Spartacus (1960) (Spartacus_CD1.srt) Свали субтитрите
Беше права, Вариниа.
Само отмъщение не е достатъчнo.
Да станеш като врага си е все едно да го загубиш.
Това, което е важно не е нашият живот или нашата смърт...
а това ново нещо, което така или иначе създадохме.
Свят без роби.
И ако ти умреш, кой ще разказва тази история?
Живей, така и аз ще живея.
Така, ще продължаваме да живеем.
Така, това няма да бъде изгубено или забравено.
СПАРТАК
Видя ли как те погледна, Вариния?
Не.
А даже и да бях...
не ме е грижа.
Какъв точно поглед?
Какъв поглед?
Какъв поглед?
Кажи ми!
Дадох обещание някога да разкажа нашата история.
Тя започна в едно малко село в Галия...
където бях родена като свободна жена.
Тогава римлянините разрушиха моя свят и ме направиха робиня.
Нищо и никой не можеше да се противопостави на римляните.
Но самият Рим беше разкъсван от конфликти.
Кървави граждански войни бушуваха от години...
между плебеите и техни врагове, патрициите...
предвождани от сенатор Марк Крас, най-богатия човек в света.
Като дете, той видял как убили баща му във Форума.
Крас израснал от пепелта на разгроменото си семейство...
и натрупал несметни богатства и амбиции.
Амбициите му имали значение само за неговия противник Антоний Агрипа.
Гражданските войни бяха стихнали. Хората се усмихваха един на друг.
Но борбата никога не спря.
На лов за гласуве?
Не, просто се наслаждавам нашия демократичен начин на живот.
Ново вино. От Испания.
Възхитителено е. Но повече харесвам вашия виночерпец.
Някакви новини от Испания освен виното?
- Голяма победа на Помпей.
- Още една?
Положително неговите триумфи са му станали досадни.
Ще се утеша като знам как трябва да се чувства Крас.
Помпей не е велик воин.
Той така надебеля от богатствата на триумфите се, че вече не може да язди.
Всички омаловажавате Помпей, но човекът си върши работата.
Победа над шепа пълни с паразити галийски селянини...
едва ли е знак за военно постижение.
Казват че той ще стане Консул.
Това вино...
не ме удовлетворява. Още вино.
Мисля, че ще заема жена ти, Корнелий.
Богатството на човек като Крас би могло да се види в злато или сребро...
но истинското му измерение беше в плът.
Хиляди роби.
Те преживяваха краткия си живот в свят на страдание...
според капризите на господарите си.
Нито един римски гражданин не им даде втори шанс.
Поздрави, граждани.
Днес ви предлагаме група варвари от Галия...
по благоволението на великия Помпей.
Ей, Баатиат. Какво те води в Капуа?
Същото като тебе, представи си.
Стоката ми има нужда от освежяване.
Макар че, как човек един скромен човек от провинцията може да наддава срещу сенатор...
- Може просто да си тръгна.
- Скромен човек от провинцията?
Ти се всеизвестен с най-доброто гладиаторско училище в цяла Италия.
- Ласкаеш ме.
- Не, ни най-малко.
Погледни тази красота. И е девица.
Девица. При апетита на нашата гранична войска, се съмнявам в това.
Девиците струват по-скъпо.
Това е само оправдание да надуваш цената.
Добри зъби. Широки бедра.
И превъзходна дойка.
Великолепно.
Тя e приятна за окото, уверявам те...
но тези гали имат рядка кръв.
Те рядко изкарват зимата. Само ще дадеш парите си на вятъра.
Защо, Батиат, да не си влюбен?
Не се безпокой, приятелю. Няма да наддавам срещу тебе.
Много си любезен, сенаторе.
- Но може да се нуждая от услуга някой ден.
- Разбира се.
- Петстотин систерции!
- Продадено!
Как може Сената да избере Помпей вместо тебе за следващ Консул?
Ще бъде тайно гласуване.
Купил съм ти подарък.
Красива е.
- Ти си много великодушен.
- Дали?
Е, предполагам, че може да съм.
В прегръдките на най-богатия човек в Рим...
- най-добрия приятел на мъжа й...
- Покажи ми.
Хелена би могла да бъде извинена за невежество й относно произхода на гривната.
Истинската й стойност.
Какво е адът?
Адът е това място, където най-простото действие става болезнено.
Където боли като вървиш...
като дишаш, дори като мислиш.
Златни мини в Египет бяха такъв ад.
Между тракийски роби осъдени на ранна смърт...
имаше един, който щеше да разклати римския свят.
Неговото име: Спартак.
Вдигни го!
Вдигни го!
Не!
Спрете!
Тракиец ли е?
По-лошо. Той е животно.
Добре. Това е дори по-добре.
Това е щастливият ти ден, тракиецо.
Какво е това място?
Движете се!
Прясно месо!
Затваряй си устата! Връщайте се на работа.
Вие смърдите, животни. Почистете се.
Оттук.
Искам това нарязано на тънко. Не бих дал това и на куче!
Бих могъл да свикна с това.
Аз съм Ганик. Това е Спартак.
Давид Евреина. Той никога не разговоря. Някой казват, че не може.
Трак ли си?
- Тълпата харесва траките.
- Бъде спокоен, Нордо. Яж.
Не чух името ти, приятелю.
Ти не си мой приятел. Не искам да знам нито името ти, нито историята ти.
Защо не?
Защото може да те срещна на арената някой ден, и ще те убия.
Защо да чакаме?
Ще имаш изобилие случаи да се биеш.
Запази го, за когато няма да има избор. Яж.
Трябва да си новия трак.
Разпознавам траките. Смърдите като прасета.
- Ти трябва да си Крикс.
- Чули сте за мен.
Кой не е? Крикс големия нос. Не се изненадвам, че можеш да ни подушиш.
Достатъчнo!
В килиите! Сега!
Движете се, роби!
Ти, Спартак.
Къде си се научил да се биеш?
Когато римлянин ти задава въпрос, ти ще отговаряш, робе.
Като се бих с римляните.
Крас. Какво приятна изненада.
Нямах представа, че още участваш в такива общи удоволствия...
като нашата обществена баня.
Аз не презирам обществото.
Вие обичате човечеството. Само дето не понасяш хората.
Защо е тези, които най-много се харесват на тълпата управляват...
И успяват да спечелят от хорската алчност и глупост?
Защо богатите са винаги срещу реформите...
след като са направили състоянието си, а не преди това?
Републиката беше чудесна форма на управление...
когато Рим беше малък град-държава.
Времената се промениха. Сега Рим управлява света.
И само един далоновиден човек трябва да управлява Рим.
Така че, кой трябва да получи властта?
Образованите? Богаташите? Аристократите? Крас?
Или Помпей?
Платон е казал, че водачеството трябва да се предостави на образованите.
Това отхвърля Помпей. Имаш предвид Юлий Цезар.
Чули сте какво казват за него.
Мъж за всяка жена и жена за всеки мъж.
Но си прав, Помпей може да попадне в собствената си клопка.
Ако не е внимателен, глава му ще бъде намерена да виси във Форума...
също като баща ти и брат ти.
Засегнах ли го с това, което казах?
Това е римският къс меч...
Гладиус. От него произхожда вашето наименование.
Дълъг е 55 сантиметра и тежи килограм и половина.
Промушващо оръжие за близък бой.
Когато убиеш човек с това, можеш да помиришеш потта му...
да опиташ дъха му.
Но вие блудни синове...
още не сте достойни да се биете с Гладий.
Така че ще използвате...
тези дървени мечове, докато ви обучавам.
Ти, робе.
Вдигни го.
Нападни ме.
Пак.
Много бавно, робе. Вдигни го.
Много бавно.
Кина!
Какво мислиш за новите ни тракийски роби? Добри са, а?
Те имат дух, но не и истински талант.
Виждам. Мислиш, че просто са късметлии?
И Чина...
това момче беше твърде скъпо.
Не повреждай моята собственост.
Достатъчнo! Вървете! Доведете я.
Ела.
Ела тук.
Много добре.
По-добре.
Ела.
Нека да помириша косата ти.
Знаеш ли...
Мога да бъда много добър господар.
Ох, да. Сега, сега...
- сега ме целуни.
- Не! Не!
Хванете я!
Ей, Спартак.
- Как е носът ти?
- Изкара късмет.
Трябва ли пак да го счупя?
- Е, къде си се бил с римляните?
- В Тракия.
- Ти?
- В Галия, където бях заловен.
По-късно и в Сицилия, където робите възстанаха.
- Възставали сте?
- Два пъти.
Римляните бяха ужасени от нас. И още са.
Сега убиват само ако говориш за това.
Защо неуспяхте?
Да се биеш с римляните е като да се биеш с воденица.
Камъкът непрекъснато се стоварва върху тебе.
Независимо колко пъти го атакуваш, накрая...
на края те смила на прах.
По-бързо!
Напънете си гърбовете в това, блудни синове!
Защо африканците използват копие и мрежа?
Забавно е за римляните да ни превръщат в рибари.
Аз бях земеделец. Никога не бях виждал мрежа преди да дойда тук.
Нордо, този човек само създава главоболия. Оставете го.
На арената, Драба, винаги противопоставят нож на копие?
Копието винаги побеждава.
Стига приказки! На работа.
Движете се отрепки!
Използвайте тялото си при нанасянето на удара!
Добре, Драба! Отблъсни го.
По-бързо!
По-твърдо! Вие мъже ли сте или жени?
Утре някои от вас ще имат честта...
да се бият на арената в Капуа.
Нищо няма значение, освен да се биете хубаво и смело.
Ако правите това и дори победеният може да получи милост.
Обаче ако вашата съдба не е такава...
тогава тълпата ще очаква от вас така да посрещнете смърт се, че да заслужите уважение...
по римски, ето така.
Спартак, коленичи.
Победеният гладиатор може да помоли за милост...
като вдигне ръката си така.
Смъртоносният удар се нанася с един удар във врата...
тук.
Това е начинът, по който един гладиатор от школата на Батиатус, умира.
Какво има, тракиецо? Загубил си апетита си? Яж. Пий.
- Утре умираме.
- Аз няма да умра утре.
Боговете решават кога ще умрем.
- Аз не вярвам в боговете.
- Не вярваш в боговете?
Когато погледна небето виждам единствено звезди.
Богохулник! За това можеш да бъдеш убит.
Не виждам мълнии.
- В какво тогава вярваш?
- В нас.
В нашата воля.
Ние решаваме кога и как да умрем.
Във всеки случай яж. Ще имаш нужда от сила довечера.
- Какво ще има довечера?
- Война, малък тракиецо.
Сладка война!
Тихо! Седнете!
Малко мъдрост.
Човек нищо не струва на арената, ако частите му щръкнат нагоре.
Гладиаторът не е роб за носилка.
- Той е мъж.
- Вярно!
И мъжът има нужда от жена.
Спокойно, спокойно.
За тези от вас, които утре ще се бият...
милостиво заемам тези красавици.
Използвайте ги хубаво. И на сутринта...
ми покажете какви мъже сте. Чина!
Тази е твоя.
Идиот! Давид няма да се бие утре.
Крикс.
Обичаш да играеш грубо, тракиецо. Тук.
Батиат иска тя да стане по-гъвкава.
Погрижи се за това.
Аз съм Спартак.
Как ти викат?
Изглежда, че ти е студено. Ето.
Камъните са студени нощем.
Спи там. Няма да те безпокоя.
Събуждайте се, блудни синове!
Движете се вече!
Казвам се Вариния.
Вариния.
Излизай, веднага.
Днес се очаква от вас да донесете уважение...
на школата на Батиат.
Ако се провалите в това, ще проклинате деня, в който сте се родили.
- Къде отиват?
- В Капуа.
Днес ще се бият.
Тракиецът, когото наричат Спартак добър ли е?
Не мога да кажа, въпреки, че е различен.
Защо?
Всички гладиатори са силни мъже. Храбри.
Но те са си роби. Те го приемат. Той не.
Няма да живее дълго.
Ти беше с него снощи?
- Да и нe.
- Ти, момиче!
Ела тук.
Ти ще мe придружиш на игрите.
Но ако ми създадеш някакво главоболие...
обещавам ти предишната ни среща да ти изглежда като майчина ласка.
Сега, иди да се приготвиш и измиеш.
В колона по един!
Оценявам твоя принос за моите игри, Батиат.
Малко хора разбират какъв финансов товар трябва да понеса...
докато служа в тези мрачни провинции.
Благодаря. И аз оценявам заема на вашата войска.
Сигурността в учреждение като моето...
не излиза много евтино.
- Едната ръка мие другата.
- Разбира се. Още вино!
Съвършено узряла круша.
- Въпреки че е малко натъртена.
- Проблем с дисциплината.
Но ние работим по въпроса, нали?
Да, господарю.
- На кръстовете. Кои са те?
- Подпалвачи.
Облечени са с туника, напоена с катран.
Промени ли мнението си за боговете?
Ако има богове на този свят...
те не са тук.
Горете! Горете!
Крикс срещу Гай.
Ганик срещу Антоний.
Спартак срещу Комод.
Този, новия гладиатор, Спартак, трак ли е действително...
или все още прескачаш гърците?
Действително е трак, изцяло.
Добър ли е?
Чина мисли, че е извънредно добър. Нали, Чина?
Много добре. Хиляда за Спартак.
Убий го! Убий го!
Убий го! Убий го!
Ранен ли си?
Мислех, че в мините съм видял най-лошото за човека.
Но съм сгрешил.
- Робът няма избор.
- Не и аз.
Тези които гледаха, си взеха тяхното удоволствие от кръвта и смъртта.
Добър ход, тракиецо!
По-твърдо! По-бързо! Използвайте тялото!
Не можеш ли да легнеш с мен, Спартак?
- Защото Чина го нареди?
- Защото Чина го нареди.
И защото тракийските мъже и жени държат на целомъдреността...
докато се оженят.
- Робите не се женят.
- Аз щe се оженя за теб.
Бракът изисква религиозен човек.
Аз мислех че не вярваш в боговете.
Аз вярвам в това, което мога да видя, чуя и докосна.
Моето племе вярва, че човекът е бил създаден от боговете.
- Че те живеят в нас.
- Ние сме плът и кръв, това е всичко.
Това е, което е животното. Римляните казват, че ние сме животни.
Че нямаме души.
Но теб те е страх да кажеш, че си съгласен с римляните.
Вярвам, че никога не cъм срещал някой като тебе, Вариния от Галия...
и че те обичам.
Ще се омъжиш ли за мен?
- В какво би мотъл да се закълнеш?
- В кръвта, която тече...
в моите вени и в диханието си...
аз ще бъде твой, докато умра...
и в моя живот няма да има друга, кълна се.
В кръвта, която тече в моите вени...
и в диханието си...
- аз ще бъде твоя...
- Докато...
Докато умра.
И в отвъдния живот.
- От къде знаеш, че има живот след смъртта?
- Аз имам вяра.
Няма да има друг мъж, освен теб.
Кълна се.
Убий го! Убий го!
Убий го! Убий го!
Спартак!
Господарю, имаме посетители, господарю, от Рим.
Корнелий Луций и негова съпруга, Хелена. И Марк Крас.
Марк Крас е тук...
и си го оставил да чака отвън?
Благородни Крас. Вие ми оказвате голяма чест, господарю.
Аз съм Лентул Batiat. Моля, седнете.
Аз и моята прислуга сме на вашите услуги.
Вино за отмиване на праха...
и подсладен лед, може би.
Да?
- С какво мога да ви услужа?
- Приятели ми и аз бихме оценили...
едно частно представление на двойка на траки.
Превъзходен избор. Ваша чест очевидно е познавач.
- До смърт.
- До смърт?
Това е необикновено желание за частно представление.
Виждам, че се шегувате. Твърде добре.
- Твърде забавно.
- Аз не се смея.
Разбира се, че не. Е, поискахте траки.
Това означава, че искате добра работа с кама.
А аз имам най-добрата в света.
Но ако искате бой до смърта, няма да видите нюанса...
и няма да видите финеса.
Определено няма да видите качество. Мадам.
Аз не съм касапин, господарю, Аз съм човек на изкуството.
- Да.
- Искам да ви покажа добър бой.
Добър бой. И до смърт.
Искам да видя смелост.
Искам да видя страст. И най-много...
искам да видя безвъзвратност.
Но до смърт ще ви струва...
- двадесет и пет хиляди денарии.
- Боже мой...
би могъл да си купиш слон за тези пари.
Дадено.
И не искам мошеничество.
Никакви порязвания, след които двамата да гълтат пясък и да се преструват, че умират.
Ако един от тях падне, или ако двамата паднат...
искам един от твоите треньори да им отреже вратовете.
И те трябва да разберат това.
Сега ще дам десет хиляди авансово...
а остатъка ако останем удовлетворени.
Забележи африканците.
Те се бият чудесно и са много сръчни, но това може да бъде досадно.
Може да продължи много дълго.
За да видиш най-хубавия бой, трябва да видиш траки.
- Не си ли съгласен робовладелецо?
- Но всеки вид си има своите добродетели.
Промяна на плана.
Намери ми трак, който да се бие с черен.
С целия ми респект към вас господарю, но няма подходяща двойка.
Един трак има само кама. И когато попадне в мрежата той е свършен.
Да, може би. Но...
Африканците не се отличават със стратегическо мислене.
Ханибал, разбира се, е изключението.
Аз искам да видя колко дълго...
може да издържи един по-умен, но по-леко въоръжен мъж.
Господарю, този вид експеримент...
предизвиква лоши чувства у мъжете.
Е, за двадесет и пет хиляди денарии...
мисля, че можеш да си позволиш навличането на лоши чувства.
Ред!
Какво е това? Какво е това?
Частно представление.
- Кого искате?
- Драба.
И Давид.
Той е евреин, нали?
- Да, зная, че искате трак...
- Не, нe.
Това е интересно. Не съм виждал еврейски бой?
Изключителен е с камата и е с твърде ярка репутация.
Кой още?
Спартак и Полим.
Спартак?
Харесвате ли ги?
Всички. С изключение на онзи.
Не го харесвам.
Прощавайте, госпожо, но този човек...
е бил на арената дванайсет пъти. Той е много добър, силен и бърз.
- С кого ще се срещне?
- С африканеца.
- Какво правиш?
- Моля се.
Как се молиш?
Мога да ти покажа.
Ще направиш ли нещо за мен?
Нещо, което правим в нашето племе?
Допри устата си до моята и издишай душата си в мeн...
а аз ще издишам моята в тебе.
И тогава душите ни завинаги ще бъдат едно.
Една душа в две тела.
Аз ще се върна заради теб.
Ако не се върнеш, ще се самоубия.
Запази силата си за утре.
Пълен съм със сила.
Кама против мрежа и тризъбец. Какъв подбор е това?
Време е.
Време е!
Чудя се какво си мислят?
Гладиаторите са животни, чисти и прости.
Ако някой мисли за тях като за хора, той губи всякаква перспектива.
Вярно ли е това, което се говори за евреите? Как осакатявали техните момчета?
Искаш ли да видиш?
Доведи ми евреина преди борбите.
Доведете евреина тук.
Останалите в Къщата на Очакването.
Събличи се.
Събличи се.
Те правят това на децата си?
Колко ужасно.
Може би това обяснява тяхното прехвалено умение с нож.
- Аз искам евреинът да се бие първи.
- Разбира се, господарю.
- Удряй!
- Убий го! Убий го!
- Убий го!
- Убий го, евреино!
Защо не го убива?
Убий го!
Защо не го свършва?
Не очаквай милост от мeн на арената, тракиецо.
Живей, Драба.
За това е животът.
Ако боговете те обичат...
умираш в детството си.
Това беше изключително.
Ако и втората двойка е добра като първата ще бъда много доволен.
Удряй!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
- Убий го!
Спрете го!
Защо той не мe уби?
Ако мe беше убил, щеше да живее.
Ако се беше обърнал срещу римляните, щеше да умре.
Той избра да умре.
Кой избира да умре?
Кой избира да умре?
Може би за да не живее като животно...
Драба избра да умре като човек.
Татко!
Това беше само сън.
Нe.
Аз спах досега.
Сега съм буден.
Движете се, кучета!
Движете се! Казах да се движите!
Движете се, измет!
Вярно ли е, че Драба не е убил нито един римлянин?
Ако човек погубва живота си...
- би могъл да умре по-добре.
- Ще умиреш ли по-добре?
Той ще умре като куче, както и ти. Както и всички ние.
Ти приятел ли си ми, Крикс?
- Драба беше ли ти приятел?
- Да. И мой учител.
- Научи ли те как да умреш?
- Той мe научи как да живея.
Храня ви с най-добрата храна. Давам ви жени.
Тук живеете като царе в безделие...
и охолство.
И всичко, което очаквам от вас е лоялност и покорство.
А какво получавам насреща?
Измяна.
Чина, доведи ми един черен мъж.
Убий го.
Сега няма да има повече главоболия.
Дори кучетата няма да ръмжат.
Движете се, движете се! Крави такива!
Движете се, роби!
Да не сме кучета, че да плющите с бичовете си по нас?
- Спартак! Приготви се да умреш!
- Чина!
Какво по дяволите става навън?
Има толкова много!
Добре си ме научил, Чина.
Тишина!
- Тишина!
- Оставете го да говори!
Тихо! Слушайте Спартак!
Като вас...
аз бях сам през целия си живот.
Не можехме да се погледнем в очите.
Живеехме като животни.
Ето и урока на Драба.
Аз ще бъда човек.
Моя живот е животът на брат ми.
Живейте, за да се биете с римляните!
Разбийте портите!
Господарю! Гладиаторите!
Те възстанаха!
Добре, не стой там като лигав идиот. Помогни ми!
Пехотинци!
Върви да вземеш носилката ми. Трябва да стигнем до Капуа.
До гарнизона. Върви!
Дръжте позицията си!
Свободни мъже и жени, чуйте мe! Трябва да се приготвим.
Нордо, можеш ли да отвориш оръжейната?
- Ако трябва, ще я отворя със зъби.
- Спартак, погледни.
Давид, отивай.
Върви. Говори с тях.
Какво искаш да им кажа?
Покани нашите братя да се присъединят към нас.
Подаръци! Нося подаръци!
Свобода за вас и вашите деца! Елате и се присъединете към нас!
Свобода за вас! Присъединете се към нас!
Спартак винаги казваше, че някой ден щe проговориш.
Давид, Вариния.
- Елате.
- Ще ми кажеш по-късно.
Има още едно нещо, което трябва да направя.
Мацений! Мацений!
Благодаря ти, благодаря ти. Ти трябва да ги спреш.
- Накъде тръгнаха робите?
- Към възвишенията на юг от тук.
Има много ценна собственост. Трябва да спасиш нещо.
- Доста късно е за това. Удвоете крачката!
- Марш!
Моля те.
Моля те.
- Да тръгваме.
- Вижте. Те са толкова нетърпеливи и арогантни...
- нарушиха си строя.
- Е?
Ако ги атакуваме, те ще трябва да се бият човек до човек.
А кой се бие човек до човек по-добре от гладиаторите?
Крикс, Нордо.
Имаме гости.
Дали да не ги приветстваме?
Явно има въстание на гладиаторите в Капуа.
Всички от гарнизона са били убити...
робите са тръгнали към възвишенията...
където техния бунт разпространява. Точно за това говоря...
защо се нуждаем силно водачество.
Предлагам да изпратим градските кохорти...
да смачкат това въстание.
Целият гарнизон на Рим?
Да не сте загубили ума си? Да се бие с робите?
Колко от тези създания са там? Кой ги предвожда?
Звучи като работа за ловен наблюдател и глутница кучета.
Те изклаха целия гарнизон на Капуа.
Гарнизона на Капуа.
Простете моята откровеност, но това е един хилав отряд, преструващ се на войници.
Въстанието на робие не е проста работа.
Ние всички помним Сицилия. Два пъти робите...
атакуваха. Втория път превзеха целия остров...
за повече от година! Този бунт става...
просто на сто мили, от мястото, където сега седим и се караме.
Предлагаш да извикаме един легион от границата?
- Помпей, може би?
- И да чакате седмици за да пристигне?
Робите ще чакат ли? Не мисля.
Трябва да се оправим с тази работа бързо преди да е станала неуправляема.
- Но всички градски кохорти?
- Три.
- Три кохорти.
- Под чие командване?
Осъзнавам, че не е обичайно човек сам да се предлага.
Тогава, моля те, не нарушавай правилото.
Тъкмо щях да предложа...
кохортите да бъдат изпратени под командването...
на Тит Глабрий.
Господарю, почти не знам какво да кажа.
Благодаря за вашата увереност в мeн.
Ако това е желанието на Сената и на хората от Рим, тогава приемам.
Ако това наистина е желанието на Сената...
тогава, Тит Глабрий, върви с нашата благословия.
Стовари върху тази сбирщина цялата тежест...
и върховенство на римските закони.
Ние ще дефилираме през света...
и ще го преобърнем, камък по камък!
Погледни ги.
Те мислят, че войната е спечелена. Тя още не е започнала.
Как ще ги храним, обличаме...
и най-вече да ги подготвим за битка с Римската империя?
Като ги научим да споделят товара.
Като свободни мъже.
Защо предложи Глабрий? Той е толкова тъп, колкото и суетен.
- Но е политически надежден.
- Защо не предложи себе си?
Агрипа щеше да мe блокира от чиста злоба.
Освен това, не е кой знае каква чест да победиш робите...
и е ужасен срам ако се провалиш.
Ако Глабрий успее...
да потуши малкото въстание, той ще ми дължи една услуга.
Ако се провали, целият град ще се паникьоса.
И Сенатът ще прояви мъдрост...
за една по-постоянна система на водачество.
Страхът не е лошо нещо, Кай.
Той прави електората по-ковък.
Крас каза, че той иска да стане Консул...
за да възстанови бившата слава на Рим.
Но той иска да трансформира Консула...
в по-постоянна позиция. Император.
Денят, в който Крас стане Консул...
е денят, в който Римската Република ще умре.
Дойде времето да вземем някои решения.
- Трябва да тръгваме?
- И накъде?
- Аз искам да отида у дома.
- Навсякъде е същото като тук.
Навсякъде са господари и роби.
Ще отида, където аз реша.
Никой не може да каже на Крикс какво да прави.
Успокой се, Крикс.
Това е Крикс от Галия.
Може би най-силният човек между нас.
Но все пак, той е само един човек.
Можеш ли да огънеш това?
Сега всички тези.
Ние сме като стрелите.
Отделно сме безсилни.
Но заедно сме непобедими.
И ето защо римляните положиха толкова много усилия, за да ни разделят...
племе по племе и страна по страна.
- Ние сме едно племе тогава?
- Да!
- Това ли е желанието Ви?
- Да!
Кой ще ни ръководи?
Който иска да ръководи, да стане.
Спартак.
- Спартак!
- Спартак!
- Спартак!
- Спартак!
Щом това е желанието ви.
Прочее един човек не става тиранин...
без закони.
- Какви са те?
- Всичко, което извоюваме...
ще бъде общо.
Никой няма да притежава нищо, освен собственото си оръжие.
- Ще забогатеем с взетото злато.
- Ще направим римляните наши роби!
- Вярно!
- Аз няма да стана робовладелец!
Робството е зло.
Зло, което превръща всички мъже в роби...
а робовладелците ги превръщат в животни.
Ще има равноправие и справедливост между мъжете и жените.
- Тогава ние сме едно племе?
- Да.
- Един народ?
- Да!
Това ли искате?
Това е моето желание.
- Това е моето желание.
- Това е моето желание.
Това е моето желание.
Тогава това е, което ще направим.
Ще вървим от плантация на плантация...
от къща на къща...
ще освобождаваме робите, и ще се бием с всеки, който се опита да ни спре.
Така ще сложим край на Рим...
и ще построим нов свят, в който няма да има роби и робовладелци!
- Какво става там горе?
- Някаква плантация...
горят стърнищата.
Има твърде много дим за това.
Трябва да е горски пожар или нещо такова.
Кажи им да вървят по-бързо.
- Хелена!
- По-бързо!
Защо ни спирате? Какво значи това?
Който и да сте вие...
вие блокирате пътя на гражданин на Рим.
Махнете се от пътя.
Вдигнете носилките!
Вдигнете носилките!
Вдигнете носилките!
Глабрий иска да знаем...
че макар да не е срещнал разбойниците...
свидетелствата за техните зверства са навсякъде.
"Роб, който не се присъедини към тях го слагат под ножа...
и всеки римлянин имал нещастието да се сблъска с тях...
то постига съдба по-лоша от смърт.
С голямо съжаление Ви докладвам за убийствата...
на много благородници, включително Корнелий Луций...
и неговата съпруга Хелена."
Хелена и Корнелий Луций?
- Сигурен ли си?
- Това е, каквото пише.
"Предводител на робите е Спартак...
гладиатор от Тракия.
Води ги към връх Везувий.
Там възнамерявам да ги хвана в клопка и да ги ликвидирам.
Бъдете уверени, че съм изпълнен със съзнанието, че държа в ръцете си...
славата и величеството на Рим.
Тит Тлабрий."
- Е, трябва да сме равни, нали?
- Това безпокои ли те?
Е, правя каквото мога, за да се променя, но не давам никакви обещания.
Да трябва. Едно дете има нужда от баща, на който да може да се оповава.
Дете? Ще имаме дете?
Армията на робите се изкачва по северната стена на планината, господарю.
Не употребявай в такъв широк смисъл думата "армия, ако нямаш нищо против.
- Съжалявам, господарю.
- Ще лагеруваме тук тази вечер.
Защо не побързаме, гспадярю?
Да отрежем пътя на робите към планината.
Студено е, а а съм уморен и гладен. Ще лагеруваме тук.
Харесва ми. Лек е, но е здрав.
Спартак, трябва да поговорим.
Това е военен съвет.
- Какво прави една жена тук?
- Тя има право да бъде тук.
Жените ли водят вашите армии? Затова ли евреите...
- се гърчат под римския палец?
- Какво e извинението на галите?
Давид има новини за нас.
Три кохорти римски войници са заели позиция...
на пътя под нас. Хванали са ни в капан.
Те са толкова самоуверени, че дори не са направи ограда от колове.
Хиляда и петстотин мъже.
Аз знаех, че това щe се случи, тракиецо, но ти настояваше.
"Хората са уморени. имат нужда от почивка."
Е, мъртвите почиват завинаги.
Ти трябва да си знаел, че те ще последват дотук.
Как ще слезем от тази планина?
Имаш ли план?
- Нямам план.
- Нямаш план?
От момента, в който застанах на тренировъчното поле...
единствената ми мисъл напред, беше за следващия ход.
- Трябваше да имаш представа затова.
- Защо трябваше?
Аз не съм по-различен от вас.
Не е ли това въпроса? Нали всички сме равни?
- Да, но...
- Така че, един от вас да направи плана!
Той ще се оправи.
- Те ви избраха тебе за водач.
- Не съм искал тази чест.
Не, но също така, ти не я отклони.
А и защо? Ти си единствения възможен избор.
- И сега времето да водиш дойде.
- Когато бях сам...
всичко, което можех да изгубя беше моя собствен живот.
Сега трябва да мисля за стотици.
Твоят живот. На детето ни.
- Вярвам, че ще намериш отговорите.
- Къде?
- Вътре душата си, която каза, че имам?
- Да.
Може да не си избрал този момент, Спартак.
Но изглежда, че този момент е избрал тебе.
Господарю, вярно ли е, че сте дали разрешение за лагеруване...
без да се построят обикновените отбранителни укрепления?
Мъжете са уморени и аз съм уморен.
Когато римската армия бивакува, обичайно е да се направи укрепление.
Това са една шепа роби...
изправени пред същите мизерни условия като нас.
С жени и деца и с една десета от нашата екипировка.
Преди малко мe питахте, дали имам план.
И планът е този. Ние ще атакуваме първи.
Давид, дръж хората си извън лагера, докато не чуете моя вик...
и тогава щурмувайте като боговете на ада.
Ако тези не издържат, ще те убия собственоръчно.
Ако не издържат, няма да трябва да мe убиваш. Всички ще сме мъртви.
Сега можеш да ни кажеш.
Ти си в безопасност тук.
Бях зяспял.
Събудих се от крясъци.
От звука на крясъците.
Аз крещях.
Техните мъже бяха навсякъде, като лакоми животни.
И жените им ги последваха, като птици на мърша.
Клането продължаваше и продължаваше.
На края нашите мъже хвърлиха оръжията и поискаха да бъда пощадени...
- но нямаше милост.
- Как стана, че ти остана жив?
Не знам защо мe избраха.
Всичко което знам е, че ме закараха при техния водач.
Казвам се Спартак. Имам съобщение за вашия Сенат.
Предай им, че ние, робите...
казваме, че животът в Рим е корумпиран и мъртъв.
Не искаме нищо от вас. Оставете ни на мира.
Но ако още веднъж тръгнете след нас...
ще ви унищожим до един.