Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry Potter and the Prisoner of Azkaban (2004) DVDRiP XviD CD2.srt) Свали субтитрите
- Имаме...
- Имаме избягал убиец.
- Сириъс Блек в Хогсмийд!
Че какво ще го доведе тук?
- Хари Потър.
- Хари Потър?
Тихо, ела.
Хари!
- Без непълнолетни днес!
- Затвори проклетата врата!
- Каква грубост.
- Дебели кратуни.
- Дебели кратуни?!
- Как смеят!
- На кого викат дебели кратуни?
- Малко сополанковци!
Никой не иска да ходи в кръчма където ще им се изпие щастието.
Професор Дъмбълдор, също не ги иска наоколко.
Кажете ми за какво става дума.
Преди години, когато Потърови разбраха, че са набелязани,
нали си спомняш, се скриха. Малко хора знаеха къде са.
Един който знаеше беше Сириъс Блек и той казал на Знаеш-кой.
Не само, че му показал къде са Потърови онази вечер,
но и убил техен приятел, Питър Петигрю!
- Питър Петигрю?
- Малко накуцваше.
- Все преследваше Блек.
- Спомням си.
Не изпускаше Джеймс и Сириъс от погледа си.
- Какво стана?
- Питър се опитал да ги предупреди
и е можел да успее, ако не е бил срещнал старият си приятел, Сириъс.
Блек бил жесток. Не само убил Петигрю.
Унищожил го е!
Пръст, само това беше останало от него. Пръст, нищо друго.
Може и Сириъс Блек да не е убил Потърови,
но заради него те са мъртви.
- И сега иска да ги довърши.
- Не мога да повярвам.
- Това не е най-лошото.
- Какво може да е по-лошо?
- Това, че Сириъс Блек беше
и до ден днешен си остава
кръстникът на Хари Потър!
Рон, виж!
- Извинете, съжаляваме.
- Весела Коледа!
Хари, какво стана?
Бил им е приятел
и ги е предал.
Бил им е приятел!
Надявам се да ме намери.
Защото направи ли го, ще съм готов!
Намери ли ме, ще го убия!
Хари.
Ето те, ела.
Сигурен ли си, Хари? Това е много трудна магия.
Доста над Стандартното Магьосническо Ниво.
Сигурен съм.
Ами, всичко е готово.
Заклинанието на което ще те науча се нарича Патронъс.
Чувал ли си за него?
Не?
Патронъсът е положителна енергия За магьосникът създал я,
тя действа като щит, като дементора се храни със щита, вместо с добрите спомени на магьосника.
Но за да проработи, ти трябва много добър спомен.
Не какъв да е спомен, много щастлив силен спомен.
Можеш ли да го направиш? Да. Много добре.
Затвори очи.
Концентрирай се.
Изучи бъдещето си.
Имаш ли спомен?
Позволи му да те изпълни.
Позволи му да те обладае напълно.
Тогава казваш заклинанието, Експекто Патронъм.
- Експекто Патронъм.
- Много добре.
Да опитаме ли? Приготви пръчката.
Експекто Патронъм!
Експекто, Експекто...
Експект...
Ето. Хайде. Седни. Дишай дълбоко.
Всичко е наред. Не очаквах да успееш от първият път.
Щеще да е изключително. Ето, хапни си, ще се почувстваш по-добре.
- Това беше гаден дементор.
- О, не, не, не.
Това беше богарт, Хари. Богарт.
При истинският щеше да е много, много по-зле.
А между другото, какво си мислеше?
- Какъв спомен си избра?
- Първият ми път на метла.
Това не е добре. Не е достатъчно добре.
Има друг, не е точно щастлив.
Е, такъв е.
По-щастлив не съм се чувствал никога.
Но е сложно.
- Силен ли е?
Тогава нека опитаме. Чувстваш ли се готов?
Направи го.
Експекто Патронъм!
Експекто Патронъм!
Да!
Браво, Хари, много добре!
- Мисля, че за днес ми стига.
- Да. Седни. Ето.
Хапни си, помага. Много помага.
И искам да знаеш, Хари,
че мисля, че щеше да си сериозна конкуренция на баща си.
А това е доста голям комплимент.
За него си мислех.
И за мама.
Виждах лицата им.
Те ми говореха.
Просто говореха.
Този спомен си избрах.
Дори не знам дали е истински.
Но е най-доброто което имам.
- Прекрасен ден.
- Великолепен.
Освен, ако не си разкъсан на парчета!
Разкъсан на парчета? За какво говориш?
- Роналд си е изгубил плъха.
- Нищо не съм изгубил!
- Котаракът ти го е убил!
- Глупости.
Хари, виждал си как кръвожадният й звяр
постоянно дебне. Скабърс го няма.
Ами, може би трябва да се грижиш по-добре за животните си!
- Котаракът ти го е убил!
- Не напротив.
- Убил го е.
- Не го е.
Как мина, Хагрид? Прослушването.
Ами, първо всеки от комисията,
говори защо сме се събрали.
Аз разказах за това как Бъкбийк
е добър хипогриф, винаги си чисти перата.
После Лусиъс Малфой стана. И представяте ли си каза,
че Бъкбийк е опасно смъртоносно същество,
което ще те убие в момента в който го погледнеш.
И после?
И после поиска най-лошото, старият Лусиъс.
- Да те уволнят?
- Не, не съм уволнен.
Бъкбийк е осъден на смърт!
Паяци! Имаше паяци! Искаха да танцувам степ.
- Не искам да танцувам степ!
- Научи ги тези паяци, Рон.
Да ще ги науча, ще ги науча аз...
АРГЪС ФИЛЧ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
- Питър Петигрю?
- Малко накуцваше.
- Все преследваше Блек.
- Блек бил жесток.
Не само убил Петигрю. Унищожил го е!
- Махни тази светлина!
- Съжалявам.
ХАРИ ПОТЪР ПИТЪР ПЕТИГРЮ
- Внимавай, момче.
- Опитваме се да спим!
СИВЕРЪС СНЕЙП
Пакост извършена. Нокс.
Потър.
Какво правиш, скитайки из коридорите нощем?
Сомнамбулствах.
Невероятен си, Потър, точно като баща си.
И той беше изключитилно арогантен и се перчеше из замъка.
Баща ми не се е перчел. И аз не го правя.
А сега, ако нямате нищо против, бихте ли си свалите пръчката?
Изпразни си джобовете.
Изпразни си джобовете!
Какво е това?
- Празно парче пергамент.
- Нима? Отвори го.
Разкрий си тайните.
Прочети.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
поздравяват професор Снейп и...
И?
И му предлагат да държи ненормално големият си нос, вън от чужди работи.
- Ах ти малък...
- Професоре!
Я виж ти, Лупин.
На лунна разходка ли си излязал?
Хари, добре ли си?
Скоро ще разберем.
Току що конфискувах интересен артефакт.
Погледни, Лупин. Нали е от твоята област.
- Личи си, че е пълно с тъмна магия.
- Съмнява ме, Сиверъс.
Изглежда сякаш този пергамент е създаден за да обижда всеки
който иска да го прочете. Предполагам, че е от Зонко.
И все пак, ще изследвам за някакви скрити качества.
Както ти сам каза, това е от моята област.
Хари, ще дойдеш ли с мен, моля те? Лека нощ, професоре.
Ти глух ли си? Махни тази светлина!
Влез.
Не мога и да предполагам, как тази карта се озовала у теб.
Но, честно казано, съм изумен, че не си я предал веднага.
Не си ли помисли, че в ръцете на Сириъс Блек
това е карта към теб?
- Не.
- Не, сър.
И баща ти не зачиташе много, много правилата.
Но двамата с майка ти дадоха живота си за да те спасят.
Да си играеш хазарт със саможертвата им, разхождайки се незащитен из замъка
с убиец на свобода прилича на много лош начин да им благодариш!
Вече няма да те покривам.
- Разбра ли ме?
- Да, сър.
Сега искам да се върнеш в спалните помещения и да стоиш там.
И никакви повече разходки, защото веднага ше разбера.
Професоре, само искам да ви кажа, че тази карта не работи.
Преди малко, видях някой в замъка, който знам, че е мъртъв.
О, нима? И кой е това?
Питър Петигрю.
Невъзможно.
Просто ви казвам какво видях.
Лека нощ, професоре.
Разширете си кръгозора. Трябва да погледнете в отвъдното.
Изкуството на кристалното кълбо е в чистотата на третото око.
Само тогава ше видите. Опитайте пак.
Тук какво имаме?
Може ли да опитам?
Грим, най-вероятно.
О, миличката ми, в момента в който те видях в моя клас,
разбрах, че нямаш подходящият дух
за благородното изкуство прорукуване. Не, виж тук.
Може да си млада на години, но сърцето ти е свито,
като на старица, а душата ти е суха колкото страниците на книгите,
които постоянно четеш.
Какво толкова казах?
Хърмаяни направо полудя. Не че не си беше луда,
но сега всички знаят.
Чакай.
- Трябва да го върнем.
- Не се връщам.
- Добре, ще се видим после.
- До после.
Хари Потър...
- Професор Трелоуни...
- Той ще се върне нощес.
Моля?
Нощес, този който предаде приятелите си със сърце на което тежат убийства,
ще се освободи.
Невинна кръв ще бъде пролята.
Служител и господар отново ще се съберат заедно.
Съжалявам, момче, каза ли нещо?
Не.
Нищо.
Не мога да повярвам, че ще убият Бъкбийк, това е ужасно.
- Стана по-зле.
- Казвам ви, баща ми ми каза,
че ще мога да задържа главата. Ще я даря на Общата Стая на Грифиндор.
Ще бъде много хубаво.
- Я виж кой е тук.
- За шоуто ли сте тук?
Ти! Ти, подла малка отвратителна лигава хлебарка!
Хърмаяни, не!
Не си заслужава.
Малфой, добре ли си?
- Да вървим.
- Не казвайте на никой, ясно?
- Стана ми добре.
- Не добре, брилянтно.
Виж го, обича миризмата на дърветата, когато вятъра ги духа.
Защо да не го освободим?
Ще знаят, че съм бил аз и Дъмбълдор
ще си има проблеми. Той също ще дойде.
Каза, че иска да е с мен, когато...
Когато стане.
Велик човек, Дъмбълдор.
Велик човек.
- И ние ще останем.
- Не няма!
Мислите, че иска да видите нещо такова? Не.
Просто си изпийте чая и се прибирайте. А, и Рон...
Скабърс! Жив си!
- Внимавай повече с животните си.
- Мисля, че дължиш извинение на някого.
Разбира се, щом видя Крукшанкс, ще го направя.
Говорех за мен!
Какво беше това?
Хагрид!
Боже.
Не, министре, насам.
Много е късно, не би трябвало да сте тук.
Ако някой ви види сега, ще загазите страшно много.
Особено ти, Хари. Идвам ей сега!
Бързо, бързо!
Хагрид.
- Всичко ще е наред.
- Тръгвайте, хайде!
- Това там са къпини...
- На хълма.
- На хълма... А, Хагрид.
- Професор Дъмбълдор.
- Добър вечер.
- Господин министър, елате.
- Чай?
- Не, Хагрид.
- Господа.
- Аз ще искам чаша чай.
Е, мисля, че трябва да започваме, нали?
Много добре. Решението на комитетът по премахване
на опасните създания е, че хипогрифът Бъкбийк,
известен оше като подсъдимия, ше бъде екзекутиран при залез слънце.
- Боже, боже...
- Недей така, Хагрид, престани.
- Всичко ще е наред.
- Екзекуторът ще...
Какво?
Стори ми се, че видях...
- Няма значение.
- Да вървим!
Бъкбийк не е искал да нарани никого.
О, не.
Ухапа ме. Скабърс.
Рон. Рон!
- Рон!
- Скабърс, върни се.
Чакай!
- Скабърс, ти ме ухапа!
- Хари, нали знаеш кое дърво е това?
О, не. Рон, бягай!
Хари, Хърмаяни, бягайте!
Това е Грим!
- Хари!
- Рон! Рон, чакай!
Хари!
- Помощ!
- Рон!
- Рон. Рон.
- Рон!
Хайде!
Настрани!
Клекни!
Хари!
- О, съжалявам.
- Няма проблем.
- До къде мислиш че води?
- Имам предчувствие.
Дано греша.
В Къщата на Крясъците сме, нали?
Хайде.
Рон.
- Рон, добре ли си?
- Къде е кучето?
Това е капан, не е куче, а зоомаг.
Ако искаш да убиеш Хари, първо ще трябва да минеш през нас!
Не, само един ще умре нощес.
Това ще си ти!
Ще ме убиеш ли, Хари?
Експелиаримус!
Я виж ти, Сириъс. Не изглеждаш добре, а?
Най-накрая, плътта показва лудостта отвътре.
Ти знаеш всичко за лудостта отвътре, нали, Ремъс?
- Намерих го.
- Знам.
- Той е тук.
- Разбирам.
- Да го убием!
- Не! Аз ти вярвах!
А ти си му бил приятел.
Той е върколак! Затова изпускаше часове.
От кога знаеш?
- От както Снейп ни даде есето.
- Е, Хърмаяни.
Ти си най-умната вещица на твоята възраст, която съм срещал.
Стига приказки, Ремъс! Хайде, нека го убием!
- Чакай!
- Чаках достатъчно!
Дванайсет години!
В Азкабан!
Много добре. Убий го.
Но изчакай една минута. Хари трябва да знае защо.
Знам защо.
Ти си предал родителите ми.
Ти си предал родителите ми.
- Заради теб, те са мъртви!
- Не, Хари, не беше той.
Някой наистина предаде родителите ти,
но някой, който до съвсем скоро считах за мъртъв!
- Кой беше тогава?
- Питър Петигрю!
И той е в тази стая, сега!
Излез, излез, Питър!
- Излез да си поиграем!
- Експелиаримус!
Отмъщението е сладко.
Как се надявах, точно аз да те заловя.
Сиверъс...
Казах на Дъмбълдор, че помагаш на старият си приятел да влезе в замъка. Ето и доказателството.
Брилянтно, Снейп.
Използваш невероятния си ум и отново стигаш до грешно заключение.
Ако ни извиниш, с Ремъс имаме важна работа
за вършене.
- Само ми дай причина, моля те!
- Сиверъс, не ставай глупак.
- Не е виновен, навик му е!
- Сириъс, мълчи.
- Ти мълчи!
Вижте се как се карате, като супрузи от много отдавна.
Защо не отидеш да си играеш с комплекта по химия за деца!
Мога да те убия сега.
Но защо да отказвам на дементорите, които толкова искат да те видят.
Страх ли чувствам? О, да.
Целувката на дементора. Можеш само да си представяш какво е.
Казват, че дори не може да се гледа, но ще се насиля.
Сиверъс, моля те.
След вас.
Експелиаримус!
- Хари, какво правиш?
- Нападна учител!
- Кажете ми за Питър.
- Той ни беше съученик.
Мислехме, че ни е приятел!
- Не, Петигрю е мъртъв, убил си го!
- Не, напротив.
И аз така си мислех, докато не ми каза, че той е на картата!
- Картата лъже.
- Картата никога не лъже!
Петигрю е жив! И е точно тук!
- Мен?! Той е луд!
- Не ти бе, плъха ти!
- Скабърс е в семейството ни от...
- Дванайсет години?
Изключително дълъг живот за обикновен градински плъх!
- Липсва му пръст нали?
- Е и?
- От Петигрю са намерили само...
- Пръст!
Проклетият страхливец го отряза, за до го помислят за мъртъв!
- И после се превърна в плъх!
- Покажи ми.
- Дай му го, Рон.
- Какво ще правиш с него?
Скабърс!
Остави го на мира, какво правиш?
Ремъс?
Сириъс.
Старите ми приятели!
Хари, виж се само, толкова приличаш на баща си.
- С Джеймс бяхме най-добри приятели...
- Как смееш да говориш с Хари!
Как смееш да говориш за Джеймс пред него!
- Ти продаде Джеймс и Лили на Волдеморт!
- Не исках!
Тъмният Лорд, нямате си наидея с какви оръжия разполага!
Запитай се, Сириъс! Ти какво би направил?
Бих умрял, бих умрял, но не бих предал приятелите си!
Джеймс, не би искал да ме убият!
Баща ти би ме пощадил! Би проявил милост!
Трябваше да знаеш, че ако не Волдеморт, то ние ще те убием, заедно!
Не!
- Хари, този човек...
- Знам.
Ще го заведем в замъка.
- Бог да те благослови, момче!
- Разкарай се!
Казах, че ще те заведем в замъка.
От там, дементорите ще те поемат.
Извинявай, че те ухапах, сигурно щипе малко.
Малко? Малко? Ти почти ми откъсна кракът!
Целех се в плъха.
Иначе съм много милодушен като куче.
Не веднъж Джеймс ми е предлагал да го направя за постоянно.
С опашка мога да живея, но бълхите ме убиват.
Добре.
- Ти върви.
- Не, няма проблем.
Не се притеснявай, ще остана.
Върви, аз ще остана.
- Добре ли си?
- Да, върви.
- Изглежда болезнено.
- Много.
Сигурно ще го отрежат.
Сигурна съм, че мадам Помфри ще го оправи веднага.
Късно е, съсипан е, ше трябва да го отрежат.
Красив е, нали?
Никога няма да забравя първият път, когато влязох вътре.
Ще е приятно да го направя отново, като свободен човек.
Постъпката ти бе много доброволна.
Той не го заслужава.
Не мисля, че баща ми би искал двамата му най-добри приятели
да се превърнат в убийци.
Освен това, умре ли, истината умира с него.
Жив ли е, ти си свободен.
Предай ме на дъждовен червей. Каквото и да е, но не на дементорите!
Рон, нима не бях добър плъх? Няма да ме дадеш,
на дементорите, нали? Бях твоето животно!
- Мило, умно момиче, ти няма...
- Разкарай се от нея!
Не знам дали знаеш, Хари,
но когато ти се роди, Джеймс и Лили ме направиха твой кръстник.
Знам.
Бих разбрал, ако избереш да живееш с леля си и чичо си,
но ако искаш друг дом...
Какво, да живея с теб?
Само предлагам. Ще те разбера, ако не искаш.
Хари!
Ремъс, стари приятелю. Не си ли взе отварата тази вечер?
Знаеш кой си ти, Ремъс! Това сърце е истинската ти същност!
Плътта е просто плът!
Експелиаримус!
Хари!
Ремъс! Ремъс!
Бягайте, бягайте!
- Хайде.
- Чакайте, чакайте.
Хърмаяни! Лоша идея, лоша идея.
Професоре?
Професор Лупин?
Добро кученце, добро кученце!
Ето те, Потър!
Сириъс!
Върни се, Потър!
Сириъс!
Не. Сириъс!
Експекто Патронъм!
Хари?
Видях баща си.
Какво?
Той прогони дементорите.
Видях го отсреща през езерото.
Хари, хванали са Сириъс.
Всеки момент дементорите ще изпълнят целувката.
- Ще го убият?
- Не. По-лошо.
Много по-лошо.
Ще му изсмучат душата.
Директоре, трябва да ги спрете.
- Заловили са грешния човек.
- Вярно е. Сириъс е невинен.
- Скабърс го е направил.
- Скабърс?
Плъха ми, сър.
Той всъщност не е плъх. Беше плъх, на брат ми Пърси.
- Но после му подариха бухал...
- Искаме да кажем, че знаем истината.
- Повярвайте ни, моля ви.
- Вярвам ви, госпожице Грейнджър.
Но малцина други ще повярват на трима тринайсет годишни магьосници.
Детският глас, колкото и да е честен и верен,
е безсмислен пред тези забравили как да слушат.
Мистеризно нещо е времето.
Могъщо.
И опасно, ако си играеш с него.
Сириъс Блек е в най-горната килия на тъмната кула.
Знаете законите, госпожице Грейнджър.
Не трябва да ви виждат.
И мисля, ще е добре, да се върнете преди този последен удар.
Ако не, последиците ще бъдат ужасни.
Ако успеете нощес
повече от един живот ще бъде спасен.
Три завъртания ше свършат работа, мисля.
А и между другото.
Когато се съмнявам в нещо, аз се връщам назад по стъпките си, за да съм на мъдро място за начало.
Успех.
За какво по-дяволите говореше той?
Съжалявам, Рон, но тъй като не можеш да ходиш...
Какво стана?
- Къде е Рон?
- Седем и половина.
Къде бяхме в седем и половина?
Не знам, отивахме при Хагрид?
Хайде и не бива да ни виждат.
Хърмаяни!
Хърмаяни! Хърмаяни, чакай.
Хърмаяни, ше ми обясниш ли, моля те, какво точно правим?
Ти, подла малка отвратителна лигава хлебарка!
Това сме ние.
Хърмаяни, не! Не си заслужава.
Това не е нормално.
Това е времевърт, Хари.
МакГонъгал ми го даде в началото на учебната година.
Така посещавах всички часове цяла година.
- В момента сме в миналото?
- Да.
Дъмбълдор явно иска да се върнем тук, в този момент.
Очевидно е станало нещо, което иска да променим.
Добър удар.
Благодаря.
Малфой идва.
- Да вървим.
- Не казвайте на никой, ясно?
Ще я науча тази самохаресваща се мътнородка, да знаете.
- Стана ми добре.
- Не добре, брилянтно.
Хайде, да вървим при Хагрид.
Виж, Бъкбийк е жив.
Разбира се.
Нали помниш какво каза Дъмбълдор?
Ако успеем, повече от един невинен ще бъде спасен.
Да вървим.
Идват, по-добре да побързаме.
Фъдж трябва да види Бъкбийк преди това.
Иначе ще си помисли, че Хагрид го е освободил.
Скабърс! Жив си!
- Внимавай повече с животните си.
- Това е Петигрю.
- Хари не можеш.
- Той е предал родителите ми.
- Очакваш да си седя тук?
- Да, така и трябва!
Хари ти си при Хагрид сега.
Ако нахлуеш там, ще си помислиш, че си луд.
Ужасни неща стават с магьосници, които си играят с времето.
Не трябва да ни виждат.
Фъдж идва.
А ние не тръгваме?
Защо не тръгваме?
Луда ли си?
Това боля.
Съжалявам.
Излизаме отзад, хайде!
Така ли изглежда косата ми отзад?
Какво?
Стори ми се, че видях...
- Няма значение.
- Да вървим!
Добре, Хари, давай!
Махни се, чиба.
Министре, мисля, че и аз трябва да се подпиша.
Да, може би си прав, ще е...
Добре, Бъкбийк, идвай, хайде. Идвай с нас, хайде.
Продължавай, по-бързо.
Бъкбийк, хайде, побързай.
- Само името ти.
- Просто имам много дълго име...
Хайде, Бъкбийк, моля те.
Хайде, Бъкбийк.
Ела и си хапни един хубав вкусен мъртъв пор.
- Хайде. Ела. Хайде, Бийки.
- Последвайте ме, министре.
- Вижте там.
- Къде?
- Над скалите.
- Какво гледам?
Посадиха къпините по времето, когато професор Дипит беше директор.
- О, да. Точно така.
- И ягодите също.
- Хайде, Бъкбийк, хайде.
- Не виждам ягоди.
- Ей там.
- Къде?
- Ей там.
- Насам.
- Нека свършим с това.
- Добре.
Но къде е?
Току що видях звяра.
- Преди минутка!
- Колко странно.
Бъкбийк.
Хайде бе, Дъмбълдор, очевидно е, че някой го е освободил.
- Хагрид?
- Бъкбийк.
Не мисля, че министърът има в предвид, че ти си го пуснал.
Как би могъл? Ти беше вътре през цялото време.
- Точно така.
- Ами, ами...
Трябва да претърсим земите.
И небесата ако искаш претърси.
Междувременно, ще си пийна чаша чай или може би малка чаша бренди.
О, палачо, от вашите услуги, повече няма нужда.
Благодарим ви.
Нямам малки чаши, професоре.
- Хайде.
- Насам.
Насам, сега.
- Ами сега?
- Спасяваме Сириъс.
- Как?
- Нямам си и на идея.
- Виж, това е Лупин.
- Иммобълъс!
И Снейп.
А сега чакаме.
А сега чакаме.
- Поне някой си прекарва добре.
- Да.
- Хърмаяни?
- Да?
Предният път, до езерто, когато бях със Сириъс,
наистина видях някой.
Този някой прогони дементорите.
С Патронъс.
Чух Снейп да говори с Дъмбълдор.
Според него,
само някой много добър магьосник, е можел да го направи толкова добър.
Беше баща ми.
Баща ми създаде Патронъса.
- Хари, но баща ти е...
- Мъртъв. Знам.
Просто ти казвам какво видях.
Ето ни и нас.
Виждаш ли как говоря със Сириъс?
- Кани ме да живея с него.
- Това е страхотно.
Щом го освободим, вече няма да се налага да се връщам при Дърсли.
Ще сме само аз и той.
Можем да живеем извън градът.
Някъде, където се вижда небето.
Ще му хареса, след толкова години в Азкабан.
Хари!
Бягайте!
Да вървим.
- Какво правиш?
- Спасявам ти живота.
Благодаря.
- Супер, сега идва насам.
- Да за това не се сетих, бягай!
Това беше много страшно.
Това е една тежка нощ за горкият професор Лупин.
Сириъс. Хайде!
- Това е ужасно.
- Не се тревожи.
Баща ми ще дойде, ще направи Патронъс.
Всеки момент.
Точно там, ще видиш.
Хари, слушай, никой няма да дойде.
Не се притеснявай, той ще дойде.
- Сириъс.
- Умирате.
И двамата.
Хари!
Експекто Патронъм!
Беше права, Хърмаяни.
Не съм видял баща ми. Видял съм себе си!
Видял съм се как създавам Патронъса.
Знаех как да го направя, зашото...
ами, зашото вече съм го правил.
- Има ли смисъл в думите ми?
- Не.
Но мразя да летя...
Бомбарда!
Завинаги, ще съм благодарен за това.
И на двама ви.
- Искам да дойда с теб.
- Някой ден, може би.
Но за известно време, живота ми ще е непридвидим.
Освен това,
ти трябва да си тук.
- Но ти си невинен.
И ти го знаеш.
Засега, това ми стига.
Сигурно ти е писнало да го чуваш,
но много приличаш на баща си.
Като изключим очите.
- Имаш...
- Очите на майка ми.
Жестоко е, че аз прекарах толкова много време с Лили и Джеймс, а ти толкова малко.
Но знай това,
Тези които обичаме, никога не ни напускат.
Винаги можем да ги открием.
Точно тук.
Ти наистина си най-умната вещица на твоята възраст.
Трябва да вървим.
- Е?
- Свободен е, успяхме.
Какво сте успели?
Лека нощ.
Как се озовахте там?
В единият момент бяхте тук, а сега сте там.
- Хари, за какво говори той?
- Не знам.
Сериозно, Рон, как може някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях те да идваш.
И по-зле съм изглеждал, повярвай ми.
- Уволнили са те.
- Не.
Не, подадох си оставката.
Подал си си оставката, но защо?
Явно някой случайно се е изпуснал за това какъв съм.
До утре ще има бухали в замъка, защото родителите няма да искат...
Ами... някой като мен, да обучава децата им.
- Но Дъмбълдор...
- Дъмбълдор вече рискува
повече от достатъчно заради мен.
Освен това хора като мен са...
Е, да кажем, че съм свикнал с това вече.
Защо си толкова нещастен, Хари?
Всичко беше безсмислено.
- Петигрю избяга.
- Бесмислено?
Имаше много смисъл. Ти разбра истината.
Спаси невинен от ужасна участ.
Имаше много смисъл.
Ако с нешо се гордея,
то е с това, колко много научи тази година.
И понеже вече не съм ти учител,
не изпитвам вина, връщайки ти това.
Така че това е довиждане, Хари.
Сигурен съм, че отново ще се срещнем.
А дотогава...
Пакост извършена.
Отсъпете ви казвам! Инак ще я занеса горе.
Хари.
От къде я взе?
Може ли да я пробвам, Хари? След теб разбира се.
- За какво говориш?
- Тихо.
Оставете го да мине. Не исках да я отварям, Хари.
Не беше добре опакована. Те ме накараха.
Лъжа.
- Файърболт.
- Най-бързата метла на света.
За мен?
- Но кой я е пратил?
- Никой не знае.
Това дойде с нея.
- Давай, Хари!
- Да, пробвай я.
Колко е бърза, Хари?
Лумос.
Искрено се заклевам, да не спазвам правилата.
{C:$0067EBFE}{Y:r}ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
{C:$00080008}{Y:r}РЕЖИСЬОР АЛФОНСО КУАРОН
{C:$00080008}{Y:r}СЦЕНАРИЙ СТИЙВ КЛОУВС
{C:$00080008}{Y:r}ПРОДУЦЕНТИ ДЕЙВИД ХЕЙМАН КРИС КЪЛЪМБЪС МАРК РАДКЛИФ
{C:$080008}{Y:r}ПО РОМАНА НА ДЖ.К. РОУЛИНГ
{C:$080008}{Y:r}ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ПРОДУЦЕНТИ МАЙКЪЛ БАРНАТАН КАЛЪМ МакДУГАЛ ТАНЯ СЕГАЧИЯН
{C:$080008}{Y:r}ОПЕРАТОР МАЙКЪЛ СЕРЕСИН
{C:$080008}{Y:r}ПОСТАНОВКА СТЮАРТ КРЕЙГ
{C:$080008}{Y:r}МОНТАЖ СТИВЪН УАЙЗБЪРГ
{C:$080008}{Y:r}МУЗИКА ДЖОН УИЛЯМС
{C:$080008}{Y:r}КООРДИНАТОРИ НА ВИЗУАЛНИТЕ ЕФЕКТИ РОДЖЪР ГАЙЕТ и ТИМ БЪРК
{C:$080008}{Y:r}КОСТЮМИ ДЖЕЙНИ ТЕМАЙМ
{C:$080008}{Y:r}КАСТИНГ ДЖИНА ДЖЕЙ
{C:$080008}{Y:r}ДАНИЕЛ РАДКЛИФ
{C:$080008}{Y:r}РУПЪРТ ГРИНТ
{C:$080008}{Y:r}ЕМА УОТСЪН
{C:$080008}{Y:r}ДЖУЛИ КРИСТИ
{C:$080008}{Y:r}РОБИ КОЛТРЕЙН
{C:$080008}{Y:r}МАЙКЪЛ ГАМБЪН
{C:$080008}{Y:r}РИЧАРД ГРИФИТС
{C:$080008}{Y:r}ГАРИ ОЛДМАН
{C:$080008}{Y:r}АЛЪН РИКМАН
{C:$080008}{Y:r}ФИОНА ШОУ
{C:$080008}{Y:r}МАГИ СМИТ
{C:$080008}{Y:r}ТИМЪТИ СПОЛ
{C:$080008}{Y:r}ДЕЙВИД ТЮЛИС
{C:$080008}{Y:r}ЕМА ТОМПСЪН
{C:$080008}{Y:r}ДЕЙВИД БРАДЛИ ТОМ ФЕЛТЪН ПАМ ФЕРИС
{C:$080008}{Y:r}ДОУН ФРЕНЧ РОБЪРТ ХАРДИ
{C:$080008}{Y:r}ДЖУЛИ УОЛТЪРС МАРК УИЛЯМС
{C:$080008}{Y:r}ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА УОРНЪР БРАДЪРС
{C:$080008}{Y:r}ПРОДУКЦИЯ НА ХЕЙДЕЙ ФИЛМС, 1492 ПИКЧЪРС и ПИ ЪФ ЕЙ ПРОДЪКШЪНС
{C:$080008}{Y:r}ФИЛМ НА АЛФОНСО КУАРОН
{C:$080008}{Y:r}ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
{C:$080008}{Y:r}ПРЕВОД И СУБТИТРИ ЕМИЛ СТОЯНОВ
Пакост извършена.
Нокс.