A River Runs Through It (1992) (A.River.Runs.Through.It.(1992).CD2.srt) Свали субтитрите
Да.
- Чудесно, нали?
- Риболов?
Ходиш за риба нали?
- Разбира се!
- Има въдица и всичко останало.
- Ами, то всеки има.
- Можеш да се обзаложиш.
- Кога ще е удобно за теб?
- В петък.
- В петък е добре.
- Да. По кое време?
- 6.00 h.
- Сутринта?
Той ще бъде там. Нали, миличък?
- Благодаря ти Норман. Много мило.
- Удоволствието е мое.
Може би Пол също ще дойде.
Ще бъде чудесно.
Сигурен съм, че и на Пол ще му е приятно да дойде на риба с нас.
- Може ли и аз да дойда?
- Не този път, миличък.
Следващият път, може би?
Защо не излезете с Нийл, Норман?
Да направите плана.
О, да.
Единственият план на Нийл беше да отиде в бара на Черния Джак, стар фургон ...
побит насред пущинака, където не би го намерил никой уважаващ себе си полицай.
И така, виждам видрата с малките й.
Доста зор видях докато я намеря, защото стават бели през зимата.
След няколко чаши от долнопробното уиски, което Черния Джак сам си вареше...
Нийл се развихри.
Започна да пласира лъжите си за стреляне, скитане и лов ...
Вероятно, за да впечатли единствения друг клиент на заведението.
Тактика, която щеше да даде резултат.
Както и да е, тя се опита да се измъкне...
отново и отново.
Знаеха я като Старата кримка.
Преди около 10 години беше избрана за кралица на красотата в Улф Крийк.
Язди без седло пред около 100 души, предимно мъже.
Фустите й се вдигнаха и тя спечели състезанието.
Бях се вкоченил! Не си чувсвах ръцете!
И тогава си помислих за кучето ми Спорт, което беше с мен.
Ако стане още по-студено, може би ще се наложи да го разпоря...
и да си пъхна ръцете, за да не замръзнат.
Това беше трудно решение.
Но, какво пък, бях го правил и преди по Юкон.
Бог ми е свидетел обичам проклетото куче.
Тя все още носеше разкроена пола на ездачка...
Въпреки че това, може би и пречеше в новата професия.
И там, на един клон, точно преди да скочи върху плячката си...
беше проклетата видра!
Ей, мой човек.
Какво ще прави една видра горе при прохода Роджър?
Все си мисля, че живеят около потоците.
Джак, защо не донесеш на дамата едно уиски?
Трябва да тръгвам.
И да не забравиш, здравеняко, в петък сме за риба.
Какво?
Какво са ти казали?
Казаха ми, че ще те намеря в другия ти офос.
Да, крайни срокове. Не мога да работя там.
За питие ли си дошъл?
За услуга.
Ще дойдеш ли за риба с мен?
Разбира се.
Това е чудесно, защото Джеси има брат...
който се върна от Калифорния...
Няма да те лъжа. Той е пълен нещастник.
- Използва стръв?
- Не е казал.
Боже господи! Джордж.
Ще дойде с кутия от кафе пълна с червеи.
Червена кутия - Хилс Брадърс. Хващам се на бас.
Обещах на Джеси.
Сериозни ли са нещата вече?
- Какво?
- Ти, негоднико. Сериозно е. Ти и Джеси.
Е?
Не знам.
Да го направим тогава.
Хей, хей.
Докато съм жив и дишам.
Моя човек тука иска да полови риба.
Закъсня, Нийл.
Да, не си легнах навреме.
Аз пък изобщо не съм си лягал, но успях да дойда.
Нийл, Пол. Пол, Нийл.
В Монтана не се закъснява за три неща: църква, работа и риболов.
Точно така. Ами...
- Това е ...
- Вече сме се виждали.
Не се отдалечавай.
Гледайте първата стъпка. Това е лулу.
- И така.
- Готов ли си за ... Нийл !
Какво?
Риболов.
Моя човек иска да ходи за риба.
Нийл, какво стана със стръвта?
Да се е** в тъпака!
Нищо няма да хванем, вече е твърде горещо.
Може той да обере овациите.
Радвам се, че не се прибрах, за да се наспя.
Къде е той?
- O, Боже.
- Господи!
Ще те настигна.
Добре.
Знам. Вече си хванал 20.
- Не можа ли да го намериш?
- Да върви по дяволите.
Мислех, че трябва да му помагаме.
Как, по дяволите, се помага на такъв кучи син?
Като го заведеш на риба.
Той не обича да ходи за риба. Не обича Монтана и със сигурност не ме харесва.
Ами...
може би обича когато някой се опитва да му помогне.
- Сложи ли да се изстудява?
- Можеш да се обзаложиш.
Да вървим.
Господи, усещам я.
- Да го убием ли?
- Мамка му!
По дяволите!
Мили Боже!
Това не е хубаво.
Тя има татуировка.
Инициали?
"Любов"
Мога да се кача и сама. Нямам нужда от помощ.
Имаш ли нещо за пиене, мой човек?
Твоя човек е онзи с червения задник.
Загазил съм. Да. Искаш ли да дойда и да те защитавам?
Мисис Бърнс с удоволствие ще се запознае с приятелката му.
Не съм изгоряла.
Слънцето не ми пречи.
Да.
Норм, какво ще кажеш да изкараме една незабравима нощ с момчетата?
Ще се върнем утре и ще заличим този ден от паметта си.
Дадено.
Хайде, мой човек. Гърлото ми е пресъхнало.
Я, Жулиета проговори.
Успех.
Мили Боже!
Какво си направил на момчето ми?
Заспа на слънце.
Мили Боже. Всичко е наред.
Всичко е наред, миличък. Сега ще те оправим.
Оставил си го сам?
Той не беше сам и ...
По-добре си върви.
Няма да е зле да ме закараш.
You better hang on.
What are you--
Не мисля, че...
Тук постоянно минават влакове, дори и извън разписанието.
Ти няма да ...
Не мисля, че ще могат да ни видят тук.
Ами, благодаря за возенето.
Забавен си.
О, така ли ?
Не харесваш брат ми, нали?
Не, не харесвам брат ти.
Не знама номера с карти.
Но те харесвам и бих искал да те видя отново.
- Здравей, Джес.
- Здрасти, Пол.
- Как е брат ти?
- И двамата сте го зарязали.
Съжалявам за това. Вината беше моя.
Не си извинен.
А на Норман прости ли?
Норман не е забавен.
Окачила съм ти чисти кърпи над мивката.
А сети ли се да ми извадиш и четката за зъби?
Нека сега Пол да разкаже за последния си репортаж.
Кой от всички? Убийството, руините или пожара?
Мисля, че трявва да те сложат в църковния патрул.
Съгласен съм.
Цитат: "Преподобният Маклийн си хапна печено на вечеря със семейството си.
Всички, освен най-големия син...
много го харесаха."
- Норман, какво има?
- Не е забавен.
- Моля?
- Не е забавен.
Има и по-важни неща в живота, Норман.
Всичко е наред, дори и да си малко тъп.
Всички много се гордеем с теб.
Имам една добра история. Без убийства и телесни повреди.
Интервюирах президента.
- Калвин Кулидж?
- Президентът?
- Мистър Кулидж?
- Кога?
Преди няколко дни. Беше в Дакота на риболов.
На изкуствена муха!
За риба с костюм и вратовръзка, бели ръкавици и велурени обувки.
Отидох право при него и го попитах.
Казах: "Извинете, сър, бихте ли ми казали на какво кълве?"
А той отвърна: "На края на шнура ми."
- Какво? Какво?
- Края на шнура ми.
След това няколко от местните дойдоха и му завързаха муха колкото пиле.
Стария Кал само я влачеше там.
Помислих си, че ако не хване пъстърва, поне ще я уплаши до смърт.
А направи ли снимки?
Да. Ще ги видите в съботния вестник.
"Мълчаливият Кал общува с простолюдието."
Мамо, това беше невероятно.
Обикновено яде само това, което удари с колата.
Това беше забавно.
Притеснявам се за теб.
- Ще тръгвам ... Хм?
- Какво?
Какво?
Точно казвах, че...
ще се срешна с някои от старите приятели, които са в града.
Не ме чакайте.
Възнамерявам да изям останалото, когато никой не гледа.
Разбрах, че е сменил правописа на името ни.
"Маклийн" с главно 'Л'.
Сега всички ще си помислят, че сме от долна Шотландия.
Как си, Норман !
Здравейте, Мистър Суини.
Кого познаваш в Чикагския университет?
Пиле в кола, колата не върви.
Така се помни правописа на Чи-ка-го!
"Макар нищо да не връща великолепието на пролетта.
За красотата на цветята, не ще скърбим.
А ще почерпим сила от онова що остава"
"Съчувствието, което трябва да пребъде в утрешния ден."
"В утешителните мисли породени от човешкото страдание."
"Във вярата, която се съзира през смъртта."
"Благодарение на човешкото сърце, от чиято добрина живеем.
Благодарение на нежността му, и радостите и сълзите.
Дори най-незначителното цвете, цъфтейки поражда...
мисли, които често лъжат, предизвиквайки сълзи."
- Успех. Ще си мислим за теб.
- Ето малко сандвичи.
Мина точно една седмица, преди Джеси да ми проговори.
Обади се, за да ми каже, че Нийл се връща в Калифорния...
и че ще се радва, ако отида да го изпратя.
Обичаме те. На добър час.
Бях изненадан от поканата и зададох само един въпрос на Джеси.
Тя иска ли да бъда там? И тя отговори "ДА".
Обичам те. Не забравяй да пишеш.
Ако се върне догодина, ще се опиташ ли да му помогнеш?
Ако поиска това от мен, ще се опитам.
- Той няма да се върне.
- Поне има приятели там.
Кой? Роналд Колман?
Защо става така, че хората, които най-много имат нужда от помощ...
не я искат?
Не знам, Джес.
Не плача, Норман.
Може ли да ти покажа нещо?
Само, ако е нещо хубаво.
Чети.
Какво мислиш?
Какво мисля? Мисля, че е прекрасно!
-Наистина ли?
-Да. Да заминеш. Чикаго. Това е раят.
- Била ли си там?
- Не, никъде не съм ходила.
Хелена.
Боже, поздравления, Норман!
Истината е, че не съм сигурен дали искам да замина.
Монтана? Защо? Тя винаги ще си бъде тук.
Не е заради Монтана.
Тогава какво?
Какво?
Не съм сигурен, че мога да напусна теб.
И идвам от там, поглъщайки течния си обяд.
Трябва да видиш това, Фред. Те са след теб.
И сега какво.
Дай два "Чука", Фред.
Двата "Чука" идват.
До дъно, по дяволите.
О, Боже.
Влюбен съм в Джеси Бърнс.
Исусу Христе, Норман.
При всичката риба в реките.
Няма като нея.
Да бе.
Няма като нея.
Поздравления.
Наистина се радвам за теб.
Е, какво чакаме, да отидем да го отпразнуваме.
Добре.
Банани днес
Имаме си картофи
- И червени домати
- Това вони.
- Какво?
- Вони.
Какво искаш да кажеш? Това е класика!
Наистина?
Да. Нямаме банани
Нямаме банани днес
Къде сме?
Къде отиваме?
- Лоло.
- Ха.
Ако мислиш че си късметлия тази вечер.
Може да използвам малко от твоя късмет.
Исусе Христе! Не, недей.
Недей да се държиш като учител тази вечер.
Норм, проповеднико.
Здравей, Франк.
Я виж, моето момиче Сал.
Сал? Хей, Сал?
Донеси питие за брат ми.
Бърбън.
По едно за всички от мен, а?
Той е влюбен.
Почакай.
Погрижи се за него, Сал.
Не е добра идея, Пол.
Момчета, има ли стол за мен?
За теб няма, Пол.
- Какво искаш?
- Какво?
Карти? Какво?
- Какво искаш?
- Нищо.
Един долар. Пол каза, че ще плати, но ...
Просто игра. Това е само игра.
Да си вървим. Сега.
Хайде, тръгваме си от тук.
Както кажеш.
Чао, синко.
- Аз няма да тргна.
- Какво?
Ръцете ме сърбят. Усещам ги.
Какви ги говориш? Не можеш да се върнеш вътре.
Всичко е наред. Ще се оправя.
Те няма да ти позволят да играеш.
Ще ми позволят.
С какво? Затънал си в дългове до гуша!
Норм, това са мои дългове.
Разбра ли? Това са мои дългове.
Исусе Христе!
Няма да можем да ходим вече за риба заедно.
Можем да отидем утре. Може и татко да дойде с нас.
Попитай го.
6.30 h.
Как хубаво мирише!
- Добро утро на всички.
- От кифличките е.
Чудесно.
Толкова се радваме, че успя.
- Не бих пропуснал.
- Имаш ли някоя нова история?
История?
Добре.
Господи.
Аз имам една.
Каква?
Предложиха ми работа в Чикагския университет !
Наистина?
Ще преподавам литература.
Какво?
Трябва да бъда там за есенния семестър.
Смятам да приема.
Доволен съм.
Да, доволен съм!
- Добре.
- Университетски преподавател!
Истински университетски преподавател.
Проклятие.
Горея се с теб.
И да направиш снимки.
- Ще хванем няколко големи риби днес.
- Да, точно така.
Да вървим!
Помните ли тези камъни, с които ограждахме огнищата си?
- Онези бяха по-големи.
- Стари почти един милиард години.
- Половин милиард, Норман.
- Хайде.
Е !
Мисля, че горната пътека ме устройва повече.
На времето...
Ще им скъсаш джуките.
Ще им скъса джуките.
- Хайде днес да ловим заедно.
- Добре.
- На какво кълве?
- Какво?
- На какво кълве?
- По-високо!
Казах ...
Папатаци.
Да ти донеса ли?
Не, ще дойда да си взема.
Папатаци, каменна муха №2.
Благодаря ти, О, милостиви професоре на поезията и пъстървата.
Ще помоля Джеси да се омъжи за мен.
Да...
какъв ден.
Защо не дойдеш с нас в Чикаго?
Това са 2 000 мили. Там има поне дузина вестници.
Ще бъдеш в центъра на събитията.
Какво казваш?
Ела с нас.
Никога няма да напусна Монтана, братко.
Олеле!
Гледай каква риба!
Невероятно!
В този момент проумях ...
че наблюдавам съвършенство.
Ти си невероятен рибар.
Трябват ми само още три години, за да започна да мисля като риба.
Вече мислиш като каменна муха. Ще направим ли снимки!
Снимки за мама.
- Побързайте.
- Едно.
Две.
Брат ми стоеше пред нас, стъпил не на брега на Биг Блакфуут...
а реейки се някъде над земята...
освободен от земното притегляне, като произведение на изкуството.
Три.
Но аз съзнавах също толкова ясно, че ...
животът не е произведение на изкуството...
и че моментът не може да бъде увековечен.
Когато от полицията ме събудиха на сутринта преди да отпътуваме за Чикаго...
Станах и не задавах въпроси.
Сержантът ме върна обратно в къщи ...
за да съобщя на майка ми и баща ми ...
че Пол е бил пребит до смърт с дръжка на револвер...
и тялото му е било захвърлено в някаква пресечка.
Има ли нещо друго, което трябва да знам?
Почти всички кости на ръката му са били счупени.
Коя ръка?
Дясната му ръка.
С времето баща ми настояваше...
отново и отново да му кажа дали това е било всичко.
Накрая му казах...
"Може би всичко, което знам за Пол е...
че беше невероятен рибар."
"Ти знаеш повече от това.", отвърна баща ми.
"Той беше красив."
Това беше последният път, когато говорихме за смъртта на брат ми.
Вътреки това, индиректно, Пол винаги присъстваше в мислите на баща ми.
Спомням си последнат проповед, която го чух да изнася...
малко преди собствената си смърт.
Всеки от нас, някога през живота си ...
се е тревожел за скъп човек и се е питал.
"Ние сме готови да помогнем, Господи...
но какво да направим?"
Истина е, че рядко можем да помогнем на ближните си.
Или не знаем какво от себе си да дадем...
или по-често това, което имаме да дадем...
не е желано.
И така, тези, с които живеем и които ни се изплъзват...
могат, въпреки това, да бъдат обичани.
Ние сме способни да обичаме напълно...
без напълно да разбираме.
Сега, всички, които съм обичал и не съм разбирал са мъртви.
Дори Джеси.
Но аз все още протягам ръка към тях.
Сега, разбира се, съм твърде стар, за да бъда голям рибар.
И обикновено ходя за риба сам...
въпреки че някои приятели мислят това за грешка.
Но когато съм сам в здрача на каньона...
всички условности избледняват и оставам насаме със спомените си...
звуците на река Биг Блакфуут и четиритактовия ритъм...
с надежда, че рибата ще излезе.
Накрая, всички мисли се сливат в една...
а по средата им тече реката.
Реката е била създадена от големия потоп...
и тече през скали останали от сътворението на света.
Върху някои от скалите има вечни дъждовни капчици.
Под камъните са думите...
и някои от думите са техни.
А аз витая във водата.
Субтитри: Благой Маринов.