пръстите му се подуват винаги, когато лети със самолет.
От височината е.
Даваше ми годежния си пръстен, когато пътуваме със самолет.
Винаги го нося на врата си за по-сигурно,
докато не кацнем.
Докторе, не е нужно да си изпълнявате обещанието.
Обещание?
Това което ми дадохте на самолета...
да ми правите компания, докато мъжа ми се върне от тоалетната?
Освобождавам ви от него.
Няма да се оттървете толкова лесно.
Роуз, не трябва да стоиш тук сама.
В състояние си на посттравматичен шок.
Не е ли с всички ни така?
Май си права.
Има нещо много добро в теб.
Имаш добра душа.
Търпелив си, грижовен.
Предполагам затова си станал лекар.
Благодаря, но...
просто съдбата ми бе предопределена.
Семеен бизнес.
Никога не съм се чуствал по-жив.
Най-накрая казах на Ранди за...
... промяната в живота ми.
Наистина.
Сега съм свободен да направя всичките тези неща, за които винаги съм мечтал,
неща, които знам че съм призван да направя,
точно за това си говорихме, Хелън.
Това е чудесно, Джон. Радвам се за теб. Наистина.
Още не съм ти казал най-добрата част.
Спомняш ли си...
"Автентичната обиколка сред земята на аборигените"?
Разбира се. Само за това говориш през последните седмици.
Ами, ще го направя.
Летя за Австралия, в края на седмицата.
И аз...
Купил съм два билета.
Хелън?
Джон, говорихме вече за това.
- Да, знам.
Харесвам те. Приятно ми бе да си говорим с теб, през последните месеци.
И на мен. 8 месеца.
Не ми е разрешено да се срещам с клиентите.
Клиент?
Това ли...
Това ли съм аз за теб?
Това не е нормално. Имам предвид, аз не правя така.
Може би трябва да си намериш... не знам... терапевт.
Имам си терапевт.
- Джон...
Мислех, че ме разбираш, Хелън.
Познаваш ме по-добре от всеки.
Джон, ако продължим разговора,
ще трябва да ти таксувам още един час.
Това са още 90 долара.
Не ми пука за парите! Просто...
Съжалявам, Джон. Трябва да вървя.
Хелън, Хелън.
Хелън! Хелън! Хе...
Чакай малко.
Какво има?
Просто си отдъхни за момент.
Мислех, че пича с превързания крак решава кога да почива.
Какво правиш?
Опитвам се да закача приемника.
Ще се кача на това дърво
и ще закача антената.
Ще се катериш по това?
- Да.
Не се притеснявай.
Има и по-лоши неща от катеренето.
Лок.
Хей. Аз...
- Хей.
Това...
Намерих това оня ден, когато...
По дяволите, просто го вземи.
Благодаря ти.
Какво е това?
О, схванах. Вместо четка за зъби.
Тате!
Какво се случи?
Тате!
- Хей!
Кракът ти изглежда доста зле. Боли ли те?
Всичко е наред. Не е толкова зле, колкото изглежда.
Могъщите ловци се завръщат.
Какво ще има за вечеря, скъпа?
- Не започвай.
Значи се бори с глигана?
Не беше точно борба. По-скоро,
направо бях прегазен.
Ами... къде е г-н Лок?
Не мисля, че лова е бил успешен.
Плешивият така и не се върна.
Не са донесли никаква храна?
Не чу ли какво ти казах току що?
Може би някой е загинал там.
Всички ще умрем, ако някой не направи нещо.
Ето те и теб.
Както ти обещах,
за вечеря двамата с теб, ще ядем прясна риба.
Господи!
Надявам се окраската й да не е проблем.
Не мисля, че ще е проблем.
Този хубавец съвсем не се предаде без бой,
но най-важното е да вникнеш в мислите на рибата, сещаш се нали?
Не мога да повярвам.
- Издебнах я в плиткото. Заградих я.
Какво има? Не ти понася да виждаш как се грижа за себе си?
Много съжалявам за това.
- Всичко е наред.
Защо му се извиняваш?
- Заради теб.
За това че си го използвала, както използваш всички станали.
О, я стига.
А ти мислиш със сбърканото си малко мозъче,
че можеш да се грижиш сама за себе си.
Не ти ли казах, че мога да си хвана риба?
Това беше подло Шанън, дори и за теб.
О, я върви да спасиш някое малко птиченце.
Роуз, след като слънцето залезе,
ще изгорим самолета.
Трябва да го направим.
Ще има възпоменателна служба за тези...
за тези които не оцеляха,
за всички, които искат да си вземат сбогом.
Искам и ти да присъстваш.
Добре.
Може, и ти да кажеш някой дума, сещаш се, за съпруга си.
Какво?
Просто, ако искаш да кажеш нещо за сбогом на Бернард.
Докторе, съпругът ми не е мъртъв.
Роуз, той беше в опашката на самолета.
Тя се откъсна във въздуха.
Съжалявам, но всички, които бяха в задната част вече ги няма.
Вероятно и те си мислят същото за нас.
Докторе?
Идваш ли?
Съжалявам.
Може би трябва да потърся гаранцията.
Явно трябва да опитам отново.
Разбира се, не разполагам с калай,
болчета,
поялник,
и ще трябва да продължа да лъжа
всеки, който ме пита какво правя!
Саид...
Ще опитаме отново.
Ще опитаме отново.
Кейт!
Извини ме.
Хей.
Добре ли си?
Това ли е момента в който ми казваш "Нали ти казах"?
Не. Не ми е в стила.
Лок...
Лок е мъртъв.
Това нещо... движеше се право към него.
Нямаше време...
Какво става?
Самолетът е готов.
Някой от останалите решиха...
предполагам ще кажат по някоя дума, преди да го запалим.
Добре.
- Мисля, че ще прочетем имената на загиналите.
Не мисля, че още са готови да чуят някой от нещата които ние...
Джак?
Джак?
Лок.
Джудит Марта Уекслър от Дентън, Тексак.
Трябвало е да се прикачи на друг самолет, след като кацнем.
Носила е лещи,
и е била донор.
Или поне е трябвало да бъде.
Стийв и Кристън...
Не знам фамилиите им, но...
те наистина са се обичали и са щели да се оженят.
Където и да са в момента,
поне не са сами.
Изглежда не е пътувал много,
поне така изглежда от паспорта му.
Виждал ли си Джак?
Добре се справи.
Какво?
С глиганът.
Добре се справи.
С убиването му.
Помислих си, че трябва да ти го кажа.
Ами това нещо...
чудовището...
Тя ми каза, че се е тръгнало право към теб.
Видя ли нещо?
Успя ли да го зърнеш?
Не.
Пътешествието, което организираме,
не е като разходка в парка.
Маршрутът преминава през обширни пустини,
има спускания със сал по доста коварни бързеи...
Нямате си идея с кого разговаряте.
Добре осъзнавам, в какво се забърквам, повярвайте ми.
Може би съм запознат повече от вас.
Понякога маршрута затруднява дори хора във върхова физическа форма.
Вижте, резервирал съм си мястото още преди месец.
Платил съм си. И искам да заема мястото си в автобуса.
Дали сте ни фалшива информация за себе си.
Аз никога не лъжа.
- Но сте си спестили нещо, г-н Лок.
Пропуснали сте да споменете за състоянието си.
Състоянието ми няма значение.
Така съм от четири години.
Това никога не ме е спирало да направя нещо.
За съжаление имаме клауза в договора си със застрахователите.
Не мога да задържам автобуса повече. Няма да е честно спрямо другите...
Не ми говорете за честност!
Ще ви кача на самолета за Сидни, за наша сметка.
Това е най-доброто, което мога да направя.
Не искам да се връщам в Сидни.
Вижте, подготвям се за това пътуване от години.
Просто ме качете на автобуса. Мога да се справя!
Не, не можете.
Хей, не ми обръщай гръб.
Не знаеш с кого си имаш работа!
Никога не ми казвай какво не мога да направя!
Това е съдба.
Това е съдба.
Моята съдба.
Слушай... трябва да го направя, мамка му!
Не ми казвай какво не мога да направя!
Не ми казвай какво не мога...
Ей ти! Ела! Ела насам!
Ела тук! Хайде!
..::Превод и субтитри: crazygogo::..