Code 46 (2003) Свали субтитрите
се счита за генетично идентичен с него.
Заради техниките, използвани при разделянето и клонирането на ембриона, необходимо е да се предотвратят ...
... всякакви случайни или умишлени случаи на кръвосмесително репродуциране.
Следователно: 1) Всички бъдещи родители трябва да се сканират генетично преди зачеването.
Ако те имат 100%, 50% или 25% генетично съвпадение, зачеването се забранява.
2) Ако бременността е непланувана, зародишът трябва да се сканира.
Всяка бременност при родители с генетично съвпадение от 100%, 50% или 25% трябва да бъде прекъсната незабавно.
3) Ако родителите са невежи относно генетичното си родство, се позволява медицинска интервенция ...
... за да се избегнат по-нататъшни нарушения на Код 46.
4) Ако преди зачеването родителите знаят, че са генетично свързани, това е криминално нарушение на Код 46.
Мисля си за деня, в който се срещнахме.
Предполагам, че си пристигнал със самолет.
Може би си бил първият пътник, стигнал до охраната.
Не си смятал да останеш.
Имал си разрешително само за 24 часа, и почти никакъв багаж.
Сигурно те е чакала кола
така че дори не се е наложило да търсиш превоз.
За пръв път идваше в Шанхай, всичко беше ново за теб.
Как живеят хората тук?
Това не е живот, а само съществуване.
- Живял ли сте някога навън?
- Не.
Бихте ли ми дал пропуска си?
Бонбони, захарни фонтанчета, цигари, батерии, подстригване.
- Подстригване? Това досега не съм го виждал никъде!
- Ще Ви покажа.
- Дайте ми две захарни фонтанчета.
- Две захарни фонтанчета.
Вземете ме с Вас, господине. Мога да подстригвам. Тук навън съм изгубен.
Имате ли излишен пропуск?
Имам пропуск само за един.
- Съжалявам.
- Искате ли да си разменим местата?
- Ние двамата?
- Аз нося Вашите дрехи, Вие носите това.
Изкушаващо е! Успех.
- Как се казвате?
- Набил.
Чао.
Не мисля, че е добра идея да ги насърчавате.
Ако хората не получават пропуск, за това си има причина.
Ти пристигна сутринта, така че улиците бяха пусти.
Обади ли се на някого? Закуси ли?
Понякога си представям как си гледал новините,
понякога как си заспал,
подготвяйки се мислено за нощта пред теб.
Това, което не мога да си представя, е че не бяхме чували един за друг.
Че ти си мислел, че това ще бъде просто една поредна нощ.
Честит рожден ден, Мария!
Време е да се събуждаш.
Беше рожденият ми ден. Аз мразя рождените си дни.
Всяка година на рождения ми ден сънувам един и същи сън.
Слизам в метрото. Чакам влака.
Тревожа се, че ще закъснея.
Влакът потегля от спирката.
Спи ми се, но трябва да намеря някого...
...преди влакът да спре.
Влакът минава през една спирка. Остават още деветнайсет.
Аз трябва да го намеря.
И тогава се събуждам.
Честит рожден ден, Мария! Време е да се събуждаш!
На следващата година сънувах съвсем същия сън,
само че този път минах през две спирки.
Не ме питай откъде знаех, просто знаех, че остават още осемнайсет.
На следващата година седемнайсет, на следващата шестнайсет.
На всеки рожден ден с една по-малко.
Днес е рожденият ми ден, днес ще стигна до последната спирка.
Ако заспя, ще стигна дестинацията си.
Ако поискам,тази вечер мога да открия съдбата си.
- Извинете.
- Няма защо.
И така, какво да правя?
Ще остана будна през целия ден.
Кой иска да узнае съдбата си? Кой би поел такъв риск?
- Идвам да се срещна с г-н Беклънд.
- Ще изпратя някого да Ви вземе.
Тук съм за едно разследване, така че би било полезно да се поразходя наоколо.
- Всички посетители трябва да бъдат придружавани.
- Знам...
- Просто ме оставете да си свърша работата.
- Ако го направя, аз няма да свърша моята.
Това е ситуация без изход. Ако можех да разгадая паролата Ви...
- Не бихте могъл.
- Трябва ми само малко информация.
- Това някакъв номер ли е?
- Не, кажете ми едно нещо за себе си.
Каквото и да е.
Моят рожден ден. Паролата ми не е рожденият ми ден. 29.
Паролата Ви е "кръстопът".
Кръстопът, "carrefour".
- Как го направихте?
- Сега мога ли да вляза?
Слушах Ви докато не говорехте. Не се безпокойте за това.
- Може да си имам големи проблеми.
- Ще отида направо в кабинета му.
Не се безпокойте за това.
- Уилям Гелд? Salaam.
- Г-н Беклънд?
Хванахте ме неподготвен. Исках да Ви посрещна както подобава.
Сигурно това е едно от уменията Ви, ловкост.
Страхувам се, че изобщо не съм ловък.
- За пръв път ли идвате тук?
- Да.
Имате ли време да разгледате?
Ние специализираме в краткосрочни пропуски за специфични задачи.
Скок с парашут, или медицинска операция.
Хората купуват фалшификати само ако не им дадем легитимен пропуск.
Ако не желаем да дадем легитимен пропуск, за това си има причина.
"Сфинксът знае най-добре."
Фалшивият пропуск е билет към страдание, което може да се избегне.
Знаем от кой принтер идват фалшификатите.
Всеки принтер има свой собствен отпечатък.
Това е от принтер номер осем.
Само няколко души могат да го използват, трябва да е някой от тях.
Имам нужда от тиха стая и малко време. Ще свърша с това до довечера.
Това е едно спокойно работно място, не желая да се създава напрежение.
Не искам никой да разбере какво става.
Защо? Кажете им истината, Лари.
Кажете ми нещо за себе си. Каквото и да е.
Роден съм в Напали Роуд, Хидерабат.
Кажете ми нещо за себе си.
Каквото и да е?
Опитайте се да го направите интересно, чака ме дълъг ден.
Изпитвам нещо странно към луничките. Сексуално е.
Луничките ме възбуждат.
Кожата с лунички едновременно е облечена и необлечена.
Няма порнография за луничките.
Жените стават известни с краката и с гърдите си. Но не и с луничките.
- Ами филма "Ан от зеления покрив"?
- Смятам го за класика в еротиката.
Норманците...
невероятно!
Те са създали целия английски език само от френския.
- И малко латински, очевидно.
- Очевидно.
Тук има едно момиче, Мария. Тя няма никакъв слух.
Не може да изпее правилно една мелодия дори ако от това зависи животът й.
Tова е красиво.
Не мислите ли?
- За какво мислите?
- Мисля си не сме ли се срещали вече?
Горе във фоайето, почти се сблъскахме.
- Чувствам, че те познавам.
- Едно нещо. Кажи ми едно нещо за себе си.
Не знам дали искам да знаеш нещо за мен.
Никога не се сещам какво да кажа, когато ме попитат направо.
- Искаш ли да ми подскажеш?
- Няма да се получи, ако ти подскажа.
Кое няма да се получи?
Кажи ми какво ще правиш тази вечер.
- Това въпрос ли е, или покана?
- Това е подсказване.
Тази вечер ще стоя будна
докато слънцето залезе.
Няма да спя.
- Защо?
- Днес имам рожден ден.
Честит рожден ден!
Ще ми трябват твоите данни за справки в бъдеще.
Трудно е,
когато можеш да изкараш много пари от едно парче хартия.
Изкушението е голямо.
Сигурен ли сте, че е той?
Мислех, че може би е тя.
Не мисля така.
Имате ли доказателства?
Няма нужда да Ви давам доказателства - Вие ми плащате за интуицията.
Добре ли си?
Съвсем добре.
- Заподозряна ли съм?
- Не.
Искаш ли да излезеш с мен?
Днес е рождения ти ден, нямаш ли други планове?
Да, после имам среща, но сега съм гладна.
- Хайде да отидем да хапнем.
- Добре.
Никога не съм се страхувала от теб, дори когато трябваше.
Дори когато съдбата ми беше в ръцете ти,
аз винаги ти имах доверие.
Е, защо го правиш?
Заради парите.
- Защо направи това?
- Кое?
Излъга заради мен.
Не знам.
Това е много импулсивно.
Аз мога да бъда импулсивен.
Честит рожден ден!
Откъде знаеш, че ги обичам?
От досието ми?
- Налучкване.
- Съдба.
Всъщност имам цяла чанта с такива.
За детето ми.
- Имаш дете?
- Да.
- Момче!
- Да.
Казва се Джим.
- Обзалагам се, че е изключителен.
- Наистина е изключителен.
Всички мислят, че децата им са изключителни.
Да се чуди човек откъде идват всичките обикновени възрастни.
Тези са страхотни!
- Искаш ли да отидем в един клуб?
- Ти нямаше ли среща?
- Ела! Искам да дойдеш!
- Защо?
Искам да те корумпирам.
Ако дойдеш, поемаш сериозен риск да си прекараш добре.
Ако не дойдеш с мен...
ще съжаляваш.
Хайде!
Водка с лед, моля.
Искаш ли да изпееш нещо? Сигурна ли си?
- Сигурна съм.
- Не искаш да ме чуеш как пея.
Всъщност се надявах да те чуя как пееш.
- Защо?
- Чух, че имаш характерен глас.
Какво друго ти казаха за мен зад гърба ми?
Знаеш ли, че има вирус, който те прави по-музикален?
- Пееш като ангел.
- Веднъж пробвах вирус - да говоря китайски.
Китайците разбираха какво казвам, а аз не. Странно!
В момента съм с вирус - вирус за съпричастие.
Взимам вирус за съпричастие заради работата ми.
Това не ми харесва, странно е. Можеш да разбереш разни неща за мен.
Бих могъл.
Все едно да носиш рентгенови очила и да гледаш бельото на момичетата.
- Имах рентгенови очила - не действат!
- Но си ги купил.
- Искал си да действат.
- Бях на шест години.
Тогава се интересувах от скелети, а не от бельо.
Мислех, че си с вродена интуиция.
Има ли някакво значение?
Разбира се!
- Наистина ли?
- Вирусът...
Деймиън!
Уилям ми помага да си празнувам рождения ден.
Имаш рожден ден? Не знаех.
Всичко е наред, Уилям не е проблем.
Той знае за нашата тайна.
Това ще ме вкара вътре!
Трябва да целунеш и Уилям, защото и той помогна.
Кажи му какво смяташ да правиш.
Изучавам прилепите.
Най-добрите прилепи на света са в една пещера в Делхи.
От дете мечтая да я видя.
Не можа ли да вземеш пропуск по нормалния начин?
Опитвам се от осем години. Осем години, и чак сега ще мога да отида.
Обикновено, ако не ти дават пропуск, за това си има причина.
- Да: "Сфинксът знае най-добре."
- Най-добре.
- Сфинксът знае много.
- Той не знае това, което аз знам.
Някои неща в живота си струват риска.
Всеки, който някога е искал нещо, знае, че трябва да се поемат рискове.
Мисля, че всичко ще бъде наред.
- Доскоро!
- Чао!
- Защо го направи?
- Кое?
Всичко това - пред мен. Знаеш ли какво трябва да направя сега?
Би трябвало да анулирам пропуска му, и да те издам. Това ми е работата.
Но няма да го направиш. Нали?
Защо си толкова добър с мен?
Награда ли очакваш?
Как успя да изнесеш тези пропуски?
В началото на всяка партида правим пробно копие, и после го унищожаваме.
Значи, отивам на работа, и нося фалшив пропуск под езика си.
Унищожавам фалшивия пропуск и слагам истинския под езика си.
После отивам в тоалетната, слагам го в едно хапче и го гълтам.
След няколко дни... разполагам с пропуск.
Впечатлен ли си?
Хайде, впечатли се, де!
Благодаря, че ме докара в къщи.
Много мило от твоя страна.
Влез.
Красота! Имаш зелени пръсти!
Всичко е научно контролирано.
Мислиш ли, че слънцето е толкова опасно, колкото казват?
Надявам се, че не е.
- Искаш ли нещо за пиене? Вода?
- Искам.
Знаеш ли, единият ми пръст е по-млад от другите.
- Наистина ли?
- Аха.
Кой?
Ето този.
Харесва ли ти?
Много! Много по-хубав е от другите пръсти.
Може би аз трябва да си направя по-младо лице.
Харесва ми тъгата по лицето ти, когато изражението ти се променя.
Или може би не е тъга.
Не съм виждал тази книга от доста време.
Най-добрият ти приятел е най-големият ти враг.
Трябва да си най-близо до него, когато устояваш.
Погледни!
Това е всичко, което е останало от детството ми.
Тук пазя ценните си спомени.
Кои са тези?
Родителите ми, преди да напуснем Шанхай.
Това са хора като Деймиън, когато им давам пропуски.
Сега знаеш всичките ми тайни.
Обичам да гледам лицата им.
Толкова са красиви!
Виж очите им!
Имат излъчване, което ние нямаме.
Ти малко приличаш на тях.
Трябва да си лягаш.
Не искам да си лягам,
моля те, не ме оставяй да заспя!
Ще ти направя кафе.
Кафе.
Тъкмо щях да измъчвам тази песен, а сега ти направо ще я убиеш!
Нямам никакъв слух... Мислиш ли, че това е привлекателно?
Тръгваш ли си?
Имам резервиран билет за самолет.
- Кога е полетът ти?
- В 11.
Какво ще стане с Бику?
Ще изгуби пропуска си.
- Това е лошо!
- Знам.
Да даваш фалшиви пропуски е лошо...
Някога живял ли си навън?
Аз бях навън десет години.
Трябва да тръгвам.
Трябва да тръгвам.
Трябва да спрем на проверовъчния пункт.
- Защо?
- За да купя още захарни фонтанчета.
Здравейте, господине.
Намерих това. Помислих, че може да ви е от полза.
Благодаря! Бог да Ви благослови! Вървере, вървете!
Не, съжалявам.
Оставете го!
Благодаря! Бог да Ви благослови!
Ако имахме достатъчно информация,
щяхме да предвиждаме последиците от нашите действия.
Щяхте ли да искате да знаете?
Ако целунете онова момиче,
ако говорите с онзи мъж,
ако приемете тази работа, ако се ожените за онази жена, или ако откраднете този пропуск?
Ако знаехме какво ще последва, щяхме ли да направим първата крачка?
Хей! Прибрах се!
- Добре ли пътува?
- Да.
- Къде беше?
- Защо не спиш?
Те ще се радват, че те виждат. Съпругата ти, необикновеното ти дете.
Ще искат да им разкажеш всичко.
И ще са щастливи, че си се прибрал жив и здрав.
- Да позная ли какво мислиш?
- Да.
Колело!
В момента ме няма, така че оставете съобщение.
Уилям е, обади ми се. Искам да знам дали си добре.
- Уморен ли си?
- Да.
Мислеше ли изобщо за мен?
Опитваше ли се да си представиш какво правя в момента?
Вирусът за съпричастие действа ли от разстояние?
Мария Гонзалес, възраст 25. Служител на Сфинкса.
Отглеждащ баща: Кристиан Гънтър, роден в свободното пристанище Али Баба.
Прехвърлен в Шанхай и заточен заради финансови неизправности.
Регистриран в Кунминг, Данбад, Бета и Багдад.
Предполага се, че се връща в свободното пристанище Али Баба.
Кармен Гонзалес се връща в Шанхай,
омъжва се повторно...
Мария Гонзалес, ръст: 165 cм...
- Де Суза те вика.
- За какво?
Има нещастен случай в Азия,
някакво момче е пътувало с един от документите от Шанхай.
- Искаш ли кафе?
- Не, благодаря.
- Един човек е починал вчера.
- Знам, имате ли подробности?
Един човек, който се занимавал с прилепи, искал да отиде в Делхи.
Очевидно, най-доброто място за любителите на прилепи.
Не можел да получи пропуск, защото страдал от сериозно предразположение
към болестта на Уордс.
- Чувал ли си за нея?
- Не.
Кара те да кървиш до смърт.
ПОвечето жители на Делхи са имунизирани, затова той не е получил пропуск.
Затова купил фалшиви документи,
и затова вчера починал от кръвозагуба.
- Как се казва?
- Деймиън Алекан.
Документите са от същия принтер, който ти разследваше.
Съжалявам.
Качвай се обратно в самолета и оправи нещата, за да спреш да съжаляваш.
- Не може ли да изпратите друг?
- Защо да го правя?
Имах проблеми, докато бях там. Проблеми с вируса.
Всички имаме проблеми, Уилям.
Начинът, по който се справяме с тях, показва колко струваме.
Върни се утре.
Откъде взе това?
Трябва да се върна в Шанхай.
- За колко време?
- Имам пропуск за 24 часа.
Ще се върна преди да разберете, че съм заминал.
Получихме доклад за три фалшиви пропуска.
Един тук, един в Сао Паоло, и един в Делхи.
Ако не спрем това, ще изгубя собствения си пропуск.
Съжалявам. За пръв път интуицията ми ме подвежда.
Мисля, че той е имал съучастник. Мария Гонзалес.
Нея я няма.
Как така я няма? Изчезнала ли е?
Казаха ми, че има телесен проблем. Всичко беше официално.
Корпорация Видео Листо.
Здравейте. Току-що се опитах да вляза в апартамента си, но не мога.
Вашият номер е записан като временно прекъснат.
- Изглеждам ли Ви прекъснат?
- Не, но може да сте собственикът.
- Това не е мой проблем, нали?
- Дайте ми паролата си.
Ще Ви осигуря ограничителен прозорец, за да прекорирате видео-записа си.
Това би било чудесно, благодаря.
- Паролата Ви?
- Доспехи.
Знаеше ли какво търсиш?
Надяваше ли се, че съм ти оставила следа?
Като Хензел и Гретел, когато ги завлекли в гората.
Доспехи.
Мария, днес нямаш никакви срещи.
Мария, днес в 3:15 имаш час за клиниката Май Лин.
Разследвам измама, в която Мария Гонзалес е ключов свидетел.
Официално бях информирана, че тя има телесни проблеми и е нещастна.
Тя е преместена. Имаше усложнения, с които не успяхме да се справим.
Изпратена е навън.
Навън е голямо пространство. Можете ли да сте по-конкретен?
Страхувам се, че въпросът е поверителен, господине.
Какво беше естеството на телесния й проблем?
Страхувам се, че въпросът е поверителен, господине.
Защо е била нещастна?
Това някаква тренировка ли е? Или се опитвате да ме подведете?
- Хванахте ме!
- Вие обаче не ме хванахте.
Справихте се отлично, браво!
Кажете ми нещо за себе си. Заради доклада: трябва да опиша това.
Майка ми беше на тази длъжност преди мен,
аз я наследих.
Откога госпожица Гонзалес е бременна?
Не съм казал такова нещо.
За кой тип нарушение на Код 46 става дума?
Изобщо не съм споменавал Код 46.
Къде е клиниката Май Лин?
Страхувам се, че въпросът е поверителен, господине.
Благодаря за помощта.
Ти нае кола.
Клиниката беше навън, на 170 км от града.
Представих си те като средновековен рицар на мисия.
Мисията бях аз.
Тук съм, за да се срещна с Мария Гонзалес.
Преди 6 не се допускат посетители.
Аз съм от Уестърфилдс. Тя е свидетел в голямо дело за измама.
- Име?
- Мария Гонзалес.
- Вашето име.
- Уилям Гелд от Уестърфилдс.
- Ще ми трябва печатът Ви.
- Ситуацията е много спешна.
Знам. Име и печат...
Като Ви гледам, разбирам...
че Вие не сте просто един оператор на компютър,
Вие правите преценки.
И направих преценката си за Вас. Ако не сте упълномощен...
Кажете ми нещо за себе си, каквото и да е.
Уморена съм. Често водя разговори като този.
Ще се впечатлите ли, ако отгатна паролата Ви?
Направо ще се вцепеня.
- Паролата Ви е Гарамонд.
- Нищо подобно.
Вирус за съпричастие ли имате? Той не действа тук.
Затова сте настинал тук.
Ние използваме антивирусни бактерии, тук гъмжи от стрептококи.
Тук отвън нямаме достъп до някои от удоволствията,
които са нещо съвсем обичайно вътре.
Имам от тези...
Златните са особено ценни.
Не ми трябват пари, имам нужда само от малко окуражаване.
Тук имате много изтънчена система за сигурност.
Разбира се, тук имаме всякакви случаи.
- За какво е постъпила Мария Гонзалес?
- Разследвате нейния случай?
Разследвам случай на измама, а тя е свидетел.
Присадихме й пръст.
Това е Мария Гонзалес.
Седнете.
- Добре ли си?
- Добре съм.
Ако става дума за пръста ми, не смятам да повдигам обвинения.
Не става дума за пръста ти.
Трябва да говоря с госпожица Гонзалес насаме.
Не сте упълномощен.
Разследвам инцидент на работното ти място.
На твоя принтер са напечатани фалшиви документи.
Трима души са починали през последните 14 дни,
докато са пътували с документи, напечатани на твоя принтер.
Всички, които идват при нас, се занимават с опасни неща.
Това се очаква. За нещастие някои от тях не оцеляват.
Един от тях, Деймиън Алекан, е починал от загуба на кръв.
Той обичаше прилепите, помниш ли?
Ти се срещна с него в един бар
и му продаде фалшив пропуск, с който той отиде в Делхи.
- Кога е починал?
- Преди една седмица.
Аз съм тук от десет дни.
Документите са издадени преди идването ти тук.
Уморена съм, бих искала да си почина.
Госпожица Гонзалес все още се възстановява.
Защо тя е тук вътре?
- Моля Ви, не използвайте думата "пръст". Нейният току-що...
Бил е повреден и присаден наново чрез семейната й застраховка преди 22 години.
Знам много неща за Мария Гонзалес. Била е бременна, когато е дошла тук.
Знам също, че нямате никакъв интерес да пречите на разследването ми.
Тя е нарушила Код 46.
Прекъснахме бременността, и отстранихме паметта около нея.
- Бебето е унищожено?
- Нямаше никакво бебе.
Само една бременност, която беше прекъсната, и изтрита памет.
Вие сте се намесили
в спомените на ключов свидетел в измама с документи.
Нейната памет беше съвсем локална. Премахнахме само мъжа бременността.
Изобщо ли не си спомня мъжа?
Мъжа, секса, бременността - изтрихме всичко това.
Това е същата Мария Гонзалес. Пръстът беше с лечебна памет.
Прехвърлих я от детството й. Това е много ефикасно.
- Кога ще я изпишете?
- Утре.
Страхувам се, че се налага да си тръгне с мен още днес.
Възможно ли е да ти липсва някой, когото не помниш?
Може ли един миг, или едно преживяване, да изчезне напълно?
Или винаги съществува някъде, в очакване да бъде открито?
Чакай, забравих нещо. Куфарът ми! Много е важно!
Той е отзад!
Това ли смяташ да направиш?
Да ме оставиш навън при тях?
Ти си живяла навън 10 години.
Върнала си се вътре чак когато си навършила 14.
Наистина си си подготвил домашното.
Не можеш да пееш, обичаш захарни фонтанчета,
обичаш да отглеждаш растения от семенца.
Явно съм била любимия ти предмет в училище.
Мразиш пустинята.
Винаги съм мразила пустинята.
Дори в колежа, когато изучавахме филмчето за Роуд Рънър,
винаги отвръщах поглед.
Винаги съм се питал защо койотът не си купи Роуд Рънър.
Той имаше достатъчно пари да си купи кънки с ракетно гориво,
да не говорим за един роуд рънър.
Как го направи?
Кое?
Аз си помислих нещо, а ти ме чу. Странно!
Интуиция -
чувствам това, което ти мислиш.
Не вярвам в четенето на мисли, според мен това е някакъв трик.
Не е трик, а талант.
Какво си мисля сега?
Деймиън Алекан.
- Бил ли си тук и преди?
- Веднъж.
- Хареса ли ти?
- Бях тук само за един ден.
Но, да. Много ми хареса.
Извини ме за бъркотията.
Ела тук!
Седни.
Това е Деймиън.
Сега спомняш ли си го?
Спомням си, че искаше да отиде в Делхи.
Спомням си и израза на лицето му, когато му дадох пропуска.
От години се опитваше да вземе официален пропуск, но не можеше.
Бях там, когато се срещна с Деймиън.
Бях с теб в бара.
Не разбирам.
Не си спомняш, защото са изтрили паметта ти.
Не знам за какво говориш.
Дойдох в Шанхай, за да разследвам една измама.
Знаех, че си виновна,
но се влюбих в теб.
Защо им е да изтриват спомените ми за теб?
Не знам.
Къде е?
- Не мога да го намеря!
- Не си изгубила нищо.
- Успокой се, не си изгубила нищо!
- Не мога да намеря моето...
Не мога да го намеря!
Ще останеш ли с мен?
- Толкова съм уморена!
- Ще остана с теб, докато се събудиш.
- Какво е това?
- Ще ти помогне да заспиш.
- Нищо не разбирам.
- Аз също.
Баща ми ми разказваше истории докато заспя.
Истории за Али Баба и Арабско Море.
Истории за магии и приключения.
Той живееше там, и вярваше, че ако се върнем,
всичко ще бъде наред, всичко ще бъде като преди,
преди да ни заточат.
И в сънищата си аз бях там.
Проба, моля.
Благодаря.
Сканирах 30 групи гени, и няма проблеми с Код 46.
Напълно безопасно е да се ожените.
Препоръчвам ви го.
И двамата имате кода за висок интелект.
- Благодаря много.
- Довиждане.
Познавате ли тази жена?
Търся я.
Трябва да сте я намерил, щом имате косъм от главата й.
Дадоха ми го нейни роднини.
- Вашите отношения с тази жена?
- Просто искам да знам за нея.
Не можете да се свържете с нея. Вижте това.
Това е нейното ДНК, 50% съвпадение с пробите от косата.
Ето тук...
е ДНК-то на майка Ви,
100% съвпадение - генетично еднакви.
Всякаква връзка с тази жена би била нарушение на Код 46.
- Как е възможно това?
- С Витриол всичко е възможно.
Майка Ви е била в партида от 24 клонирани клетки.
Този косъм е или от майка Ви, или от някой неин генетичен близнак.
Тя е идентична с майка ми?
Диета, климат, околна среда,
случайности, хирургия, звездите, Бог.
Ние не сме затворници на нашите гени.
Този косъм от майка Ви ли е?
- Влюбен ли сте в тази жена?
- Защо?
Бременна ли е?
- Вие естествено заченат ли сте?
- Чрез Витриол.
Вашите приемни родители разполагат с данните Ви.
- Те не са живи.
- Съжалявам.
Благодаря.
Когато се страхуваме, бягаме. Това е инстинкт.
Адреналинът тупти в цялото тяло, мускулите се свиват,
сърцето бие учестено, и ние побягваме.
Бягаме, за да спасим живота си,
бягаме, за да намерим подслон в дома си, при семейството,
при тези, които обичаме.
Не искам да говориш по телефона, докато караш.
Пътувам към летището. Утре ще си бъда у дома.
- Хвана ли лошия?
- Както винаги.
- Как си?
- Обичам те.
- Аз също.
- Доскоро.
Един билет за Сиатъл.
Червено е, изтекъл му е срокът.
Нямате пропуск за Азия.
Но аз не искам да стоя тук, искам да си отида в къщи.
- Имам пропуск за в къщи, нали?
- Наистина не знам, господине.
Да, имам пропуск за в къщи.
Но Вие не сте в къщи, господине. Вие сте в Шанхай без пропуск.
Защо просто не ме изритате в посока Сиатъл?
Не можете да летите, нито да останете в Азия без пропуск.
Какво ще направя? Ще се изпикая през прозореца от 20 000 фута височина?
Не Ви познавам достатъчно добре, за да знам това, господине.
Може би ще отгатна нещо за Вашия характер.
Тези са особено забавни.
Боя се, че не отгатнахте, господине. Аз съм учен и християнин.
- Не пия кафе и наркотици.
- По дяволите, свършили са ми библиите!
- Може ли да вляза?
- Мога ли да те спра?
- Трябва да ми помогнеш.
- Как си?
Имах да свърша нещо.
Не трябва да съм в Шанхай, а в Сиатъл.
- Снощи знаеше това.
- Трябва да замина.
- Заминавай!
- Не мога.
Пропускът ми е червен, не мога да се кача на самолет.
Значи вече си опитал! Щеше да изчезнеш ей така!
- Съжалявам.
- Съжаляваш!
Повтаряш го прекалено често.
Трябва да си отида в къщи.
Имаш семейство?
- Момче или момиче?
- Момче.
Джим.
Сигурно те смята за герой, който хваща лошите като мен.
Нещо такова.
Знаеш какво казват - "Сфинксът знае най-добре".
Може би има причина да не си тръгнеш.
Това е фалшиво,
трябва да го сменя с оригинален пропуск.
Ще те чакам на летището в 7, става ли?
- Благодаря.
- Да тръгваме!
Казвам се Мария Гонзалес, имам проблем с достъпа.
Имам нов пръст, който трябва да се прекодира.
- Изчакайте, ако обичате.
- Благодаря.
- Добро утро!
- Толкова се радвам да те видя!
Имам нов пръст, ще трябва да ми го прекодирате.
Знам, Вие бяхте преместена.
- Моля?
- Вие бяхте преместена.
Защо не влезете?
- Уилям, къде си?
- В Шанхай.
- Не ти ли изтече пропускът?
- Удължих го.
Не, не си. Къде е Мария?
Защо я премести от клиниката Май Лин без да си упълномощен?
- Тя беше заподозряна?
- Беше?
Е.
Изглеждаш разстроен, Уилям. Докладвай в офиса в Шанхай днес.
Те ще поемат случая.
Донеси ми каквото можеш. Днес.
САМО ИЗХОДЕН
Това е единичен изходен пропуск,
валиден само за днес.
Полетите за Сиатъл заминават от зона C.
Спомням си те.
От един сън,
от рождения ми ден.
Трябва да си тръгваш.
Два за Али Баба.
- Кой полет, господине?
- Следващия.
- Имате ли пропуск?
- Аз съм тукашен жител.
Извинете, забравих. Това е новият ми пръст.
Благодарим ви, че избрахте авиолинии Пан Уърлдуайд! Приятно пътуване!
Винаги съм мечтала за Али Баба, Али Баба от историите на баща ми.
Той казваше, че можеш да отидеш навсякъде, ако го искаш достатъчно силно.
Да ти кажа ли нещо?
Знаеш ли, всеки път, когато си представях, че правя това, си го представях с теб.
Въпреки че не те познавах.
- Добре ли си?
- Да.
Търсим къде да пренощуваме.
Елате.
Никога не си бил навън, аз ще съм твоя водач.
Твоя учител.
Три цента!
Търсим стая, имаме пропуск.
Никой няма пропуск за тук. Не можеш да си купиш пропуск за тук.
Жителите спят на собствена отговорност.
- Ще получим ли стая?
- Стая, храна, партия шах...
Насам има душ,
покрити сте с прах!
- Страхувам се, че ще бъде шумно.
- Няма значение.
Ще спим независимо от всичко, толкова сме уморени.
- Отдалече ли идвате?
- Да.
Съпругата ми го направи
преди да премине отвъд.
- Помислете за нея преди да заспите.
- Благодаря.
За мен е удоволствие, че сте мои гости.
Ще облечеш ли това?
- Съпругата ти прилича ли на теб?
- Не.
Как се запознахте?
Бяхме колеги преди да се роди Джим.
- Той сигурно ти липсва.
- Да.
Пей!
Какво?
Искам да чуя как пееш.
Аз не мога да пея.
Съжалявам.
Няма нищо.
Аз съм виновна.
Това е вирусно.
Сфинксът те е заразил с вирус.
Какъв? Анти-Уилям вирус?
Това е неволно, като адреналина.
Когато се страхуваш от нещо, тялото ти се приготвя да избяга.
- Аз не се страхувам от теб.
- Знам. Но тялото ти се страхува.
Искам да правиш любов с мен!
Накарай ме да правя любов с теб!
Обичам те...
Ти знаеше как действа вирусът.
Нищо ли не можеше да направиш, за да ме спреш?
- Трябва да се обадя по телефона.
- Разговорът ще се записва.
- Няма проблем.
- Телефонът е там.
Казвам се Мария Гонзалес.
Докладвам за нарушаване на Код 46.
Къде се намирате?
- Какъв е адресът?
- Шада Перера 168.
- Моля изчакайте там.
- Ще ви чакам.
Събуди се!
Хайде, събуди се!
Трябва да тръгваме.
Не, искам да остана тук завинаги!
Виждаш ли? Вече мога да те целувам!
Трябва да вървим, хайде.
Случи се нещо.
- Трябва ни кола?
- Колите са по-скъпи, отколкото в града.
Вземете това.
Имам нужда от пари, хората трябва да ядат.
Това е всичко, което имам.
Не е достатъчно.
Соно, заведи ги до магазина и кажи на Фарух да им даде едно мини.
Спри да си играеш, престани!
Ти се яви пред съда.
Решиха, че вирусът за съпричастие е попречил на преценката ти,
така че изтриха спомените ти за мен.
Точно както бяха изтрили моите спомени за теб.
Какво си спомня за катастрофата?
Знае, че е бил в Шанхай, решил е случая,
и на път към летището е катастрофирал.
Що се отнася до него, той никога не е ходил в Али Баба.
Ще ви оставя сами.
Благодаря.
Липсваше ми!
Радвам се да те видя!
Донесох ти дрехи.
Тате!
Къде беше?
Направих нещо глупаво - ударих една кола,
но лекарите ме закърпиха както трябва.
За какво си мисля?
Не знам.
Мисля си за лодки.
Аз бях заточена, защото се опитах да измамя Сфинкса.
Оставиха ми спомените.
За тях няма значение какво мислиш, когато си отвън.
Защо да си правят труда? За тях ние не съществуваме.
Толкова е приятно!
Превод: mia_serdareva@abv.bg