The Crow (1994) (The Crow.1994.CD2.DVDrip.AC3.5ch.srt) Свали субтитрите
Не виждаш ли приликата?
Сега нека да започнем от начало.
Много по-подробно. Какво казваше?
Имаше една птица с него. Почти не ми изкълва очите.
Каза ми да предам на Жар Птица, че смъртта ще го застигне.
Каквото и да означава това.
Дрейвън. Каза ми, че името му е Ерик Дрейвън.
Сега поуспокои ли се малко?
И той, просто те остави да живееш?
Нали не си го направил само за да си спасиш задника?
Нищо не съм му казал.
Не съм извратен като вас тъпанари такива.
Добре.
Момчето с птичката. Трогателна история.
Точно така.
За Бога, няма ли да умреш? Подай ми това.
Благодаря ти.
Веселяка каза, че също е видял голяма черна птица.
Много голяма.
Преди да се удави в собствената си кръв.
Ще кажа на управителя да се качи и да почисти.
Пак ли ти.
Изгуби ли се или си гладен?
- Здравей.
Не знам колко пъти съм ти го казвал. Ние сме едно цяло!
Ако един замине, всичко се разпада!
- Знаеш ли колко време ни отне да постигнем това?
- Да, доста време.
Този тъпак превърна Тин Тин във Вуду кукла!
Тин Тин беше тъпак.
Тин Тин. Господи.
Да палим! Да палим! Да палим! Да палим!
Да палим!
Няма никакъв Веселяк.
Най-вероятно... още се яздят с Дарла.
Цигари и бира. Побързай.
Отивам.
Какво по дяволите си ти, човече?
- Аз съм твой пътник.
Карай.
Какви са всичките тези простотии?
- Ей, Жар Птица! Жар Птица!
- По дяволите!
- Какво ти става?
Тъп пънкар! Потроши ми колата!
Какво искаш от мен, човече? Пари? Дрога? Имам всичко.
Можем да те използваме. Ти подреди Тин Тин.
- Прецакал те е в бизнеса, нали?
- По-бързо.
Сложи ли си сметана?
Не обичам. А пък и най-много да ми тикнат кокаин вътре.
- Какво по дяволите...
Виж. Ставаме известни.
Когато святкат така, вече не са ни приятели.
Тук Вехайкъл 48. Преследваме голям, стар, червен шевролет.
Ако е нещо лично, приятел, можем да го оправим.
- Нали? А?
Мама му стара! Няма път!
- Внимавай!
О, Боже! Махнете се от пътя!
- По дяволите! Скапани вносни коли!
По дяволите! По дяволите!
Мразя такива неща. Не е на хубаво.
Жар Птица! Ще те хвана, човече!
- По дяволите!
Спомням си. Да, всичко си спомням.
Но не знам точно за какво-- Кажи! А? За какво?
За какво става въпрос? Не, не, не, не, не.
Говориш за центъра, нали? Да, спомням си я.
Трябваше само да посплашим малката.
Не влизаше в програмата.
Но тогава нейния приятел се появи...
и прецака абсолютно всичко! На кой му пука?
Това е минало! Защо? Какво искаш?
Кажи какво? Какво? Кажи нещо. Говори ми!
Ти ли подаде тези оплаквания?
Ела тук! "Засрамен дяволът стоеше."
Харесва ли ти?
Познавам те. Знам те кой си. Знаех си, че си ти.
Знаех си, че си ти. Но не може да си ти.
Не може да си ти. Ние те изхвърлихме през прозореца. Няма връщане от там.
Това е реален свят. Няма връщане от там.
Ние те убихме. Няма връщане от там.
Няма връщане от там! Няма връщане от там!
- Жар Птица.
- "Засрамен дяволът стоеше...
пред ужасяващата добрина."
"Пред ужасяващата добрина."
Жар Птица. Жар Птица.
Как ги предпочиташ рохки, или добре сварени? Вече не помня.
Какво правиш? Аз дори не обичам яйца.
- Но ти обичаше яйца.
- Да, когато бях на пет.
Какво закусваш сега? Кафе и цигари?
Какво те накара да се промениш?
Не са наркотиците. Някой ми отвори очите.
- Кой?
- Беше лудост.
Държиш се странно. Да не си спечелила от тотото, Дарла?
Забрави. Никога не съм била добра майка.
Рохки.
Обичам ги рохки... Мамо.
Ей, Олбрехт.
Това е трети случай в твоя квартал за последните 24 часа.
Току що го изкарахме от реката. Изгорял е в собствената си кола.
- Ще го идентифицираме по зъбите.
- Казва се Жар Птица.
Специалност палежи.
Изглежда си е играл с огъня в много неподходящ момент.
- Случаят приключен.
- Пълни глупости.
Ела тук.
Държиш ме настрани от нещо.
Имаме си убиец, който ходи наляво и надясно и изчиства отрепките...
и ти го прикриваш.
Кой е анимационния герой с маска на лицето си?
- Ти си детективът. Ти ми кажи.
- Добре.
Гидиън се е подпалил а ти си говорил с някакъв странен тип...
който се е намирал в колата на Жар Птица преди да изгори до основи.
После открадна част от документите ми...
и искаш да ми кажеш, че това е просто един нещастен случай?
- О, я стига!
- Да. Много добра реч.
Сърце не ми даде да те прекъсна. Звучеше чудесно.
Трябва да го запишеш някъде.
Добре, задник такъв.
Капитана има едно малко любовно писмо за теб.
- Честит ти първи ден от оставащите до твоето преустановяване.
- Преустановяване?
- За какво?
- Точка по въпроса.
Свържете ме с лабораторията.
Едно за тъгата, две за радостта...
- Ела тук.
- ...три за момиче, четири за момче.
Ерик?
Господи, Сара, ти направо откачаш.
- Гейбриъл.
Мислех те за мъртъв.
Жив си, нали?
Знаех си, че си ти.
Познах те дори и с гримът.
Спомням си песента ти.
Ти каза, "Не може вечно да вали."
А това е от песента ти, нали?
- Хайде Ерик. Знам, че си тук.
Липсваш ми... както и Шели.
Чувствам се съвсем сама.
Майната ти. Мислех, че ти пука.
Сара, на мене наистина ми пука за теб.
Това е той. Това е той!
Но изглеждаше различно. Приличаше на боядисана в бяло мъртва курва.
Виждал съм го. Жар Птица ме изпрати за няколко бири, нали така?
После той го отвлече. Но аз ги проследих.
Той подпали Жар Птица в шибаната му кола!
О, Жар Птица! Това е за теб, приятел.
Трябваше да го запишем на касета. А после да го гледаме на бавни обороти.
- Да палим! Да палим!
- Видя ли гроба?
- Празен е.
Гроб? Какъв гроб?
А моят гроб?
- От четиримата остана само той.
Той ще направи всичко възможно за да убие този идиот.
Не е честно. Беше по вина на Веселяка.
Той направо излезе от контрол. Жар Птица дойде и каза...
..."Затрийте ги." А сега този призрак ще убие и мен!
Този призрак ще убие и мен.
- Този призрак ще убие--
- Ей.
Няма никакъв призрак.
- Всички пристигнаха.
- Наблюдавай го.
Може да ни потрябва.
Призрака ще убие и мен--
Със или без лук?
Добре. Ако искаш недей да ми говориш.
Когато някой умре, не може да се върне, нали?
И аз така си мисля.
За някой определен ли говориш?
Сигурно ще ме помислиш за луда.
В такъв случай трябва да заключат и двама ни.
- И ти ли го видя?
- Видях някой.
Може би беше твоя Ангел-пазител.
Ерик не се е върнал за мен.
Той не може да ми бъде вече приятел, защото аз съм жива.
А искаш ли един приятел да те изпрати?
Момчета.
Изглежда нашия приятел Жар Птица няма да ни удостои с присъствие тази вечер...
поради лека форма на смъртен случай.
- Няма ли да седнеш?
- Така, добре.
Нощта на Дявола е пред нас.
Мисля да си спретнем един малък купон...
да запалим огромен огън, и да спечелим нещичко.
Харесвам красивите светлини.
Проблема е там, че вече сме го правили. Разбирате ли ме на къде бия?
- Което не е причина да го направим отново.
- Грешка. Добра причина е да не го правим.
Единствената причина.
Човек се ражда с идея.
Тя впечатлява много хора...
благосклонни да го последват.
Тази идея се разраства.
Идеята се превръща в една институция.
Каква е идеята?
Вижте, това ме притеснява, момчета.
Но ще Ви кажа, когато разгледах същността на тази идея...
това ме накара да се усмихна.
Слушате ли, господа...
алчността е за аматьори.
Бедствия, хаос, анархия...
Ето това е забавно!
- А какво ще кажеш за Нощта на Дявола?
- Какво за нея?
Аз причиних първият пожар в този проклет град.
Преди да се осъзная, всеки шарлатанин започна да ме имитира.
Знаете ли какво правят в момента?
Поздравителни картички за Нощта на Дявола.
Не е ли красиво?
Да.
Идеята се превърна в институция, момчета.
Време е да се раздвижим.
Не искаш просто да палнем тук и там в града, нали?
Не.
Искам да запалите такъв голям пожар...
че чак на Господ да му стане горещо. Това имам предвид.
Искам всички да ме погледнете в очите...
за последно и да кажете, "Голямо забавление пада, а?"
- Ей, ти! Как ти е името?
- А?
Сканк! Как се чувстваш?
- Чувствам се като малко червейче на голяма кука.
"Малко червейче на голяма кука."
Е, момче, майка ти сигурно е много горда с теб!
Как влезе това тук?
- Господа.
Пуснете ме! Пуснете ме! Трябва да се махна!
Това си ти, а? Отмъстителят.
Убиецът на убийците.
- Хубаво облекло.
Но не мога да кажа същото за лицето ти.
Искам само него.
- Е, това няма да стане.
Ами...
Виждам, че взехте решение.
Сега да видим как ще го защитите.
Този вече започна да ме дразни. Убийте го!
Ох, това сигурно боли.
- Е, това е всичко.
- Тоя не беше с всичкия си.
Няма го.
Хванете го!
Тука! Помогнете ми! Той ще ме убие!
Исусе Христе!
Ей!
Вие всички ще умрете.
Разкарай се, по дяволите!
Май днес не е добър ден да бъдеш от лошите, а, Сканк?
Аз не съм Сканк. Сканк е ето там.
- Сканк е мъртъв.
- Точно така.
Не!
- Какво за Бога--
- Не мърдай!
- Стой!
Само да мръднеш! Мръднеш ли, започваме да стреляме!
- Престани да бягаш.
- По дяволите!
- Хайде! Качвай се!
Съветвам те, следващият път клякай.
Колко много полицаи, сякаш раздават понички.
- По дяволите!
Ох. Знаех си, че пак ще го направиш.
Погледни навън.
Целият град трябваше да е в пламъци вече.
Небето да бъде червено.
Значи това беше великият Ерик Дрейвън.
Той има сила, която може да му бъде отнета.
- Тъкмо взе да ми харесва.
- Гарванът...
е неговата връзка между света на живите...
и царството на мъртвите.
Убием ли птицата, заминава и той.
Идвам си у дома, Шели.
Сигурно ще кажеш, че не трябва да съм на гробищата...
по това време на нощта, нали?
Това би трябвало да е най-безопасното място на света.
Понеже всички са мъртви. Знаех си, че ще дойдеш тук.
Стана късно, Сара.
Не ми каза довиждане.
Просто трябва да ме забравиш, затова.
И няма да се върнеш повече.
Веднъж дадох това на Шели.
Сигурен съм, че няма да има нищо против да го носиш.
По този начин винаги ще си спомняш за нея.
Никога няма да го сваля.
По-добре да се връщам обратно в къщи.
Сбогом.
- Шшшт! Тихо!
Шшшт. По-спокойно, миличка.
Хайде. Хайде.
Какво е това? Някакъв сувенир от твоя приятел?
Ще го запазя за да ми носи късмет. Имаш ли нещо против?
Очите и са толкова невинни.
- Ерик!
Ерик, помощ! Ерик!
Много впечатляващо.
Га! Га! Бум! По дяволите, мъртъв съм!
Пусни момичето и ще те пусна да си вървиш.
Да видим.
Ще ми дадеш ли минутка да си помисля?
Не. Майната му.
Ах, по дяволите.
Много добре. Изглежда животът ти коренно...
се промени през последните няколко минути. Не мислиш ли?
Доста добре си кървиш за призрак.
- Още е жив.
- Е, тогава го убийте!
Чао-чао, пиленце.
По дяволите.
А така, идвам уж да се изповядам...
а виждам отново теб и то в престрелка.
- Отвлякоха Сара.
- Колко са?
Останаха двама.
Ще се справя. Не се притеснявай.
Никак не съм притеснен. Даже имам план.
Ще стоиш пред мене и ще обираш куршумите,а като им свършат ще ги арестувам.
Звучи добре. Само, че има един проблем.
По дяволите. Кървиш си съвсем прилично.
Мислех, че,нали знаеш, че си безсмъртен.
Бях. Сега вече не съм.
В такъв случай мисля, че се нуждаеш от моята помощ, нали?
- Хайде.
Вземи това.
- Нали щеше да стоиш зад мен.
- Мисля, че оплесках нещата.
Тук е цялата мощ която имаш.
Сега тя е моя.
Жалко, че нямахме достатъчно...
- ...време за нас.
Помощ, Ерик! Страх ме е!
Пусни ме!
Пусни я!
Вземи мен. Няма да се съпротивлявам.
Добре.
- Не!
Ерик!
- Сара?
- Внимавай!
- Ерик!
Знаеш ли, баща ми обичаше да казва...
"Във всеки човек се крие дяволът...
и не можеш да бъдеш спокоен докато не го откриеш."
Относно това което се случи с теб и приятелката ти--
Просто прочиствах сградата.
Нищо в този град не се случва без моята благословия.
Съжалявам, че ти провалих сватбените планове, приятел.
Но ако е от значение за теб...
ти наистина ме позабавлява.
Имаш силен дух, синко.
Ще ми липсваш.
И аз имам нещо за теб.
Вече не ми трябва.
Тридесет часа болка!
- Наведнъж!
- Само за теб.
Да.
Върви да му помогнеш.
Жив ли си?
Господи, нуждая се от една цигара.
Всички ли са мъртви?
Ти ми помогна.
Всичко, което си запазил тук ме спаси.
- Благодаря ти.
- За нищо.
Рано или късно мислех да посетя църквата.
Гадост.
От сега нататък ги отказвам... Ако оживея.
Остани с него докато пристигне помощ.
Той ще се оправи, нали?
Ерик?
Редовният му номер.
Шели.
- Добре, какво по дяволите става тук?
- Масови убийства.
Поне спря да вали, а?
- Не може вечно да вали.
- Не, не мога да повярвам.
- Ти ли си виновен за този кошмар, Олбрехт?
- Виж, отивай си.
- Ще ми кажеш ли какво става тук?
- Твоя човек беше на покрива.
Изпусна го.
Разкарайте го от тук!
Благодаря.
Ако ни бъдат отнети хората, които обичаме...
единственият начин те да са до нас е да продължаваме да ги обичаме.
Сградите горят, хората умират, но истинската любов е вечна.
* За Брандън и Елайза *
* Превод : Birata™ *