Sleepers (1996) (Sleepers CD1.sub) Свали субтитрите
РОБЪРТ ДЕ НИРО
ДЪСТИН ХОФМАН
БРУНО КЪРБИ
ДЖЕЙСЪН ПАТРИК
БРАД ПИТ
С Л И Й П Ъ Р С
Това е история за едно истинско приятелство.
Това е моята история и историята на тримата истински приятели в моя живот.
Двама от тях бяха убийци, които не доживяха 30-та си годишнина.
Третият е безработен адвокат, който живее с болката от миналото си...
... твърде уплашен, за да забрави и никога не се изправя срещу страховете си.
Единствено аз мога да разкажа историята за децата, които бяхме.
Участват още: БРАД РЕНФРО
РОН ЕЛДАРД
БИЛИ КРЪДЪП
ВИТОРИО ГАСМАН
ТЕРИ КИНИ
ФРАНК МЕДРАНО
ДЖОНАТАН ТЪКЪР ДЖЕФРИ УИГДЪР ДЖО ПЕРИНО
и МИНИ ДРАЙВЪР
Музика: ДЖОН УИЛЯМС
По романа на ЛОРЕНЦО КАРКАТЕРА
Продуценти: БАРИ ЛЕВИНСЪН и СТИВ ГОЛИН
Сценарист и режисьор: БАРИ ЛЕВИНСЪН
Хелс Китчън Лятото на 1966
Аз и моите приятели бяхме неразделни.
Бяхме доволни, че живеем в затворения свят на Хелс Китчън.
Играехме си по улиците в западната част на Манхатън.
Това беше нашето кралство, където бяхме пълни господари.
Хелс Китчън представляваше смесица от ирландски и италиански работяги.
Всички те водеха тежък живот.
Живеехме в мизерни квартири до железницата.
Жените, които работеха винаги имаха проблеми с мъжете си.
Вече погребах една жена, мога и още една!
Домашното насилие беше ежедневие в Хелс Китчън.
И все пак разводи нямаше, а разделите бяха рядкост.
Църковните закони бяха железни.
За да приключи брак, някой трябваше да умре.
Но въпреки всичко, улиците на Хелс Китчън бяха едни от най-безопасните за децата.
Престъпленията срещу хора от квартала бяха недопустими.
А когато се случеха, наказанията бяха жестоки...
... а понякога фатални.
Един пласьор от центъра се опитал да пробутва хероин в Хелс Китчън.
Една доза убила 12-годишно пуерториканско момче.
Това била последната продадена от пласьора доза.
Хелс Китчън беше безопасно, но корумпирано място.
С приятелите ми прекарвахме доста време в църквата "Светите Ангели"
Всички ние служехме като министранти.
Всеки искаше да се вреди на погребение, защото заплащането беше 3 долара,
че дори и повече, ако изглеждаш достатъчно опечален.
Надпреварвахме се кой ще измисли най-добрия и най-дързък майтап.
Две седмици след като учебната година започна,
намерих щракалото на монахинята в училище и бях готов за подвизи.
В църквата с него се сигнализира кога момичетата да станат, седнат или коленичат,
в зависимост от броя на щракванията.
Но в моя джоб, означаваше само поразии.
Вие трябва да защитавате правдата. Да бъдете войни на Христа.
И тогава ще получите даровете на Светия Дух.
Това ще бъде един велик ден...
...и вашите родители ще се гордеят с вас. Когато сте били кръщавани,
вашите кръстници са възложили надежди на вас.
- Сега е времето да ги оправдаете.
- Дай щракалото.
Какво щракало?
Веднага!
Всички да станат.
Нека да се помолим.
Монахините са толкова лесни.
Аз и Джон прекарвахме повече време в църквата от другите.
Бяхме единствените, които мислехме да се присъединим към духовенството.
Бяхме възхитени от правомощията, които имаха свещениците.
Един таен свят на предателства и лъжи, в който хората признаваха недостатъци си.
Изповедите бяха по-добри от всяка книга и филм, защото греховете бяха истински...
...извършени от хора, които познавахме.
Изкушението беше твърде голямо.
Ако ни хванат ще ни накажат.
Ами ако майките ни са вътре?
Ако чуем техните изповеди?
Ами ако чуем нещо още по-лошо?
Като какво?
Например убийство. Ако някой се изповяда за убийство?
Успокой се. Трябва да се отпуснем, да слушаме и да не се смеем.
Малко по-късно вече имахме изповедник.
Спя с женени мъже. Глави на семейства.
На сутринта си казвам, че е за последно, но не е.
Да?
Вижте, аз...бременна съм.
Кой е бащата?
Де да знаех.
Какво ще правиш?
Знам какво искате да направя. И знам какво трябва да направя.
Но не знам какво ще направя.
Вижте, трябва да тръгвам. Благодаря, че ме изслушахте, момчета!
Знам, че няма да кажете на никого.
Тя знаеше.
Да, знаеше.
Защо ни каза всичко това?
Не знам. Може би е искала да каже на някого.
Отец Робърт Карило беше докерски син.
Чувстваше се еднакво добре зад бара и пред олтара по време на служба.
Преди да намери своето призвание е бил дребен мошеник.
Беше приятел... приятел, който случайно беше и свещеник.
Знаеш ли какво си причиняваш с този боклук?
Стига де, отче! По-добре е от пушенето. Пък и по-евтино.
Може би. Имаш ли нещо да ми казваш?
Не, нищо.
Разбрах, че си искал да ставаш свещеник.
Кой каза?
Говори се, че искаш да усетиш какво е да ти се изповядват.
Не знам за какво говориш, отче.
Така ли?
Може пък да съм разбрал грешно.
Май, че да.
Ще се видим довечера.
Какво има довечера?
Ще раздавам книги и списания на възрастните из квартала.
Майка ти каза, че искаш да помогнеш.
Как ли пък не.
Шейкс, не искам да се забъркваш в неприятности.
Знаеш, че не го правя, отче.
Само това искам от теб и твоите приятели.
Само толкова?
Това е. Нищо друго. Заклевам се.
Един свещеник не бива да се кълне.
А децата не бива да слушат изповедите на другите хора. До довечера.
Добре... ще дойда.
Майкъл имаше най-голям опит в секса от всички ни.
Това означаваше, че беше целувал момиче повече от веднъж.
Но истинската му любов беше Каръл Мартинес - "мелез" от квартала.
Пуерториканка и ирландка наполовина, беше отгледана от баща си,
защото майка й починала при раждането.
Каръл беше единак, но винаги се чувстваше добре с нас.
Винаги можеше да й се разчита да стои на пост в първата вечер на пързалката.
Докато тълпите се редяха отпред, за да видят представлението,
ние наблюдавахме през дупката две дузини красиви и почти голи жени,
докато се преобличат.
Това трябва да е рая.
Каръл, не искаш ли да погледнеш?
Като че ли не съм виждала.
Късметлийка!
Господи, колко е красива! Ако сега умра, няма да съжалявам.
Когато бяхме малки, Хелс Китчън се управляваше от човек на име Крал Бени.
Като млад, Крал Бени бил наемен убиец за Лъки Лучано.
Лъки Лучано направи много неща за страната си по време на Войната.
Но това няма да го видите в някой скапан учебник по история!
Говореше се, че Крал Бени работи за "Лудото куче Кол"...
...един скапаняк от 23-та улица. Пренасяше контрабанда с Шулц "Холандеца".
Отвори няколко заведения заедно с "Коравия Тони" Анастасия.
За първи път чух за него, когато бях на 14. Историята е такава:
Като дете не е бил голяма работа.
Винаги губил уличните битки.
Тогава, един ден, Бог знае защо, някакъв 25 годишен ирландец...
бутнал Крал Бени по стълбите.
Всички предни зъби на Крал Бени били счупени.
И знаете ли какво направил Крал Бени?
Чакал. Чакал 8 години, за да си разчисти сметките.
Влиза той в градската баня.
А онзи седи и се кисне във ваната.
Крал Бени си вади ченето и го оставя на мивката.
След това поглежда онзи и му вика:
"Когато се погледна в огледалото, виждам теб."
След това вади пистолета и го прострелва по два пъти в краката.
След това му казва:
"А сега, когато се къпеш, ще виждаш мен."
След това, никой не посмя да се ебава с Крал Бени.
Отмъщение!
Отмъщение!
Може ли да поговорим?
Бих искал да работя за теб. Ако с нещо мога да ти помагам.
Ти не беше ли сина на касапина?
Каква работа търсиш?
- Каквато и да е. Няма значение.
Значи няма значение?
Хората казват, че ако искам работа, трябва да дойда при теб.
Кои хора?
Хората от квартала.
Те пък какво знаят?
- Знаят, че даваш работа.
Извинявай, че ти загубих времето.
Чакай малко!
Ако искаш работа, ела пак утре.
По кое време?
- По всяко време.
Ти тук ли ще си?
- Аз винаги съм тук.
За първата ми работа при Крал Бени получавах по 25 долара седмично,
а губих само 40 минути от времето си.
Един от хората ми подаваше хартиена чанта в тъмната стаичка,
която трябваше да доставя в един от двата местни полицейски участъка.
Това беше идеалния начин за разплащане.
Хайде, по-живо! Ето тук.
Да видим колко има в чантата.
Вие сте луди! Знаете ли кого крадете?
Да, знаем. И сме се посрали от страх.
Дай чантата. Давай шибаната чанта!
Ей, какво става? Отговаряйте! Какви ги вършите?
Взеха ми парите!
Взели сте му парите?
- Парите са в чантата.
Дайте чантата.
- Я се еби!
Я пак?
- Добре де, по-спокойно!
Не сте остроумни вече. Оглупяхте от пищова.
Давайте чантата.
Хайде, тръгвай!
- Ами те?
Пука ли ти? Тогава изчезвай! Марш!
Имам нужда от хора. Ако старчето не ме беше отървал?
И какво искаш?
- Приятелите ми.
Приятелите ти? Това да не ти е летен лагер?
Можеш да им се довериш. Знам ги откакто се помня!
Добре, доведи ги.
Отец Боби знаеше, че работим за Бени и не го одобряваше.
Не го притесняваше разнасянето, а момента, в който щяхме да хванем оръжието.
Не искаше това да се случи.
Мислиш ли, че да работите за Бени е добра идея?
Плаща се.
За доста неща се плаща.
- Но не така.
Повечето свещеници обичаха да поучават на игрището.
Отец Боби обичаше да говори по средата на играта.
Добър изстрел!
Уредил съм ти уроци по рисуване.
- Знаеш, че не мога да си го позволя.
Няма да плащаш. Учителя ми е познат.
- Само ще си загубя времето, отче.
Или ще положиш основата.
- Основа на какво?
Да направиш нещо с живота си.
- Може да се измъкнеш от мизерията.
Всички можете.
- Ще плямпате ли или ще играете?
Ще ви разкажа една история.
Да не е за прокажените? Защото от нея сънувах кошмари.
Не. За Микеланджело. Родил се беден като вас.
Бил художник и скулптор.
Та, хванал се той на една работа за Папата. За добри пари.
А защо Папата повикал него?
Защото търсил най-добрия, който да изографиса тавана на църквата му в Рим.
Не ми звучи като много важна работа.
- За Микеланджело била.
Имал нужда от тази работа, защото получил повече пари
отколкото бил виждал през живота си.
Така успял да плати дълговете на баща си.
Какъв бил баща му?
- Бил беден ... учител.
Учил хората без пари. За овце, кози, пилета каквото дадат.
- За пилета?
И знаете ли какво станало?
Изографисал тавана така, че никой да не го забрави.
Рисувал така, като че ли е докоснат от Бога.
Платил ли си е дълговете?
- До последния.
За колко време изрисувал тавана?
- За 9 години.
9 години?!
- Голям таван ще да е бил!
Един пуерториканец боядиса целия ми апартамент за два дни.
И само се моташе.
Вече не знам какво да ви правя.
Дай ни само да боядисваме нещо, а другото го остави на нас.
Знаете ли какво изписал? Систинската Капела!
Истинската Капела? Че кой боядисал неистинската?
Зимата на 1967
Външните събития не ни интересуваха. Обществото се променяше с часове,
а ние само наблюдавахме картината на телевизионния екран.
Млади протестиращи говореха как ще променят живота ни
и ще излекуват света. Но докато прокламираха лозунгите си,
ние ходехме на погребенията на младежите от Хелс Китчън,
които се връщаха от Виетнам в чували.
Наблюдавахме скептично лицата на екрана. Тези на аристократите и богаташите.
В страната се разрастваше армия от феминисти, които искаха равенство.
Но нашите майки все още се грижеха за мъже, които всячески ги тормозеха.
За мен и приятелите ми тези събития нямаха тежест.
Със същия успех можеха да се случват в друга държава или друг век.
Вниманието ни беше насочено другаде.
Стояхме с отец Боби на третия етаж в болницата на свиждане при Джон
и се надявахме да се оправи от пробития си бял дроб.
Подарък от един прекалено загрижен почитател на майка му.
Надявам си да ти харесат. Не ми казвай, че не е така.
Отец Боби не остави нещата така.
Бях на църква. Бързам!
- Джон Райли.
Това пешлеме! Малко прекали, та го вкарах в правия път. Чудо голямо!
Вкарал си го в болница.
- Нищо му няма. Научи си урока.
Колко тежиш? 100 - 110 кила?
Голям мъж си. Колко мислиш, че тежи Джон?
35, 40? Даже няма категория "перо".
Май доста си превишил категорията, а?
Виж, само го шамаросах. Нищо особено.
Следващия път ще имаш работа с мен.
Може да не съм ти в категорията, но тежа повече от 40 килограма.
И когато свърша, няма да ти трябва лекар, а свещеник за опелото.
Ще се видим в църквата.
Отец Боби щеше да е добър наемник. Жалко, че го изтървахме.
Падахме 7 на 6 в последния ининг в между квартален мач по бейзбол
срещу Хектор Малдонадо и трима негови приятели.
Хайде, Дейви! Изкарай тоя главанак. Не струва!
Я, млъквай!
Коя е тая?
- Сестра му.
Какво й има?
- Май някакъв рак на краката.
Гледай си играта, хайде.
Давай, Дейви! Избутай го тоя боклук. Не може да те барне с пръст, Дейви!
Абе ти имаш голяма уста за сметка на краката!
Ей, това е... хоум рън!
К'во зяпаш, бе, чеп дребен?!
Заеби я!
- Давай, Дейви!
Да! Казах ти че е слабак!
Затваряй си плювалника, малка грозна кучка!
Що не и помогна да пресече или да и купиш сладолед?
Нямаше нужда да проваляш играта.
- Сега сме като Армията на Спасението.
Да си се чудил защо няма Флота на Спасението?
Край на играта, смотаняци. Давайте сухото! Всеки по долар.
Не са по-добри от вас.
- Днес бяха.
Не. Вие ги оставихте.
Заради тоя ирландец дето си пада по малки момичета без крака.
Виж какво, дебел, не се бъркай!
Вие, момчета сте меки като бабички. Един ден ще страдате заради това.
А тогава много ще боли.
Това, което става си е наша работа. Не се бъркай!
Трябва да сте твърди, за да не ви помръднат.
Хората ще ви надушат, когато сте слаби. Ще ви схрускат като репички.
Виждате ли тази улица? Тя е чинията на живота, а вие сте мезето.
Някой ден просто ще ви схрускат и ще ви забравят преди да можете да мигнете.
Стига бе, дебел. Това е просто бейзбол.
Да, но ще ви стане навик. Трябва да сте лоши, за да си пробивате път в живота.
Добре, де, успокой топката. Все едно си седим с Конфуций.
Подигравай се ти, пишльо! Вижте, давам ви безплатен съвет.
Ако щете ме слушайте. Хич не ми дреме.
Мерси, дебел!
Всички бяхме изненадани от постъпката на Майкъл.
Но за него загубата беше подарък за момичето в инвалидната количка
и беше правилното решение.
Лятото на 1967
Да отидем да поплуваме!
В деня, в който живота ни щеше да се промени, температурата беше 25 градуса.
Ще се изпържим. Предлагам да си вземем кифлички и газирана вода
и право към пристанището.
Не усещаш ли как подухва?
Ти луд ли си? Ще изпукаме от жега!
Ще млъкнете ли за малко? Опитвам се да се пека!
25 градуса е!
- Май има ветрец.
- Горещ вятър!
Отдавна не сме обирали количката за хот - дог.
Не знам, Майки. Този продавач не е като другите.
Побърква се, когато се опитваме да го крадем.
Можем да хапваме хот дог или да лапаме мухите. Избирайте!
Мухите ми звучат добре, Майки.
Да, не си заслужава да си изядем боя за един хот - дог.
- Както и да е, кой е наред?
- Ти!
Аз? Не е вярно. Аз ходих миналия месец.
- Той ходи два пъти.
- Ти не си ходил.
- Аз ходих след него.
- Няма да отида.
Няма да отида.
Защо?
Ако сляза по стълбите, ще припадна.
Един с лук и горчица.
- Тебе те познавам!
- Сигурно приличам на някого.
Планът беше прост.
Отивам при продавача и поръчвам каквото искам.
Продавача ми подава сандвича и аз хуквам без да съм платил.
Продавачът има два варианта.
Да остане при количката и да преглътне загубата или да ме подгони.
При втория щеше да изостави количката, а приятелите ми да хапват на воля.
Може ли и две салфетки?
Плащай, крадец!
Уха! Кетчуп!
Взех сандвича и побягнах!
Минах покрай химическото и обущарницата.
Продавачът продължаваше да ме гони с вилица в ръка.
За мен два, моля!
По-тежка е отколкото изглежда.
Тежи газовата бутилка, умнико! Тежи адски много!
- Дали можем да я бутнем?
- Къде?
През няколко пресечки.
Ще бъде готино, ако продавачът не си намери количката като се върне.
На 47-ма и 9-та, продавачът се умори. Бях от другата страна на улицата.
Беше уморен, но не се предаваше.
Можеше да ме гони още най-много 10 минути, защото беше озверял.
Откажи се.
Какво има?
Шейкс се забави. Досега трябваше да се е върнал.
Нищо му няма. Нали е Шейкс.
Трябваше да вземете сандвичи, не количката.
- Мерси, че ни каза.
- Продавачът идва, Майки.
Хайде, имам план! Към метрото!
Планът беше лесен и тъп като всичко, което сме правили.
Трябваше да задържим количката на най-горното стъпало,
като я наведем надолу и чакаме продавача.
Трябваше да я пуснем в момента, в който той я хване за дръжките.
След това щяхме да духнем, докато той се мъчи да я издърпа на тротоара.
И до ден днешен не знам защо го направихме.
Но щяхме да си платим за това.
Всичко стана за минута, но тя щеше да промени живота ни.
Изпускам я!
- Дръж!
- Не мога!
Изтървам я!
Господи, не!
Мамка му!
Исусе! Какво сторихте, момчета?
Какво направихте, за Бога?
Мисля, че току що извършихме убийство.
Докато Джеймс Колдуел се лекуваше в болницата,
ние бяхме обвинени и поставени под родителски надзор.
Съжалявам, татко.
Извиненията няма да са ти от полза.
Успокой се! Не е нужно да ми викаш!
Отиваш в затвора, а и хабер си нямаш какво значи това!
Мамо! Ела, мамо!
Той е просто дете! Не би трябвало да лежи!
Никой в това семейство не трябва да лежи. Излежал съм достатъчно за всички!
Чух, че ти трябват министранти.
Помниш ли какво трябва да правиш?
По-малко вода, повече вино.
И да звънкам, когато видя някой да кима.
Приготви се. Имаме 5 минути.
Това ще ми липсва. Ще ми липсва всичко.
Правя всичко по силите ми, но засега всички врати са затворени.
Мога да избягам. Всички можем.
Ще се покрием за малко.
Никой няма да ни потърси.
На никой не му пука за нас. За това къде ще отидем.
Ако побегнеш сега, ще трябва да се криеш цял живот.
Бягството няма да помогне. Хората няма да забравят.
Трябва да го приемеш.
Не мога, отче.
Не желая да го приема.
Толкова ме е страх.
Мен също.
Никой не е по-уплашен от мен, но трябва да го направиш.
Ще се оправиш. Ще го преживееш.
Разбираш ли?
Хайде. Имаме работа.
Като влизах видях трима клошари и 4 вдовици.
Дебелия Ралф спеше на последния ред.
Заради дъжда е. Хората се крият от лошото време.
- Тази ми е любима.
- Коя?
"Ако сториш зло на братята ми, все едно си сторил зло на мене".
Да вървим.
Досега не гледахме на продавача като на личност.
Не и както гледахме на хората от квартала.
Не ни пукаше, за да го уважаваме поне малко.
Не се замисляхме колко здраво работеше и за това, че имаше жена
и две деца, които се надяваше да доведе от Гърция.
Не се замисляхме по колко часа работи.
Виждахме в него само безплатен обяд.
Томас Маркано, осъждам ви да прекарате не повече от 18 месеца
и не по-малко от 1 година в Поправителен Дом Уилкинсън.
Джон Райли, осъждам ви да прекарате не повече от 18 месеца
и не по-малко от 1 година в Поправителен Дом Уилкинсън.
Лоренцо Каркатера.
Предвид на факта, че сте пристигнали след кражбата на количката,
ви осъждам да прекарате не повече от 1 година
и не по-малко от 6 месеца в Поправителен Дом Уилкинсън.
Майкъл Съливан.
осъждам ви да прекарате не повече от 18 месеца
и не по-малко от 1 година в Поправителен Дом Уилкинсън.
Искам да добавя, че ако не беше намесата
на отец Робърт Карило, който се застъпи за вас,
щях да наложа много по-сурови наказания.
Все още имам съмнения относно добрите ви намерения.
Само времето ще ме обори.
- Мога ли да те помоля за нещо?
- Само кажи.
През последните седмици майка и татко едва не се избиха.
- Ще ги наглеждаш ли?
- Разбира се.
Каквото и да чуеш, казвай им че съм добре.
Искаш от мен да лъжа?
Това е добра лъжа, отче. Разрешено ти е.
Да тръгваме, хайде.
- Бъди силен.
- Ще бъда.
В Поправителният Дом Уилкинсън бяха затворени 780 млади престъпници,
разпределени в 5 отделения.
Отвън сградата приличаше на това, на което управниците искаха да прилича -
на някое хубаво училище или университет.
Майкъл, Томи, Джон и аз бяхме разпределени на втория етаж в крило "С".
Всички бяхме в отделни стаички. Престоях по-малко от час в моята,
преди да се паникьосам. Не ти трябва много време,
за да разбереш колко издръжлив или колко силен можеш да бъдеш.
От първия си ден в Уилкинсън разбрах, че не съм нито издръжлив, нито силен.
Здрасти, Каркатера.
Сваляй дрехите.
Тук ли?
Да не си очаквал съблекалня? Нямаме такива.
Сега, сваляй дрехите.
Пред теб ли?
Живо, живо!
Каква е тая простотия на врата ти? Сваляй я.
Това е Дева Мария, Божията майка.
Хич не ми дреме чия майка е. Сваляй я!
Всичко.
Искаш да седя чисто гол?
Схвана вече.
Знаех си, че в Хелс Китчън не сте чак толкова тъпи.
Сега, какво?
Обличай се.
На всеки етаж имаше по 4 надзирателя.
Един от тях беше главен. При нас беше Ноукс.
Фъргюсън беше син на загинал кавалерист от Ню Йорк
и очакваше да бъде приет в някое полицейско управление.
Стайлър плащаше за обучението си по право с парите, които изкарваше в Уилкинсън.
Адисън беше завършил местно училище и търсеше стабилна и добре платена работа.
Момчетата в Уилкинсън не бяха от най-невинните.
Мястото на повечето от тях беше там.
За повечето, това беше 2-ра или 3-та присъда.
Всички бяха изпечени престъпници. Малко от тях съжаляваха за стореното.
А за реабилитация и дума не можеше да става.
Защо го направи?
- Мина много близо.
- Е и?
Притесняваш ме.
Не искам да стоя близо до теб или откачените ти приятелчета.
Май още нищо не сте научили!
Откакто сте дошли тук сте си все същите смешници.
Хайде, всички, довършете си обяда.
Няма нищо за гледане.
Хайде, марш! Изчезвайте оттук!
По-живо!
За мен важи ли?
За теб, не.
Връщай се в стаята си. Ти приключи с обяда. Тръгвай!
- Скоро ще довършим.
- Защо не на вечеря!
Вие обядвахте ли, момчета?
Аз го помирисах.
Помирисал го... Бива си те.
Къде отиваш?
Нали каза да си взема обяд.
Не ви трябва да се редите на опашка.
Тук има достатъчно храна.
Не подушваш ли?
Не съм гладен.
Хич не ми дреме дали си гладен.
Ще ядеш, защото аз казвам.
И все пак не съм гладен.
Аз ще кажа, кога си гладен и кога не си. Сега, яж!
Сега, яж!
Вие пък какво сте зяпнали?
Залягайте веднага и си довършете проклетия обяд!
Хайде, хапвайте! Нямате цял ден! Яжте!
Има пюренце. Точно така, хапни малко от желето.
Хайде, скапаняци, яжте! Нямате цял ден!
По-бързо! Хайде, живо!
Никой няма да си тръгне, докато тези пешлемета не свършат с обяда!
Разбрахте ли?
Точно така. Хапни си една филийка да прокараш.
Браво, точно така.
Покажете на момчетата, че спазвате правилата.
Правила! Чаткате ли?
Момчета, виждате ли как се спазват правилата?
Смяната ти свърши, Ноукс.
Не ми се тръгва още. Трябва да почистя преди да тръгна.
Мой ред е. Аз ще разчистя.
Не се бъркай. Това няма нищо общо с теб.
Този път оставам.
Не се ебавай с мен, момче.
Не, Ноукс, ти се ебаваш с мен.
Казвам ти. Тръгвай си.
Разпореждаш се в моята смяна.
Тръгвам си... засега.
Аз поемам.
Ставайте горе, момчета.
Направо е ужас. Казвам ви.
Нищо не разбирате.
Нямате си представа, какво означава да има правила.
Правила трябва да има. Дисциплина също.
Не знам как е у вас, но у дома имаше правила!
И ако не спазваш правилата, здраво ще си изпатиш.
Имаше правила и дисциплина.
Понякога не беше приятно, но си вземахме поука. И още как.
Ето тук, вдясно. Точно така.
Всъщност нещата са много прости. Има ли правила, има дисциплина.
Това е положението.
Разбрахме ли се?
С лице към стената.
Прекъснаха ни в столовата, но тук няма кой да ни притеснява.
Какво искаш?
Свирка.
На колене.
Обърни се към стената.
Не си спомням ясно сексуалните извращения.
Зарових ги дълбоко в съзнанието си.
Това, което ясно си спомням от тази студена октомврийска вечер
е, че беше 14-ия ми рожден ден. Краят на детството ми.
Бях писал и помолил баща ми да не идва.
Не бих могъл да го погледна в очите след всичко, което се беше случило.
Майкъл беше направил същото с неговото семейство.
Майката на Томи изобщо не идваше. Майката на Джон идваше веднъж месечно.
Никой, обаче, не можеше да спре отец Боби.
Гледай да изглеждаш доволен, става ли?
Ноукс ни предупреди да не обелваме дума пред отец Боби.
В противен случай, наказанията щяха да бъдат жестоки.
Отслабнал си.
Не ни хранят като вкъщи.
Седни.
Днес ще се видя с всички ви.
Обичах отец Боби, но не можех да го погледна в очите.
Страхувах се, че ще разбере, ще прозре истината през страха и срама.
Шейкс, искаш ли да ми кажеш нещо?
Каквото и да е?
Не бива да идваш повече, отче.
Оценявам всичко, но не мисля, че е правилно.
Като идвах насам минах през "Атика", за да се видя с един стар приятел.
Имаш ли приятели, които не са в затвора?
Не много.
За какво лежи?
Тройно убийство. Уби трима души преди около 15 години.
Добри приятели ли сте?
Най-добрите.
Навремето движехме заедно.
Бяхме много близки. Точно като вас.
И двамата бяхме тук.
Точно така. И не беше лесно. Както не ви е лесно на вас сега.
Това място го погуби, накара го да не се замисля.
Не позволявай това да се случи с теб, Шейкс.
Не се оставяй да те пречупят.
Трябва да тръгвам, отче.
Ще се видим в квартала.
Разчитам на теб.
Изтрий си сълзите. Да не ги виждат.
Да не те видят, че плачеш. Не им доставяй удоволствие.
Ще излезеш преди да си усетил.
Ще се оправиш.
Не исках да го пускам.
Никога не бях чувствал някого толкова близък.
Някои от момчетата изглеждаха много твърди денем, но нощем
често плачеха преди да заспят.
Но имаше и други. Те не плачеха заради страха и самотата.
Виковете им бяха ниски и приглушени, причинени от силна болка.
Тези викове можеха да променят нечий живот.
Викове, които не могат да се забравят.
В тази нощ беше моят приятел Джон. Ралф Фъргюсън го беше навестил.
Очаквах 30 съчинения.
При мен има само 6. Колко липсват?
Това е кабинета по литература. Математиката е надолу по коридора.
Искам да ви помогна. Дори и да не вярвате.
Може да не ви пука, но е така.
- Може ли за малко?
- Проблем ли има?
Напротив. Есето ти е страхотно.
Явно книгата ти е харесала. "Граф Монте Кристо".
Любима ми е. Откакто съм тук ми харесва още повече.
Защо?
Ами... не се е оставил на никого. Графа, де.
Изтърпял е всичко. Бой, обиди ... всичко.
И се е поучил от това.
И когато е дошло времето да действа, той изиграл своя коз.
- И ти се възхищаваш на това?
- Не, уважавам го.
Имаш ли книгата вкъщи?
Имам комикса.
Не е същото.
Трябва да тръгвам. Ще пропусна сутрешната проверка.
Чакай! Имам нещо за теб.
- Мисля, че трябва да я имаш.
- Сериозно?
Харесваш книгата толкова много. Трябва да имаш собствено копие.
- Не мога да я платя.
- Това е подарък.
- Получавал си подаръци, нали?
- Не и скоро.
- По този начин ти благодаря.
- За какво?
- Затова, че все някой ме слуша.
- Вие сте добър учител, г-н Карлсън.
Можем да обсъдим книгата в петък, ако мислиш, че ще привлече вниманието им.
Смятам, че ще успее.
Върху коя част да се подготвя?
Частта, в която избягва от затвора.
Айде, Звездата. Това ти е шкафчето!
Беше просто игра... Нищо повече от един футболен мач.
Игра, която ми се ще да не бях играл.
Надзиратели срещу затворници. Надзирателите тренираха 4 пъти седмично.
Нашият отбор беше избран малко преди мача.
Имахме една 2-часова тренировка. Но това нямаше значение.
От нас не се искаше да победим, а просто да се появим на терена.
- Кой е най-вървежния тук?
- Какво имаш предвид?
- Кого слушат всички?
- Ризо. Онова черното момче.
Майкъл видя шанс да изравни нещата. Но имаше нужда от помощ. Помощ от Ризо.
Черното момче с италианско име. Ако беше на наша страна, имахме шанс.
Слушай, бледолики, не знам как играеш в квартала.
Не ми и пука. Но тука, пазачите казват как да играем.
А те казват да паднем.
- Защо?
Виж, пич, пазачите не ме закачат. Просто си излежавам присъдата.
Ако ударя някой от тях, току виж ми стъжнили живота.
Не казвам, че трябва да бием, а просто да не им лягаме.
Всеки ден ни унижават.
- И какво специално има в събота?
- Можем да им го върнем.
Вярно, че не те тормозят като нас, но рано или късно ще започнат!
За тях си просто едно животно.
- Хич не ми пука!
- Пука ти и още как!
Дори и да ги бием, нещата няма да се променят.
Защо тогава, белчо?
За да ги накараме да се почувстват като нас ... поне за няколко часа.
Да не вземеш да се перчиш сега, Самбо. Никой няма да пострада. Чуваш ли?
Ези.
Ези.
Да почваме!
Мъртъв си, копеленце! Ще те убия!
Никой от вас, тъпаци, не може да ме хване!
Това вече е мач! Супер!
Мале, че готино!
Мамка му!
Я изчезни!
Продължавай да се хилиш, пикльо!
За 90 минути, като че ли не бяхме затворници.
Сякаш мачът не беше зад заключените врати, а отвъд хълмистата околност
по улиците на квартала, от който идвахме.
За 90 минути, отново бяхме свободни!
Ризо! Ризо!
Ризо...Ризо.
Хей, Ноукс. Играхте добре.
Поне веднъж бяхме победители. Но не за дълго.
Исках просто да умра.
Не бях сам в изолатора. Знаех, че приятелите ми също са някъде там.
Всеки в собствената си килия, с неговата си болка и неговите си демони.
Ризо също беше с нас.
Изгубих представа за времето.
Мислех, че никога няма да се събудиш.
Не исках да се събуждам.
- Джон и Томи са оттатък.
Как са?
- Живи.
Кой не е?
Ризо.
Убили са го?
Изреждали се да го бият, докато накрая останало парче месо.
Ризо беше мъртъв,заради нас.
Накарахме го да мисли, че от глупавия мач срещу пазачите
има смисъл... Че победата ще ни вдъхне сили да продължим.
И отново бяхме сгрешили.
Лятото на 1968
Казаха ли ти кога излизаш?
Ноукс получи писмо от директора. Размаха го пред мен и го скъса.
Кога мислиш?
Края на пролетта, може би началото на лятото.
Ще ми се да тръгнем с теб.
Щеше да е хубаво да излезем всички заедно.
Няма какво да го мислим. Ще си излежим годината.
Като изляза, мога да накарам отец Боби да се обади тук - там.
Може да ви спести месец - два.
Няма смисъл да го говорим!
- Има голям смисъл.
Ако хората знаеха какво става тук, може би щяха да предприемат нещо.
Аз не искам никой да знае.
Нито отец Боби, нито Крал Бени, Манчо Дебелия или майка ми.
Аз също.
Не бих могъл да погледна в очите хората, които знаят.
Не се и сещам за някой, на който му трябва да знае.
Или няма да повярват, или няма да им пука.
Мисля, че когато всичко приключи, не бива повече да го обсъждаме.
Ще трябва да се примирим с това. Обсъждането само влошава нещата.
Така че по-добре да си мълчим.
Истината си остава за нас.
Иска ми се да мога да преспя една нощ,
без да ме е страх кой ще влезе и какво ще ми направи.
Ако го постигна, ще бъда щастлив.
Някой ден, Джон... Обещавам.
Прекарвах последните си часове в Поправителния Дом "Уилкинсън".
Дадоха ми 4 екземпляра от формуляра за освобождаване.
Последен спомен за времето прекарано там.
Така и не чух как щракна ключа, когато вратата се отвори.
Не трябва ли да спиш?
Просто исках да се сбогувам. Всички искаме.
Казах му го право в лицето.
Викам му: "Не ми пука дали ще ми плащаш допълнително."
Няма да бачкам извънредно.
И какво стана?
Изработих ги! И сега не искат да ми пишат извънредни...
Тази нощ, всички оставихме част от себе си там.
Никога няма да я забравя.
Нощта на 1 юни, 1968 - Лятото на любовта.
Последната ми нощ в Поправителния дом "Уилкинсън".
Есента на 1981
В 8:25 вечерта, двама мъже прекрачиха прага.
Барманът, както и хората от квартала ги познаваха добре.
Това бяха двама от основателите на бандата на "Западните момчета"
Те бяха и най-смъртосните.
Русолявият беше редовен клиент на затвора от малък.
Крадеше и убиваше за кеф или по поръчка.
Понастоящем, е заподозрян в четири случая за убийства.
Беше алкохолик и наркоман, колкото избухлив, толкова и опасен.
Веднъж застрелял един монтьор, защото му пречил да следи филма.
Тъмнокосият е също толкова опасен.
Извършил първото си убийство на седемнадесет.
В замяна получил 50 долара. Той също беше пияница и наркоман
и имаше жена някъде в Куинс, с която не се виждаше.
Той наистина се опитва да промени нещата.
- Републиканците ще спечелят.
- Ами тогава, ще трябва да се потрудим.
Трябват им повече от четири години, за да...
Ще спечелят на втория тур.
Той умее да убеждава. Ще успее.
Той е. Рейгън ще се справи.
Ей, Джери! За какво си говорят?
За речта на Рейгън.
Почерпи ги по едно от мен.
Кажи им, че в Хелс Китчън няма място за републиканци.
Или да сменят темата, или им сменям фасона.
Както кажеш.
Господинът ето там иска да ви почерпи, но при едно условие.
Знаете правилата: без религия, без политика.
Схванахте ли?
Поръчай ми нещо. Отивам до кенефа.
Проблем ли има, приятел?
Засега не. Хапвай спокойно.