My Sassy Girl (2001) (my.sassy.girl.directors.cut.cd2.dvdrip.divx-claric.sub) Свали субтитрите
- О, здрасти.
Хм... Продранил си.
- Бях наблизо.
Затъжи ли се за мен?
- Разбира се!
Тя винаги се стараеше да изглежда весела.
Харесвах я такава.
- Какво ще поръчате?
Кола, ако обичате.
- Кола?
Искаш да умреш? Ще пиеш кафе.
Две кафета, моля.
Познавам я...
преструва се на щастлива,
но вътрешно страда.
Какво ти става? Защо се хилиш?
Не, нищо.
Изглежда супер, нали?
Още един?
- Защо? Не ти ли се чете?
Тя може и да се разочарова,
но трябва да съм искрен, за нейно добро все пак.
Изглежда супер. Ще го прочета.
Този път е филм с бойни изкуства.
Героинята е наемен убиец.
Лошите носят галоши даже в слънчево време.
А този е най-лошият.
Какво е станало?
- Той се казва Гион-у?
Гион-у?
Цялата история е пълна каша.
Нахлуването на Япония по времето на владетеля Sejong,
а баща на владетеля е тиранинът Yeonsan.
Накрая героинята се бие с лошия в полето.
Вали проливен дъжд в слънчев ден.
Героинята се качва на престола и става владетел на Jung-jo.
Тя, естествено, е от бъдещето.
Забавно е, нали?
Защо героинята винаги е от бъдещето?
Науката по това време е много напреднала,
затова са изобретили машина на времето.
И хората пътешестват в миналото.
Хората от бъдещето може и сега да са сред нас.
Мисля, че НЛО са машини на времето.
Някога ще срещна някой от бъдещето.
Непременно.
Ако го срещнеш, кажи му да те вземе със себе си.
Какво?
Ако е възможно...
Предай това на Shin Cine.
Кажи им за ролите да вземат Han Suk-gyu и Shim Eun-ha.
А може и Jeon Do-yun.
Извинете, с вас ли говорих по телефона?
Ами... това е: "Тъжната войнишка любовна история"
Ще стане ли хит?
Shin Cine повече не се обади.
Ей!
Ей, момченце...
Метрото да не ти е книжка за оцветяване?
Не драскай по пода, да не го отнесеш!
Червилото ми!
Винаги я изпращам до вкъщи, до спирка Bupyung.
Това влиза в задълженията на един мъж.
По пътя играем разни весели игрички.
Ако прекрачат линията с левия крак, аз печеля.
С десния - ти печелиш.
Каква е наградата?
Чакай да помисля...
Какво ще кажеш за целувка?
Целувка?
Искаш да умреш?
Тогава ти избирай.
Да си бием "чомбери".
Пак ли?
И ти също можеш да ме удряш.
Добре.
Някой идва.
Мисля, че не е честно.
Аз съм момиче, затова аз ще ти удрям плесници по бузата.
Няма. Тогава и аз на теб също.
Но аз съм жена.
- Мъжете и жените са равни!
Добре де. Тогава и двамата ще си удряме плесници.
И ако ме щадиш, направо те убивам.
Хайде, удари ми шамар!
Ако не ме удариш, ще те убия!
Добре де.
Ти ще удряш плесници, а аз ще ти бия чомбери.
Добре, така е честно.
А, видя ли това?
Видя ли го този, пракрачи с левия крак?
Бях със затворени очи. А и той дойде от другата посока!
Мислех, че само от тази страна се зачита!
Млъквай! Ето, идват, идват!
Леви. Леви.
Пада се точно на десния крак.
Леви! Леви!
Смяна с десен крак!
Трябва ли да ме удряш?
Знаеш ли защо небето е синьо?
Заради отражението на слънчевата светлина.
Нищо подобно. Заради мен.
Аз искам да е синьо, затова то е синьо.
Знаеш ли защо огънят пари? Пак заради мен.
Аз искам да е горещ, затова огънят пари.
Знаеш ли защо в Корея има четири годишни времена?
Заради теб.
- Точно така!
И защо ти си роден тук?
Пак заради мен.
- Какво?
Това са глупости. Аз съм роден преди теб.
Позната ли ти е думата "преклонение"?
"Първо се е появил Петър, за да подготви раждането на Исус"
Разбра ли?
- Е, да... знам.
Затова се приготви!
Стой. Не шавай.
Когато съм с нея,
никога не знам какъв ще е денят ми.
Какво? Какво зяпаш?
Край, махам се.
Лицето ти да не е ракета случайно?
И защо тази топка все в лицето ми попада?
Много странно.
Не обичам да губя.
Затова играя до победа.
Много ли чакаш?
Не, съвсем мъничко.
Майка ми купи тези обувки с токчета,
но много ми убиват.
Да ти направя ли масаж?
Не, няма нужда.
Я по-добре да си сменим обувките.
Не искаш ли?
Как ще ходя с женски обувки с токчета?
Ще ти станат.
Не, не мога.
Така ли? Разбирам.
Нека... да ти купя едни гуменки?
Забрави.
Тогава обуй моите, а аз ще нося твоите.
Ти не разбираш жените.
Добре де! Давай, ще ги сменим.
Сериозно?
Искаш ли да узнаеш една тайна?
Каква?
Когато имам изпит, не си обличам бельо.
А днес имах изпит.
Хвани ме, скъпи!
Ако не го направиш, ще те убия.
Уф!
- Хвани ме, скъпи!
Спри веднага!
Стой!
Аут!
Това продължи само секунда, но почувствах нещо в очите й.
Ето тук живея.
Чакай, ще ти донеса чадър.
Няма нужда. Вече съм мокър, ще си ходя така.
Ти си приятел на дъщеря ми?
Да, господине.
Познаваш ли добре дъщеря ми?
Не много добре...
Следващият път не закъснявайте.
Ти не ме разбираш.
Защо не отиде на срещата?
Какво му е, не ти ли харесва? Защо не се срещаш с него?
И какво е станало с обувките ти?
Какво ти става?
Нали ти казах да не се срещаш с Гион-у.
Този тъпанар няма никакво бъдеще.
Не е твоя работа.
И защо да е тъпанар?
Ти си тъпа, защото нищо не разбираш.
Какво те прихваща?
Остави ме да си живея живота.
След този случай,
тя дълго време не ми се обаждаше.
Ало?
- Гион-у, аз съм.
Отдавна не сме се виждали.
Гласът й звучи весело, сякаш нищо не се е случило.
Скоро ще празнуваме 100 дни откакто се запознахме.
Вече минаха 100 дена?
Според теб, кога едно момиче е най-красиво?
Когато едно секси-момиче е чисто голо.
Къде си в момента? Стой там и не мърдай!
Не, не, шегувам се.
Най-красива е когато свири на пиано.
Коя ти е любимата песен?
Онази песен на George Winston
"Pachelbel Canon"?
Да, същата.
Ти няма ли да ме питаш?
Кога едно момче е най-красиво?
Когато ми подарява роза.
Пазиш ли си още ученическата униформа?
Да. Защо?
Вземи си я на 100-я ни ден
и ми донеси една роза по време на лекция.
Ще го направиш лично, разбра ли?
Какво? Какво каза? Как така по време на лекция?
Ей! Затвори ми! Дяволите да я вземат!
Не бих искал да ме пребива от бой,
но не мога и да се излагам в женския колеж.
О, Боже! Крадец!
Помощ, крадец!
Да не си полудял? За къде си се маскирал така?
Какво по дяволите правиш посред бял ден?
И защо...
не се отби при леля си, когато беше в Bupyung?!
Представа си нямаш колко главоболия си имам с теб.
Тя искаше да те запознае с едно момиче.
Гион-у! Къде отиваш?
По-умен съм, отколкото изглеждам.
Тези момичета със сигурност обичат китайска храна.
Ей, ти! Къде си тръгнал? Ела тук!
Нося поръчката за китайска храна.
Аз я поръчах. Донеси я тук.
А? Наистина ли?
Има ли много репички?
О, забравил съм!
Дай ми първо храната! Ей, объркал си пътя!
Имам още един клиент!
Ей!
Но това не беше достатъчно за нея.
Отново преживяхме старите ни училищни дни.
Пий! Пий до дъно!
Никога не съм опитвал нещо подобно!
Извинявай, но ще пия както аз си знам.
Добро усещане!
Запали си!
Никога не съм пушил!
Ще стане лошо, не умея да пуша.
А какво ще правим ако ни хване някой даскал?
Ще има наказание.
Но толкова неща вече си преживял. Да не ти пука.
Хайде, пуши!
- Каква хулиганка си само!
Учиш в много добро училище!
Тези дрехи са толкова тесни!
След нашето посещение в клуба, всеки месец
започнаха да организират купон в училищни униформи.
Но тя пак се напи.
О, каква буйна младеж! Ето ти презерватив.
Да се предпазите от СПИН.
Такси!
Сигурно сънува хубав сън.
В сравнение с първия път в мотела,
тя изглежда много по-различно.
Може би болката й вече е преминала?
Може би това значи, че аз вече не съм й нужен?
Извинете. Може ли да карате по-бавно?
Вземи.
Имаш ли някакви планове след като се дипломираш?
По принцип... още не съм мислил за това.
Може ли да видя какво имаш по джобовете си?
Моля? Добре.
Това е презерватив!
И за какво ти е това?
Ами... казаха ми, че предпазва от СПИН.
Но не съм се възползвал.
Всъщност по пътя за насам...
- Остави.
"Малки пиленца"? Какво значи това?
А, да. Това е един ресторант с пилешка супа.
"Ще изпълним всичките ви желания"?
Мисля, това значи, че ще удовледворят всеки вкус.
Казвай му по-бързо!
Какви чувства изпитваш към дъщеря ни?
А, да... Засега сме просто приятели.
Не се притеснявайте, моля ви.
Ако се сближим, ще ви съобщя, господине.
Ще спреш да се срещаш с нея!
След този ден, тя вече не се обади.
Стана толкова внезапно, но с нея се разделихме така.
Скъсахме. Сега съм свободен.
Аз съм. Ела в кафенето в седем.
Защо?
Какво? Защо? Имам среща.
Ела след 45 минути.
И аз имам среща.
На път ли си?
Имам среща с момиче.
Побързай.
Ходи ми се до тоалетната.
Трябва да ида до тоалетната.
Приятно ми е.
Ча Сик-вон. Приятно ми е.
И на мен.
- Седнете.
Наистина ли имаше среща с момиче?
Ами... всъщност беше момче.
Какво ще поръчате?
Кафе, ако обичате.
Можеш да си поръчаш кола.
Ще пия кафе.
Гион-у. Вие сте голям късметлия.
Слушал съм много за вас. За това, че сте добър приятел.
Приятел...
Трябва да ида до тоалетната.
Как ти се струва?
Не знам... изглежда добре.
Това не е същият човек, с когото си се разделила.
Откъде знаеш?
Когато се срещаш с някой нов мъж...
забрави за миналото, чу ли?
Откъде, по дяволите, знаеш?
Това синджирче е от предишния ти приятел, нали?
Не би го носила, ако то не значеше нищо за теб.
Като ти знам характера... а и ти винаги...
винаги ми казваше, че не можеш да го преживееш.
Сякаш вече го няма на този свят.
С този мъж ме запозна майка ми.
Тя ме накара да се срещам с него.
Не изглежда зле, нали?
Да.
Ей, слушай.
На мен ми е все тая, но ти трябва да си по-мила с мъжете.
Мъжете харесват по-женствени момичета.
И... не пий толкова много.
Има мъже, които се възползват от пияни момичета.
И за мен не е толкова от значение, но опитай...
поне веднъж да отстъпиш победата на някое момче.
Опитай се да не побеждаваш. Желая ти щастие.
Къде е Гион-у?
Тръгна си.
Каза ми десет правила.
Имам добра памет. Ще ти ги повторя.
Първо - не искай от нея да е женствена.
Второ - не й позволявай да пие повече от три чаши.
Ще пребие някого.
Вместо кола или сок, винаги си поръчвай кафе.
Ако те удари - престори се, че те е заболяло.
Ако те е заболяло - престори се, че не е.
Когато празнувате стотния си ден заедно,
й подари роза по време на лекция.
Много ще й хареса.
Непременно научи фехтовка и скуош.
И бъди готов някой ден да се окажеш в затвора.
Ако ти казва, че ще те убие,
го приеми насериозно.
Ако я болят краката, ще трябва да си смените обувките.
И последно - тя обича да пише.
Поощрявай я.
Дами и господа, моля за внимание...
Гион-у!
Застанете зад жълтата линия...
Гион-у!
Пътниците от пристигащия...
Гион-у!
Как се казва?
Гион-у
Гион-у! Къде си? Търсих те навсякъде.
Гион-у! Чакай ме до ескалатора.
И ако не дойдеш - си мъртъв. Побързай!
Кой ти е разрешил да ме прегръщаш?
Идиот. Трябваше да избегнеш удара.
Понякога ми се струваше, че я познавам, понякога - не.
Сега се намираме на кръстопът.
Какво се случва между нас двамата?
Могат ли тези отношения да продължават безкрайно?
Кой е?
Аз съм, татко.
Тя ми каза да напиша писмо и да го донеса.
Да изразя писмено чувствата си на лист хартия.
Доста се постарах да намеря точните думи.
Когато я срещнах първия път,
исках само да я излекувам от тъгата й,
но сега не мога да я изоставя.
Иска ми се нашите отношения да станат по-сериозни.
И сега пиша за тези свои чувства.
А тя сигурно пише в момента за мен.
Ето така се приготвихме за раздялата.
Гион-у.
Виждаш ли онзи връх на планината?
Да.
Би ли могъл някой да ме чуе оттам?
Да, сигурно. А може би не.
Тогава се качи там. А аз оттук ще крещя.
Ако ме чуеш - отговори ми.
Искаш да се кача там?
Аха.
Гион-у?
Чуваш ли ме?
Гион-у! Извинявай...
Наистина съм непоправима.
Гион-у! Извинявай, извинявай...
Такава съм си...
Мислех, че съм друга, но съм просто едно безпомощно момиче.
Гион-у! Извинявай...
Донесе ли писмото?
Да.
Какво е това?
Временна капсула.
Ще сложим в нея писмата си и ще я закопаем тук.
И нека се срещнем тук след две години.
И в този ден ще прочетем нашите писма.
Може би тогава ще успеем да намерим отговорите.
Това беше нейният начин да каже сбогом.
А аз непрекъснато си повтарях, че 2 години не са много.
Ще я отворим точно след 2 г. в два часа, разбрахме ли се?
Ако се срещнем след 2 години
тогава вече ще бъдем други.
Тогава може би ще се сближим,
или ще се разделим завинаги.
Ще имаме само един избор.
Гион-у, ти тръгвай пръв.
Нека се разделим тук.
Да се качим заедно?
Не, аз ще взема следващия влак.
Ще се видим след две години!
Да, след две години!
Две години!
Чао!
Гион-у!
Ето така се разделихме.
Епилог
Не можех да понеса самотата след раздялата ни.
Спомняйки си нашите преживявания,
започнах да пиша разни истории в интернет.
Накрая реших:
Ако някога пак се срещнем с нея, тогава ще й покажа другото ми "аз"
Трябваше да използвам времето. За нашето общо бъдеще.
Защо топката винаги улучва лицето ми?
Пишех нашите истории всеки ден в интернет,
и две години постоянно тренирах.
Извинете... написах "Моето дръзко момиче"
Shin Cine прочете сценария
и ми предложи да направи филм по него.
Изпълних мечтата й вместо нея.
Исках веднага да й разкажа,
но можех само да чакам уговорения ден.
Тя не дойде.
Това е единственият ни ден за среща.
Кой знае кога ще дойде.
Как ли е попаднала тук?
Пълна мистерия.
Гион-у, Как си?
Бях толкова щастлива докато бях с теб.
Не съм сигурна дали знаеше, но човекът, когото обичах, почина.
В този ден, когато се срещнахме с теб
се навършваше година от смъртта му.
Всъщност аз се опитвах да го открия в теб.
Знам, че това не беше правилно, извинявай.
С него също се срещнахме в метрото.
Точно тогава бях много болна.
И той ми угаждаше за всичко, както и ти.
Под това дърво ние планирахме бъдещето си.
Но той внезапно почина.
Често се виждах с майка му.
Тя искаше да ме запознае с един свестен мъж,
но аз не бях в състояние за това.
В деня, в който се срещнахме с теб за първи път,
бях идвала тук, под това дърво, за да отправя молба към него.
...молба да ме пусне.
Когато после те видях, си помислих...
че може би той... той ме е запознал с теб.
Но колкото повече се виждахме с теб,
толкова повече той видимо ревнуваше.
Колкото повече те харесвах, толкова по-виновна се чувствах.
Докато с теб сме разделени,
бих искала да го забравя сама.
След това често идвах на това място.
Ако ме няма тук след две години,
значи, че все още не съм събрала достатъчно смелост.
Колко ще сме променени след две години?
Струва ми се, че ти живееш в бъдещето,
а аз оставам в миналото.
Искам по-скоро да те видя,
за да прочета писмото ти.
Защо ме гледате така, господине?
Защото си толкова красива. Стори ми се, че се спусна ангел.
Често ли идвате тук?
Понякога. Това дърво си има своя тайна.
Аз също си имам тайна.
Така ли?
Преди 3 години, с моя приятел закопахме тук едни писма.
Каква е вашата тайна?
Какво се случи?
Обещахме си да прочетем писмата след две години.
Но аз не успях да дойда.
Значи си закъсняла с една година.
Две години изобщо не ми се сториха достатъчни.
Още не бях решила.
Само напразно си загубих времето в тъпи размисли.
Какви?
Дали ни е съдено да се срещнем,
мислех, че може би случайно ще се срещнем някъде.
Знаеш ли какво е това съдба?
Да построиш мост от случайности за любимия човек.
Да си призная, аз прочетох писмата ви.
Нали ви казах, че това дърво крие тайна?
Да.
Вгледай се. Точно така ли изглеждаше дървото преди?
Ами, струва ми се малко променено. Но не съм сигурна.
Хората са живи или мъртви.
И дърветата са живи или мъртви.
Това дърво беше ударено от мълния миналата година.
Която го разцепи на две.
Но този млад човек се съжали...
Тази пролет
той посади точно същото дърво на това място.
И след като го засади
ме попита дали изглежда по същия начин като старото.
Каза ми, че някой ще бъде огорчен, ако разбере...
затова никой не трябваше да узнае.
Гион-у...
"В момента няма връзка с този номер"
"Моля, обадете се отново"
Здравей.
Много време мина. Станала си още по-красива.
Изглеждате много добре. Как сте?
В Англия ли беше?
Да. Половин година.
За да го забравя.
Разбирам. По-добре ли се чувстваш?
Да. Много по-добре.
Наистина ли?
Синът ми може да се огорчи.
Не. Ще бъде доволен.
Добре, на това се надявах.
Лельо! Приключих със снимките.
Ах, ти, лошо момче.
Знаеш ли колко време мина?
Съжалявам, че не ти казах по-рано.
Това е Гион-у. Нали си приличат двамата?
Когато преживяваше труден период,
исках да те запозная с него.
Но той все се дърпаше.
Казваха ми, че често идваш в Bupyung,
но все не се отбиваше при мен.
Излезте някъде заедно.
Мисля, че с него ще се чувстваш добре.
О, да. Гион-у, ти ще заминаваш за Англия, нали?
Тя вече е била там и може да ти даде съвет.
Сега вече мога и да не замина.
Защо? Познавате ли се?
Сигурно няма да ми повярваш, но мисля, че срещнах човек от бъдещето.
От твоето бъдеще.
Ето така се срещнах отново с нея.
Смятате, че е прекалено случайно?
Ето това значи, да построиш мост от случайности за любимия човек.
Превод: BENIX