Spartacus (2004) (wrd-spartacus-cd1.srt) Свали субтитрите
Само отмъщението не е достатъчно.
Да се превърнеш в това, което е врага ти, е все едно да бъдеш победен от него.
Но не е важен тук нашият живот или смъртта ни,
а това ново дело, което създадохме. Макар и за кратко.
Един свят без робство.
А ако загинеш, кой ще разказва тази история?
Живей за да живея и аз с теб.
За да бъдем запомнени.
За да не бъде стореното напразно или забравено.
::: С П А Р Т А К :::
Видя ли как те погледна, Вариния?
Не видях.
Галия, 72 г. пр. н.е.
Галия, 72 г. пр. н.е. А дори и да бях, не ме засяга.
Как ме погледна?
Кажи, де! Как?
ГОРАН ВИСНИЧ
Как?!
- Вариния!
АЛЪН БЕЙТС
АНГЪС МАКФЕЙДЪН
РОНА МИТРА
ИЪН МАКНИЙС
ДЖЕЙМС ФРЕЙН
БЕН КРОС РОС КЕМП и др.
Някога обещах да разкажа нашата история.
Тя започна тук, в едно малко селце в Галия, където се родих като свободна.
После дойдоха римляните, опустошиха нашия дом и ме поробиха.
Нищо и никой не можеше да възпре римляните.
Но самият Рим бе разкъсван от противоречия.
Кървави граждански разпри бушуваха години наред
между плебеите и техните господари, патрициите,
водени от сенатори като Марк Крас, най-богатия мъж в света.
Още като дете, той бе видял убийството на баща си във Форума.
Крас се възправи от прахта на семейното поражение
и се издигна към несметни богатства и безумни амбиции.
Амбиции, възпирани само от неговите опоненти, като Антоний Агрипа.
Гражданските размирици бяха потушени. Хората отново се усмихваха един на друг.
Но борбите никога не бяха спирали.
Агрипа. На лов за нови гласове?
Не, просто се наслаждавам на нашето демократично общество.
Нова реколта. От Испания.
Превъзходно. Но приносителката ми се нрави повече.
Някакви новини от Испания?
Отново голяма победа на Помпей.
- Още една?
Този човек става скучен вече със своите триумфи.
Ще трябва да се утешавам само с това как ли се чувства Крас.
Помпей не е велик войн.
Чух, че толкова се е надул заради победите си, че едвам яздел коня си.
Очерняй Помпей колкото си искаш, но той все пак си върши работата.
Победа над яздещите песоглавци гали едва ли може да се нарече забележителна.
Говори се, че ще стане консул.
Този сорт...
... не е по вкуса ми. Друго вино!
Мисля, че ще заема за малко жена ти, Корнелий.
Могъществото на мъже като Крас блестеше в злато и сребро,
но истинското му богатство бе човешката плът.
Хиляди роби.
Те живееха краткото си съществувание в един свят на болка и страдания
под камшиците на господарите си.
Нито един римски гражданин не се замисляше за това.
Ето там.
Приветствам ви, граждани.
Днес предлагаме неколцина варвари от Галия,
победени от могъщия Помпей.
Здравей, Батиат. Какво те доведе тук от Капуа?
Същото, което и вас, предполагам.
Запасите ми трябва да се попълнят.
Въпреки че, как може скромен човечец от провинцията да се мери със сенатор...
Може би трябва да си вървя вкъщи.
- Скромен човечец от провинцията?!
Ти си известен с най-добрата гладиаторска школа в цяла Италия.
Ласкаете ме.
- Не, ни най-малко.
Погледнете тази красота. Девствена.
Девствена?! Доколкото са ми известни страстите на нашите войници, съмнявам се.
Девствениците са доста надценявани.
Това е само търговски трик за да вдигнат цената.
Добри зъби.
Широк ханш. Прекрасна за разплод.
Възхитително.
Лесно хваща окото, признавам,
но тези гали имат слаба кръв.
Едва ли ще изкарат зимата. Ще си хвърлиш парите на вятъра.
Защо, Батиат, да не се влюби?
Не се тревожи, приятелю. Няма да наддавам срещу теб.
Много мило, сенаторе.
Все пак, всеки има нужда от услуга понякога.
- О, разбира се. Разбира се.
500 сестерции!
Продадено!
Как можа сенатът да избере Помпей за следващ консул?
Ще бъде тайно гласуване.
Купих ти подарък.
Прекрасна е.
Прекалено щедър си.
- Така ли?
Възможно е.
В обятията на най-богатия мъж в Рим
и най-добър приятел на съпруга й,...
- Покажи ми.
... на Елена можеше да бъде простено невежеството за истинската цена на накита.
Какво е ада?
Адът е мястото, където и най-простото движение се превръща в непоносима болка.
Където боли, когато вървиш...
- Размърдайте се!
... да дишаш или дори да мислиш.
Адът бяха златните мини на Египет.
Но сред тракийските роби, осъдени на ранна смърт
бе един мъж, който скоро щеше да разтърси римската империя.
Името му бе Спартак.
Вдигни ги!
Събирай!
Не!
Спрете!
Значи е тракиец, а?
По-лошо. Той е животно.
Чудесно. Това даже е още по-добре.
Това е щастливия ти ден, тракиецо.
Що за място е това?
Мърдайте!
Прясно месо!
Затваряй си устата! Връщайте се на работа.
Смърдите като животни. Измийте се.
Оттук.
Искам ги нарязани на тънки парчета. Това и на кучета не бих го дал!
Бих могъл да свикна с това.
Аз съм Ганик. А това е Спартак.
Давид Евреина. Никога не говори. Някои мислят, че е ням.
Тракийци ли сте?
На тълпата се харесват тракийците.
- Млъквай, Нордо. Яж.
Не чух името ти, друже.
Не съм ти приятел. Не ща да зная името ти, откъде си или историята ти.
И защо не?
Защото утре може да се срещнем на арената и тогава ще те убия.
Защо да чакаме?
Ще имате достатъчно възможности да се биете.
Спестете си го за случая, в който няма да имате избор. Яжте.
Вие трябва да сте новите тракийци.
Веднага мога да позная един тракиец. Воните на свине.
А ти трябва да си Крикс.
- Значи си чувал за мен.
Че кой не е? "Крикс Големоносия". Не се учудвам, че веднага ни подуши.
Стига!
По килиите си. Веднага!
Размърдайте се, роби!
Ти, Спартак.
Къде се научи така да се биеш?
Когато римлянин те пита, ще му отговаряш, робе.
Биейки се с римляни.
Добър ти ден, Крас.
Крас! Каква приятна изненада.
Не знаех, че все още си доставяш такива удоволствия като обща баня.
Не презирам обществото.
А, ти си човеколюбец. Само дето не понасяш хората.
Така, кажи ми, защо точно тези, които са любимци на тълпата
се облажват най-много от хорската алчност и глупост?
Защо богатите винаги са най-страстни за реформи
едва след като натрупат състояние, а не преди това?
Републиката бе подходяща форма на управление, когато Рим бе просто село.
Но времената се промениха. Рим владее света.
И е нужен мъж с дълбока далновидност за да управлява Рим.
Значи властта... трябва да се даде на кого?
На образованите? На заможните? На аристократите? Водени от Крас?
Или на Помпей?
Е, Платон е казал, че водачеството трябва да се остави на образованите.
Значи Помпей отпада. Тогава Юлий Цезар, може би.
Не сте ли чули какво говорят за него?
"Мъжът на всяка жена и жената на всеки мъж."
Но ти си прав. Помпей прекалява.
Ако не внимава, главата му ще висне във Форума,
досущ като на твоя баща и брат.
Какво толкоз казах?
Това... е римския къс меч,
гладий, откъдето идва и името ви.
Дълъг е половин метър и тежи килограм и половина.
Промушващо оръжие за близък бой.
Убивате ли човек със него, можете да подушите неговата пот.
Да усетите дъха му.
Но вие, кучи синове такива, не сте достойни да държите гладий още.
Затова ще вземете тези дървени мечове,
докато аз ви обучавам.
Ти, робе.
Вдигни го.
Нападни ме.
Отново.
Прекалено бавно, робе. Вдигни го.
Твърде бавно.
Чина!
Е, какво мислиш за тракийските роби? Добри са, нали?
Имат силен дух, но никакви дарби.
Разбирам. Значи смяташ, че са просто късметлии?
И, Чина,...
този момък е много скъп.
Не повреждай собствеността ми.
Достатъчно! Вървете! Доведете ми я.
Ела.
Ела тук.
Много добре.
Още по-добре.
Ела.
Нека подуша косата ти.
Да знаеш...
Аз мога да бъда много мил господар.
О, да. Така, така.
Сега, целуни ме.
- Не!
Не! Не!
Дръжте я!
Не! Не!
Хей! Спартак!
Как е носа ти?
- Извади късмет.
Пак ли трябва да го счупя?
Е, къде си се бил с римляните?
- В Тракия.
А ти?
- В Галия, там ме заловиха.
И после в Сицилия, където робите въстанаха.
Въстанали сте?
- Два пъти.
Римляните трепереха от нас. И все още.
Сега биха убили човек само задето говори за това.
Защо се провалихте?
Да се биеш с римляните е все едно да се бориш с мелница.
Камъните не спират да се въртят.
Колкото и пъти да нападаш, накрая те смила на прах.
По-бързо!
Защо африканците използват тризъбец и мрежа?
На римляните им харесва да ни правят на рибари.
Аз бях земеделец. Не бях виждал мрежа, докато не дойдох тук.
Нордо, този човек е само неприятности. Остави го намира.
Драба, някога нож изправял ли се е срещу копие?
Копието винаги побеждава.
Стига приказки! На работа.
Размърдайте се, отрепки!
Вложете цялото тяло в удара!
Добре, Драба! Отблъсни го.
По-бързо!
По-силно! Мъже ли сте или баби?
Утре някои от вас ще имат честта
да се бият на арената в Капуа.
Няма по-важно нещо от това да се борите добре и храбро.
Направете го и дори победените биха получили милост.
Все пак, ако не това е отредила съдбата ви,
публиката ще очаква да посрещнете смъртта си с чест,
по римски обичай, ето така.
Спартак,... на колене.
Победеният гладиатор може да моли за милост
като вдигне ръка така.
Смъртоносният удар се нанася еднократно под врата...
Тук.
Така един гладиатор от школата на Батиат умира.
Какво има, тракиецо? Изгуби апетит ли? Яж, пий!
Утре ще умрем.
- Няма да умра утре.
Боговете решават кога ще умрем.
Не вярвам в боговете.
- Не вярваш?
Когато погледна в небесата виждам само звезди.
Богохулник! Гръм ще те удари за това!
Ни следа от светкавица.
Е, в какво вярвате вие?
- В себе си.
В нашата воля. Че ние решаваме кога да умрем и как.
И все пак яж. Ще ти трябват сили за тази вечер.
Какво ще стане тази вечер?
- Война, малки тракиецо.
Сладка война!
Тихо! Седнете!
Време е за малко мъдрост.
Войнът не е добър на арената, ако мъжеството му е съсухрено.
Гладиаторът не е прост роб.
Той е мъж.
- Да!
А мъжът има нужда от жена.
Тихо, тихо.
На тези от вас, които утре ще се бият,
благосклонно заемам тези красавици.
Ползвайте ги добре.
А на сутринта ми покажете на арената какви мъже сте! Чина!
Тази е за теб.
Идиот! Давид няма да се бие утре.
Крикс.
Ти обичаш трудните, тракиецо. Ето.
Батиат иска да я направиш по-кротка.
Заемай се.
Ела тук, жено!
Аз съм Спартак.
Как се казваш?
Виждам, че ти е студено. Вземи.
Камъните са хладни нощем.
Легни там, няма да те докосна.
Ставайте, кучи синове!
Стройте се пред вратите!
Размърдайте се там долу!
Името ми е Вариния.
Вариния.
Хайде, вън.
Днес трябва да донесете почести на школата на Батиат.
Не успеете ли, ще проклинате деня, в който сте се родили.
Къде отиват?
- В Капуа.
Днес ще се бият.
Тракиецът, когото наричат Спартак. Той добър ли е?
Не може да се каже. Различен е, обаче.
Как?
Всички гладиатори са силни мъже. Храбри.
Но все пак са роби. Приемат го. Но не и той.
Няма да издържи дълго.
Ти беше с него тази нощ, нали?
И да, и не.
Ти, момиче! Ела тук!
Ти ще ме придружаваш на игрите,
но ако ми създаваш главоболия,
предишната ни среща ще ти се стори като майчини ласки, обещавам ти.
Сега иди и се приготви.
КАПУА
Стройте се!
Оценявам участието ти в игрите ми, Батиат.
Хората не осъзнават на разходите, които трябва да поема на плещите си,
докато управлявам тези затънтени провинции.
Благодаря ви. И аз оценявам жеста, като ми заехте от вашите войници.
Охраната на дом като моя също не излиза евтина.
Едната ръка мие другата.
Разбира се. Още вино!
Прекрасна като узряла круша.
Въпреки, че сякаш е леко натъртена.
- Малък проблем с поведението.
Но ще се справим. Нали?
Да, господарю.
Тези на кръстовете - кои са те?
- Подпалвачи.
Облечени са с туники, напоени с катран.
Промени ли си мнението за боговете?
Ако има богове на този свят, то те не са тук днес.
Изгорете ги!
Крикс...
... срещу Гай.
Ганик...
... срещу Антоний.
Спартак...
... срещу Комод.
Този нов гладиатор - Спартак. Наистина ли е тракиец...
или все още ни залъгваш с гърци?
Такъв е наистина. От глава до пети.
Добър ли е?
- Чина го смята за най-добрия.
Нали така, Чина?
- Много добре. 1000 на Спартак.
Да видим кръв!
Убивай!
Ранен ли си?
Мислех, че в мините съм видял най-низкото човешко падение.
Грешал съм.
Робът няма избор.
- Не аз.
Онези, които гледаха. Наслаждаваха се на смъртта и леещата се кръв.
Размърдайте се, роби!
По-силно! По-бързо! Напъвайте!
Няма ли да легнеш до мен, Спартак?
Само защото Чина е заповядал ли?
- Защото Чина заповяда.
И защото в Тракия мъжете и жените трябва да останат непорочни, докато не се оженят.
Робите не се женят.
- Аз бих се оженил за теб.
Ще ни трябва свещеник, а мислех, че не вярваш в боговете.
Вярвам в това, което мога да видя, чуя и докосна.
Племето ми вярва, че човекът е бил създаден от боговете.
Че те живеят в нас.
- Ние сме само плът и кръв, това е всичко.
Това са животните. Римляните казват, че ние сме животни.
Че нямаме души.
Но ти се страхуваш да признаеш, че си съгласен с тях.
Мисля, че никога не съм срещал друга като теб, Вариния от Галия...
... и те обичам.
Ще се омъжиш ли за мен?
Нима ще ми дадеш обет?
Докато кръвта тече във вените ми и до последния си дъх,
ще бъда твой до деня, когато умра.
И докато живея, кълна се, няма да имам никоя друга.
Докато кръвта тече във вените ми и до последния си дъх,
ще бъда твоя...
- докато...
смъртта ни раздели.
Дори в отвъдния живот.
Откъде знаеш, че има и друг живот?
- Вярвам.
Не ще има друг за мен освен теб.
Заклевам се.
Убий го!
Спартак!
Господарю! Идват гости от Рим, господарю.
Корнелий Луций и жена му, Елена. И Марк Крас.
Марк Крас е тук, а ти си го оставил да чака вън?
О, благородни Крас. Оказвате ми голяма чест, сир.
Аз съм Лентулий Батиат. Моля ви, седнете.
Аз и моят дом сме на ваше разположение.
Малко... малко вино за да отмиете прахта от гърлото си
и меден сладолед, може би?
Да?
Как бих могъл да ви услужа?
- Моите приятели и аз бихме искали
частно представление с двама тракийци.
Великолепен избор. Ваша чест очевидно е познавач.
До смърт.
- До смърт?!
Това е необичайно изискване за частно представление.
Предполагам, се шегувате. Прекрасна шега, много забавно.
Не се смея.
Разбира се, че не. Е, пожелахте тракийци.
Вероятно искате да видите майсторството на кинжала.
А аз имам най-добрите на света.
Но щом искате да е до смърт, няма да видите изкуството.
Нито ловкостта.
Няма да е високо качество. Госпожо.
Аз не съм касапин, сир. Аз съм човек на изкуството.
Да.
- И искам да ви представя добра борба.
Добра борба, да. И до смърт.
Искам да видя мъжество.
Искам да видя ярост.
Но най-вече искам всичко да бъде завършено.
Но до смърт ще ви струва скъпо.
25 000 денарии.
- Можеш да си купиш слон за толкова.
Договорено.
И не искам шмекерии.
Никакво валяне по прахта и преструвки, че умират.
Ако единият падне, или и двамата,
искам някой от учителите ти да им пререже гърлото.
И те да разберат това.
Сега ще ти дам 10 000 в предплата,
а останалото, когато бъдем задоволени.
Обърнете внимание на африканците.
Те са отлични в битка и са от най-умелите, но могат да ви отегчат.
Могат да продължават така още, и още.
За да видите великолепието на борбата, трябва да гледате тракийците.
Не сте ли съгласен, господарю на роби?
- Да, но всеки от тях си има свой похват.
Промяна в плана.
Искам тракиец да се срещне с африканец.
При цялото ми уважение, господарю, но това няма да е битка.
Щом кинжалът на тракиеца попадне в мрежата, борбата е приключила.
Да, вероятно. Но африканците са известни са слабото си тактическо мислене.
Ханибал, разбира се, е изключение.
Искам да видя колко умствено по-висш,
но по-зле въоръжен мъж ще издържи.
Господарю, такива експерименти внушават лоши чувства в мъжете ми.
Е, за 25 000 денарии мисля, че можеш да си го позволиш.
Започвайте!
Внимание!
Какво има?
Частна борба.
Кой ще искате?
- Драба.
Драба!
И Давид.
- Давид!
Но, той е евреин, нали?
Да, зная, че пожелахте тракиец...
Не, не. Това е интересно.
Виждала ли си някога как се бие евреин? Изключителни са с кинжала
и се славят с много бърз ум.
Кой още?
- Ами...
Спартак...
и Полимий.
Полимий... Спартак.
Спартак?
Харесват ли ти?
Всички с изключение на този.
Не го харесвам.
Простете ми, госпожо, но този мъж е бил на ринга 12 пъти.
Много е добър, силен и бърз.
С кого ще го срещнеш?
- С африканеца.
Какво правиш?
- Моля се.
Как се молиш?
Ще ти покажа.
Ще направиш ли нещо за мен?
Нещо, което ние правим в моето племе?
Долепи устните си до моите и издишай душата си в мен,
а аз ще вдъхна моятa в теб.
И тогава душите ни ще са едно цяло завинаги.
Една душа в две тела.
Ще се върна при теб.
Ако не се върнеш, ще умра.
Трябва да пазиш силите си за утре.
Преизпълнен съм със сила.
Кинжал срещу мрежа и тризъбец. Що за битка ще е това?
Време е.
Време е!
Чудя се, какво ли си мислят?
Гладиаторите са животни, нямат мисли и чувства.
Ако ги помислиш за човешки същества, ще изгубиш цялата представа за тях.
Истина ли е това, което казват аз евреите? Че така осакатяват малките момченца?
Искаш ли да видиш?
Доведете ми евреина, преди битката.
Доведете евреина тук.
Всички останали, в Дома на Очакванията.
Съблечи се.
Съблечи се.
Правят това на децата си?
Какви зверове.
Вероятно това обяснява уменията им с ножа.
Искам евреинът да се бие пръв.
- Разбира се, сир.
Удряй!
- Убий го!
Убий го.
- Убий го, евреино!
Защо не го убива?
Убий го!
Защо не го довърши?
Не очаквай милост от мен, тракиецо.
Живей, Драба.
Животът е за това.
Ако боговете те обичаха,...
щеше да си умрял в детството си.
Това беше изключително!
Ако и втората двойка е толкова добра колкото първата, ще бъда много доволен.
Удряй!
Убий го!
Убий го!
Убий го! Удряй сега!
Спрете го!
Защо не ме уби?
Ако ме бе убил, щеше да е жив.
Обърнеш ли се срещу римляните - умираш.
Той избра смъртта.
Защо избра да умре?
Защо избра да умре?
Може би е по-добре, отколкото да живееш като скот.
Драба избра да умре като човек.
Татко!
Било е само сън.
Не.
Бях заспал досега.
Но вече съм буден.
Мърдайте, кучета!
Движете се! Казах, размърдайте се!
Хайде!
Размърдай се, отрепко!
Вярно ли е, че Драба не е успял да убие нито един от римляните?
Ако искаш да си прахосаш живота, можеш да го направиш и по-добре.
Ти би ли умрял по-добре?
Той ще умре като куче, ти също. Всички ние.
Приятел ли си ми, Крикс?
Драба беше ли твой приятел?
- Да, и мой учител.
Научи те как да умреш ли?
- Как да живея.
Давам ви най-добрата си храна. Имате жени.
Живеете като царе на моя гръб.
Всичко, което исках от вас е преданост и подчинение.
А какво получавам в отплата?
Измяна.
Чина, доведи ми един чернокож.
Убий го.
Вече няма да има главоболия. Кучетата няма дори да изскимтят.
Размърдайте се, говеда!
По-бързо, роби!
Нима сме кучета, та ни биете с камшици?
Спартак! Приготви се да умреш!
- Чина!
Какво, по дяволите, става навън?
Твърде много са!
Добре си ме обучил, Чина.
Тихо!
Тишина!
Нека говори!
Тихо! Чуйте Спартак!
Също като вас аз бях сам през целия си живот.
Не можехме дори да се погледнем един друг в очи.
Живяхме като животни!
Това е урокът на Драба.
Аз ще бъда човек.
Животът ми e един с този на моя брат.
Живей за да се биеш с римляните!
Строшете портите!
Господарю! Гладиаторите! Разбунтували са се!
Не стой там като идиот. Помогни ми!
Подредете се!
Доведи носилката ми. Ще трябва да бягаме към Капуа.
Към гарнизона. Върви!
За победа!
Свободни мъже и жени, чуйте ме! Трябва да сме готови.
Нордо, можеш ли да отвориш оръжейната?
Дори да се наложи да я разбия със зъби.
- Спартак, погледни.
Давид, иди.
Иди. Говори с тях.
Какво искаш да им кажа?
Покани братята ни да се присъединят към нас.
Подаръци! Нося ви дарове!
Свобода за вас и вашите деца! Присъединете се към нас!
Свобода!
Спартак беше сигурен, че някой ден ще проговориш.
Давид, Вариния.
Ела.
- Ще ми кажеш по-късно.
Има още нещо, което трябва да сторя.
Месений!
О, благодаря ти, благодаря ти. Трябва да ги спреш.
Накъде се е отправил този роб?
- Към хълмовете на юг от тук.
Има доста ценни вещи. Трябва да спасите поне нещо.
Твърде късно е за това. Ускорете крачка!
Моля те.
Моля те.
Хайде, да вървим.
- Погледни ги.
Толкова са нетърпеливи и самоуверени, че развалиха строя.
Е, и?
Ако ги атакуваме, ще трябва да се бият лице в лице с всеки от нас.
А кой се бие по-добре лице в лице от гладиаторите, а?
Крикс, Нордо...
имаме си гости.
Няма ли да ги поздравим?
Отстъпление!
Очевидно е имало бунт на гладиаторите в Капуа.
Цял гарнизон е посечен
и робите са превзели хълмовете, откъдето въстанието им се разгаря.
За това говоря и аз. Ето защо имаме нужда от нов, силен водач.
Предлагам да изпратим градските кохорти за да смажем този бунт незабавно.
Целият гарнизон на Рим?
Да не си полудял? За да се бият с роби?
Колко от тези опасни твари са на свобода? Кой ги води?
Това е работа на един пастир и глутница кучета.
Те избиха цял един гарнизон в Капуа.
Гарнизонът в Капуа...
Простете откровеността ми, но това беше сбиротък от мними войници.
Бунт на роби никога не е проста работа. Всички помним какво се случи в Сицилия.
Два пъти атакуваха робите.
И втория път, окупираха целия остров за повече от година.
Този бунт се развихря
на почти 160 километра от мястото, където седим и се караме ние.
Да не би да предлагаш да отзовем цял легион от предните редици на битката?
Може би, самият Помпей?
- И да го чакаме седмици?
Робите дали ще чакат толкова? Не мисля.
Трябва да се справим с тази случка бързо преди да е излязла извън контрол.
Но цяла градска кохорта?
Три. Три цели кохорти.
Под чие командване?
Разбирам, че не е прието човек сам да даде своето име.
Тогава не прави прецедент.
Щях да предложа кохортите да бъдат изпратени
под умелото командване на Тит Главрий.
Господарю, не зная какво да кажа.
Благодаря за оказаното ми доверие.
Ако такава е волята на сената и народа на Рим, аз я приемам.
Ако това наистина е желанието на сената,
тогава, Тит Главрий, върви с благословията ни.
Връхлети този бунт с цялата сила и тежест на римския закон.
Ще крачим по целия свят и ще го преобърнем камък по камък.
Погледни ги.
Мислят си, че войната вече е спечелена. А тя дори не е започнала още.
С какво ще ги нахраним или облечем?
Или как ще ги обучим да се бият срещу римската империя?
Като им покажем как да споделят товара си.
Като свободни хора.
Защо предложи Главрий? Колкото е глупав, толкова е и суетен.
Но политически изгоден.
- Защо не предложи себе си?
Агрипа би ми опонирал веднага.
Освен това, няма слава в победата над някакви си роби.
Пък и позорът е ужасен, ако бъдеш победен.
Ако Главрий успее...
Е, тогава едно незначително въстание е било потушено, а той ми дължи услуга.
Ако се провали, целият град ще бъде обхванат от паника.
И тогава сенатът веднага би приел едно по-постоянно водачество.
Страхът не е лошо нещо, Кай.
Той прави електората по-лесен за управление.
Крас казва, че иска да стане консул
за да възвърне прежната слава на Рим.
Но това, което наистина жадува, е да заеме доста по-висша позиция. Император.
Денят, в който Крас стане консул,
е денят, когато ще умре и римската република.
Дойде време да се вземат някои решения.
Трябва да напуснем?
- И да идем къде?
Искам да си ида вкъщи.
- Навсякъде е като тук.
Навсякъде има господари и роби.
Аз ще ида, където и ти. Никой няма да нарежда на Крикс повече.
Eла насам, Крикс.
Това е Крикс - галът.
Може би най-силният от нас.
Но все пак, той е само един човек.
Можеш ли да счупиш това?
А сега всички тези.
Ние сме като стрелите.
Разделени, сме слаби.
Но заедно сме непобедими.
Затова римляните толкова се опитваха да ни разединят, племе по племе, страна по страна.
Значи ние сме един народ?
- Да!
Това ли е вашата воля?
- Да!
Кой ще ни води?
Нека стане този, който иска да бъде водач.
Спартак.
Спартак!
Щом това е волята ви.
Но един човек би бил тиранин, затова ни трябват закони.
Какви да бъдат?
- Каквото и да ни сполети, да бъдем заедно.
Никой няма да притежава друго освен своя меч.
Можем да забогатеем със златото.
- Ще направим римляните свои роби!
Да!
- Аз няма да бъда робски господар!
Робството е злина.
А тя превръща всички в роби и господарите в животни.
Ще има равенство и справедливост между всеки мъж и жена.
Ние сме едно племе, нали?
- Да.
Един народ?
- Да!
Това ли е волята ви?
Такава е моята.
И моята.
И моята.
И моята.
Тогава това е, което ще направим.
Ще тръгнем от плантация на плантация, от дом на дом
да освободим всички роби и да се бием с всеки, който иска да ни спре.
Ще сложим край на римската империя и ще построим нов свят,
където не ще има повече роби и господари!
Какво става там?
- Гори стърнището на някаква плантация.
Прекалено много дим има за да е това.
Значи е горски пожар.
- Кажи им да забързат крачка.
Елена!
- По-бързо!
Защо спирате? Какво значи това?
Които и да сте, вие сте застанали на пътя на римски граждани.
Махнете се от пътя.
Вдигнете носилките!
Вдигнете ги!
Вдигайте носилките!
Главрий ни уведомява, че още не се е натъкнал на разбойниците,
но следите от техните безчинства са навсякъде.
"Научихме, че всеки роб, който не се присъедини към техните редици е убиван,
и всеки римлянин, имал нещастието да ги срещне,
е сполетян от съдба по-лоша от смъртта.
С голямо прискърбие ви съобщавам, че са убити много благородни граждани,
между които са Корнелий Луций и неговата жена - Елена."
Елена и Корнелий Луций?
Сигурен ли си?
- Така пише.
"Водачът на бунтовниците е Спартак, гладиатор от Тракия.
"Той ги е повел към планината Везувий.
"Там възнамерявам да им устроя засада.
"Бъдете сигурни, аз осъзнавам, че в ръцете си нося
славата и величието на Рим.
Тит Главрий."
Значи ще бъдем равни, нали?
- Това тревожи ли те?
Е, ще се опитам да се въздигна, но не обещавам.
И по-добре. Едно дете има нужда от грижите на баща си.
Дете? Ще имаме дете?!
Робската армия се изкачва по северния склон на планината, господарю.
Прекалено силна дума каза за тази паплач.
Простете, господарю.
- Ще лагеруваме тук тази вечер.
Защо не продължим, господарю?
Да пресечем пътя на робите преди да стигнат планините?
Студено е, уморен съм и съм гладен. Ще спрем тук.
Харесва ми. Леко, но здраво.
Спартак, трябва да поговорим.
Това е военен съвет. Какво търси жена тук?
Тя има право да е тук.
Жени ли ви водят вашите армии? Затуй ли евреите са паднали под римска власт?
А какво ще кажат галите?
Давид има вести за нас.
Три кохорти римски войници са на пътя под нас.
В капан сме. Толкова са уверени в победата, че не са построили укрепления.
1500 души.
Знаех си. Знаех, че това ще стане, но ти, тракиецо, настояваше.
"Хората са уморени. Имат нужда от почивка."
Е, мъртвите почиват вечно.
Трябва да си знаел, че ще ни последват. Как да се измъкнем от тази планина?
Какъв е планът ти?
Нямам такъв.
- Нямаш?
От момента, в който бяхме в двора на школата, съм мислил само за следващия ни ход.
Все трябва да си измислил нещо.
- И защо да трябва?
Аз не съм по-различен от вас. Нали в това е смисълът? Всички да сме равни?
Да, но...
- Сега някой от вас да измисли изход!
Ще се оправи.
Те те избраха за водач.
- Не съм го искал.
Нo и не отказа.
И защо да го правиш? Ти си единственият избор.
Но сега дойде времето да ги поведеш.
- Когато бях сам,
имах да губя само живота си.
Сега животът на стотици лежи на плещите ми.
Твоят.
На детето ни.
Вярвам, че ще намериш отговора.
- Къде?
В душата, която твърдиш, че притежавам?
- Да.
Ти може и да не си избирал този момент, Спартак.
Но явно той те е избрал.
Господарю, вие ли сте дали заповеди да се лагерува
без да се строят укрепления?
Мъжете са уморени и аз също.
Когато римската армия бивакува обичайно се строят крепости.
Това са само шепа прокажени роби, които са в същите условия като нас.
С жени и деца със себе си и само с една десета от снаряжението ни.
Преди малко някой от вас ме запита дали имам план.
Планът е следния: ще нападнем първи.
Давид, разположи хората си извън лагера, докато не чуеш зова ми,
и след това се втурнете като дяволи от ада.
Ако тези не ни издържат, ще те убия с двете си ръце.
Ако тези не издържат, няма да има нужда. Всички ще сме мъртви.
Хайде.
Вече можеш да ни кажеш.
Тук си в безопасност.
Бях заспал.
Събудих се от викове.
От викове наоколо.
Аз крещях.
Те бяха навсякъде, като разгневени зверове.
А жените им ги следваха, налитайки на ранените като ужасни харпии.
Убийствата не свършваха.
Войниците захвърляха оръжията и молеха за пощада,
но милост нямаше.
А теб защо пощадиха?
- Не зная защо избраха мен, господарю.
Знам само, че ме отведоха при водача им.
Казвам се Спартак. Имам вест за вашия сенат.
Предай им, че ние, робите, твърдим, че Рим е покварен и умрял.
Ние не искаме нищо от вас. Оставете ни намира.
Но ако отново ни преследвате, ще унищожим всички ви.
За всичко туй, що свято е за Рим,
аз ще възвърна славата.
Покой няма да намеря,...
докато този Спартак...
не увисне разпънат на портите на Рим.