Crocodile Dundee 2 (1988) (Crocodile.Dundee.II.1988.-DualAudio.De.En.Amigos.-Dl.BozoMaster.CD1.sub) Свали субтитрите
Сложи си ръцете на главата!
Мик?
'драсти сержанте!
Трябваше да се досетя, че си ти.
Нюйоркска риба, сержанте, няма да го понесе.
Закуска?
Я бягай! Хайде, да тръгваме.
Мик?
Закуска.
Какво правиш? Уплаши ме.
- Само се наслаждавам на гледката. Кафе?
- Да.
- Мислиш си за дома?
- Аха.
- Сигурно ти липсва.
- Храсталака? Малко.
- Сега можеше да съм в бара в Уолкабаут Крийк.
и да съм се втренчил в Уоли, Нагет и Донк.
- Или да гледам в теб. Не могат да се сравняват.
- Мисля да започна работа.
- Шегуваш се.
- Не. Един мъж не може да бъде във вечна ваканция.
Е, изглежда засега се справяш добре.
- Трябваше да го направя миналата седмица, но исках да видя как Дъг среща близнака си.
- Кой Дъг?
- По телевизията. "Дните на нашият живот".
- О, Мик! Непременно трябва да започнеш работа!
- Мик, приятелчето ми не е виждало как хвърляш. Можеш ли да му покажеш?
- Играй си. Аз трябва да отида на работа.
- Да си играя?
- Не забравяй за обяда.
- Споко, аха...
- Къде е заека?
- Ето го.
Сложи заека на земята и се дръпни.
- Камъни.
- Не пропускай, Мик.
- Затвори си очите!
- Да, вярно.
Едно...
...две...
...три...
...четири. ОК, сега може да гледаш.
Това беше върха, Мик.
- Знаете ли как се е научил? В храсталака ако не уцелиш - не ядеш.
- Да, но това е само половината работа. Първо трябва да намериш животни.
Какво е това?
- Змия. Змийска следа.
- Бързо беше.
Змиите са добра храна.
Какво е това?
- 'гуана, много голям гущер.
- Правилно.
Ядива е, но има вкус на фъшкии, нали?
Ето още един бърз.
Какво е това? Не знаем!
Гуми Дънлоп, велосипедна на Тони.
- Това беше добро.
- Всичко хубаво, упражнявайте се. Чао.
- Ще се видим по-късно.
- Чао!
- Не забравяй за обяда!
- Охо, това беше добро.
'драсти на всички.
- Какво да е?
- Само една бира, приятелче.
- Нещо против да направя изявление?
- Давай.
Мерси.
- Мик Дънди се казвам. Отскоро съм в града.
Търся някаква работа.
Някакви идеи?
Достатъчно търсих работа за днес.
- Йо, Мик, човече!
- Мараба, Лирой.
- Търсиш работа?
- Нещо от сорта.
Тогава не търси повече.
- Мога да се вкарам в нещо добро.
- Супер.
- Само да си взема цигари и ще говорим по работа.
Хей.
- Доста си гъст с Лирой.
- Да, готин тип.
- Нека ти предупредя, той е лош човек.
Нагазил е дълбоко в гадост.
- Лирой? Изглежда безобиден.
- Само да знаеш.
- Йо, Мик, да се разходим.
- По-малко уши има по улицата.
ОК. Сега се връщам.
ОК, сега... имам малък бизнес с доставки.
- Хей, ти ще работиш за мен.
- Какво ще правя?
- Ще доставяш разни неща.
- Неща?
- Това е между теб и мен. И си остава между нас, нали?
Така е.
Канцеларски материали.
Канцеларски материали?
- Нали знаеш. Моливи, гумички, офис консумативи...
- Това май е голяма гадост.
- Не, човече, не е.
Всичко е законно.
- Но ако името ти е като Лирой Браун хората очакват да си лош.
- Като песента.
- О, да!
Но...
- Май ми се изясни картинката.
- Аха.
- Зацепваш ли?
- Аха. Цепя.
Това част от работата ли е? Цепене?
- Човече, ти наистина си от каменната ера. Искаш ли работата?
- Не знам, Лирой. Все още не ми е ясно, какво искам да правя.
ОК, като решиш - кажи ми.
ОК.
Междувременно...
... трябва да се чупя.
Бъди печен.
"Звяр". Перфектният подарък за Донк.
Е, това прави мъжете неустоими.
- Не си особено убедителна. Ще пробвам как е.
Не става.
Добре де, не става.
- Искам да взема на Уоли нещо, което може да се намери само в Америка.
Здравей.
- Може би нещо за кола, на което да пише "Обичам Ню Йорк".
Здравей, Сю. Какво правиш?
- Привет, Дорис. Нищо особено, разни писма.
- Боб Танър. Не е ли бившият ти съпруг?
- Все още се чуваме.
- Сю, сладък е! Къде бях когато разделихте?!?
- Можеше да го утеша.
- Това ще те затрудни.
- Изкарва повечето време в Колумбия. Там е действието.
Que sera, sera... Като говорим за действие, кога ще ме запознаеш с Тарзан?
- Мик ли имаш предвид? Имаш и друг страхотен любовник?
- Скоро, обещавам.
- Сю,...
Той как се представя в леглото?
Не знам, все още спи на пода.
ОК, малко посетители.
Това трябва да е Рико.
Ей, Рико. Хубав костюм.
Комо еста, а?
Малък, мазен...
Какво, по дяволите, е това?
Гадост.
Оператор, сеньор Танър от стая 11.
Ще ме свържеш ли с...
... Богота 6-3-7?
- Си сеньор.
Грасиаз.
- Ало.
- Вашият разговор.
- Браниган.
- Нещо се случи.
Измъкни ме от тук. Искам закрила.
- Добре, ще я получиш. Само се успокой.
И така, какво имаш?
Рико беше на плантацията с кока.
Да, той беше.
- И лично уби един човек. Всичко снимах.
- Страхотно. Изпрати ли ги?
- Да, но не на теб.
- Но ще ти изпратя копия в рамки.
- Къде ги изпрати?
Да бе, и ще ми изпратиш въздушни целувки.
- Те стреляха по мен! Веднага ела и ме вземи!
- ОК, стой. Идвам до 1 час. Ще бъдеш на следващия полет.
- Страхотно.
- Свършил си страхотна работа.
- Много ти благодаря. Само ела да ме вземеш.
- Оператор.
- Пак съм аз.
Ще ме свържеш ли с Ню Йорк 21 2-555-6432?
- Си сеньор. Нуев Йорк.
- Мерси.
Сю, слушай...
Здравейте. Аз съм Мик Дънди.
Всъщност не съм тук, това е запис. Добре е, нали?
Сю също я няма,
и трябва да оставите съобщение след сигнала.
- Хей, страхотно съобщение. Сю, Робърт се обажда.
Изпратих ти писмо. Не го отваряй, докато не се чуем.
На никой друг не мога да се доверя. Наистина е така.
Чао.
- 'драсти, Ралф.
- Как е мотането?
- Добре е, друже. Нещо за мен?
- Има нещо за твоята приятелка.
Ето.
Какво ще кажеш за това?
Мои приятели американци,
нека изясня нещо.
Това е забавно, Ралф. Кой е това?
- Това е Никсън! Знаеш ли го, Трики Дики?
Не, не го познавам. На близо ли живее?
Той беше Президент!
О, да. Това беше точно като него.
- Ще поработя върху него.
- До скоро, друже.
До скоро, Мик.
- Ей, грозна майко. Давай портфейла!
Споко бе! Това съм аз, човече.
- Лирой!
- Какво става?
- Едно питие?
- Звучи добре.
- Имам две доставки да правя
- Мога ли да помогна?
Това е за Мур, Банк и Патерсън на 23-ти етаж на онази сграда.
- Нямаш грижи. Ще се срещнем тук.
- След 5 минути.
- 'драсти.
- Да.
- Мога ли да ви помогна?
- Това са вашите материали.
Можете ли да изчакате, докато проверя?
Да, разбира се.
- Един човек се разхожда пред прозореца ти.
- Добре, къде е уловката?
- Не, сериозно.
- О, Господи. Скачач. По-добре да се обадя на полицията.
- Какво?
- Скачач. Самоубиец!
Може би трябва да ида да си поговорим.
Не се опитвай да ме спреш.
- Аз и не искам. Само искам да мина.
- Какво?
- Искам да мина покрай теб. Препречваш ми пътя.
- Шегуваш се.
Не. Разхождам се тук ежедневно.
- Бягам от шума и трафика, на свеж въздух.
И ти така, нали?
- Не ми дреме за проклетия въздух! Каня се да се хвърля от сградата.
Може да се убиеш.
Точно това е идеята.
- Аха. Тогава ще изчакам, докато свършиш.
- Имаш ли нещо против да действаш? Изтича ми обедната почивка.
- Не мога да го направя, докато гледаш.
О, извинявай.
Само от любопитство, защо...?
- Бил ли си някога напълно и безнадеждно влюбен,
само, за да разбереш, че...
... си бил използван?
Не мога да кажа, че съм бил.
Обичах тази кучка!
- Това е нормално. А той ме предаде.
Той?
Майната му!
- Здравей, Сю. Спокойно, скъпа. Да влезем в колата, а?
Седни.
Сю Чарлтън.
Имаш нещо за мен?
- Кой си ти и какво искаш?
- Прости ми, аз съм Луис Рико.
- Бившият ти съпруг Боб е изпратил един филм. Той ми принадлежи. Искам да си го върна.
Боб? Не знам за какво говориш.
- Много е просто. Свършваме работата и се прибираш в къщи.
Той ти е изпратил писмо. Къде е то?
Не знам за какво говориш.
- Вече е пристигнало. Оставил ти е съобщение на тел. секретар.
- Не съм получавала съобщение. Секретаря е развален.
Фелипе.
Казва, че приятелят й се е прибрал.
Какво искаш той да направи?
- Името му?
- Мик.
Живеете заедно?
- Той проверява ли пощата? Предполагам, че да.
Кажи на Фелипе да доведе Мик на кафе.
- Той казва, че Агенцията за борба с наркотиците се навърта там.
- Браниган точно влезна в сградата.
- Миерда!
- Кажи му да кротува. Това излиза от контрол.
- Обади се на Мик. И се моли да има малко акъл.
- Той прави каквото кажа и двамата ще останете живи.
Сю?
Секунда само.
- Да?
- Мик.
- Трябва да видиш бъркотията...
- Слушай, имам неприятности.
- Взе ли пощата днес?
- Да, защо?
- Имаше ли писмо за мен от Колумбия?
- Изчакай секунда... Колумбия. Да, тук е.
- Хвала Богу.
- Какво става?
- Мик, държат ме затворник...
- Млъкни и слушай.
- Кой си ти?
- Едно ченге идва да се срещнете.
Нищо не му давай. Отърви се от него иначе дамата ти е мъртва.
След 2 минути пак ще се обадя.
Слушай...
- Браниган. Агенция за борба с наркотиците.
- Сю Чарлтън тук ли е?
- Не, в момента не е.
- Кога я очаквате?
- Не съм сигурен.
- Знаете, че големите репортери работят през цялото време
- Ще я помолите ли да ми се обади, ако се засечете?
Разбира се.
- Няма ли де питате защо?
- Не е моя работа.
Добре, чудесно.
Да?
- Донеси писмото на станцията на ул. Хойт в центъра.
Чакай, докато някой дойде. Схвана ли?
- Да. Искам да говоря със Сю. Веднага.
- Мик, прави каквото ти казват и внимавай.
- Само се дръж.
Още нещо, амиго.
Ако те проследят, ако провалиш това...
... дамата ти е мъртва. Компрендес?
Да, разбрах.
Малко горчица?
Кетчуп?
ОК, ето я.
Мамо?
- Свърши ли?
- Какво?
Питам дали свърши?
- Не го прибирай. Сложи си ръцете на стената.
- Къде е Сю Чарлтън?
- Кой си ти?
- Господи, човече, не! Откъде да знам къде е тя?
- Аз те следях. Браниган ми каза да го правя.
- Браниган. Значи си ченге?
- Да, Агенция за борба с наркотиците.
- Мога ли да си затворя дюкяна?
- Не.
- Добре.
- Какво искате от Сю?
Снимки. Мислим, че тя има...
... снимки на един тип на име Рико. Доказателства.
- Кой е Рико?
- Голям наркодилър, убиец.
- Той къде е? Къде живее?
- Аз от къде да знам?
- Виж, казах ти каквото знам и предвид обстоятелствата...
Какво ще кажеш да забравим, че този инцидент изобщо се е случвал, а?
'щото е малко притеснително, нали разбираш.
Няма го.
Добре ли си, приятелю?
Ти трябва да си Дънди.
- Къде е момичето?
- Идва със следващата мотриса.
- Пакетът?
- Ще почакаме.
Трябва да е слязла на грешна станция.
Не, не, не...
Продължавай.
О, това е нож.
... легендарното метро на Ню Йорк, построено през 19...
... е най-голямото метро в света,
общо 774,41 км.
Можете да снимате на воля.
Качвайте се на влака в редичка
Не, не... продължавайте...
Аха.
Как работи това?
О, Господи, той има пистолет!
- Ще убие някой, той е луд! Къде отивате?
Ще си имам неприятности!
- Мерси.
- Дай пет.
- Знаеш ли кой беше това? Клин Ийстууд!
Клин Ийстууд?
Да, много висок.
Да.
Клин Ийстууд.
Знаеш ли какво е това?
- Кокаин.
- Грешен отговор. Това са пари и власт.
- С това можеш да направиш каквото и да е на всеки.
След 5, 10 години,
ще се оттегля, ще си купя някой малък остров.
Може би Хавай.
Ти кой си мислиш, че си?
- Заплашваш хората, а след това се държиш като рок-звезда.
Ти си наркопласьор.
Мръсен паразит.
Внимавай какво говориш.
Не е мъдро да ме дразниш.
- Боб Танър го направи и му отнесох главата ей така.
Убил си Боб?
И ако Мик се провали...
Събуди се.
Убиваш хора за прехраната си. Но не си много добър в това, нали?
- Трябва да смениш професията.
- Изтегли ме!
- Твърде си тежък, за да се правиш на хитър.
- Шегуваш ли се?
Аз няма...!
Уплаши се, а?
Моля! Какво искаш?
Моля! Какво искаш?
- Къде е момичето?
- При Роко. В имението.
И къде точно е това?
- Хвала богу. Аз си мислех, че ще ме оставиш тук.
- Лонг Айлънд. Това е на изток, нали?
- Аха.
- Благодаря.
- Ей!
Спри! Не мърдай!
Извинете ме.
Да го последвам ли?
- Заповядай.
- Да бе.
- Мик, това, за което казваш е сериозно.
Агенцията, трафик на наркотици...
Всичко това е опасно за здравето ти.
Да, но... Помисли как ще се отрази на репутацията ти.
О, да!
- Лирой Браун, най злият човек в проклетото гробище!
Не знам как разсъждават тези хора.
- Имам нужда от някой, по-добре ориентиран към пътя.
Към пътя.
Хайде да го направим.
- На колата... искам да кажа, човече, отново изкарахме гумите.
Супер съм.
Супер съм.
- Не трябва да позволяваш на тези малки смущения да ти развалят апетита.
- Опитай омарът. Сутринта пристигна със самолет от Мейн.
- Храната е добра, за разлика от компанията.
Погледни тези работи.
Камери...
... инфрачервени датчици!
Ще те убият преди да успееш.
Може би трябва да се обадим в полицията.
Мик...
Такива хора притежават ченгетата.
Дори и да попаднеш на свестни ченгета, какво ще могат да направят?
Ще дойдат с включен сирени и насочени пистолети.
Тя ще е мъртва след 2 секунди. Ако все още е жива.
Жива е.
Откъде знаеш?
Това е единственият начин, по който можа да я видя. Ето тук.
- Дори само да помисля, че е наранена и стомаха ми се свива, не мога да мисля,
а така не съм й полезен.
- И какво ще правим сега?
- Трябва да им отвлечем вниманието.
Като влезнем, каквото и да правиш бъди спокоен и уверен. Тези кучета хапят.
За щастие, те знаят репутацията ми.
Това само ще улесни нещата.
- Ей, Плъх.
- Лирой.
- Ще го приема като лична услуга, ако изслушате този човек до мен.
- Ти си Ловецът на крокодили, нали?
- Аха.
Мяркал съм те наоколо.
- Аз съм Плъх.
- Хей, Плъх.
Какво искаш, ловецо?
- Имам проблем. Нуждая се от помощ.
- Дошъл си на точното място.
Затова сме тук, а?
Хубаво яке.
С какво можем да ти помогнем?
- Ами, едни тежкари отвлякоха мацката ми.
- Държат я в голямо имение, а аз ще я освободя.
"Тежкари"?
- Много хора и автоматично оръжие, такава гадост?
Вероятно.
- Та, искаш от нас да обезвредим пушкалата.
Да умрем с чест и такива работи?
Аз съм единственият по когото ще стрелят.
От вас искам да им отвлечете вниманието, за да мога да влезна.
А ние какво ще получим?
- Лирой ми казва, че сте най-готината банда в Ню Йорк.
Така е.
- Какво правихте снощи?
- Нищо не пра'ихме.
Бяхме тук цялата вечер.
И на това му казваш готино, а?
А утре ако някой ви попита същото,
може да му отговорите: "Нищо не правихме"
Или да кажете "Ходихме до Лонг Айлънд и помогнахме на този лунатик да щурмува крепостта"
Поне може да гледате като ми пръснат мозъка.
Какви са ти шансовете?
Равни.
Какви са ти шансовете да излезеш от тук с това яке на гърба си?
Над средните.
Мда, ще го преживея.
Ако иска да кара - дай му да го прави.
- Не мислех, че ще дадеш на някого.
- Ще ти липсва ли?
- Не.
- Именно.
Ей, йо! Нежен ли си с холандците?
Ей, Джуди, какво става?
Изглежда тези момчета ще взривяват Лонг Айлънд.
- По дяволите, нека да го видим!
- Да, да отидем човече!
Тръгвай!
ОК, готови сме.
Време е да станеш Самотният Рейнджър.
Мерси, Плъх.
Сувенир.
Късмет, Мик.
Мигел, нещо става навън, човече.
Някакво странно виене.
Това са само хлапета, нехранимайковци. Иди да се отървеш от тях.
- Не започвай да стреляш по сенки. Не искаме ченгетата да се навъртат наоколо.
Нали?
Гадост.
Те даже нямат автомати!
Изглежда, че той се справя.
Това е моят човек!
Какво става тук?
Какво става тук?
- Вътре съм. Къде отиваме?
- Ти какво си бе, пингвин?
Кои са тези хора?
Ето го.
Проклятие! Той влиза!
- Той влиза!
- Правилно!
- Какво става?
- Хлапета.
- Изключили са алармата.
- Провери къщата въпреки това.
- Лирой!
- Ей, Мик!
- Мислех, че може да имаш нужда от помощ.
Изглежда сам се справяш.
Скивай този купон!
Не ми става.
От къде дойдоха всичките тези хора?
- По-добре питай Лирой. Той командва кавалерията.
It's like, curiosity, my man.
Like, the word gets around,
that bad, bad Leroy Brown got something going down,
they can't stay away. Искам да кажа, с моята репутация...
Мик, трябва да се разделим.
Изглежда е време за обяснение.
- Как искаш яйцата, друже?
- Леко ровки, благодаря, Мик.
- Добро утро, г-це Чарлтън.
- Добро.
- Изпратен съм да пазя пред вас. Мик ме изпрати.
- Добро утро.
- 'драсти.
- Имате ли пост господине?
- Да, сър.
- Може ли? Умирам от глад.
- Заповядай.
Вилица? Мерси.
Ами още не сме намерили Рико.
Вече се е измъкнал от страната, но ще се върне.
Би трябвало, никой не стои настрана от 100 млн. долара.
Как точно бе въвлечен Боб в това?
Дължеше ни услуга.
Ето снимките, които Боб направи. Наистина могат да създадат бъркотия.
Рико се провали, когато те отвлече. Сега можем да го затворим за това.
И какво сега?
Първо трябва да ви осигурим попечителство за защита.
Отиваме в затвора, докато Рико е на свобода?
Не, не затвор. Ще ви скрием надалеч, на безопасно място...
Имаш ли кетчуп?
... докато затворим Рико. Хора като него трябва...
Сградата отсреща!
На покрива. Движение!
- На това ли казваш безопасно попечителство?
- Не очаквах да започне толкова скоро.
Може и да можеш да я защитиш, но съм сигурен за себе си.
Не тук. Някъде, където мога да ги виждам от далеч.
Какво имаш предвид?
Северните територии са диви.
Ако някое градско момче се загуби там,
ще издържи около 3 дни.
Господи! И ако си там, сам и ранен за 12 дни, г-н Райли?
Не, там не съм точно сам... виж, аз...
... имам старя Беси.
И как е стария Беси?
Мик! Ти се върна!
Върна се!
- Липсваше ми.
- Знам.
Сю! Сю Чарлтън.
Това е една дружка на твоя приятел, брилянтна журналистка от Ню Йорк.
Тя показа Уолкабаут Крийк на света.
Радвам се да те видя отново.
- Мик!
- Донк, как си,дърто копеле?
'драсти, друже! Обзалагам се, че има за какво да разказваш.
Имам, синко. Но не на сухо гърло.
- Айда?
- Заведението черпи.
Това е!
- Е, на какво приличат тези нюйоркчани?
- Те са точно като нас, Нагет.
Всъщност видях близнака на Донк в зоологическата градина в Бронкс.
- Аз нямам брат.
- В клетка, Донк!
- Все още топли бързо.
- Нищо не се е променило.
- Кучи син!
- Какво те забави толкова?
- Е, какво те забави?
- Донк!
Наздраве, Мик!
Луис.
Шефе.
Все едно са избягали от планетата.
Никой нищо не знае, даже федералните.
Някой знае. Удвои наградата. Тя трябва да умре.
Но никой да не докосва Дънди. Той е за мен.
Мик, тази местност има ли име?
Микова.
Микова... Това значи ли нещо конкретно?
На Мик.