Spartacus (1960) (Spartacus.2004.STV.DVDRip.XviD-WRD-cd1.sub) Свали субтитрите
Отмъщението не е достатъчно.
Когато станеш като врага си, все едно си загубил от него.
Но това, което е важно не е нашия живот или нашата смърт,
а това което създадохме.
Един свят без роби.
А ако умреш, кой ще разкаже тази история?
Живей, така че и аз ще живея.
Така че всички ще живеем.
Така че това да не бъде изгубено и забравено.
Видя ли как те погледна, Вариния?
Не видях.
Галия, 72 г. преди Христа
Но дори и да бях, не ми пука.
Как ме погледна?
Как, а ?
Как?
Ти ми кажи!
Обещах веднъж да разкажа нашата история.
Тя започва в едно малко селце в Галия,
където съм се родила като свободна жена.
Тогава римляните разрушиха моята страна и ме направиха робиня.
Никой и нищо не можеше да се изправи срещу римляните.
Но самият Рим беше разкъсван от конфликти.
Кървави граждански войни бушуваха с години
между плебеите и техните противници, патрициите
водени от сенатор Марк Крас, най-богатия човек на света
Като дете, той видял баща си убит във Форума.
Крас се издигна от пепелта на неговото семейно поражение
до безкрайно богатство и славолюбие.
Амбиция породена единствено от неговите конкуренти като Антонио Агрипа.
Гражданските войни свършиха. Хората се усмихваха открито едни на други.
Но борбата никога не спря.
На лов за гласове?
А, не. Само се наслаждавам на нашия демократичен начин на живот.
Ново вино, от Испания.
Чудесно е, но виночерпеца ми харесва повече.
Някакви новини от Испания освен виното?
- Голяма победа за Помпей.
- Още една?
Хората положително се отегчиха вече от неговите победи.
Ще се утеша от начина, по който Крас трябва да се почувства.
Помпей не е велик воин.
Той стана толкова дебел покрай триумфа си, че сега не може да язди и кон.
Унижавай Помпей колкото си искаш, но човека си свърши работата.
Победа над шепа сган от галски селяни
е трудно да се нарече, че е от военно значима.
Казват, че ще стане Консул.
Това вино
не ми харесва. Дай още вино.
Мисля да ти взема жената на заем, Корнелиус.
Богатството на хора като Крас можеше да се измери в злато и сребро,
но истинската му стойност беше в плът.
Хиляди роби,
които живееха краткия си живот в един свят на страдание,
като прищявка на техните господари.
Нито един римлянин не си промени мнението относно тях.
Поздрави, граждани.
Днес ви предлагаме група варвари от Галия,
с благоволението на великия Помпей.
Ей, Батиат. Какво носиш от Капуа?
Същото като тебе, представи си.
Стоката ми се нуждае от освежаване.
Как човек от провинцията може да наддава срещу един сенатор.
- Май трябва да се прибирам.
- Един скромен човек от провинцията?
Твоите са всеизвестни като най-добрите гладиатори в цяла Италия.
- Ласкаеш ме.
- Не, ни най-малко.
Виж тази красота. И е девствена.
Девствена, съмнявам се в това. Вероятно е отворила апетита на граничната войска.
Казват го само за да привлекат внимание.
Това е само извинение, за да надуят цената.
Здрави зъби, широк ханш.
Чудесно разплодно животно.
Великолепна е.
Приятна е за окото. Но ти гарантирам,
че тези гали имат рядка кръв.
Те рядко изкарват зимата. Би си хвърлил парите на вятъра.
Защо, Батиат, да не си влюбен?
Не се притеснявай, приятелю. Няма да наддавам срещу теб.
Много мило от ваша страна, сенаторе.
- Може да се нуждая от услуга някой ден.
- Разбира се.
- Петстотин сестерции!
- Продадено.
Как може Сената да предпочете Помпей пред теб като следващ Консул?
Вота би бил изравнен.
Купих ти подарък.
Красив е.
- Твърде щедър си.
- Така ли?
Е, пресполагам, че съм такъв.
В ръцете на най-богатия човек в Рим
и на най-добрия приятел на мъжа си,
на Елена може да й бъде простено неведението й за произхода на гривната.
Нейната истинска стойност.
Какво е ад?
Ад е такова място, където и най-простото движение е болезнено.
Където те боли, когато ходиш,
когато дишаш, дори когато мислиш.
Златните мини на Египет бяха един такъв ад.
Измежду тракийските роби обречени на ранна смърт,
един щеше да разтърси Римската Империя.
Името му: Спартак.
Събери ги!
Събери ги!
Не!
Спри!
Значи е трак, а?
По-лошо. Той е животно.
Чудесно. Това дори е по-добре.
Днес е щастливия ти ден, тракиецо.
Какво е това място?
Движи се!
Свежи мръвки!
Затваряй си устата! Връщай се обратно на работа.
Воните, животни такива. Измийте се.
Насам.
Искам тези парчета на тънки резени. Няма да дам това на кучетата!
Бих могъл да свикна с това.
Аз съм Ганик. Това е Спартак.
Дейвид Евреина. Никога не говори. Някои казват, че не може.
Траки ли сте?
- Тълпата обича траки.
- Мълчи, Нордо и яж.
Не разбрах името ти, приятел.
Ти не си ми приятел. Не искам да знам нито името ти, нито историята ти.
Защо?
Може да се срещнем на арената някой ден, а тогава ще трябва да те убия.
Какво чакаш?
Ти ще имаш достатъчно възможности да се биеш.
Пази се за когато няма да имаш избор. Сега яж.
Ти трябва да си новия трак.
Винаги мога да разбера кой е трак. Воните като прасета.
- Ти трябва да си Крикс.
- Чувал си за мен.
Кой не е чувал? "Крикс, големия нос." Не съм изненадан, че можеш да ни поморишеш.
Стига !
Обратно в клетките! Сега!
Движение, роби!
Ти, Спартак,
къде си се научил да се биеш?
Когато римлянин ти зададе въпрос, ще отговаряш, робе.
Биехме се срещу римляните.
Крас, каква приятна изненада.
Нямах представа, че все си падаш по такива всеобщи удоволсвия
като нашата обществена баня.
Аз не презирам обществото.
Ти обичаш мъжете. Единствените хора, на които не можеш да приличаш.
Защо се получава така, че тези които имат най-голям интерес от управлението на тълпата
се възползват най-много от народната лакомия и глупост?
А защо се получава така, че богатите винаги се стремят към реформи
след като са натрупали богатството си, а не преди това?
Републиката беше добра форма за управление,
когато Рим беше един затънтен град.
Времената се промениха. Сега Рим управлява света
и човек с голяма далновидност трябва да управлява Рим.
Тогава на кого трябва да принадлежи властта?
На образованите? На богатите? На аристократите? На Крас?
Или на Помпей?
Плато каза, че ръководството е свързано с образованието.
Това автоматично изключва Помпей. Остава Юлий Цезар.
Чул ли си какво казват за него.
"Мъж на всички жени и жена на всички мъже."
Но ти си прав, Помпей не става.
Ако не внимава, главата му ще търкаля във Форума.
Също както на баща ти и на брат ти.
Нещо лошо ли казах?
Това е къс римски меч, наречен гладиус.
От там ви произлиза прозвището.
Петдесет и шест сантиметра дълъг, тежи килограм и половина.
Идеалното оръжие за близък бой.
Убивайки човек с това, можеш да помиришеш потта му,
да почувстваш дъха му.
Но вие кучи синове
не сте способни още да се биете с този меч.
Така че ще използвате
тези дървени мечове, докато ви науча.
Ти, робе.
Вдигни го.
Ела към мен.
Пак.
Твърде бавно, робе. Вдигни го.
Твърде бавно.
Чина!
Какво мислиш за новите тракийски роби? Добри са, а?
Те имат дух, но не и истински талант.
Ясно. Значи мислиш, че те са големи късметлии?
И Чина,
това момче ми струва много пари.
Не ми повреждай собствеността.
Стига! Вървете! Доведете я.
Ела.
Ела насам.
Много добре.
Така е по-добре.
Ела.
Нека да помириша косата ти.
Знаеш ли,
че мога да бъда много добър господар.
О, да. Сега, сега.
- Сега ме целуни.
- Не, няма.
Дръжте я!
Ей, Спартак.
- Как ти е носа?
- Имаше късмет.
Трябва ли отново да ти го счупя?
- Къде си се бил с римляните?
- В Тракия.
- А ти?
- В Галия, където ме заловиха.
А по-късно и в Сицилия, където робите се разбунтуваха.
- Участвал си бунтове?
- Два пъти.
Римляните се страхуваха от нас. И все още се страхуват.
Сега убиват човек, дори само да заговори за това.
Защо не успяхте?
Да се биеш с римляните е като да се биеш с някоя мелница.
Камъкът продължава да се върти.
Без значение колко пъти го атакуваш,
на края той те превръща на прах.
По-бързо!
Раздвижете си задниците, кучи синове такива!
Защо африканците използват копието и мрежата?
Забавляваме римляните като се представяме за рибари.
Преди бях фермер. Не бях виждал мрежа докато не дойдох тук.
Нордо, този човек ще ти докара неприятности. Махни се от него.
На ринга, Драба, някога изправяли ли са се нож срещу копие?
Копието винаги побеждава.
Стига приказки! Обратно на работа.
Размърдайте се, отрепки!
Заемайте позиция преди удар!
Браво, Драба! Атакувай го отново.
По-бързо!
По-силно! Мъже ли сте или жени?
Утре някои от вас ще имат честа
да се бият на арената в Капуа.
Ще е от значение за вас дали се биете добре и с кураж.
Ако го направите, дори и да ви победят, можете да се надявяте на милост.
Но ако не ви е било писано,
тогава публиката ще очаква да посрещнете смъртта достойно,
по римски маниер. Ето така.
Спартак, коленичи.
Победения гладиатор може да моли за милост
като си вдигне ръката по този начин.
Смъртоносния удар се нанася с единично забиване във врата
тук.
По този начин умират гладиаторите от школата на Батиат.
Какво ти става, тракиецо? Апетита ли си загуби? Яж, пий.
- Утре ще се мре.
- Аз няма да умра утре.
Боговете решават кога ще умрем.
- Не вярвам в боговете.
- Ти не вярваш в боговете?
Когато погледна към небето, виждам само звезди.
Богохулник! Може да те убият за това.
Няма мълнии и светкавици.
- Тогава в какво вярваш?
- В нас.
В нашата воля.
Ние решаваме кога и как да умрем.
Яж за всеки случай. Ще ти е нужна сила за довечера.
- Какво ще има довечера?
- Война, тракиецо.
Сладка война!
Тишина! Сядайте!
Един съвет.
Един мъже не е добър на арената, ако тези му органи за изсъхнали.
Гладиаторът не е роб-носач.
- Той е мъж.
- Да!
А мъжът се нуждае от жена.
Тишина, тишина.
За тези, които ще се бият утре
аз благосклонно ви предоставям тези жени.
Оправете ги добре и на сутринта
ми покажете какви сте мъже. Чина!
Тази е твоята.
Идиот! Давид няма да се бие утре.
Крикс.
Ти обичаш да играеш грубичко, тракиецо. Тази тук.
Батиат иска тя да стане по-податлива.
Последвай я.
Аз съм Спартак.
А теб как ти викат?
Изглежда ти е студено. Вземи това.
Камъните са студени вечер.
Ще спиш там. Аз няма да те закачам.
Ставайте, кучи синове!
Казвам се Вариния.
Вариния.
Излизайте.
Днес от вас се очаква да донесете слава на
школата на Батиат.
Ако не го направите ще проклинате деня, в който сте се родили.
- Къде отиват?
- В Капуа.
Днес ще се бият.
Тракът, оня на когото викат Спартак. Той добър ли е?
Не мога да кажа. Той е различен, сякаш.
Как?
Всички гладиатори тук са силни мъже, смели.
Те си остават роби и приемат това. Но не и той.
Това няма да продължи дълго.
Беше ли с него миналата нощ?
- Да и не.
- Ти, момиче!
Ела насам.
Ти ще ми прислужваш на игрите.
Но ако ми създаваш неприятности,
обещавам ти, че предишната ни среща ще ти се струва като майчина милувка.
Сега върви да се измиеш.
Капуа
Подредете се!
Оценявам съдействието ти за игрите, Батиат.
Малко хора разбират финансовото бреме, което нося на гърба си
докато съм на служба в тази скучна провинция.
Благодаря ти. А аз оценяват това, че ми зае от твоите войници.
Сигурността в дом като моя
не струва никак евтино.
- Едната ръка мие другата.
- Разбира се. Още вино!
Една идеално узряла круша.
- Макар че малко е натъртена.
- Проблем с дисциплината.
Но ние работим върху него, нали?
Да, господарю.
- Кои са тези на кръстовете?
- Подпалвачи.
Облечени са с туники намазани с катран.
Промени ли си мнението за боговете?
Ако имаше богове на този свят,
то те не са тук.
Гори! Гори!
Крикс срещу Гай.
Ганик срещу Антоний.
Спартак срещу Комодий.
Новия гладиатор, Спартак, наистина ли е трак
или ти все още не харесваш гърците?
Той е истински бисер.
Достатъчно ли е добър?
Чина мисли, че е звезда. Нали, Чина?
Много добре. Залагам хиляда за Спартак.
Убий го! Убий го!
Ранен ли си?
Мислех, че в мините съм видял най-лошото, което може да се случи на човек.
Грешал съм.
- Робът няма избор.
- Не и аз.
Онези които гледат, получават удоволствието си от кръвта и смъртта.
Добър ход, тракиецо!
По-силно! По-бързо!
Можеш ли да си легнеш с мен, Спартак?
- Защото Чина ли заповяда това?
- Защото Чина заповяда.
Тракийските мъже и жени са длъжни да останат девствени,
докато не се омъжат.
- Робите не се женят.
- Аз ще се оженя за теб.
За да се оженим трябва свещеник.
Мислех си, че не вярваш в боговете.
Вярвам в това, което мога да видя, чуя и пипна.
Моето племе вярва, че хората са създадени от боговете.
- Така те живеят в нас.
- Ние сме от плът и кръв, това е всичко.
Такива са и животните. Римляните казват, че ние сме животни.
Че ние сме без души.
Но ти се страхуваш да кажеш, че си съгласен с римляните.
Аз вярвам, че никога до сега не съм срещал някоя като тебе, Вариния от Галия
и затова аз те обичам.
Ще се ожениш ли за мен?
- В какво би се заклел?
- В кръвта, която тече във вените ми
и във въздуха, който дишам.
Ще бъда твой до деня, в който умра.
А в живота ми след това няма да има никоя друга, кълна се.
В кръвта, която тече във вените ми
и във въздуха, който дишам.
- Ще бъда твоя,
- До деня...
До деня, в който умра.
И на онзи свят също.
- Можеш ли да кажеш, че има живот след смъртта?
- Вярвам в това.
Няма да имам друг мъж освен теб.
Кълна се.
Убий го! Убий го!
Спартак!
Господарю, имаме гости от Рим.
Корнелий Луций и жена му Елена. Както и Марк Крас.
Марй Крас е тук,
а ти си го оставил да чака отвън?
Благородни Крас, оказвате ми голяма чест.
Аз съм Лентул Батиат. Моля, седнете.
Аз и моето домакинство сме на вашите услуги.
Малко вино да го прогоним жаждата
или малко подсладен лед, може би.
Да?
- Как мога да ви услужа?
- Приятелите ми и аз бихме оценили
един закрит двубой между двама траки.
Отличен избор. Ваша милост очевидно е познавач.
- До смърт.
- До смърт?
Това е необичайно искане за закрит двубой.
Виждам, че се майтапите. Много добре.
- Много забавно.
- Не се шегувам.
Разбира се, че не сте. Е, питахте за траки.
Това означава, че искате да видите добър двубой с ножове.
Аз имам най-добрите в света.
Но ако искате да е до смърт, няма да видите нюанса,
както няма да видите и ловкостта.
Несъмнено няма да видите качество. Мадам.
Аз не съм касапин, сър, Аз съм артист.
- Да.
- Искам да ви предложа добър бой.
Добър бой, и то до смърт.
Искам да видя мъжество.
Искам да видя страст. Но преди всичко
искам да видя решителност.
Бой до смърт ще ви струва...
- двадесет и пет хиляди денарии.
- Боже мой,
би могъл да си купиш и слон с това.
Дадено.
И не искам хитрости.
Никакви двойни рани, правейки се на смели и преструвайки се, че умират.
Ако единия от тях падне или и двамата са паднали,
искам един твоите хора да им пререже гърлата.
И те трябва да разберат това.
Сега ще ти дам десет хиляди,
а останалите след това.
Забележи африканците.
Техни са най-добрите и майсторски двубои, но могат и да доскучаят.
Това може и да продължи доста.
За да гледаш качествен двубой, трябва да гледаш траки.
- Не си ли съгласен, робовладелецо?
- Всеки един от тях си има качества.
Промяна в плана.
Искам да е трак срещу черен.
С цялото ми уважение, господарю, това няма да е двубой.
Тракът има само нож. А когато падне в мрежата, с него е свършено.
Да, възможно е.
Но африканците не са известни със стратесическото си мислене.
Анибал, разбира се, е изключение.
Искам да видя колко дълго
умствено превъзхождащ, но по-зле въоръжен мъж може да издържи.
Господарю, такива експерименти
ще повлияят зле на хората ми.
Е, за двадесет и пет хиляди динарии,
мисля, че можеш да си позволиш малко неприятности.
Стройте се!
Какво става?
Закрит двубой.
- Кои искаш?
- Драба.
И Давид.
Той е евреин, нали?
- Да, знам че искате трак.
- Не, не.
Това е интересно. Виждали сте евреин да се бие?
Изключителни са с ножа, известни са и като много умни между другото.
Кои още?
Спартак и Полимус.
Спартак?
Кои си избираш?
Всички, с изключение на този.
Не ми харесва.
Простете, господарке, но този мъж
е бил на ринга дванадесет пъти. Той е много добър, силен и бърз.
- С кого предлагаш да се бие?
- С африканеца.
- Какво правиш?
- Моля се.
Как се молиш?
Мога да ти покажа.
Ще направиш ли нещо за мен?
Нещо, което правим в нашето племе?
Залепи си устата за моята и издишай душата си в мен,
а аз ще издишам моята в тебе.
И тогава нашите души ще бъдат едно цяло завинаги.
Една душа в две тела.
Ще се върна при теб.
Ако не се върнеш, ще се самоубия.
Трябва да си пазиш силите за утре.
Препълнен съм със сила.
Кинжал срещу мрежа и тризъбец. Какъв пък двубой ще е това?
Време е.
Време е!
Чудя се какво си мислят?
Чисто и просто гладиаторите са животни.
Ако някой ги помисли за хора, значи си е загубил ума.
Истина ли е това, което казват за евреите? Че си обрязвали момчетата?
Би ли искала да провериш?
Доведи ми евреина преди да почне да се бие.
Доведи евреина тук.
Останалите, към Къщата на Надеждта.
Съблечи се.
Съблечи се.
Те правят това на децата си?
Колко отвратително.
Може би това обяснява техните въхвалени умения с ножа.
- Искам евреина да се бие първи.
- Разбира се, господарю.
- Удари го!
- Убий го! Убий го!
- Убий го!
- Убий го, евреино!
Защо не го убива?
Убий го!
Защо не го довърши?
Не очаквай милост от мен, тракиецо.
Да живееш, Драба.
Ето за това е живота.
Ако боговете те обичат,
ще умреш в детството си.
Това беше изключително.
Ако и втория двубой бъде толкова добър колкото първия, ще бъда много доволен.
Нападай!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
Убий го!
Спрете го!
Защо той не ме уби?
Ако ме беше убил, щеше да живее.
Ако се обърнеше против римляните, щеше да умре.
Той избра да умре.
Кой избра да умре?
Кой избра да умре?
Може би така е по-добре, отколкото да живее като животно.
Драба избра смъртта като мъж.
Татко!
Това е само сън.
Не е.
До сега съм спал.
Сега се пробудих.
Движение, кучета!
Движение! Казах движение!
Движи се, измет!
Истина ли е, че Драба не е убил никой от римляните?
Ако човек си е заложил живота на карта,
- би могло да умре и по-добре от това.
- По-добре ли ще умреш?
Той ще умре като куче, както и ти. Както всички ни.
Приятел ли си ми, Крикс?
- Драба приятел ли ти беше?
- Да, и мой учител.
- Той научи ли те как да умреш?
- Той ме научи как да живея.
Храня ви с най-добрата храна. Давам ви жени.
Живеете си тук охолно като царе.
И всичко, което очаквам, е лоялност и подчинение.
И какво получавам в замяна?
Предателство.
Чина, доведи ми един чернокож.
Убий го.
Сега няма да има проблеми повече.
Кучетата дори няма да заскимтят.
Излизайте бързо, крави такива!
Мърдайте, роби!
Ние кучета ли сме, че да ни плющиш с камшика си?
- Спартак! Проготви се да умреш!
- Чина!
Какво по дяволите става вън?
Твърде много са!
Добре ме подготви, Чина.
Тишина!
- Тишина!
- Оставете го да говори!
Тишина! Чуйте Спартак!
Като вас,
аз съм бил сам цял живот.
Живеейки като животни, не можехме
да се погледнем в очите един друг.
Ето ви урока на Драба.
Аз ще бъда човек.
Животът ми, това са моите братя.
Живейте, за да бием римляните!
Разбийте портите!
Господарю! Гладиаторите!
Разбунтували са се.
Не ми стой като някой изстукан, а ми помогни.
Бойна формация!
Върви ми да ми донесат носилката. Трябва да са доберем до Капуа.
Задръжте позицията!
Към гарнизона, напред!
Мъже и жени, чуйте ме! Ние трябва да сме подготвени.
Нордо, можеш ли да отвориш оръжейната?
- Дори и ако трябва да го направя със зъби.
- Спартак, виж.
Давид, върви.
Върви да говориш с тях.
Какво искаш да им кажа?
Покани нашите братя да се присъединят към нас.
Подаръци, нося подаръци!
Свобода за вас и за децата ви! Присъединете се към нас!
Свобода за вас! Елате с нас!
Спартак винаги ми казваше, че ти ще проговориш някой ден.
Давид, Вариния.
- Ела.
- После ще ми разправиш.
Има още едно нещо, което трябва да направя.
Маченус! Маченус!
Благодаря ти, благодаря. Трябва да ги спреш.
- Къде се намират тези роби?
- На хълмовете южно от тук.
Там има много ценни имущества. Трябва да ги спасиш.
- Твърде късно е. Ускори хода!
- Марш!
Моля ви.
Моля ви.
- Да вървим.
- Виж ги, те са толкова високомерни,
- че чак си развалиха строя.
- Е и?
Така че ако ги атакуваме, те ще трябва да се бият човек срещу човек.
А кой се бие по-добре човек срещу човек от гладиаторите?
Крикс, Нордо.
Имаме си гости.
Защо да не ги посрещнем, а?
Изглежда има въстание на гладиатори в Капуа.
Целия гарнизон е бил избит.
А робите са се отправили към хълмовете,
където бунта им се разрастнал. Ето за това ви говорих,
че ние се нуждаем от силно ръководство.
Предлагам да изпратим градските кохорти,
за да смажат това въстание. Незабавно.
Целият гарнизон на Рим?
Да не си си загубил ума? Да се бият с роби?
Колко на брой са тези хора? Кой ги води?
Звучи ми като работа за надзиратели и глутница кучета.
Те са изклали целия гарнизон на Капуа.
Гарнизонът на Капуа.
Прости ми откровенността, но те са хилава банда, претендираща да са войници.
Робския бунт никога не е бил прост проблем.
Всички помним Сицилия. Робите се разбунтуваха два пъти.
Вторият път те превзеха целия остров за цяла година.
Този нов бунт се разраства на място
отдалечено само на сто мили от мястото, където седим и се караме.
Значи ти предлагаш да извикаме един легион от граничните войски?
- Помпей, може би?
- И да го чакаме седмици докто пристигне?
А дали робите ще чакат? Аз не мисля така.
Ние трябва да се справим с това веднага, преди да е излязло от наш контрол.
- Но всичките градски кохорти?
- Само три.
- Три пълни кохорти.
- И под чие командване да са?
Осъзнах, че не е обичайно човек сам да си предлага името.
Тогава моля те да не прави прецедент.
Мислех да предложа
кохортите, които ще изпратим да са под командването на
Тит Глабрус.
Господарю, не знам какво да кажа.
Благодаря ви за доверието ви в мен.
Ако това е волята на Сената и народа на Рим, тогава ще приема.
Ако това наистина е волята на Сената,
тогава Тит Глабрус имаш нашата благословия.
Смажи този бунт с цялата тежест
и върховна власт на римското право.
Ще пребродим целия свят
и ще го обърнем камък по камък.
Погледни ги.
Те си мислят, че войната е само победи. А тя дори не е започнала.
Как ще ги нахраним, как ще ги облечем
как ще ги обучим повечето, за да се бият срещу Римската Империя?
Като ги научим да си поделят тежестта.
Като свободни мъже.
Защо предложи Глабрус? Той е тъп, колкото е и суетен.
- Но политически е сигурен.
- Защо не се предложи сам?
Агрипа щеше да ме спре от чиста злоба.
Освен това няма нищо достойно в това да победиш роби
и ще е голям срам, ако паднеш от тях.
Ако Глабрус успее
да потуши малкия бунт, ще ми дължи услуга.
А ако загуби, целия град ще се паникьоса.
И тогава Сената ще прегърне идеята
за по-постоянна система на управление.
Страхът не лошо нещо, Кай.
Той прави по-податлив избирателите.
Крас каза, че иска да стане Консул,
за да възвърне предишния блясък на Рим.
Но той иска да превърне консулството
в по-постоянна длъжност. Като император.
Денят, в който Крас стане Консул,
е денят, в който Римската република ще умре.
Дойде време да вземем няколко решения.
- Трябва да напуснем.
- И накъде?
- Аз искам да си отида у дома.
- Навсякъде е същото като тук.
Навсякъде има роби и господари.
Ще отида където си искам.
Никой повече няма да казва ка Крикс какво да прави.
Ела тук, Крикс.
Това е Крикс от Галия.
Може би най-силния мъж между нас.
Но той си остава само един мъж.
Можеш ли да счупиш това?
А сега всичките наведнъж.
Ние сме като стрелите.
Поотделно сме слаби,
но заедно сме непобедими.
И ето защо римляните толкова много се мъчат да ни разделят
племе след племе, страна след страна.
- Искате ли да сме едно племе?
- Да!
- Това ли искате?
- Да!
Кой ще ни води?
Изправи се, ако искаш да ни водиш.
Спартак.
Ако това е волята ви.
Ако не искаме един човек да се превърне в тиранин,
ще се нуждаем от закони.
- Кои са те?
- Тези, които се отнасят за всички.
Никой да не притежава нищо освен собственото си оръжие.
- Ще станем богати от златото, което взехме.
- Ще направим римляните наши роби!
Аз няма да стана робовладелец!
Робството е едно зло.
Зло, което превръща робите
и техните господари в животни.
Тогава ще има равенство и справедливост между мъже и жени.
- Още ли искате да сме едно племе?
- Да.
- Един народ?
- Да!
Това ли е желанието ви?
Това ми е желанието.
- Това ми е желанието.
- Това ми е желанието.
Това ми е желанието.
Тогава ще направим това.
Ще вървим от плантация на плантация, от къща на къща
да освобождаваме робите и да се бием с всеки, който се опита да ни спре.
И ще спрем накрая в Рим
и ще изградим един нов свят без роби и господари!
- Какво става там горе?
- В някои плантации
горят бурените по нивите.
Твърде много дим е, за да е това.
Сигурно е горски пожар.
Кажи им да вървят по-бързо.
- Елена!
- По-бързо!
Защо спирате? Какво сте намислили?
Които и да сте,
вие сте застанали на пътя на един римски гражданин.
Махнете се от пътя.
Вдигнете си носилките!
Вдигнете си носилките!
Вдигнете си носилките!
Глабрус иска да знаем,
че още не се е сблъкал с бандитите,
а само с доказателства за тяхната варварщина.
"Роб, който не се присъедини към техните редици бива посечен.
А всеки римлянин имал нещастието да ги срещне
го очаква участ по-лоша и от смърт.
С огромна скръб ви известявам за убийства
на много благородници, включително Корнелий Луций
и жена му Елена."
Елена и Корнелий Луций?
- Сигурен ли си?
- Така казват.
"Водачът на бунтовниците е Спартак,
гладиатор от Тракия.
Той ги води към планината Везувий.
Именно там възнамерявам да ги заловя и избия.
Уверявам ви, че не съм забравил, че нося в ръцете си
славата и величието на Рим.
Тит Глабрус."
- Значи ще бъдем равни, така ли?
- Това притеснява ли те?
Ще направя всичко по силите си да свикна с това, но не обещавам нищо.
По-добре е да свикваш. Едно дете би се нуждало от баща, който да го окуражава.
Дете? Ще си имаме дете?
Робската армия се изкачва по северната страна на планината, господарю.
По-малко използвай термина "армия", ако не възразяваш.
- Съжалявам, господарю.
- Ще лагеруваме тук за вечерта.
Защо не продължаваме, господарю?
Пресрещнете робите преди те да са стигнали до планината.
Студено е. Уморен съм и съм гладен. Ще лагеруваме тук.
Харесва ми. Лек е, но е здрав.
Спартак, трябва да поговорим.
Това е военен съвет.
- Какво прави една жена тук?
- Тя има всички права да е тук.
Жени ли водят вашите армии? За това ли евреите
- се гърчат по римския ботуш?
- А какво е извинението на галите?
Давид има новини за нас.
Три кохорти римски войници са заели позиция
на пътя под нас. В капан сме.
Те са толкова самонадеяни, че дори не са направили укрепления.
Петнадесет хиляди мъже.
Знаех си, че това ще се случи, тракиецо. Но ти беше настойчив.
"Хората са уморени, имат нужда от почивка."
Е, ще си починат завинаги след смъртта.
Трябва да си знаел, че ще ни последват тук.
Как ще излезем от планината?
Какъв ти е плана?
- Нямам план.
- Нямаш план?
От момента, в който въстанахме на тренировъчната площадка,
мисля само за следващия ни ход.
- Трябва да имаш някаква идея.
- Защо трябва да имам?
Не съм по-различен от всеки от вас.
Това ли е смисъла, че всички сме равни?
- Да, но...
- Някои от вас трябва да разберат това!
Ще му мине.
- Те те избраха за техен лидер.
- Не съм ги молил за това.
Да, но не си им и отказал също.
А защо би им отказал? Ти си единствения възможен избор.
- А сега е време да ги поведеш.
- Когато бях сам,
всичко, което щях да загубя бе живота ми.
Сега аз ще загубя хиляди животи.
Твоя живот, на нашето дете също.
- Вярвам, че ти ще намериш отговор.
- Къде?
- Вътре в душата, която казваш че имам?
- Да.
Ти не си избрал този момент, Спартак.
Но изглежда, че момента те е избрал.
Господарю, вярно ли е, че сте разрешили на войската да лагерува
без да построи отбранителни съоръжения?
Хората са уморени, а и аз съм уморен.
Когато римската армия се разполага за нощувка е обичайно да се строи укрепление.
Те са само шепа роби,
изправени пред същите отвратителни условия като нас.
С жени и деца, с една десета от нашето снаряжение.
Преди малко ме питахте дали имам план.
И планът е следният. Ще ги атакуваме първи.
Давид, дръж хората си извън лагера, докато не чуеш вика ми.
и тогава го атакувайте като боговете на ада.
Ако това не се получи ще те убия.
Ако това не се получи, няма да ти се налага да ме убиваш. Всички ще бъдем мъртви.
Сега можеш да ни разкажеш.
Тук си в безопастност.
Бях заспал,
когато се събудих от крясък,
звукът на крясъци.
И аз крещях.
Те бяха навсякъде, като ненаситни зверове.
А жените им ги следваха, довършвайки ранените.
Те убиваха и убиваха.
Накрая нашите войници хвърлиха оръжие и умоляваха за живота си,
- но нямаше никаква милост.
- А как така те пощадиха?
Не знам защо ме избраха.
Знам само, че ме заведоха при техния водач.
Казвам се Спартак. Имам съобщение за вашия Сенат.
Предай им, че ние, робите
казваме, че римския начин на живот е покварен и мъртъв.
Не искаме нищо от вас. Оставете ни на мира.
Но ако пак тръгнете срещу нас,
ще ви избием до крак.
В името на всичко свято за Рим,
аз ще видя неговата чест възстановена.
Няма да си отдъхна
докато този Спартак
не увисне разпънат
пред портите на Рим.