BBC Walking With Dinosaurs (1999) (Walking_With_Dinosaurs_1_New_Blood.sub) Свали субтитрите
Назад с 65 милиона години.
Ще видите огромни промени в растителността и климата.
Дори и земната повърхност би се променила,
като планините се редуват с континенти.
Сега достигнахме до период в земната история, познат като Креда.
Това е много различен свят.
Хималаите все още не съществуват, а Атлантика е наполовина.
Няма трева, само иглолистни гори и папратови степи.
В този свят господстват динозаврите.
Огромни хищници като Тиранозавъра, 5-тонно чудовище,
вилнеят из земята.
В този филм
ще ви покажем как са живели тези забележителни същества,
как са яли, как са се били и са се възпроизвеждали.
Ще станете свидетели как природните сили
са довели тези животни до техния край.
Но също ще ви върнем много по-назад.
В Юрския период, когато животът на земята
е бил най-забележителен.
Животните са се радвали на топлия тропически климат,
нямало е сняг по полюсите.
Цветята и широколистните дървета още не са се били появили.
Въздухът и земята са били населени с хищници,
които най-общо се определят като динозаври.
Но те не са били единствените гиганти.
Огромни птерозаври са царували в небесата, а отдолу,
гигантски морски влечуги са населявали океаните.
Най-напред ще се върнем дори още по-назад,
за да разберем откъде са дошли динозаврите.
Това е Земята през Триаса.
Нямало е отделни континенти,
само една огромна суша, наречена Пангея.
Това е сурово място, като преобладава пустиня.
През Триаса е имало
много и различни разновидности древни влечуги.
Но сега, от тази суха пустош,
се е зародило нещо напълно ново.
Семейство влечуги, предопределени да променят живота на земята
през следващите 160 милиона години.
Това са първите динозаври
и оттук започва нашата история.
НОВА КРЪВ
Първите слънчеви лъчи по западните хълмове
на единствения земен континент, Пангея.
Този свят е бил управляван
от група гигантски влечуги повече от 50 милиона години.
Но е дошъл деня на тези древни създания.
Върху тези папратови степи,
от еволюционната надпревара се е появил нов тип влечуги,
който се бори за надмощие в този странен свят.
Върху тези земи през Триаса, динозаврите са все още рядкост,
но започват да показват първите признаци на бъдещия си успех.
Краят на дъждовния период е и реката е пълноводна.
Но няма да остане така,
защото предстоят 9 месеца без дъжд.
Един тип влечуги са се приспособили на продължителна суша.
Динозаври като този Целофазис, могат да оцелеят със съвсем малко вода.
Те са с леки кости, бързи и са се приспособили прекрасно...
да убиват.
Динозаврите тогава са се били появили преди около 10 милиона години,
и то като малки хищници.
Това, което ги прави уникални, са специалните им хълбоци и глезени,
които им позволяват да пазят равновесие на два крака.
Със страшно бързите си реакции, те са създадени да оцеляват.
Хор оповестява пристигането на голямо стадо Плацери.
Те слизат долу за сутрешния си водопой.
Тези впечатляващи еднотонни зверове нямат връзка с динозаврите.
Те са много по-древни влечуги.
Преди са били много и силни животни,
но сега тези са единствените останали от своя род.
Те са изчезващ вид.
Въпреки страховития им вид, те са тревопасни.
Бивните им са предимно за разравяне на корени.
Но при двама разярени мъжки, бивните могат да са смъртоносно оръжие.
За бързия Целофазис, Плацерите са плячка.
Тази млада женска си набелязва стария и слабия
от бавнодвижещото се стадо.
Един ден, потомците на Целофазиса
ще превземат света.
Заради бързината и ловкостта си,
те доминират в средата на Триаса.
Надолу по реката виждаме едно от най-странните животни през Триаса.
Цинодонтът е липсващата връзка между влечугите и бозайниците.
Когато тича, гръбнакът му се мърда,
както при влечугите.
Но има козина и живее в дупки, както бозайниците.
Вътре, женската спи на легло от лишеи.
Връзката между Цинодонтите е много силна,
за цял живот.
Като всички земни влечуги, те снасят яйца,
но след като се излюпят, малките са зависими от родителите
и през първите три месеца
се хранят с мляко от майката.
Тази форма на възпроизвеждане е еволюирала,
за да предпази малките от хищниците навън.
През деня дори и бащата седи на безопасно в дупката
и се грижи за домакинската работа.
Ловува само през нощта.
В недалечното бъдеще
ще се появят малки бозайници от подобни влечуги.
В горещините на сухия период,
стадото Плацери се разпръсва из шубраците, за да търси храна.
Внезапно топлият ветрец се променя
и във въздуха се понася полъх на страх.
Постосукус, безмилостен хищник, дебнещ в засада,
най-голямото месоядно на земята.
Уплашените Плацери бягат, но са отчайващо бавни,
а един от тях е смъртно ранен.
Мъчителят им е далечен роднина на динозаврите,
но за разлика от тях, той е много тежък да бяга на два крака.
Но дори и така, той е достатъчно бърз, за да следва стадото.
Съвкупността от шока и загубата на кръв,
сломява ранения Плацер.
Ухапването на хищника си е свършило работата.
Плацерът е много слаб, за да се съпротивлява
и за Постосукуса това е лесна плячка.
Докато отмине сухия период,
само растителността около реката е зелена
и това привлича екзотични ловци, като този Петинозавър.
Това е летящ хищник, който има много дълги пръсти,
за да държат фините му крила.
Около реката обитават летящи хищници и водни кончета.
Насекоми като това са се появили далече преди първите влечуги.
Преди около 100 милиона години,
те са полетели из въздуха и са станали въздушни убийци.
Но през Триаса, тези ловци са станали плячката.
Челюстта, пълна с остри зъби,
се справя много бързо с насекомото.
Петинозавъра има силни, леки кости, за да може да лети,
и както динозаврите, е бърз и смъртоносен.
Влечугите стават новите господари на въздуха.
При температури над 40 градуса,
на Плацерите им трябва много вода,
затова прекарват много време в реката.
Но стадото е нервно.
Те знаят, че това е много удобно място за засади.
Постосукусът не е на лов.
Вече е изял дажбата си
и също се нуждае от глътка вода.
Дълъг 6 метра, с непробиваем гръб,
на него му трябва огромно количество храна
и заради това трябва да защитава голяма територия.
Единственото същество, от което се страхува, е друг Постосукус.
Средата на сухия сезон е, още месеци без дъжд.
Сред пущинака се процеждат малки рекички.
В една от тях, Петинозавъра прави освежаваща баня.
Непрекъснато се оглежда за опасност.
Цинодонтите лежат на сигурно и хладно
през най-горещата част от деня.
Но никое животно не е напълно в безопасност.
Женският Целофазис е доловил миризмата им.
Скоро започва да изследва входа...
и не е сама.
Очевидно тези динозаври досега не са се срещали с Цинодонти.
Наблизо Плацерите търсят влажни корени
изпод сухите папрати.
Постосукусът отново е гладен.
Но при последното си нападение е получил рана от бивни на бедрото,
сериозна пречка при такова тежко животно.
Стадото Плацери го забелязват, преди да е направил засада
и предприема агресивна защита.
Явно тук няма да намери храна, а в такъв суров свят,
раната може да се окаже фатална.
Вечер е и в дупката
Цинодонтите се подготвят за нощен лов.
Малките сега са поотраснали
и са започнали да се движат из гнездото,
но все още са уязвими.
Ще им трябват още два месеца,
за да могат да се справят без родителите си.
Възрастният мъжки проверява дали е безопасно.
Любопитно малко го последва до края на дупката.
Мъжкият се отзовава прекалено късно на скимтенето му.
Той прогонва динозаврите още веднъж,
но този път те не са далече.
Наблизо, жаден мъжки Постосукус
нахлува в територията на ранената женска.
Но в този период
няма място за два гигантски хищника в една суха долина.
Женската е прекалено слаба, за да се бие.
След като е защитавала територията си едно десетилетие,
тя е прогонена от дома си.
Мъжкият използва скъпоценната вода, за да маркира територията си.
Междувременно, Целофазисите са започнали да разкопават дупката.
Положението на Цинодонтите става отчайващо...
тъй като скоро динозаврите ще открият гнездото.
Когато слънцето залязва, двойката има само един избор.
Това означава да забравят родителските си инстинкти
и да изядат малкото си.
Така за динозаврите няма храна
и Цинодонтите имат шанс да избягат.
Под лунната светлина, те издебват момента и изоставят дупката.
На сутринта Целофазисите се завръщат.
Те все още надушват Цинодонтите и ще им отнеме време,
за да разберат, че усилията им са напразни.
Сухият сезон продължава.
След напразните усилия пред дупката,
женският Целофазис е намерил нещо в пресъхналото речно корито.
Това е някаква риба и зъбите на динозавъра
ще се справят бързо със защитната й обвивка.
Но не я оставят да се нахрани на спокойствие за дълго.
Броят на Целофазисите е нараснал
и това води до конфликти.
Увеличаването на броя им води и до други промени в поведението им.
Под безмилостното слънце,
стадо Целофазиси се подготвя за убийство.
Раненият женски Постосукус вече не може да използва задните си крака.
Но въпреки това, мощната й челюст може да разкъса динозаврите.
Силата напуска огромното месоядно.
Сега мощната броня и мускули на Постосукуса
не са нищо повече от храна за бързите малки динозаври.
Муцуната им и острите зъби,
могат да достигнат под дебелата люспа.
Те го изяждат отвътре.
Дъждовете закъсняват
и сега започва истинското изпитание за издръжливост.
Когато огромната площ се превръща в червена пустиня,
Плацерите са принудени да мигрират в търсене на вода.
Но в тази изключителна суша,
динозаврите имат значително предимство пред другите влечуги.
Когато вършат физиологическите си нужди, отделят много малко вода.
Това предимство е най-осезаемо, когато реките са почти пресъхнали.
Целофазисите постепенно се увеличават
и в такива тежки години,
властват предимно динозаврите.
Почти не остава място за други влечуги, а без плячка,
динозаврите се обръщат един срещу друг.
Канибализмът е нещо обичайно.
През Триаса, животът е принуждавал всеки на крайности.
Нощта ни открива, че динозаврите не са единствените животни,
които са оцелели.
Цинодонтите са преживяли битката на живот и смърт
и са изкопали друга дупка, скрита под сухата папрат.
Мъжкият отново ловува в мрака.
Той е хванал единствената възможна плячка,
малък Целофазис.
След деветмесечна суша,
най-накрая дъждът идва.
Скоро жадната растителност е напоена.
В дупката, женският Цинодонт е снесъл нови яйца.
В бъдещето, стратегията да залагаш на малките си,
ще се изплати на техните наследници бозайници.
Но докато бозайниците еволюират в следващите 160 милиона години,
ще оцеляват само малко видове,
спотайващи се в свят, завладян от динозаврите.
Навън, бъдещето вече е дошло.
Женският Целофазис е оцелял по време на сушата,
заедно с много други от вида му.
Но към тях също се е появил и друг вид динозавър.
Огромно стадо Платеозаври
са прекосили пълноводната река.
Трудно е да се повярва, че тези зверове имат връзка с Целофазиса,
но те са само тревопасни динозаври.
Размерът им е ключът към успеха.
Поради факта, че са 4-тонни, те са много големи, за да бъдат застрашени.
Такива неща ще се случват,
настъпила е ерата на динозаврите.
20 милиона години по-късно,
хиляди видове влечуги са изчезнали,
но динозаврите стават все по-силни.
Хищниците добиват огромни размери, но плячката им става дори по-голяма.
В следващия епизод
ще се срещнем с гигантите на Юрата.