A River Runs Through It (1992) (A.River.Runs.Through.It.(1992).CD1.srt) Свали субтитрите
"Норман, ти обичаш да разказваш истории."
И аз отговорих, "Да, така е."
Тогава той каза: "Един ден, когато си готов...
може би ще пожелаеш да разкажеш историята на нашето семейство.
Само тогава ще разбереш какво се случи и защо."
В нашето семейство никога не е съществувала ясна граница между религията и риболова.
Живеехме в Мисула, Монтана - мястото, където се съединяват великите пъстървови реки ...
място, където индианците все още се появяваха от пустошта ...
за да се запият в долнопробните барове и бардаци на Франт стриит.
Баща ми беше презвитериански пастор ...
и рибар на изкуствена муха.
Един ден от седмицата беше посветен изцяло на религията ...
но дори тогава той ни разказваше за последователите на Христос, които били рибари.
И двамата с по-малкия ми брат Пол приемахме безрезервно истината...
че всички първокласни рибари край Галилейското езеро са ловели на изкуствена муха ...
и че Йоан, избранникът, е бил рибар на суха муха.
Бедните без Христос в сърцата си са най- нещастни от всички.
Но бедните с Христос в сърцата си...
ще бъдат блажени на тази земя.
Следобедите обикновено се, разхождажме с него ...
докато си почиваше между службите.
Той винаги избираше пътечките покрай река Биг Блакфуут ...
която смятахме за семейна река.
Само там той чувстваше душата си възродена, а въображението му се развихряше.
Преди много години дъждът падал върху калта и я превърнал в скала.
Преди половин милиард години.
Но дори преди това, под камъните ...
е звучало божието слово.
Слушайте.
И ако Пол и аз слушахме много внимателно, през целия си живот...
можеше и да чуем тези думи.
Дори така, Поли и аз получихме толкова часове обучение по риболов на изкуствена муха ...
колкото и по другите духовни дисциплини.
Бидейки презвитерианец баща ми вярваше...
че човек по природа е недостоен ...
и само като следва божествения ритъм ...
е способен да възвърне силата и красотата си.
За него всичи прекрасни неща, включително пъстървата идваха с изящество.
А изяществото идва с изкуството, а изкуството не се ражда лесно.
Норман.
Така че брат ми и аз се учихме на кастинг в презвитериански стил:
с метроном.
Той започваше всеки урок с едни и същи инструкции:
Кастингът е изкуство основаващо се на четиритактов ритъм ...
между 10.00 и 2.00.
Ако той беше прав, на всеки, който не знае как да лови риба ...
трябваше да бъде забранено да позори рибата, като я хваща.
Така стояха нещата и с официалното ми образование.
Всеки божи ден от седмицата, когато баща ми работеше върху неделната си проповед...
Аз посещавах училището на преподобния Маклийн.
Там не се преподаваше нищо освен четене и писане. А като шотландец ...
той вярваше, че изкуството на писането е в икономиата.
Съкрати го наполовина.
И така, докато приятелите ми прекарваха времето си в основното училище на Мисула...
Аз си стоях в къщи и се учех да пиша.
Отново, съкрати го наполовина.
Добре. А сега го изхвърли.
Норман! Норман!
Изчакай брат си!
Въпреки всичко, системата на баща ми имаше и своите хубави страни.
Всеки следобед аз бях свободен...
без уроци и без опека, до вечеря ...
да науча от собствен опит истината за природата и нашият Създател.
Едва ли съществуваше по-подходящо място за това от Монтана от времето на моето детство.
Това беше свят покрит с блестящи капчици роса ...
по-прекрасен и пълен с възможности от който и да е видян от мен след това.
Мамка му, отвори вратата!
Какво, по дяволите, става тук?
- Хей, момчета, какво правите?
- Пъзльовци!
Не ми се пречкай !
Но светът беше също така и доста суров. Дори като деца ...
ние разбирахме това и му се възхищавахме.
И разбира се, трябваше да опитаме.
Аз знаех, че съм твърд защото бях разкървяван в бой.
Свали го!
Не бъди страхливец ! Хайде!
Точно така, давай. Пусни му кръв.
Пол беше различен.
Неговата сила идваше от някъде дълбоко, вътре в него.
Той просто знеше, че е по-твърд от който и да е жив човек.
Молитвата няма да бъде казана докато не изядеш всичко в чинията си.
Хората ядат овесена каша от хиляди години...
и не прилича на едно 8 годишно момче да променя тази традиция.
Да се помолим.
O, милостиви Господи...
направи така, че...
да запазим добрите неща, които получаваме от теб.
И ако често съгрешаваме, приеми нашите искрени разкаяния.
Амин.
Норм, какъв искаш да станеш, когато пораснеш ?
Ами, проповедник може би.
Или профисионален боксьор.
Мислиш ли че можеш да победиш Джак Джонсън?
Аз мисля, че можеш. Бих се обзаложил за това.
- А ти какъв ще станеш?
- Професионален рибар.
- Няма такава професия.
- Наистина ли ?
Тогава ще стана боксьор.
А не проповедник ?
През 1917, Първата световна война дойде в Мисула...
като отнесе със себе си и всички здрави дървосекачи ...
оставяйки горите на старците и момчетата.
И така на 16, дадох своя дан...
като започнах да работя щатското лесничейство.
Това беше живот изпълнен с тежък труд...
мъже твърди като стоманата на техните брадви...
и планини простиращи се във всички посоки...
най-красивите, които щях да видя.
Тъй като беше твърде малък, за да ме придружава ...
Пол стана спасител към общинския плувен басеин...
така че, през деня той имаше възможнот да заглежда момичетата...
а вечер да се посвети на другата си цел в живота: риболовът.
Нека винаги да си пред мен
О, Господарю на сърцето ми.
Нищо друго няма значение
Нека да пребъдеш вовеки
Дори и в най-тежките моменти
През деня и през нощта
като вървя или когато спя
Твоето присъстивие е пътеводната ми светлина
Проповеднико, хайде.
Проповеднико, хайде.
Млъкни!
Казвал ли съм ви какво е огън да се спуска по планински склон с 100 км/ч?
Пак започна с неговите горски пожари.
Имам страхотна идея.
- Знам как да влезем в историята.
- Как?
Да вземем плоскодънката на стария Сайтерт и да се спуснем по бързеите.
- Не можеш да се спуснеш по бързеите.
- Но можеш да опиташ.
- Можеш да умреш докато се опитваш.
- Ще ни погребат с почести. Кажи му.
- Ще бъдем кралете на Мисула.
- Ще бъдем известни.
Всички ще видите снимките си във вестника.
Аз ще го направя.
Ще умреш. Не.
- Да го направим. Хайде.
- Аз съм с теб.
Добре.
Да вървим!
Ще взема веслата.
Чия беше идеята?
- Откъде ще минем Поли?
- От тук.
Искам жена !
Исусе, Света Дево и Йосифе !
Добре, да я пуснем от горната страна на бързея.
Обърни я.
Хайде, скачайте вътре.
Хайде де. Всички ще се съберем.
Не мисля така.
Добре тогава. Само аз, Норм и Чаб.
Господи, Поли.
Е, май ще сме само от семейство Маклийн.
Внимавай!
Няма да го направиш, Поли.
- След малко ще отбият към брега.
- Ще се видим в рая!
Почакай за секунда. Трябва да ти кажа нещо.
До скоро, момчета!
По-силно от дясната страна.
Твоята дясна. Гледай от дясно.
- Заобиколи.
- От дясно!
Внимавай! От дясната ти страна.
Дръж така!
О, Господи.
Маклийн!
Поли!
Хей, Чаб.
Какво по дяволите!
Ти, побъркан кучи син!
- Момчета, добре ли сте?
- А къде е ...
Проповеднико, добре ли си?
Разбира се.
Ще отидете в църквата днес и ще се молите Бог да ви прости.
Майка ви се поболя от притеснение тази нощ. Помислихте ли какво преживява?
Мисис Кембъл се обади.
- Кой ви даде лодката?
- Ние я взехме на заем.
Назаем?
Момчета, какво сте направили?
Ще изработите всеки цент от цената й.
Да, сър.
Аз трябва да поема разноските. Това беше моя идея.
Какво си приготвяш ?
Знаеш ли от какво имаш нужда? Шунка, сирене и сардини. Вкусно.
- Не искам сардини.
- Ще ти покажа.
Момчетата ще разкажат на всички, че сме го направили на 19 години.
Трябва да напиша статия.
- "Маклийн покоряват бързеите."
- Не обичам сардини.
Можеш да я дадеш в училищния вестник.
Чаб!
"Господи, Поли!"
- Ама че буламач!
- Не искам проклетите сърдини!
Не! Спрете! Спрете!
Ти я удари, негодник такъв!
Ти я събори, копеле мръсно!
- Кучи син!
- Моля ви, подхлъзнах се!
Просто се подхлъзнах. Това е всичко.
Това беше единственият път когато ...
сме се били.
Може би след това сме се питали кой е бил по-корав.
Но ако на въпросите от детството не се отговори до определен момент...
те не могат да бъдт зададени отново.
Така че ние отново се държахме като братя един към друг...
както ни учеха в църквата.
И тогава осъзнах нещо забележително.
За първи път Пол излезе извън каноните на баща ни ...
като наложи свой собствен ритъм.
И двете са прекрасни.
Бих казал, че днес всички сме благословени от Господ.
Само, че към мен е бил особено добър.
С края на годината дойде и моето приемане в Дартмут Колидж.
Баща ми беше казал, че мога да отида във всеки колеж по света, където ме приемат.
Знаех, че не изкарва повече от 1,800 долара на година...
ето защо неговото предложение означаваше много за мен.
Дай всичко от себе си.
Ще го направя.
Всички да се качват!
Норман!
И така през есента на 1919 аз се качих на влака...
за да пропътувам 3,000 мили на изток към неизвестността.
За сина на един проповедник от Монтана, Дартмут беше повече от образование.
Беше откритие, което ме въведе в свят, за който само бях мечтал.
Като част от моето обучение, аз трябваше да посвещавам новопостъпилите...
в чудесата сътворени от поетите през Романтизма.
И въпреки, че не бях съвсем наясно тогава...
Преподаването ми харесваше.
През по-голямата част от времето стоях в общата стая на общежитието...
и учех моите благородни братя на покера, който се играеше на Франт стрийт.
В Дартмут прекарах цели 6 години...
като рядко се връщах в къщи.
От друга страна, Пол остана да учи в родния ни град...
нежелаещ да се откъсва от рибите, които още не беше хванал.
След завършването той започна работа, като репортер за вестник в Хелена...
и се премести в този град...
Връзките му със семейството ставаха по-слаби, дори и от моите.
Най-накрая през пролетта на 1926...
се завърнах окончателно в къщи.
Вечерята ще е след половин час, тъй че имаш време за една баня.
По-слаб ли ти се струвам?
А аз струвам ли ти се остаряла?
Не, ти изглеждаш...
Иска ми се Пол да беше тук тази вечер. Той работи докъсно.
Норман, би ли дошъл при мен?
Съжалявам, че Пол няма да бъде тук.
Това е живота на новинарите.
Знаеш как Пол обича да...
Да, знам.
Седни.
Чух сещо, че той...
Чувам всичко, нали? Господ е забранил на паството ми да ме държи в неведение.
Да.
Можеш да се обзаложиш, че всеки от тук до Хелена знае подробностите за твоето образование.
Това е истинско постижение.
И за какво ще използваш това постижение?
- Мисля да започна работа в лесничейството.
- За постоянно?
Не. Само за лятото.
Искаш да си дадеш малко почивка.
Това е добра идея. Да се раздвижи човек.
- Точно за това си мислех и аз.
- А после?
Още не съм решил.
Имаше на разположение 6 години, за да решиш.
Мислил ли си да продължиш с образованието си?
Право? Медицина?
Проповедничество?
Кандидатствах за няколко учителски места.
- Наистина ли?
- В колежа. Но още нямам отговор.
Не, още е рано.
Преподавал си вече, нали?
Да.
Това удовлетворява ли те?
Искам да кажа, чувсваш ли, че това е твоето призвание?
Моето призвание?
Вечерята, господа.
Щом е толкова смешно, аз защо не се смея. Да, напика се.
- Пол Маклийн?
- Ето там.
Правилата в мината Анаконда гласят - без почивки...
дори и за тоалетна, така че те си стоят там и се напикават.
- Какво ще кажете за покойния...
- Джордж Мастерсън.
Аз ще взема тази вдовица. Тя е на 23, добре сложена...
- Ти взимаш Анаконда.
- Ще интервюирам печалната вдовица.
Маклийн, шефа съм аз.
Не съм възразил, шефе. Братко!
Я се погледни.
Момчета, това е по-големият ми брат, професорът.
Господа.
Седни.
- Благодаря, че дойде снощи.
- Да, по дяволите.
Съжалявам. Исках да дойда.
Искаше ми се да чуя стареца да казва, "Норман, ела, ако обичаш в кабинета ми"
Господи, професорът.
Трябва да го отпразнуваме.
Малко ми е рано.
Изтокът те е размекнал.
Вярно ли е ?
Ходеше ли често за риба там?
Нито един път.
Нито един път?
Какво ще кажеш? Биг Блакфуут.
- Ще избираш ли място?
- Да.
- Вземи това вирче, добро е.
- Добре. Ти продължавай.
Добро вирче е.
Много се стягаш. Опитай претъркалящо замятане.
Рибата е малко по-нататък.
Още малко по-нататък.
Заметни с шнура по течението. Така ще имаш по-добра основа и ще закараш по-надалече.
Просто си отвикнал. Това е.
Той го наричаше замятане на сянката...
задържаше шнура над водата достатъчно дълго и достатъчно ниско...
за да се образува дъга.
Тогава осъзнах, че докато ме е нямало...
брат ми вече беше станал творец.
Един ден треньорът ми дойде и каза, "Мак, искам да се запознаеш с...
Джон Съливан?"
Джон Съливан, последния юмручен световен шампион.
И тогава разбрах, че съм си в къщи.
Отново стоях на стълбите пред библиотеката на Мисула...
късно през нощта, и разказвах истории на същите момчета...
които бяха стояли на тези сълби и ги бяха слушали стотици пъти.
И които в мое отсъствие се бяха превърнали в мъже.
Ясно е, че светът е пълен с копелета...
като броят им стремително се увеличава, колкото повече се отдалечаваш от Мисула, Монтана!
Амин!
Ето защо трябва да се навърташ тук от сега нататък.
Къде е купонът?
Ей, дай насам.
Всяко момиче, което си струва да познаваш ще бъде на танците по случай 4ти юли...
без маминка.
Ще намериш твоята малка Шеба.
Господа, за мен беше чест.
Къде тръгна?
Тежка среща, а Пол ?
- С масата за покер.
- Надолу по пътя са сложили нови знаци, Поли.
"Съпругът ви държа ли се прилично? Сумтене и мърморене, шумен гуляй?
Гръмни скота с бирманското чифте!"
- Къде отива той?
- При Лоло.
Лоло Топлия извор.
Да бъда в църквата на баща ми изглежда осмисли моето завръщане.
Разбрах, че повече от всичко друго, бащините думи ...
ме накараха да се почувствам у дома.
На фона на събудените спомени...
когато се разпалват най-съкровените чувства...
си спомняме за поета, който казва...
"Назад, назад се обърни, О, време в своя полет.
В дете ме превърни отново...
Единствено за тази нощ."
Познаваш ли някого?
Твърде дълго те нямаше, синко.
- Коя е тази ?
- Коя?
Ето там.
О, да?
Малко увлечение?
Чаб, коя е тя?
Джеси Бърнс.
От Улф Крийк. Брат й отиде в Холивуд.
Джеси Бърнс.
Извинете, искате ли да танцуваме?
Бъди така добър и ни донеси питиета!
Джеси, кой е този?
- Заповядай.
- Благодаря.
Спасяваш ми живота.
Това не ми приличаше!
Трябва да внимавам или ще си избърша всичката пудра.
Фантомът на операта.
С всичките ми грижи и неволи
Ето ме, пея си тихо
Довиждане, косе
Знаеш ли, веднъж чух Луис Армстронг да пее тази песен...
на малко събиране в Гринич Вилидж, Ню Йорк.
Наистина?
Най-добрият джаз на света се прави от цветнокожи, нали разбираш.
Истинският, а не като Пол Уайтман или Кликот Клуб Ескимос.
Майка ми обожава Кликот Клуб Ескимос.
Така ли?
Танц?
Да.
Нека фойерверките да започнат !
- Момчета, да вървим.
- Джеси, хайде.
Имам чудесна идея.
Какво би било по-добър урок за тези момичета от една екскурзия до резервата...
да научат истински християнски урок по щедрост, не мислиш ли?
Аз ще го организирам. Не прави нищо повече.
Благодаря ти, Ева. Това е най-великодушната идея, която съм чувала от години.
Знаеш ли, тези индианчета нямат дори обувки, Норман. Трябва ли ти телефона?
- Не, няма да го използвам.
- Не, обади се ти.
- Ако трябва, използвай го.
- Не, имам работа за вършене.
Здравейте, Мисис Хачър.
Здравейте. Бих искал...
Тя е добре. Бих искал...
Да, всички са добре.
Бих искал да ме свържете с дома на Бърнс в Улф Крийк, моля.
Да, знам, че е извънградски.
Благодаря.
Здравейте.
Там ли е Джеси?
Обажда се Норман Маклийн, но не мисля, че тя ...
Здравей.
Не, аз съм този, който ти донесе питие.
Не, нямахме този шанс. Фойерверките започнаха.
Говорихме за музика.
И аз казах, че съм слушал Луис Армстронг да пее ...
Да, това съм аз.
Бях малко нервен.
Защото...
ти беше толкова "je ne sais quoi".
Помислих си че мога да дойда и да послушам с майка ти Кликот Клуб Ескимос.
Да.
Обадих се, защото искам да те видя отново.
Какво ще кажеш за събота?
8.00 часа?
Ще се видим тогава.
Довиждане.
Хей, ето къде сте били.
Братко!
Джеси, това е по-малкият ми брат Пол.
- А това е Монасита.
- Мейбъл.
Ще тръгваме ли?
- Какво ще кажеш, Поли?
- Мърф.
- Проповеднико.
- Проповеднико?
- Как си, Мърф?
- Много време мина, много.
Хубаво е, че те виждам.
Ти знаеш правилата, толкова добре, колкото и аз, Пол.
Без индианци. Точка.
Не ми харесва правилата, Мърф.
На мен също.
Какво ще ме накараш да направя, Поли?
Намери ни маса за четирима.
- За последен път, Пол.
- Здравейте, Ваша чест.
Можеш да му го върнеш като се напиеш и танцуваш гола върху масата.
Това ще постави кучия му син в много неудобно положение.
- Моли, скъпа.
- Здрасти, Пол.
Тук има доста класна пиячка. Дори мият чашите.
Питие?
Какво да бъде? Джеси? Джеси.
Ще пия мартини, Пол. Пол е, нали?
Точно така. Обичайното за Норм. Джин със сливов сок.
Нека да бъде двоен.
Извинета.
Аз също бих искала да поръчам.
Уиски, двойно.
И така, с какво се занимаваш сега, Мейбъл?
Продавам стръв.
Имаш най-красивата коса, която някога съм виждала.
Да я подстрижа ли?
Не, дори не си го и помисляй.
"Свещта гори от двата края.
и няма да дочака утринта.
но о, мои врагове, а също и приятели ...
тя ни огрява с прекрасна светлина."
Това беше хубаво.
Какво ще кажете за моя редактор, стария проклетник? Извинете.
Свали ме от историята за мина Анаконда. Аз съм репортер в "Пчелата".
- Знам.
- Откъде знаеш?
Известен съм.
- Рибарят - новинар.
- Ти знаеш и, че е рибар?
- Мисля, че всички знаят.
- Твърде дълго те нямаше.
- Така излиза.
- Изглежда моят редактор...
- Старият проклетник.
- Да, точно така.
Та, той получавал обаждания. Анонимни, само заплахи.
Истински заплахи?
Хубаво е когато усетиш, че си напипал темата.
Какви са били заплахите?
Какви са били заплахите?
Какви са били заплахите?
- Ще трябва да го изтръгнеш отговора.
Обичайното. Дебеловратите момчета ще дойдат да ме навестят.
За да те уредят с чифт бетонни обувки?
Точно така.
Танцува ми се.
Хей, внимавай!
Леле!
А сега мускрат рамбъл.
Внимавай!
Дори не мога да се сравнявам с брат ми, но ще ми окажеш ли честта?
С удоволствие.
"Скъпа Джеси, когато луната се спира над Битъруудс...
преди да се потопи в невидимото...
съществото ми се изпълва с песен.
Усещам се, че си тананикам...
но не в такта на музиката, а нещо друго.
На друго място.
Място, което се запомня.
Зелена поляна, където никой освен елените не стъпва.
И този спомен се засилва, като си мисля за теб...
танцуваща в непохватните ми ръце.
Норман."
Да?
Какво не е нареред?
Всичко е наред, мамо. Кой е на телефона?
Казвам се Норман Маклийн.
Не, не трябва да плащате гаранция.
Той все още има приятели тук.
Просто се погрижете за него и го закарайте в къщи.
Какво е направил?
Ударил е един човек и му е избил два зъба.
Защо го е ударил?
В рапорта пише: "Заради реплика характеризираща индианката, която е била с него."
Заслужил си го е.
Напоследък често ни се случва да прибираме брат ти.
Така ли?
Освен това, доста е задлъжнял на покер, който се играе при Лоло.
Не е здравословно да дължиш пари на някои от играчите при Лоло.
- Той наранен ли е?
- Не, просто е скапан.
Пие твърде много.
При Лоло обикновено не пият много.
По-добре влез и вземи брат си.
Уморен съм и искам да си лягам.
Пийнах само едно преди час
и веднага ме удари в главата
Независимо къде скитам
по суша или по море от пяна
Винаги можете да ме чуете да си пея тази песен
Покажи ми как да стигна до вкъщи
Ако ти трябват пари, Пол...
или нещо друго, искам да знаеш...
Тя живее до кланицата.
Мога да помогна.
Завий тук.
Пиленцата още не са се прибрали за спане, Ал.
Не е зле.
Добре ли си?
- Клара, това твоето желе ли беше?
- Да.
Беше чудесно. Това Норман ли е?
Да, той е. Ние се гордеем с него.
- Радваме се да те видим отново.
- Благодаря.
Нейната дъщеря е станала красавица. Ето я и нея.
Навърши 20 само преди седмица. Тя е ослепително красива.
Мистър Мърчисън, как сте?
Как сте?
- Доста добре, благодаря ви.
- Добре, добре.
- А това е Пол?
- Не, това е Норман.
- О, Норман! Изглеждаш добре.
- Да. Нали е пораснал?
- Пол е тук. Хайде.
- Съжалявам, не мога.
Ще се срещна със семейството на Джеси Бърнс. Брат й се връща от Калифорния.
О, добре тогава.
- Закъснявам.
- Да приемем ли това момиче на вечеря?
Може би, мамо.
Така, така!
Здравей, Пол.
- Здрасти, Сам. Ще взема за малко тези.
- Разбира се. Защо не?
- Здравей, татко.
- Синко.
Първият изстрел попада точно там.
Семейство Бърнс имаха универсален магазин в град само с един магазин...
и въпреки това не се справяха добре.
Това е Норман.
Те бяха методисти, за които баща ми казваше, че са "Баптисти, които могат да четат."
- Pop.
- За мен е удоволствие.
Това е майка ми.
За мен е удоволствие да се запознаем, Норман. Джеси ми каза, че си поет.
- Роднини ли сте с рибаря-новинар?
- Той ми е брат.
- Джеси ми каза, че току що си завършил.
- Да.
Джеси също ходи в университет. Там учи ...
Разни глупости.
Естествени науки, мисля. Не беше ли така?
- Тя прекъсна.
- Лельо Сали!
Тя може да се учи от теб. Дръж се за него.
Дайте възможност на младия човек да диша.
Той не е свикнал на всичко това. Той е презвитерианец.
O, Нийл! Той е тук!
Братът на Джеси - Нийл слезе от влака, като се мъчеше да си спомни...
как трябва да изглежда играч на тенис турнира Дейвис Къп.
Много добре изглеждаш! Изглежда поотслабнал.
Как я караш? Изглеждаш невероятно!
Нийл, това е Норман. Норман, брат ми Нийл.
Здравей, момче.
- Цялата нощ ли седяхте във влака?
- Запознах се с много интересни хора.
- Получихте ли картичката ми от Йелоустоун?
- Какво мислиш за тази връзка?
- Оставете го да диша. Току що пристига.
- Хайде да ядем.
Имам сандвичи с пилешка салата в колата, а другите пилета се пекат в къщи.
Мисис Милър даде череши. Мога да направя любимия ти пай.
- О, само не домашна бира.
- Защо не. Годината беше добра.
През устните и венците, внимавай, стомах, идва към теб.
Коя е първата спирка сега?
Когато пътувах в тази посока имаше една, май беше Сан Бердо.
Сан Бердо и много пясък...
и голяма пустиня, дяволски голяма пустиня.
Върнахме се в Солт Лейк Сити.
Трябваше да се сменим в Солт Лейк Сити.
- Имаше един хотел, в който...
- сервираха стриди.
Сервирали стриди. Да.
- Норман, пиеш ли? Той пие ли?
- По малко.
Да пием за семейството.
- Семейството!
- Тук! Тук!
В окопите.
Добре е. Просто е уморен. Пътуването е било доста дълго.
Най-малкото му е останал добрия апетит.
Колко дълго мислиш да останеш ?
Спорт! Ела тук.
Не знам. Океанът ми липсва.
Разкажи ни за него?
Той е голям и син. А хората се плъзгат по вълните.
Аз станах доста добър в това.
По дяволите! Лошо куче! Лошо! Боже, мамо!
Ти само го настървяваш. Спорт.
- Както и да е, за какво говорех?
- Океанът.
А, да! По цял ден с момчетата се плъзгаме по тези вълни.
Рамон, аз и Рони Колман.
Роналд Колман?
- Аз обичам Роналд Колман.
- Казвали са ми, че приличам на Роналд Колман.
Да.
Не мога да си представя Роналд Колман да се плъзга по вълните вълните.
Снимки, а?
Е, мамо...
пътуването беше дълго.
Може би ще отидете за риба с Норман някой път.