Spartacus (2004) (wrd-spartacus-cd2.srt) Свали субтитрите
Отново.
Движи се и убивай! По-бързо!
Изглежда се подобряват.
- Срещу дървени чучела.
Ще видим как са, когато целта отвръща на ударите.
Орсино е тук.
- Пиратът от Сицилия?
Че какво имаме да си говорим с него?
Доста.
Ключ би ти свършил по-добра работа.
Спартак.
Веднага те познах. Такова чувство на властност лъха от теб.
Тук си за да говорим по работа или за да ме ласкаеш?
Добре сте се справили.
Предпочитаме да мислим за това, като отдавна дължаща ни се плата.
Достатъчно ли е за да откупи бягството от тук?
За теб ли?
- За всички нас.
Отведи ни извън границите на империята и те няма да ни последват.
Ще трябват много кораби...
и ще си спечеля много врагове в Рим.
Е, още колко сандъка със злато?
- Поне пет такива.
И когато сме готови как да те намерим?
Идете на брега и развейте това там, където може да бъде видяно от морето.
Вземи го.
Подарък за да почетем нашия нов съюз.
Ще го приема като предплата.
По-добре да повикам помощ.
Даде му цяло състояние.
Не можем да ядем злато, нито то ще държи сабите ни наточени.
Крикс, нека запазим тайната на това споразумение само помежду си засега.
Не можем да се доверим на този човек.
- На Орсино или Крикс?
И на двамата.
Всички вътре!
След като вестта за бунта плъзна нашир, роби от цялата страна бягаха
и идваха за да се присъединят към Спартак.
Всички знаехме, че връщане назад вече няма.
Всичко бе въпрос на свобода или смърт.
И така превземахме град след град,
вземайки каквото ни бе необходимо за деня, в който щяхме да сме свободни.
Но в борбата за свобода бе примесено и чувството за мъст.
Нямаше милост за онези, попаднали на пътя ни.
Това разумно ли е?
Щом се подчиняват на законите, които ние създадохме, по-добре да ги оставим намира.
Те все още са само тълпа.
Вземайте всичко!
- Да ги превърнем в армия ще отнеме време.
Разузнавачите докладват, че робите са се разположили на брега при Нола.
Трябва да атакуваме и да ги унищожим.
- С какво?
Ще ни трябват три месеца за да подновим гарнизона.
Главрий очевидно бе неподходящия командващ.
Ваше предложение, спомням си, сенаторе.
- Поради липса на друг.
Имаше и има по-добри възможности.
- Помпей, например.
Да го отзовем би означавало да застрашим испанската кампания.
Е, аз нямам вашия опит на бойното поле. О, почакайте...
Но, да, вие нямате такъв.
Много добре. Нека засега се съсредоточим върху отбраната на Рим.
Все пак, не можем да позволим на робите да се измъкнат в никакъв случай.
Казвам да тръгнем към Рим!
Шестнадесет кохорти има в Рим.
Бяхме малобройни и при Везувий, но сега плътта им гние във земята.
Но да превземеш град е по-друго, отколкото да направиш засада на отряд,
който е бил твърде мързелив за да изгради стана си както трябва.
Ние нямаме обсадни машини дори.
Можем да ги построим.
И докато ги строим какво би правил Рим?
Ще повика легионите си. Истински войници.
Не тези глезльовци, играещи си на войници.
Аз казвам да продължим на север към Трансалпийска Галия.
През планините към нашата свобода.
Рим е на север.
Значи когато минем покарай тях, ще можем да им се изплезим.
Има много градове от тук до Алпите. Не е само Рим.
И много от тях ще бъдат повече от радостни
да ни платят нашата дан.
- Тогава да тръгваме!
Вчера ми се подигра в сената.
Но днес нека говорим делово.
Този Спартак превръща бунтовниците в истинска армия.
Не мисля, че можем да се надяваме
да не направи тази глупост като нападне Рим.
Все пак, вероятно би било разумно,
ако някой бе предложил
да се укрепят градските стени.
Това би довело до доста изгодни договори.
Печалба, достатъчна за всички.
Но ако наистина милееш за сигурността на гражданите в Рим...
Не мога да подкрепя кандидатурата ти за консул.
За генерал на следващата армия, изпратена срещу Спартак.
Делим 60/40 от печалбата.
Нищо не обещавам.
И смятам също, че е нужен пример.
В Рим има 100 000 роби,
а всички те вече са чули за подвизите на Спартак.
Какво предлагаш да направим?
Казвам да им покажем каква цена биха заплатили за един бунт.
Какво има?
200 римски роби...
избрани произволно...
са били изгорени живи тази сутрин.
Спри, Крикс.
Не можем да пожертваме всички за да спасим неколцина.
Продължаваме.
Вонята е ужасна.
Дишай дълбоко, Флавий.
Това е уханието на новия световен ред на Крас.
Въпреки, че това е нещо, което дори аз не го смятах за способен да извърши.
Съжалявам. Детето е мъртво.
Вариния?
- Тя трябва да почива.
Синът ни.
- Не.
Ти си жива. Това е по-важно.
Аз те разочаровах.
Ще има други. Обещавам ти.
Разузнавачите ни казват, че робската армия се е отправила към Алпите.
Но какво биха си помислили стотиците и хиляди роби
в страната, ако просто ги оставим да си идат?
Болезнено е да го призная, но Крас е прав.
Трябва да спрем Спартак.
Но повече не с градски кохорти.
Трябва да отзовем шести и седми легион от Трансалпийска Галия.
Фронтоваци.
Робите никога не са срещали опитни войници преди.
Съгласен.
А може дори да идем по-далеч...
като кажем, че на такава армия
е нужен командващ с твърда ръка и непоколебими решения.
Затова аз предлагам за генерал...
Публий Максим.
Не съм ти обещавал нищо за водач на армията.
Хрумвало ли ти е, че може би точно аз съм човека, от който има нужда Рим сега?
Ако Спартак победи и тази армия и се обърне срещу Рим,
какво ще се случи с драгоценната ти демокрация?
Напомня ми на долината в Нестия, където съм израснал.
Мислех, че не помниш нищо за Тракия?
Спомням си някои неща.
Къщата ни. Овцете и козите.
Имаш ли роднини още там?
- Не.
Зная, че майка ти се е споминала при раждане, но нищо за твоя баща.
Той е мъртъв също.
Как?
- Той бе старейшина на селото.
Римляните го разпнаха, задето бяхме закъснели с данъците.
Никога не сме говорили къде ще идем двамата, когато си тръгнем от тук.
Още не сме заминали. И при тези темпове...
Забеляза ли колко безлюден бе пътя ни дотук?
Робите вече не се присъединяват към нас.
Страхуват се.
Рим взе своето решение.
Няма да ни пуснат без бой.
Видяхме два легиона, лагеруващи на двадесетина километра от тук.
Не можем ли да ги заобиколим?
- Завардили са всички проходи.
Предводителят им? Публий Максим.
Какво знаем за него?
Води армията си строго. Свиреп, но без въображение.
Два легиона.
- Фронтоваци.
По-добре да започнем битката от рано, или няма да свършим с клането до полунощ.
Вече няма да ги изненадаме, както миналия път.
Тази битка ще се води по техните правила.
Как ще се справим с това?
Спомням си една легенда за борбата на Ханибал с една скала.
Детски приказки.
- Разкажи ми.
В Алпите армията на Ханибал се натъкнала на проход, препречен от канара.
Нямало път около нея. Три дни и нощи мислил той.
И тогава решението го озарило.
Заповядал да накладат огньове около скалата.
Всички скъпоценни дърва, които носели със себе си, изгорели в тези клади.
О, как се вайкали хората.
Но когато огньовете загаснали,
Ханибал наредил да полеят горещата скала с оцет.
И?
Тя се пропукала.
Нордо, ти си гений.
Не можеш да победиш скалата,
освен ако не обърнеш силата й срещу самата нея.
Силата на римската армия е в нейната численост и дисциплина.
Но ако притиснеш редиците й едни към други,
силата им се превръща в тяхна слабост. Скалата ще се пречупи.
Ако робите не се покажат скоро, ще се наложи да ги изкарваме със стрелците.
Ганик, твоята конница ще атакува римската кавалерия по фланговете,
и ще ги унищожите или отвлечете от битката напълно.
После, ще отстраним стрелците им с прашки и стрели
и тогава ти, Давид, ще щурмуваш в центъра.
По моя заповед разкъсайте редиците си в средата
и ги накарайте да си помислят, че бягате от битката.
Римляните очакват да побегнем и ще се втурнат след вас в средата.
Крикс, чакай моя сигнал-- нито миг по-рано.
Стига приказки. Да се бием.
Стрелците да излязат напред.
- Стрелци!
Леви!
Прати първата редица.
- Първа редица!
Откога робите имат кавалерия?
Спрете римляните!
Кавалерията - назад!
Прашки и стрели!
Сега!
Задръжте позиции!
Стойте мирно!
Убий го!
Избиват ги!
- Останете на място!
Свирете отбой!
Отбой!
Пречупват се, господарю.
- Най-накрая.
Преследвайте ги. Избийте ги до крак!
Леви!
Атака!
Хайде!
Убих го! Публий Максим е мъртъв!
Къде е остатъка от римската конница?
Отвлякохме ги от полето.
- В коя посока?
На юг, мисля.
Оставихме лагера без охрана! Дай ми коня си!
Вариния!
Вариния!
Вариния!
Вариния!
Борихме се колкото можахме.
Ние...
Всичко е наред.
Какво правиш тук?
Размислям.
Не трябва да се разхождаш сам.
В опасност ли съм?
Тя носи детето ми.
Опитвах се да се моля, но не зная на кого.
Моят народ се моли на бог, който не им отговаря.
Който оставя на нас да решим как да се справяме.
Добър бог за един свободен човек.
Не и когато отговори наистина са ти нужни.
Може би това е цената, която плащаме за да живеем в света на собствен избор.
Какво има?
- Крикс.
Защо трябва да бягаме?
Рим изправи срещу нас най-добрите си, а ние ги изклахме.
Не можем да се бием с цялата римска армия.
Нека дойдат. Всички ще ги погреба набързо.
И когато унищожим всичките им армии, ще бъдем царе!
С теб сме!
- Да!
Освен ако не ти стиска.
В такъв случай...
... бягай.
Никой няма да те спре.
Ако се разединим, ще бъдем избити.
Не!
Крикс е прав.
Прав е!
Колко ясно е видял бъдещето моят брат Крикс.
Защо да бягаме? Но нека не се задоволяваме с малко.
Да тръгнем на юг, към морето, и да стигнем до Сицилия.
Робите там със сигурност ще ни приветстват.
Ще бъдем царе на острова, житницата на Рим.
Тогава ще допълзят в нозете ни, молейки за пощада.
Кой е с мен?
Спартак.
Кой е той?
С какъв човек си имам работа?
Всички обвиняват мен за тази неразбория.
Никой не е изстрадал колкото мен.
Съсипан съм. Изгубих всичко.
Домът ми е опожарен, робите ми избягаха,...
... школата и 30 години труд отидоха на вятъра.
Може би това... ще облекчи страданията ти.
Благодаря ви, господарю.
Спартак?
- О, да, да.
Срещали сте го веднъж...
Спартак.
Той бе единия от двамата гладиатори, които наехте преди година
за да се забавлявате с Корнелий и Елена Луций.
Ужасно, как ги убиха.
Никога не съм му имал вяра. Моят треньор, Чина, залагаше много на него,
но аз винаги съм знаел, че ще има неприятности.
Прекалено горд.
Чух слухове, че този Спартак се бил сгодил.
Имате предвид с Вариния?
Тази кучка от ада, пременена като ангел.
Никога не се разчувствам с робите си.
Искам да кажа, те са животни, нищо повече.
Но тези двамата, те са скроили нещо.
Можеше да познаеш, като ги видиш как се гледат.
Как е станал роб?
казват, че като е бил момче,
видял как разпват баща му.
Баща му...
Ако се разделим преди да сме готови за Орсино, обречени сме.
Силата е мнозинството ни.
Можем да си идем.
Само аз и ти. Да ги оставим на обзелата ги лудост, щом така желаят.
Ние имаме право на живот.
Тези хора вярват в мен.
Как мога да ги изоставя?
Ти си честен мъж.
Но ако си мъртъв, това няма да е от полза на сина ти.
Какво друго бих могъл да му оставя, ако не честта си?
Два легиона са избити!
А сега робската армия, покрита с кръв и слава,
крачи на юг, вероятно да плячкоса и самия Рим.
Достатъчно се наслушахме на малодушните.
Стига вече половинчати мерки.
Настоявам, позовавайки се на свещената памет на прадедите ни,
да се сберат и въоръжат шест легиона на мои разноски.
Аз сам ще водя тази армия,
и ще стъпча този бунт веднъж завинаги.
Да!
Благородни сенатори!
Не се хващайте на тази подсладена примамка!
Туй, което Крас ви предлага, не е нищо друго освен лична армия,
подвластна само нему.
Размислете какви ще са последствията за републиката, ако се даде
такава власт в ръцете на един човек.
Помислете какво би станало, ако Спартак навлезе зад тези стени.
Това вече не е въпрос на гола чест
или икономическа изгода.
Нашата сигурност е заложена на карта. Нашият живот.
Само глупец или предател би се противопоставил на такива мерки.
Да! Крас! Крас!
Воини на Рим,
никога досега републиката ни не е била в такава нужда от куража ви,
силата и решителността ви.
Нашият живот, семействата ни
и самата цивилизация
са изправени на ръба на бездната,...
... пред разрушение.
И аз ви казвам,
нека всеки тук днес изпълни своя дълг,
в което аз не се съмнявам,
и ще победим злото завинаги.
Историята ни е предопределила тази роля
и ние ще я изпълним.
Не ще има място да се скрият
онези, които удавиха в ужас
сърцето на най-великата
човешка нация!
Три пъти ура за Марк Крас, Спасителят на Рим!
Крас!
Обикновено легионите не поздравяват ли Рим?
Крас мисли себе си за Рим.
Може да спечелим тази битка с робите,
но ще изгубим войната за духа на Рим.
Трябва да си спечелим привърженици.
Цезар ще помогне.
Той има доста по-практичен подход към политиката.
Искаш да кажеш, че може да бъде купен.
Свържи се с него, Флавий.
Кажи му, че искам да говоря с Помпей Великия.
Крас!
Ще се срещнем след три месеца.
Тогава ще пренесеш армията през протока до Сицилия.
Предлагам да се срещнем в Калабрия.
Там няма римски гарнизони и ще мога да приближа повече корабите до брега.
Така ще е по-лесно хората да се качат.
Следващата вноска.
Останалото ще получиш, когато сме в Сицилия.
И, Орсино...
Ако ни предадеш, ще те открия където и да си
и ще те убия с голи ръце.
- Освен ако не си вече мъртъв.
Главрий и Публий Максим също ме подцениха.
Това не свърши добре за тях.
Нямам причина да те предам, Спартак.
Ти си по-богат от всеки римлянин и доста по-щедър.
Спартак, Рим е изпратил нова армия срещу нас.
Мисля, че трябва да я видиш с очите си.
Лагерът изглежда добре укрепен.
Колко са легионите?
- Преброих шест флага.
Командващ?
- Заловихме техен съгледвач.
Генералът им е Марк Крас.
Крас.
Неспокоен сте, господарю?
Той е там, някъде там. Докато си говорим.
Робите стануват на около 20 километра от тук.
Разузнавачите им сигурно ни наблюдават.
- Не. Не, не.
Той ни наблюдава.
Спартак.
Усещам го.
Спартак.
Да атакуваме!
- Това ли е отговорът ти за всичко?
Това е отговорът на един войн, а не на роб.
Внимавай, гале, как ми говориш. Инак ще ти прережа гърлото.
Стига!
Справихме се с Публий. Ще се справим и с това.
Публий не може да се сравнява с това.
И откъде разбра?
Срещали сме този мъж.
Плати цяло състояние за да гледа как мъже от различни раси се бият до смърт.
Това е безмилостен, пресметлив човек, командващ най-добрата платена армия.
Но все пак кърви червено, така че казвам да нападаме!
А аз казвам не, и все още съм водач!
Засега! Засега...
Когато дойде време за битка, ще се радвам да се бие редом с нас.
Позицията ни е добра.
Предлагам да изчакаме и да оставим Крас сам да дойде при нас.
Избрал е добра позиция за отбрана и не показва намерения да я напуска.
Иска да идем при него. Така и ще направим.
Разумно ли е? И Главрий и Публий попаднаха право в ръцете му.
Именно.
Ще напредна точно както той очаква, с цели три легиона,
сякаш надменните римляни пак попадат в капана.
Обаче, ти и Мумий ще вземете другите три легиона и ще нападнете отзад.
Ще пробием защитата му от двете страни
и ще ги смачкаме като бурени.
Слушайте ме.
Каквото и да стане, не нападайте без моята заповед.
Крас е вдигнал хората си и напредва към нас.
Изглежда не бързат да стигнат тук.
Спри!
- Нека хората починат един час.
Искам ги отпочинали за клането.
Трябва да дадем достатъчно време на Мумий и Сервий за да заемат позиции.
Да, господарю. Всички да спрат!
Погледни ги. Нямат си идея, че сме тук.
Ще пратя вест на Крас.
Защо да споделяме славата, когато може да бъде само наша?
Спартак!
Обградени сме! Нападат ни отзад!
Но за да стане това, той е трябвало да раздели силите си на две.
За колко време ще стигнат челните ни редици?
- Два, може би три часа.
Има време.
Грабвайте оръжията!
Навреме пристигаш. Атаката ще започне всеки момент.
Господарю, войските под командването на Сервий и Мумий са заловени.
Генералите са пленници.
Генералите ти са при нас, Крас!
Къде ти е великата римска армия сега, Крас?
Кой е следващия?
Ти си следващия, Крас!
- Кажи на хората да отстъпват!
Какво да правим с тези славни римски генерали?
Убийте ги!
Да ги убием?
Че кой би захвърлил така цяло състояние?
Аристократи. Синове на важни фамилии.
Колко ще платят за да си ги върнат?
Може да спечелим добре от откупа.
Говориш за откуп сякаш сме разбойници.
Тези мъже направиха курви от нашите дъщери и гладиатори от синовете ни.
Трябваше да се бием един с друг за тяхно забавление. Сега да направят същото за нас!
Бийте се!
Това не е справедливост!
Това е мъст.
Не се залъгвайте.
Направите ли това, сте се превърнали в онуй, за което Рим ви смяташе - животни!
Няма по-голям срам...
за римския войник...
от страха пред лицето на врага.
Нашите предци са разбрали това
и са знаели как да се справят.
Десятък.
Преброй се!
Бийте се!
Бийте се като мъже!
Убий!
Всеки десети да излезе крачка напред.
Сега измийте срама,...
покриващ честта ви и славата на Рим.
Екзекутирал си 150 от своите хора?
Римски граждани.
Дисциплината отличава римската армия
от всяка друга по света.
Дисциплината... или зверството?
И къде е сега Спартак?
Вървят на юг, последвани от мои отряди.
Целта му остава неизвестна.
Но смятам, че той ще се отправи към Сицилия.
Благородни сенатори, няма смисъл дълго да умуваме върху провала на Крас.
Нека се оттегли позорно,
а ние да призовем Помпей и Локулий незабавно.
Щом искате, призовете ги...
Но да ме отстраните...
Само на свой риск.
Ще отнеме седмици, докато Помпей и войските му пристигнат.
Да не мислите, че Спартак ще седне
и ще чака търпеливо те да дойдат?
Той е...
като заразен паразит!
Пълзи от крайник на крайник,
от орган на орган,
докато цялото велико тяло на тази република
падне на колене.
Е, аз...
Може и да не оправдавам изискванията на Агрипа за главнокомандващ,
но за добро или лошо аз съм единственото ви спасение.
Аз съм единствения цяр.
Крас ни заблуждава, не мислиш ли? Та той е напълно сразен.
За някой, който току-що е претърпял унизително поражение,
той изглежда много самоуверен.
Крас е намислил още нещо.
Въпросът е, какво?
Орсино. Мога ли да ти предложа храна?
Не, благодаря.
Тъкмо привършвах обяда си, когато твоята... покана пристигна.
Седни.
Предполагам ти е известна малката ни дилема с така наречената робска армия?
Както и с целия останал свят.
Размислих и установих, че този робски генерал, Спартак,
възнамерява да избяга по море.
- И как стигна до такова заключение?
Защото това е единствения му изход.
И защото изглежда той показва необичаен интерес към плячкосване,
карайки ме да се чудя какво иска да откупи или... кого.
Опасявам се, че не мога да ти помогна.
Да, можеш. И ще го направиш.
Не мога да повярвам, че наруши грижливо планираната спогодба
между нашите два народа заради шепа роби.
Помисли за загубите си в по-дългосрочен план.
Спартак или ще напусне тази земя, или ще умре.
И в двата случая няма да го има.
Докато Рим и аз все още ще сме тук.
Тогава ти ще си понесеш отговорностите.
Рим няма флот.
- Аз ще построя!
Защото или си с мен, или си против мен.
Крайбрежието на Калабрия.
Изпълни уречения сигнал. Нека узнаят, че сме тук.
Колко време ще им трябва за да бъдат тук?
До утре. Достатъчно за да си поемем дъх.
Побързайте или ще наредя да ви нашибат!
Слагайте това тук!
По местата си, кучета!
Ти - мърдай!
Спартак!
Няма ги.
Това е капан.
Капан!
Стрелци!
Сега те спипах, кучи сине!
На работа!
Да се бием, гладуваме или да се предадем. Това е нашия избор.
В капан сме. Никога няма да преминем тази стена.
Може би ще успеем да се спогодим.
Приближава конник!
Отдръпнете се!
- Свалете оръжието!
Спартак!
Казаха ми, че съм те виждал как се биеш някога.
Спомням си.
- Аз не, но все пак...
виждал съм толкова много гладиаторски борби,
а и всички роби ми изглеждате еднакво.
С изключение на онзи, който ще пререже гърлото ти.
Е, това не бих опитал. Стрелците са зад онези стени.
Не би имал никакъв шанс.
Имам предложение за теб. Хората ми да си идат свободни.
Ще напуснат римската империя, а аз ще се предам на теб.
Не мога да приема тези условия.
Безусловна капитулация на всички вас - мъж, жена и дете.
Спартак,...
къде успя да придобиеш самоувереността,
че можеш да се опълчиш на непобедимата римска империя?
На теб трябва да благодаря.
Онзи ден в Капуа.
Драба - човекът, който се опита да те прониже.
Не разбирам. Той те е вдъхновил?
Той ми показа как да отвърна на удара.
Но ти, римлянино, ми даде причината.
За мен няма смисъл да преговаряме. Храната ви привършва,
няма къде да избягате, нито да се скриете.
А аз имам цялото време на света.
Наистина ли?
Разузнавачите ми казват, че Помпей е бил отзован.
Каква слава би останала за теб, когато той се завърне?
Ще унищожа армията ти
и дори спомена за твоето съществувание
от лицето на тази земя.
Такава е съдбата ти.
- А такава - твоята.
Помогни ми!
В името на Рим, Крас!
Ще изкореня всяко дърво на тази земя
и ще възправя по един кръст за теб и всеки от нечистото ти племе.
Ще се видим на бойното поле, римлянино.
Ще те търся.
- Твой съм.
Как можа да го направиш? Как можа да го разпнеш?
На римляните трябва да им се покаже, че не сме победени.
А на народа ни трябва да им се напомни цената на поражението.
Ти се превръщаш в един от тях!
Не аз съм потисникът тук!
- И това те оправдава?
Ние се борихме за нещо повече от живота си.
- Това е оцеляване.
Твоето, моето, на детето ни. На всички.
И ще сторя каквото е нужно за да стане.
Говори само от свое име.
За мен? За сина ни?
Не си заслужава.
Трябва да са леки. Леки, но здрави.
Трябва да са по-дълги.
- 5 метра са достатъчни.
Направете ги.
Господарю, атакуват стената!
Къде?
- На север. Откъм залива на Евфемия.
Придвижете всичките ни войски натам.
Веднага!
- Слушам.
Свирете тревога!
Пригответе оръжията!
Чакайте!
Чакайте.
Това не е той.
- Свалете оръжията!
И докато вниманието на Крас е било отвлечено от пламтящия добитък,
армията на Спартак изкачила стените и избягали.
Какво ли не бих дал за да видя лицето на Крас в този момент.
Междувременно, Помпей акостира в Минтурна.
Мога ли да запитам какво ще ни струва това?
- Е, доста скъпо ще излезе,
но си заслужава.
Помпей ще разгроми Спартак и ще обере лаврите, както винаги.
На Крас победата ще му бъде отнета.
А ако имаме голям късмет,...
Спартак ще победи и двамата.
На юг ни дебне Крас.
На север е пристигнал Помпей.
Трябва да се обърнем и да атакуваме.
- Да нападнем Крас? Това е лудост.
Не Крас или Помпей, а Рим.
Това е последното, което очакват.
- И с основание.
Няма да прехвърлиш стените на Рим с въже и стълба.
Не, продължаваме на север.
Ще избегнем Помпей и ще се прехвърлим през Алпите,
както трябваше да направим отдавна.
- Значи е моя вината, така ли?
А кой ни вкара в капана при Региум?
- Орсино.
Не. Спартак.
Вие ме избрахте за водач.
- Вече не!
При моя народ всеки може да предизвика водача за мястото му.
Не, Давид, това е моя битка.
Свалете оръжията си, това е глупаво. Умолявам ви, не го правете.
Беше права, Вариния, все някога щеше да се стигне до това.
Имаме нужда от теб, Крикс.
Крикс няма нужда от вас. Крикс няма нужда от никого!
Къде ще идете?
- Където ни отведат краката.
Имате ли достатъчно храна?
- Римляните ще ни помогнат с това.
Разтреперихме цял Рим, нали?
Кой друг може да се похвали с това?
Никой.
Напред!
Господарю, всички гали под командването на Крикс са напуснали армията на Спартак.
Отиват си.
- Накъде?
Лагеруват на брега на езерото Лукания.
Помпей, който е само на два дни път, не трябва да узнава това.
Не е твоя вината.
Той избра своя път.
Аз го подведох.
Всички вас.
Локулий и пет легиона са в Бриндизи,
на един ден път североизточно от тук.
Можеше и да се измъкнем покрай Помпей,
но не и от двамата.
Не можем да продължим.
Не можем и да изчакаме двете армии да се обединят,
защото ще ни смажат помежду си.
Утре ще се обърнем и ще атакуваме Крас.
Може и да го сварим неподготвен.
Този, който спре за плячка, ще бъде екзекутиран.
Нищо не трябва да ни забавя.
Детето добре ли е?
Мисля, че ще стане ковач, така ме удря отвътре.
Искам да ми обещаеш, че каквото и да ми се случи утре,
ти ще живееш.
Че няма да посегнеш на живота си.
И да бъда робиня отново? Нямаш право да искаш това от мен.
Аз имам.
- Няма живот за мен без теб.
Аз не съм важен.
- Дори за мен ли?
Или за сина ти?
Ти бе права, Вариния.
Само отмъщението не е достатъчно.
Да се превърнеш в това, което е врага ти, е все едно да бъдеш победен от него.
Но не е важен тук нашият живот или смъртта ни,
а това ново дело, което създадохме. Макар и за кратко.
Един свят без робство.
А ако загинеш, кой ще разказва тази история?
Живей за да живея и аз.
За да бъдем запомнени.
За да не бъде стореното напразно или забравено.
И ти обещавам,
винаги ще бъда до теб.
Погледни. Там ще бъда аз.
Знай, че винаги ще бъда там.
Простете ми, успах се.
Донесохме ти подарък.
Красив е.
- Достоен е за крал.
Аз не съм крал.
Аз съм нещо по-добро.
Свободен човек.
Благодаря за щедростта ви.
Но аз ще се бия рамо до рамо с вас и съдбата ви ще бъде и моя.
Ако спечелим, всеки от нас ще има собствен кон.
А ако загубим,... коне няма да ни трябват.
Вие сте най-добрите воини на света.
И за мен бе чест да се бия редом с вас!
Спартак!
Спартак!
Леви!
Тази битка е по вкуса на Крикс.
Без хитрини.
Право напред. Ръка до ръка.
Леви!
Не бъдете алчни! Крас е мой!
За Рим!
Спартак,... време е да умреш!
Свобода!
Бебето! Започна се!
Всичко е наред!
Пускайте стрелите!
Спартак, имаш син.
Открихме я! Открихме жената на Спартак!
Вземете детето. Не!
Спри!
Вариния.
Не!
Не!
Не!
Мислим, че е бил близък приятел на Спартак.
Как ти е името?
Говори!
Няма да те лъжа. Ти ще умреш.
Но смъртта ти може да е безболезнена.
Разпнете пленниците.
Господарю, но те са повече от 6 000.
Всички!
Слушам, господарю.
Ще гледаш как умират
и ти ще бъдеш последен.
И когато те приковат към кръста и увиснеш там...
аз ще гледам.
Господарю, войските на Помпей са наблизо и са заловили избягалите роби.
Помпей е на път за Рим и да си присвои победата ти.
Помпей!
Аз само извърших, каквото всеки сина на Рим би сторил.
Прекалено голяма чест ми оказвате. Те бяха само едни роби, все пак.
Сенатори, не трябва да пропускаме заслугите на благородния Крас.
Цезар има право.
Крас определено изигра, бих казах, доста майсторски, своята роля.
И със сигурност заслужава публично признание.
Не чак триумф може би.
Но вероятно овации, нашата почест,
която даваме на славни атлети например.
Наистина. Сега е времето да бъдем щедри.
Овации за Крас.
Аз събрах и снаряжих
цели шест легиона.
Сам ги водех в битка.
Изпитах безчислени страдания.
Потуших най-голямата заплаха,
за Рим от времето на Картаген.
И ще бъда... награден...
с някакви обикновени, второстепенни почести?
Сенатори, в този ден Рим трябва да ликува.
Римляните да забравят своите различия и да се обединят.
Мястото на консул все още е свободно,
защото прекалено дълго политическите разпри не ни позволяваха да го попълним.
А сега, измежду всички кандидати, има ли някой по-доказал се,
по-заслужил от тези двама славни герои?
Затова предлагам
Помпей и Крас да бъдат консули.
Съвместно консулство.
За мен ще бъде... чест да служа заедно с Марк Крас.
Ако такава е волята на сената.
Това би било напълно незаконно.
Никога в историята на...
- Новите времена изискват нови мерки.
Какво ще кажете, сенатори?
- Да!
Защо не искаш да говориш с мен, Вариния?
Какъв беше той? Спартак.. какъв беше?
Той бе просто човек.
Обикновен човек.
- Не.
Той бе професионален убиец. Разбойник.
Бе враг на всичко добро.
Щом знаеш отговора, защо ме питаш?
Защото пилееш сълзите си за него.
След пет години ние дори няма да помним името му, обещавам ти.
Защо тогава все го споменаваш?
Спартак бе нещо, което светът никога небе виждал преди.
Той бе различен.
Той бе такъв, какъвто хората можеха да бъдат, ако имаха право на избор.
И аз мога да бъда различен. Мога да бъда...
Някой друг.
Да.
Вариния...
Моля те... обичай ме.
Обичай ме.
Той бе нещо, което ти никога няма да бъдеш.
Убий!
Смърт!
Не! Не ти ли харесва как свършва?
Аз... съм... Спартак!
Вън.
Махни се!
Ето ме.
Все още ли няма какво да кажеш?
Аз ще се върна.
И ще бъдем милиони.
О, не ме гледай така.
Загубих, Флавий.
Рим загуби.
Измамен от ласкателя Цезар.
Нямаш ли предвид Крас?
Цезар е истинския печеливш тук.
Кажи ми добри новини.
- Няма такива.
Крас е превърнал Апийския път в гробище.
6 000 разпятия, дочух.
Цяла гора е изсечена.
Любителите на дървета ще побеснеят.
Вонята на разлагаща се плът е непоносима.
Но трупът...
е самия Рим.
Цивилизацията е разпната на кръста.
Какво сторихме?
Сега ми кажи някоя клюка.
Е, чух, че Крас тайно е взел жената на Спартак - Вариния
и държи нея и детето им заключени в дома си.
Отнася се с нея като към злато, но тя го ненавижда.
Дори сега, тази Вариния?
Военен трофей, предполагам.
Може ли да пийна нещо?
- Обслужи се.
Бих платил много... за да я открадна.
Да не си полудял?
Това би било самоубийство!
- Два милиона сестерции.
Връчваме на Гней Помпей и Марк Лициний Крас
почетната и благородна титла "консули на римската империя".
От този момент нататък...
всички сте...
свободни.
Там, на масата, има свитък за всеки от вас,...
който ви провъзгласява...
за свободни.
Не си помисляй дори и за момент,
че не знам как ти и Цезар
ме лишихте от триумфа, падащ ми се по право.
Знаеш ли защо аз съм толкова по-популярен от теб, Крас?
Защото винаги е по-естествено да харесаш изгряващото слънце от залязващото.
Остави ни.
Нямаме много време, Агрипа.
- Изчакай отвън.
Защо сторихте това?
Отначало, за да забия нож в гърба на Крас.
Но колкото повече го мислех,...
Един последен жест от стар глупец. Жест с надеждата за изкупление, може би?
След като изтрезнях вчера,
започнах да размишлявам как шепа роби
почти успяха да победят най-великата сила в света.
Знаеш ли какво мисля аз?
Мисля, че вие се борихте за свободата си,
за живота на вашите деца,
честта на жените ви...
и всичко добро на този свят.
А Рим се бори за какво?
Камшик и кръст.
Обичам Рим, но той се превърна в блудница.
Презирам това, което е, но съм твърде стар за да го напусна.
И най-накрая, аз също помогнах да се превърне в това, което е.
Агрипа, трябва да вървим.
Да, приготви колесницата.
Как е името на сина ти?
Спартак.
Спартак.
Ти ме засрами.
Засрами всички ни.
Флавий ще те води.
Той е верен, доколкото може да е верен един римлянин за пари.
Предавам ви моите почитания,
породени от този случай, аз ще...
Къде е Агрипа?
- Този дърт пръч?
Какво значение има?
Къде е тя?
Къде е тя?
Забележително...
Вече си в безопасност.
Благодаря.
Успех!
И ето как се озовахме тук.
А как завършва историята?
Не зная, Спартак.
Това вече е твоята история
и ти трябва сам да я завършиш.
посвещава се в името на ХАУЪРД ИЙСТ и Сър АЛЪН БЕЙТС
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /
Превод и корекции: Fozzy / You Know Who I am! /