BBC Walking With Dinosaurs (1999) (Walking_With_Dinosaurs_4_Giant Of The Skies.sub) Свали субтитрите
Той властвал в небесата,
летейки надлъж и шир
над земите на динозаврите.
Това е историята на последното пътуване,
което е направил този гигант.
Това е началото на периода, наречен Креда.
Преместването на континентите,
не само, че пречупвало земните маси,
но и продължавало да покачва нивото на морето.
Това предизвикало появата на нови морета и брегови ивици.
Където преди е имало твърда земя, сега има назъбени скали,
огласяни от множество влечуги, наречени птерозаври.
Птерозаврите се били появили преди 100 милиона години.
Много видове са огромни. Размахът на крилете им често е над 6 метра.
Но има един вид, който кара другите да изглеждат нищожни.
Това е Орнитокар,
размахът на крилете му е 12 метра,
а тялото му е по-голямо от човешкото.
Той е неоспоримия крал на небето.
Този гигант е повече от 40 годишен.
По-голямата част от живота му е преминала в скитане насам натам
в търсене на храна.
Но всяка година има известно прекъсване в номадския му начин на живот.
Скоро ще стане време да си намери партньорка.
На скалите, размножителният период за друг птерозавър е в разгара си,
странният Тапеджара.
Крилете на птерозаврите представлява тънка кожа,
която е опъната между удължените пръсти на предните крайници
и горната част на задните крайници.
Костите им са кухи и много леки.
Те са майстори във въздуха,
но на земята са непохватни,
заради краката, на които са закачени крилете.
Застанал на четирите си крака и надавайки крясъци,
мъжкият опитва да привлече вниманието на женските.
Те показват шарените си гребени,
докато единият претендент се откаже.
Големият гребен е също и подкана за женските.
Потенциална партньорка се приближава внимателно,
а главата й е наведена покорно.
Като във всяко съревнование и тук има победени.
Неспособен да си осигури подходящо място,
този мъжки е много близо до пропаст.
Там долу, той има малък шанс да привлече партньорка.
Инстинктът подсказва на Орнитокара, че е време да тръгва.
Той трябва да се върне при себеподобните си в Европа,
на другия край на света.
За този гигант на небесата,
това ще бъде последният велик полет, който ще направи.
Това, което ще предприеме
е най-поразителното пътуване в животинското царство.
От бреговете на великия южен континент,
той ще премине през Северна Америка,
ще прекоси Атлантика и
ще прелети над островите,
които ще образуват по-късно Европа.
Това, което ще се разстели под него е величието и великолепието
на свят, населяван от динозаври.
Само след няколко дни, той достига южната част на Северна Америка.
Под него се простира колона Игуанодони,
които вървят по пясъка
и пасат от края на гъстата гора.
Придвижват се хиляди тонове динозаври.
Стотици усти търсят
подходящо място да задоволят огромния си апетит.
Малките си играят около възрастните.
Въпреки, че вървят на четири крака,
Игуанодоните могат да бягат само на два.
Това ги прави доста пъргави,
определено повече от тромавия Полакант,
който ги придружава в стадото.
Стената от жива плът пътува бавно напред,
следвайки посоката на Орнитокара,
но отпред има преграда.
Климатът по времето на динозаврите е топъл и тропичен.
Има само два сезона, сух и дъждовен.
Сега е периодът за тропическите бури.
Сега бреговата ивица е мокра,
добре дошло за жадните растения
и за реките,
но това е катастрофа за мигриращия птерозавър.
Орнитокарът е принуден да кацне да силния дъжд,
който възпрепятства стремежа му да достигне до себеподобните си.
Подслонът му е най-добрия, който може да се намери,
мъхестата кожа на тялото му трябва да остане суха.
За стадото Игуанодони, дъждът не е пречка.
Те са сред най-приспособимите динозаври на планетата,
населяващи всеки континент,
хранещи се с всякаква растителност.
Устието на реката им предлага идеално място за почивка.
Има прясна вода
и бреговете са отрупани с много шубраци и папрати.
Още една причина Игуанодоните да имат такъв успех е,
че те имат нов подход за справяне с растенията.
Повечето динозаври само грубо сдъвкват храната със зъбите си,
докато Игуанодоните са първите тревопасни,
които имат задни зъби, с които смилат растенията.
Способността да дъвчат
ускорява храносмилането дори и на най-твърдите растения.
Горите близо до екватора,
са свидетели също на друга забележителна еволюция.
Появяват се първите прости цветя,
прибавяйки нова краска към зеления свят.
Това е началото на връзка с насекомите.
Привлечена от цвета и миризмата,
тази оса пирува с цветен прашец.
Тя неволно ще го разпръсне по други цветя,
като ускорява възпроизводството им.
Растенията, които са се появили,
скоро ще преобладават във флората на света.
На следващия ден времето започва да се оправя.
Орнитокара нетърпеливо чака в пещерата
и се занимава с обезпаразитяване.
Той е нападнат от паразити, които смучат кръв от крилете му.
Ако иска да си намери партньорка,
той трябва да е в отлична форма.
Трябва да се погрижи за паразитите.
В сутрешния хлад
по-малки влечуги са полетели из въздуха.
Но Орнитокара е много голям, той трябва да изчака,
докато дневната горещина образува топли течения във въздуха,
достатъчно силни да го издигнат.
Но няма време. Тялото му започва да показва знаци,
че е готов за чифтосване.
Слабите цветове по муцуната и гребена му,
започват да придобиват все по-наситен цвят.
Най-накрая той може да продължи епическото си пътуване.
В продължение на хиляди километри, той следва бреговете на Северна Америка.
Както всички огромни птерозаври, той използва огромните си криле,
за да се носи по топлите течения, които се издигат над сушата.
Тялото му тежи по-малко от 100 килограма
и това му помага да се носи без усилия на огромни разстояния.
Но скоро трябва да полети над водата.
Това е едновремешния Атлантик.
Тогава е широк само 300 километра.
За да стигне от другата страна, ще му трябват всички умения,
за да използва въздушните течения над водата.
По време на пътя, трябва и да се храни.
Но летенето на ниско крие опасности.
Гладни чудовища го дебнат под водата.
Цял ден летене,
и той достига до най-западния от европейските острови.
Отново се срещат огромни стада Игуанодони.
Но този път това е по-голям европейски вид,
като някои достигат до 3 тона.
Те отново са придружавани
от покрит с шипове Полакант.
Тези бронирани тревопасни
се срещат често сред стадата Игуанодони,
предимно заради безопасността си.
По-сигурно е, когато са повече.
Те обаче са наблюдавани
от група хищни Ютараптори.
Засега, те чакат удобен момент.
Междувременно се заформя друг конфликт.
Малък птерозавър лови риба в езерото.
Успехът му не остава незабелязан от Орнитокара.
Гигантът става груб.
Под прикритието на боровите клонки
дебне женски Ютараптор.
Избраната жертва е един Игуанодон.
Някъде наблизо са останалите от групата.
Този 5-метров убиец е добре въоръжен със смъртоносни нокти.
Дългите пръсти помагат
да сграбчи бързоподвижна и по-голяма жертва.
Рапторите имат къси крака за спринтиране
и не преследват дълго време жертвите си.
Този пести силите си за по-късно.
Тревопасните вече се успокояват
и тръгват отново.
Когато Игуанодоните слизат до езерото за вода,
Полаканта изостава, за да похапне иглолистни клонки
и се отделя от стадото.
Скоро Ютарапторите се появяват отново,
като внимателно обхождат,
но Полаканта показва забележителната си защита.
За хищника може да се намери и по-лесна плячка.
Цялото стадо достига до езерото.
На заден план,
Орнитокара стои на безопасно място върху скалата.
Рапторите се приближават.
Игуанодоните чувстват заплахата
и започват да стават нервни.
След едно неуспешно нападение,
рапторите са по-внимателни и това се им носи успех.
Те са на разстояние за нападение.
Това е първата жертва, която са повалили от седмица.
Всеки ще изяде по повече от 100 килограма.
Най-младият от Ютарапторите се върти наблизо.
При тях съществува правило,
че първо ядат по-възрастните.
Но младият е гладен
и опитва късмета си.
Отговорът на възрастните е незабавен и заплашителен.
Това не е двубой, който може да спечели.
Високо горе, Орнитокара напуска тези смъртоносни полета,
за да намери по-безопасно място за през нощта.
Той намира идеалното място за почивка,
преди да предприеме последния етап от пътуването си.
Но от тази гъста гора, той е наблюдаван
от група раптори.
Това са птици, летящи динозаври,
които имат същите предшественици, както хищните раптори.
При тях са се появили пера, който са превърнали ръцете им в крила.
По това време на годината, те трябва да пазят яйцата си
и присъствието на неканен гост
предизвиква агресивна реакция.
В сравнение с Орнитокара,
птиците изглеждат големи като насекоми.
Техните пернати крила обаче са по-издръжливи,
отколкото тънката мембрана на птерозавъра,
особено сред клони и шубраци.
За в бъдеще,
птерозаврите ще отстъпят небето на птиците.
Той достига до Кантабрия, който един ден ще бъде част от Испания.
Той е изтощен от 14 000 километровото си пътуване.
Отпред е целта на пътуването.
Всяка година от неговия живот,
той се е завръщал тук, за да се чифтосва.
Плажът е пълен с мъжки Орнитокари, които се съревновават.
Когато възрастният мъжкар наближава,
той от опит знае, че колкото е по-близо до центъра на тази заплашителна тълпа,
толкова по-привлекателен ще бъде за женските.
Той се отправя към мястото,
което е заемал предишната година, точно в средата.
Но този път той се изправя пред предизвикателство за лидерската позиция.
Той се опитва да се приземи отново и отново,
но мъжките на земята не му позволяват.
Обаче изтощението му подсказва,
че трябва да кацне другаде.
Неговото място сред мъжкарите
е узурпирано от по-млади животни.
Те демонстрират силата и размерите си,
за да прогонят идващите мъжкари
и да привлекат женските.
За мъжкия,
светът се обръща с главата надолу.
Сега, прогонен в края,
той ще бъде щастлив, ако изобщо привлече женска.
В ужасната жега на деня,
инстинктът му подсказва да продължава да опитва.
Женските са безразлични.
В центъра на плажа
току-що се е приземила женска
и се предлага на мъжки,
който иска да я впечатли с червения си гребен.
Чифтосването е кратко. След това мъжкият ще продължи съревнованието,
за да привлече още женски.
Женската ще отлети.
След три дни,
мъжките напускат мястото за чифтосване.
Все още е ужасно горещо.
Нашият Орнитокар все още не е постигнал успех.
Дори по-лошо, напразните му усилия под жаркото слънце,
са казали своята дума.
Жегата и липсата на храна почти са го убили.
Кралят на небесата е загубил своето величие.
Той е завършил жизнения си цикъл.
Навремето е обиколил земното кълбо,
но смъртта го застига тук,
на същото място,
където се е чифтосал за първи път преди 40 години.
На плажа има и други, които са се погубили
в тази битка за възпроизвеждане.
Но природата не е разточителна,
те стават храна за следващото поколение.
Птерозаврите продължили да владеят небесата
още милиони години, докато на земята
динозаврите се разпространили навсякъде по света.
В следващия епизод ще видим как те са покорили
най-удивителното място на Земята,
мрачните гори на Южния полюс.