The Adventures Of Baron Munchausen (1988) (The Adventures of Baron Munchausen - CD1.SUB) Свали субтитрите
ВЕКЪТ НА ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
СРЯДА
Помогнете ми
ХРАНИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ НАМАЛЯВАТ
ЗАЩИТА НА РЕПУБЛИКАТА
ЗАПАСИТЕ НАМАЛЯВАТ: ЯЖТЕ ПО-МАЛКО
ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА БАРОН МЮНХАУЗЕН
ОТ ХЕНРИ САЛТ & СИН
ДЪЩЕРЯ
Слънцето изгряваше над Острова на Сиренето -
- хвърляйки дълги сенки над храстите от наденички -
- осветявайки върховете на медените дървета -
- и стопляйки полята от пушена сьомга -
- аз, Барон Мюнхаузен, световно известен -
- с това че казвам истината, цялата истина, и само истината ...
- По-здраво!
- Не мърдай!
Как да станеш велика актриса ако се разпаднеш на парчета?
... в моята родина ...
... след отчаян опит да обучим ...
... онези ограничени и недоверчиви глупаци, дето са ми сънародници...
Вдигнахме котва и отплавахме.
Вдигнахме котва и отплавахме!
Вълните! Вълните!
По дяволите!
Къде са актьорите! Къде са сценичните работници?
- Мъртви са!
- Всички?
Самоубиха се... Не заради това какъв актьор си.
Лош късмет ме отнесе в търбуха на един кит ...
- толкова просторен и огромен -
- че дори с телескоп не можех да му видя края.
Какво ли ще стане с Барона?
Този път няма да се измъкне.
От опит знам, че щипка енфие може да е много полезна.
Адски камбани и кофи кръв!
Какво стана с вълните! Вълните!
Некадърен малоумник!
- Не бях аз. Беше тя!
- Не бях аз. Беше той!
Опитваме се да сме професионалисти и да оцелеем.
Сали!
Стой тук или ще те заключа.
- Къде ли е брат ми?
- Ти никога не си имала брат.
Тогава защо тук пише Хенри Салт & Син?
Не трябваше да те уча да четеш. Такава е традицията, така трябва да пише!
Не. Исканията на Султана още не са достатъчно разумни.
Трайният мир се гради върху разум и научни принципи.
Ужасно съжалявам, г-н Джаксън.
В първото действие имахме малко технически проблеми.
Не се извинявайте, г-н Салт. Убеден съм, че правите каквото можете.
Извинете ме.
Офицерът, който рискува живота си собственоръчно разрушавайки ...
... шест вражески оръдия и спасил десет наши пленници от турците.
- И за когото толкова се говори.
- Да, господине.
- Изключителни рискове поемате.
- Правя каквото е по силите ми.
- Да се екзекутира незабавно.
- Да, господине.
Поведението му деморализира войниците и гражданите.
А те се опитват да живеят нормално и обикновено.
Времената са достатъчно тежки и без такива размирни хора.
Константинопол!
Дворът на Големия Турчин. Каква изненада, -
- че вятърът ме довя тук!
Може би съдбата иска да дам един два урока на Султана?!
Негово Височество Султана обича хубавото вино -
- и не може да отказва облози. Това ще му струва скъпо!
Лъжи! Мошеници! Няма да търпя това!
Спрете тази пародия!
Това е обидно. В живота си не съм виждал по-голям абсурд.
Не знаете какво говорите.
- След обилна вечеря ...
- Това част от спектакъла ли е?
Моля ви, напуснете сцената.
Този мерзавец е измамник! Аз съм Барон Мюнхаузен!
- Това е представление.
- Това е подигравка!
Вие правите от мен посмешище.
Какво, по дяволите, става?
Завеса!
Разкарай се!
Разваляте ни представлението!
Направете нещо. Трябва да обясня на публиката.
Дами и господа ...
Приемете извиненията ми за тази неуредица. Уверявам ви, че...
- Здравейте.
- Здравейте.
Красиви дами.
- Здравейте.
- Красиви дами!
- Имате вкус, господине.
- Но всичко останало е погрешно!
- Слушай, старче, тук играем пиеса ...
- Боже! Бертолд!
Кой е Бертолд?
Как е възможно...? Колко се радвам да те видя!
Как са ти краката?
Къде са останалите? Албрехт!
Адолфус! Гюставус! Невероятно. Това е чудо.
- Аз съм Бил.
- Още ли е тук? Разкарайте го.
- Какво става?
- Точно започваме второто действие.
- Кой е този?
- Някакъв възрастен лунатик.
- Той е Барон Мюнхаузен.
- О, истинският Барон Мюнхаузен.
Действително. А вие, мога ли да знам кой сте?
Държавен служител. Освен всичко останало аз отговарям за този театър.
Пред вас, Най-Обикновеният Хорацио Джаксън.
Той спечели войната и избави града.
Оставете ни!
Той е задник! Единствено аз мога да приключа тази война.
Защото аз съм този, който я започна.
Опасявам се, господине, че не схващате правилно действителността.
Вашата действителност, господине, не е друго освен лъжи и безсмислици.
И имам удоволствието да ви кажа, че не я схващам изобщо!
- Този човек има нужда от лекар.
- Лекар?
Представлението продължава. Благодаря, Ваша Обикновеност.
Разкарай се... Моля ви, бъдете разумен.
Ако не продължим, той ще ни хвърли на турците.
Дами и господа, Барон Мюнхаузен на вашите услуги.
Намерил си си нов нос!
Изпей ни песничка!
Повечето от вас не помнят мен и приключенията ми -
- но, уверявам ви, те са действителни.
Истината е, че аз съм причината за тази обсада.
- Ами турците?
- Това е спор за граници.
- Бием се за морските пътища.
- Това беше преди ...
Бедни заблудени наивници.
Ако приемете думата на един джентълмен -
- ще ви разкрия истинската причина за този конфликт.
След моето... О, Господи ...
След моето завръщане от Египет -
- бях радушно приет от Големия Турчин.
Негово Превъзходителство Султана.
Известна му беше репутацията ми и бях на висока почит при него.
Толкова ценеше компанията ми -
- че предложи да ме допусне до харема си.
Един ден ми донесе бутилка от любимото си токайско вино.
- Как ви се струва?
- Не е зле.
Скъпи Мюнхаузен, по-добро не може да се намери!
Глупости, Ваше Височество!
Мога до час да ви доставя бутилка токайско далеч превъзхождащо това -
- от имперската изба във Виена, на някакви си хиляда мили оттук.
Приемете предизвикателството. В сучай че загубя, можете да ми отсечете главата.
- Приемате ли?
- Съгласен.
Спечелите ли - вземете злато колкото може да носи най-силния човек.
Съгласен! Дайте ми перо и мастило ще пиша на Императрицата незабавно.
Бертолд!
Идвам! Съжалявам момчета, трябва да тръгвам.
Занеси това във Виена, на Императрицата.
Тя ще ти повери бутилка вино. Донеси го направо тук.
Малко забавления, може би, докато чакаме?
Композирах една опера. Желаете ли да я чуете? Ще ви допадне.
Това е комедия. Нарича се "Ученикът на мъчителя"
Ето увертюрата.
Завесата ...
Завесата се вдига над обикновена стая за мъчения.
Йосрик, младият ученик възпява радостите на занаята.
Ученикът на мъчителя отива да практикува прекрасния си занаят, о радост
Извивам и опъвам, удрям с брадвата
всички се страхуват
но нещата не вървят добре защото жертвата съм аз.
Действие IV се развива в кланица. Това ми се струва много забавно.
Най-напред хорът на евнусите с: Обрязан в разцвета си
Майн Херц, Майн Херц.
Обрязан в разцвета си все заобиколен от красиви жени
животът на евнуха е тежък.
- Извинете ме за момент.
- Няма да пропуснете арията, нали?!
Животът е малко като игра
важното е да печелиш.
Къде по дяволите е Бертолд?
Къде по дяволите е Бертолд?
Не знам.
Ако не се появи ди три минути, Султанът ще ми отсече главата.
Е и?
Не мисля че това е забавно. А ти?
- Не се шегувам, хванахме се на бас.
- На бас?
Спи. Чувам го да хърка. На 900 мили оттук.
Под едно дърво е. Близо до Белград.
- Има една бутилка до него.
- Не я ли е гаврътнал?
- Скоростта на вятъра, Гюс?
- Три възела.
Модерен човек съм и напоследък откривам,
че трябва да си много жесток за да си мил.
Модерен човек съм, ще се съгласиш ...
... или аз или ти
Е, времето почти изтече.
Готови ...
Сега!
- Не закъснях, нали?
- Не, никак, много благодаря.
Благодаря, имах нужда от подстригване.
- Задължен съм ти.
- От Императрицата.
Превъзходно. Спечелихте.
Ковчежник, дай му злато, колкото може да носи най-силния човек.
Това е.
Благодаря.
- Какво има?
- Взеха всичко.
- Гюставус.
- Спрете ги!
- Доведете ми ги!
- Гюставус! Пак!
Огън!
Да се скрием, приятели!
Прегрупирайте се!
Пуснете ме да вляза!
И така, както виждате, Султанът още иска главата ми.
Чакайте! Не си тръгвайте. Върнете се, това не е всичко.
Не съм свършил! Не си тръгвайте!
Гюставус, Адолфус, Албрехт!
Стигнахме до изнасянето на съкровището на Султана.
- Бертолд!
- Казвам се Дезмонд!
Ние сме актьори, а не химери на въображението ти. Събуди се.
Върнете се! Върнете се!
На какво играе Султанът? Сряда сме, нали?
Съжалявам за представлението ...
Този театър е затворен. Да сте напуснали града до утре.
Вижте тези одобрителни бележки, сър!
"Г-н Салт държи огледалото на природата" Виена.
"Огромна стойност" Париж. "Хубава вечер" Глазгоу Херълд.
Добро куче. Няма страшно.
Ела тук.
Добре ли сте?
- Мъртъв ли съм?
- Не.
- По дяволите!
- Кой сте вие всъщност?
Барон Мюнхаузен не съществува.
- Върви си! Опитвам се да умра.
- Защо?
Уморих се от света.
- Очевидно и светът се е уморил от мен.
- Но защо? Защо?
Защо? Защо? Защо?
Защото сега всичко е логика и разум.
Наука. Прогрес.
Закон на хидравликата. Закони за социалната динамика.
Закони за това и онова.
Няма място за триногите циклопи от южните морета.
Няма място за краставичните дървета и океаните от вино.
Няма място за мен!
Какво стана с историята?
В двореца на Султана. Избягахте ли? Убиха ли ви?
Не знам. Беше толкова отдавна.
- На кой му пука!
- На мен.
Много съм уморен ...
- Довиждане.
- Моля, разкажете ми.
- Разкажете ми!
- Остави ме на мира!
- Моля!
- Ти май наистина искаш да разбереш!
Спрете!
Спрете! Всички ще умрем!
И няма да разбера края на историята.
Къде отиваш? Върни се!
Спрете!
Чакай! Върни се! Прикрий се!
Нещастно момиченце!
Спрете!
Вървете си!
Залегни!
- Ще ни убият ако продължаваш!
- Мислех, че искате да умрете!
Да, но аз съм достатъчно стар.
Господа, не мислите ли, че е добре да спре шума от оръдията?
- Не, господине.
- Не?
- Сряда е.
- О, сряда е!
Турците ще атакуват стените!
Вие наистина сте Барон Мюнхаузен.
Това е краят. Всичко приключи.
Поколения театрални традиции смазани за миг.
Сали?
Ела тук!
Сали, ела тук. Изкуфял дърт козел!
Благодарение на вас, ще ни хвърлят на турците.
Но той е Барон Мюнхаузен. Истинският!
- Повярвай ми!
- Побързай!
Наистина! Това е той.
- Млъкни!
- Той може да ни спаси.
Нали? Той скочи върху гюлле. Наистина!
Прелетя километри в небето над слонове и войници.
- Престани да лъжеш!
- Не лъжа! Нали?
- Всъщност лъжеш.
- Но той го направи!
Войниците го видяха. Те ще ти кажат.
О, те умряха.
- Но той го направи.
- Не, не.
- Вие лъжете!.
- Аз никога не лъжа.
Сали, стой тук. Какво те прихвана?
Не съм прелетял километри.
Само километър и половина. И не беше точно летене.
Първо се държах за снаряд - на отиване -
- а на връщане - за гюлле.
Нещастник! Ти ни довърши.
Има ли значение дали ще ви изхвърлят турците превземат града!
Точно съм в разцвета си, между Ромео и Крал Лир.
Публиката ми ще ме убие ако умра в подобен момент.
Спасете ни!
Не ме разочаровайте!
- Вие сте Барона, нали?
- Вие сте ни надеждата.
- Вие сте моята надежда.
- Моля ви, дами.
Кълна се че докато аз, -
- Йеронимус Карл Фридрих Барон Мюнхаузен, -
- дишам и живея, никой няма да ви стори зло.
Така ми напомняте Катерина Велика -
- на която някога имах честта да откажа ръката.
Всички ли ти напомнят?
Да, защо не? Малко тази, малко онази.
Имам план!
... да открия невероятните ми слуги.
С тяхна помощ, ще вдигна обсадата и ще спася града.
- Отлично, прекрасно, браво!
- Как?
- Ще имам нужда от помощта ви.
- Каквото пожелаете.
- Кажете.
- Моля, свалете си бельото.
Виж цялото това бельо.
Не е ли прекрасно? Като сбъдната мечта.
Това е зората на епохата на интимностите.
Той ще се убие.
- Да, но ще си струва.
- Какво правите? Помпайте!
- Трябва да докладваме за това
- Прав си.
Не... Трябва ни прост план. Тези са много сложни.
Актьорите са направили балон. Опитват се да избягат.
Арестувайте ги незабавно.
- Изхвърлете ги от града.
- Не можем да отворим вратите, сър!
- Ами хвърлете ги през стените.
- Да, сър.
Не можем просто да избягаме! Какво ще помислят бъдните поколения?
След мен.
Стълбата.
Бароне!
- Виждали ли сте Сали?
- Не!
- Благодаря, скъпа.
- Спрете! Арестувани сте!
Пускайте! Пускайте!
Прицели се... Огън!
Дами и господа, скоро ще се върна с подкрепление. Горе главите!
И към всички дами, на които дължа половин тон дантели:
Да не настинете! Довиждане.
- Стой, Аргус! Ще се върна.
- Ще ви чакам.
Скоро да се върнете.
Няма да стигне далеч с горещ въздух и въображение.
По дяволите!
Дръж се!
- Благодаря.
- Ще провалиш всичко.
Трябва да угася огъня за да те сваля.
- Идвам с вас.
- Дума да не става.
Ако се приземим сега, ще е върху църквата.
- Трябва да открием слугите ви.
- Това мислех да направя.
- Къде отиваме?
- На луната.
Какво? Ще ни отнеме векове.
- Няма.
- Естествено, че да.
- Защо отиваме там?
- Там последно видях Бертолд.
- Ходила ли си на луната?
- Не.
Интересно място. Кралят и кралицата са очарователни.
Знаеш че им се откачат главите, нали?
Главите се занимават с интелектуална дейност докато телата - с телесна.
Лошото е че главите и телата им не са на едно мнение.
- Нали ми вярваш?
- Старая се.
Страх ли ви е?
Никога.
- А теб?
- Никога.
Хвани се за въжето!
Пристигнахме.
Вие не сте същият. По-млад сте!
Приключението действа подмладяващо.
Но ти не се подмладявай, ще трябва да ти търся бавачка.
Скоро ще разбереш че съм любимец на Краля.
Ще ни посрещне царски.
Ами сега?
Най-сетне те пипнах.
- Добре дошли на луната.
- Ваше Височество!
Голямо удоволствие е да ви видя отново!
Нека ви представя Сали. Сали, Кралят на луната.
Пълната ми титла е Крал на всичко. Рей ди тутто. Наричайте ме Рей.
Луната е малка част от царството ми вече. Има още много.
Изглеждате ми неразположен. Какво ви тревожи?
Нищо. Не виждате ли че съм в единство с вселената.
Това ли е всичко, което ще ми кажете? Да не сте сляп?
Бароне, нека ви обясня. Аз, т.е. главата ми -
- а именно по-важната част от мен -
- управлявам познатата ни вселена.
А това което не знам, го създавам.
Току що създадох пролетта. Без мен нямаше да има нищо.
"Cogito ergo es" Мисля следователно вие "съществува"
Старият ви познат е полудял.
Така изглежда. Явно е жертва на мания за величие.
Да живееш в унисон с вселената -
- изисква голяма концентрация.
Затова да ви пусна ще е неприятно.
Вашите историйки ме разсейват.
Вие сте като комар в Тадж Махал.
Но, господарю, без моите приключения нямаше да сте тук.
Значи съм част от вашите приключения!
Ще видим.
Ами сега, кой кого създава? Настанете се удобно. Чао!
Това е отвратителното ми тяло с кралицата!
Спрете! Изморена съм.
Върви си! Чудовище, не ме чува!
Смърдящ отвратителен тип!
Колко срамно! Не гледайте, може би ще си тръгне.
Никога няма да се съберем с тялото ми!
Мястото му е в хранителната верига, а моето сред звездите.
Не, върви си! Презирам те.
Върнах се! Пак имам устни.
И ще ги използвам, скъпа. Аз съм, твоят слон за удоволствия!
- Дай да те схрускам.
- Яж първо, скъпи.
Това е! Трябва да дъвчеш преди да ядеш!
Имах нужда от това.
Не можеш да правиш това, когато нямаш уста.
Пак съм тук.
Никъде няма да ходиш.
- Бароне!
- Ваше невероятно Височество!
Познавам те.
Ти си малкия дето искаше да ми вземеш царицата миналия път.
Трябва да престанеш, пиколо Казанова.
Какво зяпаш?
Така птиченца! Сигурен съм че няма да ви е удобно!
Свободен съм! Да се съсредоточа върху възвишени мисли.
Върви да се забавляваш пак в тинята. Пропусна
Сляп съм! Кралството ми за една кърпичка!
Остави ме! Нямам време за газове и оргазми.
Не! Не искам повече телесни функции!
Сбогом, Бароне.
- "Любимец на краля", а?
- Тази клетка не е истинска.
- Част от лудостта на краля.
- Изглежда ми масивна.
- Виждам че не искаш да помогнеш.
- Как ще спасим града сега?
Градът си е съвсем добре.
- Обсадата е приключила. Всички са в безопасност.
- Откъде знаете?
Просто знам.
По дяволите ... Добре, идвам.
Излез.
- Излез оттам.
- Ох! Спрете.
- Защо правите така?
- Помислих, че сте недружелюбен.
Недружелюбен съм. И вие щяхте да сте ако ви мушках.
Кой сте вие?
- Не си спомням.
- И ние ще станем такива ако не избягаме.
- Защо сте тук?
- Ами, аз съм опасен престъпник.
- Какво сте направил?
- Не си спомням.
- И как разбрахте, че сте опасен!
- Ами, първо ...
съм затворен тук. И второ ...
Имам окови на краката.
Бертолд!
Това е Бертолд!
Аз съм. Баронът!
Знаех, че ще те намеря на луната. Да се връщаме на Земята, да победим Султана.
Ти си Бертолд, моят слуга.
Тези окови са за да те спират да не бягаш.
- Шегувате се.
- Винаги си ги носил.
- Не сте добре!
- Аз съм Барон Мюнхаузен.
- Кофти звучи. Заразно ли е?
Губим време!
- Скъпи мой Бароне!
- Ариадне!
Съжалявам, че не можах да поговоря с вас по-рано, -
- но Роджър е толкова труден.
Къде по-точно е Роджър?
В леглото с тялото ми, разбира се.
Спри! Спри!
Ако разбере че главата ми е с вас ...
Бързо, качете се в косата ми.
Защо издава такива странни звуци?
Тялото й е с Краля, и ...
... той й гъделичка ходилата.
- Бертолд, хайде.
- Оставете ме!
- Защо? Да не си уплашен?
- Точно така.
Хайде, помогни ми.
Бързо, качвайте се.
- Дай ръка.
- Не мога да се измъкна!
Обожавам това! Мога да те гъделичкам до сутринта.
Гъди-гъди ...
Знам че обичаш това. Защо нищо не казваш?
Хапеш възглавницата, затова!
Бароне, трябва да се върна при Роджър преди да забележи, че съм без глава.
- Разбирам ви.
- Скъпи, отведи ме със себе си.
- На Земята?
- Да, о да!
Без тялото ви?
- Мислех че ме обичате заради самата мен!
- Така е ... разбира се.
- Просто ...
- Трябва да тръгваме!
Прав сте. Невъзможно е.
Вземете къдрица от косата ми.
Само къдрица, петльо! Не целия килим.
- Ще я пазя винаги.
- Кралят! Трябва да тръгвам ...
Довиждане, скъпи ми Бароне.
Да! Идвам, Роджър!
Скъпа, ще те откарам до Китай!
Господи! Къде ти е главата?
Това обяснява тишината. Колко съм брутален, откачил съм я!
Ще я намеря. Ще поиграем.
Правиш номера, а? Скъпа, излез!
Няма те тук. Къде си? Ти си с Барона.
Ти си с този дребосък.
Размерът за теб няма значение. Курва!
Ще те намеря Бароне, и ще те убия.
По-бързо!
Ще те направя на парчета! Сибил, андиамо !
По-бързо!
Бертолд едва се влачи.
- Махни му оковите.
- Махнах ги.
- Стар е. Не може да тича вече.
- Глупости, трябва му тренировка.
Хайде, Бертолд.
Търси го! Няма да ми избягаш, Бароне.
Къде гледаш, бе? Гледай надолу, а така!
Ето го, Сибил! Там долу!
Хванах те, Бароне.
Ето го! Гладна ли си скъпа!
За тебе Барона, за теб, плешивия, -
- а за теб любимката ми - малката. Вечерята е сервирана!
- Ти насам, аз натам.
- Ти си последната от вида си.
Не ме изоставяйте сега!
Помощ!
Падаме!
Сибил, не ме оставяй!
Свободен! Най-сетне свободен. Тялото е мъртво.
Тялото е мъртво. Да живее главата! Край, финито!
Ще докажа, че главата няма нужда от тяло, за да оцелее.
О, не!
Браво, Сали.
Барон Мюнхаузен! Радвам се да ви видя!
- Остави ме!
- Това съм аз - Бертолд, вашият слуга.
Това беше отдавна.
- Къде сме?
- На луната.
- А да? Все същият Барон!
- Можем ли да тръгваме?
Вземи плитката!
Чакай малко ... Спомням си.
Тук съм от 20 години. От последното ви идване на луната.
Вие ме изоставихте тук. Свиня такава!
Залепихте се за Кралицата и ме оставихте да гния в клетката.
И сега идвате, и мислите че ще ви следвам до края на Земята?
Да.
Добре.
Бертолд, знаеш ли къде са останалите?
Нямам представа.
Това е от типа неща, на които никой не вярва.
Нали така, Бертолд.
Ти си пръв, -
- после Сали.