Spartacus (1960) (Spartacus_CD2.srt) Свали субтитрите
аз ще му възстановя честта.
Няма да почивам...
докато този Спартак...
не бъде разпънат на кръст...
пред портите на Рим.
Отместваш и убиваш! Отместваш и убиваш!
Пак.
Отместваш и убиваш!
Отместваш и убиваш! По-бързо!
- Изглеждат по-добъре.
- Срещу дървените чучела.
Ще видим как изглеждат, когато и мишената се бие.
- Орсино е тук.
- Сицилианския пират?
За какво ще трябва да говорим с него?
За много неща.
Ключът щe помогне.
Спартак. Познах веднага.
Около тебе лъха на водач.
Ти си тук по работа, а не да ме ласкаеш?
Добра работа сте свършили.
Това го смятаме за нашите дълго неизплащани заплати.
Достатъчнo ли е да си купим заминаването от тук?
- За тебе?
- За всички нас.
Ако ни отведеш отвъд границите на империята, те няма да ни последват.
Това, което искаш, щe изисква голям брой кораби...
и ще ми спечели много неприятели в Рим.
- И така, колко съндъка със злато?
- Поне още пет такива.
Когато сме готови, как да ти сигнализираме?
Доберете се до крайбрежието и размахайте това...
така, че да се вижда от морето.
Вземи го.
Дар за нашия нов съюз.
Ще го взема като плащане в брой.
По-добре да потърся помощ.
Току що даде едно цяло състояние.
Не можем да ядем злато, а и няма да запази остротата на оръжията ни.
Крикс, нека за сега, да запазим това споразумение между нас.
- Не можем да се надяваме на този човек.
- Орсино или Крикс?
Който и да е.
През стените!
Като се разпространи слуха за бунта...
робите от цялата страна избягаха от робство...
и заприиждаха, за да се присъединят към Спартак.
Всички ние знаехме, че няма връщане назад.
Беше на свобода или смърт.
И така преминавахме от град на град...
вземайки това, което ни е необходимо за деня, може би накрая щяхме да се освободим
Но борбата за свобода беше покварена от желанието за мъст.
Никакъва милост нямаше за тези, които пападаха в нашите ръце.
Това мъдро ли е?
Докато спазват законите, е по-добре да ги оставим да действат по техния начин.
Те все още са тълпа.
- Взимайте всичко!
- Създаването армия ще отнеме време.
Разузнаването докладва, че робите са се настанили...
по крайбрежието на Нола.
- Трябва да ги атакуваме и унищожим до един.
- С какво?
Благодарение на бързината ви, 3 месеца ще възстановяваме гарнизона.
Глабрий очевидно беше погрешния командващ.
- Ваш избор, доколкото си спомням, сенаторе.
- Мой избор по подразбиране.
- Имаше и по-добри възможности.
- Помпей, например.
Ако повикаме Помпей сега...
ще рискуваме испанска кампания.
Е, аз нямам твоя опит по тези въпроси, разбира се.
Чакай. Да, така е. Ти нямаш никакъв опит.
Много добре.
За сега нека се фокусираме върху защитата на Рим.
Ние не можем, при каквито и да е обстоятелства...
да позволим на робите да избягат.
Казвам да нападнем Рим!
Има шестнадесет кохорти в Рим.
Ние бяхме превъзхождани под Везувий. Сега...
- техните кости гният в полето.
- Но превземането на града...
е различно от това да нападнеш из засада спяща кохорта...
която я домързяло да си направи съответващ лагер.
Преди всичко, нямаме обсадна техника.
Можем да я построим.
И докато правим това, какво щe прави Рим?
Ще извика легионите си. Истинските войници.
Не тези градски момчета, които си играят на войници.
Предлагам да се насочим на север...
към отвъд алпийска Галия...
- и през планините към свободата.
- Рим е на север.
Като минем покрай тях просто няма да им обърнем внимание.
Има много градове оттук до Алпите.
- Не само Рим.
- И много от тях...
със сигурност ще са повече от щастливи да ни платят миналите заплати.
Тогава тръгваме!
Вчера, ти се забавлява с мен в Сената.
Днес нека да се захванем за работа.
Този Спартак превръща сбирщината в истинска армия.
Не мисля, че можем да разчитаме...
че той е толкова слабоумен или прибързан, че да атакува Рим.
Все още, вероятно ще е разумно...
както някой вече предложи ...
да усилим стените на града.
Това ще са големи договори.
Предостатъчнo за всички.
Но ако действително искаш да си уверен в защитата на Рим...
не мога да те подкрепя в наддаването за консулството.
Генерал на следващата армия...
изпратена срещу Спартак.
Шейсет на четиридесет за договорите.
Аз не давам обещания.
Мисля, че трябва да ти дам един пример.
В Рим има сто хиляди роби...
и всички чуха историята за Спартак.
Какво предлагаш да направим?
Казвам да направим цената на въстанието...
болезнено ясна.
Какво е има?
Двеста римски роби...
избрани произволно...
са били изгорени живи тази сутрин.
Задръж, Крикс.
Не можем да жертваме всички за да запазим няколко.
Тръгваме.
Смрадта е ужасна.
Дишай дълбоко, Флавий.
Това е миризмата на новия световен ред на Крас.
Въпреки че надмина всичко, за което мислех, че способен.
Съжалявам. Детето е мъртво.
- Вариния?
- Тя трябва да почива.
- Нашият син.
- Нe.
Ти си жива. Това е най-важното.
Аз те провалих.
Ще има други. Обещавам.
Наши разузнавачи посочват, че армията на робите...
се насочва към Алпите. Но как ще се отрази това...
на стотиците хиляди роби в Републиката...
- ако ги пуснем да си вървят?
- Болно ми e да кажа...
но Крас е прав.
- Трябва да спрем Спартак.
- Но вече няма градски кохорти.
Трябва да върнем...
Шести и Седми Легион от отвъд алпийска Галия.
Граничните войски. Робите...
никога не са се сблъсквали с изпитани войници преди.
Съгласен съм.
И дори можем да отидем една стъпка по-нататък...
и да кажем, че такава изпитана войска...
изисква команващ с твърди решения...
и непоколебима самоотверженост...
поради което номинирам както генерал...
Публий Максимус.
Никога не съм ти обещавал водачеството на новата армия.
Някога не ти ли идвало на ум, че е възможно аз да съм...
точно това, което е необходимо на Рим в този момент?
Ако Спартак срази тази армия и се обърне към Рим...
къде ще бъде тогава твоята скъпоценна малка демокрация ?
Това ми напомня на долината на Нестрос, където израснах.
Мислех, че не помниш нищо за Тракия.
Помня някои неща.
Нашето стопанство. Овце и кози.
- Все още ли имаш семейство там?
- Нe.
Знам, че майка ти е умряла при раждане, но ти никога не си говорил за баща си.
Баща ми също е мъртъв.
- Как?
- Той беше начело на селото.
Римляните го разпънаха на кръст, защото нашите хора бяха закъсняли с данъците.
Никога не сме говорили къде ще отидем, когато се махнем от тук.
Още не сме се махнали. А при тази скорост...
Забеляза ли колко е тихо та пътя?
Робите спряха да идват при нас.
Те са уплашени.
Рим е взел решение. Няма да ни оставят да се махнем без бой.
Видяхме два цели легиона от отвъд алпийска Галия да лагеруват...
на по-малко от десет мили северно от тук.
- Можем ли да ги заобиколим?
- Избрали са добра позиция.
Блокирали са основните проходи.
- Кой е техния генерал?
- Публий Максимус.
Какво знаем за него?
Публий ръководи армията си с твърда ръка.
Кръвожаден, но лишен от въображение.
- Две легиона.
- Гранични войници.
По добре е да започнем боя по-рано, иначе ще ги избиваме до през нощта.
Няма да изненадаме тази армия през нощта като последната.
Тази битка е по техните правила.
Как ще се бием тогава?
Помня една история за Ханибал, как се бил с една скала.
- Глупава история.
- Разкажи ми.
В Алпите, армията на Ханибал стигнала до проход...
блокиран от огромна скала. Нямало обиколен път.
Три дни и нощи мислил.
И тогава тогава се сетил.
Наредил да запалят огньове пред скалата.
Всичкото скъпоценно дърво, което пренасяли за себе си...
било пожертвано на скалата. Хората плачели.
Но когато огънят изгаснал...
той наредил да полеят горещата скала с оцет.
- И?
- Тя се разбила.
Нордо, ти си гений.
Не можеш да разбиеш скалата...
освен ако не използваш силата на скалата...
срещу самата нея.
Предимството на римската армия е нейната численост и дисциплина.
Но ако ги принудиш да сгъстят редиците си, ако ги скупчиш...
тяхната сила става слабост.
Скалата ще се пръсне сама.
Ако робите не излязат от гората скоро...
изкарайте ги със стрелците.
Ганик, твоята кавалерия...
ще атакувате римската кавалерия по фланговете...
и ще ги унищожите или ще ги прогоните.
След това ще прогоним техните стрелци с прашки и стрели...
и тогава ти, Давид, ще нападнеш центъра на римляните.
По мой сигнал, нарушете реда във вашите редици...
отстъпете като че ли сте в паника...
и ги накарайте да повярват, че бягате, за да си спасите живота.
Римляните очакват да бягаме...
и ще ви подгонят в центъра.
Крикс, ти ще чакаш моя сигнал, не по-рано.
Достатъчнo приказки. На бой.
- Кажи на стрелците да излязат напред.
- Стрелци!
- Изпрати на първа линия.
- Първа линия!
Откога робите се бият с кавалерия?
Спрете римляните!
Прашки и стрелиа!
Сега!
Дръжте позициите си!
Стойте твърдо!
- Те ги убиват!
- Стой където си!
Сигнал за отстъпление!
Отстъпление!
- Пречупиха се, господарю.
- Накрая.
Позволете на войниците да ги преследват самостоятелно. И никакви пленници!
Аз го убих! Публий Максимус е мъртъв!
Къде е остатъка от римската кавалерия?
- Които не убихме, ги прогонихме.
- В коя посока?
Мисля, че на юг.
Оставихме лагера незащитен! Дай ми кон!
Вариния!
Вариния!
Вариния!
Ние... ние...
Добре.
- Какво правиш тук навън?
- Мисля.
Не трябва да излизаш така сам.
В опасност ли съм?
Тя e носи моето дете.
Опитвах се да се моля...
но не знам на кого да се моля.
Моят народ се моли на бог, който не отговаря.
Който ни оставя ние да решим как да постъпваме.
Добър бог за свободен човек.
Не и когато отговорите са това, от което имаш нужда.
Може би това е цената, която плащаме...
да живеем в свят, където ние трябва да избираме.
- Какво е има?
- Крикс.
Защо ще тръгваме?
Рим хвърли най-доброто си срещу нас...
- и ние ги изколихме.
- Не можем да се бием...
- с цялата римска армия.
- Нека да дойдат.
Ще ги направя на пресни гробове.
И когато унищожим техните армии...
ние ще бъдем царе!
- Ние сме с тебе!
- Да!
Освен ако се окаже, че нямаш кураж за това.
В този случай...
заминавай. Никой тук няма да те спре.
Ако се разделим, ще ни унищожат.
Нe.
Крикс е прав.
Той е право!
Колко ясно моят мъдър брат Крикс вижда бъдещето.
Защо трябва да бягаме? Нека да плячкосваме.
Да тръгнем на юг...
към морето и да пресечем проливите до Сицилия.
Робите там със сигурност ще се присъединят към нас...
и ще бъдем царе на острова, житницата на Рим.
Тогава ще дойдат лазейки да молят за милост.
Кой е с мен?
Спартак! Кой е той?
С какъв човек си имам работа?
Всички мe обвиняват за тази каша.
Никой не страда като мен.
Разорен съм. Изгубих всичко.
Къщата ми изгоря, робите ми избягаха, школата...
и тридесет годишен труд се похаби.
Може би това ще успокои страданието ти.
Благодаря, господарю.
- Спартак?
- Да, да.
Вие го видяхте веднъж, Спартак.
Той беше един от двете двойки, за които платихте преди година...
за забавление на Корнелий и Хелена Луций.
Ужасно нещо, убийството им.
Никога не съм му имал доверие. Моят треньор Чина го научи на много неща...
но винаги виждах, че той създава главоболия.
Твърде много гордост.
Чух слухове, че Спартак се оженил.
Имаш предвид Вариния?
Тази кучка от ада, маскирана като ангел.
Никога не ставам сантиментален с робите.
Имам в предвид, те са животни, нищо повече.
Но тези двамата направиха нещо.
Можеше да се види, когато се гледаха един друг.
- Как е станал роб?
- Казват, че...
като младо момче...
видял как разпъват на кръст баща му.
Баща му.
Ако се разделим преди да сме готови за Орсино, сме обречени.
Наша сила е в нашата численост.
Бихме могли да заминем.
Само ти и аз.
Да ги оставим в тази лудница, ако това е желанието им.
Ние имаме право на живот.
Тези хора ми дадоха своето доверие. Как мога да ги изоставя?
Ти си почтен човек.
Но ако си мъртъв, това няма да бъде голямо утешение за твоя син.
Какво друго бих могъл да му оставя, освен моята почтеност?
Два легиона са унищожени!
И сега армия на робите...
преситена от кръв и победи тръгна на юг...
може би, за да плячкосат и самия Рим.
Ние слушахме малодушните твърде дълго.
Стига половинчати мерки. Заричам се...
в свещеното благородство на предците си...
да събера и екипирам шест пълни легиона...
за моя собствена сметка. Аз, самият, ще ръководя тази армия...
и ще унищожава това въстание...
- веднъж и за винаги.
- Да!
Благородни сенатори!
Не хващайте на тази подсладена стръв!
Това, което Крас предлага е нищо повече от една частна армия...
отговорна единствено пред него.
Имайте предвид последствията за Републиката...
ако на един човек бъде дадена такава ужасна сила.
Помислете за последствията...
ако Спартак влезе зад стените на този град.
Това вече не е въпрос на гордост...
или на икономически противопоставяния.
Залогът е нашата национална сигурност. Животът на нас самите.
Единствено глупак или изменник...
- би се противопоставил на такива мерки.
- Да!
Крас! Крас!
Крас! Крас!
Войници на Рим...
никога досега Републиката не е имала такава нужда...
от вашата смелост, от вашата сила...
от вашата непоколебимост.
Нашият живот, нашите семейства...
самата цивилизация...
стоят на ръба на пропастта...
на брега на разрухата.
И затова Ви казвам...
че днес, всеки тук, трябва просто да изпълнява задълженията си...
в което не се съмнявам...
и така ще победим наближаващо ни зло.
История ни отреди тази роля...
и ние ще я изпълним.
Не може да има място, където да се скрият...
тези, които сеят терор...
в сърцето...
на най-великата нация известна на света!
Три поздрава за Марк Крас...
спасителят на Рим!
Крас! Крас! Крас!
Традиционно легионите не поздравяват ли Рим, когато заминават?
Крас си мисли, че той е Рим.
Ние може да спечелим тази битка с робите...
но ще загубим войната за римската душа.
Имаме нужда да си осигурим някои съюзници.
Цезар ще помогне.
Той има много по-практичен подход към политика.
Имаш предвид, че може да бъде купен.
Свържи се с него, Флавий.
Кажи му, че искам да се разбера...
с Великия Помпей.
Ще се срещнем след три месеца...
и тогава ще превозиш цялата армия през проливите до Сицилия.
Предлагам да се срещнем в Калабрия.
Тук няма римски гарнизони наблизо, ще докарам корабите по-близо...
където ще бъде по-лесно да натоварим хората ти.
Следващата вноска.
Останалото ще получиш, когато стигнем до Сицилия.
Орсино?
Ако ни издадеш, ще те намеря, където и да отидеш...
- и собственоръчно ще те убия.
- Освен ако ти самия не си убит.
Глабрий и Публий Максимус също ме подцениха.
Не свърши добре за тях.
Нямам причина да те предавам, Спартак.
Ти си по-богат, от който и да е римлянин...
и далеч по-великодушен.
Спартак, Рим е изпратил нова армия против нас.
Мисля, че е по-добре да я видиш с очите си.
Лагерът изглежда е здраво укрепен.
- Колко легиона?
- Преброих шест стандартни.
- Командващ?
- Уловихме един на техен разузнавач.
Техния генерал е Марк Крас.
Крас.
Вие сте неспокоен, господарю?
Той е там...
някъде, докато говорим.
Робите са превзели укрепление на десет мили оттук.
- Техните разузнавачи ни наблюдават.
- Нe. Не, нe.
Той ни гледа.
Спартак.
Мога да го почувствам.
Спартак.
Атакувате, атака, атака!
- Това ли е отговорът ти за всичко?
- Това е отговор на боец...
- не на роб.
- Внимавай, гал, как ми говориш...
- или ще ти прережа гърлото.
- Достатъчнo.
Ние се оправихме с Публий. Можем да се оправим и с това.
Публий беше нищо в сравнение с това.
Откъде знаеш?
Срещали сме този човек.
Той плати цяло състояние за да гледа мъже от различни племена да се бият до смърт.
Това е безпощаден, пресметлив човек...
командващ най-добрата армия, която може да се купи с пари, бъди уверен в това.
Но той все още кърви и аз казвам да атакуваме!
А аз казвам не, и аз все още командвам тук!
Засега. Засега.
Когато дойде времето за бой, ще се радвам, ако той се бие с нас.
Нашата позиция е добра.
Казвам да изчакаме, нека Крас да дойде при нас.
Той е избрал добра и твърда отбранителна позиция...
и той не дава никакви знаци, че ще я напусне.
Той иска ние да отидем при него.
- И ние ще отидем.
- Това разумно ли е?
Глабрий и Публий попаднаха в ръцете му.
Точно.
Аз ще напредна, както той очаква с три легиона...
арогантният римлянин, попадащ в неговата клопка.
Обаче, ти и Мумий ще вземете другите три легиона...
и ще ги разположите зад него.
Ще пробием отбраната му отпред и отзад...
и ще ги стъпчем като маргаритки. Слушай.
При никакви обстоятелства не...
атакувай без командата ми.
Крас е събрал хората си и са тръгнали към нас.
Изглежда, че не бързат да стигнат до тук.
- Стой!
- Нека войниците да починат един час.
Не искам да се изтощят.
Искам да са свежи за клането.
На Мумий и Сервий трябва да се даде повече време...
- за да заемат позиция.
- Да, господарю.
Мъжете да седнат!
Погледни ги. Нямат представа, че сме тук.
Ще изпратя съобщение на Крас.
Защо да поделяме славата, която би могла бъде само наша?
Спартак!
Заобикалят ни! Ще ни атакуват в тила!
Но за да направи това, той е трябвало да раздели сили си.
За колко време мислите, че ще достигнат да предната ни линия?
Два, може би три часа.
Достатъчнo време . Грабвайте оръжията си!
Идваш навреме. Атаката започва скоро!
Господарю...
войските на Сервий и Мумий бяха унищожени.
Генералите са пленени.
Ние държим твоя генерал, Крас!
Къде е твоята велика римска армия сега, Крас?
Кой е следващият?
- Ти си следващият, Крас!
- Кажете на хората да се оттеглят!
Какво ще правим с тези велики римски генерали?
Да ги убием.
Да ги убием?
Кой щe изхвърли цяло състояние?
Аристократи. Синове на важни фамилии.
Какво щe плати Рим, за да си ги върне?
Бихме могли добре да поживеем с откупа.
Говориш за откуп сякаш сме крадци.
Тези мъже са направили блудници от нашите дъщери...
и гладиатори от нашите синове.
Казвам, че те биха ни накарали да се бием за тяхно удоволствие.
Нека ние да ги накараме да се бият за наше!
Бой!
Това не е справедливост.
Това е отмъщение.
Не се залъгвайте.
Направете това и вие ще станете това, което Рим...
винаги се е опитвал да ви направи: Животни!
Няма по-голям срам...
за римски войник...
от страха в лицето на неприятеля.
Нашите основатели са разбрали това...
и са му дали отговор.
Убиване на всеки десети.
Започнете преброяването!
Бой! Бой!
Бой! Бой!
Бий се като мъж!
Убий го! Убий го!
Всеки десети крачка напред.
Сега измийте срама...
това петно върху вашата чест...
и славата на Рим.
Ти си екзекутирал сто и петдесет от твоите собствени войници?
Римски граждани?
Дисциплината отличава римската армия...
от всяка друга армия в света.
Дисциплината... или бруталността?
И къде е Спартак сега?
Върви на юг, следван от моята армия.
Целта му остава неясна.
Но аз вярвам...
че той има намерение да се придвижи към Сицилия.
Благородни сенатори, няма нужда толкова дълго да се спираме...
на провала на благородния Крас.
Нека да се оттегли в немилост...
и нека да извикаме Помпей и Лукал...
- веднага.
- Извикайте ги, когато искате...
но да се оттегля...
е доста опасно за вас.
Ще отнеме седмици за Помпей да придвижи войските си.
Мислите ли тези Спартак ще седи...
и търпеливо ще го чака да пристигне?
Той е разлагащ паразит.
И той пълзи от крайник на крайник...
от орган на орган...
докато голямото тяло на тази Република...
падне на колене. В момента...
може да не покривам възвишените стандарти на Агрипа...
като главнокомандващ, но за добро или лошо...
аз съм вашето единствено чудо.
Аз съм вашето единствено лекарство.
Всичко е блъф от страна на Крас, не мислиш ли? Той е победен.
За някой, който е току-що е претърпял унизително поражение...
той изглежда твърде самоуверен.
Крас има някакъв скрит коз.
Въпросът е какъв?
Орсино, мога ли да ти предложа нещо за ядене?
Нe. Благодаря.
Точно завърших обяда си когато...
- твоята покана пристигна.
- Седни.
Предполагам, че си в течение с нашата дилема...
относно така наречената армия от роби.
- Заедно с всички останали.
- Направих заключение...
че генералът на робите Спартак...
възнамерява да избяга по море.
- От какво правиш това заключение?
- Защото това е всичко, което може да направи.
И защото той демонстрира...
прекомерен интерес в грабежите, което мe кара да се чудя...
какво планира да купи или кого.
Боя се, че не мога ти помогна.
Да можеш, ще го направиш.
Не мога да повярвам, че бихте нарушили грижливо уреденото споразумение...
между моите хора и вашите за група на роби.
Отчети дългосрочните разходи.
Спартак ще напусне страната...
или ще умре. И в двата случая ще изчезне.
Докато Рим и аз...
ще сме още тук.
И ти ще страдаш от последствията.
- Рим няма флота.
- Аз ще построя флот.
Защото или си с мен...
или си против мeн.
Крайбрежието на Калабрия.
Дайте сигнала. Нека да разберат, че сме тук.
За колко време мислиш, че ще пристигнат тук?
До утре. Достатъчнo време да отдъхнем.
Побързайте или ще трябва да ви налагам с камшик!
Вкарайте това тук!
Спартак!
Заминали са.
Това е капан.
Това е капан.
Стрелци!
Сега те хванах, блуден син.
Връщайте се на работа!
Да се бием, да гладуваме, или да се предадем. Това са възможностите.
В капан сме. Никога няма да преминем през тази стена.
Може би можем да направим сделка.
Наближава ездач!
- Слез от коня!
- Свалете оръжието!
Спартак!
Казаха ми, че съм те гледал веднъж на борбите.
- Помня.
- Аз не помня точно. По това време...
гледах много гладиаторски двубои...
и всички роби ми изглеждаха еднакво.
- Освен този, който ще ти отреже гърлото.
- Не бих опитал такова нещо.
Има стрелци на стените зад мeн.
Нямаш никакви изгледи за успех.
Имам предложение за тебе.
Моите хора да си тръгнат свободно. Те ще напуснат Римската империя...
а аз ще се предам.
Не мога да приема тези условия.
Безусловно ще се предадат всички...
мъже, жени и деца.
Къде придоби тази арогантност да вярваш, че би могъл...
да предизвикаш непобедимата Римска империя?
Благодарение на тебе.
Онзи ден в Капуа.
Драба... човекът, който се опита да те промуши с копие.
Не разбирам. Той те вдъхнови?
Той ми показа как да отвърщам на удара.
Но ти, римлянино, ти ми даде причина.
Аз нямам нужда да преговарям. Вашата храна ще свърши.
Като плъхове в капан, вие няма къде да бягате или скриете.
А аз имам цялото време на света.
Имаш ли го?
Моите разузнавачи ми казаха, че Помпей е бил извикан.
Каква слава ще остане за тебе, когато той пристигне?
Аз ще унищожа твоята армия...
и ще изтрия дори и спомена за твоето съществуване...
от лицето на тази земя.
- Тази е твоята съдба.
- А това е твоята.
Помогнете ми!
За обичта към Рим, Марк!
Аз ще отсека всички дървета на тази земя...
и ще издигна достатъчнo кръстове...
- за тебе и за твоето племе от мелези.
- Потърси ме в боя, римлянино.
- Аз ще те търся.
- Аз съм твой.
Как можа да направиш това? Защо го разпъна на кръст?
Римляните имат нужда да им се напомня, че ние не сме победени.
А нашите хора се нуждаят да им се напомни цената на поражението.
Те ставаш един на тях.
- Аз не съм потисника тук.
- Това ли го оправдава?
- Ние се бием за повече от нашия живот.
- Това е въпрос на оцеляване.
Твоето, моето, на нашето дете, на всички.
И аз ще направя това, което е необходимо, за да го осигуря.
Говори за себе си.
За мен, за нашия син.
Не си струва.
Трябва да се леки. Леки, но здрави.
- Трябва да са по-дълги.
- Четири метра и половина ще стигнат.
Направете ги.
Много дълга.
Господарю, атакуват стената!
- Къде?
- На север. Близо залива на Ефемия.
Придвижи всички наши налични войски там.
- Сега!
- Да.
Сигнал за тревога!
Оръжията готови!
Чакайте!
Чакайте.
- Това не е той.
- Свалете оръжията.
И докато Крас беше залисан от пламтящия добитък...
армията на Спартак прескочи стените и избяга.
Какво ли не бих дал, за да видя лицето на Крас, когато е разбрал това.
Междувременно, Помпей пристигна в Минтурне.
- Мога ли да попитам колко струваше това?
- Е, беше твърде скъпо...
но си струваше.
Помпей ще разгроми Спартак и ще предяви претенциите си, както винаги.
Крас ще отриче неговата победа.
И ако имаме късмет...
Спартак ще ги победи и двамата.
На юг, Крас ни следва отблизо.
На север са Помпей и неговите легиони.
- Трябва да се обърнем и да атакуваме.
- Да атакувате Крас? Луд.
Не Крас или Помпей, а Рим.
- Това е последното нещо, което очакват.
- По добра причина.
Не можеш да изкачиш стените на Рим с въже и стълба.
Нe. Ще тръгнем на север.
Ще избягваме Помпей, доколкото можем и ще изкачим Алпите...
- както трябваше да направим преди.
- Така, грешка сега е моя?
- Кой ни заведе в капана до Фегий?
- Орсино.
Нe. Спартак.
- Вие мe избирахте за водач!
- Е, вече не!
В моето племе, всеки може да поиска да стане цар.
Не, Давид, това е моята борба.
Свалете оръжията си и двамата. Това е глупаво.
- Моля те, не прави това.
- Ти беше права, Вариния.
Винаги ще стигаме до това.
Имаме нужда от теб, Крикс.
Крикс няма нужда от тебе. Крикс няма нужда от никой!
- Къде ще отидеш?
- Където ме заведат краката.
- Имаш ли достатъчнo храна?
- Ако не стигне, римляните ще ни дадат.
Накарахме Рим да трепери, нали?
Кой друг може да каже това?
Никой.
Тръгваме!
Господарю, всички гали начело с Крикс...
са напуснали армията на Спартак.
- Тръгнали са сами.
- Накъде са се насочили галите?
Правят лагер на брега на езерото Лукания.
Помпей е поне на два дни път и не може да знаe това.
Това не е твоя грешка.
Той избра свой собствен път.
Аз го провалих.
Провалих всички ви.
Рукул и още пет легиона са пристигнали в Бриндизи...
не повече от ден ход северизточно.
Може би щяхме да се изплъзнем на Помпей...
но не и на двамата Помпей и Лукул.
- Не можем да вървим напред.
- Не можем да вървим назад.
И не можем да чакаме тези три армии да се обединят...
защото ще бъдем смачкани между тях.
Утре ще се обрърнем и ще атакуваме Крас.
Може да го сварим неподготвен.
Този, който спре да плячкосва, ще бъде екзекутиран.
Нищо не трябва да ни бави.
Добре ли е детето?
Мисля, че той ще стане ковач, по начина, по който ме удря.
Искам да ми обещаеш, каквото и да се случи с мен утре...
че вие ще живеете.
Че няма да сложиш край на живота си.
И отново да бъда робиня?
Нямаш правото да искаш това от мeн.
- Но го искам.
- Няма живот без тебе.
- Аз не съм важен.
- За мeн?
За твоя син?
Беше права, Вариния.
Само отмъщение не е достатъчнo.
Да станеш като врага си е все едно да го загубиш.
Това, което е важно не е нашият живот или нашата смърт...
а това ново нещо, което така или иначе създадохме.
Свят без роби.
И ако ти умреш, кой ще разказва тази история?
Живей, така и аз ще живея.
Така, ще продължаваме да живеем.
Така, това няма да бъде изгубено или забравено.
И аз ти обещавам...
да бъда винаги с тебе.
Погледни. Това е, където ще бъда аз.
Знай, че винаги ще бъда там.
Простете ми, че се успах.
Донесохме ти подарък.
- Красив е.
- Царски.
Аз не съм цар.
Аз съм нещо по-добро.
Свободен човек.
Благодаря ви за вашата щедрост.
Но аз ще се бия заедно с вас, и вашата съдба ще бъде и моя.
Ако победим, всеки ще има свой собствен кон.
Ако ние загубим, няма да имаме нужда от тях.
Вие сте най-чудесните войници на света.
И беше чест за мен да се бия с вас!
Спартак!
Спартак! Спартак!
Спартак! Спартак!
Спартак! Спартак!
Спартак! Спартак!
Спартак! Спартак!
Това е начинът, по който Крикс се бие.
Никакви тактически хрумвания.
С главата напред. Едно силно оръжие против друг.
Не бъдете алчни! Крас е мой!
За Рим!
Спартак, време е да умреш!
Свобода!
- Бебето! Започна се.
- Всичко е наред.
Спартак, ти имаш син.
Намерихме я! Намерихме жената на Спартак!
Вземи го.
Стойте!
Вариния?
Мислим, че е бил близък приятел на Спартак.
Как се казваш?
Говори!
Няма да те лъжа. Ти ще умреш.
Но твоята може да бъде безболезнена смърт. Мога да направя това.
Разпънете на кръст пленниците.
Господарю, те са повече от шест хиляди.
- Всичките.
- Да, господарю.
Ти ще ги гледаш като умират...
и ти ще бъдеш последен.
И когато те заковат на кръста, и висиш там...
Аз ще бъде там.
Войските на Помпей са наблизо и са хванали робите, които ни избягаха.
Помпей е на път за Рим, за да покаже вашата победа като негова.
Помпей! Помпей!
Помпей! Помпей!
Аз просто направих, каквото всеки син на Рим би направил.
Отдавате ми твърде много почести. Те бяха просто роби, в края на краищата.
Сенатори, не трябва да пропускаме ...
благородния Крас.
Цезар направи превъзходна забележка.
Крас има определен принос...
свърши доста работа.
И той определено заслужава известно обществено признание.
Може би не триумф.
Може би овации, нашите вторични почести...
такива, които понякога отдаваме на победителя атлет.
Действително. Сега е времето да бъдем великодушни.
Овации за Крас.
Аз събрах и екипирах...
шест легиона.
Аз лично ги предвождах в боя.
Претърпях неизброими трудности.
И смазах...
най-голямата заплаха...
за Рим след Картаген.
Трябва ли да бъда възнаграден...
с някакви обикновени, вторични почести?
Сенатори, за Рим това е ден за радост.
За римляните да забравят нашите различия и да се обединят.
Постът на Консул остава вакантен...
защото дългите политически борби...
ни попречиха да го запълним.
Сега за кандидати има ли...
по-квалифициран, по-заслужаващ...
от тези двама славни герои?
И затова предлагам...
Помпей и Крас да бъдат консули.
Съвместно консулство.
За мен ще е чест...
да служа с Марк Крас.
Ако това е желанието на Сената.
Това ще бъде много неправилно.
- Никога историята на Рим...
- Новото време изисква нови мерки.
- Какво ще кажете, сенатори?
- Да!
Защо не говори с мен, Вариния?
Какъв беше той, Спартак? Какъв беше той?
Той беше просто човек.
- Обикновен човек.
- Нe.
Той беше професионален убиец. Той беше разбойник.
Той беше и враг на всичко хубаво и благоприлично.
Ако вече знаеш отговора на въпроса си, защо питаш?
Защото си хабиш сълзите за него.
След пет години...
ние няма дори до помним неговото име, обещавам ти.
Тогава защо още те интересува?
Спартак беше нещо, което светът не беше виждал преди.
Той беше нещо различно.
Той беше това, което могат да бъдат хората, ако имаха възможност да избират.
Аз мога да бъда нещо различно. Мога да бъда...
Аз мога да бъда нещо друго.
Да.
Моля тe обикни ме.
Обикни ме.
Той беше нещо, което ти никога не би мотъл да бъдеш.
Убий! Убий! Убий! Убий!
- Не!
- Хареса ли ти краят?
Аз съм Спартак!
Излез.
Излез!
Тук съм.
Още ли нямаш нищо за казване?
Аз ще се върна.
И аз ще бъда милиони.
Не ме гледай така.
Аз загубих, Флавий.
Рим загуби.
Надхитрен от този ласкател Цезар.
Имаш предвид Крас?
Цезал е истинския печеливш тук.
- Кажи ми някоя добра новина.
- Няма такава.
Крас превърна апианския път в гробище.
Шест хиляда разпънати. Чух.
Цели гори са били изсечени.
Любителите на дърветата ще вземат оръжие.
Смрадта на гниещо месо е непоносима.
Но трупът...
е Рим.
Цивилизацията виси на кръста.
Какво направихме?
Сега ми кажи някоя мръсотия. Клюка.
Чух, че Крас тайно взел...
жената на Спартак Вариния...
и я държи заедно с детето на Спартак, заключена в къщата си.
Казват, че се отнася с нея като към злато, но тя го презира.
Дори сега, тази Вариния?
Военен трофей, представям си.
- Може ли да пийна нещо?
- Почерпи се.
Бих платил много...
- за да я открадна.
- Да не си си загубил ума?
- Това би било самоубийство.
- Два милиона систерции.
Ние даваме на Лай Помпей и на Марк Крас...
почетната и благородна титла на Cъ-Консул на Римската империя.
От този момент нататък...
вие всички сте...
свободни.
Тук на масата има по един свитък за всеки от вас...
доказващ, че вие законно...
сте свободни.
Не си представяй...
нито за миг, че не знам...
как ти и Цезар...
ми отнехте моя законен триумф.
Знаеш ли защо аз съм толкова много по-популярен от тебе, Крас?
Защото е много по-естествено да предпочиташ изгряващото слънце...
отколкото, залязващото.
Остави ни.
- Нямаш много време, Агрипа.
- Чакай отвън.
Защо направи това?
Първоначално, това беше палец в окото на Крас.
Но колкото повече мисля за това, е...
Последен жест на стар глупак...
за изкупление може би?
След като изтрезнях вчера...
започнах да размишлявам как шепа роби...
можеха почти да разгромят най-голямата военна сила в света.
Знаеш ли какво мисля?
Мисля, че вие се бихте за вашата свобода...
за живота на вашите деца...
за честта на вашите жени...
и всичко това е добро в света.
А Рим за какво се би?
За бича и кръста.
Аз обичам Рим, но той става блудница.
Презирам това което е, но съм твърде стар за да тръгна.
Истината е, че аз помогнах на Рим да стане това, което е.
- Агрипа, трябва да вървим.
- Да, пригответе колесницата.
Как се казва сина ти?
Спартак.
Спартак.
Засрамваш ме.
Ти засрами всички ни.
Флавий ще ви води.
Той е най-лоялният римлянин, който може да се купи с пари.
Изразявайки по този начин чувствата, които се породиха у мен...
от повода, който ни събра заедно, аз ще взема...
- Къде е Агрипа?
- Този сводник?
Кой го е грижа?
Къде е тя?
Къде е тя?
Вече сте в безопасност.
Благодаря.
На добър час.
И така дойдохме тук.
И как свършва историята?
Не зная, Спартак.
Тя вече е твоята история...
и ти трябва да намериш твоя собствен край.
Превод и субтитри: Д-р Сийка Хаджиева Посетете http://mygp.mitchev.com