Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004) DVDRiP XviD CD1.srt) Свали субтитрите
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима.
Лумос Максима.
{C:$080008}{Y:r}ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
Хари. Хари.
Хари, отвори вратата.
Мардж, радвам се да те видя.
Чичо Върнън, ще подпишеш ли този формуляр.
Какво е?
Нищо, училищни работи.
По-късно, ако се държиш прилично.
Ако тя се държи прилично.
- Ти още ли си тук?
- Да.
Не го казвай по такъв неблагодарен начин.
Имаш късмет, че брат ми постъпи така.
Ако беше оставен пред моята врата, веднага щях да го пратя в приют.
Ето го Дъденцето ми? Малкото ми момченце?
Дай ми целувчица. Хайде.
Занеси куфара на Мардж горе.
Добре.
Довърши това за мама. Добро момче.
- Да те изкуша ли, Мардж?
- Съвсем мъничко.
Страхотно готвиш, Петуния.
Малко повече.
Аз по принцип ям малко, с тези дванадесет кучета.
Още малко де. А така.
Искаш ли малко бренди?
Малко бренди за малкият ми Рипи?
Какво се подхилкваш?
Къде учи момчето, Върнън?
Сейнт Брутус. Чудесно училище за безнадеждни случаи.
Използват ли пръчката там, момче?
О, да.
Били са ме много пъти.
Чудесно, мразя глупостите,
че хора не трябва да се бият, дори и да си го заслужават.
Не трябва да се обвиняваш за човека, който излезе от него.
Всичко си е до кръвта.
С какво се занимаваше баща му, Петуния?
С нищо, безработен беше.
- И със сигурност пияница?
- Това е лъжа.
- Какво каза?
- Баща ми не е бил пияница.
Не се тревожи, Петуния, имам много здрава захватка.
Мисля, че е време да си лягаш.
Тихо, Върнън. Ти, почисти.
Всъщност, причината не в бащата.
Причината е в майката. Има го и при кучетата.
Ако на кучката и има нещо, и при кутрето е така.
Млъкни! Млъкни!
Така.
Нека ти кажа...
Върнън!
Върнън, направи нещо!
Спри!
Държа те, Мардж, държа те.
Дръж се.
- Да не си ме пуснал!
- Съжалявам.
О, Върнън.
О, Боже.
Мардж!
Моля те!
Мардж!
Върни се!
Върни я! Върни я веднага.
- Оправи я!
- Не. Заслужи си го.
- Направи ми път.
- Извън училище нямаш право да правиш магии.
- Нима? Само опитай!
- Няма да те пуснат обратно.
Няма къде да отидеш.
Не ми пука. Където и да е, ще е по-добре от тук.
Добре дошли в Нощния Рицар.
Спешен транспорт, за странстващи магьосници.
Аз съм Стан Шънпайк, и тази вечер ще съм ви кондуктор.
Какво правиш там долу?
- Залитнах.
- Защо се литкаш?
- Не го направих нарочно.
- Ами, хайде де.
Тревата ли чакаш да порастне?
- Какво гледаш?
- Нищо.
Ами, хайде де, влизай.
Не, не, не. Аз ще го взема, ти влизай.
Хайде.
Хайде, движение.
- Тръгвай, Ърн.
- Да, тръгвай, Ърни.
Ще подруса доста.
- И как каза, че се казваш?
- Не съм казвал.
- За къде си?
- Продъненото котле, това е в Лондон.
Чу ли, Ърн? Продъненото котле, било в Лондон.
Ако си поръчаш супа в продъненото котле,
Побързай да я изядеш, инак тя теб ще изяде.
- Ами мъгълите, не ни ли виждат?
- Мъгълите?
Те нищо не виждат, нали?
Не, но чувстват, щом ги боднеш с виличка.
Ърни, малка старица на дванадесет часа!
Десет, девет, осем
седем, шест, пет
четири, три, три и половина
две, едно и три четвърти.
Давай!
Кой е това?
Този мъж.
Кой е това?
Кой е...?
Това е Сириъс Блек, той е.
Нима не си чувал за него.
Той е убиец.
Заключиха го в Азкабан за това.
- И как избяга?
- В това е въпросът, нали?
Той е първият успял.
Беше голям поддръжник на
Знаеш-кой.
За него не може да не си чувал.
Да.
За него съм чувал.
Ърни, два двуетажни, на дванадесет часа.
Наближават, Ърни.
Ърни, точно пред нас са!
Пазете си главите.
Ей, момчета.
Какви са тия физиономий?
Да, да. Почти стигна.
- Продъненото котле.
- Следваща спирка, Мракон-али.
Господин Потър, най-сетне.
- Тръгвай, Ърн.
- Да, тръгвай, Ърни!
Стая единадесет.
Хедуиг.
Много умна птица си имате, господин Потър.
Пристигна пет минути преди вас.
Като министър на магията, трябва да ви информирам,
че по-рано тази вечер, сестрата на чичо ви, бе намерена,
южно от Шефийлд, да обикаля комин.
Екипът по премахване на следи от магии, веднага отиде на мястото.
Въстановена е предишната й форма и паметта й е модифицирана.
Няма да си спомня нищо затова.
Толкова по този въпрос.
Нищо лошо не е станало.
Супа?
Не, благодаря.
- Господин Министър?
- Да?
- Не разбирам.
- Кое?
Наруших закона. Непълнолетните магьосници нямат право да правят магии извън училище.
Е, хайде. Министерството не праща хора в Азкабан,
защото са надули лелите си.
Но, от друга страна е много безотговорно да избягаш от вкъщи,
като се имат в предвид обстоятелствата.
- Какви обстоятелства, сър?
- Избягал е убиец.
За Сириъс Блек ли говорите?
Той какво общо има с мен?
Ама, нищо разбира се. В безопасност си. Това е важно.
И утре, ще си на път обратно към Хогуъртс.
Това си новите ти учебници. Накарах хора от министерството,
да ги донесат тук. А сега Том ще те отведе в стаята ти.
Хедуиг.
А, и между другото, Хари, препоръчвам ти докато си тук,
да не излизаш много много.
Ще преместиш ли автобуса?
Чудовищната книга на ЧУДОВИЩАТА
Почистване.
Ще дойда по-късно.
Предупреждам те, Хърмаяни.
Дръж това нещо на страна от Скабърс, инак ще го превърна чайник.
Това е котка, Роналд. Ти какво очкваш?
- Това му е в природата.
- Котка? Това ли са ти казали?
- Прилича на прасе с коса.
- Интересно е да се чуе,
от устата на собственика на тази миризлива четка за обувки.
Не му обръщай внимание на това момченце, Крукшанкс.
Хари.
Хари.
- Египет. Как беше там?
- Страхотно. Много стари неща
Мумии, гробници, дори на Скабърс му хареса.
- Египтяните са боготворяли котките.
- Както и торните бръмбари.
- Пак ли се фукаш с вестника?
- На никой не съм се фукал.
Не, разбира се. Никой, ако изключим Том,
- Прислужницата.
- Прислужникът.
- Готвачът.
- Водопроводчикът.
- И магьосникът от Белгия.
- Хари.
- Госпожо Уизли.
- Радвам се да те видя.
- И аз вас.
- Всичко ли си взе?
- Да.
- Всички учебници?
- Горе са.
- Дрехите ти?
- Всичко.
- Добре момче.
- Благодаря.
- Хари Потър.
- Господин Уизли.
- Хари, може ли да ти кажа нещо?
- Да, разбира се.
- Хърмаяни.
- Добро утро, господин Уизли.
- Очакваш ли новата учебна година?
- Да, с нетърпение.
Хари има хора в министерството, които биха били против
този разговор.
Но мисля, че ти трябва да знаеш фактите.
Грози те опасност.
Голяма опасност.
Нещо обшо със Сириъс Блек?
Какво знаеш за него, Хари?
- Само, че е избягал от Азкабан.
- А знаеш ли защо?
Преди тринайсет години, когато ти спря...
- Волдеморт.
- Не му казвай името.
Извинете.
Когато ти спря Знаеш-кой,
Блек изгуби всичко.
Но до ден днешен, той му е верен слуга.
И според него,
само ти си пречката
на възвръщането на силите на Знаеш-кой.
И затова,
той е избягал от Азкабан.
За да те намери.
И да ме убие.
Хари, искам да ми се закълнеш, че каквото и да разбереш,
няма да тръгнеш по следите на Блек.
Господин Уизли,
защо ще тръгна по следите, на някой който иска да ме убие?
Бързо, бързо.
Рон, Рон!
Господи!
Не го губи!
Не исках да я надуя, просто...
- Просто изгубих контрол.
- Страхотно.
Сериозно, Рон, не е смешно, Хари извади късмет, че не го изключиха.
По-скоро, че не ме арестуваха.
И все пак, мисля че е страхотно.
Хайде, само тук не е пълно.
Кой ли е това?
- Професор Лупин.
- Ама ти всичко ли знаеш?
Как така тя знае всичко?
Написано е на куфара му, Роналд.
- Дали наистина спи?
- Така изглежда, защо?
Имам да ви казвам нещо.
Да видим дали съм разбрал. Сириъс Блек е избягал от Азкабан,
за да те търси?
- Да.
Но Блек ще бъде заловен, нали?
- Та нали всички го търсят.
- Разбира се.
Само дето, досега никой не е бягал от Азкабан
и той е откачен лунатик-убиец.
- Благодаря ти, Рон.
Защо спряхме?
Не може да сме пристигнали.
Какво става?
Не знам. Може влака да се е повредил.
Ох, Рон, това е кракът ми.
Нещо се движи навън.
Сякаш някой се качва във влака.
По дяволите, какво става?
Хари.
Хари, добре ли си?
Мерси.
Ето, яж, ще ти помогне.
Няма му нищо, обикновен шоколад е.
Какво беше това?
Дементор. Един от пазачите на Азкабан. Няма го вече.
Претърсваше влакът за Сириъс Блек.
Извинете ме за момент, трябва да приказвам с машиниста.
Яж, ще ти стане по-добре.
Какво стана с мен?
Ами, ти сякаш се вкочани.
Помислихме си, че си припаднал.
А с някой от вас двамата,
случи ли се същото?
Припаднахте ли и вие?
- Не.
Но, се почувствах странно.
Сякаш няма да мога, да бъда щастлив отново.
Но някой викаше.
Една жена.
Никой не е викал, Хари.
В котлето врят и се пекат, филе от блатна змия,
змейски нокът, вълчи зъб, вещерска мумия, врат и бриз.
Много, грижи и тревоги тука врят, в котле бълбукат.
Нещо странно иде тук.
Добре дошли за поредна година в Хогуъртс.
Първо искам да кажа няколко думи,
преди да започнем с невероятното си пиршество.
Нека ви запозная с професор Ремъс Лупин,
който се съгласи да запълни поста
на учител по защита срещу тъмните изкуства.
Успех, професоре.
Разбира се. Ето от къде е знаел да ти даде шоколада, Хари.
Потър, вярно ли е, че си припаднал?
- Наистина си припаднал?
- Чупката, Малфой.
- Как е разбрал?
- Забрави.
Учителят ни по грижа за магическите създания,
реши да се пенсионира,
за да се наслаждава на останалите му крайници.
За щастие, се радвам да заявя,
че мястото му ще бъде заето от не кого да е,
а Рубиъс Хагрид.
И накрая, нещо по-сериозно.
По молба на Министерството на Магията,
дементорите от Азкабан ще гостуват на Хогуъртс,
докато Сириъс Блек не бъде хванат.
Дементорите ще стоят на всеки ход към земите на училището.
И въпреки, че ми бе обещано,
че присъствието им няма да повлияе на заниманията ни,
нека ви кажа,
че дементорите са злобни създания. Те не се спират пред нищо,
за да хванат плячката си, дори и невинни да им се изпречат на пътя.
За това трябва да предупредя всички ви.
Не им давайте причина да ви наранят.
Не е в природата им да прощават.
Но знайте, че щастие може да се намери
дори и в най-тъмни времена,
стига да си спомните ка се включват светлините.
Фортуна Мажор.
Не иска да ме пусне.
- Фортуна Мажор.
- Не, не, чакай.
Гледайте.
- Невероятно, само с глас.
- Фортуна Мажор.
- Добре де, влизайте.
- Благодаря.
Три години и още го прави.
- А хич не може да пее.
- Точно.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Господи.
- Ужасно е.
Зелено, маймуна.
- Какво е това?
- Това за теб е маймуна?
Не му позволявайте да го прави втори път.
Невил, опитай със слон.
Рон, дръж.
Имаме победител.
- О, не, не яж от тези.
- О, не.
Вижте му лицето.
Добре дошли, деца мой.
В тази стая, вие ще изучавате благородната наука прорукаване.
В тази стая, ше откриете, дали притежавате Зрението.
Здравейте, аз съм професор Трелоуни.
Заедно ние ще се отпратим в бъдещето.
Този срок ще изучаваме тасеомания, гледане на чаени листа.
Така че, моля вземете чашата на човека седящ срещу вас.
Какво виждате?
Истината е заровена, като изречение в книга, която ще бъде прочетена.
Но първо, трябва да си разширите кръгозора.
- Да погледнете в отвъдното.
- Пълни глупости.
- Ти пък от къде се взе?
- Аз ли?
- Тук бях през цялото време.
- Ти, момче...
Баба ти добре ли е?
Мисля, че да.
Не бих била толкова сигурна. Дай ми чашата.
Жалко.
Разширете си кръгозора.
Аурата ти пулсира, скъпи. Гледаш ли в отвъдното?
- Мисля, че гледаш.
- Разбира се.
Погледни чашата. Кажи ми какво виждаш.
Да.
Хари има нещо като кръст, което означава страдания.
И това, може би, е слънцето, което означава щастие.
Значи.
Ще страдаш, но от това ще си много щастлив.
Дай ми чашата.
О, боже мили.
Боже.
Ти имаш Грим.
Сложил си е грим?
Не грим, а Грим.
Приема формата на голямо спектрално куче.
Една от най-мрачните поличби в нашия свят.
Поличба
за смърт.
Нали не мислиш, че този Грим, има нещо общо със Сириъс Блек?
Сериозно, Рон, ако питаш мен прорукуването е относителен предмет.
Древните руни, това вече е хубава наука.
Древни руни, колко от новите предмети си записала?
Всичките.
Чакай малко, това е невъзможно.
Древните руни са по едно и също време с прорукуването.
Трябва да си била и в двата часа едновременно.
Не ставай глупав. Как може някой да е на две места едновременно?
Разширете си кръгозора, вижте бъдещето с третото си око.
Така, елате сега, по-близо, по малко приказки, моля.
Измислил съм нещо чудесно за вас днес.
Страхотен час ще е, така че ме последвайте.
Така, по-малко приказки и сформирайте групичка ей там.
Отворете си учебниците на 49-а страница.
И как по-точно?
Просто ги погалете отстрани. Боже мой.
- Голям левак си бе, Лонгботъм.
- Добре съм.
- Според мен са забавни.
- Да бе, забавни учебници.
Много хитро. Господи, това място става от зле, по-зле.
Почакай само баща ми да разбере, че Дъмбълдор позволява на тоя идиот да преподава в училище.
Млъквай, Малфой.
Дементор, дементор!
- Не му обръщай внимание.
- Трябваше да го погалиш.
Да бе.
Не е ли красив?
Запознайте се с Бъкбийк.
Хагрид, какво по-точно е това?
Това, Рон, е хипогриф.
Първото, което трябва да знаете за тях, е че са много горди.
Много лесно се обиждат. Не трябва да обиждате хипогриф.
Може да е последното нещо което ще направите.
Така, кой иска да се запознае с него?
Много добре, Хари.
Хайде.
Сега
Трябва да го изчакаш да направи първият ход, така е прието, така че
се приближи и му се поклони.
Тоагава чакаш и той да направи същото.
Ако се поклони, ще можеш да го погалиш.
Ако не... е по-късно ще говорим за това.
Просто се поклони.
Хубаво и ниско.
Назад, Хари, назад.
Дръж така.
Дръж така.
Браво, Хари, браво. Ето ти, малко храна.
Сега можеш да го погалиш.
Така, не се срамувай.
Хубаво и бавно, хубаво и бавно, бавно.
По-бавно, Хари.
По-бавно, Хари, така.
Хубаво и бавно, остави го той да те доближи.
Бавно, бавно, бавно.
Така.
Да!
Браво, Хари, браво.
Дали ще лети?
- Сега ще даде да го яздиш.
- Моля?
- Хайде.
- Ей, ей, ей!
Слагам те тук зад крилата.
Гледай да не му оскубеш перата, защото хич няма да ти благодари.
Браво, Хари, браво, Бъкбийк.
Беше страхотно, Хари!
Ама моля ви се.
Браво, браво.
- Как ми е първият ден?
- Стархотно, професоре.
Значи не си опасен а, голямо грозно добиче такова!
Малфой, не.
Не!
Бъкбийк!
Оу.
Бъкбийк!
Глупаво същество.
- Уби ме!
- Успокой се, само драскотина!
Хагрид!
- Закарай го в лечебницата.
- Ще го направя.
- Ще съжаляваш за това.
- Класа е свободен!
Ти и проклетото ти пиле!
Много ли те боли, Драко?
От време на време. И все пак, съм щастливец.
Мадам Помфри каза, че още минута и е можело да си загубя ръката.
- Няма да правя домашно седмици.
- Чуй го идиота.
- Нарочно си го измисля, нали?
- Поне не уволниха Хагрид.
Но бащата на Драко бил бесен, случаят все още не е приключил.
- Видели са го!
- Кого?
Сириъс Блек!
Дъфтаун, но това е наблизо.
Нали не мислите, че ще дойде в Хогуъртс?
- С дементори на всеки вход?
- Дементори?
Веднъж мина през тях и втори път ще го направи.
Прав е. Блек може да е навсякъде, то е като да ловиш дим.
Ще ти мине през ръцете.
Забележително, нали?
Някой ще се опита ли да познае
какво се крие вътре?
- Това е богарт.
- Много добре, господин Томас.
Може ли някой да ми каже, как изглежда богарта?
- Никой не знае.
- Тя кога дойде?
Те са метаморфи.
Приемат формата, на най-големият ни страх.
- Това ги прави толкова...
- Толкова страшни, да, да, да.
За щастие, заклинанието срещу богарта е много просто.
Нека го опитаме, без пръчки, моля.
Повтаряйте след мен. Ридикулус!
- Ридикулус!
- Много добре.
По високо и ясно, слушайте:
- Ридикулус!
- Ридикулус!
- Този час е абсурден.
- Много добре.
Това е лесната част, но заклинанието не е достатъчно.
Това, което довършва богърта е смеха.
Трябва да го накарате да приеме много смешна форма.
Нека ви обясня. Невил, ела тук, моля те?
Хайде, не се срамувай, ела.
Хайде.
Здравей. Невил, какво най-много те плаши?
Прфср Снп.
- Моля?
- Професор Снейп.
Професор Снейп, да той плаши всички ни.
- Живееш с баба си, нали?.
- Да, но и в нея не искам да се превръща.
Не.
Няма. Представи си дрехите й.
Само дрехите й, много добре си ги представи.
- Тя има червена чанта.
- Не, не казвай.
Видиш ли ги и ние ще ги видим. Сега щом отворя гардероба
искам да направиш следното. Извинявай.
Представи си професор Снейп, облечен в дрехите на баба ти.
Ще го направиш ли?
Добре, приготви пръчката.
Едно, две, три.
Мисли, Невил, мисли.
Ридикулус!
Чудесно, Невил, чудесно! Така.
Наредете се в редица.
В редица!
Искам всички да си представите, това което най-много ви плаши
и да го превърнете в нещо смешно.
Следващият, Рон!
Концентрирай се! Изправи се срещу страха, бъди смел.
Пръчката, Рон.
Ридикулус!
Да!
Много добре!
Невероятно, много, много забавно. Парвати, ти си следваща.
Покажи ни какво виждаш, Парвати.
Внимателно.
Ридикулус!
Следващият, така!
Много добре!
Не!
Ридикулус!
Така, извинявам се за това. Достатъчно за днес.
Извинявам се, но ще ви стане прекалено много.
Вземете си учебниците.
Това е краят на часа!
И помнете, че посещенията в Хогсмийд са привилегия.
Ако не се държите добре
привилегията ви ще бъде отнета.
Без подписан формуляр, не може да се посещава селото.
Това е правилото, Потър.
Тези с формуляри, да ме последват, тези без, да си стоят тук.
Мислех си, ако вие го подпишете...
Не мога. Само родител или настойник може да го подпишат.
Тъй като не съм нито едно от двете, ще е неподходящо.
Съжалявам, Потър, това е окончателното ми решение.
Забравете, приятели. Ще се видим по-късно.
Професоре, мога ли да ви попитам нещо?
Защо ти попречих да се изправиш срещу богарта?
Мислих, че е очевидно.
Реших, че ще приеме образа на Лорд Волдеморт.
Да, първо за Волдеморт си помислих.
Но после си припомних, какво стана във влака
с дементора.
- Впечатлен съм.
Това значи, че най-големия ти страх, е самият страх.
Много мъдро.
Преди да припадна
чух нещо.
Жена
Крещеше.
Дементорите ни карат да преживеем най-ужасните си спомени.
Болката ни става тяхна сила.
Мисля, че беше майка ми
в нощта, когато умря.
В момента, в който те видях, Хари, веднага те познах.
Не по белега, а по очите.
На майка ти Лили.
Да.
О, да, познавах я.
Майка ти ми помогна в момент, когато никой друг не го направи.
Не само бе много надарена вещица,
тя бе и изключително мила жена.
Тя можеше да види красотата у другите
дори когато те самите, не можеха да я видят у себе си.
Баща ти Джеймс, от друга страна.
Той.
Той притежаваше дарба да създава проблеми.
Дарба, която според слуховете, е предал на теб.
Приличаш много повече на тях, от колкото си мислиш, Хари.
С времето ще разбереш.
Сладарницата Хънидюк е супер, но нищо не може да се сравнява със шегаджийският магазин на Зонко.
Не можем да ходим в Къщата на Крясъците.
- Чувал ли си, че е най-...
- Обитаваната сграда в Британия, да.
Какво става?
Сигурно Невил е забравил паролата отново.
- Ей.
- О, ти си тук.
Пуснете ме, моля. Извинете, аз съм Отговорник!
Назад, всички.
Никой да не влиза в спалните, докато не бъдат претърсени.
Дебелата Дама, няма я!
Заслужава си го, не можеше да пее.
Не е смешно, Рон.
Запезете спокойствие, връщайте се в общите си стаи.
- Тишина.
- Направете път.
- Директорът е тук.
- Направете път.
Чухте го, път!
Господин Филч, съберете призраците.
Кажете им да претърсят всеки портрет в замъка за Дебелата Дама.
Няма нужда от призраци, професоре.
Дебелата Дама е там.
Внимавайте къде ходите, по-бавно!
Слушайте ме, аз съм Отговорник!
- Върнете се тук!
- Движете се!
Скъпа дама, кой ти стори това?
Дяволски очи има и душа тъмна като името му.
Той е, директоре, този за който всички говорят.
Той е тук, в замъка!
Сириъс Блек!
Затворете замъка, господин Филч, останалите, в Голямата Зала.
Претърсих кулата по астрономия и соварника, няма нищо.
- Благодаря.
- И на третият етаж няма никой, сър.
- Много добре.
- Подземията са празни.
Няма следа от Блек там, както и където и да е другаде.
Не съм и очаквал да се мотае.
Забележително, не мислите ли?
Да влезе в Хогуъртс сам.
И никой да не разбере?
- Наистина забележително.
Някакви теории за това как е успял?
Много. Всяка по-невероятна от предишната.
Може би си спомняте,
че преди началото на учебната година, изразих притесненията си,
за наемането на професор...
Сам професор не може да помогне на Сириъс Блек да влезе.
Сигурен съм, че замъка е в безопасност.
Готов съм да изпратя учениците обратно по домовете.
Ами Потър? Не трябва ли да го предупредим?
Може би. Но за сега нека спи.
Защото в сънищата, влизаме в свой собствен свят.
Нека плуват в най-дълбокия океан или да изкачат най-високият връх.
Обърнете на страница 394.
Извинете, сър, къде е професор Лупин?
Това не е твоя работа, нали, Потър?
Нека кажем, че професорът ви не може да преподава
в момента. Обърнете на страница 394.
Върколаци?
Сър, току що учихме за червенокапачковите и хинкипънките.
- Върколаците са след седмици.
- Тишина.
Кога влезе, видя ли я да влиза?
А сега, кой може да ми каже, разликата
между Зоомаг и върколаг?
Никой?
- Жалко.
- Моля ви, сър.
Зоомагът е магьосник, който избира да се превърне в животно.
Върколакът няма избор.
При всяко пълнолуние,
той не си спомня кой е. Би убил най-добрия си приятел.
Върколакът отговаря при повик само на собственият си вид.
Благодаря ви, господин Малфой. За втори път
говорите без да ви е дадено право, госпожице Грейнджър.
Не можете ли да се въздържате.
Или се гордеете с това, че сте постоянна всезнайка?
- Има право да знаеш.
- Пет точки от Грифиндор.
За наказание, искам, до понеделник
всеки да предаде два свитъка за върколаците, с подчертание
на това как да се разпознават.
- Сър, утре има куидич.
Тогава предлагам да внимавате, господин Потър.
Загубата на крайник, няма да е извинение.
Страница 394.
Терминът върколак
идва от англо-саксонските думи за човек и вълк.
Върколак, човек-вълк.
Има няколко начина да се стане върколак.
Някой от тях са несполучливи трансформаций,
ухапване от върколак...
Давай, Хари, давай!
Аресто Моментум!
- Не изглежда много добре, нали?
- Не изглежда добре?
Ти какво очакваш при падане 30 метра надолу.
Да те хвърлим от кулата по астрономия, да видим как ще изглеждаш.
Сигурно по-добре от обикновено.
- Как се чувстваш?
- Чудесно.
Много ни уплаши, друже.
- Какво стана?
- Ами, падна от метлата.
Без майтап? Говоря за мача, кой спечели?
Никой не те обвинява, Хари.
Дементорите нямат право да навлизат в земите на училището. Дъмбълдор е бесен.
След като те спаси, ги изгони веднага.
Има още нещо, което трябва да знаеш.
Когато падна, вятърът отвя метлата ти в Плачещата Върба и...
Ами...
Съжалявам за метлата ти.
Няма ли начин да се оправи?
Не.
Професоре, защо дементорите ми въздействат така?
- Имам в предвид повече от другите?
- Слушай.
Дементорите са едни от най-ужасните създания на земята.
Те се хранят с добри чувства и весели спомени,
докато човек не остане само с най-ужасните си преживявания.
Ти не си слаб, Хари.
Дементорите въздействат най-много на теб, защото в миналото ти има истински ужаси.
Ужаси, който съучениците ти не могат да си представят.
Няма от какво да се срамуваш.
- Уплашен съм, професоре.
- Инак бих те взел за глупак.
Искам да знам как да се отбранявам срещу тях.
Изгонихте онзи във влака.
Той бе само един.
- Но го изгонихте.
- Не се имам за експерт, Хари.
Но тъй като дементорите са развили интерес към теб,
може би трябва да те науча. Но ще го направя след празниците.
Сега трябва да си почивам.
Последно повикване за Хогсмийд! Хайде!
- Момчета, пуснете ме.
- Хитро, Хари.
- Но не достатъчно.
- Знаем по-добър начин.
- Искам да отида в Хогсмийд.
- Знаем.
Ще те заведем там.
- Знаем по-добър начин.
- Ако се успокоиш.
- Наздраве.
- Пуснете ме, хайде бе момчета...
- Сега, Хари.
- Поиграй си с големите момчета.
Какво правите?!
- Kaкъв е този боклук?
- Боклук казва.
- Тайната на успеха ни.
- С мъка ти я даваме.
Но решихме, че ти се нуждаеш повече от нея.
Джордж, заповядай.
Искрено се заклевам, да не спазвам правилата.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
с гордост представят Картата на Мародерите.
Дължим им толкова много.
Чакай малко, това е Хогуъртс. И това...
- Не, наистина ли е...
- Дъмбълдор.
- В офиса си.
- Обикаля.
Прави го често.
- Значи тази карта показва...
- Всички.
- Къде са.
- Какво правят.
- Всяка минута.
- Всеки ден.
- Чудесно, от къде я взехте?
- Свихме я от офиса на Филч.
- Първата година.
- Има седем тайни прохода
навън от замъка.
- Ние препоръчваме този.
- През Еднооката Вещица.
- Води право под Хънидюк.
Побързай, Филч идва насам.
И оше нещо, когато свършиш, замахваш с пръчката и казваш
Пакост извършена. Инак всеки може да я види.
Колко искаш?
Вкусно.
Говори се, че е най-обитаваната къща в Британия. Казвала ли съм ти?
Два пъти.
- Искаш ли да се приближиш?
- А?
До Къщата на Крясъците?
Всъщност, тук ми е добре.
Я виж ти, кой бил тук.
Ще купувате къщата на мечтите си ли?
Не е ли малко голяма за теб, Уизлести? Нали семейството ти спи в, как беше, една стая?
- Млъквай, Малфой.
- Не много дружелюбно.
Момчета, време е да научим Уизлестия, да уважава шефовете си.
- Надявам се не говориш за себе си.
- Как смееш да ми говориш!
Мръсна малка мътнородка!
Кой е това?
- Не стой така, направи нещо!
- Например?
Какво стана, Малфой, изгуби си ските ли?
Махни се от пътя ми!
Мърдай!
Малфой, чакай, чакай!
Хари!
Дявол го взел, Хари, не беше смешно.
Подлеци! Не са ми казвали нищо за Картата на Мародерите.
Хари няма да я задържи, ще я даде на професор МакГонъгъл.
- Нали, Хари?
- Да бе, заедно с мантията.
Я виж кой е това. Мадам Розмърта.
- Рон я харесва.
- Не е вярно!
- Професор МакГонъгъл!
- Корнелиъс!
Позволете, господин министър.
- О, Хагрид...
- Съжалявам.
Розмърта, миличка, върви ли бизнеса?
Щеще да е по-добре,