Jackie Brown (1997) (Jackie.Brown.CE.1997.CD3.DVDrip.WS.XviD.DTS.6ch.iNT-HigHot.sub) Свали субтитрите
Рей, Мелани нахълта в пробната.
Взе всичките пари и побягна!
Мамка му.
Хайде. Закъсняваме. Раздвижи се, по дяволите
- Мърдай.
- Луд ли си?
Трябваше вече да сме там, и щяхме да бъдем
ако ти не се размотаваше.
Исусе Христе, Луис, забави малко.
- Исусе. Оуу!
- Просто... престани с глупостите си.
Оу.
Идиот.
- Пусни ме.
- Стой до мен, кучко.
- Шибан монголоид.
- Шибана...
Ето, виж това. Хубаво е...
Наистина ли? Харесва ми. Ще го взема.
- Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
В брой.
Костюма и отива. Ще отида да разгледам...
Стой на шибаното си място, разбра ли? Просто стой тук.
Потиш ли се?
Работата ти идва множко?
Ще бъда ей там.
- Никъде няма да мърдаш.
- Много се набиваш на очи.
Не ми пука, а ти ще стоиш тука.
Ей, Ще ме пуснеш ли!
- Дизайнерски бутици.
- Мамка му.
Ей, къде отиваш?
- Изчезвам оттук. Ти как мислиш?
- Нека аз да нося чантата.
- Майната ти. И сама мога.
- Дай ми чантата, по дяволите.
- Да ти го начукам...
- Какво, ще я скъсаш ли?
Дай ми тая чанта преди да съм те нокаутирал.
- Разкарай си ръцете.
- Добре, де. Исусе, какво ти е?
Аз ще нося чантата.
Добре, имаш я. Вземи успокоително, за бога.
Да ти го начукам, и на теб, и на успокоителните ти хапчета.
Помниш ли откъде влязохме? Не-е, не е оттук.
Къде по дя... Накъде? Накъде?
Исусе, вие двамата сте най-големите скапаняци...
които съм срещала през целия си живот.
Как въобще си успял да обереш банка?
Ей, когато обираше банки, и тогава ли не успяваше да си намериш колата?
Нищо чудно, че са те тикнали в затвора
Дали е на този ред, Луис?
Дали?
Луис?
Лу-иссс?
Това ли е алеята, или е следващата?
- Тази е.
- Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм.
- Напълно ли? Не изглеждаш уверен.
Ей, не казвай...
Не казвай нито дума повече, разбра ли? Дръж си устата затворена.
- Виж...
- Сериозно. Нито една шибана дума повече, ясно?
Добре, Луис.
Видя ли, точно където ти казах е.
Боже.
"В моята среднощна изповед"
"Когато признах на целия свят, че те обичам"
"В моята среднощна изповед"
"Когато казах всичко, което исках"
"Любовта, която не разбра, момиче"
"Направих го, нали, скъпа..."
"Направих го..."
Да ви покажа ли нещо?
Не, просто убивам времето, чакайки жена ми.
О, разбира се. Е, ако нещо ви хареса, не бъдете срамежлив.
Няма. Мерси.
Уау! Изглеждате много добре.
- И костюмът ми отива, нали.
- Стои ви невероятно. Ако носите този...
- Стой до мен, кучко.
- Шибан монголоид.
Ето, виж това. Хубаво е...
Ще го взема. Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
- В брой.
Ей, Ще ме пуснеш ли!
- Дизайнерски бутици.
Реших да остана с костюма вместо пак да обличам измачканата си униформа.
О, няма проблем. разбирам.
- И така, колко струва?
- Значи, блуза, панталони.
- Ето ни и нас.
Общо 267 долара.
- Заповядайте.
- Чакайте! Рестото ви!
Някой е забравил торба с плажни хавлии в последната пробна.
Извинете.
Жена ми мисли, че е забравила торбата си с плажни хавлии в пробна.
Да, мисля, че са си там. Влезте ги вземете. Няма никой вътре.
- Мерси.
- Последната пробна.
Взех ги.
...нали, скъпа..."
"Опитвах толкова много пъти, и това не е лъжа"
"Като че ли те карам да се смееш всеки път когато плача"
Продължавай да караш до Девета, докато видиш всичките онези автосалони.
Ще оставим тая таратайка на паркинга и ще вземем...
кола, за която ченгетата нищо не знаят.
Къде е Мелани?
Точно това исках да ти кажа. Бъзикаше ме постоянно.
Ядоса ми се, защото не я оставих да носи чантата.
И после започна да ми се подиграва за това-онова...
че, не съм се сетил къде е паркирана колата веднага, след като излязохме.
Започна да се заяжда с мен. "Това ли е алеята, Луис?"
"Тази ли беше, Луис?" Направо ме изкара извън нерви.
- И, какво? Заряза я там?
- За.., застрелях я.
Гръмнал си Мелани?
- Два пъти. На паркинга.
- Не можа ли да и кажеш да спре?
Ами, как да и кажа? Нали я знаеш каква е.
Не можа ли само да я шамаросаш?
Можех, но точно тогава... в момента, не знам...
И я гръмна? Два пъти?
- Мъртва ли е?
- Ами... Доста .
Какво значи "доста", Луис? Това не е никакъв шибан отговор.
- Да или не. Мъртва ли е?
- Така мисля.
- Така мислиш? Кажи ми, Луис. Мъртва...
- Да. Мъртва е.
- Къде я простреля?
- В гърдите и стомаха.
Ако е трябвало да го направиш, значи е трябвало, братко.
Това което не ни трябва, е тази кучка да оживее.
Всеки друг, но не и тя.
Луис?
Какво?
Къде са останалите пари?
- Колко има там?
- Не знам. Може би 40 хиляди. Даже по-малко.
Ами, ти... ти каза 550.
Да, малко не достигат, нали? Малко, около половин милион.
Виж, виж. Това е чантата с която тя излезе.
Тя не е бъркала вътре. Нито пък аз.
Излезе откъде?
От пробната. Всичко протече точно както трябваше.
Колко се забави вътре?
Минута. Дори по-малко. Излезе веднага.
- Луис, истината ли ми говориш?
- Слушай, кълна се в Господ.
Кълна се в живота си.
Тя излезе с тая шибана чанта, и аз и я взех.
- И после?
- И после нищо - това е.
Излязохме на паркинга.
- Където ти я застреля?
- Точно така.
Луис, сигурен ли си, че Мелани не е в някоя стая някъде...
с половин милион долара...
за които съм си скъсал гъза от бачкане?
- Да те шибам, как може да ме питаш това.
- Знам, че кучката искаше да ме нареди.
Майната ти, братко. Как може да се съмняваш в мен?
Не се ли опита да те наговори?
По дяволите!
Спри колата за малко.
Как може да ме питаш?
Добре, къде е пистолета с който я застреля?
Там вътре.
Какво още искаш да ти кажа? Че съм можел да извадя два от патроните.
Джаки Браун го е направила.
Ако е била тя, защо не ги е взела всичките?
О, със сигурност ще я попитам преди да и пръсна мозъка.
Може пък федералните да са ги взели.
Ъ-ъ, не. Ако в чантата нямаше...
нищо друго освен хавлии...
тогава може би щях да си помисля, че не е могла да извади парите...
от куфара и агентите са ги взели.
Но тя е напъхала книги вътре за да ни изиграе.
Аз затова не проверих. Защото чантата тежеше нормално.
Точно така. Слага вътре около 40 бона...
за да ми натрие носа.
Разбираш ли? Искала е да разбера, че тя ме е обрала.
Ами. Не знам... Наистина, не знам. Не знам.
Ако не ги е взела тя, са били федералните.
Или... или... Я, чакай малко.
Ами ако е дала парите на някой друг преди...
Мелани даже да е влязла в пробната.
А-ха.
- Човече, забравих да ти кажа?
- Какво?
Знаеш ли кого видях там?
Не, кажи ми.
Тогава не се замислих. Не, не, учудих се...
какво прави там.
Зачудих се какво прави там, но не предположих...
че може да има нещо общо с нас.
Помислих си, че е със жена си, или гаджето си. Търговския център е огромен..
Луис, Луис, Луис! Изплюй камъчето, кого си видял?
- А да, Макс Чери.
- Макс Че...
Видял си Макс Чери в същия магазин, когато сте...
Ей, погледни ме като ти говоря!
Видял си това копеле по същото време, в същия магазин, където...
трябваше да вземем половиния милион.
И не си се замислил какво прави там?
Не. А те двамата познават ли се?
Да, по дяволите, познават се. Той и беше попечител.
- Ами, аз откъде да знам?
- Нали познаваш твоя попечител.
Знаеш, че тези копелета са по-подли и от торба със змии, нали?
Как да се усъмня в нещо след като изобщо не знаех...
че те двамата се познават?
Не ми се слушат шибаните ти извинения , Луис.
Не се оправдавам.
Само ти казвам... шибаните... обяснявам ти причините.
О, значи ми обясняваш причините поради които...
изгуби всеки шибан цент, който имам?
-Ей... Ей.
- Ще ми разясняваш причините?
- По-добре...
- Нека аз ти ги обясня, копеле.
Очевидно е, че твоя задник не струва и пукната пара.
По-добре престани.
Какво ти става бе, човек?
Преди беше печен.
Не ми каза, че ще пазаруваш.
- Мислех, че съм ти казала.
- Е да, ама, не си.
Знаеш ли, ако бях на твое място...
със всичките простотии, които ти висят на главата...
Не знам, сигурно щях да пазарувам по-късно.
Добре де, отбих се там по-рано. Как да ти кажа, харесах си го тоя костюм...
отдавна си търсех такъв и реших да го пробвам...
- Чакай малко. Чакай малко.
- Чакай, чакай, чакай. Само минутка.
Изчакай една шибана секунда, става ли? Нека да довърша.
Отидох по рано. Мислех си да пробвам костюма, да видя дали ще ми хареса.
Ако ми харесаше, щяха да ми го опаковат, и аз пак щях да надяна униформата си...
защото Шеронда очакваше да съм облечена с нея.
Срещам се с Шеронда, давам и торбата с петдесетте хиляди и се прибирам.
Е да, но не си го направила.
Защото нямаше начин. Рей, кълна ти се.
Мелани се появи изневиделица и грабна торбата.
И после някой я е застрелял заради торбата.
Какво стана с чантата която тя ти даде?
Не ми даде нищо. Мелани не беше част от плана.
Сигурно Ордел я е накарал.
Затова тя дойде в пробната, грабна чантата, и изчезна.
Не можах да я последвам, защото бях само по бельо.
И се напъхах в костюма, защото униформата е по-трудна за обличане...
- Но ти остана време да платиш.
- Трябваше да платя. Рей, бях обезумяла.
Какво можех да сторя?
Добре, какво направи после?
Тръгнах да те търся. Отидох до мястото където...
беше те видях за последно, но теб те нямаше.
Какво да направя, ако нещо се случи? Не се бяхме уговорили нищо предварително.
Имаше ли някой с Мелани?
Беше сама в пробната.
Добре.
Нямаш никаква представа какво е станало с петдесетте хиляди.
Безследно изчезнаха, а? Нямаш никаква идея къде са 50-те бона?
Ни най-малка.
- Никаква. Нямаш представа...
- Не.
И тук, и там, може да са навсякъде?
Нищо не знам. Нищичко. И нямам представа къде са шибаните пари.
- Ама никаква. Изобщо.
- Даже и съвсем малка представа.
- Да те сложа ли на детектора?
- Давай, ако това ще те успокои!
Давай, донеси го. Ще се подложа на тест.
Господи.
Наистина се надявам да не си направила нещо тъпо, Джаки.
Трябва да ти кажа нещо.
Fuck.
Луис Гара е мъртъв. Полицията на Ел Ей го намерила застрелян в кола, на Девета улица .
И, ние изпуснахме Ордел.
Мислех си, че го следите.
Да, но ни се изплъзна.
Влезе в стриптийз бар около 3:30 и повече не излезе.
Бара е на Девета улица, на по-малко от 2 км. от мястото, където са намерили Луис.
Изглежда приятелчето на Луис го е гръмнало два пъти, от упор.
- Какво ще стане сега?
- Ще приберем Ордел.
Имаме три убийства, които можем да свържем с него, и имаме и теб.
За какво съм ви аз?
За какво си ни ти?
Мислиш, че съм свила част от парите?
Ей, нямам доказателства че си сторила каквото и да е.
Не си платила за шикозния си нов костюм с маркирани банкноти.
И аз се радвам, че е така. Ти ни помагаше.
Ти ни посочи Мелани. А също и Луис.
Мелани беше намерена с пачка маркирани банкноти натъпкани в шортите.
Това подкрепя твоите думи.
Ще се опитам да пипна Ордел с маркираните банкноти.
Но ако има още нещо...
нещо, за което не си ми казала, нещо за което не знам, между теб и Ордел.
Едно ще ти кажа.
Ако е така - моли се да го намерим преди той да те е намерил.
Не, не, не, вече ти казах. Не мога да тръгна утре, Уолкър.
Няма никакъв начин не и преди да открия шибаните си пари.
Хайде бе, човек. Ако не бях аз, как щеше да си купиш шибаната яхта.
О, да, да, добре. Сега разбирам що за приятел си ми, копеле такова...
Ало? Ало?
Тоя шибаняк ми затвори. Представяш ли си?
Неблагодарна чернилка. Помагаш му да се издигне...
и докато се обърнеш вече не те ебава за слива.
Копеле! Мамка му!
По дяволите, момиче. Как може да живееш така?
- Как?
- Ами така.
В тая противна мизерия.
"Гаранции и попечителства".
- Макс там ли е?
- Няма го в момента.
- Добре, но къде е? Извън града?
- Някъде наоколо.
- Дай ми домашния му телефон.
- Не, ще ти дам номера на пейджъра му!
Добре. Дай ми го тогава, негро.
- Да.
- Търсих те.
- Знаеш ли кой съм?
- Г-н Роби, нали?
Твоите 10,000 все още са у мен. Затова се обаждаш.
Допълнителната гаранция която ми остави за Боумънт Ливингстън...
и после прехвърли за г-ца Браун, сещаш ли се?
О, тя се отървала, така ли?
Решиха да отхвърлят делото днес сутринта.
Кажи ми къде си. Ще мина да ти донеса парите.
На телефона ли си още?
Виж сега. Знам, че си и помогнал.
И знам, че ти знаеш какво искам.
И Джаки може да ми разкаже каквото и дойде на ум...
стига в края на разказа тя да ми донася шибаните ми пари.
И ако иска да ми е приятелка, ще го направи.
Ако повече не иска да сме дружки...
просто и кажи да си да си припомни стария Боумънт.
Ако отиде в полицията...
ще я назова като мой съучастник.
И ще застанем пред съда, ръка за ръка, оковани заедно в шибаните белезници.
Давам ти думата си. Разбра ли това, което ти казах?
Предай и го, и ще се чуем пак.
Прав беше. Бил е Ордел.
Ако имаш време, мислиш ли, че би могъл да откриеш къде се скрил?
Ченгетата не могат да го намерят, а?
Те нямат твоят очарователен характер.
Разбира се. Не ми трябва да знам какво правя, стига ти да знаеш.
Мисля, че знам. Достатъчно ли е?
Напълно.
А бе ти луд ли си, да блъскаш по вратата като някой шибан полицай?
- Куршума ли си търсиш?
- Помислих си, че може да спиш.
Спри да се бъзикаш с мен, защото ти ще заспиш. Завинаги.
Сам съм.
Размърдай си задника и влизай вътре.
Ей, спри, копеле. 'Кво правиш?
Нали си искаш парите? Възстановяване на гаранцията?
Това ли е всичко?
- Трябва да ми подпишеш квитанция.
- Не, не, не, копеле.
Знаеш какво имам предвид. Говори ли с нея?
Иска да ти върне парите.
Нали ако не искаше, ченгетата щяха да разбиват вратата ти в момента.
- А между другото, как ме откри?
- Уинстън те намери.
- Как е успял?
- Това му е работата.
Намира хора които не искат да бъдат открити.
Браво на тая чернилка.
Значи иска да ми върне парите, а?
Да. Иска сама да ти ги донесе, и да си прибере десетте процента.
Освен това иска да ти обясни защо е трябвало да ги задържи.
Е, това ми се иска да го чуя.
Обърни се. Вдигни си ръцете.
Защо ти не ми разкажеш?
Джаки няма вяра на Melanie. Тя се опитала да уговори Джаки да...
разделят половиния милион между тях двете.
Поела е голям риск, само за да е сигурна, че ще си получиш парите.
И ти и помогна, нали?
Само я придружих на излизане.
И сте си причинили тези главоболия, само за да защитите моите интереси?
Така погледнато, да.
Задника ми може и да е глупав, но аз не съм глупав задник.
Отиди и седни на онзи диван.
Не се притеснявай за нея. Тя дори не разбира, че си тук.
Сядай.
Това място смърди.
Ще свикнеш.
- И къде са парите ми?
- В моя офис.
- Where Джаки at?
- She's been there since Thursday night.
Ако иска да говори с мен, защо не си седи у тях?
- Уплашена е.
- Да, бе. Това трябва да се види.
Все още е. Не иска да бъде застреляна преди да ти обясни какво се е случило.
- Кажи и да донесе парите тук.
- В сейфа са, не би могла.
Обади и се и и кажи комбинацията.
Нали ти казах, ти си и изкарал ангелите.
Няма да си покаже носа навън преди да си си прибрал парите и да си духнал.
И ти очакваш от мен, ей така, просто да дойда там?
Ако тя искаше да ти устрои капан, вече щеше да си на топло.
Като каза, че ще я назовеш за съучастник, това я уплаши повече от всичко друго.
- Повярва ти.
Затова иска да ми върне парите, нали?
И това няма нищо общо с неприятностите около Мелани, а?
Аз също нямам доверие на Мелани, но мога да се оправям с нея.
Тя беше моята малка русокоса сърфистка.
Казах му на шибания Луис, че е трябвало само да я зашлеви.
Обаче не, трябвало е да я застреля.
- Джаки е в офиса ти, а?
- А-ха.
Сама? Онова огромно негро Уинстън не е там, така ли?
Съвсем сама.
Добре тогава.
Ще звънна там, и дано тя да отговори.
Тя ще вдигне.
Ще бъда тук. Ще се видим след малко.
По дяволите. Откакто я познавам...
никога не съм я чувал толкова изплашена.
Обикновено, е спокойна като камък.
Чакай. Дай ми ключовете - аз ще карам.
Не знаех, че харесваш "Делфоникс".
Доста добри са.
"Дадох ти сърцето и душата си, момиче"
"Но този път наистина те напускам"
"Надявам се да ме разбереш, скъпа"
"Надявам се да ме разбереш, скъпа"
"Направих го, нали, скъпа..."
"Не исках да те нараня"
"Не исках..."
"Не исках да те нараня но..."
"Трябваше да те напусна, скъпа..."
Парите ми са в офиса, нали?
Ако почне да ми разправя разни глупости, че не са там...
и трябва да ходим другаде да ги вземем...
Ще ти пръсна мозъка на момента.
А онази кучка ще я прострелям в колената,за да разбера...
къде са ми шибаните пари.
Сигурен съм, че ще ми каже.
Ей, гледай ме като ти говоря, копеле.
Чуй ме.
Когато вляза, ако оная чернилка Уинстън е вътре, или пък някой друг...
ти си първият, когото ще застрелям, разбра ли?
Да.
Искаш ли да ми кажеш нещо преди да слезем от колата?
- Не.
- Последен шанс. Сигурен ли си?
Дано да е така, копеле.
Хайде.
Да тръгваме.
Имаш ключ, нали?
Сега, като се качим искам да продължиш много бавно, разбра ли?
Ще стоиш пред мен.
И никакви резки движения.
Защо е толкова тъмно тук?
Ей, Джаки. Ти ли си?
Да.
Мамка му, момиче.
Защо стоиш на тъмно?
Рей, той има пистолет!
Мъртъв ли е?
Да, мъртъв е.
Маркираните банкноти в него ли са?
Четиридесетте хиляди би трябвало да са в джоба му,...
както и десетте хиляди които аз му дадох.
Защо си му дал 10,000?
Върнах му парите от гаранцията.
Занесох му ги, за да не идва тук.
Добре, а как го откри?
Аз го намерих.
- Как така ти си го намерил?
- Такава ми е работата.
- Не се ли обадихте в полицията?
- Казах на Джаки.
И тя ми каза, че вие искате да го хванете.
Рей?
Помниш ли, когато каза, че се надяваш да го пипнеш преди той да ме е пипнал?
А-ха.
Е, ти успя. Благодаря ти.
Три дни по-късно
Чук, чук. Ей.
Хей, ти.
Получих пакета .
Беше забавно да получа половин милион долара по пощата.
- Минус десет процента.
- Защо си взел само толкова?
- Такава ми е тарифата.
- Това не беше полица за гаранция, Макс.
- Едва се реших да взема и толкова.
- Ти си ги заслужи.
Ами, аз тръгвам, всичко е опаковано, и готово...
- Колата е на Ордел.
- Конфискуваха всичко друго.
Талона беше в жабката.
А ключовете под седалката. Ей.
Какво има? Никога ли не си взимал колата на някой назаем?
Не и след като е мъртъв.
Не съм те използвала, Макс.
Не съм казал такова нещо.
И не съм те лъгала.
- Знам.
- Бяхме партньори.
На 56 съм. Не мога да виня никого за нещата които аз съм направил.
Обвиняваш ли се, че ми помогна?
Не.
Ще се почувствам по-добре, ако вземеш още пари.
Все едно не съм те чул. Къде отиваш?
- Испания.
- Мадрид или Барселона?
Първо в Мадрид. Бил ли си там?
- Чувал съм, че не вечерят преди полунощ.
- Искаш ли да дойдеш?
Мерси, но, ами, забавлявай се.
А ако се опитам насила да те взема?
Благодаря ти, че го казваш, но - не.
Страх ли те е от мен?
Малко.
Ще ти изпратя картичка.
Обещаваш ли?
Разбира се, партньоре.
Трябва да въртиш бизнеса си, Макс.
"Чери - Гаранции и попечителство".
И в какво е обвинен синът ви?
Да, това е доста сериозно нарушение.
Вашият син ученик ли е още?
Разведени ли сте с баща му?
Бихте ли ме извинили? Ще звъннете след около половин час?
Да, благодаря ви.
"Аз бях третия брат от петима,"
"и правех всичко възможно за да оцелея."
"И не казвам, че това което правех беше правилно."
"За да се измъкнеш от гетото трябваше да се бориш всеки ден."
"Толкова дълго бях в калта, че даже не си помислях да се изправя."
"Знаех, че има и по-добър начин на живот и се опитвах да го намеря."
"Но и ти не знаеш какво ще направиш преди да ти се наложи"
"Отвъд Сто и десета улица си е цяло изпитание."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого на улицата."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това на улицата."
"Има още едно нещо за което искам да си поговорим с теб сега."
"Хей, братко има и по-добър начин да се измъкнеш."
"Смъркайки този кокаин, пушейки тази трева Човече, ти си се предал."
"Приеми моя съвет - или живей или умри."
"Трябва да си силен ако искаш да оцелееш."
"Семействата от другата страна на града"
"Ще отидат по дяволите без гетото наоколо."
"Във всеки град можеш да видиш , че всичко върви към разруха."
}"А Харлем е столицата на всички гета."
"Нека да го изпея - Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това..."
"...на улицата."
"Да, можеш..."
"Само се огледай около себе си, огледай се..."
"Само се огледай около себе си, о, да..."