The Shadow (1994) Свали субтитрите
Опиумни полета, Тибет
Тук!
Ву.
Ти и братята ти убихте трима от нашите.
Той щеше да направи същото.
Изпрати още трима и тях ще убия.
Той вече контролира търговията с опиум в цяла Азия.
Не може ли някой друг да просперира освен Инг Ко?
Моите опиумни полета са малки. Не могат да се сравняват с неговите.
Аз, Ли Пенг, поне печеля само от своите собствени.
Инг Ко, ако ме убиеш, обещавам,
че братята ми ще дойдат за теб.
А аз ти обещавам,...
че ще ги погреба до теб.
Убийте го.
Пусни ме. Искам само да си тръгна.
Ще му прережа гърлото.
Твоите хора не са достатъчно добри стрелци, за да ме застрелят покрай него.
Прав си.
Прав си.
Ву, ти си прекрасен приятел.
- За мен си като баща.
- Благодаря, Инг Ко.
Стреляйте през него.
Къде ме водите?
Тулку иска да те види в храма си.
Свят мъж иска да ме види?
- Наричате това храм?
- Не.
Там.
От къде изникна това?
Замъгленият ум не вижда нищо.
- Кой си ти?
- Аз съм твоя учител.
Имаш ли си и предства кой отвлече туку-що?
Кранстън.
Ламонт Кранстън.
Знаеш истинското ми име?
Да.
Също знам, че откакто се помниш,
ти се бориш със собственото си черно сърце и винаги губиш.
Гледал си как духа ти, самата ти същност, се променя,
заедно със звяра, който си пробива път вътре в теб.
Ти изпитваш голяма болка, нали?
Знаеш какво зло се спотайва в сърцата на хората,
защото си го видял в своето собствено.
Всеки човек плаща цената на изкуплението си. Това е твоята.
- Не търся изкупление.
- Нямаш избор.
Ти ще получиш изкупление,
защото ще те науча да използваш черната си сянка да се бориш със злото.
Не бих правил това.
Пурба.
Пурба!
В Ада ли съм?
Още не.
Цената на изкуплението на Кранстън
беше да поведе борбата на хората срещу злото.
Тулку го научи да замъглява ума на хората
да замъглява зрението им чрез силата на концентрацията,
оставяйки видимо единственото нещо, което не може да скрие -
собствената си Сянка.
Така въоръжен, Кранстън се върна в родното си място,
най-голямото свърталище на разбойници,
което знаем като...
Ню Йорк
Ню Йорк Седем години по-късно
Доведи го, Джони.
Макси.
- Да свършваме с това.
- Излизай.
- Не!
- Хайде! Хайде!
- Моля ви, не видях нищо.
- Спри с хленченето.
- Изсъхнал ли е?
- Моля ви.
- Идеално, Дюк.
- Доведете го на парапета.
Няма да кажа на никого. Кълна се.
Боже.
Бих искал да мога да ти се доверя, мой човек. Наистина.
Предполагам, че си избрал погрешната уличка, по която да минеш.
- Имам семейство.
- Ще го преодолеят.
Няма да проговоря. Обещавам.
Знам, че няма да го направиш.
Хвърлете го.
- Не. Не!
- Мразя да вдигам тежко.
Не!
- Какво за Бога беше това?
- Кой е там?
Покажи се.
- Ти уби полицай, Дюк.
- Кой каза това?
Дюк, кой каза това?
- Млъкни!
- С престъпления се берат само горчиви плодове.
Това не ми харесва. Това смърди. Да се махаме оттук!
- Затвори си плювалника, Макси!
- Да не мислеше, че ще ти се размине?
Хайде, Дюк!
Да не мислеше, че няма да разбера?
Дюк, мисля, че го улучи.
Дяволски си прав, аз....
Ти извърши престъпление, Дюк.
- Сега ще отидеш и ще си го признаеш.
- Колкото дявола би признал.
Ще го направиш, защото ако не го направиш аз ще съм там.
Ще съм там, във всеки ъгъл
на всяка празна стая, неизбежен като угризенията на съвестта ти.
Не ме плашиш, кучи...
Ще отидеш в Осмо управление на Второ авеню
и ще се предадеш, и то веднага.
Признавам! Ще го направя!
О, Боже!
О, Боже!
Признавам! За Бога, не искам да умра.
Не!
Не! Не!
Карай!
Благодаря.
Вероятно сте заети. Може да ме оставите където и да е...
Вие сте д-р Рой Там, професор във факултета по Природни науки на Нюйоркския Университет.
- Да.
- Аз спасих живота ви, Рой Там.
- Сега ми принадлежи.
- Принадлежи?
Ще станете един от моите агенти,
като десетки други по света.
Мога ли да попитам жена си за това?
Не!
Г-н Шревниц ще ви инструктира как,
в случай, че ми потрябвате, ще се свържа с вас.
Когато чуете един от агентите ми да казва, "Слънцето грее",
ще отговорите...
- "Но леда е хлъзгав."
С това ще се разпознавате един друг. Разбрахте ли?
"Слънцето грее."
"Но леда е хлъзгав."
Кажете ми едно нещо.
Как разбрахте какво ми се случва?
Как разбрахте кой съм?
Сянката знае.
Благодаря. Това е Сянката!
- Искам да кажа, това е Сянката!
- Вие сте доста умен човек.
Четох за това във вестниците, чух по радиото.
Мислех, че са слухове. Не мислех, че съществува.
Той не съществува. Разбрахте ли?
Не го сваляйте.
Чакайте малко. Кой сте вие?
Някой, който му дължи живота си.
Някой точно като вас.
Шефе, добре ли си?
Клуб Кобалт.
Съжелявам, че закъснях, чичо Уейнрайт, но имаше малък...
инцидент на моста.
Не мислех, че искаш да те чакам.
За разнообразие, опитай ребрата. Превъзходни са.
Обичайното, г-н Кранстън.
- Много благодаря.
- Пак заповядайте.
Да знаеш, Ламонт, много съм обезспокоен за теб.
- Какво има този път?
- Какво има този път ли?
Какво има всеки път ли?
Каниш ме на вечеря и закъсняваш с цял час.
- Няма извинение...
- Чичо Уейнрайт, съжелявам, аз...
...бях зает.
С какво, за Бога? Не правиш нищо.
Това е непристойно за мъж на твоите години. Поне си намери хоби или нещо такова.
Защо говоря на гърба ти?
Ламонт? Ламонт?
Съжелявам. За какво говорихме?
Никога не съм се месил в живота ти, връщайки се назад във времето,
когато беше изчезнал след войната за цели седем години.
Тогава не те питах нищо. Сега също.
Извинете, полицейски комисар Барт. Спешно съобщение за вас, сър.
Какво има? Войната на стражари и апаши позатихва?
Това е отново сведение за проклетата Сянка.
Каза, че е само слух.
Писна ми от него, той се бърка в работата на полицията.
Утре ще пусна отряд след него.
Няма да назначаваш никакъв отряд.
Не. Какво ме е грижа.
Няма да назначавам никакъв отряд.
Няма да обръщаш никакво внимание на тези сведения за Сянката.
- Пренебрегвам ги напълно.
- Няма Сянка.
Няма Сянка. Ако имаше, аз щях да съм Елинор Рузвелт.
Къде бях?
Таман щеше да ми казваш коя е тя.
Това е Марго Лейн.
Баща и е учен работещ за министерството на Войната.
Какво по дяволите виждаш в нея?
Чичо Уейнрайт, сигурен ли си, че не си мъртав?
Не съм се самоубил.
Изпратете бутилка Маутън Ротчайлд 1928 на онази маса.
Направи си услуга. Стой далеч от нея.
Тя е особнячка.
Чува гласове. Така говорят.
Наистина ли?
Да, желая бутилка Маутън...
Ротчайлд 1928.
- Да.
- От господина.
Господина?
Ламонт Кранстън.
Мога ли да седна?
Да знаете,
странно е, но внезапно
ми се прияде патица по Пекински.
Това е много странно.
Аз си мислих точно за същото.
Нещо против да дойдете с мен?
Говорите китайски.
Само мандарин.
Не сте ли пълен с изненади?
Благодаря, радвам се, че я харесвате.
- Направиха ми я при Адриан.
- Защо казахте това?
Туку-що ми направихте комплимент за роклята ми.
Не сте ли?
Не, не съм.
Но си го мислех.
Това не ми се е случвало от доста отдавна.
Откакто бях малка, можех да чувам мислите на братовчед си.
Научавах мислите му преди да е казал и дума.
Това беше най-странното нещо. И така не можах...
Нещо не е наред ли?
O! Не.
Ни най-малко.
Благодаря. Прекарах чудесно.
Мисля, че не мога да си спомня вечер толкова...
...стимулираща.
Лека нощ, г-це Лейн.
Лека нощ, г-н Кранстън.
Тя ми харесва, шефе. Тя е различна в сравнение с жените, с които обичайно се срещате.
- Повече дори отколкото тя знае.
- Как така?
Тя има способности, за които е в пълно неведение.
Без майтап?
Ще я видиш ли отново?
- Не, прекалено е опасно.
- Опасно за кого?
За мен, Мо.
За мен.
Някой идва.
Ню Йорк Музей по Естествознание
- Какво е?
- Това си е просто то, сър. Не знам.
Класифицирах го като ковчег на мумия от Тибет, откъдето и си е.
- Мумиите идват от Египет.
- Правилно. Точно.
Освен това, това нещо е метално, което ме кара да мисля, че е саркофаг.
Не. Тибетските саркофази са били от камък.
Какво стана с шофьора, който го докара?
Тръгна си.
Очевидно е сгрешена пратка. Обади се на митническия ни агент....
Боже!
Каква красота!
Това е масивно сребро.
Нелсън, помогни ни да го разопаковаме.
- Какво пише?
- На латински е.
"Ка Хан ди потестас ин тера..."
"Силата Божия на Земята,"
"печата на императора човешки."
О, Боже мой!
Темуджин.
Това е сребърния ковчег на Темуджин.
Кой е Темуджин?
Мъжът, който преди осем века, едва не е завладял земята.
Как така не съм чувал за него?
Темуджин е било рожденото име...
...на Чингис Хан.
Какъв беше адреса на получателя?
Не го пишеше.
Пишеше само страната откъдето идва.
Ще се обадя по телефона.
Нека ви помогна.
Нелсън, каквото и да правиш,
не го отваряй.
Няма, сър.
- Затворено е.
- Подчини ми се...
...или умри.
Моля?
Подчини ми се или умри.
Това е частна собственост.
- Волята ти е слаба.
- Не се приближавай.
Падни на колене.
Насочи пистолета към слепоочието си.
Пожертвай се...
...за мен.
Да, Хане мой.
О, Боже мой!
Не мога да повярвам. Нямаше ни само за малко.
Не ме чу, нали?
Завърших сферата от берилий.
В момента правя някои последни подводни тестове за проверка на налягането.
Фарли, казах ти го хиляди пъти, правим енергийни изследвания.
Не се интересувам от никакво военно приложение на проекта.
Защо позволявате на министерството на Войната да плаща за всичко?
Щото ти ме оговори.
Просто ми трябваха достатъчно пари да го завърша.
Д-р Лейн, не мислите мащабно.
Ако само се вслушате в думите ми, светът ще бъде наша стрида.
Стриди? Обривам се от стриди.
О! Марго.
Каква красива рокля.
И какво прекрасно деколте.
Извинете, г-н Клеймор, искам да видя баща си.
Е,...
...кога ще дойдеш с мен долу да видиш сферата ми от берилий?
Не ме интересуват сферите ви.
Марго.
Вече не отговаряш на обажданията ми.
Това не е вярно.
- Никога не съм им отговаряла.
- Знам.
И не мога да проумея защо.
Защото не ви харесвам.
Каква възхитителна жена!
Татко, не знам как можеш да работиш с този човек.
Марго!
Каква приятна изненада.
- Здравей.
- Вечеря ли?
Да, татко. 2:00 часа сутринта е.
От къде взе тази риза?
Каза, че изглеждам добре в зелено.
Не, това е зелено. Това е червено.
Червено, зелено.
За мен е просто чиста риза.
Татко?
Вярваш ли в телепатията?
Искам да кажа, вярваш ли, че съществува между определени хора?
Имаш предвид четенето на мисли? Разбира се, че не. Аз съм учен.
Толкова е странно.
Винаги съм чувствала, че съществува тази...
...неописуема връзка там някъде...
...и просто ме чака.
И внезапно тази вечер се появи.
Това е хубаво.
Каква беше?
Беше мъж.
И вероятно няма да го видя никога повече.
Но защо?
Просто знам.
Все едно можех да усетя какво чувства.
И сега съм напълно и безвъзвратно подтисната.
Това е хубаво.
Добре, сметката е $4,45.
- Какво правиш?
- Записвам крайната дестинация.
Записваш къде съм слязъл ли?
Правила на комисията по такситата.
Добре, Райли, вкарай я назад.
Това е.
Трябва ти гориво.
Боже, трябва ми бензин.
Малко наляво. Това е.
Ей, благодаря.
Внимавай!
Това трябва да е щастливия ми...
Извикайте линейка!
Скот, добре ли си?
Ей, назад! Назад!
Помогнете ей там!
Какво става тук?
Инспектор Кардон отговаря, сър. Той е ей там.
Ей, ти да не си луд?
- Вън!
- Благодаря.
Към светилището.
Давайте!
Хайде, да не смятате да паркирате тук? Хайде!
Ей, Луи, запази ми това такси!
- Докладвай.
- Нашият агент в 26-ти участък
докладва за полицейско разследване на убийство в музея по Естествознание.
Убийство.
Агента съветва да се разследва.
Разбрах.
Видях ви по-висок.
Кой сте вие?
Шиуан Хан. Последният потомък на Чингис Хан.
Вие сте естествено дълбоко благороден.
Не се чувствайте задължен да се представите. Вече знам кой сте.
Не този временен вариант.
Знам кой наистина сте.
Инг Ко.
Аз съм ваш голям почитател.
Не знам за какво говорите.
Моля ви.
За мен е толкова лесно да проникна в ума ви, колкото влизането в тази стая.
Може ли да седна?
Наранявате чувствата ми, Инг Ко.
Смятах, че ще се радвате да срещнете някой друг
със уникалната способност да замъглява човешкото съзнание.
- Били сте ученик на Тулку.
- Да.
Говореше за вас непрестанно.
Но се страхувам, че не успя да ме промени така лесно.
Случайно да имате американски бърбън?
Доста го харесвам.
- Разбира се, с удоволствие ще платя.
- Не.
Няма нужда.
Кажете, не сте имали възможността
да посетите музея миналата вечер, нали?
Прекрасна колекция от тибетски гоблени.
Пораснали мъже все още треперят от вашето име.
Вие сте, трябва да призная, идолът ми.
Вашето нападение над село Барга? Изучих го.
Колко мило. Помните го.
Звучи ми познато.
Беше гениален удар.
Бърз, яростен и внезапен.
Какъв гений.
Е, какво ви води в Голямата ябълка?
Съдбата ми.
Чингис Хан завладя половината свят.
Аз възнамерявам да довърша започнатото от него.
И как възнамерявате да го направите?
Ако ви кажа, няма да е изненада.
Пристигнах в тази страна в свещената гробница на Чингис Хан,
за да получа неговата сила.
До три дни света ще чуе моя рев
и доброволно ще стане поданик на изгубената империя на Сианкинг.
Междудругото това е прекрасна вратовръзка.
- Мога ли да попитам от къде сте се сдобил с нея?
- Бруукс Брадърс.
- Това в центъра ли е?
- На ъгъла на 45-та и Медисън.
Вие сте варварин.
Благодаря.
И двамата сме.
Знам, че във вас бие сърце на мрака.
Вие му се поддавате всеки пък, когато сложите шапката и наметалото.
Присъединете се към мен.
Вие сте Инг Ко, касапина от Ласа.
Вие и само вие заслужавате да сте до мен.
Заедно ще изправяме армии една срещу друга като на шах.
Ще получим дължимата ни болка и ще умием ръцете си в кръв.
Все още ви текат лигите за истинска власт.
Предлагам ви възможност да си я върнете.
Бъдете мой партньор, Инг Ко.
Вече не се казвам така.
Напротив! Въпреки това все още сте него, нали?
За бърбъна.
Ще се срещнем отново, скоро.
Времето на монголския войн
още веднъж настъпи.
Скоро със разперени криле
ние ще полетим към нашата съдба!
Добро, г-н и г-жа Америка.
Ексклузивно: Манхатан се люлее от поредното сведение за неуловимата Сянка.
Мисля, че са измислили Сянката, така че хората да слушат повече радио.
Какво мислиш, Рой?
Някои казват, че Сянката е...
Рой?
Е,...
Аз ще отворя.
Да?
"Слънцето грее.'"
"Но леда е хлъзгав."
- Вие сте агент на Сянката.
- Кой?
Да. Правилно. Разбрах.
Какво ви трябва?
Трябва ми метален анализ на това.
Бронзий.
Металът е бронзий.
Не мислех, че съществува, но ето го.
Древните китайци вярвали, че от това е направена вселената.
- Откъде идва?
- Казаха ми, че е от Сианкинг.
Ако вярвате в легенди, трябва да е Сианкинг.
Наричали са го месторождението на света.
Може ли евентуално бронзия да се използва за направата на някякво оръжие?
Теоретично, да.
Как?
По общо мнение той е много нестабилен на молекулярно ниво
и постоянно се разширява.
Само ядрените сили го възспират, но ако бъдат разрушени.
- От експлозия?
- Не би могло.
Но ако енергията на самото ядро се използва да предизвика имплозия,
то молякулярния баланс ще бъде нарушен и тогава ще имате експлозия.
Колко голяма?
Никой не може да каже.
Нарушението ще се разпространи по цялата метална решетка.
Ако се направи бомба, последствията ще са катастрофални.
Предполагам, че можете да го наречете имплозивно-експлозивно субмолякулярно устройство.
Или атомна бомба.
Ей, точно така.
Трябва ви берилиева сфера, в която да сложите устройството.
Никой друг метал не би усилил взрива. В случай, че всичко това е изобщо възможно.
Нищо от това няма да е възможно,...
...освен...
...ако някой гений не открие как да я конструира и направи.
Имплозивното устройство.
Трябва да бъде някаква обвивка
с малки имплозивни заряди равномерно разположени по повърхността и.
Нещо такова.
За щастие...
...такова устройство не съществува.
Райнхарт Лейн.
Райнхарт Лейн.
Райнхарт Лейн.
Райнхарт Лейн.
Да, Хане мой.
Знаеш ли, Ламонт, има нещо, което ме озадачава?
Как човек като теб, който няма никаква работа,
може да закъснява за всяка среща.
Тренировки, чичо Уейнхарт. Много, много тренировки.
Келнер, донесете ми още малко лук, ако обичате?
О, Боже мой, ето я и онази Лейн. Не искам да я виждам повече, аз...
- Здравейте, г-це Лейн. Как сте?
- Може да си спестите формалностите, комисар.
- Какво направихте по въпроса с баща ми?
- Нищо не можем да направим, освен...
Освен какво? Не се застреля ли?
Марго Лейн, племенника ми, Ламонт Кранстън.
Да, срещали сме се.
Имате ли нещо против да се присъедините към нас?
Факта, че баща ви се държи странно,
не мисля, че е за полицейско разследване.
Искам да го видя. От министерството на Войната казват,
че внезапно решил да не приема посетители, дори собствената си дъщеря.
Обяснението е, че той работи върху нещо свръхсекретно.
- Знаете, че това е правителствен проект.
- Не, проектът е безобиден.
Енергийни изследвания. Някакво имплозивно устройство.
Вижте, знам, че нещо не е наред. Говорих с него по телефона.
Той беше резервиран, объркан и бращолевеше.
Говореше ми на китайски!
Келнер, келнер.
- Той дори не знае китайски!
- Съжелявам, моля ви.
Утре ще изпратя полицай във федералната сграда.
Той ще види баща ви и всичко ще бъде наред, става ли?
Какво е мнението ви....
Извинете.
Ламонт!
Чакай малко, Ламонт. Искам да те питам за баща ми.
Трябва да вървя.
Инг Ко! Кой е Инг Ко?
Ще ме забравите.
- Защо да го правя?
- Няма да мислите повече за мен.
Пиян ли сте?
Не знам с какви жени обичайно се занимавате,
но не позволявам да бъда...
Ей!
Федералната сграда.
Дадено, шефе.
- Пица?
- Не.
Няма да ям отново бургер.
Не те карам да ядеш бургер.
- Обичаш ли риба?
- Какво ще кажеш за бургер?
Следващия път се опитай да бъдеш отгоре.
- Къде е Хан?
- Няма да ти кажа.
Какво правиш?
Дръж се или ще умреш!
Да, в служба на Хана.
Усещам, че някой идва.
Карай!
- Ало?
- Ало, Марго.
Татко.
- Добре ли си?
- Да, скъпа.
Трябва да те видя незабавно в лабораторията.
Там ли си сега?
Побързай.
Не, не, не!
О, Боже! Татко!
Татко! Къде си?
О, Боже, не!
Марго Лейн.
Има задача за теб, скъпа моя.
Марго Лейн.
- Какво правиш тук?
- Ти си в дома ми.
Аз ли? В твоя дом?
- Какво правиш тук?
- Не знам.
- Кой те изпрати?
- Не знам!
- Кой те изпрати?
- Не знам!
Имаше един глас, който постоянно повтаряше в главата ми.
Казваше, че трябва да убия Сянката.
Искам да си тръгнеш незабавно.
Трябваше да убия Сянката и дойдох тук.
Казах, че искам да си тръгнеш незабавно.
А тук си само ти.
Напусни!
Нека видя в очите ти.
- Искаш да видиш в очите ми?
- Мисля,
- Давай. Погледни в тях.
- че узнах нещо, което съм знаела и преди.
Нещо необикновено за теб. Мога да го почувствам.
Но трябва да те предупредя. Няма да ти хареса това, което ще видиш.
Напрежението в главата ми, когато бях до теб. Знаех си.
Ти си Сянката!
Баща ми изчезна. Ти си единствения, който може да ми помогне да го намеря.
Когато се върна, да си си отишла.
Откъде знаеш, че няма кажа на някой кой си всъщност?
Знам.
Към светилището.
- Хубава вратовръзка.
- Благодаря.
Междудругото,...
...ти изпрати Марго Лейн да ме убие.
Да те убие?
Ако те исках мъртав, Инг Ко, щях да имам досега главата ти на поднос.
Изпратих момичето, за да я убиеш. Кажи ми как я уби?
- Тя е жива.
- Но тя е опасна за теб.
Сега знае кой в действителност си. Колко дълго ще я оставиш жива?
Колко дълго преди първичните ти истинкти да вземат връх?
Знам за плана ти. Все още нямаш сферата от берилий.
Без нея не можеш да довършиш бомбата.
Освен това знаеш, че ще те спра.
Американците сте толкова арогантни.
Мислите, че вашата незначителна и упадъчна страна,
е новата люлка на цивилизацията.
- Нека ти кажа нещо...
- Ей, ти говориш за САЩ, приятел.
Аз говоря за управлението над света!
Искам да ти препоръчам някой.
Леонард Левински. Брилянтен психолог.
- Ти ще говориш, той ще слуша...
- Ти ме отегчаваш!
- О, този нож.
- Разпознаваш ли го?
Взех го от Тулку.
Не, ще се поправя.
Извадих го от Тулку след като го бях забил в сърцето му.
Кога ще се научиш да слушаш инстинктите си?
Инстинкти?
Ще ти покажа инстинктите си.
Така и не се научи да управляваш Пурба, нали?
Все още очакваш да се подчини на брутална сила.
Моите монголски войни не са ужасно умни,
но са ми верни.
Приеми истината. Няма светлина без сянка.
А ти и аз сме тази сянка.
По-скоро бих разрушил картина на Рембранд, отколкото да те убия.
За последен път, ще се присъединиш ли към мен?
Не можеш да ме надхитриш. Не можеш да ме победиш.
- Твоето съзнание е отворена книга за мен.
- Тогава се научи как да четеш!
Слабак!
Следвай ги, Мо.
Той изчезна, шефе.
Спри колата.
Това е просто празен парцел, шефе.
Не мога да ти помогна с това, че знам кой си.
Не мога и да го забравя.
Късно е.
Ако искаш, спи тук. Има стаи за гости.
Но на сутринта, трябва да си тръгваш.
Не се страхувам от теб.
Но аз се.
Ламонт?
Ламонт?
Ламонт?
О, Боже мой.
Добро утро.
Добро утро.
О, Боже, сънувах.
Аз също.
Какво сънува?
Лежах гола на плаж някъде в Южните морета.
Вълните докосваха пръстите на краката ми.
Слънцето печеше силно.
Кожата ми беше...
...гореща и хладна едновременно.
Беше прекрасно.
А какво сънува ти?
Помня, че свалих кожата от лицето си и отдолу имаше някой друг.
Имаш проблеми.
Знам за тях.
Ще изчакам отвън докато се облечеш.
Няма нищо. Можеш да останеш.
Цялата е изпомачкана.
Може да им някои дрехи, които можеш да използваш.
Да. Тази беше на леля ми Роуз.
- Наистина?
- Тя беше много модерна.
Също е поддържала фигурата си.
Трябва да вървя. Трябва...
- Таксито чака отвън?
- Моля?
Усетих какво ще кажеш. Това беше, нали?
Да.
Колкото повече време прекарвам около теб, става все по-лесно.
С теб е все едно чета книга.
Благодаря, но таксито не ми трябва.
- Напротив. Имам много важна...
- Чудесно. Идвам с теб.
- Не! Снощи се съгласихме...
- Не, не съм се съгласявала с нищо.
Нещо против да ме оставиш да се доизказвам? Благодаря.
Съгласихме се, че тази сутрин си тръгваш.
Не, ти каза така, но аз не съм се съгласявала.
- Нуждаем се един от друг.
- Не.
- Има връзка между нас.
- Няма.
Тогава обясни, защо мога да чета мислите ти.
- Мислите ми се четат лесно.
- Защо?
- Аз съм много надарен психилогически.
- Обзалагам се.
Значи не се нуждаеш от мен, но аз се нуждая от помощта ти, за да намеря баща си.
И идвам с теб.
Добре.
Знаменца с Емпайър стейт билдинг!
Купете си знаменца с Емпайър стейт билдинг!
От там до там.
Това ще е само експлозията.
Разрушенията ще са неизмерими.
Добре.
Какъв прекрасен ден.
Хубава рокля, свирчо.
- "Ела и чуй..."
- Свалете ме!
Боби! Какво правиш?
Нямам представа! Свалете ме!
- Свалете ме оттук!
-"...Приспивната песен на Бродуей."
Свалете ме!
Сега всичко си идва на мястото.
Шиуан Хан се нуждае от берилиева сфера да довърши бомбата.
- Чудя се откъде смята да я вземе?
- Берилиева сфера?
Берилиева сфера! Фарли Клеймор!
- Кой е той?
- Фарли Клеймор, асистента на баща ми.
- Той работеше по берилиева сфера.
- В лабораторията на баща ти?
Не, в неговата. Лабораториите Мари-тех на брега на южната страна.
- Добре, много добре.
- Разкарайте се от пътя!
Има още нещо, което искам да направиш за мен.
Следях Хан и го изгубих на ъгъла на Втора и Хюстън.
Там има един странен празен парцел.
Открий какво е имало там.
Втора и Хюстън. А Фарли Клеймор?
Г-н Клеймор ще бъде посетен от Сянката.
- Фарли Клеймор!
- Кой е там?
Къде е берилиевата сфера, Клеймор?
Сфера?
Каква сфера?
Клеймор, идиот такъв! Ти си манипулиран.
Съзнанието е контролирано чрез хипноза.
Съзнанието ми? Контролирано?
Какво направи със сферата?
Вече е късно. Натоварих я на един камион.
Заведи ме при нея веднага!
Кой мислиш, че ще застреляш с това, Клеймор?
Никой не контролира съзнанието ми, Сянке!
Задава се нов световен ред и аз ще бъда крал.
Крал!
Марго.
Марго, трябваш ми.
Отвори вратата.
Повика ли ме?
Ламонт?
Не трябва да си тук.
Ламонт?
Сънуваше.
Ти видя.
Имаш ли някаква предства какво е...
да си извършил неща, за които не можеш да си простиш?
Не,... нямам.
Какъвто и да си бил...
...каквото и да си направил...
...това е минало.
Не и за мен, Марго.
Никога за мен.
Ние сме победители!
И като победители, ще приберем военната плячка.
Няма да забравя за никой от вас,
осовено за моя специален служител,
единствения американец достатъчно умен,
да се присъедини към мен по собствена воля,...
...който се видя крал в моето кралство.
Крал? Крал ли съм казал?
- Може би не най-добрия избор на думи.
- Не, не беше.
Защото всъщност си мислех за принц, първенец.
Дори не е необходимо. Херцог? Барон?
Разбира се, изборът е ваш.
- Доведи д-р Лейн. Сглобете бомбата.
- Разбира се.
В името на новия Ка Хан!
Силата Божия на Земята!
Императора човешки!
Извънредно издание! Прочетете всичко за това!
Луд заплашва да вдигве във въздуха града!
Гражданите на Ню Йорк изпаднаха в паника.
Полицията още се опитва да разбере дали заплахата е истинска
или невероятна измислица.
И в двата случая това е работа на луд.
Добро утро, Ръсел.
Той иска произведения на изкуството, известни бижута, дори злато.
Намерим ли Хан ще намерим и бомбата.
Какво откри за онзи парцел?
Не много. Там се е намирал стария хотел Монолит.
Завършен е преди 10 години, но така и не е отворен.
Монолит. Смътно си го спомням.
Изглежда така си го спомнят всички.
Преди да завърши хотела
предприемача фалирал и се самоубил.
Последното сведение е, че е продаден на човек от Далечния изток преди шест години.
- Кога е бил съборен?
- Не пише.
Тази сутрин звънях в редакциите на вестниците.
Всички помнят до момента на продажбата.
Всички изглежда знаят, че е съборен,
но не си спомнят кога и от кого.
Ако е.
Не мога да повярвам, че го е направил.
Направил какво? Ламонт?
Боже мой.
Красив е.
Кой?
Ей, сградата ей там. Какво е името на сградата?
Побъркан!
Шиуан Хан е хипнотизирал целия град.
Те не го виждат.
Нито един от тях.
Но аз го виждам.
Ти и Шревниц ще получите инструкциите ми.
- Искам да ги следвате точно.
- Ламонт!
Обзалагам се, че сега искаш да си бил малко по-мил с мен, нали?
Искаш да си се вслушвал в идеите ми.
Не си мислил, че ще се сприятеля със завоевателя, нали?
Достатъчно. Активирай бомбата.
Нагласи таймера за след два часа.
Сигурен ли си, че можеш да направиш друга по всяко време?
Напълно. Няма проблем.
Това прави д-р Лейн ненужен. Затворете го в някоя стая.
Той ще умре от собственото си изобретение.
Да, Хане мой.
Знам, че сте се погрижил, но не трябва ли да се махнем оттук?
Един самолет чака да ни отведе в безопасност. Тръгваме след час.
Какво има, Мо?
Още едно от лигата по боулинг ли?
"Щревниц, на СИ ъгъл на Втора и Хюстън Незабавно Влезте, когато е възможно"
"Лейн, на СИ ъгъл на Втора и Хюстън Незабавно Влезте, когато е възможно"
Инг Ко.
Сянката! Къде?
Не тук, идиот. В сградата.
Можете ли да кажете дали още ми е бесен?
Вчера имахме малко спречкване
и още може да има лоши чувства.
Намери го и го убий!
Да го убия? Аз?
Всички вие!
Не мога ли да остана тук и да ви помагам?
Върви!
Вие момчета, вървете натам.
Мислеше, че няма да ме видиш отново?
Тук съм!
Около теб.
Навсякъде около теб.
Страхливец.
Шубе! Пъзльо!
Покажи се и се бий като мъж.
Ти си глупак, Клеймор.
Разкарай се от погледа ми!
Ето го изхода, Клеймор.
ИЗХОД
Знаете ли какво харесвам на тази работа?
Силните усещания.
Инг Ко. Предавам се.
Всичко свърши, Хан.
Пурба!
Губиш концентрацията си.
Волята ти е прекалено слаба.
Започваш да губиш силата си.
Виж се. Дори не можеш себе си да контролираш.
Как се надяваш да контролираш Пурба?
Спри!
- Боже мой.
- Значи това е видял.
Къде съм?
Хан!
- Татко!
- Марго!
- Къде съм? Какво става?
- Добре ли си?
Е, има един човек...
- По-късно ще ти кажа. Мо, обади се на полицията.
- Добре.
Виж! Ето я!
О, Боже мой! Впечатляващо.
- Кой я е направил?
- Ти.
Остава ни само час. Спри я!
Срязвам тази.
Татко, таймера! Трябва да го спреш!
О, Боже.
Остават две минути.
О, Боже! Побързай!
Оттук!
О, Боже, горе е.
О, не, асансьора!
Татко!
Внимавай.
Не!
- Коя жичка?
- Не помня!
Избери една!
Какво пък толкова. Обикновено е зелената.
Не, зелено!
Това е зелено. А това червено.
Ще се опитам да го запомня.
Какво правиш?
Извинете. Извинете.
От къде се появи пък това?
Какво е това?
Къде съм?
Ти. Ела.
Погледни ме.
Погледни ме в очите.
Да.
Освободи ме незабавно.
Не, това не може да стане, г-н Хан.
Нека видя шевовете.
Шевове? Какво сте ми направили?
Спасихме ви живота, това.
Трябваше да отстраним малка част от предния мозък.
Няма да ви липсва. Тази част не се използва.
Е...
Освен ако не вярвате в телепатията!
Чакай! Върни се!
Ти! Ела!
Аз съм Шиуан Хан, последния потомък на Чингис Хан! Чуй ме!
- Аз съм Худини!
- Аз съм Теодор Рузвелт!
- Аз съм Наполеон!
- Аз съм Жозефина!
- Аз съв бебето Рут!
- Аз съм Хенри Vlll!
Аз съм Уилям Шекспир!
До скоро.
Ей, как ще разбереш къде съм?
Ще разбера.
The Universe itself is much bigger than anyone, but it's within everyone.