BBC The Life Of Birds - Part 3 - Insatiable Appetite (1998) Свали субтитрите
с Дейвид Атънбъроу
Ако пътуваш по въздуха е много важно да си колкото се може по-лек.
Не може да си позволиш да разнасяш много гориво
трябва ти много енергия, но компактна и лека.
Жълъдите на дъба съдържат в себе си такова вещество.
То е там, за да снабдява зародиша с енергия и е защитено с твърда черупка.
Сойката обаче знае как да се справи с това.
Неутолим апетит
Клюнът е стъпка към намаляване на теглото.
Той е много по-лек от челюсти със зъби каквито имат влечугите и бозайниците, за да преработват храната си.
Също така по-ефикасен и подвижен.
Сойката използва клюна си като кирка.
С него тя може да пробие жълъд без никакви усилия.
Клюновете са тясно свързани с това, което птиците ядат.
Щиглецът използва клюна си като пинсета.
Той е с подходящите размери да измъкне семената измежду бодлите на магарешкия трън.
Синият синигер от друга страна има по-къс клюн.
Това му позволява да строшава малки семена,
но му пречи да ги измъкне от магарешкия трън.
Клюнът на зелениката е дори по-солиден и здрав.
но въобще не е несръчен.
Вижте как с помощта на езика си
птицата деликатно премахва черупката на тези шипкови семена.
Най-силния клюн в семейството на чинките принадлежи на черешарката.
Той може да се справи дори с костилка на череша.
Птицата не разчита само на груба сила.
Първо намества костилката в точното положение, за да я счупи лесно.
След това изплюва черупката.
Вече може да започне операцията за отделяне на люспата на ядката.
Тези борове са в Калифорния.
Те скриват семената си в шишарки.
Когато те са още зелени, семената се развиват във вътрешността им и са трудно достъпни за повечето птици.
Кръсточовката обаче е специално оборудвана.
Тя е единствената чинка, която може да завърти двете части на клюна си в различни посоки.
Сега с езика си може да почувства меките млади семена.
Достигна ги!
След като хапнат от семената на бора,
тези американски кръсточовки обикновено долитат до този глинест бряг.
Те се нуждаят от нещо за храносмилане.
Зелените борови шишарки са покрити със смола, а тя може да причини стомашно разстройство.
В стомаха глината абсорбира смолата и предотвратява смущенията.
Кръстосаният клюн обаче не е най-добрият инструмент за копаене.
Трябва да си завърти главата на една страна, за да го насочи към земята.
Птиците изглежда успяват да поемат необходимата доза,
която им позволява всекидневно да си похапват от семената на боровете.
Семената в умерените пояси на Света
било то борови, черешови или жълъди
имат важен недостатък като храна за птиците - те са сезонни.
През пролетта и лятото липсват,
а през есента са в изобилие.
Един дъб може да даде над 90 000 жълъда годишно.
Но и много други животни различни от птиците ядат жълъди.
Например ядат ги и катериците,
ако сойката реши да събира жълъди през есента, тя трябва да го направи бързо
преди другите да са ги отнесли.
Тя носи един в клюна си, защото гушата й е пълна,
както може да се види от издатината на гърлото й.
Там могат да се съберат до девет жълъда.
Какво би правила сойката с такова количество? Тя не може да ги изяде всичките.
Складира ги като ги заравя.
Една сойка за един месец може да зарови до 3 000 жълъда.
Когато дойде зимата и й дотрябва храна,
ще си спомни къде точно са повечето то тях.
В Северна Америка има огромни дъбови гори.
Те дават огромни количества жълъди.
Едни от тези, които ги събират са кълвачите.
Клюнът им е като свредел и то доста ефикасен.
Не е учудващо, че съхранява жълъдите като ги забива.
На това дърво има съхранени около 60 000 жълъда.
Семейството на този кълвач е осем членно и използва само това дърво.
В началото птиците слагат току-що събраните жълъди в дупки,
за да изсъхнат.
Когато се свият достатъчно,
всеки от тях се поставя за индивидуално съхранение.
Този склад снабдява семейството с храна през цялата година.
Птиците по всяко време трябва да са готови да отблъсват натрапници.
Има и много работа свързана с поддръжката.
Жълъдите продължават да изсъхват и свиват.
Те могат да се разхлабят прекалено и да паднат от дупките си.
Това никога не става. Някой би могъл лесно да ги открадне. Може дори да паднат.
От друга страна ако са забити много плътно
черупката може да се счупи и жълъда да загние.
Поддръжката им е свързана с безкрайна целогодишна работа,
и изисква много внимание и прецизност.
Резултатът е огромно богатство от жълъди,
което ще изхрани семейството до следващата реколта.
Тези добре оформени дупки не са пригодени за съхранение, а за крадене.
Те са направени от друг вид кълвач - сокосмучещия кълвач.
Те са толкова дълбоки, че служат като кранове към каналите, по които текат соковете на растението.
Сокосмучещия кълвач се прехранва до голяма степен с тези сокове.
Птицата с голяма прецизност изрязва тези "кладенчета" толкова симетрични,
сякаш са правени от най- добрия дърворезбар.
Соковете обикновено се втвърдяват бързо и запечатват раната.
Но не и тези.
Най-вероятно сокосмучещия кълвач отделя някакво вещество в слюнката си,
но дори и да е така никой до сега не го е идентифцирал.
Всяко "кладенче" накрая пресъхва и птицата трябва да си изреже ново.
Тези тук са направени по ствола на бор, а той произвежда сокове целогодишно.
Други дървета като тези трепетлики, произвеждат сокове само през пролетта и лятото.
Когато сокосмучещия кълвач се премести на тях прави по-различно оформени "кладенчета".
С това покачване на производителността на сокове нови птици се появяват в гората.
Жълтокрило коприварче.
Те бързо си похапват от "кладенчетата" на кълвача.
Храната е малко толкова рано през годината.
Брезите се раззеленяват,
и сокосмучещия кълвач се премества на тях и отново прави различен вид "кладечета".
Северната авлига- още една гладна прелетна птица
също иска да се облажи от труда на другите.
И колибри.
Счита се, че колибрито така наглася свото пристигане,
че да съвпадне с разцъфването на пролетните цветя, от които пие нектар.
Всъщност те пристигат доста по-рано.
Свързано е с потичането на соковете в растенията и работата на сокосмучещия кълвач.
Соковете на растенията са превъзходна храна, богата на енергия и лесно се събира с език.
Той може да се събира от много от тези северни дървета, но само през част от годината.
Когато зимата наближи коприварчетата и колибритата отлитат отново на Юг
там където е лято през цялата година.
Тук в Мексико соковете се консумират не само от птиците, но и от насекоми.
От дънерите на много от дърветата са поникнали дълги косми.
На края на всеки има мала капчица течност.
Тези косми са тръбички излизащи отзад на насекомо,
което се е мушнало под кората и хапва сокове.
Но насекомите получават повече захар отколкото се нуждаят,
затова отделят излишъка.
Колибритата събират точно това с изящна прецизност.
Различните видове коприварчета също го правят.
Течността наречена "медена роса",
е толкова желана, че някои птици си вземат за живеене лично дърво
и прогонват всеки дръзнал да се храни там.
Техните порции обаче идват на толкова малки части,
че храненето трябва да бъде почти непрекъснато.
Отнема около час на края на тръбичките да се събере капчица.
За да намерят достатъчно да преживеят
колибритата трябва да обикалят от дърво на дърво през целия ден.
Освен семена, плодове и сокове, растенията раждат и други продукти, които могат да се ядат.
Порастват им листа, но те не са много добра храна.
Те са много обемисти и им трябва много храносмилане.
Така, че тревопасните животни, като тези крави например,
трябва да са едри същества, с масивни кътници, с които да стриват храната
и стомаси с голям обем.
След паша кравите полягат и започват да преживят.
Никоя птица не прави това, тъй като не можеш да дъвчеш с клюн.
Гъските трябва да използват друга техника.
Те са големи птици, тъй като трябва да побират големи порции.
Вместо усилено да храносмилат тревата, те ядат голямо количество
и се освобождават бързо от това, което не могат да храносмелят.
Апетита на гъските изглежда никога не секва.
Това ято белобузи гъски ще преминат през поляната,
гризейки непрекъснато с голяма бързина.
И покриват всичко с фекалии.
Те оставят ужасна мръсотия, но това означава, че след няколко часово хранене
гъските не са натежали от огромното количество несмляна трева...
...и могат да излетят без никакви усилия.
В Южна Африка има една доста по-малка листоядна птица мишата птица.
Те правят опити да смелят храната си малко по-добре.
Те започват да се хранят от рано сутринта.
След това като са погълнали достатъчно листа, кацат на някой клон
и часове наред стоят с препълнени стомаси обърнати към слънцето.
Така топлината им помага при храносмилането.
Не би могъл да пропуснеш обедната почивка след обилното хранене.
В семейството на птиците има само един вид, който наистина се е специализирал в яденето на листа.
Това е хоацинът от Южна Америка.
Както кравите и той има две отделения в стомаха.
Второто отделение е пълно с бактерии, които помагат за ферментацията на храната.
В резултат той е голяма птица и е доста тромава във въздуха.
По-скоро товарен отколкото реактивен самолет.
Птиците късат листата, ядат семената и пият от соковете на растенията
и така ги използват - крадат от тях.
Но и много растения използват птиците като куриери.
Сделката датира от много отдавна.
И рабтодателя и работника са открили специални начини за изпълняване на работата.
Растенията привличат куриерите си с цветя.
Отплаща им се с нектар,
който е лесен и ефтин за изработване, защото е нищо повече от вода със захар.
Точно това имам тук.
Тези Австралийски многоцветни лорикети го обожават.
Тук в Австралия има растения, които са покрити с цветове през цялата година.
Това позволява на птиците да се специализират в храненето с нектар, както тези лорикети.
Техният език вместо да е твърд и кожест,
има връх подобен на четка, който му позволява да лочи нектар.
Когато растенията се нуждаят от пратеник го привличат с особено светлите си цветове.
След като са изконсумирали наличния нектар на едно дърво,
цялото ято лорикети се преместват да се хранят на друго,
и пренасят полените полепнали по тях.
Но те пият нектар от много различни видове цветя.
Ако следващото растение, на което кацнат е различен вид
поленът, който пренасят ще е пропилян.
Начина по който растенията намаляват риска е като си "наемат" специално обслужване
куриери, които да обслужват само тях през периода на цъфтеж.
Тук в Южна Африка тези видове пирен са скрили нектара си във вътрешността на цвета.
Нектарът може да бъде достигнат само от специално оформени клюнове.
Виолетовата нектарница има такъв клюн,
но дори и така той трябва да бръкне наистина на дълбоко, за да достигне нектара.
Всеки път когато го направи, във въздуха се издига облак от цветен прашец.
Когато птицата пие от друго растение,
част от прашеца, полепнал по птицата опрашва другия цвят и постига крайната си цел.
Птица и цвете могат да се приспособят дори по-добре.
На връх Кения има нектарница с още по-изкривен клюн
Златнокрилата нектарница.
Това е работодателят - цветето лъвски нокът.
Перата на главата на нектарницата изглеждат златисти също като тези по крилата.
Но това не е така-те са черни. Златистият цвят се дължи на прашеца,
който е полепнал по птицата, докато тя е бъркала в цветовете.
Растенията се опитват да ограничат заплащането на "техните" работници,
но стигнат ли до крайност може да осуети целта на задачата.
Цветовете на това Южноамериканско растение достигат до такива размери,
за да запазят нектара от всички, освен от неговите "партньори"
а това предразполага към кражби.
Това е черната цветарка
Тя знае точно къде се съхранява нектара.
Знае и бърз начин да го достигне.
Езичето и се стрелка в нектарната жлеза в дъното на цветната фунийка
и нектара се стича в долната част на клюна, направо в гърлото.
Татула има дори по-дълги тръбни цветове, но те могат да се "ограбят" дори по-лесно.
Тук в Южна Америка колибритата са главните събирачи на нектар.
Те ще го събират по всеки възможен начин.
Без никакви угризения използват дупките направени от цветарките.
Фунията на татула е толкова дълга
че може да си помислите, че никой не би могъл да пие от него както колибрито.
Само една птица може да го направи- мечоклюното колибри.
то има най-дългия в сравнение с тялото клюн от всички птици по Света.
Растенията цъфтят само за кратък период през годината,
така че то трябва да има поредица от "доставчици".
Мечоклюното колибри се храни и от цветовете на пасилората.
Климатът в Южна Америка е относително постоянен и броя на видовете растения е огромен.
Постоянно има разцъфнали растения.
Във връзка с това колибритата са развили високо специализирани техники за хранене с нектар.
Те са развили този уникален полет, който им позволява да "висят" неподвижно във въздуха,
докато пият нектар от провисналите цветове.
Техните тънки като конец езичета се стрелкат дузина пъти в секунда.
В действителност са безполезни за събиране на друг вид храна.
Там където растенията цъфтят по едно и също време в годината,
нито доставчиците, нито консуматорите на нектар, могат да бъдат толкова специализирани.
Ето защо кораловото дърво, цъфтящо в Тайланд
няма друга възможност освен щедро да предлага нектара си.
Тази възхитителна сезонна гощавка привлича много видове птици от близо и далеч.
Толкова разнообразна клиентела няма как да не изпълни задачата.
След като са опрашени, растенията образуват семена
и тогава си наемат птици, които да ги разпространят.
Това е тежка работа.
Заплащането, което предлагат насреща, е друг вид валута - плодове.
Тези птици Калао отиват да вършат работа за смокиновото дърво в тропическите гори на Индонезия.
В Северна Европа и Америка копринарките лакомо похапват есенните плодове.
Растението е обвило семената с минимална месеста част, необходима да убеди птицата да ги глътне.
Тези плодове имат толкова малко месеста част, че бързо са преработват в стомаха на копринарката
и тя бързо се освобождава от несмилаемите семена.
Това се случва навсякъде по Света.
В Нова Зеландия кокако са големи любители на дребните плодове.
Те разнасят семената на много растения из гората.
В Южна Америка тези малки диви авокадо
са любимо лакомство на една от най-красивите птици - кецала.
Колкото и малък да е размера на авокадото, все още е прекалено голям, да бъдат погълнати от кецала.
Така че костилките се изхвърлят не отзад, а отпред.
Птицата е похапнала добре,
а семената на авокадо са пренесени на друго място.
Освен плодовете на растенията, в гората има много други неща, които птиците похапват.
Те са по-трудни за намиране, а е още по-трудно да бъдат хванати.
но си заслужава да ги хапнеш, защото са много хранителни.
Неща, като тези например.
Морфо е голяма и силна пепруда.
Якамарът - е братовчед на земеродното рибарче.
Крилата на пеперудата не са лесно смилаеми.
Те трябва да бъдат отстранени преди птицата да глътне тлъстото, хранително тяло.
Крилати термити излизат от дупките си в земята и отлитат, за да създадат нови колонии.
Цяло ято от птици с охота ги похапват.
С мравките е по-сложно. Те могат и да щипят.
Само специалист може да се справи с тях.
Това е ръждивият кълвач от Южна Индия.
Човката му е толкова ефективна при разрушаването на мравуняци, колкото пробиването на дупки в дърво.
Птицата изглежда напълно безразлична към ужилването на мравките.
Перата на опашката му, както при всички кълвачи, са особено твърди,
така че те му служат като опора.
Най-питателните хапки са меките и тлъсти ларви,
които могат да бъдат открити в центъра на мравуняка.
Насекомите са почти навсякъде върху всяко дърво;
върху клончетата, пъпките, пълзят из пукнатините на кората и под нея.
Птиците намират достатъчно, за да се изхранват само като гледат внимателно.
Някои работят усилено и за това получават голямо възнаграждение.
Горската зидарка, в европейските гори, е неуморна.
През есента и зимата тя яде много неща включително и семена,
които може да строши със своя изкусен клюн.
През лятото насекомите са важна част от нейната диета.
Човката й служи също толкова добре при откриването им под кората.
Големият пъстър кълвач е по-голям специалист.
Той особено харесва ларвите на дървоядния бръмбар.
Първото нещо, което прави, за да ги открие е да издълбае кората.
Езикът му е 3-4см по-дълъг от човката му и върха му е подобен на харпун.
Когато докосне ларва тя залепва за езика.
Дървоядните насекоми са застрашени, когато наблизо има кълвач.
Кълвачите никога не са стигнали до островите Галапагос в Тихия океан.
Насекомите обаче са достигнали до тук и техните ларви се развиват в дърветата, както навсякъде по Света.
Никоя от месните птици няма физическата възможност да ги достигне.
Галапагоските чинки обаче, са умни и находчиви.
Техните клюнове са идеално пригодени за отстраняване на кората.
Там някъде отдолу има ларва и тя може да я чуе.
Но как без дългия език на кълвача, може да я извади?
Нуждае се от инструмент- трън от кактус.
Успех, но само частичен.
Успя да измъкне само част от ларвата.
Наблизо, птица от друг вид чинки използва малко по-различна техника.
Тя избира по-здрав инструмент, който използва не за набождане, а като лост.
Това премества ларвата по-близо до отвора.
Все още не може да я достигне, но лоста е "под ръка".
Опитва още веднъж.
И докопва останалата част.
Друг отдалечен и изолиран остров, на другия край на Тихия океан-Нова Каледония.
Тук вали по-често и има по-богата растителност.
Тъй като е отдалечен от всички континенти и до тук не са достигнали кълвачи.
Този паднал дънер е осеян с дупки.
Това е работа на дървоядни бръмбари.
От размера личи, че са направени от насекоми по-големи от тези на Галапагоските острови.
Враната от Нова Каледония и враните въобще са сред най-интелигентните птици.
Гризането отново издава местоположението на ларвата.
Тъй като и този ловец на ларви няма дългия език на кълвача,
му е нужен инструмент.
За да достигне до ларвата, трябва да мушне клечката доста надълбоко.
Пищен улов!
Някои врани толкова се привързват към инструмента си,
че го носят навсякъде със себе си.
Този дънер е добър източник на ларви.
Ято врани е дошло тук, за да се нахрани.
Тяхната техника не е да набоде или намушка жертвата,
а нещо повече - да я раздразни.
Тази ларва има големи челюсти и ако някой я атакува ще бъде захапан.
Точно на това разчитат враните.
Една млада птица се приближава към по-опитен възрастен, за да разучи тактиката.
Сега ученикът има възможност да приложи наученото.
Той не е научил подробностите както трябва.
Ще мине около година докато усъвършенства уменията си.
Ларви на насекоми има навсякъде.
Проблемът на птиците е в намирането им.
Понякога други същества им помагат.
Това партньорство не е от скоро.
Обзалагам се, че когато нашите прадеди са започнали да копаят за корени и да засяват семена в Европа
тези малки червеногръдки са били наблизо.
Други животни може би са правили същото за тях преди човека.
До неотдавна дивите прасета са били широко разпространени из Европа,
а те много ровят и копаят.
Може би смелостта и приятелското отношение на червеногръдката към другите видове животни
датира от много време, дори преди човека да засели Европа.
Подобно парньорство съществува по целият Свят дори на най-необичайни места.
Тази малка птица живее на един от Сейшелските острови в Индийския океан.
Той е малък и изолиран, че малко бозайници са достигнали тук преди човека.
Тази птица няма роднински връзки с европейската червеногръдка, но поведението й е подобно.
Когато европейците пристигнали на Сейшелите и я видяли,
я нарекли червеногръдка заради подобните навици.
Какъв партньор е имала тя преди човека да дойде тук?
Може би този?
Някога голяма популация от тези гигантски кустенурки
е населявала няколко острова на Сейшелите.
Те тежат няколко стотин килограма
и тези огромни крака разравят земята при всяка стъпка.
Ето ни и нас!
Тези малки птици са по-рядки дори и от самите костенурки,
но са техен неотлъчен спътник докато пълзят из острова.
Блато в Южна Америка.
Наличието на вода и топлото тропическо слънце го превръщат в рай за видове насекоми.
Тиранова мухоловка.
И нейния услужлив парньор- капибара, едър гризач.
Докато капибара се движи тя неизбежно плаши различни видове насекоми.
Какво по-добро място за един ловец на насекоми от това да седи върху нейния гръб.
Може ли да има по-добра гледка от тази?
Може би да.
Някой от тези парньорства между птиците и различни видове животни
всъщност са станали доста близки.
Кожата на хипопотама не изглежда особено богат източник на насекоми,
но има много кърлежи, които биха могли да бъдат открити в пукнатините и гънките на кожата.
и водоклъвите идват да ги търсят.
Те имат много остри нокти на пръстите си. Два от пръстите са насочени напред и два-назад.
Така те могат да се задържат върху хлъзгавата кожа на хипопотама.
Сухоземните животни с тяхната козина са "по-плодородна почва".
Водоклъвите обръща особено внимание на ушите, мястото, където би могъл да откриеш кърлежи.
Ако има такива водоклъва ги премахне.
Те също ядат и ушна кал.
Пърхота е друга част от тяхната диета.
Техните човки са сплеснати.
Като си завъртят главите си на страни те "сресват" козината на домакина.
Водоклъвите прекарва целият си живот върху или около техните домакини.
Те се ухажват и размножават върху тях.
Когато отлетят, за да направят гнездо те откъсват козина от гърба на животното за облицовка.
А правят ли нещо в замяна?
Те премахват дразнещите хапещи насекоми, които не могат да бъдат премахнати от самите животни.
Но основната диета на птицата е кръв.
Понякога си я набавят като гълтат кърлежи пълни с кръв.
Понякога направо от самото животно, като кълват рана и не позволяват да зарастне.
Когато техния домакин се раздразни, те се връщат към тоалените си задължения.
Докато отново си откраднат глъдка.
Въпреки специализираният си начин на живот върху телата на бозайниците,
водоклъвите имат доста разнообразно меню.
Бълха тук, кърлеж там, глъдка кръв и разбира се вкусна ушна кал.
Има птици, които всъщност живеят от бозайниците - живи или умрели.
Те се хранят с тях. Тези птици ще гледаме в следващия епизод на:
ЖИВОТЪТ НА ПТИЦИТЕ
За мнения и препоръки plamko_petkov@yahoo.com