A Simple Plan (1998) Свали субтитрите
БИЛ ПАКСТЪН
БИЛИ БОБ ТОРНТЪН
БРИДЖИТ ФОНДА
ПЛАН БЕЗ ГРЕШКА
Участват още: ГАРИ КОУЛ
БРЕНТ БРИСКО
БЕКИ АН БЕЙКЪР ЧЕЛСИ РОС и др.
Оператор АЛАР КИВИЛО
Когато бях малък, помня, че баща ми казваше:
"Какво му трябва на човек, за да е щастлив?"
Най-сетне! Довечера е Нова година!
Извинявай, че закъснях.
- Нищо, покрих те.
Чака да обесят и последното куче ли?
Няколко прости неща.
Съпруга, която обича, Прилична работа,
приятели и съседи, които го харесват и уважават.
И за известно време,
дори без да го съзнавам,
имах всичко това.
Бях щастлив човек.
По романа на СКОТ СМИТ
Здравей, Том. Нали говорихме днес да си тръгна по-рано?
Семейни задължения.
МЕЛНИЦА "ДЕЛАНО" ФУРАЖ И ЗЪРНО
Здравей, Ханк!
- Здрасти!
Весели празници. Накъде сте тръгнали?
Да се пързаляме.
- Да дойда ли и аз?
Моля ви!
Здравей, Карл.
- Весела Нова година.
Трябва да искаш пари за това.
Ще изкарам повече от шерифската ми заплата.
Сценарий СКОТ СМИТ
Скъпа, аз съм!
САМ РЕИМИ
Как се чувстваш днес?
- Добре.
Божичко.
- Днес риташе доста силно.
Олеле!
Май те чака дълъг следобед.
Води и Лу със себе си.
- Браво.
Аз ще си стоя вкъщи и ще се излежавам.
Хей, Джейкъб!
Защо си го взел?
- Иска да го закарам до тях.
Доста трябва да се отклоним.
Ще го закараме, щом свършим, какво толкова?
Ханк, трябва да изринеш снега пред къщата си.
Ще ти платя, ти да го изринеш.
Хитрец!
Виж я само.
Как си, миличка?
Аз ли да ги нося?
- Не, ще увехнат.
Кажи "здрасти" на Мери-Бет.
- Здрасти!
Поздрави и Лу.
- Здравей, Лу.
МИЧЪЛ
Още някой е идвал.
Аз ги донесох.
Кога?
Да не мислиш, че трябва да идваме само на датата?
Какво ти става?
- Не знам.
Джейкъб, виж! Ще си напиша името!
Чакай да извадя господин Джонсън.
Ще ти помогна.
И знаеш ли какво вика онзи?
- Че е счупена бутилка?
Не, внимавай. Това го казва пасторът.
А каубоят...
- Казва "Муу!"
Не, това го казва минувачът. А каубоят казва:
"Г-н полицай, това е ананас!"
Схвана ли майтапа?
- Да.
Брат ти обаче не схвана.
Внимавай!
Добре ли си?
- Марш навън!
Ама че шибана работа!
Пикапът ми.
Хайде, излизай.
Мери-Бет!
Какво правиш? Тук е природен резерват.
И какво?
- Ловът е забранен. Остави пушката.
Ударих пикапа заради нея!
- И какво?
Това не е лов.
Просто събираме мъртви животни.
- Точно така!
Тича като жена ми.
- Ей, чакайте!
Не съм облечен за лов!
- Да не премръзнеш?
Мери-Бет!
Леле, колко гарвани!
Чакат нещо да умре, за да го изядат.
Шантава професия имат.
Да имахме нещо за пиене...
"Винаги готов!"
- Сега остава да се напием!
Виж го какъв е!
"Върви като мъж!"
Пийни.
- Не съм жаден.
Пиеш само след 5 часа ли?
Или се боиш да не прихванеш нещо от нас?
Ханк...
Не се занасяй!
Това може да се нарече "хвърляне-инсинуация".
Помниш ли?
Каза ми го последния път, когато се видяхме.
Можеше да кажеш само "хвърляне", но трябваше да го усучеш.
Все с твоите купешки думи!
Още ли го помниш? Беше преди цели два месеца.
Цуни ме отзад!
Господи!
- Това е самолет.
Имаше виц за пияните лекари, дето все им падал самолета.
Тъмно е, не виждам нищо. Махнете снега от предното стъкло.
Вратата заяжда.
Тук още не се вижда нищо.
Виждам пилота!
Добре ли сте?
Хей, приятел...
Помощ!
Измъкнете ме оттук!
Браво бе, Ханк.
- Чакай да махна това от него.
Ханк, видя ли гарваните?
Дали съм ги видял?
Помогни ми да изляза.
Сложи си го на раната.
Скъсал си си палтото.
- Знаех си.
Леле майко! Елате да видите!
Мамка му!
Колко ли има тук?
- Знам ли? Стодоларови банкноти.
Сакът е натъпкан догоре!
Истински пари ли са?
- Разбира се, що за глупав въпрос!
Защо са летели с толкова пари?
Бас държа, че са пари от наркотици.
Да, наркопласьорите летят с частни самолети.
Гледах го по телевизията.
- Това са мръсни пари.
Да не са фалшиви, а?
- Не, истински са.
Каквито и да са, това е работа за полицията.
Кой ще ги извика?
- Моля? Чакай да помислим малко!
Ами ако не ги предадем?
Искаш да ги задържим?
Да ги задържим! Ще пукна от смях.
А защо не?
- Защо ли?
Ще ни вкарат в затвора.
- Защо?
Това е кражба.
- От кого крадем? От него ли?
На него му е все едно.
Да, защото е мъртъв, нали?
Много смешно - все му е едно!
Да занесем сака в пикапа и все едно, че не сме били тук.
Не може, ще ни хванат!
- По дяволите!
Тогава не се забърквай.
Така ще останат повече пари за нас.
Пак ще използвам купешка дума. Да си чувал за "съучастник"?
Защо смяташ, че ще ни хванат?
- Парите са много.
Някой ще ги търси и като не ги намери в самолета, ще ни пипне!
Това са мръсни пари, а ченгетата дори не подозират за тоя мъртвец.
Никой не знае за това, освен нас.
Никой, освен нас. Все едно, че сме открили изгубено съкровище.
Намери американската мечта, а иска да се откаже от нея!
Тя се постига с труд, не с кражби.
- Толкова по-добре за нас!
Ако този е наркопласьор, значи сме като Робин Худ.
Ти имаш красива жена, чакате дете...
Не изкарваш много в мелницата.
Не искаш ли дял от парите?
- Искам, разбира се, но...
Може би има награда за онзи, който ги открие?
А може и да няма!
Слагам бас за 10 хиляди долара - само една от пачките тук,
че когато открият самолета, няма и да споменат за парите.
Защо да ги предаваме, преди да разберем дали въобще ги търсят?
Така е.
Защо да се чешем без да ни сърби? "Ако не е счупено, не го оправяй."
Ако... ако...
Схванах смисъла.
А ако ги взема да ги пазя?
За колко време?
- До пролетта, докато го открият.
А после?
Ако никой не ги търси, делим ги и напускаме града.
Защо ти да ги пазиш?
- Ако не искаш, ги предаваме.
Значи ни нямаш вяра?
Това ли искаш да кажеш?
Нямам ви, парите са много.
Ако някой дойде да ги търси, ще ги изгоря.
Да се разберем - само така ще участвам.
Това е условието.
Ще чакаме да открият самолета, после ги делим и заминаваме.
Става ли?
- Съгласен съм.
Но първо ще ги преброим.
Да, няма да е зле.
Така де, нали разбираш...
Шантава история!
Какво ще си купиш с тях, Джейки?
Нов пикап.
- Купи си нещо класическо.
Самолет "Транс Ам".
- Не съм и мечтал за това!
А ти къде ходиш?
Къде се губиш, а?
4 360 000, 4 370 000...
4 380 000, 4 390 000...
Четири милиона и четиристотин хиляди долара!
Чу ли? Погледни ги само! Какво красиво квадратче!
По колко се падат на човек?
По милион и...
- Милион и половина ли?
Какво има?
- Чу ли това?
Мамка му!
Качвайте се, аз ще се оправям. По-бързо! Покрийте парите!
Джейк, глупако, влизай в пикапа!
По-живо!
Здрасти, Карл.
- Проблеми с двигателя ли?
Не, с кучето. Хукна след лисица в гората.
Хвана ли я?
- Тръгнахме след него, но се върна.
Какво ти е на челото?
Един клон ме одраска.
Брат ти още ли е безработен?
- Да.
А Лу?
- И той.
Жалко за тях.
Е, ние ще се връщаме...
Здрасти, Джейкъб.
- Как си, Карл?
Започвах да си мисля, че ме отбягваш.
Моля?
- Седиш си в камиона, не идваш...
Не, просто навън е студено. Седях си на топло.
Е, най-добре да тръгваме...
- Каза ли му за самолета?
Звучеше като самолет.
- Какъв самолет?
Чул си самолет?
- Причуват му се разни работи.
Кажи ми, Джейк.
- Ще си тръгваме вече.
Хайде, братле, да си ходим.
Весела Нова година.
- Не ви ли трябва помощ?
Не, благодаря.
По дяволите! Много глупости си вършил, но това беше върхът!
Аз го накарах.
- Браво бе, Лу!
Щом разберат, че парите ги няма, вече ще знаят у кого да ги търсят!
Точно в това е номерът, Ханк.
Ако ги бяхме взели, щяхме да си траем.
Той не каза, че е видял самолет, а че го е чул да...
Искаш ли да изгоря парите? Не ми се влиза в затвора!
При най-малкия намек за опасност парите ще изчезнат, кълна се!
Ясно ли ви е?
"Това беше ананас!"
Сега ще си го отнеса.
Къде пропаднахте, по дяволите?
Този път чашата преля, тъпако!
Здравей, Нанси.
Не хвърляй по мен.
Не казвай нищо и на Нанси.
Рано или късно ще иска да знае откъде имам пари.
Престани, де!
- Когато решим, че е безопасно.
Това се отнася и за Сара.
- Разбира се!
Стига, де!
Изчисти стълбите, мързеливецо!
Имам сериозна причина да закъснея!
- Чао, Лу!
Сигурно ще й каже.
Не може да пази тайна.
Здравей, скъпи.
- Здравей.
Къде се губиш?
Започнах да се тревожа.
- Съжалявам.
Какво ти е на челото?
- Нищо, драскотина.
Цялата е в кръв.
Може ли да те питам нещо?
- Да, разбира се.
Да речем, че се разхождаш в гората и намериш сак с пари.
Например 4 милиона. Ще ги задържиш ли?
Разбира се, че не.
- Защо?
Това ще бъде кражба.
А ако никой не ги търси?
Дай ми го.
4 милиона долара, и никой не ги търси?
И на кого са тези пари?
- Твои.
Значи са мои? А преди на кого са били?
На банкови обирджии.
Значи парите са на банката.
А ако са... на наркопласьор?
Ханк...
Това е глупаво. Явно искаш да кажа нещо,
да се съглася с теб, но не бих ги взела.
Просто съм си такава.
Истински са.
С тях ще решим финансовите си проблеми.
Но ние не сме притеснени.
Имаш хубава работа. Тези пари не ни трябват.
Да, но никой не е ощетен, ако ги задържим.
Ако ощетим някого, тогава ще е престъпление.
Това си е престъпление, независимо дали има ощетени.
Ако те хванат...
- Няма да ме хванат.
Парите са единствената улика, а и не сме сторили нищо.
Ще изчакаме да видим.
Ако някой ги потърси, ще ги изгорим - и край.
Няма никакъв риск.
А Джейкъб и Лу?
- Парите са у мен, аз решавам.
Би било лудост...
да се откажем от тях. Може никой да не ги потърси.
Часът удари. Това не е шампанско, но...
Честита Нова година!
Трябва да върнеш част от парите.
Голяма сума. 500 хиляди.
Щом намерят самолета, ще помислят, че никой не е влизал.
Никой не би зарязал толкова пари.
Чакай малко.
А останалото ще задържим ли?
- Иди сутринта.
После ще вали и ще заличи следите ти.
Но не казвай на Джейкъб.
- Мислиш, че ще иде да ги вземе?
Просто за всеки случай.
Отсега нататък трябва да внимаваме и да предвиждаме всичко.
Добре...
Добре.
Джейкъб!
Хайде, отвори!
Отивам при самолета, да сложа пилота както си беше.
Ела с мен, ти ще пазиш.
Ако мине някой, престори се, че сменяш гума.
Няма да стане.
- Какво имаш предвид?
Гумата не е спукана.
Сече ти пипето.
Просто съм наблюдателен.
Тогава наблюдавай и се учи.
Така става.
Какво, угасна ли?
- Не, спукахме гума. Смених я.
Сложих резервната, а спуканата вече я прибрах.
Сплескана е като палачинка, но се оправихме.
Видя ли преди малко една лисица да тича към гората?
Не съм видял никаква лисица.
Как не те е ухапала по задника?
Не прави глупости, Джейкъб.
Джейкъб!
О, боже!
- Какви ги вършиш, мамка му?!
Ударих го. Гонеше някаква лисица, щеше да иде право при самолета!
Трябваше да направя нещо.
Преслушай му сърцето.
Хайде, преслушай го. Нали ще се оправи?
Май си го убил.
- Какво можех да направя?
Господи, мъртъв е!
- Не може да бъде, Ханк.
Защо не опиташ да...
Окажи му първа помощ. Масажирай му сърцето!
Направи нещо, мамка му!
- Какво правиш? Престани!
Стига, Джейкъб.
Стой мирен. Чакай да помисля.
Без паника. Минавали ли са коли?
Помисли! Минавали ли са, докато бях в гората?
Защо, Ханк?
О, боже.
- Така...
Трябва да прилича на нещастен случай.
Дръж го за краката.
Чакай, не можем да го направим.
- Как така?
Ще оставим следи и някой ще го намери.
Върни се с колата до моста. Аз ще го откарам със снегомобила.
Но трябва да стигнеш преди мен. Подмини моста, а после се върни.
Разбра ли ме?
Хайде, карай.
Нали няма да ида в затвора?
- Няма, обещавам ти.
Бързай!
- Ще се оправим, нали?
Нали ще дойдеш?
- Ще дойда. Тръгвай!
Дуайт?
Дуайт!
Брат ти...
... ме удари.
Обади се в полицията.
Доведи ги.
Какво правиш? Да се махаме, преди...
Това е глупаво. Ще стане по-лошо, ако го потулим.
Ще го извлека и ще кажем истината на всички.
За парите, и че съм...
- Не оставихме следи!
Сам решавам така! Аз, а не ти!
Ти не си го убил.
И двамата го направихме.
Какви ги говориш?
Беше жив, когато ти тръгна. Аз го удуших.
Затова ще решавам аз.
Изглеждаше достоверно.
А дори и да се усъмнят, че не е злополука,
защо ще заподозрат нас?
Следите ти водят към самолета!
- Но всеки момент ще завали.
Имаше ли кръв?
- Каква кръв?
Нали Джейкъб го е ударил! Имаше ли кръв на пътя или...
Не огледа ли?
- Огледах, но в суматохата...
Скъпа, ще завали сняг и ще покрие следите и всичко.
Снегомобилът е изхвръкнал През ръба на моста,
хвърляйки го в ледените води на Андърс Крийк.
Полицията извади трупа му малко преди 4 часа следобед.
Трагично начало на новата година за семейството му.
Връщаме се в студиото, Пол.
Игриви палета или кучета-убийци - зависи от гледната ви точка...
Не биваше да казваш на Джейкъб.
Трябваше да мисли, че го е убил.
- Плаши ли те?
Да, може да каже на някого.
- Не - това, което извърших.
Ти ли? Извършил си го, защото не си виждал друг начин.
Ти би ли направила същото на мое място?
Трябва да знам дали би го направила.
Миличък...
Чуваш ли ме, Ханк? Купувам 2 чувала смески всеки понеделник.
2 чувала седмично, 4 пъти в месеца.
Значи трябва да платя 8 чувала.
1-ви декември беше понеделник, затова бяха 5.
Казваш, че е имало 5 седмици?
- Не, 5 понеделника. Извинете.
Аз ще вдигна.
- Ханк, аз съм.
Момент. Проверете календара, ако не ми вярвате.
Трябва да поговорим.
- В момента съм зает.
Можеш ли да дойдеш във фермата? В нашата ферма.
Какво има?
- В обедната почивка.
Разбрахме ли се, г-н Шмит? Благодаря, че ни посетихте.
Не мога да дойда... Джейкъб?
Джейкъб?
Какво правиш тук?
Пази се!
Защо ме извика?
- Мисля да я откупя.
Ще я стегна, както си беше едно време.
Нали вече го обсъждахме?
Щом си разделим парите, трябва да заминем!
И какво да правя? Да се скитам самичък?
Ако останеш, как ще обясниш откъде са парите?
Ще кажем, че Сара е получила наследство.
Никой тук не познава семейството й.
Вие купувате фермата и ме оставяте да се грижа за нея.
Не е убедително.
- Мислех, че ще ти хареса.
Джейкъб...
Да станеш фермер? Моля те!
Ако си купиш ферма, трябва да я обработваш.
Трябва да разбираш от семена...
- Аз разбирам.
Торове, пестициди, напоителни канавки, времето...
Нищо не разбираш и ще свършиш като татко.
В какъв смисъл?
- Ще ти кажа.
Имаше две ипотеки и не ги изплати!
А къде отидоха парите, а?
Да не мислиш, че ги е похарчил за фермата?
Ще ти кажа къде отидоха - за обучението ти в колежа!
Да си се замислял с какво го е платил?
Не, обучението ми...
- Аз трябваше да получа фермата!
Джейкъб, целият свят е пред теб.
Не ми дрънкай глупости!
Можеш да отидеш където си поискаш.
Но аз искам това.
Искам да остана тук.
Това е моят дом, Ханк.
По дяволите...
Здравей, скъпи. Ела да ти покажа нещо.
Какво има?
- Виж какво открих.
"Трупът на наследница разпознат."
- Взели са 4,4 милиона откуп.
Разбираш ли? Мислят, че похитителите са избягали.
Някой от тях ли беше пилотът?
- Не съм сигурен.
Лицето му беше...
Това променя всичко.
- Защо?
Вече не можем да кажем, че не е кражба.
Винаги си е било кражба.
Мислехме, че са пари от дрога.
- Не, ти мислеше така.
Добре, че го научихме. Тревожех се да не са фалшиви или белязани.
Може да са белязани.
- Не, тук пише.
"Банкнотите не са били белязани."
Видя ли? Край на притесненията.
Всичко е наред.
- Сара?
Би ли дошла?
- Да, един момент.
Ще се видим довечера.
Господи!
- Хайде, Ханк, отваряй.
Защо си дошъл?
- За едно малко теглене.
Я се прибирай.
- Кучи студ е, покани ме вътре.
Но само за малко.
Слушай, утре съм на работа...
Искам си дяла.
- Какво?
Казах, че си искам парите.
Не са тук, а и няма да ти ги дам.
Това, че са у теб, не значи, че са твои.
Част от тях са мои.
Част от тях може да са твои, ако решим да ги задържим.
Нали решихме да изчакаме? Защо идваш да ги искаш?
Добре, дай само една пачка.
Само една.
А останалото ще взема по-късно.
Поискай ги още веднъж - и утре ще ги изгоря. Ясен ли съм?
Блъфираш.
- Какво?
Точно така! Един голям блъф!
Предизвикай ме, пък да видим.
Джейкъб ми довери една тайна, господин счетоводителю!
Знам какво се е случило с Дуайт Стивънс.
Прекаляваш с пиенето и...
- Искам една пачка!
Казах ти, парите не са тук. Скрих ги далеч от къщи.
Ще бъде жалко, ако някой подхвърли бележка на шерифа,
в която се загатва, че има нещо съмнително в злополуката.
Ти би ли повярвал, че току-така ще падне от моста?
Лу, не забравяй, че и ти си в кюпа.
Ако някой отиде в затвора, влизаме и тримата.
О, боже...
Парите ми трябват, Ханк.
Наистина.
Нямам пукната пара, а съм затънал в дългове.
За бога, Лу...
- Имам нужда от помощ.
Добре, почакай тук.
Ето, вземи.
40 долара?
- Само толкова имам.
Утре ще изтегля от нашите спестявания и ще ти дам.
Парите са на един ден път. Не мога да оставя Сара сама.
На цял ден път оттук?
- Точно така.
Оставих ги на съхранение в сейф.
- Какво?!
Там са на сигурно място. Не исках да са тук, ако ни заподозрат.
И как ще ни заподозрат?
- Ами ако Карл научи за самолета?
Чия беше идеята?
Е, добре.
Но щом Сара роди, ги вземаме и веднага ги поделяме.
Нали така?
Добре.
Ханк...
О, извинете. Търсех Ханк и Сара.
Отпечатъци от ходилата му.
- Господи, погледни ги само!
Имате ли бебешка седалка в колата?
Вижте кой е дошъл!
- Чакай малко. Извинете.
Подпишете, моля.
Къде си залагал?
- В казиното, и дължа пари.
Колко?
- Не знам точно...
Поздравления.
Това бебе прилича на домат.
Защо си му казал?
Рискувах главата си заради теб, а ти ме предаваш.
За какво говориш?
- Все едно сме в различни лагери.
Защо и двамата говорите за различни лагери?
И Лу ли ти го каза?
- И тримата сме в един лагер!
Избирай, още сега. На чия страна си?
Защо ме караш да избирам?
- Искам да знам!
С мен ли си, или с Лу?
За бога, човече...
С теб съм, нали си ми брат?
Купих подарък за бебето.
Е, от къщи е, не съм го купил, но...
Много е хубав. Вярвай ми, ще ти хареса.
Благодаря ти.
Това е старо мече.
- Дай да го видя.
Беше негово, когато бяхме малки.
Много мило.
- Мечето Бъди.
Ето дъщеричката ви.
Време е да я накърмите.
- Подай ми облегалката.
Благодаря.
Здравей, малката ми.
Гладна е.
Купи един диктофон.
От онези, джобен формат.
- Защо ти е?
Нека Лу каже, че е убил Стивънс.
- Какви ги говориш?
Поканете го с Джейкъб да пийнете.
Напийте го и го закарайте у тях.
Започнете да се майтапите, че ще признаете на полицията.
Нека всеки от вас си признае. Ти ще бъдеш пръв.
Джейкъб след теб, а след това запишете Лу.
Няма да се хване.
- Джейкъб ще ти помогне.
Ако той го накара, Лу ще го направи.
Дори да го запишем, кой ще повярва?
Няма значение, важното е Лу да повярва.
Щом види, че Джейкъб е на твоя страна...
Само това ти трябва.
Трябва поне да опитаме, нали? Нищо не ни струва.
Нали така?
Не искам много, просто му се обади и кажи:
"Ханк предложи да пийнем утре..."
- "Ханк предложи"?
По-добре "ние предлагаме".
- Добре, остави ме да довърша.
Кажи му, че ще делим парите, но първо ще го отпразнуваме.
Значи искаш да измамя Лу, моя приятел?
Не разбираш ли защо?
Той може да прати и двама ни в затвора.
Няма да го направи.
- Не мога да поемам рискове.
Вече имам дете...
Не мога да отида в затвора. Какво ще стане със Сара?
Какво ще правят без мен?
Искам да изхвърля елхата, вече изсъхна...
Ти не ме ли слушаш?
Как мислиш, татко не би ли искал да си помагаме?
Не говори така. Не намесвай татко в тази история.
Добре...
Ами ако кажа, че ще ти помогна да си върнеш фермата?
Става ли?
Ще ти помогна да я откупиш.
Но първо ти ми помогни.
Ако не изхвърля елхата, ще вземе да причини някой пожар.
Не го казах, за да увъртам.
Просто ти говорех за нещо наложително.
Скъпа...
Здравей, Сара.
- Здрасти, Джейкъб.
Свалих си обувките.
- Благодаря ти.
Какво ще кажеш?
- Хубава риза.
Дай да ти помогна.
Само ще ида до тоалетната.
- Върви.
Здравей, миличка.
- Защо го водиш?
Поканих го на вечеря.
Е, добре.
Много хубаво...
Значи ще го направи?
Трябваше да му обещая фермата.
Нали сте се уговорили, че...
- И къде да иде, Сара?
Какво ще прави? Ще се скита?
- Не знам, скъпи.
Но ако остане, ще ни хванат.
- Знам...
Все ще оплеска нещо.
- Разбирам те, но просто...
Щеше ми се да я получи.
Помниш ли какво направи тя?
Толкова се изплаши, че повика пожарникарите-доброволци.
А те бяха просто приятели по чашка.
Хора без работа. Та значи, те се появиха...
А той седи с парче лед на бузата.
Бяха се събрали като за сериозно произшествие.
Е, добре.
Дългът ме зове.
Вика те по бебешката радиостанция.
Помниш ли радиопредавателите, които получихме една Коледа?
Как да не ги помня.
- Помниш и най-дребните неща, нали?
Често говорехме по тях с татко.
- Да, така беше.
Все питаше какво става, притесняваше се дали сме добре.
Но да ти кажа право...
Ако беше на наше място в момента...
Щеше да стори същото.
- Да, може би си прав.
И той винаги е искал същото като нас.
Да имаме достатъчно, за да си живеем спокойно.
Щеше да постъпи като нас.
Но ти гарантирам, че ако беше още жив, нямаше да го направи.
Кое?
- Самоубийството.
Нямаше да се случи.
- Какво?
За кого говориш?
- Татко се самоуби, не знаеш ли?
Какви ги говориш?
Бил е пиян и се е заблудил...
- Нищо подобно.
Той минаваше оттам всеки ден. Не е възможно да се е объркал.
Да не мислиш, че изведнъж е забравил пътя и се е заблудил?
Мили боже.
Решил е, че парите от застраховката ще решат проблемите ни.
Чакай, чакай...
- Истина е, Ханк.
Помисли и ще видиш.
Прощавай, Ханк, не бях справедлив към теб.
Ти си малко по... Как да го кажа?
По-сериозен от човек като мен.
Понякога правиш впечатление на... голям сухар.
За някой, който не те познава, де.
За някой, който съди книгата по корицата.
Е, добре де, може би...
Може би понякога...
И аз се държа като задник.
- Ти ли? О, моля те.
Не, така си е.
Знам какво говоря.
Но - майната му. Да забравим миналото.
Съгласен?
Устройва ме.
- Каквото било, било.
Ще пусна една вода.
Не ме гледай така.
Кретен!
Мислиш, че е смешно ли?
Да ме спънеш на път към кенефа...
- Слушай, приятел...
Не съм ти приятел! Ето ги моите приятели.
Ти не си ми приятел, мамка ти! Що не дойдеш?
Ела ми, де!
Ела отвън да се разберем!
Ще помета тротоара с теб!
Май напълни гащите, а?
- Я се махай оттук!
Слушай, ако ще пикаеш, пикай отвън.
Та значи, тоя образ излиза отпред...
И казва: "Знаете ли..."
"Човекът си беше добре, но като си изкълчи ръката, умря!"
Схвана ли?
И аз знам един виц.
Един стар пияница разказвал вицове на пияните си приятели.
Жена му, за разлика от него, била на работа на другия ден.
И тъй й писнало, че слязла долу и му казала:
"Ако не млъкнеш, ще си търсиш друга къща!"
Ясна ли съм?
Миличка, недей така...
Какво чакаш? Няма да висим тук цяла нощ!
Няма да го направя.
- Какво?
Не е честно.
- Нали се разбрахме?
Просто не е справедливо.
По дяволите!
Ще говорим по-тихичко.
Вбесихме я, а?
- Знаеш как е...
Какво ти става?
Забеляза ли как Ханк отпива от уискито?
Ей така...
Все едно, че е...
В някаква реклама.
Сякаш живее в баровски квартал.
Сякаш е банкер.
Ще се правиш на батко и ще ме учиш как се пие уиски?
Виждал ли си някой да пие така?
Не, досега не съм виждал някой да пие така.
Аз не пия така. И баща ми не пиеше така.
С него нямаме нищо общо, освен фамилията.
Ти повече приличаш на мой брат.
Покажи ни как вървеше брат ти през полето.
Нали не се засягаш, Ханк?
Как съм вървял?
- Сега ще видиш.
Онази вечер, в снега.
Подтичваше много смешно, като някакъв пъдпъдък.
"Ей, момчета, чакайте ме!"
"Не съм облечен подходящо!" Нали се сещаш?
Имитирай го, когато гарванът го клъвна по главата.
Добре.
Правеше ей така...
Все едно, че те удряше ток.
Не трябваше да оставяме парите при него.
Говоря сериозно.
Не биваше да му позволяваме да ги задържи.
Виж как ни гледа - сякаш е по-добър от нас.
Сякаш сме му роби.
- Май пихме достатъчно...
Искаш всички пари за себе си, нали?
Ти ме накара да взема страна. Нали така ми каза?
Какви ги говориш?
Знаеш ли какво ще направи?
Ще пропълзи по корем в офиса на шерифа
и ще си признае всичко!
- Ще ни издадеш, за да се отървеш!
Закарай ме вкъщи, не искам да стоя повече.
Чакай...
- Закарай ме.
Не, знаеш ли какво ми хрумна? Да направим така.
Да разиграем сценка - как ще изплямпа всичко на Карл.
Ти ще играеш Ханк, а аз - Карл.
Хайде, все едно, че чукаш на вратата на Карл...
Хайде бе, какво толкова?
Чукаш на вратата, аз пиша доклад, и влиза нашият тъпанар.
Влиза с подвита опашка.
- Добре, влизам.
Може ли?
- Влез.
Кой е?
- Карл...
Аз съм, Ханк Мичъл.
- Здравей, как си? Сядай.
Трябва да говоря с теб.
- За какво?
За Дуайт Стивънсън. Смъртта му не беше нещастен случай.
Какви ги говориш?
- Не, аз го убих.
Убил си Дуайт?
- Точно така!
Удуших го с шала му и го бутнах от моста с шейната.
Инсценирах нещастен случай.
И защо го направи?
4 милиона са по-важни за мен от един старец!
А сега ти се съгласяваш да свидетелстваш срещу нас.
Убил си Дуайт?
- Точно така!
Удуших го с шала му и го бутнах от моста с шейната.
Записал си го?
Инсценирах нещастен случай.
Защо го направи?
- Самопризнания.
Признаваш, че си убил Дуайт.
- Никой няма да ти повярва.
Личи си, че се майтапя.
А защо ще повярват на теб? Помисли малко.
Ако и двамата кажем на Карл, че другият е убил Дуайт,
на теб ли ще повярва?
Безработен, без образование, пияницата на града? Или на мен?
Аз имам работа, не се напивам и не крещя на жена си пред всички.
Нито заспивам пред вратите на хората.
На кого ли ще повярва?
Сега и тримата сме отново в кюпа. Нали така, Джейкъб?
Ти май го беше забравил.
- Не се плаши, Лу.
Само се подсигуряваме.
- Не ти мислим злото.
Само за да не навредиш на Ханк.
Ако решиш да го издадеш...
- Чакайте малко!
Значи си знаел за това, Джейкъб?
- По-спокойно.
Знаел си?
- Няма да го използваме, ако ти...
Така ли било, Джейкъб? Заговорничите срещу мен?
Той ми обеща, че ще откупим фермата, Лу.
Не се засягай.
Лу, моля те, не се ядосвай.
Да се махаме!
Не мърдай!
Дай касетата!
- Махни пушката!
Няма да ви пусна, ако не получа касетата!
Успокой се.
- Хей, Лу!
Остави го!
- Или какво? Ще ме застреляш?
Забиваш ми нож в гърба в собствения ми дом!
Какво става?
- Знаеш, че парите ми трябват!
Остави го!
- Трябват ми още утре!
Иначе ще ми вземат пикапа!
- Остави пушката!
Той си има работа! Ние с теб се нуждаем от парите!
Свали пушката.
- Не, млъкни!
Моля те, не го прави.
- Мислиш, че той ти е приятел, а?
Хич не му пука за теб!
- Стига, Лу, успокой се!
Господи!
На ти една "инсинуация"!
- Лу, за бога...
Миличък, свали пушката!
Вече не си играем!
- Лу, недей!
Не го прави! Свали пушката!
Миличкият ми!
Ханк, кажи нещо. Кажи ми какво става!
Спокойно, Нанси.
- Обади се за линейка!
Трябва да решим какво ще им кажем.
Видя, че беше нещастен случай.
- Убихте го!
Убихте го заради парите!
- Ти ще получиш неговия дял.
Мръсно копеле! Марш оттук!
- Успокой се, де!
Какво правиш? Стига!
Успокой се, Нанси!
- Моля те, недей.
Не, няма да те... Нямам такова намерение.
Видя, че беше при самозащита.
Да поговорим спокойно.
Хайде, трябва да...
Недей!
Ханк...
Ало? Стана престрелка!
Ханк Мичъл, намирам се при Лу Чеймбърс, Каунти Роуд 27.
И двамата... са мъртви!
Господи, побързайте!
Джейкъб!
Какво правиш?
Добре ли си?
Хайде, нямаме много време.
Слушай ме много внимателно.
Карали са се. И двамата са били пияни.
Лу е започнал да блъска Нанси.
Опитали сме се да го спрем, но той е грабнал пушката.
Нанси пък е взела пистолета.
Ние сме изтичали за твоята пушка,
но докато се върнем, той я е бил застрелял.
Гърмял е напосоки из къщата.
Стрелял е по мен, но не е улучил.
Насочил е пушката към гърдите ми, но преди да натисне спусъка,
ти си го убил и си ми спасил живота.
Разбираш ли? При самозащита.
Хайде, Джейкъб.
Искам да го повториш.
Карали са се...
Лу се е вбесил и е стрелял напосоки.
А ние?
Изтичали сме до пикапа.
- Изтичал си навън с Джейкъб?
Защото той каза,
че е отишъл за пушката сам.
Че Лу те е изтикал от къщата след като застрелял Нанси.
Така ли каза Джейкъб?
Ами сигурно...
Може би така му се е сторило.
Защото...
Той наистина излезе сам.
Аз го последвах, но...
Тогава чух изстрела, който уби Нанси.
Извърнах се към къщата.
Бях на верандата, когато Лу излезе навън.
Тогава се обърнах, за да изтичам към двора.
Така че...
Затова...
На Джейкъб му се е сторило, че сега излизам от къщата.
Да.
Върви си, Ханк.
Засега това ни стига.
Нека почиват в мир.
И нека душите им, заедно с всички души,
въздигнали се до Господа, почиват в мир.
В името на Отца, Сина, и Светия дух.
Вече ще я вадя.
Кой ли може да е?
- Не знам.
Карл е.
Дано не съм те събудил. Видях, че още свети.
Тъкмо щяхме да си лягаме.
Не ми е приятно да ти го кажа, но...
Минавах покрай къщата на Лу.
Пикапът на брат ти беше насред пътя, едвам го заобиколих.
Заварих го вътре, заспал пиян в едно кресло.
Благодаря ти, че си го докарал.
Извинявай за главоболието.
Знам, че преживяхте нещо ужасно. Поговори с него.
И го дръж под око.
Каква си я свършил?
Изобщо не бива да припарваш там!
Щях да получа инфаркт, когато видях Карл на вратата.
Трябва да внимаваме.
Не бива да поемаме рискове.
Премести се малко.
Удобно ли ти е?
Не бива да оставам в стаята на бебето, толкова е чисто...
Нищо, то ще спи при нас.
И запомни: всичко заспива.
"Главата ти заспива." Помниш ли как ни приспиваше татко?
После раменете, после ръцете.
После гърбът...
- Чувстваш ли се като злодей?
Аз - да. Чувствам се като злодей.
Може сега и аз да се задомя,
след като взема парите.
Дали някоя ще ме вземе, ако съм богат?
За това не са ти нужни пари.
Ханк...
- Така де, например онази...
Как й беше името? Кери Ричардс.
Тя те хареса и без пари.
- А, тя ли...
Това беше друга работа.
Приятелките й бяха събрали 100 долара
и се обзаложили с нея, че няма да изкара с мен един месец.
Господи, Джейкъб...
Аз пък си мислех, че сте влюбени.
Е, не беше чак толкова зле.
Даже беше хубаво.
Често се разхождахме заедно.
Говорехме си интересни неща.
Веднъж се държахме за ръце.
Но моите тъй се изпотиха, че тя ме пусна.
Просто се притеснявах.
Но беше хубаво. Когато месецът изтече...
тя все пак ме поздравяваше от време на време.
А можеше и да не го прави. Свястна жена.
Знаеш ли, досега не съм целувал момиче.
Ако богатството ще промени това, съм съгласен.
Искам да изпитам същото като другите хора.
Все едно дали ще е заради парите ми.
Ханк, сега ще бъда щастлив, нали?
Разбира се. Всички ще бъдем щастливи.
Точно така, всички.
Знаеш ли, ще откупя фермата...
Ще имам много деца, защото ще срещна някое мило момиче.
Някоя най-обикновена жена.
Ще ни идвате на гости със Сара, ще водите Аманда...
Ще си разказваме истории,
ще пийваме на верандата като татко и чичо Тед.
Да...
Задрямал ти е в ръцете, Джак.
Здравей, Карл.
Взел си да оредяваш на темето.
Нямаш ли си престъпления?
- Може и да имам.
Намери Джейкъб и го доведи утре при мен.
За какво ти е?
Ще мине един от ФБР, иска да ви зададе няколко въпроса.
Търсят изгубен самолет.
Елате към 3 часа.
- Дадено.
Да вземем парите и бебето и да напуснем страната.
Престани, Ханк!
Ще идете да видите какво знаят.
Ако надушите нещо, винаги можем...
- Самолетът е едва покрит!
Няма да е много трудно да свържат фактите!
Самолетът, Стивънсън, Лу и Нанси...
Не забравяй, че за хората ти си почтен човек.
Ще се досетят!
- Няма!
Никой няма да повярва, че си способен на това.
Валеше силно, тъй че не сме сигурни,
но звучеше като пресекващ мотор.
Само толкова. Не чухме нищо друго.
Нито взрив, нито двигател. Нищо.
Ти ще добавиш ли нещо, Джейкъб?
Не, мисля, че това е всичко.
Може да е бил и някой снегомобил.
Е, това беше. Благодаря ви, че дойдохте.
Беше ни приятно.
- Пак ще се видим.
Можете ли да ни заведете там?
В резервата ли?
- Да, утре сутрин.
След като мине бурята.
За какво точно става дума?
Търсим изчезнал самолет.
Много по-логично е да са от отвличането.
Търсят самолет, пълен с пари!
Банкнотите са по 100 долара! Ако бяха от банка,
щеше да има по 50, по 20...
- Браво, Сара!
Явно знаеш повече от ФБР.
Ханк?
Показа ли ти значката си?
Защо ще ми я показва?
- Чакай малко.
Той е, нали?
По-големият, Върнън. Търси брат си.
Онзи беше по-слаб и без брада.
Може да е отслабнал и да се е обръснал.
Какво значение има? Който и да е, трябва да го заведа при самолета.
Ако е той, няма да ходиш.
- Защо не?
Защото ще ви убие и тримата! Затова иска да отидете.
а аз не се появя, ще им се види подозрително.
- Срещата ни е в 9 часа,
още няма да са на работа.
- Тогава ги забави.
Аз ще се обадя и ще ти звънна в офиса на Карл.
И ако няма агент Бакстър?
- Няма да отидеш.
Ще кажеш на Карл, че бебето е болно...
и трябва да се прибереш.
- Ами Джейкъб?
Кажи, че е махмурлия.
Който и да е онзи, Джейкъб не бива да идва.
Звучи неубедително.
- Ханк, какво искаш?
Да идеш там и да те застрелят?
- Разбира се, че не искам!
Опитвам се да измисля план!
- План ли?
Като онзи да сложа пари в самолета, заради който убихме Стивънсън?
Или онзи - да натопим Лу, заради който загинаха още двама?!
И аз имам план!
Отивам да върна всички пари в самолета!
Ще ги върна и всичко ще си бъде както преди.
Проклети, шибани пари!
Наистина ли го искаш?
Още 30 години в мелницата, очаквайки Том Бътлър
да се пенсионира, та да получиш повишение?!
Ами Аманда? Ще й хареса ли да облича дрешки втора употреба?
Да си играе със стари играчки, защото не можем да й купим нови?
Не говори повече.
- Ами аз?
Не мислиш ли за мен?
Да се бъхтя по 8 часа с фалшива усмивка на лицето?
Да отмятам книги, а после да ти готвя вечеря вкъщи?
Едни и същи манджи, в зависимост от купоните?
Да ходим на ресторант само в специални случаи,
а дори тогава да внимаваме какво поръчваме, без предястия,
а десерта - в къщи? Мислиш ли, че ще съм щастлива?
Стига.
- Ами Джейкъб?
Пак на социални помощи, ако някой го хване да свърши нещо - добре.
След като Лу вече го няма,
ще си седи сам с кучето. Колко ще издържи?
Престани!
Звучи прекрасно, нали? Всичко да си бъде по старому.
- Бих искала да говоря със...
Имате ли агент Нийл Бакстър?
Щом Джейкъб не може да дойде, за нас остава повече за закуска.
Заповядай, хапни си от тези.
Жена ми ги прави. Пържени диетични понички.
Твърди, че не можеш да изядеш достатъчно, за да ти навредят.
Този агент... Този Бакстър показа ли ти значката си?
Значка ли?
Звучи глупаво, но се чудех дали изглеждат като по филмите.
Как по-точно?
Не бих казал.
- Показа ли ти неговата?
Не, но съм виждал и преди.
А къде се бави?
- Ще ти я покаже, ако поискаш.
Може да ти даде да му видиш и пистолета, ако го помолиш.
Ако искаш, после мога да те повозя в джипа и да пусна лампата.
Карл, обажда се Сара. Там ли е Ханк?
Да, тук е и гледа да избяга от домашните понички на жена ми.
Как е бебето?
- Не е добре, затова се обаждам.
Съжалявам. По-добре да му го кажеш сама.
Всичко хубаво. Жена ти.
Кажи, скъпа.
- Той е.
Какво?
- Той е. Изчезвай оттам.
Ханк?
Трябва да остана.
- Нали се разбрахме,
че ако ти се обадя, ще се прибереш?
Ами Карл?
Кажи му да покаже пътя на агента, а ти ще идеш по-късно.
Е, готови ли сте?
-Ханк, ще ви застреля и двамата!
Ханк?
- Да...
Чакат ме, трябва да вървя.
- Как сте, добре ли спахте?
Върни се вкъщи, моля те!
- Сара...
Добре, ще се видим после.
Да, разбрах, ще се видим.
Ханк, недей!
- И аз те обичам.
Чакай, Ханк...
Всичко наред ли е?
- Да...
Не се разбрахме за довечера.
- А къде е брат ви?
Джейкъб няма да дойде, снощи пак е прекалил с пиенето.
Готов ли си, Ханк?
- Да тръгваме.
Забравих си шапката. Ще ви настигна.
Вземи я, студеничко е.
По дяволите!
Това е мястото, сигурен съм.
Бяхте застанали до табелата "Резерват".
Сигурно си прав, но мислех, че е малко по-нататък.
Ако беше паднал в полето, фермерите щяха да го открият.
Значи е някъде в резервата.
Най-добре всеки да претърси различна част от гората.
Браво на Джейкъб! Сега ще свършим по-бързо.
Вземи си пушката.
Ако аз или Бакстър го открием, ще стреляме във въздуха.
Ти, Ханк, вземи тази свирка. Ако го намериш, надуй я силно.
Мислех, че си махмурлия.
- Говорих със Сара.
Като станах, се пооправих.
- Пребледнял сте. Какво ви е?
Имах тежка нощ.
- Да тръгваме.
Аз вземам средната част.
- Добре.
Бързо бягай оттам!
- Намерих го!
Нека ти покаже значката си!
- Какво?
Има пистолет! Той не е от ФБР!
Какви ги говориш?
- Направи го!
Покажете му значката си. Спокойно, сега ще я видиш.
Не му обръщай гръб!
Къде са ми парите?
Къде са?!
В самолета.
Иди да ги извадиш.
Какво чакаш? Действай!
Добре...
Хайде, по-живо!
Добре, взех ги!
А къде са останалите...
Значи си имал пистолет?
Но не си много хладнокръвен.
Май и двамата ще трябва да обясняваме много неща.
Само аз.
Джейкъб!
Ханк?
Всичко е наред.
Недей.
Ще объркаш нещата. Просто не го пипай.
Така...
Знаеш ли какво трябва да кажем?
Че Карл ми е дал пистолета да сигнализирам за самолета.
Видял съм Бакстър да стреля...
Не можем, Ханк.
- Как така?
Трябва да си признаем.
Не, не трябва.
- Не можем да продължим.
Повярвай ми, ще успеем.
- Вече не.
Ще успеем.
Това е идеалната ситуация.
Хайде, Джейкъб.
Ако издържим още няколко часа, сме свободни. Край на грижите.
Искаш ли да бъдеш щастлив?
Да имаш жена и деца?
Да си пийваме на верандата късно вечер?
Това е цената, която трябва да платим!
Сега, в този момент.
Хайде, моля те. Да преговорим отново.
Да сме сигурни, че не пропускаме нещо.
Да беше ги намерил някой друг.
- Но ги намерихме ние!
Така. Бакстър е слязъл оттук...
и е издебнал Карл.
Аз съм бил ей там, а ти - в гората.
Ще се получи. Ще видиш.
Какво правиш? Върни го.
Направи го така, сякаш ме е убил лошият.
Какво? Стига, почти успяхме!
Уморих се.
И вече ми е все едно. Не ме е страх да умра.
Така ще стане идеално.
- Престани...
Хайде, Ханк, направи нещо.
Не мога цял живот да мисля за това. Не мога да си седя на верандата!
Искам да ме убиеш.
- Само няколко часа...
Така става идеално за теб.
Ти поне имаш за какво да живееш.
На мен не ми се живее повече.
Моля те, недей.
- Нека и аз да ти помогна.
Само кажи на Аманда някой ден, че мечето е от мен.
Нали така?
Ако ме обичаш, ще го направиш, Ханк.
Ще те улесня. Няма да те гледам в очите.
Няма да те гледам, но ако не го направиш,
аз ще го направя, и тогава и двамата сме загубени.
Защо и двамата да губим?
Ако не ме убиеш, кълна се, че сам ще го направя.
Всичко си беше наред преди този проклет самолет.
Джейкъб!
О, Джейкъб!
Има много начини да установим дали някой лъже.
Трепването на очите не е само измислица на криминалетата.
Леко скованият глас,
жестове, които са или вдървени, или ненужно пресилени.
Подробностите им се губят.
Понякога лъжецът закрива уста с ръка, докато говори.
Забелязахте ли нещо подобно в човека, когото застреляхте?
Излъгал ви е, че е от ФБР.
- Името му е Върнън Буковски.
Брат му е бил в самолета. Двамата отвлякоха дъщерята на Макмартин,
а после я застреляха.
- Задигнаха 4,4 милиона откуп.
Искате ли да ги пипнете? Моля.
Тежичка е, а?
- Още търсим останалите.
Въпрос на време.
- Въпрос на време?
Взехме парите преди размяната. Не ги белязахме, за да не разберат
и да убият момичето. Сформирахме екип от 20 агенти.
Те записаха колкото можаха от серийните номера.
Около 500 хиляди долара. По една банкнота от всеки десет.
Сега ще изчакаме някоя от тях да се появи.
Ако харчиш стодоларови банкноти, все някой ще те запомни.
Не, не!
Ханк, недей!
Можем да избягаме в Южна Америка, в Австралия или другаде.
Моля те, недей!
Някои дни успявам да не мисля за нищо.
Нито за парите,
нито за убийствата,
нито за Джейкъб.
Тогава със Сара се преструваме, че сме като всички останали.
Сякаш всичко това не се е случило.
Но тези дни са малко и на рядко.