Chariots Of Fire (1981) (Chariots Of Fire CD1_bul.sub) Свали субтитрите
и на бащите, които ни отгледаха.
Всички тези мъже
бяха почитани от поколението им
и бяха славни в дните си.
Тук сме днес за да благодарим
за живота на Харолд Ейбрахамс
Да почетем легендата.
Сега сме останали само двама -
младият Обри Монтагю
и аз -
които могат да затворят очите си
и да си спомнят тези млади мъже
с надежда в сърцата ни
и с крила на петите ни.
ОГНЕНИ КОЛЕСНИЦИ
Карлтън Хотел, Броудстеърс, Кент.
28-и юни, 1924 г.
Скъпа мамо, ужасно съжалявам за настинката ти и общото неразположение.
Ние също имаме лошо време тук.
Благодаря за писмата ти. Съжалявам, че ти и татко сте разочаровани
че позволявам на Олимпийските Игри да пречат на набързо написаните ми писма.
Но ако вие сте на моята възраст и имате шанс да спечелите Световния Шампионат в Париж,
и вие щяхте да бъдете също толкова глупави колкото съм и аз.
Между другото, ужасно мило е от страна на татко да ме финансира тук, въпреки малоумието ми.
Страхотна проява на солидарност. Повечето от момчетата успяха вече да посърнат.
- Крикет, Монтагю, в балната зала .
- Сега !
Няма топка !
Хайде, Обри!
- Хаузат!
- Няма аут.
Как така няма аут? Можеже да се чуе чак в гадния Борнмауф !
- Хайде, Лидъл, мой ред е.
- Не съм я докосвал.
- Чухте свистенето от китката ми.
- Видях проклетото нещо да се отправя! Анди !
За мен не е забавно.
Той е вън, казвам ти. Всички сте глухи и отвратително слепи.
Обри, моля те, за Бога!
Не е честно !
Добре.
Харолд е тук. Напрегнат както винаги.
Точно както беше и през първия ни ден в Кеймбридж.
Спомням си че споделихме едно такси тогава.
Ще взема тези.
- Ще се видим вътре, Обри.
- Добре.
Благодаря.
- Име , моля.
- Ние сме нови.
Това виждам младежи. Как се казвате?
Ейбръхамс, Х. М.
- Най-отгоре в списъка. Рептън. Този ли е?
- Този е. Напуснах преди година.
- Карали сте самостоятелно? Франция?
- Не. Присъединих се твърде късно.
Лош късмет момко.
Много мъртъвци биха желали да го споделят.
За това сте прав, синко.
Добре дошли в Кийз.
- Подпишете тук.
- Благодаря.
Минавате през двора, горния десен ъгъл, нагоре по стълбите.
Благодаря.
Между другото как се казвате?
Роджърс, главен портиер, а това е г-н Ратклиф, помощника ми.
Добре, г-н Роджърс, Ратклиф,
аз престанах да съм "младеж" когато ... се застанах пред Кралската комисия.
- Ясно ли е?
- Да ... г-н Ейбръхамс.
- Напълно ясно.
- Благодаря ви.
Ще съм ви задължен ако го запомните.
- Ще се видим по-късно.
- Чудесно.
Какво изучава твоят приятел, синко ?
Законът на казармата?
Не знам.
Едно е сигурно.
С име като Ейбръхамс той няма да участва в църковния хор, нали?
- Име?
- Монтагю.
- Как?
- Монтагю.
Взимам списъка от войната
и погледа ми се спуска по него.
Име след име, които не мога да прочета
и които ние, по-старите от вас,
не могат да чуят без да се развълнуват.
Имена, които ще бъдат само имена за вас,
новите колежани.
Но които на нас припомнят лица след лица,
пълни с чест и доброта,
ревност и жизненост,
и интелектуален заряд.
Цветът на едно поколение,
славата на Англия,
и те умряха за Англия
и за всичко на което държи Англия.
А сега поради трагична предопределеност техните мечти станаха ваши.
Нека ви призова. Вгледайте се в себе си.
Нека всеки от вас открие
къде са истинските му шансове за величие.
В тяхно име,
в името на колежа ви и на страната ви, сграбчете този шанс.
Радвайте му се.
и нека никаква сила или убеждение да не ви попречат в това начинание.
Четвъртък, 10 октомври, 1919 г.
Първият ми ден в Кеймбридж бе завършен от
разкошна вечеря.
Директорът ни изнесе трогателна реч
и сега нетърпеливо чакам началото на семестъра.
Ръгби клуб, голф общество, тенис,
клуб по скуош, флора и фауна, филателия.
Само това ли е? Ти си безделник!
- Трябва да поработя известно време.
- Опитай гледане на птици. Може да си вземеш книга.
Как мога да ги гледам ако чета?
На бойното поле
Те борят се с врага заедно.
Там всеки син
Готов е да се бори или да падне
Врагът на един, е враг на всички
Врагът на един, е враг на всички
- Ейбръхамс, Х.М.
- Можеш ли да пееш като тенор?
- В страхотна нужда сме за тенори.
- Само ако ме измъчвате.
- Обри. Пееш, нали?
- В училищния хор, само това е.
А ти Стелърд?
Изхвърлиха ме от "Пейте, пейте Рози".
Съжалявам, не може всички да сме надарени.
Ако всеки е някой
Тогава никой не е никой
- Запиши тук и моя приятел.
- Готови.
Чудесно! Репетициите започват понеделник.
- Като момче бях алт.
- Чудесно! Ще бъдеш Кралицата на чудесата.
Къде беше когато страната ти се нуждаеше от теб?
Имаме задължение, тържествено задължение ...
Когато момчетата са далеч
Те мечтаят за вкъщи
Радвам се че си тук , Стелърд.
Добрите мъже на средни разстояния не растат по дърветата.
Не мога да гарантирам за тези времена
измерени с училищния часовник, поне повечето от тях
Секунда повече или по-малко достатъчно са точни за мен.
Да сте се сблъсквали с един приятел на име Ейбръхамс? Ейбръхамс, Х.М.?
Той е заявил предизвикателство за спринта на колежа.
Какво толкова особено има в това?
През последните 700 години, никой не го е правил.
Наистина, а ти какво ще правиш?
Точно така, приятели, благодаря ви! Благодаря ви.
Нека се знае че Х. М. Ейбръхъмс от Гонвил и Кииз
е отправил официално предизвикателство за спринта на колежа.
Покажи им, Харолд!
За тези които не са запознати с правилата
Предизвикващият ще се опита да обиколи двора
от и до мястото под часовника
за времето нужно на часовника да удари пладне.
Разстояние традиционно признато за 188 крачки.
Ей, Ейбръхамс, какво си си поставил на краката? Ракети?
Предизвикателството ще започне при ...
- Ейбръхамс, нямаш никакъв шанс.
- Направи го за Израел!
Предизвикателството започва при първия удар.
Предизвикващият трябва да завърши преди 12-ия удар.
Хайде, Ейбръхамс, самохвалко!
Предизвикващият ще се приготви ли?
Този Ейбръхамс. Какво знаеш за него?
Момче от Рептън.
Евреин.
- Баща му е финансист в града.
- Финансист?
Това какво значи, се чудя?
Предполагам, че дава назаем парите си.
Точно.
А какво казват за сина?
Академично надежден, арогантен.
Отбраняващ се до степен на свадливост.
Каквито са всички те.
И все пак притежаващ силно чувство за дълг и лоялност.
Не се ли говори че може да бяга?
Като вятъра.
Господа бихте ли се отдръпнали? Настрана от пътя.
Благодаря ви.
Г-н Ейбръхамс, позицията ви.
Поради липсата на друг предизвикващ
г-н Ейбръхамс ще бяга сам.
Не е така, г-н Стартър.
Име и колеж , ако обичате.
Линдзи. Състезавам се от името на приятел тук.
Предизвикваме от името на Рептън, Итън и Кийз.
- Не знаех че бягаш.
- Нито пък аз че ти.
Няколко приятели току що ми казаха за това. Реших да намина и да ти дам тласък.
- Очарован съм.
- И аз.
Успех.
Господа, при означенията, ако обичате.
Запомнете, при първия звън на 12 часа.
Хайде!
Осем!
Девет!
Десет!
- Единадесет!
- Хайде, Харолд!
И двамата ли се справиха?
Не мисля.
- Младия Линдзи бе победен от евреин.
- Жалко.
Добре, някой успя. И то от Кийз! Много трябва да се гордееш.
Първият от седем столетия.
Може би те наистина са избран Божий народ, в крайна сметка.
Съмнявам се че има някой бързоног в кралството.
По местата.
Готови.
Той може би е най-добрият ти приятел, Санди, но той е и най-добрият ми брат.
Аз мисля за него а не за благословеният ти атлетичен отбор.
Сърцето му е настроено да последва татко в мисията.
Не мислиш ли че е достатъчно зает и без да участва в надбягване?
Той е бърз, Джени. Трябва да го видиш с топка в ръцете.
Виждала съм го с Библия в ръцете.
И знам кое е най-важното.
Не можеш да не му дадеш този шанс.
Нека последва тази посока, казвам ти ...
Не ми приказвай, Санди, не искам и да чуя.
Ерик е специален за мен. Скъпоценен.
Не искам делото му да се провали с тази работа с тичането, чуваш ли?
Ето те и теб. Добре се справи.
Знаете , дами и господа,
че една от компенсациите при достигането на определена известност,
даже ако само си играч на ръгби,
е че от време на време ви молят да раздавате разни неща.
Често казват, че раздаването побеждава получаването.
Нека ви кажа -
изражението на удоволствие на лицата на тези момчета
струваше многократно повече от купите събиращи прах на тезгяха ми в Единбург.
Когато бяхме в Китай, баща ми тук
винаги изпадаше в носталгия за дома си в долината.
Но за мен роден на изток,
като братята ми и сестра ми тук,
страдах от естествена недоверчивост.
Но вглеждайки се в мен сега -
израстъка на хълмовете,
виждам че той бе прав.
Това е много важно за мен.
Благодаря ви, че ни приветствате вкъщи.
и ви благодаря,
че ми напомнихте че съм, и ще бъда докато дишам
шотландец.
Г-н Провъст, сър.
Преди да позволите на Ерик да тръгне ...
Не е ли истина, че главното събитие на събирането все още предстои ?
Откритият шампионат на 200 ярда.
Това е последното събитие на това събиране, по традиция.
Не мислите ли, че ако успеем да му намерим екип
ще можем да убедим най-добрият бегач на Шотландия да ни покаже на какво е способен.
Какво ще кажеш, Ерик ?
По местата!
Готови!
Не ти ли казах, Ерик? Не ти ли казах?
Със сигурност малко либералност няма да навреди.
Сенди, Божието царство не е демокрация.
Господ никога не преизбира.
Няма място за обсъждане, няма място за разискване
относно кой път да поемем.
Единият е правилен, другия погрешен,
има един абсолютен господар.
- Диктатор, имаш впредвид.
- Ами да, но добър, любящ диктатор.
Дотук с свободата на волята.
Все още имаш избор, Сенди.
Никой не те насилва да го последваш.
- Не знаеш ли какъв ден е днес?
- Ахъ.
- Кажи ми, тогава.
- Неделя.
Неделя не е ден за игра на футбол, нали?
Не.
- Ставаш ли рано сутрин?
- Мама ме вдига в седем.
Тогава ще играем. Става ли?
Г-н Лидъл, става ли и татко да дойде?
Разбира се. Доведи цялото си семейство.
Ще ви дам 5 гола преднина.
Трябва да хващаш влак в девет.
Има предостатъчно време.
Нима искаш детето да расте считайки Господ за разваляч на игрите.
Ако може, искам да предложа тост.
за семейство Лидъл
които имам щастието да наричам приятели.
Преподобния Дж. Д. , г-жа Л. , младия Ърнест.
Приятно пътуване и безопасно завръщане в Китай.
Нека годините пред вас да са щастливи и удовлетворяващи.
Тези които остават, нека Бог да ги пази,
вдъхновява
и води към слава.
Благодаря, Сенди. Това бе много мило.
Разчитам на вас да ги пазите от пакости.
Това желая, г-жо Л. Ако съгрешат ще изпратя картичка с подробности.
Всичко ще прочетете преди да можете да изречете "Марко Поло".
Ще ти струва цяло състояние да купуваш марки.
Не се тревожи. Ще пазя инвестициите си.
Ще ви управлявам с железна тояга.
Ще трябва да внимаваме.
Ти си много щастлив, млад човек, Ерик.
Горд притежател на много дарби.
И твое свещено задължение е да ги използваш за добро.
Татко е прав. Бягай както знаем, че можеш, силен и истинен.
Мисията не може нищо друго освен да спечели от успеха ти.
Това от което се нуждаем е мускулест християнин
за да накара другите да ни забележат.
Колко си добър, Ерик?
Сенди смята че той ще бяга за Шотландия преди края на месеца.
И , тогава ... само небето ще е граница.
Което значи ?
Олимпийските Игри, може би?
Ерик, можеш да славиш Господа като белиш картофи
ако го правиш със съвършенство.
Не прави компромиси. Компромисът е езикът на дявола.
Бягай за Божието име
и остави света да стои и да се чуди.
Осланяй се и милостта Му ще ти помага
Уповавай и душата ти ще докаже
че Христос е нейния живот и Христос е нейната любов
Състезавай се доброто състезание
чрез Божията благодат
Повдигни очи,
И търси лицето Му
Животът с пътищата си лежи пред нас
Известният ЕРИК ЛИДЪЛ ще говори в 6 часа вечерта
Дошли сте днес да видите състезание,
да видите някой да спечели.
Така стана че това съм аз.
Но искам да направите нещо повече от това просто да гледате състезание.
Искам да участвате в него.
Искам да сравня вярата с бягане в състезание.
Трудно е,
изисква концентрация на волята,
енергията на душата.
Изпитваш въодушевление
когато победителя разкъса лентата,
особено ако си заложил на него.
Колко ще трае това , обаче?
Връщаш се вкъщи. Вечерята може би е загоряла.
Може би не си получил работа.
Така, че кой съм аз, че да ви казвам в какво да вярвате,
да имате вяра, сблъсквайки с реалностите на живота?
Бих искал да ви дам нещо по-трайно
но мога само да ви посоча пътя.
Нямам формула за спечелване на състезанието.
Всеки тича по нейния
или неговия си начин.
И откъде идва силата да завършиш състезанието?
Отвътре.
Исус каза,
"Ето, Божието царство е във вас."
"Ако ме потърсите с цялото си сърце, "
" ще ме намерите."
Ако се предадете
на Христовата любов,
така ще можете да бягате в правилното състезание.
Здравейте. Благодаря че дойдохте.
Това е болка,
безпомощност
и гняв.
Чувстваш се унизен.
Понякога си казвам "Стига, въобразяваш си всичко това."
Тогава пак улавям този поглед,
улавям го накрая на някоя забележка.
Чувствам студенина при ръкостискане.
Това е баща ми.
Литовски евреин.
Той е чужденец.
- Чужд е като някой от Франкфурт.
- Истински евреин!
Обичам го и обожавам.
Той боготвори тази страна.
От нищо е направил каквото смята, че е
нужно за да станат синовете му истински англичани.
Брат ми е доктор.
Водещ в областта си.
- Кой точно?
- Този с къдриците на гърба.
Той не се стремеше към нищо.
И ето ме мен.
Градящ професия в най-добрия университет по тези места.
Старецът, обаче, забрави нещо.
Че неговата Англия е християнска
и англо-саксонска.
И такива са коридорите й на властта.
И тези, които крачат по тях ги пазят ревностно и жлъчно.
Прав си да учиш право. Роден си адвокат.
Рядко етническо превъзходство, нарича се дарбата да дърдориш.
И сега какво? Ще се смееш и понасяш?
Не, Обри.
Ще ги поставя на колене всички,
един по един.
И ще ги задмина всички.
" Англия маха за поздрав по време на спринта. "
от специалният ни кореспондент.
" Пълно изчистване за Кейбриджска звезда. "
" Хет трикът на Ейбръхамс. "
от специалният ни кореспондент.
Браво!
Браво, Харолд!
Г-н Мусабини, предполагам.
Казвам се Кеди. Полковник Джон Кеди.
- Аз съм ...
- Президентът на Шотландските Три "А"-та.
Знам и се радвам да се запозная с вас, сър.
- Как е кракът?
- Добре.
Гадно падане.
Беше удоволствие за мен. Успех.
Тук сте добре дошъл, разбира се.
Тук обаче имаме стриктен аматьорски закон.
Полковник, не се тревожете.
Тук само наблюдавам, това е.
Е, добре. Бях сигурен, че ще проявите разбиране.
Добре, на бой!
Надявам се да харесате игрите.
Игри ? Сигурно се шегувате.
Виждал съм по-добре организирани гуляи.
Напред, Шотландия!
Господа, по местата !
Пригответе се.
Ставай момко,ставай!
Никога няма да успее.
Не вярваш ли,още не се е отказал.
Давай, Ерик!
Отдръпнете се! Дайте му въздух!
Добра работа, Ерик, сине. Добра.
Ще се оправи само след минутка. Ще отида да му взема дрехите.
Добре се грижи за това момче от вашите, г-н МакГрат,
защото ако го загубиш никога няма да намериш друг като него.
Не е най-приятният четвърт финал който някога съм виждал, г-н Лидъл.
Но със сигурност най-смелият.
Вдигнете го. Хайде, внимателно.
Поддържай го.
Г-н Мусабини.
Г-н Ейбръхамс ?
И така, пропътувал сте 300 мили само за да ме видите?
Вас и Лидъл
Чух че двамата сте най-добрите.
А какво мислите сега?
Ерик Лидъл?
Никога не съм виждал такова бягане такова посвещение от бегач.
Тича като диво животно.
Разколебава ме.
Така и трябва да бъде.
Той направо обръща всичко в мен.
Искам да ми помогнете да го победя.
Кажете ми, г-н Ейбръхамс, женен ли сте ?
Не. Защо?
Ами,
когато точното момиче се появи
как ще се чувствате ако то първо ви предложи?
Виждате ли, г-н Ейбръхамс,
както при невястата,
така и треньорът пръв трябва да предложи.
Г-н Мусабини
Мога да тичам бързо.
С ваша помощ, мисля, бих могъл да тичам още по-бързо.
Може би по-бързо от който и да е друг някога тичал.
Искам този Олимпийски медал.
Сега, го виждам
как ме чака.
Но не мога да го получа сам.
Виж, ние имаме една стара поговорка в моята игра, синко.
Не можеш да посееш това което Господ е изоставил.
Така че остави на мен.
Ще те гледам, ще те наблюдавам. И ако мисля че мога да помогна -
ако видя голямата награда чакаща там -
повярвай ми, няма да губя време.
Когато се срещнем,
аз ще бъда този, който ще моли.
Значи ще ме наблюдавате?
Синко, ако си достатъчно добър ...
ще те изстискам капка по капка.
Благодаря ви.
- Не ти ли казах? Не е ли сладка?
- Страхотна е.
Браво!
Мисля че нещата вървят доста добре.
Никога не съм виждал подобно нещо, но ми е приятно.
- Ами ти, Дж. Б.?
- Самият аз съм правил по-добри представления.
- Спомняш ли си ги, импровизираните?
- Не!
Значи каменното сърце омекна най-после.
- Ейбръхамс е пленен, казваш?
- Пленен? Той си е загубил ума.
- Няма да послуша разума.
- Горкия момък е влюбен!
Той току що я видя. Аз я обожавам от години.
- Между другото, къде е той?
- Излезна да я покани на вечеря.
- Наистина?
- В антракта?!
- Благодаря! За мен ли е? Взимам го.
- А, Харолд.
Прекрасно.
Е?
- Е, какво?
- Говори ли с нея?
Да.
- Ще дойде ли?
- Да.
- На вечеря?
- Да.
Нейния малък брат е луд по атлетиката. Само за мен говорел!
Монти, по-добре вземи чашата ми. Имам ужасното чувство, че ще се нуждаеш от нея.
Съжалявам, Монти.
Да, благодаря ви много, сър.
Да, разбира се господине.
Добър вечер, госпожице Гордън!
Триумф, чувам.
Кой е този приятел там?
Музикален критик от Стар.
- Оттегчителен стар подмазвач, наистина.
- Той явно доста е харесал представлението.
Не мисля така.
Те винаги го казват. Отровата запазват за пресата.
- По малко и за тази вечер, мисля.
- Какво? Ти бе чудесна!
Благодаря.
Една от малките ми прислужници бе отишла и забременяла с гондолиер.
Трябваше да я бутнем втора тази вечер. Триото ...
- Обичайното ви, г-це Гордън?
- Благодаря ти, Тофи.
А вие , сър.
Благодаря ви.
Това е г-н Ейбръхамс. Много известен бегач.
Той опитва специалитета ви за първи път тази вечер.
- Надявам се че ще му се насладите, сър.
- Сигурен съм.
Ами, давайте тогава.
Той е тайна рецепта на Тофи.
нещо като коктейл дю мезон
така че най-добре е да го харесате.
- Отлично.
- Ето, Тофи!
Спечели си приятел до живот.
Любимото ми, моля.
- За двама.
- С удоволствие.
Какво поръчах?
Изненада.
- Наздраве.
- Наздраве.
Е ... великият Харолд Ейбръхамс.
Брат ми безумно ще завижда.
Моят също.
Не изглеждаш много безскрупулен.
А трябва ли?
Според брат ми. Тим казва, че затова винаги печелиш.
- Защо бягане?
- Защо пеене?
Това е работата ми.
Не, това е глупаво. Правя го защото го обичам.
Обичаш ли да бягаш?
По-скоро съм зависим. Това е вътрешна принуда. Оръжие.
- Срещу какво?
- Да бъда евреин, предполагам.
Не говориш сериозно.
А ти не си еврейка.
Иначе нямаше да питаш.
Глупости!
Хората не ги интересува.
Както и да е, това че си евреин не ти е навредило.
Аз съм това, което наричам полу-обезправен.
Това звучи учено. Какво значи?
Това значи ,че ме водят до водата но не ми дават да пия.
Ти си забавен особняк, г-н Харолд Ейбръхамс.
Забавен ...
но очарователен.
Ще се спра на очарователен.
Животът не е толкова мрачен, нали?
Не и тази вечер.
Толкова си прекрасна.
Като теб.
"Le pied de porc anglais", Мадам.
Свински крака.
О, Боже!
Влакът пристигащ на втори перон
е Летящият Шотландец от Абърдийн.
7.30, г-н Лидъл.! 7.30 на секундата.
Ето ви и вас, сър. Горещ чай и препечен хляб.
Чудесно.
- Добре ли спахте?
- Като труп.
Тъй. Трябва да сте с прояснено съзнание.
Далеч съм от това.
- Пристигнахме ли?
- Да, сър. Току що спряхме. Кингс Крос.
О, ето и вестник със снимката ви.
С големи очаквания от всякъде.
Наистина ли?
- Ето.
- Много съм ви задължен, сър.
Не бързайте, имате един час преди да ви изритат оттук.
- И успех този следобед.
- Благодаря ти.
Хайде, сър. Събудете се. Кингс Крос.
Тъй, г-н Ейбръхамс. Ето го и шотландеца.
Г-н Ейбръхамс?
Г-н Лидъл.
Искам да ви пожелая успех.
Благодаря. И нека най-добрият да спечели.
По местата.
Готови.
Невероятно.
Харолд.
Това е пълен абсурд.
Изгуби състезание, не роднина. Никой не е умрял.
За Бога, излез от това, Харолд. Държиш се като дете.
- Загубих.
- Знам!
Бях там, помниш ли? Гледах.
Беше чудесно.
Ти беше чудесен.
Той бе по-чудесен, това е всичко.
В този ден, най-добрият спечели.
Трябваше да го наглеждам.
Това е нещо абсолютно фундаментално. Никога не гледай.
Той бе напред. Нищо не можеше да направиш. Той спечели честно и почтено.
Така е, Ейбръхамс.
Ако не можеш да понесеш поражение, за най-добрите е.
Не тичам за да понасям поражения.
Тичам за да побеждавам.
Ако не мога да побеждавам няма да тичам.
Ако не тичаш няма да побеждаваш.
Потърси ме когато си изясниш нещата.
Сибил ...
Не си отивай.
Просто не знам какво да правя.
Опитай се да порастнеш.
Харолд.
Ти си велик мъж.
Тичаш като бог.
Бях горда с теб. Не ме карай да се срамувам.
Не става въпрос за губенето, Сиб.
Ерик Лидъл е страхотен човек и страхотен бегач.
Става въпрос за мен!
След целият този труд
сега, Бог знае, към какво се стремя.
Да го победиш следващия път.
Сибил, не мога да тичам по-бързо.
Г-н Ейбръхамс!
Мога да ти намеря още два други стадиона.
Чарли Падок.
Калифорнийският снаряд. Най-бързият човек на земята.
Победител, на 100 метра в Олимпийските Игри.
- 1920-а, Антверп. Време?
- 10.3.
Джаксън Шолц.
Ню Йоркската мълния.
Втори, през Олимпийските Игри, 1920-а.
Загубил като погледнал надясно.
Ето финиша. Какво виждаш?
Падок го задминава при лентата?
Този поглед е струвал на Шолц състезанието.
- Шолц е най-бързият?
- 10.3... 4.
Ерик Лидъл. За него знаеш всичко.
Гледай ги.
Мисли за тях. Дишай с тях.
Искам техните лица да те гледат всеки път когато затвориш очи.
Първо Летящия Шотландец. Това трябва много да боли.
Ерик Лидъл?
Ами, той не е истински проблем.
Велик бегач е. но му трябва още.
- Той не е бегач на 100 метра.
- Той можеше да ме направи за смях!
О да, бърз е!
Но няма да бяга по-бързо, поне не и в спринта. Той е решителен, смел бегач.
Отдава се всецяло. Копае на дълбоко.
Краткият спринт е игра на нерви.
- Прекроен е за нервни.
- Много благодаря.
Не, така е.Може да си смел, да ги дразниш, но може и да точиш нерви.
Падок, Шолц и Ерик Лидъл.
Ела тук за малко, г-н Ейбръхамс.
Сега знаеш ли защо загуби оня ден?
Защото бягаше с прекалено много крачки.
Само няколко инча. Ето ...
Тези монети са крачките при стоте метра.
Имаш ли още две монети, г-н Ейбръхамс?
Е, ще се намерят все.
Та както казах
прекалено много крачки.
Смърт за спринтьора.
Всяка крачка, която правиш ти зашлевява плесница.
Удря те в гърба.
Така
и така ...
и така!
Сега ...
Представи си, че бягаш върху горещи тухли.
Няма да оставиш петите си твърде дълго на земята, защото ще изгорят.
Горе, горе, горе, по-леко, по-леко! Леко като перце!
Готови!
Не! Главата не назад, отново!
Направи го на ниво! Отивай и го прави отново!
Това е!
По-бързо, хайде!
Задмини колата! Хайде!
Продължавай, продължавай!
Хайде! Продължавай, хайде!
Ритъм, г-н Ейбръхамс, ритъм!
Трениране, трениране, трениране Само трениране чувам.
Вярваш ли в това, което вършим или не?
Виж Джени, съжалявам.
Закъснях, извинявам се.
- Всичко е наред, Ерик.
- Виж, казах че съжалявам.
На мен. Не мен си наранил.
Стига с безпокойството ти!
Господ не се чувства пренебрегнат, когато изпусна автобус.
Да, Ерик, изпусна автобус. Но защо?
Ума ти не е вече с нас, синко.
Пълен е само с бягане, стартиране и медали, и крачки.
Пълен е и не може да стоиш спокоен.
Джени!
Не се прояждай сама.
Прояждам се, Ерик.
Страх ме е за теб.
Страх ме е какво може всичко това да ти причини.
Моля, г-н Лидъл. Бихте ли ми дали автограф тук?
Разбира се.
Ще си избереш ли писалка?
- Ето, готово.
- Благодаря.
Хайде, Джени, да се разходим. Имам нещо да ти кажа.
Гледка и половина, нали, Джени?
Единбург. Ще ми е тъжно да го изоставя.
Решил съм.
Връщам се в Китай.
Мисионерската служба ме прие.
O, толкова се радвам!
Но имам доста бягане преди това.
Джени ...
Джени, трябва да разбереш.
Вярвам, че Бог ме е създал с цел
и това е Китай.
Но също ме е направил бърз.
И когато бягам ... чувствам Неговото удоволствие.
Да се предам ще означава да Го пренебрегна.
Права си.
Не е просто забавление.
Да спечеля означава да Го почета.
Джени ...
Имам способността да направя
всичко това да проработи.
След това следва Париж.
Олимпийските Игри.
Просто не стигам само аз ...
Моля те да се грижиш за мисията сама
до тогава.
Ще го направиш ли за мен, Джени?
Анди, загубих го.
Не мога да го достигна.
Ще успееш, стара приятелко. Ще успееш.
Той казва, че трябва да изчисти ума си от мен.
Не може да ме обича и да казва това.
Сиб.
Светът е срещу него или поне така вярва той.
Сега е неговият шанс да се докаже.
Той не вижда нито чува нещо отвъд това, даже теб.
Трудно е знам но трябва да се опиташ да го разбереш.
- Защо аз?
- Защото той е този когото искаш, нали?
Ами ти?
Също Сталард и Обри?
Вие сте все същите. Шансът е и пред вас.
Да бъдем най-бързи, да, но не най-бързите.
Най-бързият човек някога съществувал.
Никога няма да се науча как да го правя.
Това е безсмъртието.
Просто помисли какво значи това за човек като Харолд.
Ами, за мен цялата тази работа е за забавление. Нямам нужда от това.
"Остави всички грижи настрана" и т. н.
Но за Харолд това е въпрос на живот и смърт.
- Така че само мога да чакам?
- Страхувам се че да.
И се моли с цяло гърло да спечели!
А ако не успее?
Не трябва да се притесняваш, приятелко.
Никога не съм виждал мъж толкова влюбен като нашия Харолд.
Даже малко завиждам, това е.
О, Анди.
- Чадърчето ви, г-це Гордън.
- Благодаря ти, Милдред.
Успех тази вечер!
Проклет глупак!
Винаги съм мислел, че само ирландците са късметлии!
- Джон, Театър Савой.
- Да, сър.
Прекрасно.