The Importance Of Being Earnest (2002) (The Importance of Being Earnest (2002) DVDRip XviD.AC3-iTSAN.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите
- Да, това е адресът ми.
Съжалявам, сър, но срещу вас е заведено дело
от хотел "Савой" за дълг от 762 лири и 14 шилинга.
Що за глупост! Никога не ходя там на собствени разноски.
Тогава не ще се наложи да изискаме заповед за хвърлянето ви в затвора.
Да ме хвърлят в затвора?!
- За 6 месеца.
За 6 месеца?
- По-добре платете дълга си.
Но как бих могъл? Един джентълмен никога няма пари.
Според опита ми, обикновено роднините плащат.
Правилно. Братко Джак?
762 лири, 14 шилинга и 2 пенса, и то от октомври насам!
Длъжен съм да заявя,
че за пръв път виждам подобно прахосничество!
Ти имаш своите дългове, а аз моите. Отлично знаеш, че този дълг е твой.
Мой?
- Да.
Г-н Уърдинг, ако това е шега, тя е неуместна.
Какво безочие! Точно както очаквах!
И каква неблагодарност! Не го очаквах.
Сигурно ще отрече, че се казва Ърнест Уърдинг.
Съжалявам, че ви прекъсвам, но времето напредва.
Трябва да бъдем в Холоуей до 4 ч., иначе няма да ни пуснат вътре.
Разпоредбите са много строги.
- Холоуей?! Оставете ме!
Това е затвор за длъжници.
Няма да лежа в покрайнините затова, че съм вечерял в Уест Енд.
Джак!
Ще уредя дълга на брат си...
при условие незабавно да отиде да бди до леглото на г-н Бънбъри,
чието здраве, както ме уведомиха, бързо се влошавало.
Е, Ърнест?
Г-н Уърдинг, ще ви помоля да не прекъсвате урока ни.
Г-це Призм, д-р Чазюбъл ви очаква във вестиария.
Във вестиария? Д-р Чазюбъл?
Чака ви.
- Трябва да е за нещо важно.
Не е редно да го карам да чака.
- Никак даже.
Доколкото съм чувала, във вестиария е много влажно.
Тази раздяла е твърде мъчителна.
Не може да изоставите г-н Бънбъри в този тежък час.
Бънбъри вече не ме интересува. Нищо не ме вълнува.
Вълнувате ме само вие. Обичам ви, Сесили.
Ще се омъжите ли за мен?
- Разбира се.
Та нали сме сгодени от 3 месеца.
От 3 месеца ли?
- В четвъртък стават точно три.
Скъпа!
И кога бе уговорен нашият годеж?
На 14-и февруари.
След дълга душевна борба го реших под това дърво.
В тази кутия пазя всичките ти писма.
Писма? Но, скъпа, аз никога не съм ти писал.
Не е нужно да ми го напомняш.
Видях се принудена да ги пиша вместо теб.
Пишех по три писма седмично.
Дай да видя.
- Не може.
Прекалено ще ти вдигнат самочувствието.
Трите, които ми написа, след като развалих годежа,
са толкова прекрасни и пълни с правописни грешки!
Развалила си годежа?
- Да, на 22-и март.
Можеш да видиш увода.
"Днес развалих годежа си с Ърнест. Времето се задържа хубаво."
Но какво съм направил? Нищо не съм сторил.
Огорчен съм, че си развалила годежа, и то в такова хубаво време.
Годежът нямаше да е сериозен, ако поне веднъж не го разваля.
Но аз ти простих, преди седмицата да изтече.
Ти си истински ангел!
Скъпо романтично момче!
Знаеш ли, никога не съм вярвал, че ще ми се прииска да се оженя.
Никога повече не разваляй годежа.
Не мисля, че бих могла, след като наистина те срещнах.
Още повече заради името ти.
Разбира се.
Винаги ми е било момичешка мечта да се влюбя в мъж на име Ърнест.
В това име има нещо, което вдъхва пълно доверие.
Не твърдиш, че не би ме обикнала, ако имах друго име, нали?
Какво име?
Ами например Алджи.
Бих могла да те уважавам, Ърнест, както и да харесвам характера ти,
но се боя, че не бих могла да ти даря цялата си любов.
Двуколката ви чака, сър.
Тръгвай, любов моя, за да се върнеш час по-скоро.
Какво очарователно момче! Косата му е прелест.
Искали сте да ме видите.
Не съм!
Не сте ли?
Простете, но бих искала да изясня нещо.
Като казахте, че не сте,
имахте предвид, че не сте казали, че искате да ме видите,
или че наистина не искате да ме виждате?
Колко интересно нещо е езикът!
Бихте ли ме извинили?
Имам две кръщенета и трябва да приготвя купела.
Наздраве.
Някаква г-ца Феърфакс търси г-н Уърдинг.
Било по много важна работа, както твърди.
Той скоро ще дойде. Донесете чай, моля.
Г-ца Кардю.
- Благодаря.
Г-це Феърфакс, позволете да ви се представя. Сесили Кардю.
Сесили Кардю! Прелестно име.
Нещо ми подсказва, че ще станем приятелки.
Първите впечатления никога не ме лъжат.
На гости сте тук, нали?
- Не, аз живея тук.
Нима? Навярно живеете с майка си или с някоя възрастна роднина?
Не, нямам майка, нито роднини.
Скъпият ми настойник се грижи за мен.
Вашият настойник?
- Да, г-н Уърдинг.
Странно, не ми го е споменавал.
Колко е потаен!
С всеки час става все по-интересен.
Но признавам, че след като вече знам, че сте негова повереница,
не мога да не кажа, че ми се иска
да бяхте малко по-старичка и не толкова привлекателна.
Ако мога да бъда докрай откровена...
- Говорете.
Смятам, че когато човек има да каже нещо неприятно, трябва да е искрен.
Откровено казано, Сесили, бих желала да сте поне на 42
и да сте прекалено грозна дори за възрастта си.
Ърнест е изключително благороден. Самото олицетворение на почтеността.
Ами например Джак.
Джак е едно прекрасно име.
Моят настойник не е Ърнест Уърдинг, а по-големият му брат.
Това обяснява нещата.
Свалихте ми голям товар от душата. Взех да се притеснявам.
Напълно сигурна ли сте, че г-н Ърнест Уърдинг
не е вашият настойник?
- Разбира се.
За сведение...
Аз ще му стана настойница.
Моля?
- Ърнест и аз сме сгодени.
Скъпа Сесили, мисля, че имате грешка.
Г-н Ърнест Уърдинг е сгоден за мен.
Съобщението ще излезе в събота в "Морнинг Поуст".
Боя се, че има недоразумение.
Ърнест ми направи предложение преди 10 минути.
Любопитно! На мен ми поиска ръката вчера в 17:30.
Ако желаете да се уверите, моля.
Никога не пътувам без дневника си,
за да имам винаги увлекателно четиво.
Съжалявам, скъпа Сесили, но се боя, че съм първа по избор.
Желаете ли чай, г-це Феърфакс?
- Благодаря ви.
Захар?
Не, благодаря. Захарта вече не е на мода.
Кейк или филийка с масло?
- Филийка.
В изисканите домове никой вече не яде кейк.
Още щом ви видях, разбрах, че сте притворна и лицемерна.
Струва ми се, че злоупотребих с драгоценното ви време.
Сигурно ви чакат още посещения от подобен характер в района.
Ърнест!
Ти се върна!
- Любов моя!
Момент. Нека те попитам нещо. Сгоден ли си за тази дама?
Коя дама?
За Бога, Гуендолин!
- Да, за Бога!
Откъде ти хрумна подобна глупост в хубавата главица?
Благодаря.
- Мисля, че има някаква грешка.
Господинът, който ви прегръща, е братовчед ми.
Г-н Алджернон Монкрийф.
Алджернон... Монкрийф?
Да.
- Алджи!
Ето го и Ърнест.
Скъпи Ърнест!
- Гуендолин, любима!
Знаех си, че има някакво недоразумение.
Господинът, който ви държи през кръста, е моят настойник,
г-н Джон Уърдинг.
Моля?
- Това е чичо Джак.
Джак?
Ти Алджи ли се казваш?
- Не мога да отрека.
Наистина ли се казваш Джон?
Бих могъл да отрека, ако пожелая, но наистина се казвам Джон.
От много години.
- И двете сме измамени.
Моя бедна оскърбена Сесили!
- Моя мила измамена Гуендолин!
Ще ме наричаш "сестричке", нали?
- Разбира се.
Да влезем в къщата. Те няма да дръзнат да ни последват.
Мъжете са такива страхливци, нали?
Не разбирам как можеш да ядеш най-спокойно. Това е безсърдечно.
Надали бих могъл да ям неспокойно.
Най-малкото ще се омажа с масло.
- Безсърдечно е изобщо да ядеш!
Когато съм угрижен, яденето е единствената ми утеха.
А когато имам големи неприятности,
отказвам всичко, освен яденето и пиенето.
В настоящия момент ям кифлички, защото съм нещастен.
Освен това много обичам кифлички.
Това не е основание да ги излапаш всичките!
Искаш ли кейк? Аз не обичам.
Имам право да ям собствените си кифлички в собствената си градина!
Те ядат кифлички.
Току-що каза, че е безсърдечно да се ядат кифлички.
Отнасяше се за теб. Това е съвсем различно.
Може, но кифличките са същите!
Шансът ти да се ожениш за повереницата ми е нулев!
И ти ще видиш брак с г-ца Феърфакс, като си видиш ушите!
Има ли конкретно дете, за което се интересувате?
Работата е там, докторе, че самият аз искам да се кръстя.
Днес, ако нямате друга работа.
Но, г-н Уърдинг, вие сигурно вече сте кръстен!
Не си спомням нищо по въпроса.
Разбира се, ако това ви притеснява, или ме намирате за твърде стар...
Не, няма проблем.
Пръскането и дори потапянето в купела на възрастни хора
е напълно канонична практика.
Кога желаете да извършим церемонията?
В шест часа, ако ви е удобно.
- Напълно.
Благодаря.
Не може и двамата да се кръстим Ърнест.
Ще се кръстя както си искам.
- Ти вече си бил кръстен!
Било е отдавна.
- Важното е, че си кръстен!
Организмът ми ще го понесе.
Но ако досега не си кръщаван, е доста опасно да рискуваш сега.
Глупости! Все глупости плещиш!
Да запазим гордо мълчание.
- Друго не ни остава.
Зефирът весело повява над игривите вълни
на лазурното море,
а нейде там, пред мраморните стъпала на кея
теб чака моята лодка, готова да разпери пурпурни платна.
Гордото мълчание не даде ефект.
- Каква наглост!
Ела при мен, любима моя,
слез при мен,
ела при мен, любима.
Не ще склони да слезе тя, добре познавам строгия й нрав.
Забравила е тя любовната си клетва.
Какво добро да кажа бих могъл,
за личност толкова жестока, макар и надарена с красота.
Играчка само е в ръцете на жената любовта.
О, не познава тя тъгата и скръбта!
Аз, който нея любех с огнения плам на младостта,
напразно чувствата си съм пилял.
Ела, любима моя, слез при мен...
Няма да ги заговаряме първи.
- В никакъв случай.
Г-н Уърдинг, трябва да ви попитам нещо.
Гуендолин, колко си находчива.
Г-н Монкрийф, защо се представихте за брат на моя настойник?
За да се запозная с вас.
Отговорът ме задоволява.
- Да, скъпа, стига да му вярвате.
Не му вярвам, но това не накърнява красотата на отговора.
При въпроси от голяма важност главното е стилът, не искреността.
Г-н Уърдинг, как ще ми обясните лъжата си, че имате брат?
Да не би, за да имате повод
да идвате по-често в града, за да ме виждате?
Нима се съмнявате, г-це Феърфакс?
Имам дълбоки съмнения по въпроса,
но възнамерявам да ги потисна.
Обясненията им звучат убедително. Особено това на г-н Уърдинг.
Искреността е изписана на лицето му.
- И аз съм удовлетворена.
Самият глас на г-н Монкрийф внушава пълно доверие.
Значи да им простим?
- Да.
Не.
- Става дума за принципи,
от които не можем да отстъпим.
Вашите имена са непреодолима пречка. Това е!
Нашите имена?
- Това ли е всичко?
Ние ще се прекръстим днес следобед.
Готов си да изтърпиш този ужас?
- Да.
Ще се подложиш на подобен кошмар?
Опре ли до саможертва, мъжете ни превъзхождат.
Така е.
- Скъпи!
Лейди Бракнел.
- Гуендолин!
Какво означава това?
Само това, че съм сгодена за г-н Уърдинг, мамо.
Ела тук. Седни.
Незабавно седни!
Всякаква връзка между дъщеря ми и вас трябва да бъде прекратена.
Категорична съм по въпроса.
Аз съм сгоден за Гуендолин.
- Ни най-малко, сър.
А сега относно Алджи.
Алджи?
- Да, лельо Огъста?
Мога ли да попитам, тук ли живее болният ти приятел г-н Бънбъри?
Не, не живее тук. Бънбъри се намира другаде.
Всъщност...
Бънбъри умря.
Умря?
- Умря.
И кога умря? Смъртта му е доста внезапна.
Този следобед.
- И от какво умря?
Ами просто... изгърмя.
- Изгърмя?!
Да не е жертва на бомбен атентат?
Не знаех, че г-н Бънбъри се занимава с революционна дейност.
Скъпа лельо, исках да кажа, че беше разкрит.
Лекарите откриха, че не може повече да живее и затова Бънбъри умря.
Очевидно е имал голямо доверие на лекарите.
Радвам се, че най-сетне е решил да предприеме решителна стъпка
и е последвал лекарските съвети.
А сега, след като най-сетне се отървахме от г-н Бънбъри,
мога ли да попитам коя е младата особа,
чиято ръка племенникът ми държи по един твърде нежелателен начин?
Това е повереницата ми, г-ца Сесили Кардю.
Аз съм сгоден за нея.
Моля?
- Г-н Монкрийф и аз сме сгодени.
Не знам дали във въздуха тук няма нещо особено въздействащо,
но броят на годежите
значително надхвърля средностатистическата норма.
Г-ца Кардю има ли родствена връзка с някоя от лондонските гари?
Настоявам за информация.
До скоро не подозирах, че има хора, произхождащи от гара.
Гуендолин, време е да си тръгваме.
Г-ца Кардю притежава ли някакво състояние?
Около 130000 лири в държавни облигации.
Сбогом. Беше ми приятно да ви видя.
- Момент, г-н Уърдинг.
130000 лири...
в държавни облигации?
Сега виждам каква прекрасна млада дама е г-ца Кардю.
Елате, скъпа.
Вдигнете брадичката.
Стилът зависи от начина, по който се държи брадичката.
Сега се държат високо.
Алджи, профилът й има данни за успех в обществото.
Сесили е най-прелестното и мило момиче на света!
Пет пари не давам за успеха й.
Не говори непочтително за обществото.
Правят го само хора, които не могат да влязат в него.
Нали знаете, че Алджи има само дългове?
Аз не одобрявам бракове по сметка.
Макар че когато се омъжих за лорд Бракнел, нямах пукнат грош.
Но нито за миг не допуснах това да ми попречи.
Е, давам ви благословията си.
- Благодаря, лельо Огъста.
Извинете за намесата, но аз съм настойник на г-ца Кардю.
Тя не може да се омъжи без мое съгласие, докато навърши пълнолетие,
а аз не съм съгласен.
- На какво основание?
Подозирам го, че лъже.
Да лъже? Моят племенник?!
Боя се, че няма място за съмнение.
Докато аз бях в Лондон по повод въпрос от романтично естество,
той се е вмъкнал в дома ми, представяйки се за мой брат.
Успял да омае повереницата ми с чисто користни намерения.
Отречи го, ако смееш!
После остана за чая, като изяде всички кифлички - до последната.
Поведението му е още по-осъдително поради това,
че е знаел, че аз нямам брат и нямам намерение да имам.
Чичо Джак, моля те!
- Ела, мило дете.
На колко години си, скъпа?
- На 18.
Е, скоро ще станеш пълнолетна и ще се отървеш от опеката му.
Според условията на завещанието на дядо й,
тя ще получи право на наследството, едва когато навърши 35.
Не смятам това за сериозна пречка.
35 години е прекрасна възраст.
Обществото е пълно с жени с най-високопоставен произход,
които по своя собствена воля си стоят на 35 от години.
Ще ме чакаш ли, докато стана на 35?
- Знаеш, че да.
Усетих го инстинктивно, но аз не бих могла да чакам.
Какво ще правим, Сесили?
- Не знам, г-н Монкрийф.
Г-н Уърдинг, тъй като г-ца Кардю твърди, че не може да чака,
изявление, което подсказва известна припряност на характера й,
ви моля да преразгледате решението си.
Скъпа лейди Бракнел, всичко зависи от вас.
Щом ми дадете ръката на Гуендолин,
племенникът ви ще може да се ожени за моята повереница.
Сигурно си давате сметка, че това е невъзможно.
Тогава за всички ни се очертава вълнуващо безбрачие.
Ела, скъпа. Изтървахме пет влака, ако не и шест.
Ако изпуснем още някой, ще продължим спора си на перона.
Всичко е готово за кръщенетата.
Какви кръщенета? Не избързвате ли малко?
Двамата господа изявиха желание веднага да се прекръстят.
На тяхната възраст?! Идеята е нелепа и безбожна!
Алджи, забранявам да се кръщаваш! Не желая подобни изстъпления!
Простете, д-р Чазюбъл.
Г-ца Призм помоли да ви предам, че ви чака във вестиария.
Май чака от доста време.
Г-ца Призм... във вестиария!
Чака ви, да.
Г-ца Призм?!
Добре ли чух името г-ца Призм?
- Да, мадам.
Наздраве.
- Тъкмо отивам при нея.
Тя няма ли отблъскваща външност и далечна връзка с образованието?
Тя е изключително изискана дама и олицетворение на почтеността.
Явно става дума за същото лице. Веднага ме заведете във вестиария.
Очаквах ви, скъпи докторе.
Призм!
Призм!
Призм!
Къде е бебето?
Преди 34 години напуснахте дома ни на Ъпър Гроувнър стрийт 104
с детска количка, в която имаше бебе от мъжки пол.
Но не се върнахте.
Няколко седмици по-късно, благодарение усилията на полицията,
количката бе открита самотна в един затънтен край на Бейзуотър.
Тя съдържаше ръкописа на тритомен роман,
най-меко казано възмутително сантиментален.
Но бебето го нямаше.
Призм, къде е бебето?
Лейди Бракнел, с огромен срам признавам, че не знам.
Фактите са следните. Сутринта на въпросния ден,
който завинаги се е врязал в паметта ми,
се приготвих да изведа бебето с количката, както обикновено.
Със себе си взех и една стара пътна чанта,
в която смятах да сложа ръкописа на едно произведение,
което бях написала през малкото си свободни часове.
В момент на разсеяност, за който никога няма да си простя,
съм сложила ръкописа в количката,
а бебето в чантата.
Сложих ръкописа в количката, а бебето в чантата.
А къде оставихте чантата?
Не ме питайте, г-н Уърдинг.
- Това е много важно за мен.
Държа да узная къде оставихте чантата с бебето.
Оставих я в гардероба на една от големите лондонски гари.
На коя гара?
- Виктория. Перона за Брайтън.
Чичо Джак се развълнува необичайно.
Тази ли е чантата, г-це Призм?
Разгледайте я внимателно.
Щастието на няколко души зависи от вашия отговор.
Несъмнено е моята. Колко се радвам, че така неочаквано си я намерих.
Тя много ми липсваше.
Намерихте нещо повече от чантата.
Аз съм бебето, което сте оставили вътре.
Вие?
Мамо!
Г-н Уърдинг, аз не съм се омъжвала.
Не отричам, че това е удар за мен.
Но кой има право да хвърли камък по жена, която толкова е страдала?
Разкаянието не изкупва ли нашите грешки?
Майко, прощавам ти.
- Имате грешка, г-н Уърдинг.
Ето я жената, която може да ви каже кой сте.
Лейди Бракнел, дано не ви се сторя твърде любопитен,
но бихте ли ме уведомили кой съм?
Вие сте син на бедната ми сестра, г-жа Монкрийф,
и съответно по-малък брат на Алджи.
По-малък брат на Алджи?
Значи все пак съм имал брат.
Да.
Знаех си, че имам брат!
Винаги съм казвал, че имам брат.
Как можахте да се усъмните, че имам брат?
Д-р Чазюбъл, непрокопсаният ми брат.
Г-це Призм, непрокопсаният ми брат.
Гуендолин, непрокопсаният ми брат.
Лейди Бракнел, брат ми!
При тези необичайни и непредвидени обстоятелства, г-н Монкрийф,
можете да целунете леля си Огъста.
Г-н Монкрийф,
заради всичко случило се
и заради неприятностите, които съм ви причинила в детството,
мой дълг е да напусна този дом.
Г-це Призм, това е нелепо, не искам и да чувам за това.
Мой дълг е да напусна.
Нямам на какво повече да науча скъпата Сесили.
В най-трудната дисциплина - тази да си намери съпруг,
моята мила и умна ученичка надмина своята учителка.
Момент, г-це Призм.
Д-р Чазюбъл?
Стигнах до извода, че ранно християнската църква
е грешала по някои въпроси, касаещи брака.
Някои библейски текстове изглежда са тълкувани погрешно.
В резултата на това...
ви моля да ме удостоите с честта да ми станете съпруга.
Фредерик!
Летиша!
Скъпа Сесили!
- Мой скъпи Алджернон!
Моя любима Гуендолин!
- Мой любими... Но кой си ти?
След като се оказа, че си друг човек, как се казваш, всъщност?
Съвсем забравих за това. Веднага трябва да изясним въпроса.
Лельо, когато г-ца Призм ме е загубила, бях ли кръстен?
Мисля, че беше кръстен на баща си.
А как се казваше баща ми?
Не си спомням името на генерала. Но той, несъмнено, си имаше име.
Не си ли спомняш името на татко?
- Той почина, когато бях на 3 години.
Името му сигурно е било във военните алманаси.
Генералът беше миролюбив човек, освен в дома си.
Но името му несъмнено фигурира във всеки военен справочник.
Тези са от последните 40 години.
Това увлекателно четиво не случайно ме увличаше.
Лейтенанти, капитани...
полковници...
полковници, генерали!
М.
Максболм, Магли...
Маркби, Мигсби, Мобс, Монкрийф!
Генерал-лейтенант, 1860. Кръщелно име...
Гуендолин, винаги съм ти казвал, че името ми е Ърнест, нали?
Е, то наистина е Ърнест.
Естествено, че е Ърнест.
Скъпи Ърнест, още веднага усетих, че не можеш да се казваш другояче.
Монкрийф, Джон
Племеннико...
започваш да проявяваш признаци на лекомислие.
Тъкмо напротив, лельо.
За пръв път в живота си осъзнах колко е важно да бъдеш сериозен.
Превод и субтитри МАЯ ИЛИЕВА
Редактор БОРЯНА БОГДАНОВА
Твоите високи тонове провалят цялото звучене.
Снижи ги малко.
- А ти като пееш фалшиво?
Как смееш!
Това ще го изпея аз.
- Остави на мен. Не ми се пречкай.
По-спокойно, драги.
Любима моя, слез при мен...
Престараваш се. Милост!
Не беше толкова зле, нали?
Може би те няма да слязат. Да вземем ние да се качим.
Алджи, все глупости говориш.
- По-добре, отколкото да ги слушам.
Чу ли ме какво свирех, Лейн?
Не е учтиво да се подслушва, сър.