Spartacus (1960) (Spartacus.2004.STV.DVDRip.XviD-WRD-cd2.sub) Свали субтитрите
Отново.
Атакувай и убий! По-бързо!
- Изглеждат по-добре.
- Срещу дървени стойки.
Ще ги видим какво могат, когато излязат срещу жив противник.
- Орсино е тук.
- Сицилиянския пират?
Какво имаме да приказваме с него?
Много неща.
Ключът би ти помогнал.
Спартак, бих могъл да кажа веднага,
че имаш доста добра войска.
Работа ли си дошъл да вършим или си дошъл да ме ласкаеш?
Добре си се справил.
Харесва ни да мислим за това като за заплата, която ни дължат от доста време.
Достатъчна ли ни е за да преминем оттатък?
- За тебе ли само?
- За всички ни.
Ако ни изведеш извън границите на Римската Империя, те няма да ни последват.
Това за което ме молиш изисква доста големи кораби
и би ме направило враг на Рим.
- Колко съндъка със злато искаш?
- Най-малко пет освен този.
Когато сме готови, как да ти сигнализирам?
Отидете на брега и развейте това там,
където ще може да бъде видяно от морето.
Вземи това.
Подарък за нашия нов съюз.
Ще взема това като част от заплащането.
По-добре да доведа някаква помощ.
Това беше богатство, от което ти се отказа.
Не можем да ядем злато. Нито пък то ни пази от вражеските оръжия.
Крикс, нека да запазим засега това споразумение само между нас.
- Не можем да му вярваме.
- На Орсино или на Крикс?
На нито един от тях.
След като се разчу за въстанието,
роби от всички краища на империята слагаха край на робията си
и се присъединяваха към Спартак.
Всички ние знаехме, че няма да има връщане назад.
Свобода или смърт.
И за това ние се движихме от град на град,
взимайки това, което ще ни е нужно за деня когато най-накрая ще сме свободни.
Но борбата за свобода беше опетнена от отмъщението.
Никаква милост нямаше за тези, които се предадоха в ръцете ни.
Това разумно ли е?
Докато не приемат закона е по-добре да ги оставим на мира.
Те си остават тълпа.
- Вземете всичко!
- Правенето на армия ще отнеме време.
Разузнаването докладва, че робите
са се настанили на брега на Нола.
- Трябва да атакуваме и да ги избием всичките.
- С какво?
Благодарение на твоята бързина, три месеца ще възстановяваме гарнизона.
Глабрус очевидно беше грешния предводител.
- Спомням си, че беше твой избор, сенаторе.
- Но не беше първият ми.
- Имаше и все още има по-добър избор.
- Помпей, например.
Извикването на Помпей сега
ще провали испанската кампания.
Е, аз нямам твоя боен опит, разбира се.
Чакай, чакай. Ами че да, ти нямаш такъв.
Много добре.
За сега нека се фокусираме върху отбраната на Рим.
Не можем при никакви обстоятелства
да позволим на робите да избягат.
Аз казвам да тръгнем към Рим!
Има шестдесет кохорти в Рим.
Ние ги победихме във Везувий.
- Сега костите им гният на земята.
- Превземането на крепост е
е различно от това да нападнеш спящи кохорти,
които ги е домързяло да си построят лагера както трябва.
И още нещо. Ние нямаме походящо снаряжение за обсада.
Можем да го построим.
И докато го правим какво ще направи Рим?
Ще извика легионите. Истинските войници,
а не тези градски момченца, които си играят на войници.
Аз предлагам да тръгнем на север,
към Галия
- и отвъд Алпите към свободата.
- Рим е на север.
Когато минем покрай Рим, няма да му обърнем внимание.
Има много градове от тук до Алпите.
- Не само Рим.
- И много от тях
съм сигурен, че ще са много доволни да ни платят прилично.
Тогава да тръгваме!
Вчера се забавляваше с мен в Сената.
Днес да се обърнем към делата.
Този Спартак превръща тълпата в истинска армия.
Не трябва да считаме че това, което ще направи
ще е една недообмислена и прибързана атака на Рим.
По-вероятно е да постъпи по-мъдро
като някой, който вече е предложил
са се укрепят градските стени.
Това ще е дълъг договор.
Достатъчно много, за да се въртиш наоколо.
Ако наистина искате да сте сигурен за отбраната на Рим.
Не мога да подкрепя кандидатурата ти за Консул.
А генерал на следващата армия
изпратена срещу Спартак.
Предлагам да делим договора 60 на 40.
Не обещавам нищо.
Също така мисля, че трябва да дадем пример.
В Рим има сто хиляди роби
и всички те са чули за Спартак.
Какво предлагаш да направим?
Искам да направим цената на бунта
болезнено ясна.
Какво има?
Две хиляди роби в Рим
са събрани
и изгорени живи тази сутрин.
Чакай, Крикс.
Не можем да жертваме всички, за да спасим няколко.
Продължаваме.
Смрадта е ужасна.
Дишай дълбоко, Флавий.
Това е миризмата на новия световен ред на Крас.
Въпреки, че това надмина всичко, си мислих, че е способен на това.
Съжалявам. Бебето е мъртво.
- Вариния?
- Тя трябва да си почива.
- Нашия син.
- Не.
Ти си жива. Това е от по-голямо значение.
Провалих те.
Ще си имаме и други. Обещавам.
Разузнавачите ни са забелязали робската армия
да напредва към Алпите. Какво би означавало това за
стотиците хиляди роби в Републиката,
- ако ги оставим да си отидат?
- Трудно ми е да го кажа,
но Крас е прав.
- Ние трябва да спрем Спартак.
- Но без да ползване градските кохорти.
Трябва да извикаме
Шести и Седми легиони от Галия.
Граничните войски.
Робите не са имали досега среща с опитни войници.
Съгласен съм.
И може би трябва да отидем и крачка по-напред
и да кажем, че такива опитни войски
изискват командир с твърда решителност
и непоклатима самоотверженост.
Ето защо аз номиниран за генерал
Публий Максимус.
Никога не съм ти обещавал командването на новата армия.
Не ти ли е идвало на ума, че може би аз съм
това, от което се нуждае Рим точно сега?
Ако Спартак разбие тази армия и се обърне към Рим,
къде ще отиде твоята малка скъпоценна демокрация?
Напомня ми за долината Нестрос, където израстнах.
Мислех си, че не помниш нищо за Тракия.
Помня малко неща.
Нашата ферма, овцете и козите.
- Имаш ли роднини там?
- Не.
Знам, че майка ти е умряла при раждане, но никога не си ми говорил за баща си.
Баща ми също умря.
- Как?
- Той беше селския бирник.
Римляните го разпънаха, защото хората закъсняха с данъците.
Никога не сме говорили къде ще отидем след като се махнем от тук.
Не сме се махнали още. А с това темпо ...
Забеляза ли колко тихо беше на пътя?
Робите спряха да идват към нас.
Те се страхуват.
Рим взе неговото си решение. Няма да ни оставят да си отидем без бой.
Видяхме два цели легиона от Галия да лагеруват
на по-малко от десет мили от тук.
- Можем ли да ги заобиколим?
- Избрали са добро местоположение.
Блокирали са всички главни пътища.
- Кой ги командва?
- Публий Максимус.
Какво знаем за него?
Публий води армията си с твърда ръка.
Жесток, но без капка въобръжение.
- Два легиона.
- Гранична войска.
По-добре за започнем веднага да се бием или да ги избием през ноща.
Няма да изненадаме тази армия през ноща, както предишната.
Тази битка е по техните условия.
Как да се бием тогава?
Спомням си една история как Анибал се пребори с една скала.
- Глупава история.
- Разкажи ми.
В Алпите армията на Анибал стигна до един проход,
запречен от голяма скала Нямаше заобиколен път.
Три дни и нощи мисли той.
И накрая го измисли.
Той заповяда да запалим огньове върху скалата.
Всичките ценни дървесии, които носели на себе си
били пожертвани на скалата. Хората плачели за тях.
Когато огънят загаснал
той заповядал да разлеят оцет върху скалата.
- И?
- Тя се разрушила.
Нордо, ти си гений.
Не можеш да разбиеш скала,
докато не използваш силата на скалата
срещу самата нея.
Предимството на римската армия е количеството и дисциплината.
Но ако принудим линиите им да се съберат, да ги скупчим заедно,
тяхната сила се превръща в слабост.
Скалата ще се счупи от само себе си.
Ако робите не излязат скоро от тази гора
избийте ги със стрелците.
Ганик, твоята конница
ще атакува римската по крилата.
Избий ги или ги изтегли надалече.
После ще прогоним техните стрелци с прашки и стрели.
След това, Давид, атакуваш римляните през центъра.
По мой сигнал, ще разкъсаш редиците в средната линия
и ще се втурните панически в бягство.
Накарайте ги да повярват, че бягате за да си спасите живота.
Римляните очакват да побегнем
и ще атакуват в центъра след теб.
Крикс, ще чакаш сигнала ми и никакво бързане.
Стига приказки, да вървим да се бием.
- Кажи на стрелците да се придвижат напред.
- Стрелци!
- Изпрати първата линия.
- Първа линия!
От кога робите имат кавалерия?
Спрете римляните!
Прашки и стрели!
Сега!
Задръжте позиция!
- Те ги избиват!
- Стой където си!
Сигнал за отстъпление!
Отстъпление!
- Прекършихме ги, гоподарю.
- Най-сетне.
Разреши на хората да ги последват. И да не взимат пленници!
Убих го! Публий Максимус е мъртъв!
Къде е остатъка от римската кавалерия?
- Тези, които не убихме ги прогонихме.
- В коя посока?
На юг, мисля.
Оставихме лагера без охрана. Дай ми коня си!
Вариния!
Вариния!
Вариния!
Ние, ние ...
Всичко е наред.
- Какво правиш тук?
- Размишлявам.
Няма да стигнеш далеч така.
В опасност ли съм?
Тя носи детето ми.
Опитах се да се моля,
но не знам на кого да се моля.
Моя народ се моли на бог, който не им отговаря.
Който ги оставя сами да решат как да се държат.
Един добър бог за свободни мъже.
Дори отговорите не са това, от което се нуждаеш.
Може би това е цената, която ще платим
за да живеем в свят, където ще имаме право на избор.
- Какво има?
- Крикс.
Защо трябва да напуснем?
Рим изпрати срещу ни най-доброто, което има
- и ние ги изколихме.
- Не можем да се бием
- с цялата римска армия.
- Нека дойдат.
Ще ги вкарам в гробове.
И когато им победим армиите
ще станем царе!
- С теб сме!
Освен, разбира се, ако нямаш желание за това.
В такъв случай,
си тръгвай. Никой тук няма да те спре.
Ако се разделим, ще ни унищожат.
Не.
Крикс е прав.
Той е прав!
Колко ясно моя мъдър брат Крикс вижда бъдещето.
Защо трябва да бягаме? Но да не се осланяме на някакви грабежи.
Нека тръгнем на юг.
Да вървим към морето и да преминем пролива към Сицилия.
Робите там със сигурност ще се присъединят към нас.
И тогава ще бъдем царе на Сицилия, житницата на Рим.
И те ще дойдат лазейки при нас, молейки за милост.
Кой е с мен?
Спартак! Кой е той?
С какъв човек си имам работа?
Всички ме обвиняват за тази бъркотия.
Никой не е пострадал както аз.
Съсипан съм. Загубих всичко.
Вилата ми изгоря, робите ми избягоха, школата и
тридесет години труд отидоха на вятъра.
Може би това би те улеснило да оцелееш.
Благодаря, господарю.
- Спартак?
- Да, да.
Вие се срещнахте веднъж със Спартак.
Той беше един от двете двойки гладиатори, които наехте преди година
за да забавлявате Елена и Корнелий Луций.
Ужасно нещо бе смъртта им.
Никога не му повярвах. Треньора ми Чина мислеше хубаво за него,
но аз винаги виждах, че ще ми докара беля.
Твърде много гордост.
Чух слух, че Спартак бил женен.
Вариния ли имаш предвид?
Тази кучка от ада е маскирана като ангел.
Никога не съм бил сантиментален към робите.
Те са животни, нищо повече.
Но тези двамата, те бяха нещо друго.
Да можеше да ги видиш, когато се гледаха един друг.
- Как е станал роб?
- Казват, че
като момче,
гледал как разпъват баща му на кръст.
Баща му.
Ако се разделим преди да сме се срещнали с Орсино, с нас е свършено.
Нашата сила е в броя ни.
Можем да тръгнем.
Само ти и аз.
Да ги оставим в бъркотия, щом точно това искат.
Ние имаме право на живот.
Тези хора ми се довериха. Как да ги изоставя?
Ти си човек на честа.
Но ако умреш, ще бъде доста лошо за сина ти.
Какво друго да му дам, освен честта си?
Два легиона са разбити!
А сега робската армия,
жадна за кръв и победи се обърна на юг
може би за да плячкоса Рим.
Твърде дълго се вслушвахме в малодушието.
Никакви половинчати мерки повече. Обещавам,
в името на непрокосновената чест на моите предци,
да събера и снаражя шест цели легиона
на собствени разноски. Аз ще поведа сам тази армия
и ще смажа този бунт
- веднъж за винаги.
- Да!
Благородни сенатори!
Не се ловете на сладките му приказки!
Това, което Крас предлага не е нищо друго освен лична армия,
подчинена само на него.
Помислете за последствията върху Републиката,
ако на един човек бъде дадена такава огромна сила.
Помислете за последствията,
ако Спартак нахлуе зад стените на Рим.
Тук вече не става въпрос за гордост
или икономическо влияние.
Тук е заложена националната ни сигурност, самите наши животи.
Само глупак или предател
би се противопоставил на тези мерки.
Крас! Крас!
Войници,
никога до сега Републиката не се е нуждаела толкова много
от вашия кураж, от вашата сила и
и от вашата решителност.
Нашия живот, нашите семейства,
цялата цивилизация
се се изправили до ръба
на бездната на разрушението.
И аз казвам,
че всеки мъж тук ще изпълни дълга си,
не се съмнявам в това,
и ще победи злото с двете си ръце.
Историята ни даде тази роля
и ние ще я изпълним.
Няма да има къде да се скрият тези,
които всяват терор
в сърцето на най-великата нация
позната някога на хората!
Три пъти ура за Марк Крас,
спасителят на Рим!
Легионите не приветстваха ли Рим, когато го напускат?
Крас си мисли, че той е Рим.
Ние може да спечелим тази битка с робите,
но да загубим войната за душата на Рим.
Трябва да намерим съюзници.
Цезар ще помогне.
Той има къде по-практичен подход за политиката.
Имаш предвид, че може да бъде купен.
Свържи се с него, Флавий.
Кажи му, че желая да си кореспондирам
с Помпей Великия.
Ще се срещнем след три месеца
и тогава ще прехвърлим цялата армия през пролива в Сицилия.
Предлагам да се срещнем в Калабрия.
Там няма римски гарнизон. Ще мога да закарам корабите по-близко,
за да могат хората ти по-лесно да се качат.
Поредната вноска.
Останалото ще ти го дадем, когато стигнем в Сицилия
Орсино?
Ако ни предадеш, ще те намеря където и да идеш
- и саморъчно ще те убия.
- Освен, ако не те убият преди това
Глабрус и Публий Максимус също ме подцениха.
Това им докара лош край.
Нямам причини да те предам, Спартак.
Ти си по-богат от който и да е римлянин,
и много по-щедър от тях.
Спартак, Рим е изпратил нова армия срещу нас.
Мисля, че е по-добре сам да я видиш.
Лагерът изглежда силно укрепен.
- Колко легиона са?
- Преброих шест.
- Кой ги води?
- Хванахме един от техните шпиони.
Техния пълководец е Марк Крас.
Крас.
Неспокоен сте, господарю.
Той е някъде там,
докато си прикаваме тук.
Робите са издигнали укрепление на около десет мили от тук.
- Разузнавачите им ни наблюдават.
- Не, не.
Той ни наблюдава.
Спартак.
Мога да го усетя.
Спартак.
Атака, атака, атака!
- Това ли ти е отговора за всичко?
- Това е войнишки отговор,
- а не робски.
- Внимавай какви ги приказваш
- или ще ти прережа гърлото.
- Стига.
Справихме се с Публий, можем да се справим и с този.
Публий не може да се равнява с този.
И от къде знаеш?
Срещали сме се с този човек.
Той плати цяло състояние, за да гледа мъже от различни племена да се бият до смърт.
Той е жесток и пресметлив мъж,
командващ най-добрата армия, която може да се купи с пари.
Но и на него му тече кръвта, затова да атакуваме!
А аз казвам не. И аз все съм командващ тук!
За сега, за сега.
Когато дойде време да се бием, ще се радвате, че ще се бие с нас.
Позицията ни е добра.
Предлагам да чакаме и да чакаме Крас да нападне.
Изградил е добра и солидно укрепена позиция
и не дава знак, че ще я напусне.
Той иска ние да го нападнем.
- И ние ще го направим.
- Разумно ли ще бъде това?
И Глабрус и Публий попаднаха в ръцете му.
Именно.
Аз ще напредна, както той предполага, с три цели легиона
самонадеяни римляни, за да попадна в капана му.
Ти и Мумий ще вземете останалите три легиона
и ще заемете позиция зад него.
Ще пробием защитата му отпред и отзад
и ще ги стъпчем като тревата. Чуйте.
При никакви обстоятелства
не атакувайте без моя заповед.
Крас се е раздвижил и неговата войска е тръгнала срещу нас.
Не изглежда да бързат да дойдат тук.
- Стой!
- Позволи на хората да починат за час.
Не ги искам изморени.
Искам ги свежи за битката.
Трябва да дадем достатъчно време на Мумий и Сервий,
- за да заемат позиция.
- Да, господарю.
Всички да сядат!
Вижте ги. Нямат си престава, че сме тук.
Ще изпратя съобщение до Крас.
Защо да споделяме славата, когато може да бъде само наша?
Спартак!
Заобградени сме! Ще ни атакуват откъм гърба!
Но за да направи това, той си е разделил силите.
Колко време ще им е необходимо, за да стигнат нашата фронтова линия?
Два, три часа.
Достатъчно е. На оръжие!
Идваш тъкмо навреме. Нападението започва след малко!
Господарю,
легионите на Сервий и Мумий са разбити.
И двамата пълководци са взети в плен.
Пълководците ти са при нас, Крас!
Къде е твоята велика римска войска сега, Крас?
Кой е следващия?
- Ти си следващия, Крас!
- Кажи на хората да се оттеглят!
Какво ще правим с тези велики римски генерали?
Да ги убием.
Да ги убием?
Кой би изхвърлил цяло състояние?
Аристократи. Синове на важни фамилии.
Какво би платил Рим, за да си ги върне?
Можем да си поживеем добре от парите за откупа.
Говориш за откуп все едно сме крадци.
Тези хора правят от дъщерите ни курви,
а синовете ни - гладиатори.
Те биха ни накарали да се бием за тяхно развлечение.
Ние трябва да ги накараме да се бият за нашето!
Бой!
Това не е справедливо.
Това е отмъщение.
Не се самозалъгвайте.
Ако направите това ще с превърнете в това, което Рим
всякога се опитваше да ни направи. В животни!
Няма по-голям срам
за римския войник
от това да прояви малодушие пред лицето на врага.
Нашите бащи са разбрали това
и са намерили отговор за това.
Смърт за всеки десети.
Пребройте се!
Бой! Бой!
Бийте се като мъже.
Убий! Убий!
Всеки десети крачка напред.
Сега изтрийте срама,
който е опетнил честта ви
и славата на Рим.
Екзекутирал си хиляда и петдесет от собствените си хора?
Римски граждани.
Дисциплината отличава римската армия
от която и да е армия по света.
Дисциплината или жестокостта?
И къде е сега Спартак?
Пътува на юг, преследван от войската ми.
Целта му си остава неизяснена.
Но аз вярвам,
че той си е наумил да се прехвърли в Сицилия.
Благородни сенатори, не трябва да се спираме за дълго
върху провала на благородния Крас.
Нека да го отстраним в немилост,
а ние да извикаме Помпей и Лукул незабавно.
Извикай ги тогава щом искаш,
но ме отстранявате
на ваш собствен риск.
Ще минат седмици преди Помпей да пристигне.
Мислите ли, че Спартак ще стои
и ще го чака търпеливо да дойде?
Той е един паразит.
който ще пълзи от крайник на крайник
и от орган на орган,
докато великото тяло на тази Република
не падне на колене пред него.
Тогава няма да срещна разветите знамена на Агрипа
като Главнокомандващ. Но за добро или за лошо,
аз съм вашето единствено спасение,
вашият единствен лек.
Крас само блъфираше, нали ? Той е победен.
За някой който е понесъл унизителна загуба,
той изглеждаше доста уверен в себе си.
Крас крие нещо.
Въпроса е какво?
Орсино, да ти предложа нещо за ядене.
Не, благодаря.
Току що бях приключил с обяда си,
- твоята покана пристигна.
- Сядай.
Очаквам, че си разбрал нашата дилема
с така наречената робска армия.
- Заедно с целия свят.
- Стигнах до заключението,
че робския водач Спартак
възнамерява да напусне по море.
- И защо мислиш така?
- Защото това е единственото, което може да направи.
И защото изглежда показва
прекомерен интерес към грабежи, което ме кара да се чудя
какво планира да купи или кой.
Страхувам се, че не мога да ти помогна.
Можеш и ще го направиш.
Не мога да повярвам, че бихте развалили така внимателното устроено разбирателство
между моите и вашите хора заради група роби.
Обмисли какво губиш.
Спартак или ще напусне страната или ще умре.
и в двата случая ще го няма.
Докато Рим и аз
ще сме все още тук.
И ти ще си луд, ако отнесеш последиците.
- Рим няма флота.
- Ще си построя.
Защото ако не си с мен,
значи си против мен.
Крайбрежието на Калабрия.
Подай им сигнал. Нека разберат, че сме тук.
Колко време ще им отнеме, за да дойдат до тук?
До утре. Достатъчно време, за да си отдъхнем.
Побързайте или ще има наказание с камшик.
Спартак!
Тръгнали са си.
Това е капан.
Това е капан!
Стрелци !
Хванах ви сега, кучи синове такива.
Връщай се на работа!
Бой, глад или да се предадем. Това са ни изборите.
Попаднахме в капан. Никога няма да успеем да минем през тази стена.
Ноже би можем да сключим сделка.
Приближава се конник!
- Стой там!
- Заредете оръжията!
Спартак!
Разправях, че съм те видял веднъж да се биеш.
- Помня това.
- Не помня подробности, но
по това време ходех да гледам толкова много гладиаторски състезания,
че всички роби ми изглеждаха еднакви.
- С изключение на този, който ще ти пререже гърлото.
- Не бих пробвал това.
Има стрелци на стената зад мен.
Не си пробвай късмета.
Имам предложение за теб.
Хората ми тръгват свободни да напускат Римската Империя,
а аз ще ти се предам.
Не мога да приема тези условия.
Искам безусловно да се предатат
всичките ти мъже, жени и деца.
Спартак, от къде се сдоби с дързостта да повярваш, че би могъл
да предизвикаш непобедимата Римска Империя?
Трябва да ти благодаря
за онзи ден в Капуа.
Драба, мъжът който се опита да те убие.
Не разбирам. Той ли те е вдъхновил?
Той ми показа как да се съпротивлявам.
Но ти, римлянино, ми даде основание за това.
Нямам нужда да преговарям. Храната ви все някоха ще свърши.
Като плъх в ъгъла, вие няма къде да избягате и да се скриете.
А аз разполагам с цялото време.
Наистина ли?
Моите шпиони ми съобщиха, че Помпей е бил призован.
Каква слава ще остане за теб, когато той пристигне?
Ще победя армията ти
и тогава ще изтрия дори и спомена за твоето съществуване
от лицето на земята.
- Такава ще ти е съдбата.
- А такава ще е твоята.
Помогнете ми!
В името на Рим, Марк!
Ще отсека всяко едно дърво на тази земя
и тогава ще изправя кръстове достатъчни
- за теб и за цялата ти паплач.
- Оглеждай се за мен в боя, римлянино.
- Аз ще се оглеждам за теб.
- Твой съм.
Как можа да направиш това? Как можа да го разпъните?
На римляните беше нужно да им покажем, че ние сме непобедени.
А на хората ми каква е цената на поражението.
Превърнал си се в едни от тях.
- Не аз съм тиранина тук.
- И това се предполага, че те оправдава?
- Ние се борим не само за живота си.
- Тук става въпрос за оцеляване.
Твоето, моето, на нашия син, на всички.
И аз ще направя това, което трябва за да гарантирам това.
Говори от твое име.
За мен, за нашия син,
нещата не стоят така.
Трябва да са леки. Леки, но здрави.
- Тези трябва да се удължат.
- Четири метра и половина ще стигнат.
Направете ги.
Господарю, те атакуват стената!
- Къде?
- На север. Близко до залива на Еуфемия.
Прати там всички налични войски.
- Веднага!
- Слушам.
Свири тревога!
Подготви се.
Чакай!
Чакай.
- Не са те.
- Свали оръжието.
И докато Крас беше объркан от светещия добитък,
армията на Спартак изкатери стената и избяга.
Бих дал всичко на света, за да видя лицето на Крас, когато е разбрал за бягството.
Междувременно Помпей е достигнал до Минтурне.
- Мога ли да попитам колко ти струва това?
- Е, беше доста скъпо,
но си струваше.
Помпей ще победи Спартак и тогава ще претендира за цялата заслуга както винаги.
Крас ще отрече неговата победа.
Но ако сме големи късметлии,
Спартак ще ги победи и двамата.
От юг Крас ни следва отблизо.
Докато на север Помпей и легионите му са дебаркирали в Италия.
- Трябва да се обърнем и да атакуваме.
- Да атакуваме Крас? Това е лудост.
Не Крас или Помпей, а Рим.
- Това е последното нещо, което ще очакват.
- Имат си причина да смятат така.
Няма да изкачиш стените на Рим с въже и стълба.
Не. Ще се отправим на север.
Ще отбягваме Помпей колкото можем и ше преминем през Алпите
- както го направихме преди.
- Значи вината е моя, така ли?
- Кой ни вкара в капана в Реджина?
- Орсино.
Не. Спартак беше.
- Ти ме избра за твой водач!
- Е, стига ти толкова!
В моето племе всеки може предизвика двубой, за да стане крал.
Не, Давид, това е моя битка.
И двамата свалете оръжия. Това е безразсъдно.
- Моля те, не прави това.
- Беше права, Вариния.
Всичко сочеше, че ще се стигне до това.
Нуждаем се от теб, Крикс.
Крикс не се нуждае от теб. Крикс не се нуждае от никого!
- На къде ще тръгнеш?
- Накъдето краката ме отведат.
- Имаш ли достатъчно храна?
- Ако ни свърши, римляните ще ни дадат.
Накарахме Рим да тепери, нали?
Кой друг може да се похвали с това?
Никой.
Тръгваме!
Господарю, галите на Крикс
са напуснали армията на Спартак.
- Тръгнали са по друг път.
- Къде са сега галите?
Правят лагер на брега на езерото Лукания.
А Помпей, който е на два дена път оттук, не знае това.
Вината не е твоя.
Той си избра собствен път.
Провалих го.
Провалих всички ви.
Лукул и още пет легиона са акостирали в Бриндизи,
на по-малко от ден път североизточно от тук.
Може би ще се промъкнем покрай Помпей,
но не и покрай Помпей и Лукул.
- Не можем да продължим напред.
- Не можем и да се върнем.
И не можем да чакаме тези три армии да се съберат
или да бъдем разбити между тях.
Утре ще се върнем и ще атакуваме Крас.
Може би ще го заварим неподготвен.
Всеки, който спре за да граби, ще бъде екзкутиран.
Нищо няма да ни бави.
Бебето добре ли е?
Мисля, че ще стане ковач, по начина по който ме удря.
Искам да ми обещаеш, че каквото и да ми се случи утре,
ти ще останеш жива
и няма да си отнемеш живота.
И да бъда робиня отново?
Нямаш право да ме молиш за това.
- Имам.
- Няма да има живот без теб.
- Аз не съм от значение.
- А за мен?
А за нашия син?
Беше права, Вариния.
Отмъщението не е достатъчно.
Когато станеш като врага си, все едно си загубил от него.
Но това, което е важно не е нашия живот или нашата смърт,
а това което създадохме.
Един свят без роби.
А ако умреш, кой ще разкаже тази история?
Живей, така че и аз ще живея.
Така че всички ще живеем.
Така че това да не бъде изгубено и забравено.
И ти обещавам,
че винаги ще бъда с теб.
Погледни, ето там ще бъда аз.
Знай, че винаги ще бъда там.
Простете ми, успах се.
Донесохме ти подарък.
- Красив е.
- За царе е.
Аз не съм цар.
Аз съм нещо по-добро.
Аз съм свободен човек.
Благодаря ви за щедростта,
но аз ще се бия между вас и моята съдба ще е като вашата.
Ако спечелим, всеки ще има кон като този.
А ако загубим, те няма да ни са нужни.
Вие сте най-добрите войници на света.
И за мен е истинска чест да се бия с вас.
Това е начина на Крикс за водене на бой.
Без разни хитрости.
Само напред. Една силна войска срещу друга.
Не бъдете лакоми, Крас е мой.
За Рим!
Спартак, време е да умреш!
Свобода!
- Бебето. Започва се.
- Всичко е наред.
Спартак, ти имаш син.
Намерихме я! Намерихме жената на Спартак!
Вземи го.
Стой!
Вариния?
Мислим, че е бил близък приятел на Спартак.
Как ти е името?
Говори!
Няма да те лъжа. Ти ще умреш.
Но смъртта ти може да е много болезнена. Не се съмнявай в това.
Разпънете пленниците.
Господарю, та те са повече от шест хиляди.
- Всичките.
- Слушам, господарю.
Ти ще ги гледаш как умират
и ще умреш последен.
И когато бъдеш прикован на кръста, висейки на него,
аз ще бъда там.
Армията на Помпей е наблизо и е заловила робите, които ни избягоха.
Помпей е на път за Рим, за да обяви нашата победа за своя.
Помпей! Помпей!
Аз просто направих това, което всеки син на Рим би направил.
Отдавате ми твърде много чест. Те са само роби, въпреки всичко.
Сенатори, не трябва да пропуснем
и благородния Крас.
Цезар много правилно отбеляза.
Крас безспорно изигра
подобаща роля в това.
И той безспорно заслужава публично признание.
Но не на триумф обаче.
А може би овации, такива каквито
даваме на победените атлети.
Наистина. Сега е време да бъдем великодушни.
Овации за Крас.
Аз събрах и въоръжих
шест цели легиона.
Лично аз ги водих в битките.
Претърпях неизброими затруднения.
И аз стъпках
най-голямата заплаха
за Рим от времето Картаген до сега.
И аз съм възнаграден
с някакви си второстепенни овации?
Сенатори, днес е ден за Рим да ликува,
а за римляните - да забравят нашите разногласия и да се обединят.
Длъжността Консул остана свободна,
защото твърде дълго политическите борби
пречеха да бъде заета.
А сега за кандидати може ли да има
по-подготвени, по-достойни
от тези двама славни герои?
И по тази причина аз предлагам
и Крас и Помпей да бъдат Консули.
Едновременно.
За мен ще е чест
да служа заедно с Марк Крас.
Ако това е волята на Сената.
Това ще бъде много неправилно.
- Никога в историята на Републиката...
- Новите времена изискват нови мерки.
- Какво ще кажете, сенатори?
- Да!
Защо не искаш да говориш с мен, Вариния?
Какъв беше Спартак? Какъв човек беше?
Той беше само един човек.
- Просто човек.
- Не.
Той беше професионален убиец. Той беше престъпник.
А и враг на всичко хубаво и добро.
Ако вече си имал отговорите на въпросите си, тогава защо ги зададе?
Защото си хабиш сълзите за него.
След пет години
дори няма да помнят името му, обещавам ти това.
Тогава защо той е още от значение за теб?
Спартак беше нещо, което светът не беше виждал до сега.
Той беше нещо различно.
Той беше пътят, който хората щяха да поемат, ако можеха да избират.
И аз мога да бъда нещо различно. И аз мога..
Мога да бъда някой друг.
Да.
Моля те, обичай ме.
Обичай ме.
Той беше нещо, което ти никога няма да бъдеш.
Убий! Убий! Убий! Убий!
- Не!
- Харесва ли ти как свършва това?
Аз съм Спартак!
Махни се.
Махни се!
Тук съм.
Все още ли няма какво да кажеш?
Аз ще се върна.
И ще бъдем милиони.
Не ме гледай така.
Аз загубих, Флавий.
Рим загуби.
Надхитрен от този ласкател Цезар.
Имаш предвид Крас?
Цезар е истинския печеливш тука.
- Кажи ми поне добри новини.
- Няма такива.
Крас превърна пътя в гробище.
Чух за шест хиляди разпънати на кръст.
Цели гори бяха посечени.
Привържениците на горите ще се вдигнат на бунт.
Смрадта на гниеща плът е непоносима.
Но трупът
е на Рим.
Цивилизацията стои на кръст.
Какво направихме?
Сега ми кажи мръсните новини. Клюките.
Чух, че Крас тайно е отвел
Вариния, жената на Спартак
и я държи заедно с детето на Спартак заключени в къщата си.
Отнася се с нея като принцеса, но тя му отказала с презрение.
Дори и сега? Тази Вариния.
Военна плячка.
- Може ли да си налея?
- Обслужи се сам.
Бих ти платил много,
- за да я откраднеш.
- Умът ли си си загубил?
- Това си е чисто самоубийство.
- Два милиона сестерции.
Ние присъждаме на Помпей и Марк Крас
благородната и знатна титла на Съ-Консул на Римската Империя.
От този момент нататък
вие всичките сте
свободни.
Тук на тази маса има свитък за всеки от вас,
който доказва че сте
свободни.
Не си помисляй
дори и за момент, че не съм разбрал
как ти и Цезар
ме лишихте от триумф.
Знаеш ли защо съм по-популярен от теб, Крас?
Защото е по-естествено да предпочиташ изгряващото слънце,
отколкото това, което залязва.
Остави ни.
- Нямаме много време, Агрипа.
- Чакай отвън.
Защо направи това?
Първо, това ще е един шамар в лицето на Крас.
Но повече е, като си помисля
един последен глупав жест на един стар човек
или изкупление може би?
След като изтрезнях вчера
започнах да се замислям как шепа роби
почти можаха да победят най-голямата военна сила в света.
Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че вие се бихте за свободата си,
за живота на децата ви,
за честта на жените ви
и всичко що е добро на света.
А Рим се би за какво?
За камшик и кръст.
Аз обичам Рим, но той се превърна в курва.
Презирам я каквато е, но съм твърде стар, за да я напусна.
А истината е, че аз помогнах на Рим да стане това, в което се превърна.
- Агрипа, трябва да тръгваме.
- Добре, пригответе колесницата.
Как се казва синът ти?
Спартак.
Спартак.
Ти ме засрами.
Ти засрами всички ни.
Флавий ще те отведе.
На него може да му се вярва, стига да му се плати добре.
- Къде е Агрипа?
- Този сводник?
На кого му пука?
Къде е тя?
Къде е тя?
Сега си безопастност.
Благодаря.
Успех.
И ето така се озовахме тук.
А как свършва историята?
Не знам, Спартак.
Сега вече става твоята история
и ти трябва да намериш свой край за нея.