Jackie Brown (1997) (Jackie.Brown.CE.1997.CD2.DVDrip.WS.XviD.DTS.6ch.iNT-HigHot.sub) Свали субтитрите
Ти не си стара. Изглеждаш чудесно.
Не, аз питам как се чувстваш ти когато остаряваш.
- Не те ли притеснява?
- Не е нещо за което се замислям.
- Наистина ли?
- Бях малко чувствителен относно косата си...
когато преди няколко години започна да пада, така че се погрижих.
Как ти подейства това?
Добре Иначе нямаше да го направя.
Направих го за да се усещам по комфортно, и знаеш ли, получи се.
Когато погледна в огледалото. Приличам на себе си.
При мъжете е различно.
Не мога да те съжалявам от тази гледна точка.
Защото съм готов да се обзаложа...
че изглеждаш по същия начин както си изглеждала и на 29.
Е да ама задника ми не е същия.
По-голям ли е станал?
Да.
Няма нищо лошо.
Нещо друго тревожи ли те?
Винаги съм се чувствала все едно всичко започва отначало.
- Колко гаранции каза, че си издал?
- 15,000.
- Това много ли са?
- Достатъчно.
Аз съм прелетяла единадесет милиона километра...
и съм посрещала пътници 20 години.
Но след ареста ми, най-добрата работа която успях да си намеря беше в Кабо Еър...
а това е най-скапаната авиокомпания в този бранш.
Знаеш, че изкарвам по 16,000 годишно...
плюс пенсионните осигуровки които не струват и пукната пара.
И с този нов арест който е надвиснал над главата ми, Макс, уплашена съм.
Ако изгубя и сегашната си работа, наистина ще трябва да започвам отначало...
а не ми е останало нищо което да ми послужи за основа.
Ще загазя много лошо.
И това ме плаши повече отколкото Ордел.
- Здрасти! Здравей, чудесно е че си тук.
- Да. Здравей, Джаки. Как си?
- Добре съм.
- Ще си поговорим с Рей отвън за минутка?
- Разбира се.
- Само за минута.
- Мога ли да запаля?
Разбира се.
-Какво става?
- Иска да направим сделка.
- Така ли? Изплашена ли е?
- Звучи малко изплашена.
- Какви са условията и?
- Иска да си запази работата.
- Така ли? И какво ще ни даде в замяна?
- Не е уточнила подробностите.
- Изчакваше и ти да дойдеш.
- Знае че случаят е мой, нали?
Е, не го каза, обаче не е глупава.
- Знае, че ти си този който я иска.
- Да вървим. Супер.
Джаки, извинявай че те накарахме да чакаш.
Така, какво можем да направим за теб?
Нуждая се от разрешение за напускане на страната, за да си запазя работата.
- Можем да се погрижим за това.
- Трябва ми за утре.
Ако не се появя на работа утре, ще ме уволнят.
Добре, ти знаеш какво искаме ние.
Ако съм на работа, ще успея да ви помогна.
Да ни помогнеш за кое, Джаки?
- Да хванете Ордел Роби.
- Значи, вече го познаваш.
Не сте ме питали досега.
- Сега казваш, че го познаваш.
- Разбира се, че го познавам.
- Аз му пренасям парите.
- Без майтап?
- Знаеш ли как си печели парите?
- Продава оръжие.
- Виждала ли си го да продава?
- Не.
- Тогава откъде знаеш, че се занимава с оръжие?
- Той ми каза.
Ако не беше така, защо някой от отдела за алкохол, цигари и оръжия ще го преследва?
Добре, как смяташ да ни помогнеш?
Ще направя всичко което мога за да го хванете, даже микрофон ще нося.
В замяна на помощта ми, искам разрешение за напускане на страната, и имунитет.
Не искаш много, а?
Можете ли да го направите или не можете?
Ами знаеш ли...
мисля че може да стане.
"Сега ще чуеш как той се моли за живота си, госпожичке..."
"защото е предал Нани Витали."
"Прочети вестника."
"Прочети го!"
"Нани Витали, опасен престъпник."
"Който вече е убил двама души."
"Знаеш ли как му викат?" "Лудото Куче - Убиец."
- Здравей, момиче.
- Здрасти!
Ей! Ей, ей, ей! Някой май си е купил нови дрехи.
Да, напазарувахме малко.
Не можех да оставя моето момче да обикаля наоколо облечен като скитник.
- Стига де. Не изглеждах като скитник.
- Да бе да.
Само дето дрехите ти все едно бяха взети от Армията на спасението.
По дяволите. Вече си се надрусала? Едва два следобед е.
Толкова късно ли е?
Пушиш прекалено много от тия лайна, това ще ти съсипе мечтите.
Освен ако мечтите ми са да се друсам и гледам телевизия.
Вие двамата май сте се наговорили, а?
Не ставай. Аз ще вдигна.
Разполагай се.
Джаки! 'Кво става?
Не, Джаки, Не съм получил съобщението ти.
- Тъкмо щях да ти кажа!
- Не, не, не, не, не по телефона.
Пробвай.
- Трябва да си сигурна че никой не те следи.
- Готово ли е?
Да. Има още една доза.
- Махни си палеца от отвора.
По дяволите.
Добре ли си?
Май... остарявам.
Вече не мога... да пуша и да се смея без да се закашлям.
Кашлянето е полезно. Разширява капилярите.
Знаеш ли, че когато кашляш, вкарваш въздух... в случая, пушек...
в такива части на белите дробове които обикновено не се използват.
Така , че кашлянето е за добро. Надрусваш се по здраво.
Определено знаеш доста за това.
Луис, трябва да изляза за малко.
След като ти харесва да се друсаш...
защо не останеш тук с Мел, да позяпате телевизия?
- Продължавай.
- Аз ще опитам тая трева по-късно, като се прибера.
Ще се надрусаме заедно довечера когато си изпълня задачите за деня.
Това Рутгер Хауер ли е?
Не, това е Хелмут Бъргър.
Hmm.
- Ще ме изпратиш ли до вратата?
- Добре.
- Надявам се нямаш нищо против че те оставям с Луис.
Няма проблем.
Опитай се да не му разкъсаш дрехите, става ли? Нови са.
- Ей, Луис! Ще се видим по-късно.
- Добре. До скоро.
- Искаш ли Метрикс?
По дяволите. Мамка му.
Какво е Метрикс?
Това е нещо като енергийна бомба, нещо като шейк, който пиеш вместо обилен обяд.
Нещо диетично?
Не. Това е като протеините които пият културистите, за да качат маса.
Не, мерси.
Добре.
Кога се видяхме за последно?
Ами... преди шест, седем години.
Все едно не е минало толкова време.
Доста време мина.
- На колко години си на тази снимка?
- На коя?
На тази с ролерите. Ето тази.
На 14.
- Била си на 14?
- Аха.
Помислих си, че си поне на 16.
Тогава бях почти толкова висока колкото съм и сега.
- А на другата снимка, зелената?
- Да?
Снимана е в един бар наречен Флипърс.
Помниш ли го? Беше в Холивуд. По това време в Лос Анджелис ли си бил?
- Не.
- А къде?
Бях в Детройт.
С Ордел?
Да. Вече се бяхме запознали.
А падахте ли си по диското?
Не-е.
- Хайде де. Не ме лъжи.
- Не, наистина. Не обичам да танцувам.
- А вечер не излизахте ли?
- Излизах понякога за да забия някое гадже, но...
навсякъде беше толкова шумно пък и нали не обичам да танцувам.
Обикновено просто си пийвах по баровете.
Кого си изрязала?
- Това съм аз в Япония.
- А това рамо на кого е?
Това е едно момче с когото живеех тогава.
Казваше се Хи-Хиро... Хиро... Хироши.
- Трябва доста да те е впечатлил.
Така и не можах да го опозная.
Аз не успях да проговоря японски, а и неговия английски беше ужасен.
Какво се опитвам да кажа? Всъщност английския му беше по-добър от моя японски.
- Трудничко вие е било.
- Не съвсем.
И без това нямахме кой знае какво да си кажем.
Не го познавах добре, но достатъчно за да разбера...
че няма да ми липсва много...
Както и да е, пазя си тази снимка, защото от целия ми шибан престой там...
това е единствената ми снимка от Япония.
- Това е в Япония.
- О, да.
Ами... Да, може... Да, прилича. Може да се познае.
Искаш ли да се чукаме?
Да.
Три минути по-късно
Това беше забавно.
Да. Това беше върха.
Сега може да разпуснем малко.
Да.
Има ли бира?
Да, разбира се. В хладилника.
Отивам на бара, скъпа.
- Джаки Джак!
- Хей.
Трябва да запомня това място. Много е шик.
На две минути от бардака, и на десет от лодката. Не е зле.
- Какво ще пиеш, братко?
- Направи ми една водка ориндж.
- Още нещо?
- Не, мерси, аз съм добре.
О, да, добре си.
Сигурен съм, че когато идваш събота вечерта тук...
ти трябва "Анти-негро" спрей за да държиш всички досадници настрана.
- Справям се добре.
- Глупости, Джаки.
Ти си горещо парче. Сигурен съм че се справяш отлично, не просто "добре".
- Някой проследи ли те?
- Не мисля.
Но това няма значение, защото те вече знаеха че ще се срещаме.
- Откъде по дяволите знаят?
- Аз им казах.
- Ти си им казала...
- Три двадесет и пет.
- Ето. Задръж рестото.
- Благодаря ви, сър.
- Казала си им, че съм аз?
- Те вече знаеха.
Това, по дяволите, не значи, че е трябвало и ти да го потвърдиш.
Единственият начин да ми разрешат да летя, беше...
да се съглася да им помогна, което те си мислят че правя в момента.
Така , че най лесно беше да им дам някой, който вече познават... теб.
Нещо друго казвала ли си им?
Да, че имаш половин милион в Мексико, и искаш аз да ти го донеса.
- Мамка му... Изпяла си им всичко?
- То си е истина, нали?
И какво като е истина по дяволите?
Те знаят, че аз ти доставям нещата.
Да, казах им за половиния милион. Обаче на тях изобщо не им пука.
Всичко което искат, е да те хванат, че търгуваш с оръжие.
Така, че им казах, "Искате ли доказателство, че търгува?"
- "Нека да пренеса парите".
- И те казаха?
Да.
Ей, какво има? Искам да кажа, нали това обсъждахме миналата вечер.
Струва ми се че е малко рисковано, знаеш ли. Заеби това.
Нека ти обясня всичко, става ли?
Ще направя две доставки... първата ще е от 10,000.
Нещо като суха тренировка. Те ще ни наблюдават, за да разберат как става.
При втората доставка, ще ти донеса петстотинте хиляди.
Това е много рисковано.
-Не, няма да мога да припаря до парите.
- Няма да ти се наложи.
Казах им, че ти никога не взимаш парите сам.
Винаги изпращаш някой, и аз никога не знам предварително кой.
- Това е добра идея.
- Ако ме слушаш ще разбереш че е дяволски добра.
Първият път когато го правя, те ще душат наоколо...
и ще видят че давам десетте хиляди на някого.
- На кого?
- Не знам. Някой твой приятел.
- Жена?
- Ако искаш.
Да. Да, Имам някого предвид.
Чакай малко. Ако ще те пуснат да минеш... защо не пробваме да пренесем
всичките кинти още първият път?
- 'Щото не им вярвам.
При следващото пътуване, когато ще ти нося половиния милион...
ще изглежда така, все едно правя същия трик, както първия път.
- Но ти няма?
- Не. Ще ги дам на някой друг преди това.
И те ще проследят не този който трябва...
мислейки си че тя ми носи парите.
- Това е идеята.
- Значи ще ни трябват две жени.
- Можеш ли да се погрижиш за това?
- Да.
Да, имам ги на разположение.
И къде планираш да го направим?
В търговския център Дел Амо, някъде из заведенията за бърза закуска.
И предполагам, че искаш част от парите за себе си?
Планът е мой. Заедно сме в това.
Да, но парите са мои, и нямам нужда от партньори.
Аз не съм ти партньор. Аз съм ти помощник.
Ще ти помогна да измъкнеш парите си от Мексико, ще ти ги донеса в Америка...
и ще ти помогна да направим всичко това под носа на ченгетата.
Следователно, съм твой помощник а помощниците взимат 15%.
- Не, помощника взима десет процента.
- Не, толкова взимат посредниците.
- Ще ти дам десет.
- Не. Не.
Помощникът взима 15%, посредника 10.
Аз взимам 15%, разбра ли?
Ще ти дам само десет.
Плюс обичайното заплащане.
Става.
И така той каза, "Майната му", и се захвана с оръжията.
Можеш да продаваш оръжия навсякъде където има търсене, и на никой не му пука.
Държи се като някакъв международен търговец на оръжие...
хайде де, не на нас тия. Само на наркомани продава.
Това май свърши.
- Изгасна ли?
- Да.
Да, дотук беше.
Обаче трябва да признаеш че не е много умен.
Ами...не бих стигнал до там че да кажа това.
Та той си мърда устните когато чете.
Какво означава това според теб?
Да кажем, че е уличен хитрец.
Това му го признавам. Обаче все пак си е загубеняк.
Онзи ден застреля един който работеше за него.
Какво се опитваш да ми кажеш?
Че трябва да се чупя от тук?
Въобще не се опитвам да ти кажа нищо такова.
Знаеш къде отиде, нали? Да се види с онази стюардеса.
- Това притеснява ли те?
- Моля ти се!
Ами, откъде да знам. Живееш с него, така че...
Не! Аз живея тук а той се отбива понякога.
Разказа ли ти за половиния милион който има в Мексико?
Разбира се, че ти е разказал. Разказва на всеки който е готов да го изслуша.
Ами това е което той и онази стюардеса правят.
Планират как да пренесат парите до тук.
В смисъл?
Нека той и стюардеса да донесат парите...
и след това ние ще ги свием от тях.
- Може ли да те питам нещо?
- Стига бе.
Не ставай сериозен, дошли сме да разпускаме?
Не. Става въпрос за Мелани.
Знаеш ли какво? Много съжалявам за това...
но трябваше ненадейно да отскоча до едно място.
И си помислих, добре де, майната му, Луис не е бил с гадже отдавна.
Затова реших, нека се позабавлява малко с Мел.
А тя какво каза?
Не съм я питал. Познавам Мелани.
Тая кучка ще те изчука две минути след като изляза през вратата.
Мелани е много добра в това да ти метне едно "негърско" чукане.
Всъщност изобщо не е добра, но обича да се чука.
- Значи не ти е гадже?
- Това ли си мислеше?
- Не, не бях сигурен. Не знаех.
- Обаче я изчука въпреки това?
Ами...
това че не ти е приятелка май го усетих.
Надявам се че поне си се почувствал виновен след това.
После се почувствах, да.
O, o, мамка му.
Обаче,... все пак какво е тя за теб?
Тя е просто една от кучките които оправям.
Взех Мел от Хермоуза Бийч...
и наех тоя апартамент за Симон в Камптън където си и ти...
и на четири пресечки имам едно младо 19-годишно селско момиче на име Шеронда.
Намерих я на автобусната спирка два дни след като е избягала от провинцията...
боса, приличаше на излязла от кокошарника.
Заведох я в моето местенце в Камптън, и казах и че това е Холивуд.
- И тя ти повярва?
- О, да.
За тъпия и селския задник, Камптън е като Холивуд.
Най-близкото до което е била, всъщност.
Но ти се доверяваш на Мелани за твоя бизнес?
О-о!
Опитала се е да те настрои срещу мен, нали?
- Да.
- Знаех си.
Знаех си.Знаех си! Виждаш ли, и без да ми казваш - разбрах. Познавам си кучката.
Не разбирам защо държиш някой на който даже не се доверяваш.
Не бих и се доверил. Познавам я.
Не мога да те разбера, човече.
Ами, не може да се вярва на Мелани...
но винаги можеш да разчиташ на Мелани да бъде Мелани.
И все още не мога да разбера защо я държиш при себе си.
Казах ти. Тя е моята сладка, малка сърфистка.
Вече не е толкова хубава колкото беше...
и е три пъти по-голяма кучка от преди...
обаче е бяла.
Имате едно ново съобщение.
Здравей, Джаки. Макс се обажда.
Исках само да разбера как мина днес при ченгетата.
Ако искаш да ми се обадиш, домашният ми телефон е...
915-9302.
Или може да ме намериш в офиса, където телефона е...
313-3688.
Има го и на визитката която ти дадох, когато се видяхме за първи път.
Не знам дали я пазиш, но там е написан.
O, нека ти дам и номера на пейджъра ми.
- Той е 991-1075...
после набираш 6872.
Чакаш сигнала, и набираш 59...
и затваряш.
Ами, добре, значи ще си поговорим по-късно.
Надявам се че всичко е наред. Чао.
Край на съобщението.
Дел Амо град Торанс, калифорния
най-големият закрит търговски център в света
Парите ще бъдат в пазарска торбичка от Дел Амо, нали?
Ще си взема нещо за хапване, ще седна тук, после идва твоето момиче.
- Намери ли вече някоя?
- А-ха.
- Коя?
- Защо те интересува?
Интересува ме да не вляза в затвора.
- Да не ми изпратиш някоя дебелоглава курва и...
- Ей, ей, ей, ей!
Няма да е някоя дърта курва. Ще е някое точно маце, обещавам.
Окей, разбрахме се, нали? Аха.
Ще разгледам наоколо да потърся фланелка която исках да си купя.
- Ще се видим после.
- Ей, не си забравяй торбичките.
Мамка му!
Макс! Макс!
Ей.
Здравей.
- Изненадваш ме.
- Вървях точно зад теб.
И не ми обръщаше внимание. Какво те води насам?
- Ще ходя на кино.
- Кой филм ще гледаш?
Какво по дяволите става тук?
- Звънях ти снощи.
- Знам. Чух съобщението.
Рей искаше да вечеряме, за да можем да си поговорим, за "ужилването" което подготвяме.
Така го нарича,"ужилване".
Държа се... Държа се много добре.
Мислиш ли, че ще ти помогне?
Може би.
Но ми се струва, че е нещо повече като че ли иска парите за себе си.
Намекнал ти е нещо такова?
Не. Опитва се да се прави на печен.
Мисля че няма нищо нередно в това.
Той е само едно младо момче на което му доставя удоволствие да е ченге.
Познат ми е този тип хора. Повярвай ми.
Интересува го повече Ордел отколкото парите му.
Ако направи нещо незаконно, то ще е за да се добере по-лесно до присъдата...
но не би избягал с парите, те са доказателство.
- А ти, Mакс?
- Какво аз?
Ако бях на неговото място ли?
Не, сега на момента, без да се поставяш на мястото на никой.
Ако ми се открие възможност да гепя пълна чанта с пари, дали ще го направя?
Знаеш произхода на парите. Не са спестяванията на някого.
Дори няма да усетят че ги няма.
Липсата на половин милион няма как да не се усети.
Отбягваш въпроса, Maкс.
Добре де, предполагам че ще бъда изкушен...
особено сега, когато смятам да се откажа от бизнеса с гаранциите.
- Защо?
- По ред причини.
Основната е че, ами... отегчих се.
И кога взе това решение?
Отдавна си мислех...
и най-накрая реших.
Май беше в... четвъртък.
- Госпожица Браун?
- Да?
- Аз съм Макс Чери. Вашият попечител..
Нощта, когато ме измъкна от затвора?
Да. Отидох да взема онова момче.
Разбрах че е отседнал у тях, и...
Промъкнах се вътре, и го изчаках...
Чакай малко. След като бяхме заедно, си се промъкнал в нечия къща?
Да. Върнах се в офиса и разбрах че си ми взела пистолета...
взех друг пистолет и още един, газов...
отидох у тях в Ел Монте и зачаках да се прибере.
- И когато той се прибра?
- Стрелях по него с газовия пистолет.
Докато беше замаян му сложих белезниците и го заведох в участъка.
- Наистина ли?
- Това ми е работата.
- Наистина ли го направи?
- Всъщност, той така и не се прибра.
Но седейки на дивана у тях в тъмното, стискайки газовия пистолет.
Цялата къща смърдеше на котешка пикня.
След няколко часа, си помислих...
"Защо го правя?"
19 години в тая мръсотия.
Реших. Край.
Не ми отговори на въпроса, Макс.
На кой въпрос?
Ако имаш шанс сега, след като си вече безработен...
да се измъкнеш с половин милион долара...
ще го направиш ли?
ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПАРИТЕ ПРОБНА ВРЪТКА
Трябва да престанем да се срещаме по този начин.
- Как беше полетът?
- Нормално.
- Сигурен съм че си доволна да работиш отново. - Да.
Аз съм агент Рей Николет от А.Т.Ф.
Джаки Браун, Ордел Роби.
Прехвърляне на парите, пробната врътка.
Часът е 3:07...
1-ви юли, 1995.
Местоположението ни е паркинга на летището...
ред "F", сграда "D".
- Какво правиш?
- Документирам всичко това.
- Мислех си че ще оставите тази пратка да премине.
- Ще я оставим. Не се безпокой.
Но всичко ще е отразено в моя доклад.
Обектът носи пътническа чанта.
Вадя от чантата кафяв плик.
В плика има пари.
- Само стотачки ли са?
- Аха.
Сто доларови банкноти.
Добре, сега ще ги преброя.
- Кога трябва да си там?
-В 4:30. Ще ме чака жена.
- Как се казва?
- Не ми каза.
- Ще я проследите ли?
- Когато си тръгне, някой ще я последва.
- Ще я спрете ли?
- Не, не този път.
Добре. Сумата на парите ...
в кафявия плик е десет хиляди долара, нали?
- Обектът ще достави парите в...
Пазарска торбичка от Дел Амо.
Пазарска торбичка от Дел Амо.
- Торбичката е... лилава..
- Бяла е.
- Бяла.
- Бяла е.
- Добре де, торбичката е бяла..
- С розови надписи.
- Лила..
- Лилави картинки.
- Надписите са розови.
- Добре..
Торбичката е бяла. Има лилаво по нея, и розови надписи.
- Точно така.
- Отпечатано е красиво маце.
Добре, ето ти я.
- Мястото заето ли е?
- Не. Заповядайте, седнете.
- Май си гладна.
- Ами, да.
Сложи торбата на пода, окей? Под масата, до моята.
И като си тръгна... Абе, ти си знаеш.
Как се казваш?
Шеронда.
Шеронда, хубаво име.
Шеронда, продължавай. Можеш да хапваш.
Е, Шеронда, беше ми приятно.
Ей сега ще се върна. Само да проверя торбата. Чакай ме тук.
Макс, нали и ти това каза. Рей иска да пипне Ордел.
Изобщо не го е грижа за парите.
Не могат да го осъдят за парите. За оръжията - могат.
Прекалено опростяваш нещата.
Това се прави, когато искаш да се измъкнеш от кашата в която си се забъркал.
Разсъждаваш разумно.
Мога да го направя, Макс. Знам, че мога.
Само че, не мога да го направя без теб.
Всичко е наред.
Извинявай, скъпа. Знаеш ли колко е часа?
- Не, госпожо. Нямам часовник.
Може и да стане.
Ако успее да се справи с ченгетата по подходящ начин...
сигурно ще се получи.
"Дадох ти сърцето и душата си..."
"Нали така, скъпа..."
"Нали така, скъпа..."
- Кой е?
- Джаки Браун.
Не е като да те питам дали мога да отида някъде и да остана да преспя.
Просто искам да поизляза малко да се разсея.
Сега пък и ще се цупиш!
Сега ще и трябват 20 минути да си намери чантата, сандалите...
слънчевите очила, и да излезе.
Джаки, това е Луис. Луис, Джаки.
А мацето което потропваше сърдито с крака...
това е Мелани, която тъкмо си тръгваше!
Забавлявай се, скъпа. Не се нервирай.
- Искаш ли питие?
- Не. Искам да говоря с теб, навън. Веднага.
Ами, заповядай в моя офис.
- Какво има?
Разбрахме се да го направим както аз кажа, или изобщо да не захващаме!
- За какво, по дяволите, говориш?
- За какво говоря ли?
- Шеронда предаде парите на някой друг.
- Откъде знаеш?
- Нали бях там! Видях я!
- Не трябваше да си там по това време.
- Знаех си, че ще пробваш някакви простотии!
- Спри за малко!
- Никакви простотии не сам пробвал!
- А това, как го наричаш тогава?
Това са си моите шибани пари! Мога да правя каквото си поискам с тях.
Не можеш да правиш каквото ти скимне при положение, че е заложен моя задник!
- Или го правим по моя начин, или майната му!
- Джаки, Джаки, Джаки!
- Успокой се вече! Спокойно!
- А, не! Няма да се успокоя! Не!
Слушай! Чуй ме! Жената, която си видяла беше Симон, моя приятелка.
Тя е тази която ще получава парите.
Мислех си, че трябва види как става врътката. Свястна жена е.
Ще ти допадне. Всъщност, тя е на път за насам в момента. Чакай малко.
Луис, обади се на Симон. Кажи и по-бързо да си довлече задника тук.
Кажи и, че я чакаме.
- За тая дреболия ли си се ядосала?
- Дреболия ли?
- Извинявай.
Ще си сипя още едно. Сигурна ли си, че не мога да изкуша и теб?
- Хайде.
- Добре, става. Да.
Обаче ми сипи нещо силно.
Николет и Даргас ще ме спрат на летището и ще бележат банкнотите.
Това не ми харесва.
Маркировката може да се махне!
Ще им кажа, че всичко ще е както преди, и те ще проследят Шеронда.
Ей, Луис. Луис? Няма ли я?
- Ей! Никой ли не отговаря?
Това засяга и теб, така че слушай по-внимателно, става ли?
- Лу!
Обаче този път ще дадеш на Шеронда торбичка на "Билингсли", нали?
Точно така. Еднаква с тази която Симон ще ми даде, нали?
Симон и аз правим размяната в "Билингсли". Тя знае ли как изглеждам?
Нали те видя с Шеронда, не помниш ли?
Taka, значи със Симон ще се срещнете в отдела за дрехи, нали?
- Да. Дизайнерските бутици.
- Да, да, да. Мястото със скъпите боклуци.
Пробната за дрехи. Има голяма табела над вратата. Не може да я пропуснеш.
И защо точно там?
Защото ченгетата ще ме следят изкъсо.
Затова не можем да рискуваме да го направим отвън, на открито...
или пък около барчетата и ресторантите.
Затова трябва да е в пробната и то задължително с жена.
Добре. Та значи ти ще вземеш...
торбичката от "Билингсли" която Симон ти даде, и ще я дадеш Шеронда.
- Точно така.
- Симон ще трябва да изчака.
И да наднича от пробната докато...
ти и дадеш знак, че никой не я наблюдава.
После ще излезе от магазина, ще се качи в колата, и готово.
Ето! Виждаш ли?
А ти какво ще правиш през цялото това време?
Понеже куките ще ме следят, аз ще бъда в един стриптийз бар, и ще чакам Луис...
да ми се обади когато всичко е наред.
Трябва да тръгвам!
- По дяволите! Кой ти праща съобщения постоянно?
- Рей, ченгето.
Това малко ме нервира, май ти и това копеле доста сте се сближили.
Ей, ако не бяхме толкова близки с него, всичко това нямаше да проработи.
Ордел има един тип който работи за него, казва се Луис.
- Запозна ли се с него?
- Да, Днес следобед, преди да дойда тук.
Беше в апартамента на Ордел в Хермоуза Бийч.
Не знам дали живее при него, но мога да разбера.
- Двамата говорихте ли си?
- Не съвсем.
Пича се казва Луис Гара. Излежал е четири години в затвора Сюзънвил.
- За какво?
- Банков обир.
Проследихме го. Той определено работи за Ордел.
Излежали са заедно две години, преди около...
20 години или повече в затвора Хънтсвил.
Обаче той не живее при Ордел в Хермоуза Бийч.
Настанил го е в Комптън.
При някаква 56-годишна дребна крадла, която се казва...
Хаукинс, Симон Хаукинс.
- Познаваш ли я?
- Не.
- Говорили ли са за нея?
- Все още не.
Добре, а коя е другата?
Някакво бяло маце на име Мелани, още едно от гаджетата на Ордел.
- Каква е нейната роля?
- Заради нейния кокаин бях закопчана.
- Така ли?
- Тя знае всичко. Не е вътре в играта...
И затова е бясна.
Е, определено бих искал да си поговоря с нея.
Всички готови ли са за утре? Наред ли е всичко?
Всичко е по старому, с изключение на една малка промяна.
- Казах му, че Ордел е променил сумата която смята да пренесе.
Мислиш ли, че захапаха въдицата?
О, да. Накарах ги да си помислят че Ордел е здраво изнервен...
а пък те се блазнят от мисълта, че той се страхува от тях.
Едно добро ченге никога няма да те остави да разбереш, че е разбрало когато го лъжеш.
На него просто му трябваше разумно обяснение.
Всичко е по старому, с изключение на една малка промяна.
И каква е тя?
Ордел усеща, че положението е напечено, за да пренася парите си...
знае, че го следите и е станал голям параноик.
- Значи сме го поизпотили малко.
- Засега ще остави половиния си милион...
но ще пренесе 50,000 в случай, че му потрябват за гаранция.
- Няма да е толкова лесно.
- Не бъди толкова педантичен. Рей повярва.
Нали ще трябва да му покажеш парите на летището.
Няма да му покажа цялата сума, той ще види само 50,000.
- И къде ще са другите пари?
- В чантата, най-отдолу.
- А ако провери?
- Няма. Не го е правил преди.
Той очаква да види 50,000, и те ще бъдат там, отгоре.
- Поемаш голям риск, хлапе.
- Не е така.
Ако ги намери, ще кажа че Уолкър ги е сложил...
и не съм знаела за тях, както и преди за кокаина.
- Тогава ще си вън от играта. И то без нищо.
- Да, но поне няма да съм в затвора...
и поне ще съм опитала.
Те ще те следят непрекъснато.
Точно затова ти няма да предприемаш нищо, преди да изляза от пробната.
- Облечена в рокля.
- Не, костюм. Харесала съм си един.
- Прилича на...
Извини ме.
Ало?
Виж сега, имаме малка промяна в плана.
Не, не, не, не е нещо сериозно.
Всичко е както си беше, с една малка разлика.
Сещаш ли се за оная кучка Симон която видя в търговския център?
Днес не дойде, явно е решила да избяга от мен.
Двамата с Луис ходихме до квартирата и. Изчезнала е.
Шибаната кучка е изчезнала с моите десет хиляди долара.
Ей, ей, ей. Не ме нервирай и ти.
Мамка му, нали ти казвам, че няма никаква промяна.
Всичко си е точно както се разбрахме.
Само дето този път когато правим размяната...
на мястото на Симон ще е Melanie.
Мелани има толкова усет колкото и онази кучка. Тя ще бъде на същото място.
Добре. До по-късно.
Страхливец.
РАЗМЯНАТА НА ПАРИТЕ
РАЗМЯНАТА НА ПАРИТЕ ИСТИНСКАТА ВРЪТКА
Пликът съдържа 50,000 долара.
Преброих ги, сега маркирам банкнотите...
в горния ляв ъгъл със зелен флумастер върху втората нула.
Изкушавал ли си се някога?
От какво? Да си прибера някоя от тези в джоба?
Аха.
Ако го направя, трябва да ти дам и на теб, нали?
Разбира се, никой не колко точно са парите.
Предполагам, че можем да си вземем колкото си поискаме. Така ли е?
Да. Всичко което каза е истина.
В смисъл, не е като да ги откраднем от някого.
- Това също е възможна гледна точка. - Да.
Само, че тази гледна точка не се споделя от агенцията за която работя
След като тези пари са доказателство, те принадлежат на агенцията.
Официално снемам обвиненията срещу теб.
Не прави нищо глупаво.
Как да направя каквото и да е глупаво като ме следите непрекъснато?
Знаеш ли, радвам се, че си проумяла това...
защото ми спестяваш труда да ти го подчертавам.
Ето каква е сделката.
Искам да вземеш тези пари.
И да ги пъхнеш в тази пазарска торба от "Билингсли".
И точно тези пари очаквам да видя...
като погледна в торбичката на Шеронда.
Ясно?
- Да, ясно.
- Разбрахме се.
Има само три причини, поради които можеш да не се явяваш в съда.
Първата е - ако си в болница, втората - ако си в затвора, и третата - ако си пукнал.
Това значи, че не си ми приятел. Защо ме забъркваш...
Уинстън!
- Чакай. Задръж малко. Изчакай за минута.
- Излизам за няколко часа.
Къде отиваш?
В търговския център Дел Амо. Ще отида на кино, може да хапна.
- Кой филм ще гледаш?
- Някой който започва скоро и изглежда добре.
Добре. Забавлявай се.
- Хайде да тръгваме!
- Ей сега!
И преди малко каза същото. Трябва да тръгваме!
Ало?
Луис? Какво по дяволите правите още там?
Ами, аз, аз, аз, чакам нея. Аз съм готов за тръгване.
Мамка му, ти си тоя дето командва!
Ами тя продължава да повтаря "Ей сега", 'кво да направя?
Отиди, хвани тая кучка за косата, и и измъкни шибания задник навън!
Моите пари са заложени на...
- Ей, трябва да тръгваме! Закъсняваме!
- Хайде, Мел! Трябва да тръгваме! Хайде!
- Целуни ме отзад, отрепко!
"Живея на улицата"
"Защото няма къде да се приютя"
"Уличния живот е единственият който познавам"
"Когато живееш на улицата"
"Има хиляди начини да се преструваш"
"Преструваш се, а в това време животът ти отлита"
"И оставяш хората да разберат"
"Какво си искал да постигнеш"
"И всяка вечер сияеш като супер звезда"
"Докато животът отминава като евтин маскарад"
Ще го намалиш ли?
На мен ми харесва.
Луис, канех се да ти кажа, че си малко напрегнат.
"Когато живееш на улицата е по добре да не остаряваш"
"Или ще почувстваш студенината"
"Винаги ще има любов за продан"
"Като приказка за възрастни
"Щастието винаги се усмихва на родените с късмет"
"И ако запазиш младежкия си дух песента ти вечно че се пее"
"Ще срещнеш любовта по своя път под щастливата луна"
"Живея на улицата"
"Защото няма къде да се приютя"
"Уличния живот е единственият който познавам"
"Когато живееш на улицата"
"Има хиляди начини да се преструваш"
"Преструваш се, а в това време животът ти отлита"
- Здравейте. Мога ли да ви помогна?
- Да.
Мисля, че ми хареса този костюм. Бих искала да го пробвам.
Уау! Изглеждате много добре.
- И костюмът ми отива, нали.
- Стои ви невероятно.
Ако носите този костюм на бизнес среща, вие ще диктувате правилата.
Наистина ли? Харесва ми. Ще го взема.
- Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
В брой.
- Мелани?
- Джаки?
Как си?
- Ще купиш ли костюма?
- Да. Харесва ли ти?
- Много добре ти стои.
- Имаш ли нещо за мен?
Разбира се.
Има и малък подарък за теб.
Нима Ордел някога е направил нещо за нас, а?
Мерси.
Реших да остана с костюма вместо пак да обличам измачканата ми униформа.
- О, няма проблем.
- И така, колко струва?
- Значи, блуза...
панталони.
Общо 267 долара.
Добре.
- Чакайте! Рестото ви.
Някой е забравил торба с плажни хавлии в последната пробна.
Рей, Рей, Рей, Където и да си покажи се! Рей!
Рей, Мелани нахълта в пробната.
Взе всичките пари и побягна!
Мамка му.
Хайде. Закъсняваме. Раздвижи се, по дяволите
- Мърдай.
- Луд ли си?
Трябваше вече да сме там, и щяхме да бъдем
ако ти не се размотаваше.
Исусе Христе, Луис, забави малко.
- Исусе. Оуу!
- Просто... престани с глупостите си.
Оу.
Идиот.
- Пусни ме.
- Стой до мен, кучко.
- Шибан монголоид.
- Шибана...
Ето, виж това. Хубаво е...
Наистина ли? Харесва ми. Ще го взема.
- Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
В брой.
Костюма и отива. Ще отида да разгледам...
Стой на шибаното си място, разбра ли? Просто стой тук.
Потиш ли се?
Работата ти идва множко?
Ще бъда ей там.
- Никъде няма да мърдаш.
- Много се набиваш на очи.
Не ми пука, а ти ще стоиш тука.
Ей, Ще ме пуснеш ли!
- Дизайнерски бутици.
- Мамка му.
Ей, къде отиваш?
- Изчезвам оттук. Ти как мислиш?
- Нека аз да нося чантата.
- Майната ти. И сама мога.
- Дай ми чантата, по дяволите.
- Да ти го начукам...
- Какво, ще я скъсаш ли?
Дай ми тая чанта преди да съм те нокаутирал.
- Разкарай си ръцете.
- Добре, де. Исусе, какво ти е?
Аз ще нося чантата.
Добре, имаш я. Вземи успокоително, за бога.
Да ти го начукам, и на теб, и на успокоителните ти хапчета.
Помниш ли откъде влязохме? Не-е, не е оттук.
Къде по дя... Накъде? Накъде?
Исусе, вие двамата сте най-големите скапаняци...
които съм срещала през целия си живот.
Как въобще си успял да обереш банка?
Ей, когато обираше банки, и тогава ли не успяваше да си намериш колата?
Нищо чудно, че са те тикнали в затвора
Дали е на този ред, Луис?
Дали?
Луис?
Лу-иссс?
Това ли е алеята, или е следващата?
- Тази е.
- Сигурен ли си?
- Да, сигурен съм.
- Напълно ли? Не изглеждаш уверен.
Ей, не казвай...
Не казвай нито дума повече, разбра ли? Дръж си устата затворена.
- Виж...
- Сериозно. Нито една шибана дума повече, ясно?
Добре, Луис.
Видя ли, точно където ти казах е.
Боже.
"В моята среднощна изповед"
"Когато признах на целия свят, че те обичам"
"В моята среднощна изповед"
"Когато казах всичко, което исках"
"Любовта, която не разбра, момиче"
"Направих го, нали, скъпа..."
"Направих го..."
Да ви покажа ли нещо?
Не, просто убивам времето, чакайки жена ми.
О, разбира се. Е, ако нещо ви хареса, не бъдете срамежлив.
Няма. Мерси.
Уау! Изглеждате много добре.
- И костюмът ми отива, нали.
- Стои ви невероятно. Ако носите този...
- Стой до мен, кучко.
- Шибан монголоид.
Ето, виж това. Хубаво е...
Ще го взема. Бързам. Ще ми донесете ли касовата бележка?
- В брой или с кредитна карта?
- В брой.
Ей, Ще ме пуснеш ли!
- Дизайнерски бутици.
Реших да остана с костюма вместо пак да обличам измачканата си униформа.
О, няма проблем. разбирам.
- И така, колко струва?
- Значи, блуза, панталони.
- Ето ни и нас.
Общо 267 долара.
- Заповядайте.
- Чакайте! Рестото ви!
Някой е забравил торба с плажни хавлии в последната пробна.
Извинете.
Жена ми мисли, че е забравила торбата си с плажни хавлии в пробна.
Да, мисля, че са си там. Влезте ги вземете. Няма никой вътре.
- Мерси.
- Последната пробна.
Взех ги.
...нали, скъпа..."
"Опитвах толкова много пъти, и това не е лъжа"
"Като че ли те карам да се смееш всеки път когато плача"
Продължавай да караш до Девета, докато видиш всичките онези автосалони.
Ще оставим тая таратайка на паркинга и ще вземем...
кола, за която ченгетата нищо не знаят.
Къде е Мелани?
Точно това исках да ти кажа. Бъзикаше ме постоянно.
Ядоса ми се, защото не я оставих да носи чантата.
И после започна да ми се подиграва за това-онова...
че, не съм се сетил къде е паркирана колата веднага, след като излязохме.
Започна да се заяжда с мен. "Това ли е алеята, Луис?"
"Тази ли беше, Луис?" Направо ме изкара извън нерви.
- И, какво? Заряза я там?
- За.., застрелях я.
Гръмнал си Мелани?
- Два пъти. На паркинга.
- Не можа ли да и кажеш да спре?
Ами, как да и кажа? Нали я знаеш каква е.
Не можа ли само да я шамаросаш?
Можех, но точно тогава... в момента, не знам...
И я гръмна? Два пъти?
- Мъртва ли е?
- Ами... Доста .
Какво значи "доста", Луис? Това не е никакъв шибан отговор.
- Да или не. Мъртва ли е?
- Така мисля.
- Така мислиш? Кажи ми, Луис. Мъртва...
- Да. Мъртва е.
- Къде я простреля?
- В гърдите и стомаха.
Ако е трябвало да го направиш, значи е трябвало, братко.
Това което не ни трябва, е тази кучка да оживее.
Всеки друг, но не и тя.
Луис?
Какво?
Къде са останалите пари?
- Колко има там?
- Не знам. Може би 40 хиляди. Даже по-малко.
Ами, ти... ти каза 550.
Да, малко не достигат, нали? Малко, около половин милион.
Виж, виж. Това е чантата с която тя излезе.
Тя не е бъркала вътре. Нито пък аз.
Излезе откъде?
От пробната. Всичко протече точно както трябваше.
Колко се забави вътре?
Минута. Дори по-малко. Излезе веднага.
- Луис, истината ли ми говориш?
- Слушай, кълна се в Господ.
Кълна се в живота си.
Тя излезе с тая шибана чанта, и аз и я взех.
- И после?
- И после нищо - това е.
Излязохме на паркинга.
- Където ти я застреля?
- Точно така.
Луис, сигурен ли си, че Мелани не е в някоя стая някъде...
с половин милион долара...
за които съм си скъсал гъза от бачкане?
- Да те шибам, как може да ме питаш това.
- Знам, че кучката искаше да ме нареди.
Майната ти, братко. Как може да се съмняваш в мен?
Не се ли опита да те наговори?
По дяволите!
Спри колата за малко.
Как може да ме питаш?
Добре, къде е пистолета с който я застреля?
Там вътре.
Какво още искаш да ти кажа? Че съм можел да извадя два от патроните.
Джаки Браун го е направила.
Ако е била тя, защо не ги е взела всичките?
О, със сигурност ще я попитам преди да и пръсна мозъка.
Може пък федералните да са ги взели.
Ъ-ъ, не. Ако в чантата нямаше...
нищо друго освен хавлии...
тогава може би щях да си помисля, че не е могла да извади парите...
от куфара и агентите са ги взели.
Но тя е напъхала книги вътре за да ни изиграе.
Аз затова не проверих. Защото чантата тежеше нормално.
Точно така. Слага вътре около 40 бона...
за да ми натрие носа.
Разбираш ли? Искала е да разбера, че тя ме е обрала.
Ами. Не знам... Наистина, не знам. Не знам.
Ако не ги е взела тя, са били федералните.
Или... или... Я, чакай малко.
Ами ако е дала парите на някой друг преди...
Мелани даже да е влязла в пробната.
А-ха.
- Човече, забравих да ти кажа?
- Какво?
Знаеш ли кого видях там?
Не, кажи ми.
Тогава не се замислих. Не, не, учудих се...
какво прави там.
Зачудих се какво прави там, но не предположих...
че може да има нещо общо с нас.
Помислих си, че е със жена си, или гаджето си. Търговския център е огромен..
Луис, Луис, Луис! Изплюй камъчето, кого си видял?
- А да, Макс Чери.
- Макс Че...
Видял си Макс Чери в същия магазин, когато сте...
Ей, погледни ме като ти говоря!
Видял си това копеле по същото време, в същия магазин, където...
трябваше да вземем половиния милион.
И не си се замислил какво прави там?
Не. А те двамата познават ли се?
Да, по дяволите, познават се. Той и беше попечител.
- Ами, аз откъде да знам?
- Нали познаваш твоя попечител.
Знаеш, че тези копелета са по-подли и от торба със змии, нали?
Как да се усъмня в нещо след като изобщо не знаех...
че те двамата се познават?
Не ми се слушат шибаните ти извинения , Луис.
Не се оправдавам.
Само ти казвам... шибаните... обяснявам ти причините.
О, значи ми обясняваш причините поради които...
изгуби всеки шибан цент, който имам?
-Ей... Ей.
- Ще ми разясняваш причините?
- По-добре...
- Нека аз ти ги обясня, копеле.
Очевидно е, че твоя задник не струва и пукната пара.
По-добре престани.
Какво ти става бе, човек?
Преди беше печен.
Не ми каза, че ще пазаруваш.
- Мислех, че съм ти казала.
- Е да, ама, не си.
Знаеш ли, ако бях на твое място...
със всичките простотии, които ти висят на главата...
Не знам, сигурно щях да пазарувам по-късно.
Добре де, отбих се там по-рано. Как да ти кажа, харесах си го тоя костюм...
отдавна си търсех такъв и реших да го пробвам...
- Чакай малко. Чакай малко.
- Чакай, чакай, чакай. Само минутка.
Изчакай една шибана секунда, става ли? Нека да довърша.
Отидох по рано. Мислех си да пробвам костюма, да видя дали ще ми хареса.
Ако ми харесаше, щяха да ми го опаковат, и аз пак щях да надяна униформата си...
защото Шеронда очакваше да съм облечена с нея.
Срещам се с Шеронда, давам и торбата с петдесетте хиляди и се прибирам.
Е да, но не си го направила.
Защото нямаше начин. Рей, кълна ти се.
Мелани се появи изневиделица и грабна торбата.
И после някой я е застрелял заради торбата.
Какво стана с чантата която тя ти даде?
Не ми даде нищо. Мелани не беше част от плана.
Сигурно Ордел я е накарал.
Затова тя дойде в пробната, грабна чантата, и изчезна.
Не можах да я последвам, защото бях само по бельо.
И се напъхах в костюма, защото униформата е по-трудна за обличане...
- Но ти остана време да платиш.
- Трябваше да платя. Рей, бях обезумяла.
Какво можех да сторя?
Добре, какво направи после?
Тръгнах да те търся. Отидох до мястото където...
беше те видях за последно, но теб те нямаше.
Какво да направя, ако нещо се случи? Не се бяхме уговорили нищо предварително.
Имаше ли някой с Мелани?
Беше сама в пробната.
Добре.
Нямаш никаква представа какво е станало с петдесетте хиляди.
Безследно изчезнаха, а? Нямаш никаква идея къде са 50-те бона?
Ни най-малка.
- Никаква. Нямаш представа...
- Не.
И тук, и там, може да са навсякъде?
Нищо не знам. Нищичко. И нямам представа къде са шибаните пари.
- Ама никаква. Изобщо.
- Даже и съвсем малка представа.
- Да те сложа ли на детектора?
- Давай, ако това ще те успокои!
Давай, донеси го. Ще се подложа на тест.
Господи.
Наистина се надявам да не си направила нещо тъпо, Джаки.
Трябва да ти кажа нещо.
Fuck.
Луис Гара е мъртъв. Полицията на Ел Ей го намерила застрелян в кола, на Девета улица .
И, ние изпуснахме Ордел.
Мислех си, че го следите.
Да, но ни се изплъзна.
Влезе в стриптийз бар около 3:30 и повече не излезе.
Бара е на Девета улица, на по-малко от 2 км. от мястото, където са намерили Луис.
Изглежда приятелчето на Луис го е гръмнало два пъти, от упор.
- Какво ще стане сега?
- Ще приберем Ордел.
Имаме три убийства, които можем да свържем с него, и имаме и теб.
За какво съм ви аз?
За какво си ни ти?
Мислиш, че съм свила част от парите?
Ей, нямам доказателства че си сторила каквото и да е.
Не си платила за шикозния си нов костюм с маркирани банкноти.
И аз се радвам, че е така. Ти ни помагаше.
Ти ни посочи Мелани. А също и Луис.
Мелани беше намерена с пачка маркирани банкноти натъпкани в шортите.
Това подкрепя твоите думи.
Ще се опитам да пипна Ордел с маркираните банкноти.
Но ако има още нещо...
нещо, за което не си ми казала, нещо за което не знам, между теб и Ордел.
Едно ще ти кажа.
Ако е така - моли се да го намерим преди той да те е намерил.
Не, не, не, вече ти казах. Не мога да тръгна утре, Уолкър.
Няма никакъв начин не и преди да открия шибаните си пари.
Хайде бе, човек. Ако не бях аз, как щеше да си купиш шибаната яхта.
О, да, да, добре. Сега разбирам що за приятел си ми, копеле такова...
Ало? Ало?
Тоя шибаняк ми затвори. Представяш ли си?
Неблагодарна чернилка. Помагаш му да се издигне...
и докато се обърнеш вече не те ебава за слива.
Копеле! Мамка му!
По дяволите, момиче. Как може да живееш така?
- Как?
- Ами така.
В тая противна мизерия.
"Гаранции и попечителства".
- Макс там ли е?
- Няма го в момента.
- Добре, но къде е? Извън града?
- Някъде наоколо.
- Дай ми домашния му телефон.
- Не, ще ти дам номера на пейджъра му!
Добре. Дай ми го тогава, негро.
- Да.
- Търсих те.
- Знаеш ли кой съм?
- Г-н Роби, нали?
Твоите 10,000 все още са у мен. Затова се обаждаш.
Допълнителната гаранция която ми остави за Боумънт Ливингстън...
и после прехвърли за г-ца Браун, сещаш ли се?
О, тя се отървала, така ли?
Решиха да отхвърлят делото днес сутринта.
Кажи ми къде си. Ще мина да ти донеса парите.
На телефона ли си още?
Виж сега. Знам, че си и помогнал.
И знам, че ти знаеш какво искам.
И Джаки може да ми разкаже каквото и дойде на ум...
стига в края на разказа тя да ми донася шибаните ми пари.
И ако иска да ми е приятелка, ще го направи.
Ако повече не иска да сме дружки...
просто и кажи да си да си припомни стария Боумънт.
Ако отиде в полицията...
ще я назова като мой съучастник.
И ще застанем пред съда, ръка за ръка, оковани заедно в шибаните белезници.
Давам ти думата си. Разбра ли това, което ти казах?
Предай и го, и ще се чуем пак.
Прав беше. Бил е Ордел.
Ако имаш време, мислиш ли, че би могъл да откриеш къде се скрил?
Ченгетата не могат да го намерят, а?
Те нямат твоят очарователен характер.
Разбира се. Не ми трябва да знам какво правя, стига ти да знаеш.
Мисля, че знам. Достатъчно ли е?
Напълно.
А бе ти луд ли си, да блъскаш по вратата като някой шибан полицай?
- Куршума ли си търсиш?
- Помислих си, че може да спиш.
Спри да се бъзикаш с мен, защото ти ще заспиш. Завинаги.
Сам съм.
Размърдай си задника и влизай вътре.
Ей, спри, копеле. 'Кво правиш?
Нали си искаш парите? Възстановяване на гаранцията?
Това ли е всичко?
- Трябва да ми подпишеш квитанция.
- Не, не, не, копеле.
Знаеш какво имам предвид. Говори ли с нея?
Иска да ти върне парите.
Нали ако не искаше, ченгетата щяха да разбиват вратата ти в момента.
- А между другото, как ме откри?
- Уинстън те намери.
- Как е успял?
- Това му е работата.
Намира хора които не искат да бъдат открити.
Браво на тая чернилка.
Значи иска да ми върне парите, а?
Да. Иска сама да ти ги донесе, и да си прибере десетте процента.
Освен това иска да ти обясни защо е трябвало да ги задържи.
Е, това ми се иска да го чуя.
Обърни се. Вдигни си ръцете.
Защо ти не ми разкажеш?
Джаки няма вяра на Melanie. Тя се опитала да уговори Джаки да...
разделят половиния милион между тях двете.
Поела е голям риск, само за да е сигурна, че ще си получиш парите.
И ти и помогна, нали?
Само я придружих на излизане.
И сте си причинили тези главоболия, само за да защитите моите интереси?
Така погледнато, да.
Задника ми може и да е глупав, но аз не съм глупав задник.
Отиди и седни на онзи диван.
Не се притеснявай за нея. Тя дори не разбира, че си тук.
Сядай.
Това място смърди.
Ще свикнеш.
- И къде са парите ми?
- В моя офис.
- Where Джаки at?
- She's been there since Thursday night.
Ако иска да говори с мен, защо не си седи у тях?
- Уплашена е.
- Да, бе. Това трябва да се види.
Все още е. Не иска да бъде застреляна преди да ти обясни какво се е случило.
- Кажи и да донесе парите тук.
- В сейфа са, не би могла.
Обади и се и и кажи комбинацията.
Нали ти казах, ти си и изкарал ангелите.
Няма да си покаже носа навън преди да си си прибрал парите и да си духнал.
И ти очакваш от мен, ей така, просто да дойда там?
Ако тя искаше да ти устрои капан, вече щеше да си на топло.
Като каза, че ще я назовеш за съучастник, това я уплаши повече от всичко друго.
- Повярва ти.
Затова иска да ми върне парите, нали?
И това няма нищо общо с неприятностите около Мелани, а?
Аз също нямам доверие на Мелани, но мога да се оправям с нея.
Тя беше моята малка русокоса сърфистка.
Казах му на шибания Луис, че е трябвало само да я зашлеви.
Обаче не, трябвало е да я застреля.
- Джаки е в офиса ти, а?
- А-ха.
Сама? Онова огромно негро Уинстън не е там, така ли?
Съвсем сама.
Добре тогава.
Ще звънна там, и дано тя да отговори.
Тя ще вдигне.
Ще бъда тук. Ще се видим след малко.
По дяволите. Откакто я познавам...
никога не съм я чувал толкова изплашена.
Обикновено, е спокойна като камък.
Чакай. Дай ми ключовете - аз ще карам.
Не знаех, че харесваш "Делфоникс".
Доста добри са.
"Дадох ти сърцето и душата си, момиче"
"Но този път наистина те напускам"
"Надявам се да ме разбереш, скъпа"
"Надявам се да ме разбереш, скъпа"
"Направих го, нали, скъпа..."
"Не исках да те нараня"
"Не исках..."
"Не исках да те нараня но..."
"Трябваше да те напусна, скъпа..."
Парите ми са в офиса, нали?
Ако почне да ми разправя разни глупости, че не са там...
и трябва да ходим другаде да ги вземем...
Ще ти пръсна мозъка на момента.
А онази кучка ще я прострелям в колената,за да разбера...
къде са ми шибаните пари.
Сигурен съм, че ще ми каже.
Ей, гледай ме като ти говоря, копеле.
Чуй ме.
Когато вляза, ако оная чернилка Уинстън е вътре, или пък някой друг...
ти си първият, когото ще застрелям, разбра ли?
Да.
Искаш ли да ми кажеш нещо преди да слезем от колата?
- Не.
- Последен шанс. Сигурен ли си?
Дано да е така, копеле.
Хайде.
Да тръгваме.
Имаш ключ, нали?
Сега, като се качим искам да продължиш много бавно, разбра ли?
Ще стоиш пред мен.
И никакви резки движения.
Защо е толкова тъмно тук?
Ей, Джаки. Ти ли си?
Да.
Мамка му, момиче.
Защо стоиш на тъмно?
Рей, той има пистолет!
Мъртъв ли е?
Да, мъртъв е.
Маркираните банкноти в него ли са?
Четиридесетте хиляди би трябвало да са в джоба му,...
както и десетте хиляди които аз му дадох.
Защо си му дал 10,000?
Върнах му парите от гаранцията.
Занесох му ги, за да не идва тук.
Добре, а как го откри?
Аз го намерих.
- Как така ти си го намерил?
- Такава ми е работата.
- Не се ли обадихте в полицията?
- Казах на Джаки.
И тя ми каза, че вие искате да го хванете.
Рей?
Помниш ли, когато каза, че се надяваш да го пипнеш преди той да ме е пипнал?
А-ха.
Е, ти успя. Благодаря ти.
Три дни по-късно
Чук, чук. Ей.
Хей, ти.
Получих пакета .
Беше забавно да получа половин милион долара по пощата.
- Минус десет процента.
- Защо си взел само толкова?
- Такава ми е тарифата.
- Това не беше полица за гаранция, Макс.
- Едва се реших да взема и толкова.
- Ти си ги заслужи.
Ами, аз тръгвам, всичко е опаковано, и готово...
- Колата е на Ордел.
- Конфискуваха всичко друго.
Талона беше в жабката.
А ключовете под седалката. Ей.
Какво има? Никога ли не си взимал колата на някой назаем?
Не и след като е мъртъв.
Не съм те използвала, Макс.
Не съм казал такова нещо.
И не съм те лъгала.
- Знам.
- Бяхме партньори.
На 56 съм. Не мога да виня никого за нещата които аз съм направил.
Обвиняваш ли се, че ми помогна?
Не.
Ще се почувствам по-добре, ако вземеш още пари.
Все едно не съм те чул. Къде отиваш?
- Испания.
- Мадрид или Барселона?
Първо в Мадрид. Бил ли си там?
- Чувал съм, че не вечерят преди полунощ.
- Искаш ли да дойдеш?
Мерси, но, ами, забавлявай се.
А ако се опитам насила да те взема?
Благодаря ти, че го казваш, но - не.
Страх ли те е от мен?
Малко.
Ще ти изпратя картичка.
Обещаваш ли?
Разбира се, партньоре.
Трябва да въртиш бизнеса си, Макс.
"Чери - Гаранции и попечителство".
И в какво е обвинен синът ви?
Да, това е доста сериозно нарушение.
Вашият син ученик ли е още?
Разведени ли сте с баща му?
Бихте ли ме извинили? Ще звъннете след около половин час?
Да, благодаря ви.
"Аз бях третия брат от петима,"
"и правех всичко възможно за да оцелея."
"И не казвам, че това което правех беше правилно."
"За да се измъкнеш от гетото трябваше да се бориш всеки ден."
"Толкова дълго бях в калта, че даже не си помислях да се изправя."
"Знаех, че има и по-добър начин на живот и се опитвах да го намеря."
"Но и ти не знаеш какво ще направиш преди да ти се наложи"
"Отвъд Сто и десета улица си е цяло изпитание."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого на улицата."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това на улицата."
"Има още едно нещо за което искам да си поговорим с теб сега."
"Хей, братко има и по-добър начин да се измъкнеш."
"Смъркайки този кокаин, пушейки тази трева Човече, ти си се предал."
"Приеми моя съвет - или живей или умри."
"Трябва да си силен ако искаш да оцелееш."
"Семействата от другата страна на града"
"Ще отидат по дяволите без гетото наоколо."
"Във всеки град можеш да видиш , че всичко върви към разруха."
}"А Харлем е столицата на всички гета."
"Нека да го изпея - Отвъд Сто и десета улица..."
"Сводниците се опитват да хванат лековерните жени."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Пласьорите няма да пуснат наркомана да си върви."
"Отвъд Сто и десета улица..."
"Жена се опитва да надхитри някого."
"О, да, Скъпи отвъд Сто и десета улица..."
"Можеш да намериш всичко това..."
"...на улицата."
"Да, можеш..."
"Само се огледай около себе си, огледай се..."
"Само се огледай около себе си, о, да..."