Before Sunrise (1995) Свали субтитрите
Говориш ли aнглийски?
Да. Не, съжалявам, немският ми не е много добър.
Чувал ли си, че когато двама души остареят, губят способността да се чуват?
Не.
Ами, предполага се че мъжете губят способността да чуват високите тонове
а жените рано или късно престават да чуват ниските.
Предполагам, че по този начин се неутрализират, или нещо такова.
Вероятно. Начинът на природата да ни позволи да остареем без да се избием взаимно.
Какво четеш?
Аха.
А ти?
Мисля да отида до кафето. Искаш ли да дойдеш с мен?
Добре.
Ок
Как така говориш толкова добре английски?
Изкарах едно лято в училище в Лос Анджелис.
Тук добре ли е? Да, екстра е.
След това бях малко в Лондон.
А ти как говориш толкова добре английски?
Аз? Американец съм.
Американец? Да.
Сигурен ли си? Да.
Шегувам се.
Знаех, че си американец.
И разбира се не говориш други езици, нали?
Аха, разбирам
Значи аз съм грубият, прост, вулгарен американец без никаква култура, така ли?
Но се опитах де...
Четири години учих френски в гимназията. Когато отидох в Париж, застанах на опашка в станцията на метрото.
Повтарях си. 'Un billet, s'il vous plait. Un billet s'il vous plait'
"un billet"
Както и да е. 'Un, Un.' 'Un billet s'il vous plait, un billet s'il vous plait,'
и идва моят ред, и гледам жената, а мозъкът ми блокира тотално И й казвам,
'Ааа, вижте, искам един билет до... нали се сещаш, та така.
Къде отиваш?
Връщам се в Париж.
Лекциите ми почват следващата седмица.
Още учиш? Къде?
-Да, в Сорбоната, нали я знаеш?
-Естествено.
От Будапеща ли идваш?
Да, бях на гости на баба си.
И как е тя?
Добре е.
-Добре е значи?
-Да, екстра е.
А ти? Къде отиваш?
Във Виена.
Виена? Какво има там?
Нямам представа. Утре излитам от там.
Аха. На почивка ли си?
Ами, всъщност не знам на какво съм. Просто съм... Просто си пътувам,
Возя се по влаковете последните 2-3 седмици.
На гости на приятели, или просто така?
А, да. Имах един приятел в Мадрид, но ...
-Мадрид? Супер.
-Да, взех си билет за цяла Европа.
-Страхотно. И как беше това пътуване около Европа?
-Добре беше, разбира се...
-Беше, ааа... беше ужасно тъпо. Нали се сещаш...
-Какво?
Не, ааа, имаше си своите ... Гледай сега, ще ти кажа, че да гледаш,
нали разбираш, седмици наред да гледаш през прозореца всъщност беше страхотно.
Какво искаш да кажеш?
Ами, нали разбираш, идват ти идеи които обикновено не ти минават през главата.
-Какви идеи?
-Искаш ли да чуеш някоя?
-Да, кажи ми.
-Добре...
Дойде ми тази идея,
за телевизионно шоу. Имам приятели, които са продуценти в кабелни телевизии, нали разбираш какво е кабелна телевизия?
Не знам ... Всеки може да продуцира едно евтино шоу, но след това трябва да го пусне на екран, нали така?
Та ми дойде тази идея за шоу, което да върви 24 часа на ден в продължение на една година, разбираш ли?
Намираш 365 души от различни градове по целия свят,
за да снимат 24 часа в реално време, разбираш ли? Да снимат живота така както се живее.
Нали разбираш, ще започва примерно с един пич, който се буди сутрин и взима дълъг душ,
хапва малко, пие кафе и чете вестник.
Чакай, чакай. Всички тези обикновени, досадни неща които всеки от нас прави всеки ден от шибания си живот?
-Щях да кажа "поезията на ежедневието", но да, ти го казваш по твоя си начин, аз ще го кажа по моя...
... Гледай сега, виж го от тази страна...
-Кой би искал да гледа такова нещо?
Добре де, виж го от тази страна. Как става така, че едно куче което спи на слънцето е толкова красиво, нали разбираш, така е, красиво е,
а един човек, който стои до банкомат и тегли пари изглежда като пълен тъпанар?
-Значи, нещо като Нешънал Джиографик, само че с хора?
-Да!
Какво мислиш?
Да, представям си го. Нещо като 24 досадни часа, съжалявам, и една три минутна секс сцена,
където той заспива веднага след това, нали?
Да, имам предвид, и... това би била страхотна серия.
-Да.
Хората биха говорили за тази серия.
-Мисля, че ти и приятелите ти в Париж можете да направите една серия, ако искате естествено.
-Разбира се.
Не знам, ключът... това което ме тормози най-много е разпространението.
Имам предвид, как ще се пренасят касетите от град в град, така че шоуто да върви без прекъсване, защото иначе не би имало смисъл.
-Благодаря.
-Благодаря.
Знаеш ли, обслужването тук не е много добро.
Важи за цяла Европа.
Знаеш ли, че родителите ми всъщност никога не са говорили за възможността да се влюбя или да се оженя, да имам деца.
Дори като бях съвсем малка, те искаха да мисля за бъдеща кариера, като
дизайнер или адвокат или нещо такова.
Казвах на баща ми, "Искам да стана писателка." А той казваше - "журналистка".
Аз казвах, че искам да направя прият за котки, а той казваше - "ветеринарен кабинет".
Аз казвах "актриса", той казваше - "телевизионна говорителка"
Непрекъснато преобръщаше мойте шантави амбиции в едни такива практични, доходни начинания.
От малък имам страхотен детектор за простотии.
Винаги усещах като се опитват да ме излъжат.
Докато влезна в гимназията, вече ми беше писнало от това всички да ми разправят какво трябва да правя с живота си,
и общо взето правех точно обратното.
Никой не го е правил с лошо чувство. Просто, никога не съм приемал амбициите на другите за моя живот.
Но знаеш ли, ако родителите ти никога не са ти противоречали докрай за каквото и да било и като цяло са мили и те подкрепят...
-Да...
Става още по-трудно да се оплакваш официално. Нали разбираш, дори и когато не са прави,
това е..., това е тая пасивно-агресивна глупост, нали разбираш
това е... мразя я,
Наистина я мразя.
И знаеш ли, въпреки всички тези простотии
аз помня детството като...
като една страхотна магия...
Помня когато майка ми ми каза за пръв път за смъртта
Прабаба ми беше починала току що, и цялото ми семейство бяхме пристигнали във Флорида. Бях на три, три и половина някъде.
Както и да е, та играех си аз в двора,
сестра ми точно ме беше научила как да вземам градинския маркуч
и така да насочвам струята към слънцето, че да направя дъга, нали се сещаш?
И така аз правех точно това,
и през пръските, през дъгата видях прабаба.
А тя просто стоеше там и ми се усмихваше
И аз го държах... дълго време го държах
и я гледах. И накрая махнах палеца си,
и пуснах маркуча на земята... и тя изчезна.
Влезнах в къщата и казах на нашите.
А те ме сложиха да седна, накараха ми се хубаво
за това как когато хората умрат, никой не може да ги види повече и как съм си бил представил всичко.
Но аз знаех, че съм я видял. И бях доволен, че съм я видял. Нали разбираш, никога повече не съм виждал такова нещо.
Но, не знам...
Това просто ме накара да разбера колко относително е всичко
нали разбираш, дори смъртта.
Наистина си късметлия да имаш такова отношение към смъртта.
Имам чувството, че мен ме е страх от смъртта 24 часа на ден. Заклевам се.
-Всъщност точно затова съм на влака в момента. Можех да летя до Париж, но умирам от страх.
-А стига бе.
Да, така е. Нищо не мога да направя.
Знам, че статистиките казват бла-бла, колко е безопасно.
Но когато съм в самолет аз я виждам. Виждам експлозията. Виждам себе си, как падам през облаците.
и толкова ме е страх от тези няколко секунди преди смъртта.
нали разбираш, когато знаеш със сигурност, че ще умреш.
Не мога да спра да мисля по този начин.
-Изтощава ме.
-Предполагам.
Наистина ме изтощава.
-Мисля, че това е Виена.
-Да.
-Тук слизаш, нали?
-Да, гадост...
Иска ми се да те бях срещнал по-рано, приятно ми е да си говоря с теб.
Да, на мен също.
Наистина ми беше приятно да си говоря с теб.
Добре, имам една наистина откачена идея, но ако не те попитам сега
просто... ще ме преследва до края на живота ми.
-Какво?
Ъм... искам да продължим да си говорим. Не знам ти в какво положение си, но..,
имам чувството че между нас има нещо като... ...връзка. Нали така?
Да и аз го чувствам.
Да, добре,
-Супер. Слушай тогава, ето какво ще направим. Ще слезеш с мен във Виена за да разгледаме града.
-Моля?
Хайде. Ще се забавляваме. Хайде.
Какво бихме могли да правим?
Ами, не знам. Всичко което знам е, че утре трябва да хвана самолета в 9:30,
а нямам пари за хотел, затова просто щях да се пошматкам,
и би било много по-забавно ако дойдеш с мен.
А ако се окажа някой психопат, нали се сещаш, просто ще хванеш следващия влак.
Добре, добре. Погледни го го от друга страна.
Отиваме напред във времето, след 10, 20 години, ок? Ти си омъжена...
само че бракът ти вече няма онази предишна енергия, която е имал в началото, нали се сещаш.
Започваш да обвиняваш съпруга си.
Да си спомняш всички мъже, които си срещала през живота си
и какво би станало ако беше избрала някой от тях, нали така?
Ами, аз съм един от тези мъже. Ето ме.
Та мисли за това като за пътуване във времето, от тогава към сега,
за да разбереш какво си изпуснала. Нали разбираш, това всъщност би могла да бъде
една огромна услуга и на теб и на бъдещия ти съпруг,
да разбереш, че всъщност не си изпуснала нищо. Че аз всъщност съм абсолютно същия загубеняк като него,
тотално инертен, скучен и, ааа... че си направила правилния избор и си истински щастлива.
Добре, само да си взема чантата.
-Май трябва да оставим багажа някъде.
-Да.
Как се казваш?
Как се казвам?
Ааа... Джес. Джеси. Джеймс всъщност, но всички ми викат Джеси.
Значи Джеси Джеймс? Да бе.
-Не, не. Просто Джеси.
-Аз съм Селин.
Хубав мост.
Да.
-Всичко това е малко странно.
-Да, малко е странно, нали? В смисъл, че се чувствам малко странно.
Но всичко е наред, нали? Всичко е добре.
Да, супер е. Хайде да отидем някъде. Виж в книгата.
Да, във Виена сме все пак, хайде да отидем някъде. Дай да питаме тия пичове.
Извинете, извинете,
говорите ли английски?
Да, разбира се.
А защо вие не научите немски?
-Моля?
-Не, не, това беше шега.
Ами, вижте, току що пристигнахме във Виена и търсим нещо забвано за правене.
Като музеи, изложби, такива работи...
Но музеите не са забавни в наши дни...
И точно сега затварят.
Колко време ще останете?
Само тази нощ.
Защо дойдохте във Виена? Какво очаквахте да видите?
На меден месец сме.
Да, тя забременя и трябваше да се оженим, нали се сещате.
Знаеш ли, не ти вярвам, не ставаш за лъжец.
Това е една пиеса в която участваме и ви каним да дойдете.
Вие сте актъори?
Не, не професионални актъори, просто от време на време, за забавление.
Пиесата е за една крава и един индианец, който я търси.
-Вътре има също политици, мексиканци...
-Руснаци, комунисти...
Значи имате истинска крава на сцената.
Не, не е истинска. Играе я актъор в кравешки костюм.
Той е кравата. Да, аз съм кравата. Тя е малко странна.
Държи се странно, малко като куче се държи.
Някой като хвърли пръчка и тя я донася. Може и да пуши, така с копитата.
Ето това е адреса. В този квартал тук.
Близо до Пратера. Нали знаете Пратера?
-Ааа... голямото виенско колело?
-Да, до колелото.
-Трябва да оитдем там.
-Да, колелото, всички го знаят.
Можете да отиде до Пратера преди пиесата. Тя започва в 21:30.
21:30?
-Това е 9:30.
-9:30? Ааа, да, добре. Да, ок, супер,
Как се казва пиесата?
Превежда се "Донесете ми рогата...
... на кравата на Уилмингтън'
Да, аз съм кравата на Уилмингтън.
-Добре.
-Супер.
-Ще дойдете ли?
-Ще се опитаме
-Аз съм кравата.
-Ти си кравата.
-Довиждане.
Добре, ето какво ще правим. Готова ли си?
Да.
Въпроси и отговори. Познаваме се вече от известно време и сега сме заедно, затова ще си зададем някои директни въпроси. Става ли?
Значи ще си задаваме въпроси.
-И отговорите трябва да са 100% откровени.
-Рабира се.
Добре, първи въпрос
-Ти.
-Опиши ми...Да, аз питам първи.
Опиши ми първите си сексуални чувства към някого.
Първите си сексуални чувства, о, боже.
Ааа, да, добре. Жан-Марк Фльори.
Жан-Марк Фльори?
Помня, че бяхме заедно на летен лагер. Той беше плувец.
Да, имаше зелени очи и косата му се беше избелила от хлора. И за да си подобрява времената, бръснеше космите на краката и ръцете си.
-Това е отвратително
-О, не. Приличаше на страхотен делфин. И приятелката ми Ема беше страхотно влюбена в него.
Та един ден се връщах към стаята си,
и го срещнах.
Той се приближи и аз му казах,
че трябва да покани Ема на среща,
защото тя е толкова влюбена в него.
А той ме погледна и ми каза
"Толкова по-зле, защото аз съм много влюбен в теб".
И това толкова ме уплаши, защото наистина мислех, че е страхотен.
И тогава той ме покани официално на среща,
а аз се преструвах, че не го харесвам.
Разбираш ли, толкова ме беше страх от това което можех да направя.
Та отидох да го гледам няколко пъти на състезания. И той беше толкова секси, ама наистина, наистина секси.
В края на лятото си написахме любовни клетви,
обещахме си, че ще си пишем винаги и че ще се срещнем отново много скоро...
И срещнахте ли се?
Не, разбира се.
Тогава мисля, че моментът е подходящ да ти кажа, че съм страхотен плувец.
-Наистина ли?
-Да.
-Ще го отбележа.
-Добре.
-Значи сега е мой ред, така ли?
-Да, да, ти си на ред.
Добре.
Бил ли си влюбен някога?
Да. Следващ въпрос. Кое беше първото... Чакай малко, чакай.
-Значи може да се отговаря и само с една дума?
-Естествено, защо не?
Ааа, не. След като аз навлезнах в такива подробности за първите си сексуални чувства...
Добре де, разбирам, но сексуалните чувства и любовта... Просто са два много различни въпроса
В смисъл, можех да отговоря за сексуалните чувства без проблем, но любовта, нали разбираш, е нещо много по...
Ами ако аз те бях попитал за любов?
-Щях да излъжа.
-Да, добре, щеше да излъжеш. Супер.
-Ама поне щях да измисля страхотна история.
Имам предвид, че любовта е сложен въпрос. В смисъл, че съм казвал на други, че съм ги обичал и наистина съм го имал предвид.
Но била ли е изцяло самопожертвователна, раздаваща се любов? Била ли е нещо красиво? Не съвсем.
Всъщност, любовта като че ли е..., абе не знам. Разбираш ли?
Да, май разбирам какво искаш да кажеш.
Но относно сексуалните чувства, трябва да знаеш че започнаха с
една обсебваща връзка с Мис Юли 1978. От списание Плейбой, нали го знаеш?
Да, знам, май съм го чувала.
-Така ли? Познаваш ли Кристал?
-Не..
Не познаваш Кристал? Ами, аз я познавах.
Значи сега съм аз, нали? Да.
Кажи ми нещо, което наистина те изкарва от нерви,
направо те вбесява.
-Нещо което ме вбесява. Боже мой. Всичко ме вбесява.
-Добре, добре, кажи няколко неща.
Добре. Мразя непознати хора, непознати хора по улиците,
да ми казват да се усмихвам, разбираш ли, за да ги накарам да се почувстват по-добре в скучния си живот,
Ааа, друго...
Вбесява ме, вбесява ме това, че на 300 километра от тук
се води война и хора умират
и никой не знае какво да направи по въпроса или пък не им пука, нали разбираш.
Вбесява ме това, че медиите се опитват да контролират мозъците ни.
Медиите? Да, медиите.
Много е неуловимо, но това е нова форма на фашизъм.
Какво друго... вбесява ме когато съм в чужди страни, особено в САЩ, те са най-зле в това отношение.
Всеки път когато облека нещо черно или пък избухна за нещо, или пък кажа нещо за нещо си и те винаги почват: "О, това е толкова френско, толкова е сладко".
Мразя го, направо не мога да го понасям.
Това ли е всичко?
Всъщност има много неща.
-Значи съм аз на ред.
-Да.
И ти ще отговориш?
Да, ще отговоря.
Какво е проблем за теб?
Ти, може би.
Какво?
Не шегувам се..., добре, мина ми една мисъл онзи ден, която беше ..., абе май представлява проблем
Каква е?
Ами, сетих се докато бях във влака, та... ааа..., да. Вярваш ли в прераждането?
Добре, интересно е.
Повечето хора говорят за минали животи и такива неща,
разбираш ли, дори и да не вярват по някакъв конкретен начин,
нали разбираш, хората имат някаква вътрешна представа за вечна душа, нали така.
-Да
Добре. Та ето моята мисъл. Преди 50 хиляди години,
сигурно не е имало и един милион човека на планетата
Преди 10 хиляди години има горе-долу 2 милиона. В момента има между 5 и 6 милиарда, нали?
Значи ако всички имаме наша собствена, индивидуална, уникална душа, откъде идват всички те?
Дали сегашните души са само част от някогашните, оригинални души?
Защото ако е така, това е разделяне на всяка от някогашните души 5000 към 1 само за последните 50 хиляди години
което е само миг от времето на Земята.
Нали разбираш, в най-добрия случай ние сме просто едни малки частици от хора...
Мислиш ли, че затова сме толкова разпиляни?
Дали затова всички сме толкова специализирани?
-Чакай малко, не съм сигруна, че те....
-Знам, знам, това е една тотално разпиляна мисъл,
-И точно затова май има смисъл в нея.
-Да... съгласна съм.
Айде да слезем от глупавия трамвай.
Това място изглежда добре.
Да, дори има кабинка за слушане.
Чувала ли си тази певица?
Мисля, че е американка. Една приятелка ми говореше за нея.
Искаш ли да видим дали кабинката работи?
Да, добре.
"Излезе вятър от север,
И казва, че любовта поема по своя път.
Ела.
Не е невъзможно да ме докоснеш,
Никога не съм те искала толкова.
Ела.
Никога ли не съм лягала до теб?
Да забравим тази гордост, скъпи.
Ела.
Аз не бързам.
Няма нужда да бягаш този път.
Знам, че ти е трудно,
но този път всичко ще е наред
Я виж - заек.
Хей. Здрасти, зайо.
Много е сладък
Идвала съм тук като по-малка.
Мисля, че тогава това място ме впечатли повече от всички музеи.
Сериозно? Много е малко.
Знам. Имаше един дребен старец, който ни говореше. Той отговаряше за мястото.
Каза ни, че повечето от хората, погребани тук са били намерени на брега на Дунав.
Колко стари са гробовете?
Някъде от началото на века са.
Казва се гробището на безименните, защото в повечето случаи никой не знаел кои били тези хора. Най-много някое първо име.
Защо имало толкова удавници?
Нещастни случаи, предполагам, от лодки и кораби
но повечето били самоубийци, които сами са скочили в реката.
Винаги ми е харесвала идеята за всички тези непознати хора, които изчезват от света.
Когато бях малка си мислех, че ако никой от семейството ти или приятелите ти не знае, че си мъртъв, то тогава все едно наистина не си умрял.
Хората често си въобразявят най-доброто и най-лошото за теб.
А, ето го, май е този. Да, този е, този си спомням най-добре.
Била е едва на 13, когато е починала.
Това значеше много за мен тогава, защото бях горе-долу на същата възраст, когато го видях.
Сега съм 10 години по-голяма, а тя предполагам е все още на 13.
Странно е.
Ето го Дунав, ето там.
Това е реката, нали?
-Да.
Страхотно е.
Да, много е красиво.
Имаме си... имаме си залез тука.
-Да
Имаме си виенско колело.
Мисля, че сега би било...
-Какво?
-Ааа, нали разбираш...
Искаш да кажеш, че искаш да ме целунеш?
-Знаеш ли какво?
-Какво?
Мисля, че всъщност няма значение в кое време си роден.
Вземи родителите ми например. Били са гневни, млади, хора от май' 68, бунтували са се срещу всичко.
Нали се сещаш. правителство, консервативното си католическо минало,
имам предвид, че аз съм родена малко след това, а баща ми постепенно става преуспял архитект и те започват да пътуват по света,
където той строи мостове и кули и т.н. Имам предвид, че всъщност нямам от какво да се оплача.
Нали разбираш, обичат ме повече от всичко друго на света и съм била отгледана с цялата свобода за която са се борили.
Но въпреки това, сега аз трябва да водя друг тип борба.
Пак трябва да се борим със същите неща,
но всъщност
не знаем кой, или какво е врагът.
Не знам всъщност дали изобщо има враг.
Нали разбираш, искам да кажа, че родителите на всеки го прецакват.
Родителите на богатите им дават прекалено много, на бедните прекалено малко.
Прекалено много внимание, недостатъчно внимание.
Или са ги напуснали, или пък са останали и са ги научили на погрешните неща. Или нещо такова.
Искам да кажа, че мойте родители са просто двама души, които не са са харесвали много,
но са решили да се оженят и да имат дете,
и правят всичко възможно за да се държат добре с мен.
-Родителите ти разведени ли са?
-Да. Най-накрая.
Трябваше да го направят много отдавна, но останаха заедно заради доброто израстване на сестра ми и на мен, благодаря ви много.
Помня как майка ми ми каза веднъж, каза ми го право пред баща ми, бяха се скарали сериозно,
че той всъност не ме е искал,
че всъщност бил бесен като разбрал, че тя е бременна с мен,
нали разбираш, че аз съм една голяма грешка.
И мисля, че това всъщност оформи начинът ми на мислене. От тогава винаги гледам на света като на място, където всъщност не би трябвало да бъда.
-Това е толкова тъжно.
-Не, всъшност
постепенно започнах да се гордея с това.
Нали разбираш, че живея по собствена воля, или нещо такова.
-Като че ли скапвам "Големият Купон".
-Интересна гледна точка.
Мойте родители все още са женени, и мисля, че са много щастливи.
Но мисля, че е здравословно да се бунтуваш срещу всичко дошло преди теб.
Знаеш ли, чудех се напоследък. Познаваш ли някой, който има щастлива връзка?
Ъъъ, да, рабира се. Познавам щастливи двойки.
Но мисля, че те се лъжат един друг.
Хммм. Възможно е.
Хората могат да живеят живота си в лъжа.
Баба ми беше омъжена и винаги съм мислел, че живее прост, неусложнен любовен живот.
Но наскоро ми призна, че е прекарала целия си живот
мечтаейки за друг, в когото винаги е била влюбена. Просто е приела съдбата си.
Толкова е тъжно.
Но в същото време се радвам, че е имала всички тези чувства, които никога не съм предполагала, че ще има.
Гарантирам ти, че така е било по-добре.
Ако е имала възможност да го опознае наистина, убеден съм, че в даден момент той щеше да я разочарова.
Откъде знаеш? Ти не ги познаваш.
Знам, знам. Но просто хората имат навика да слагат роматични проекции на всичко. А те не са базирани на нищо реално.
-Романтични проекции?
-Да.
Така значи, Г-н. Романтика горе във виенското колело. О, целуни ме, залезът, о, толкова е красив.
Добре, добре. Кажи ми за баба ти. Какво ми казваше за нея?
Хей... виж ги тия.
'Хей Ханс, трябва да ти призная нещо.
Не нося бельо под това чудо.
'Наистина ли?' 'Това плаши ли те?
-Мога ли да ти кажа една тайна?
-Да.
-Ела тук.
-Какво?
-Виж тази гадателка. Интересна е, нали?
-Да.
-О-оу.
-Какво, какво?
-Погледнах я в очите.
-Нали не идва насам?
-Идва.
-О, не. Мамка му.
-Господи. Искате ли да ви гледам на ръка?
-Не, не.
-Не? Сигурен ли си?
-Сигурен съм.
-А вие, искате ли да ви гледам на ръка? (немски)
-Ааа, на френски, английски?
Искате ли да ви гледам на ръка?
Да, колко струва?
За теб, петдесет. Ок?
Ок.
Била си на пътешествие и това място е чуждо за теб.
Ти, ти търсиш приключение.
Приключение във въображението ти.
Интересуваш се от женската сила,
дълбоката женска сила и сътворяващото начало.
Ти се превръщаш в тази жена.
Трябва да се отдадеш на странностите на живота.
Само ако постигнеш покой със себе си,
ще откриеш истинската връзка с другите.
Този човек чужд ли е за теб?
Май да.
Ще бъдете добре. Той се учи.
Ок. Парите.
И не забравяйте, вие и двамата сте звезди.
Защото звездите експлоадират преди милиарди години,
и образуват всичко което е този свят.
Всичко което знаем,
е звезден прах. Затова не забравяйте, че вие също сте звезден прах.
Значи всико това е много хубаво, нали разбираш, че всички сме звезден прах
и че ти си превръщаш в тази страхотна жена, нали,
но се надявам, че не приемаш всичко това по-сериозно от хороскопа в сутрешния вестник.
Какво искаш да кажеш?
Тя знаеше, че съм във ваканция и че не се познаваме и че аз ще се превърна в една страхотна жена.
А какви бяха тези глупости, че аз се уча?
Малко е снизходително, не мислиш ли?
Тя дори не се опитваше да ме прекара.
Ако на опортюнисти като тази някога им се наложи да кажат истината, сигурно ще останат без работа. Нали разбираш, искам поне веднъж
да видя някоя дърта малка бабичка
да спести всичките си пари и да отиде при гадателката,
и да седне там, развълнувана от това, че ще чуе бъдещето си и гадателката да каже:
Хм, хм. Утре и всички дни, които ти остават
ще бъдат точно като днешния
Една скучна колекция от часове. И няма да почувстваш никакви нови страсти и няма да имаш нови мисли и няма да пътуваш никъде повече,
и като умреш, абсолютно никой няма да си спомня за теб.
50 шилинга, ако обичате.
Ето това бих искал да го видя.
Малко е странно, не мислиш ли? Как тя изобщо не те забеляза. Чудя се защо.
Тя беше, беше наистина мъдра и съсредоточена, не мислиш ли?
Знаеш ли, че наистина ми хареса това което каза?
Естествено, че ще ти хареса. Ти си плащаш и получаваш нещо, което те кара да се чувстваш добре.
Ако искаш, сигурно има някой западанал район на Виена откъдето можем да си купим трева или нещо такова,
А? Искаш ли?
Толкова си...
Звезден прах, звезден прах.
Абсурден!
Ето една изложба.
Май ще я пропуснем. Отваря чак другата седмица.
Да... така мисля. 480 00:41:18,300 --> 00:41:20,300 Всъщност видях това преди няколко години в един музей
и го зяпах, и зяпах. Зигурна съм зяпала към 45 минути.
Обичам го. La voie ferйe. Ааа...
Харесвам начинът по който хората като че ли се сливат с фона
Виж тази.
Като че ли околната среда
е по-силна от хората.
Човешките му фигури са толкова преходни. Смешно е.
Преходни?
Преходни.
-Мислиш ли, че е отворено?
-Не знам, дай да видим.
Преди няколко години бях в една стара църква с баба ми в Будапеща
И въпреки, че не приемам повечето религиозни неща винаги се разчувствам като видя всички тези хора
които идват тук, изгубени в болка, вина, търсещи някакви отговори.
Невероятно е как едно място може да обедини толкова много болка и радост за толкова много поколения .
Близка ли си с баба ти?
Да.
Мисля, че съм близка с нея защото винаги...
винаги съм имала това странно чувство, че съм стара жена, легнала съм и чакам да умра.
Нали разбираш, че животът ми
е просто нейните спомени, или нещо такова.
Това е страхотно. Искам да кажа,
че аз също винаги мисля за себе си като за това 13-годишно хлапе, което просто не знае как да порасне и се преструва,
че живее моя живот, и си води бележки за когато наистина ще му трябва да го живее.
Като че ли съм на репетиция в училищния театър.
Това е смешно.
Значи горе на Виенското колело са били
една стара жена, която целува едно малко момче, така ли?
Занеш ли нещо за квакерството, за квакерската религия?
Не, не много.
Значи, веднъж бях на една квакерска сватба - беше страхотно.
При тях двойката влиза и коленичи пред цялото паство,
и просто седят един срещу друг и се гледат,
и никой не говори, освен ако не чувства, че бог му внушава да говори или просто да каже нещо.
И така след около час
зяпане един друг, те вече са женени.
Това е красиво. Харесва ми.
Това е ужасна история.
Какво?
Това не е най-подходящото място да я разкажа, но...
Кажи де?
Ами, веднъж се возехме с един приятел,
беше голям атеист, та спряхме на една място до някакъв бездомник.
Приятелят ми взе една 100 доларова банкнота и се подаде през прозореца
и казва на бездомника, "вярваш ли в бог?"
Човека погледна приятеля ми, след това погледна парите,
помисли малко и каза, "Ъъъ,
"Да, вярвам". И моя приятел каза: "Грешен отговор", и отпрашихме.
Гадно, нали?
Да, доста...
Щеше ли вече да си в Париж, ако ..., ако не беше слязла с мен?
Не, не още. Ти какво щеше да правиш?
Сигурно щях да се мотам по летището, да чета стари списания и да плача в кафето си, понеже не си дошла с мен.
Всъщност, мисля, че вероятно щях да слезна в Залцбург с някой друг.
Така ли? Аха, разбирам. Значи аз съм тъпия американец който за кратко е оцветил скучното ти платно.
Прекарвам си страхотно.
Наистина ли?
Да.
Аз също.
Радвам се, че никой не знае къде съм и не познавам никого, който те познава и би ми казал нещо лошо за теб.
Да.
Аз ще ти кажа някои лоши неща. Да, сигурен съм.
Знаеш ли, слушаме толкова много глупости за хората. Винаги се чувствам като главнокомандващ на армия, когато започна да излизам с някого,
подготвям стратегията и маневрите, откривам слабите му места, какво би го наранило, прелъстило.
Ужасно е.
Ако бяхме заедно непрекъснато, кое мислиш би било първото нещо в мен, което би те ядосало?
-Не, о, не, не, На този въпрос не отговарям, не.
-Защо?
Просто преди време излизах с едно момиче, което все ме питаше, "Какво в мен те нервира?".
И аз накрая й казах, че виждаш ли, не мисля, че можеш да понасяш много добре критика.
Тя побесня и скъса с мен директно. Това е истинска история.
Всъщност всичко което тя искаше бе да има извинение да ми каже какво тя мисли, че не е наред с мен,
нали разбираш. И ти ли това искаш?
Какво?
Нещо в мен те притеснява?
Не.
Всичко е наред. Кажи ми. Какво има? Какво те притеснява в мен?
Нищо, абсолютно нищо.
Добре, ами ако трябва нещо да те притеснява, какво би било?
Ако наистина трябва да има нещо, ако трябва да помисля за да го отркия...
като че ли не харесах много реакцията ти при гадателката. Беше като петел в атака.
Петел в атака?
Да.
Бил съм петел в атака?
Беше като малко момче, което реве защото цялото внимание не е насочено към него.
Добре, слушай сега, тази жена просто те ограби, ясно?
Беше като малко момче, което плаче, защото майка му не иска да му купи млечен шейк или нещо друго.
Не ми пука какво ще каже тази жена за каквото и да било.
Здравейте?
Какво?
Ааа, аз разибрам малко, но той не разбира нищо, съжалявам.
Ок, значи мога ли да ви задам един въпрос?
Да.
Искам да сключа една сделка с вас.
Вместо да ви моля директно за пари, ще ви помоля да ми кажете една дума.
Давате ми една дума и аз я взимам и написвам стихотворение
в което да присъства думата.
И ако го харесате, ама наистина го харесате и чувствате, че добавя нещо към живота ви по някакъв начин,
тогава можете да ми платите колкото поискате.
Ще пиша на английски, разбира се.
Добре.
Ок, страхотно.
Съгласни? Изберете дума.
Хмммм...
Една дума, ъъъ... млечен шейк.
Млечен шейк? Добре, точно щях да кажа петел, но добре. Млечен шейк.
Млечен шейк? Добре, млечен шейк.
Добре, ние просто ще...
Добре.
Какво да кажа? Този виенски вариант на просяк ми харесва.
Хареса ми това което каза, за стихотворението, което добавя нещо към живота ти, нали?
Да. Та, това преди малко първата ни кавга ли беше?
Не...
Да, мисля, че беше.
Е, дори и да сме се скарали малко. Защо всички мислят, че конфликтът е нещо лошо?
Много хубави неща произлизат от един конфликт.
Да, да. И аз така мисля.
Не знам, винаги съм си мислил, че ако мога да приема фактът, че животът ми просто е трябвало да бъде труден,
че това е което трябва да се очаква от живота, тогава не бих се нервирал толкова за това
и просто щях да се радвам когато нещо хубаво се случи.
Може би точно затова съм още в училище. По-лесно се намира нещо срещу което да се бориш.
Да, ами всички ние имаме толкова конкурентност вътре в нас...
...Разбираш ли, мога да се занимавам с нещо абсолютно незначително,
ъъъ, като да играя дартс например, или пък билярд, когато изведнъж нещо става в мен,
и чувам един глас "Трябва да победя!"
Заради това ли се опита да ме свалиш от влака? Заради конкурентността?
Какво имаш предвид?
Добре, ето сихотворението.
А, добре.
Ще ни го прочетеш ли?
Разбира се.
Измамна мечта.
Мигли като лимузина
Бейби, с красивото си лице
Пусни една сълза в чашата ми с вино
Погледни в тези големи очи
Виж какво значиш за мен
Сладки торти и млечни шейкове
Аз съм един измамен ангел.
Парад на въображението.
Искам да знаеш това което мисля.
Не искам вече да налучкваш.
Ти не знаеш откъде идвам.
И не знаем накъде отиваме.
Изстреляни в живота.
Като клони в реката.
Плаващи надолу.
Хванати в течението.
Аз ще нося теб. Ти ще носиш мен.
Би могло да бъде така.
Не ме ли познаваш?
Не ме ли опозна?
Страхотно. Благодаря.
Благодаря, човече
-Ето, заповядай.
-Благодаря.
Благодаря ви.
Късмет, човече.
Bye.
Страхотно е, нали? Да, да.
Какво има?
Знаеш ли, той сигурно не го е написал току така. Имам предвид, естествено, че го е написал, но вероятно той просто вкарва думата в готово стихотворение, еди к'во си "млечен шейк"...
Какво искаш да кажеш?
Нищо, много ми хареса, беше страхотно.
Знаеш ли какво ме побърква?
Какво?
Всички хора които казват колко е велика технологията, и как спестява време.
Но за какво ни е това спестено време, ако никой не го използва? Ако се превръща в още напрегната работа.
Да.
Имам предвид, че никога няма да чуеш някого да казва "Времето, което спестих, използвайки текстообработващата си програма, ще оползвотворя като отида в Дзен-будистки манастир." Никога няма да чуеш нещо такова.
Времето и без това е толкова абстрактно.
Това момиче ли гледаше?
Какво? Какво?
Нищо.
Искаш ли да влезем?
Какво?
Искаш ли да влезем?
Да. Това е клуб, нали?
Да.
-Влизаме ли?
-Да.
Здрасти.
50 шилинга.
За всеки.
Имам сто. Ето, аз ще платя.
Ще те черпя бира тогава. Благодаря.
Ще ме черпиш бира?
Да
Мислиш ли, че уискито е скъпо тук?
Мамка му!
Добре, ааа, не сме говорили за това все още, но излизаш ли с някого?
Имаш ли си гадже, който те чака в Париж или нещо такова?
Не, в момента не.
В момента не, но си имала!
Скъсахме преди шест месеца.
Преди шест месеца значи.
Да.
Съжалявам. В смисъл, не съжалявам чак толкова. Но разкажи ми все пак.
Ааа, не. В никакъв случай, не мога. Наистина е страшно, ама страшно скучна история.
Хайде де, разкажи ми.
Добре де. Бях наистина разочарована.
Мислех си, че този ще се задържи за по-дълго. Имам предвид, че беше наистина
много глупав, грозен, зле в леглото, алкохолик,
-нали разбираш
-Истински шампион.
Да. Всъщност правех му услуга като излизах с него,
а той взе че ме напусна, казвайки, че съм го обичала прекалено много,
че съм блокирала артистичния му мироглед и някакви такива простотии.
Както и да е, бях наранена и станах
тотално обсебена от него.
Затова отидох на психоаналитик и излезе,
че съм написала една кратка и глупава история за една жена, която се опитвала да убие гаджето си и
как щяла да го направи, с всички заплетени подробности на убийството,
и как щяла да се измъкне и...
Тя щяла да убие гаджето си?
Да.
Да, щяла да го направи. Имам предвид, че аз не бих го направила никога, но това просто беше нещо, което бях написала, нали разбираш.
Добре, разбирам.
Но както и да е, смотаната психоаналитичка повярвала на всичко което й разправях и то още на първата ни среща.
И тя каза, че трябва да се обади в полицията.
Трябвало да се обади в полицията?
Да. Трябвало да се обади, мамка му!
Беше напълно убедена, че наистина ще го направя,
дори и след като й бях обяснила, че това е просто нещо което съм написала.
Беше ме зяпнала в очите и каза "Начинът по който го каза, знам че ще го направиш, заради начина по който го каза".
Беше абсолютно откачена. Това беше първата ни и последна среща.
И какво стана след това?
Успях да го забравя напълно.
Но сега съм обсебена от мисълта, че ще умре при някакъв нещастен случай или пък на хиляди километри разстояние,
и аз ще бъда обвинена.
Защо те обсебват хора,
които не харесваш особено, в смисъл че...
Не знам.
Ами ти?
Какво?
Излизаш ли с някоя?
Хммм, странно как успяхме да избегнем тази тема толкова дълго време, нали?
Да, но сега ти трябва да ми кажеш.
Знаеш ли, аз възприемам любовта като един вид бягство за двама души които не знаят как да бъдат сами,
или пък, абе смешно е. Хората винаги казват, че любовта е тотално самопожертвователно, раздаващо чувство, но ако се замислиш, всъщност няма нищо по-егоистично.
Да, знам. Значи,
тя просто скъса с теб?
Какво?
Звучиш като че ли току що си бил наранен или нещо такова.
Не.... така ли звуча?
Да.
Добре. Ъъъ,
Така, голямо признание.
Трябваше май да ти кажа по-рано, но
нали разбираш... Не дойдох в Европа просто
да се шматкам, да чета Хемингуей в Париж и простотии от тоя род.
Цяла пролет спестявах за да мога да дойда в Мадрид и
да прекарам лятото с приятелката си, която беше...
Приятелката ти?
БИВШАТА ми приятелка, която беше последна година в някаква тъпа програма по история на изкуството.
Та дойдох аз тук, събрахме се, най-накрая, и първата ни вечер заедно излезнахме на вечеря,
ааа, с шест от нейните приятели.
Педро, Антонио, Гонзало, Мария, Сузи, от вкъщи, нали разбираш.
В общи линии тя успя да избегне да остане насаме с мен през първите дни и аз останах известно време,
просто за да свикна с мисълта, че тя не е искала да идвам.
След това си купих билет за най-евтиния полет обратно за САЩ, който е утре от Виена,
но имах 2-3 седмици дотогава. Та си купих този билет за цяла Европа, и така.
Знаеш ли кое е най-лошото нещо когато някой къса с теб?
Това е когато се сетиш колко малко всъщност си мислил за хората с които си се скарал,
и разбираш, че те също мислят толкова малко за теб.
Мислиш си, че и двамата ви боли, когато всъщност, те просто се радват, че вас ви няма вече.
Знам.
Трябва да гледаш ярки цветове.
Какво?
Това е което ми каза психоаналитичката. Плащах и по 900 франка на час, за да слушам, че съм склонна към убийство маниачка,
и че мога да превъзмогна обсебването си като се концентрирам върху ярки цветове.
Сериозно, и имаше ли ефект?
Ами,
Не ти помогна за флипера, нали?
Не. Е поне не съм убила никого напоследък.
Напоследък? Супер, това е страхотно, значи си излекувана.
Знаеш ли, че има един вид маймуни, които непрекъснато правят секс, нон-стоп, разбираш ли.
И те се оказали, най-малко склонни към насилие, най-миролюбивите, най-щастливите и т.н., та искам да кажа,
че да кръшкаш не е толкова лошо.
За маймуните ли говориш?
Да. Говоря за маймуните.
А, и аз така си помислих.
Защо?
Знаеш ли, тази теория не я бях чувала, но ми прилича на
съсвършеното мъжко оправдание за кръшкане.
Не, не, не. Женските маймуни също кръшкат. Всички кръшкат.
Добре, това вече е супер. Знаеш ли, имам ужасната параноична мисъл,
че феминизма е бил измислен главно от мъжете, за да могат да покръшкат още малко.
Нали рабираш, жени, освободете съзнанието си, освободете тялото си, спете с мен. Всички сме щастливи и свободни, докато
аз мога да чукам колкото си искам.
Добре, добре. Но може би, възможно е да има нещо биологично тука.
Имам предвид, че ако имаме самотен остров на който има
99 жени и само един мъж, за една година, има възможност да видим 99 бебета.
Но ако имаме остров с 99 мъже и дамо една жена, за една година възможността е да видим само едно бебе. Така че...
Добре. Знаеш ли какво?
Какво?
Мисля, че на този остров ще останат може би само около 43 мъже.
Защото те биха се избили помежду си, за това кой да чука горката жена.
А на другия остров, щеше да има 99 жени, 99 бебета,
и никакъв мъж,
защото щяха да се обединят и да го изядат жив.
Така ли?
Точно така.
Сериозно? Добре..., мисля, че тук имаме нещо. Мисля, че на определно ниво в себе си жените имат желание да унищожат мъжа.
Веднъж си ходехме по улицата с бившата ми приятелка, нали разбираш, и минахме покрай едни четирима неприятни, големички типове,
които стояха до един Шевролет Камаро,
и един от тях естествено подвикна "Хей бейби, страхотен задник."
Та аз си помислих, "Kакво толкова, няма да се впрягам за нещо такова".
Пък и те са били четирима, нали така?
Да, те са четирима, но тя се обръща и им казва "Я се шибайте бе скапаняци".
И аз изстинах, защото те няма да дойдат да сритат нейния задник, та нали се сещаш кой беше избутан изведнъж на фронта?
Разбираш ли какво се опитвам да кажа? Жените казват, че мразят когато с тях се държат собственически и закрилнически,
но когато им изнася, ще ти разправят, че не си никакъв мъж, че си някаква мижитурка и т.н.
Знаеш ли какво? Не мисля, че жените наистина искат да унищожават мъжете, а дори и да го искат... не успяват да го направят.
Разбираш ли? Дори съм сигурна, че мъжете унищожават жените, или поне са способни на това... много повече от жените...
Всъщност, много е депресиращо, не мислиш ли?
Какво? Искаш ли да не говорим за това?
-Да. Наистина мразя това. Нали разбираш, мъже-жени, всъщност е...
-Да... няма край, като че ли...
Като плоча, която прескача.
Да.
Всяка двойка е водила този разговор безброй пъти.
И никой до никъде не е стигнал.
Веднъж гледах документален филм за това. Това е танцът на раждането.
Танц на раждането.
Да.
Да й дам ли пари?
Да.
Всичко интересно струва малко пари. Казвам ти.
Танц на раждането значи? На мен повече ми приличаше на танц на размножаването.
Не, наистина. Жените са го танцували при раждане. В някои части на света още го има.
Сериозно?
Да. Бременната влиза в палатката, а жените от племето танцуват около палатката,
и приканват бременната да танцува с тях... за да мине раждането по-безболезнено.
Да...
И когато се роди бебто, всички танцуват за да го отпразнуват.
Уау. Не мисля, че майка ми щеше да се навие на това.
Харесва ми идеята на танца като обща функция на живота, нещо в което всички участват.
Да, знам. Разправяли са ми за някакъв старец, който гледал как група младежи танцуват.
И си казал, "Колко красиво. Опитват се да се отърсят от гениталите си и да станат ангели".
Това ми хареса.
Добре. Един въпрос. Когато жените танцуват, подтиквани от дълбока духовна, вътрешна необходимост,
Къде са мъжете?
Навън ли сме да търсим храна? Не сме ли поканени? Нямате ли нужда от нас? Какво става?
Мъжете са късметлии, че не им отхапваме главата след съвкупление. Някои насекоми го правят, като паяци и други.
Ние поне ви оставяме да живетте. От какво се оплаквате?
Да. Официално това е шега, но всъщност има нещо в нея, и ти го знаеш. Непрекъснато говориш за такива неща.
Какво?
Да, така е.
Не, не, не, чакай малко. Тук говорим сериозно вече. Имам предвид, че...
Аз винаги чувствам натиска от това, че съм силната и независима икона на женствеността и без да го правя да изглежда като че ли
целия ми живот се върти около някой мъж.
Но да обичаш някой и да бъдеш обичан означава толкова много за мен.
Ние винаги се майтапим с това.
Но нима всияко което правим през живота си не е просто начин да бъдем обичани малко повече?
Хммм. Да,
Не знам.
Понякога си мечтая да бъда добър баща и добър съпруг,
и понякога тази мечта ми изглежда толкова реална.
Но пък друг път,
ми изглежда глупаво, струва ми се, че би съсипало целия ми живот.
И това не е просто страх от ангажиране, или че съм неспособен да се грижа за някого или да обичам,
защото мога да го направя.
Просто ако трябва да бъда абсолютно честен пред себе си,
Мисля, че бих предпочел да умра, знаейки, че съм бил наистина добър в нещо,
че съм се усъвършенствал в някаква област,
отколкото, знаейки, че съм имал едно хубава, всеотдайна връзка.
Да.
Но пък преди работех при един възрастен човек и веднъж той ми каза, че е прекарал целия си живот, мислейки за кариерата и работата си...
и че е на 52 и внезапно е разбрал, че всъщност никога не е дал нещо истинско, нещо от себе си.
Животът му преминал без грижа за някого или за нещо.
Почти плачеше докато ми говореше това.
Знаеш ли, мисля, че ако наистина има някакъв бог, то той не би бил в никой от нас.
Не в мен или в теб...
Просто в малкото разстояние помежду ни.
ако наистина има някаква магия на този свят, тя трябва да бъде в опита да разбереш някого, да споделиш нещо.
Занм, почти невъзможно е да успееш, но...
на кого му пука всъщност?
Отговорът трябва да е в опита.
Всъщност наистина мисля, че тази цивилизация се разпада. Само виж обслужването.
Къде е сервитьорката? В Ню-Йорк щеше да е безработна.
Добре, сега ще се обадя на най-добрата си приятелка в Париж, с която трябва да обядвам след 8 часа.
Ок?
Ок.
Дзъъъън-дзъъъъън. Дзъъъън-дзъъъъън. Дзъъъън-дзъъъъън. Айде вдигни де!
Какво?
Вдигни телефона.
Ааа, ало?
Ало?
Ммм. Хммм.
Вани? Тук е Лина.
Аааа...
Как си?
Добре, а ти?
Вани, ваканцията ми е невероятна!
Ааааа...знаеш ли, напоследък работих върху английския си, искаш ли да говорим на английски?
Да, добре, добра идея.
Хммм... Не мисля, че ще успея да дойда за обяд днес, съжалявам. Аз...
Срещнах едно момче във влака и слезнах с него във Виена. Още сме тук.
Ти луда ли си?
Вероятно.
Ние..той австирец ли е, от там ли е?
Не, не, не.
И той само минава оттук. Американец е. Утре сутринта се прибира вкъщи.
И защо слезе с него от влака?
Ами... той успя да ме убеди.
Всъщност бях готова да слезна с него от влака след като си поприказвах малко с него.
Беше толкова сладък. Нищо не можех да направя.
Бяхме във вагон-ресторанта и той започна да разказва за себе си, когато е бил малък, как е видял призракът на баба си.
Мисля, че тогава си паднах по него.
Просто редставата за това малко момче с всички тези красиви мечти.
Той ме заплени.
Хммм
А е и толкова сладък! Има красиви сини очи,
хубави големи устни,
мазна коса, харесва ми.
Височък е и малко непохватен.
Харесва ми да усещам очите му върху себе си когато гледам настрани.
Целува се малко като юноша, толкова е сладко.
Какво?
Да, целунахме се. Беше толкова прекрасно.
Колкото повече време минаваше, толкова повече го харесвах.
Но имам чувството, че го е страх от мен. Знаеш ли, казах му историята за жената, която убива бившото си гадже.
Сега сигурно умира от страх. Сигурно си мисли, че съм някаква манипулираща, тормозеща, лоша жена.
Само се моля да не си мисли, че съм такава, защото ти ме знаеш,
Аз съм най-безобидното същество.
Единственият човек, когото бих могла да нараня, съм самата аз.
Не мисля, че го е страх от теб.
Мисля, че е луд по теб.
Наистина ли?
Искам да кажа, че те познавам отдавна, и имам добро предчувствие. Ще го видиш ли отново?
Не сме говорили още за това.
Добре, сега е твой ред. Ти се обади на твоя приятел. Ок?
Добре, добре. Хммм...
Ъъъ, дзъъън-дзъъън-дзъъън. Обикновено ми отговаря телефонния секретар. Дзъъъъъън.
Хей пич, кво става?
Ъъъъъ... Хей, Франк, как си? Радвам се, че си вкъщи.
Супер. Как беше в Мадрид?
Ааа, Мадрид... беше скапан! Лиза и аз, нали се сещаш, осъществихме дълго-отлаганото ни скъсване.
Ей. Лошо. Но аз ти казах, нали?
Да, добре. Знам, че това с дългите разстояния никога не успява.
В Мадрид бях само 2-3 дни.
Взех си евтин билет от Виена... но, ъъъ,
всъщност не беше чак толкова евтин. Но аз просто...
Не можех да си дойда вкъщи направо.
Не исках да виждам никой, когото познавам, Просто исках да бъда призрак. Абсолютно анонимен.
И сега добре ли си?
Да. Да, не, не, не, да, страхотно съм, направо страхотно! Точно това е, аз съм...
В екстаз съм. И ще ти кажа защо.
Срещнах някого. В последната си нощ в Европа, можеш ли да повярваш?
Това е невероятно.
Знам, знам. И нали знаеш как казват, че всички сме демони и ангели един на друг?
Ами тя е същински ангел на Ботичели.
Само като ми каза, че всичко ще е наред.
Как се срещнахте?
Във влака. Да, тя беше седнала до една много странна двойка, които започнаха да се карат и тя трябваше да се премести.
И седна точно срещу мен, от другата страна на пътеката.
И започнахме да си говорим, тя отначало не ме хареса особено.
Супер умна е, много чувствителна...
и красива.
А аз бях толкова несигурен в себе си.
Всичко което казвах ми звучеше тъпо.
О, човече, не бих се притеснявал за това.
Не?...
Не, сигурен съм, че тя не те е съдила.
Не... Между другото, тя е седнала срещу теб, нали така? Сигурен съм, че го е направила нарочно.
Така ли мислиш?
Да.
Ние мъжете сме толкова глупави. Изобщо не разбираме жените.
Те се държат странно. Поне по малкото от което знам за тях. Нали?
Да.
Чувствам се като че ли сме в някакъв свят на сънищата.
Да, толкова е странно.
Като че ли времето ни заедно си е наше собствено. Като че ли сами сме го създали.
Все едно аз съм в твоя сън, а ти в моя, или нещо такова.
А най-хубавото от всичко е, че цялото време официално не трябваше да го има.
Да. Може би затова изглежда толкова извънземно.
Но когато настъпи утрото, ние ще се првърнем пак в тикви, нали?
Да, знам. Но по това време, ти би трябвало да изкараш стъклената пантофка и да видиш дали ми пасва.
Сериозно?
Да.
Ще пасне.
На един приятел жена му роди вкъщи и той беше там по време на раждането и помагаше.
Та той ми каза, че в сюблимния момент, точно когато излизало бебето,
той гледал как то усеща живота за пръв път,
как поема първите си глъдки въздух...
и всичко за което си мислел било, че гледа нещо, което някой ден ще умре.
Просто не можел да се отърси от тази мисъл.
И аз мисля, че това е самата истина, --
в смисъл, че всичко е толкова преходно.
Но не мислиш ли, че точно това е
което прави нашето време, в дадени моменти, толкова важно?
Да, така. Между другото това важи и за нас, за тази вечер.
След утре сутринта, ние сигурно никога няма да се видим повече, нали така?
Не мислиш, че повече ще се видим някога?
Ти как мислиш?
Ами, хмм, мамка му, не знам. Имам предвид, че не бях планирал още едно пътуване до...
Да, и при мен е така. Живея в Париж, ти в САЩ. Разбирам абсолютно, че...
В смисъл, не бих искала да те карам да летиш. Нали мразиш да летиш?
Не ме е страх чак толкова от летене...
Ако ти можеше да дойдеш в Щатите, или ако
нали рабираш, ако ти можеше, в смисъл, че аз да дойда обратно, искам да кажа, че... Какво?
Нека просто бъдем зрели възрастни за всичко това.
А може би трябва да опитаме нещо различно. Искам да кажа, че не е толкова лошо, че тази вечер ни е единствена, нали?
Хората винаги си разменят телефонни номера, адреси, пишат си по един-два пъти, звънят си по няколко пъти...
Точно така. И постепенно всичко свършва. Мразя когато става така.
И аз мразя.
А защо всички мислят, че връзките трябва да траят вечно?
Да, защо. Глупаво е.
Значи мислиш, че имаме само тази вечер, а? Това е единствената ни вечер?.
Това е единственият начин, не е ли така?
Ами добре. Така да бъде. Никакви измами, никакви проекции. Нека просто направим тази вечер страхотна.
Добре, нека я направим.
Ок.
Би трябвало да си стиснем ръцете или нещо от сорта. Дай си ръката.
Добре. За нашата първа и последна вечер заедно,
и за часовете които остават.
Какво?
Това е... депресиращо е, нали?
Че... единственото нещо, за което ще мислим е
как ще трябва да си кажем "довиждане" утре.
Ами можем да си кажем "довиждане" сега. Така няма да се притесняваме, че ще трябва да го направим утре сутринта.
Сега?
Да. Кажи "довиждане".
Довиждане.
Довиждане.
ти имаш... Довиждане.
Чао.
Да, чао.
Добре, ето какво ще направим. Ти взимаш чашите, а аз ще отида да взема виното
-Червено вино
-Червено вино. Дадено.
-Ще можеш ли да го направиш?
-Няма проблеми.
-Пожелай ми успех.
-Добре, успех.
-Здрасти.
-Здрасти.
Ъъъ... Говорите ли английски?
Да, малко.
Малкп? Добре. Изпаднал съм в малко странна ситуация тука, та се чудех...
Виждате ли това момиче ей там?
Да...
Значи това е единствената ни вечер заедно. И, ъъъ, тя, да, добре. Проблемът е...
Проблемът е, че тя иска шише червено вино, а аз нямам никакви пари.
И се чудех дали не бихте могли да, ъъъ, да ми дадете адреса на този бар
Да, да, знам...и аз обещавам да ви изпратя парите, това би направило вечерта ни завършена.
Ще ми пратите парите?
Да.
Ръката ви?
Добре.
За най-страхотната вечер в живота ти.
Много ви благодаря
Толкова често съм била с хора и съм споделяла всички тези красиви мигове
като пътувания или стоене цяла нощ за да видиш изгрева,
и знаех, че това са специални моменти.
Но винаги имаше нещо нередно.
Бих искала да съм с някой друг. Знаех, че това което чувствам, онова
което беше важно за мен, знаех, че те не го разбират.
Но с теб съм щастлива.
Не можеш да си представиш колко важна е нощ като тази за живота ми в момента,
но тя е точно такава.
Страхотно утро.
Да, страхотно утро.
Мислиш ли, че ще имаме и други такива?
О, да, да.
Разбирам те, като казваш, че би искала някой да го няма по време на специалните ти моменти.
Просто обикновено аз съм този от когото бих искал да избягам.
Сериозно, помисли за това.
Никога не съм бил някъде,
където не съм бил.
Никога не съм целувал,
без аз да съм единия от целуващите се.
Разбираш ли, никога, ъъъ
никога не съм ходил на кино, без да съм бил един от публиката.
Никога не съм бил на боулинг, без да съм бил там и да разправям тъпи шеги.
Мисля, че затова толкова много хора мразят себе си.
Сериозно, мисля, че на тях просто им е дошло до гуша
да бъдат със себе си.
Да кажем, че ние двамата бяхме заедно непрекъснато,
тогава ти щеше да намразиш повечето от дрбните ми навици и маниери.
Както когато имаме гости
и аз абсолютно всеки път,
ще бъда, ъъъ, несигурен и ще се понапия малко,
или това, че ще казвам всеки път едни и същи псевдо-интелектуални
истории, отново и отново.
Нали разбираш, аз съм ги слушал всичките тези истории.
И естествено на мен ми идва до гуша от самия мен.
Но да бъда с теб,
ме накара да се почувствам като че ли съм някой друг.
Единственият друг нячин човек да изгуби себе си е като, нали разбираш...,
танци, алкохол,
или наркотици, или нещо такова.
Чукане?
Чу... чукане?
Да, и това е начин, да.
Знаеш ли какво искам?
Какво?
Да ме целунеш.
Добре, това мога да го направя.
Чакай!
Трябва да кажа нещо тъпо.
Добре.
Много е тъпо.
Добре.
Не мисля, че трябва да спим заедно.
В смисъл, че аз искам,
но след като няма да се видим никога повече...
ще се почувствам гадно.
Няма да знам с кого си. И ще ми липсваш.
Знам. Не е много зряло.
Може би е нещо характерно за жените. Но така искам.
Нека се видим отново.
Не, не искам да нарушавам клетвата ни, само за да можеш да ме изчукаш.
Не искам да те изчуквам, Искам да,
според мен, мисля, че...
просто трябва. Всичко ще свърши сутринта, нали?
Мисля, че трябва се видим.
Не, така става като някаква мъжка фантазия. Запознаваш се с френското момиче във влака,
чукаш я и не се виждате никога повече.
Това би била страхотна история за разказване,
Не искам да бъде страхотна история. Не искам тази страхотна вечер да е била само заради това.
-Ок?
-Ок.
Ок
Не е необходимо да правим секс. Не е кой знае какво.
Ок.
Не искаш да ме видиш повече?
Не, разбира се, че искам. Слушай, ако някой ми каже сега да избирам
между това да не те видя никога повече или да се оженя за теб,
добре, бих се оженил за теб.
И може би това са само някакви романтични глупости,
но хората са се женили и за доста по-малко.
Всъщност,
мисля, че бях решила да спя с теб когато слезнахме от влака.
Но сега след като си поговорихме толкова много, вече не искам.
Защо винаги усложнявам всичко?
Не знам.
Какво ще е първото нещо, което ще направиш като се прибереш в Париж?
Щя се обадя на нашите.
Така ли?
А ти?
Не знам... Сигурно ще отида да си взема кучето. Оставих го при един приятел.
Имаш куче?
Да.
Обичам кучета.
Сериозно?
Да.
Мамка му.
Какво?
Не знам... Пак сме в реално време.
Вярно. Мразя като стане така.
Какво е това?
Звучи като клавесин.
Я гледай...
Готино е.
Ще танцуваме под звуците на клавеисна.
Разбира се.
Уау.
Какво?
Ъъъ.... ще те снимам.
За да не те забравя никога,
както и всичко което се случи.
Ок. Аз също.
И годините ще избягат като зайци.
Какво?
Нищо.
Имам един запис на Дилън Томас,
който чете една поема на У. Одън. Има страхотен глас.
Просто е... Това е като...
Какво, какво?
Всички часовници в града
започват да тиктакат и звънят.
Но не оставяй времето да те излъже,
Ти не можеш да го победиш.
В гловоболия и грижи,
изплъзва се живота неусетно.
И времето последно се смее,
Утре, или днес.
Нещо такова беше.
Хубаво е.
Когато говореше по-рано как след няколко години,
двама души започват да се ненавиждат,
да предвиждат реакциите си,
или взаимно да им писне от навиците си.
Мисля, че при мен ще е обратното.
Мисля, че аз бих се влюбила истински само когато знам всичко за някого.
Начинът по който ще се среше. Коя риза ще облече в четвъртък.
Да знам всяка история която ще разкаже в дадена ситуация.
Сигурна съм, че точно тогава ще знам, че съм наистина влюбена.
Ей, знаеш ли какво?
Какво?
Забравихме да отидем на пиесата на ония двамата.
Пиесата?
Да.
Кравата?
Да.
Вярно, че забравихме. Ами изпуснали сме я вече.
Добре, знаеш ли кой рейс да хванеш за летището?
Да. Няма проблем.
Трябва да се кача на този
Точно тук? Трябва да се качиш тук?
Да.
Добре. Значи това беше, така ли?
Да. Ъъъ, аз наистина,
Аз, ъъъ... имам предвид, че, нали разбираш.
Да, знам какво -- Аз, ъъъ.
Да, ами... пожелавам ти приятен живот.
Забавлявай се във всияко което правиш. Работи сериозно...
Да.
Успех в училище и нататъка.
Добре.
Мразя това.
Аз също. Влакът ми тръгва всеки момент.
Да.
Чакай, слушай. Всичко което говорихме,
за това как не трябва да се виждаме никога повече? Не искам да го правя.
И аз не искам даго правя.
И ти?
Чаках ти да кажеш нещо по въпроса.
Ами защо ти не каза нещо?
Беше ме страх, че може би не искаш да ме видиш повече.
Добре, добре, виж сега. Слушай, какво... какво искаш да направим?
Може би...може би трябва да се срещнем тук, след пет години или нещо такова.
Добре, добре. Пет години. Пет години? Не е ли много дълго.
Да. Ужасно дълго е. Нещо като социологически експеримент. Какво ще кажеш за една година?
Една година. Добре, добре.
Една година.
Ами шест месеца?
Шест месеца?
Да.
Ще изпукаме от студ.
Сериозно?
Да.
На кого му пука? Идваме тук и отиваме някъде другаде.
Добре, добре.
Ъъъ, шест месеца от сега, или от снощи?
Ъъъ... от снощи. Шест месеца от снощи, т.е. от...ъъъ...16ти юни.
Значи девети коловоз, шест месеца от сега, в шест часа през нощта.
Декември.
Декември, да, добре. Слушай сега, за теб е просто пътуване с влака,
но аз трябва да прелетя до тук и такива работи,
но ще бъда тук.
Добре, аз също.
Добре.
И няма да си звъним или да си пишем...
Не...
Не.
Депресиращо е.
-Да, добре.
-Добре.
Добре, влакът ти тръгва, Кажи довиждане.
Довиждане.
Довиждане.
Чао.
Чао.