The Importance Of Being Earnest (2002) (The Importance of Being Earnest (2002) DVDRip XviD.AC3-iTSAN.CD1.Bg.srt) Свали субтитрите
РУПЪРТ ЕВЪРЕТ
Къде се дяна?
КОЛИН ФЪРТ
Няма да се измъкнете, сър! Време е да си платите дълговете.
ФРАНСИС О'КОНЪР
РИЙЗ УИДЪРСПУН
ДЖУДИ ДЕНЧ
КОЛКО Е ВАЖНО ДА БЪДЕШ СЕРИОЗЕН
Чу ли ме какво свирех, Лейн?
- Не е учтиво да се подслушва, сър.
Жалко, много изпусна.
Аз не свиря прецизно. Това го може всеки.
Но свиря изключително изразително.
- Да, сър.
Сметки! Получавам само сметки.
Което ми припомня за заплатата, която ми дължите.
ТОМ УИЛКИНСЪН АНА МАСИ
Прахосничеството на брат ми Ърнест ме откъсва от задълженията ми.
Досадно, но нищо не мога да сторя.
Ще се върна в понеделник.
- Да, сър.
ЕДУАРД ФОКС и др.
Обърнете специално внимание на немската й граматика.
Да, г-н Уърдинг.
Открихте ли табакерата ми?
- Още я търсим, сър.
Музика ЧАРЛИ МОУЛ
Оператор ТОНИ ПИЪРС-РОБЪРТС
Сценарист ОЛИВЪР ПАРКЪР По пиесата на Оскар Уайлд
Режисьор ОЛИВЪР ПАРКЪР
Ърнест!
Алджи!
- Какво те води в града?
Удоволствията, какво друго.
- Къде беше от четвъртък насам?
В провинцията.
- Какво, за Бога, правиш там?
В града човек забавлява себе си, а в провинцията - другите.
Кого забавляваш?
- Съседите.
Имаш ли приятни съседи в Шропшър?
- Ужасни. Изобщо не им говоря.
Значи добре ги забавляваш. Имението ти е в Шропшър, нали?
Шропшър? Да, разбира се.
Какви са плановете ни за утре?
Знаеш, че ще пия чай с леля Огъста.
- Леля Огъста?
Леля Огъста и... Гуендолин.
Колко очарователно!
Тъкмо ще поднеса почитанията си.
Леля Огъста няма да ти се зарадва.
- Защо?
Заради безсрамния начин, по който флиртуваш с Гуендолин.
А и тя с теб.
- Аз обичам Гуендолин!
И дойдох в града, за да й направя предложение.
Нали беше за забавление? Аз на това му викам работа.
Колко си неромантичен!
- В предложението няма романтика.
Ако то бъде прието, както става обикновено, край на вълненията.
Самата същност на романтиката е в несигурността.
25 черно.
Изобщо не мога да си те представя женен за Гуендолин.
Защо?
- Защото не съм съгласен.
Гуендолин е моя братовчедка.
Преди да ти позволя да се ожениш за нея,
трябва да ме осветлиш по въпроса за Сесили.
Сесили? За какво говориш? Не познавам никаква Сесили.
Табакерата ми е била у теб? Защо не ме уведоми?
Засипах Скотланд Ярд с писма. Дори щях да предложа награда.
Жалко, че не си го направил. По-зле съм финансово от всякога.
Но виждам, че тя изобщо не е твоя.
- Разбира се, че е моя!
Не и според гравирания надпис.
Нямаш право да четеш какво пише по чуждите табакери!
Но тя не е твоя. Подарък е от някаква особа на име Сесили,
а ти каза, че не познаваш жена с такова име.
Щом държиш да знаеш, Сесили е една моя леля.
Леля?
- Мила възрастна дама. Върни ми я.
А защо леля ти те нарича "чичо"?
"От малката Сесили с най-нежна обич на скъпия чичо Джак."
Нямам възражения по въпроса за малката леля,
но защо тя, независимо от ръста й, ще нарича племенника си "чичо",
не го проумявам.
А и ти не се казваш Джак, а Ърнест.
- Не. Казвам се Джак.
Но на мен се представи като Ърнест!
Абсурдно е да твърдиш обратното. На визитките ти пише "Ърнест".
Ето. "Г-н Ърнест Уърдинг, Б 4, Олбъни."
Ърнест съм в града, а Джак в провинцията.
Табакерата ми беше подарена в провинцията.
Казвам, че имам по-малък брат.
На име Ърнест. А малката Сесили?
Г-ца Сесили Кардю, моя повереница.
А къде се намира имението ти?
- Не е твоя работа, момчето ми.
Ти никога няма да бъдеш поканен. Но не е в Шропшър.
Подозирах го, също както подозирах, че си бънбърист.
Ти си от най-заклетите бънбъристи, които познавам.
Ще се видим в пет.
Само една дума, сър!
Бънбърист?
Сесили, немската ти граматика е на масата.
Отвори на 15-а страница.
Ще преговорим вчерашния урок.
Мразя немския. Изключително груб език.
Имам чувството, че след всеки урок погрознявам.
Знаеш колко държи настойникът ти да получиш добро образование.
Милият чичо Джак е толкова сериозен.
Понякога си мисля, че не може здрав човек да е толкова сериозен.
Учудваш ме, Сесили. Г-н Уърдинг има много грижи.
Спомни си колко се тревожи за онзи непрокопсаник, брат си.
Няма да е зле чичо Джак да го покани на гости някой път.
Може да му повлияем благотворно.
- Нямам желание да го култивирам.
Не одобрявам модерната мания да правиш от лошите хора добри.
Сесили?
На работа.
Бънбърист. Какво, по дяволите, значи това?
Ти си измислил много удобен по-малък брат на име Ърнест,
за да можеш да идваш в града, когато си поискаш.
Аз пък измислих един безценен вечно болен близък на име Бънбъри,
за да мога да ходя в провинцията винаги, когато поискам.
И ако не беше лошото му здраве, нямаше да мога да вечерям с теб,
заради уговорката с леля Огъста.
Не съм те канил на вечеря.
- Знам. Ти не обичаш да каниш.
Не пипай сандвичите с краставички! Те са специално за леля Огъста.
А ти защо ги ядеш?
- Различно е, тя е моя леля.
Това е тя. Само роднини и кредитори звънят с този вагнеровски маниер.
Ако я отвлека за 10 минути,
за да ти дам възможност да поискаш ръката на Гуендолин,
ще ме заведеш ли на вечеря в "Савой"?
Лейди Бракнел и г-ца Феърфакс.
Добър ден, скъпи Алджи. Надявам се, че се държиш добре.
Чувствам се много добре.
- Това не е съвсем същото.
Двете неща рядко вървят заедно.
- Лейди Бракнел...
Боже, колко си елегантна!
- Както винаги. Нали, г-н Уърдинг?
Съвършена сте, г-це Феърфакс.
- Дано не е така.
Иначе няма да мога да се развивам.
А аз се надявам да се развия в много насоки.
Съжалявам за закъснението, Алджи. Трябваше да посетя лейди Харбъри.
Не съм го правила от смъртта на съпруга й.
Да знаеш как се е променила. Подмладила се е с 20 години.
Сега искам чаша чай и сандвич с краставичка, както ми обеща.
Веднага, лельо.
Седни тук, Гуендолин.
- Благодаря, мамо, тук ми е удобно.
Защо няма сандвичи с краставички?
На пазара нямаше краставици, сър. Ходих два пъти.
Нямаше?
- Не, дори срещу пари в брой.
Свободен си, Лейн.
- Благодаря, сър.
Съсипан съм, че не е имало краставици, дори срещу пари в брой.
Няма значение, Алджи. Хапнах у лейди Харбъри.
Имам изненада за теб за вечерта.
Ще те сложа до Мери Фаркър. Тя е очарователна.
Налага се да се лиша от удоволствието да вечерям у вас.
Глупости, Алджи. Без теб масата ми ще опустее!
Ужасно съжалявам, но получих телеграма,
с която ми съобщават, че бедният ми приятел Бънбъри отново е болен
и ме молят да отида при него.
Странно. Този г-н Бънбъри явно е необичайно зле със здравето.
Бедният Бънбъри е направо инвалид.
Крайно време му е да реши дали ще живее, или ще мре.
Подобна колебливост е абсурдна.
И помоли г-н Бънбъри от мое име да не изпада в криза идната събота.
Тогава е последният ми прием
и разчитам на теб за музикалната програма.
Ще говоря с него, ако е още в съзнание.
Ако ме придружиш до съседната стая, ще ти покажа какво съм подготвил.
Благодаря ти, Алджи. Колко си предвидлив!
Гуендолин, ела с мен.
- Да, мамо.
Прекрасен ден, нали?
Моля ви, не ми говорете за времето.
Винаги, когато хората го правят, знам, че имат предвид нещо друго.
И това ме изнервя.
- Наистина имам предвид друго.
Бих искал да се възползвам от отсъствието на лейди Бракнел...
Съветвам ви да побързате.
Мама има обичая да се завръща неочаквано.
Г-це Феърфакс, откакто ви срещах, ви се възхищавам повече,
отколкото на всяка друга девойка, която съм виждал, откакто...
срещнах вас.
- Известно ми е.
Дори ми се иска да го показвате по-открито.
Вие упражнявате върху мен непреодолим магнетизъм.
Дори още преди да ви срещна, не бях съвсем равнодушна към вас.
Както, надявам се, знаете, ние живеем в епоха на идеали.
А моят идеал винаги е бил да се влюбя в човек на име Ърнест.
В това име се крие нещо, което вдъхва пълно доверие.
Още щом Алджи ми спомена, че има приятел на име Ърнест,
разбрах, че ми е отредено да се влюбя във вас.
Наистина ли ме обичате?
- Страстно!
Скъпа, не знаеш колко щастлив ме правиш!
Моят Ърнест!
А ако не се казвах Ърнест, не би ли се влюбила в мен?
Но ти се казваш Ърнест!
Да, знам, но да предположим, че имах друго име.
Това е чисто метафизично разсъждение
и както повечето метафизични разсъждения,
то има твърде малко общо
с фактите от реалния живот.
Откровено казано, скъпа, аз никак не държа на името Ърнест.
Не смятам, че то ми подхожда.
- Прекрасно ти подхожда!
Божествено име! В него има мелодичност.
Събужда трепети.
Определено мисля, че има много по-хубави имена.
Мисля, че...
примерно Джак е едно чудесно име.
Познавам няколко души на име Джак и всичките са повече от безлични.
Единственото надеждно име е Ърнест.
Гуендолин, да се оженим веднага.
Да се оженим, г-н Уърдинг?
След като знаете, че ви обичам и ми дадохте повод да смятам,
че не сте напълно безразлична към мен...
Обожавам ви! Но не сте ми направили предложение.
Не е ставало и дума за женитба.
Въпросът изобщо не е засяган.
Гуендолин!
- Да? Какво имате да ми кажете?
Знаеш какво искам да ти кажа.
- Да, но не го казваш.
Гуендолин, ще се омъжиш ли за мен?
Г-н Уърдинг!
Заемете по-прилична поза! Тази е крайно непристойна!
Мамо, моля те да се оттеглиш. Той още не е свършил!
Какво, ако смея да попитам?
Аз се сгодих за г-н Уърдинг.
- За никого не си се сгодила.
Когато се сгодиш, аз или баща ти, ако здравето му позволи,
ще те уведомим за това.
Изчакай ме в каретата.
- Мамо!
В каретата, Гуендолин!
Гуендолин, в каретата!
Длъжна съм да ви осведомя,
че не сте в списъка ми на добрите партии сред младежите,
но съм склонна да впиша името ви като възможен кандидат.
Заповядайте у дома утре сутринта в 11 ч.
Ще ви задам няколко въпроса.
Алджернон!
Каза ли на Гуендолин, че в града се казваш Ърнест,
а в провинцията - Джак?
Истината не е нещо, което сервираш на една деликатна девойка.
Имаш странен подход към жените.
- Единственият верен подход е,
ако е хубава да я ухажваме, ако е грозна, да ухажваме друга.
Само глупости говориш.
- Е, да бях единственият...
Драги мой, забрави да платиш сметката.
Не. Имам принцип тук да не плащам.
Но защо? Имаш купища пари.
Но Ърнест няма. Трябва да се съобразява с положението си.
Сесили?
Интелектуалните удоволствия те очакват, дете мое.
И махни този дневник. Не разбирам защо изобщо е нужно да го водиш.
За да имам къде да записвам тайните на живота си.
Ако не го правя, сигурно ще забравя всичко.
Скъпа моя, паметта е дневникът, който винаги носим със себе си.
Сигурно тя е виновна за тритомните романи, които пишат хората.
Не говори пренебрежително за тритомните романи.
Самата аз написах един на младини.
- Наистина ли, г-це Призм?
Дано не е завършвал щастливо.
За добрите краят бе щастлив, за лошите - не.
Това е смисълът на литературата. На работа, дете.
Няма полза от празни разговори.
Скъпият д-р Чазюбъл пристига.
Д-р Чазюбъл!
Каква безмерна радост!
Как сте? Г-це Призм, надявам се, че сте добре.
Тъкмо се оплака от леко главоболие.
Ще й се отрази добре, ако се поразходите заедно в парка.
Сесили! Не съм споменавала за никакво главоболие!
Знам, но инстинктивно почувствах, че ви боли глава.
Мислех си за това, а не за урока, когато дойде пасторът.
Надявам се, че не сте разсеяна.
- Боя се, че съм.
Странно. Ако аз имах щастието да съм ученик на г-ца Призм,
нямаше да се откъсвам от устните й.
Аз... се изразих метафорично.
Метафората ми хрумна от... пчелите.
Е, ще се видим на вечерня.
Успех, сър.
Ърнест!
Насам, сър.
Седнете, г-н Уърдинг.
Благодаря ви, лейди Бракнел, предпочитам да постоя прав.
Пушите ли?
Да, признавам, че пуша.
Радвам се да го чуя. Мъжът трябва винаги да има някакво занимание.
Тук и без това е пълно с безделници.
На колко години сте?
- 35.
Много подходяща възраст за брак.
Мъж, който иска да се ожени, трябва да знае всичко, или нищо.
Вие какво знаете?
Нищо не знам, лейди Бракнел.
- Радвам се да го чуя.
Не понасям никакво вмешателство във вроденото невежество.
Невежеството е като нежен екзотичен плод.
Докоснеш ли го, окапва.
Теорията за модерното образование е абсолютно нездрава.
За щастие, образованието в Англия не дава никакъв резултат.
В противен случай би застрашило висшите класи
и би довело до кървави стълкновения на "Гроувнър скуеър".
Какъв доход имате?
- Между 7 и 8 хиляди годишно.
В земи или капиталовложения?
- Предимно капиталовложения.
Това ме удовлетворява.
Имам къща в провинцията с малко земя към нея, около 1500 акра.
Дано имате и градска къща. Не може да се очаква
от изискано момиче като Гуендолин да живее на село!
Имам къща на "Белгрейв Скуеър".
- Номер?
149.
На по-демодираната страна. Знаех си, че нещо не е наред.
Но това лесно може да се промени.
Имате предвид модата или страната?
- И двете, ако е нужно.
Родителите ви живи ли са?
Изгубих и двамата.
Да изгубиш един родител може да се приеме за нещастие,
но да изгубиш и двамата е чисто нехайство.
Кой беше баща ви? Очевидно е бил заможен човек.
Опасявам се, че не знам.
Лейди Бракнел, казах ви, че съм загубил родителите си.
Но по-вярно би било да кажа, че родителите ми са ме загубили.
Аз не знам нищо за произхода си.
Аз съм...
Аз съм намерен.
- Намерен?
Покойният г-н Томас Кардю, мил и състрадателен джентълмен,
ме намерил и ми дал името Уърдинг,
понеже имал билет за влака за Уърдинг.
Уърдинг се намира в Съсекс. Морски курорт.
И къде ви намери състрадателният господин с билета за морски курорт?
В пътна чанта.
В чанта?!
Да, лейди Бракнел, бил съм в пътна чанта.
Доста голяма...
черна... кожена...
пътна чанта с дръжки.
Най-обикновена чанта.
И на кое място този г-н Джеймс или Томас Кардю
е намерил тази обикновена чанта?
В гардероба на гара Виктория. Дали му я по погрешка.
Гардероба на гара Виктория?
- Да. На перона за Брайтън.
Перонът е без значение!
Г-н Уърдинг, признавам, доста съм смутена от това, което ми казахте.
Да се родиш в пътна чанта, независимо дали с дръжки, или не,
е проява на незачитане на изконните семейни ценности
и ми напомня за изстъпленията на френската революция.
Предполагам, знаете до какво доведе тя!
Какво ще ме посъветвате да сторя?
Готов съм на всичко, за да направя Гуендолин щастлива.
Съветвам ви незабавно да си намерите някакви роднини
и да положите всички усилия,
за да се сдобиете поне с един родител преди края на сезона.
Това не ми е по силите! Но мога да ви покажа чантата,
тя е у дома, в килера. Дано това ви задоволи!
Мен?
Какво общо имам аз?
Едва ли си въобразявате, че аз и лорд Бракнел ще позволим
единствената ни дъщеря
да се омъжи за човек, роден в гардероб
и да се сроди с колетната служба!
Приятен ден, г-н Уърдинг.
Приятен ден.
Дали Гуендолин няма да заприлича на майка си след 150 години?
Всички жени заприличват на майките си.
В това е трагедията им. А мъжете - не и в това е тяхната трагедия.
Това остроумно ли е?
Звучи добре и е не по-малко вярно от всяка друга житейска мъдрост.
Ърнест! Скъпи Ърнест!
- За Бога...
Алджи, трябва да кажа нещо лично на г-н Уърдинг.
Скъпа моя!
Историята за романтичния ти произход,
въпреки мамините коментари, ме разтърси до дъното на душата.
Дойдох, за да те уверя,
че тя никога няма да успее да накърни любовта ми към теб.
Скъпа Гуендолин!
Имам адреса ти в Олбъни.
А какъв е адресът ти в провинцията?
Имението... Ултън...
Хартфордшър.
Ще ти пиша всеки ден.
- Любима!
Да, пуша.
Не знам нищо, лейди Бракнел.
Мога да ви донеса чантата...
Преди да те открият в пътна чанта, някой трябва да те е загубил.
Разбирате ли?
При отношението на лейди Бракнел,
бедният Ърнест представлява риск, който повече не мога да поема.
А и Сесили започва да се интересува досадно много от него.
Искам да се запозная с нея.
Ще се погрижа това никога да не стане.
Тя е много красива и е едва на 18.
Ще кажа, че е умрял в Париж от... апоплектичен удар.
Не е разумно. Това е наследствено. По-добре кажи от тежка простуда.
Чудесно. Бедният ми брат Ърнест
внезапно бе покосен в Париж
от тежка простуда.
Край с него.
А каза ли на Гуендолин, че имаш красива повереница,
която е само на 18?
Не мога да й го изтърся току-така.
Със сигурност Сесили и Гуендолин ще станат добри приятелки
и още на първия половин час ще се наричат една друга "сестро".
Жените правят това, едва след като са се наричали как ли не другояче.
Не ми обръщайте внимание.
Дано утре времето да е хубаво.
Надали, сър.
Ти си съвършеният песимист.
- Правя каквото ми е по силите.
Благодаря.
Можеш да ми приготвиш фрака, смокинга и...
машата ми за къдрене.
Да, сър.
- Утре, Лейн...
отивам на бънбъросване.
Да, сър.
Трябва да е това там.
Натам.
Поканете г-н Ърнест Уърдинг.
Вие трябва да сте малката ми братовчедка Сесили.
Имате някаква грешка. Аз не съм малка.
Дори съм висока за възрастта си. Но наистина съм ваша братовчедка.
А вие, доколкото разбирам, сте братът на чичо Джак,
моят братовчед Ърнест.
Безпътният ми братовчед Ърнест.
- Аз не съм безпътен, братовчедке.
В такъв случай сте ни заблуждавали по непростим начин.
По-скоро бях безразсъден.
- Радвам се да го чуя.
Прегрешенията ми бяха тежки, макар и малобройни.
Не е редно да се гордеете с тях, колкото и приятни да са ви били.
По-приятно ми е да съм тук с вас.
- Не разбирам защо сте тук.
Чичо Джак ще се върне в понеделник.
- Жалко, ще хвана първия влак.
В понеделник имам делова среща, която държа да пропусна.
По-добре изчакайте чичо Джак.
Той иска да разговаряте за вашето емигриране.
За кое?
- Чичо Джак ви праща в Австралия.
Австралия? По-скоро бих умрял!
Той каза, че трябва да избирате
между този свят, оня свят и Австралия.
Сведенията, с които разполагам за Австралия и оня свят
не са особено окуражаващи. Този свят е достатъчно добър за мен.
А дали вие сте достоен за него?
- Боя се, че не съм.
Затова искам вие да ме облагородите. Нека това бъде житейската ви мисия.
Боя се, че днес нямам време.
Желаете ли сам да се опитам да се поправя?
Мисля, че ще е безполезно, но все пак опитайте.
Добре.
Вече се чувствам по-добре.
- Но изглеждате по-зле.
Защото съм гладен.
Г-н Уърдинг!
Каква изненада! Очаквахме ви едва в понеделник следобед.
Завръщам се преждевременно.
Надявам се тези мрачни одежди да не са знак за някакво нещастие?
Брат ми...
- Още дългове и разточителство?
Отдаден на разгулен живот...
Мъртъв е.
Брат ви Ърнест е мъртъв?
- Напълно.
Какъв урок за него! Надявам се да си вземе поука!
Той имаше редица слабости, но ударът е тежък.
Наистина.
Присъствахте ли на кончината му?
Не, почина в чужбина. В Париж.
Снощи получих телеграма от директора на "Гранд хотел".
Споменава ли причината за смъртта?
- Да, тежка простуда.
Каквото човек посее, това ще пожъне.
Милосърдие, г-це Призм. И аз самият съм податлив на течение.
Наздраве.
Чичо Джак, така се радвам да те видя.
Какво ти е? Изглеждаш така, сякаш те боли зъб,
а аз имам такава изненада за теб. Познай кой е в розариума.
Твоят брат.
- Кой?
Брат ти Ърнест. Пристигна преди половин час.
Глупости, аз нямам брат! Тоест...
Ела, той така ще се зарадва.
Каква радостна вест.
Мили Боже!
Братко Джон, дойдох, за да ти кажа
колко съжалявам за неприятностите, които ти създадох.
Занапред възнамерявам да водя по-праведен живот.
Какво да кажа? Старият Ърнест умря, да живее новият!
Реших, че шегата ми ще ти хареса.
- Шега?!
Изненадан съм, че си повярвал, при положение, че ме познаваш.
Пред теб стои един нов човек,
родил се като феникс от пепелта.
Чичо Джак, нима ще откажеш да подадеш ръка на брат си?
За нищо на света! Постъпката му е безсрамна и той добре знае защо.
Подай му ръка, чичо Джак.
Би могло да е и по-зле. Можех да съм умрял в Париж...
Определено.
От тежка простуда.
Простете, сър. Сложихме вещите на г-н Ърнест в синята стая.
Кога мога да се изповядам, докторе?
Моля?
- Багажа му, сър.
Качихме го в синята стая.
- Багажа му?
Два куфара, два тоалетни несесера, две кутии за шапки
и голяма кошница за пикник.
За жалост мога да остана само седмица.
Негодник такъв!
Дължиш ми обяснение.
Мога само да ти кажа, че малката Сесили... е прелестна.
Не говори така за г-ца Кардю! Това не ми харесва!
Суетността ти е жалка, поведението - възмутително,
а присъствието ти в къщата ми - абсолютно нелепо!
Можеш да хванеш влака в 16:05. Приятен път.
Този път бънбъросването ти не се увенча с успех.
Колко трогателно е да видиш такова мило помирение!
Мисля, че... имах успех.
Вечерята е сервирана.
- Сесили!
Може ли едно цвете за бутониерата? Без цвете губя апетит.
Г-н Уърдинг.
Маршал Ней?
- Не, предпочитам розова роза.
Защо?
Защото вие приличате на роза.
Не бива да ми говорите така. Г-ца Призм никога не го прави.
Г-ца Призм е късогледа старица.
Вие сте най-красивата девойка, която съм виждал.
Във всеки човек има по нещо добро.
Ърнест тъкмо ми разказа за болния си приятел, когото често посещава.
За бедния г-н Бънбъри?
- Не е лишен от благородство човек,
който се лишава от удоволствията на Лондон, за да посети болен.
Приятен ден, сър.
Скъпи Ърнест,
колко безумно ми липсваш!
Струва ми се, че са минали години, откакто замина,
а нашата раздяла се оказа непоносимо мъчителна.
Чувствата, които ти пробуди в мен,
са едновременно прекрасни и сладостно болезнени.
Мой скъпи, любими Ърнест,
твоето име, гравирано с огнени букви в душата ми,
ме вдъхнови да взема бъдещето си в свои ръце.
И така, аз реших да избягам от този затвор
и да се отправя към теб,
моя единствен и любим Ърнест.
- Ърнест!
Ърнест!
Алджи!
Алджи!
Ърнест!
Добро утро, драги.
Да поговорим. Трябва да си тръгнеш.
- Как тогава ще говорим?
Не може и двамата да бъдем Ърнест.
- Ние не сме, братко Джак.
Надявам се да не ви обидя, Сесили,
ако ви заявя открито и честно,
че във всяко отношение
вие сте зримото въплъщение на абсолютното съвършенство.
Вашата откровеност ви прави чест, Ърнест.
С ваше позволение ще запиша изявлението ви в дневника си.
Водите дневник? Може ли да го видя?
Не. Там просто са записани мислите и впечатленията на едно момиче.
Но обичам да пиша под диктовка.
Можете да продължите.
Не кашляйте. Когато човек диктува, той трябва да говори гладко.
Сесили, откакто зърнах вашата неземна и несравнима красота,
аз се осмелих да се влюбя във вас безумно...
безумно, пламенно,
всеотдайно и безнадеждно.
Моля за извинение, сър.
Търсят ви двама господа.