The Gods Must Be Crazy 2 (1989) Свали субтитрите
... която прилича на рай, няма повърхностни води.
Дребните и мирни Бушмени от Калахари...
... живеят тук доволно и в пълна хармония с обкръжението си.
Живеят необезпокоявани тук от 20 000 години защото те са...
... единствените хора в света, които знаят как да оцелеят без течаща вода.
Когато ловците на слонова кост влязат с автомобилите си в тази суха земя...
... на лов за слонове, те трябва да носят цистерни с вода със себе си.
Когато им свърши водата, те са принудени да напуснат Калахари.
Затова Бушмените работят и играят в мирна изолация без да подозират...
... за претъпкания трескав свят извън земите им...
... не са чували и за войните, които се водят до самите граници на Калахари.
Понякога Кико разказва за времето, когато търси края на земята...
... и за странните, тежки хора, които срещна...
... трудно е да се опишат хората, които живеят извън Калахари.
Той винаги свършваше с думите, че белите хора знаят някаква магия...
... която кара нещата да се движат, дори да летят. Въпреки това те не са много умни...
... защото не могат да оцелеят без техните магически приспособления.
Бушмените също се интересуват от сутрешните новини.
Научават, че хиената има нова приятелка...
... гепарда е загубил малкото си, антилопите мигрират на Запад.
По-големите деца учат по-малките да четат следите на животните...
... защото всичко, което се случва в Калахари, остава върху пясъка.
Всичко е тук. Ето къде са нарушили патента.
Покажи го.
Добре. Това вече мога да го представя в съда. Покажи ми предишната графика.
Покажи ми продажбите.
Кети, ще се заемеш ли с това? Разкарай го.
Сега, цената за една бройка. Отпечатай го.
Г-н Джефри каза, че ще тръгва за Хонг Конг за сливането.
- Пожелай му, "Приятен полет."
- Няма да успее за конференцията на ECACL.
- Не може да ми причини това.
- Каза да прочетеш вестника.
Каза, че изследванията са твои, затова заслужаваш и почестите.
Трябва да внеса случая в съда в Сряда.
- Каза, че ще се върнеш до Сряда.
- Олеле.
Същата сутрин, Кабе донесе новината, че...
... животните са тръгнали към горите с marula на Север.
Той извика, "marula са узрели. Хайде да отидем да наберем малко. "
Киса и малкия Кири дойдоха и помолиха: "Може ли да дойдем и ние?"
Кико каза "Нека да видим дали си достатъчно голям. Ако си по-висок от моя лък...
... хиената ще се страхува от тебе и няма да те закача. Ако си по-нисък, ще те изяде. "
Кири каза: "Моля те, нека да дойда и аз."
Киса каза: "Обещавам, че няма да се отделям от него."
- Къде е конференцията тази година?
- В Окакарара.
- Къде е това, в Небраска?
- Не, в Африка.
Леле мале.
Те събраха много marula и по пътя към къщи откриха...
... следи от ранен слон.
Кико каза: "Този слон е много слаб. Сигурно ще умре."
Той каза на Киса, "Ти и Кири можете да тръгнете към къщи.
Кажете на майка си, че ще дойдем след като открием болния слон. "
Откриха много странни и красиви следи по земята.
Киса не можа да разбере от какво животно. са. Не беше виждала нищо подобно досега.
Имаше още една следа, също толкова хубава като първата.
Тя се зачуди какво нещо може да остави толкова дълга и непрекъсната следа.
Проследи я и видя едно много странно нещо.
Тя каза, "Това нещо се е въртяло...
... и така е оставило този дълъг отпечатък. "
Кири видя една красива капка вода и когато тя падна...
... друга се появи на нейното място.
Те знаеха, че боговете слагат капките по растенията през нощта.
Но тук се виждаха капки през деня.
Киса каза: "Мисля, че това нещо прави водата."
Кири никога не беше виждал толкова вода през живота си.
Не беше предполагал, че някъде може да има толкова много вода.
Намериха слона и видяха малките рани, които са причинили смъртта му.
Следите подсказаха на Кико, че белите хора са били тук...
... Той се учуди защо са взели безполезните бивни и са оставили месото да се развали.
Той каза: "Белите хора са странни."
Бо каза: "Ще извикам семейството на Кабо да ни помогне да го изядем.
Ако тичам един ден и една нощ, ще ги намеря до утре. "
Кико каза: "Ще извикаме и нашето семейство."
Имаше много бивни. На боговете им трябваше време повече от един човешки живот...
... докато направят голям слон. Ужаси ги, че толкова много са умрели.
Кико и Кабе намериха мястото, където следите на Киса и Кири свършваха внезапно.
Кико каза: "Киса се е качила на нещото. Кири също. После нещото ги е взело. "
Той каза: "Кажи на семейството ни, че трябва да изядат умрелия слон.
Аз ще доведа Киса и Кири. "
Съжалявам за краткото предизвестие. За нас е чест да присъствате и вие.
Благодаря. Би ми харесало сафарито...
...но трябва да подготвя презентацията си.
- Ще се оправите ли?
- Да, благодаря.
- Добре. Сега ви оставям.
- Знаеш ли къде работи Стивън сега?
- Имам някаква идея.
- Може да ти се наложи да го потърсиш.
- Добре.
- Джак?
- Да?
Кажи на Сивън, че ще му изпратим останалото по-късно.
Какво прави хубаво момиче като теб на такова място?
- Олеле.
- Не става.
Добре, ще опитам отново.
- Здрасти. Искаш ли да летиш с мен?
- Имам работа. Затова не съм на сафарито.
Сафарито е за три часа. Аз ще ти покажа Африка за половин час.
Трябва да представя това в 15:30.
- Само половин час?
- Да, докторе.
- Та каква си ти? Доктор по медицина?
- Не, корпоративно право.
- Какъв е малък тоя самолет.
- Имаме и по-малък, но не можем да го открием.
- Може ли да лети?
- Влизай.
- Какво е това?
- Биволи.
Гледай, не го държа. Лети сам. Най-безопасния самолет в света.
- Кафе.
- Добро утро, шефе.
- Изминал си само 80 мили.
- Да, поспах малко.
- Спирал си.
- Бях се скапал, така, че се опънах малко и...
- Спал си повече от четири часа.
- Бях гроги.
- Казах ти, че закъсняваме.
- Наистина бях скапан, шефе.
- Направи ми място.
- Добре съм, шефе. Вече съм свеж.
Господи, шефе.
Мързеливо копеле.
- Отивай да спиш отзад.
- Не ми се спи сега.
- Лягай да спиш.
- Да шефе.
Ей сега се връщам.
- Здрасти, Стивън.
- Здрасти. Благодаря.
Добре го даваш. Надигат се много дъждовни облаци.
Ако те хване въздушно течение, ще те качи до 6000 метра.
- До скоро
- Стивън, пристигна ли Джеф? Край.
Да, Боб, тука е. Край.
Можеш ли да се върнеш с него?
Намерихме болно бебе-жираф. Нуждаем се от съвет. Край.
Добре, край.
- Не можеш да си разхождаш фльорците със самолета.
- Тя не е фльорца.
- Здрасти.
- Добро утро.
На работа ли сте тук?
Здрасти, Стивън, обади се. Край.
Стивън, там ли си? Край.
- Стивън, обади се. Край.
- Здрасти Боб, Джак е. Край.
Джак, не излитай засега. Задава се слаб, но много бърз щорм. Край.
- Боб, те току що излетяха. Край.
- Те? Има ли някой с него? Край.
- Да, край.
- Кой? Край.
- Онази млада дама. Край.
- С него ли отиде? Край.
- Нещо такова. Край.
- Момче, загазихме го. Край.
Край.
Стария приятел на Кико, Уака, също гледаше следите, оставени от белите хора.
Кико го поздрави и каза, че децата му са в нещото, оставило следите.
Уака му върна поздрава и каза: "Ще дойда с теб да намерим децата ти."
Кико му отвърна: "Ей там има един умрял слон.
Ти и семейството ти помогнете на моите хора да го изядат. "
Май спряха.
- Има уиски под седалката ти.
- Добре съм.
- Дай ми го.
- Сега ли ще пиеш?
Дай ми го.
Това лети ли с уиски?
Джордж.
Шефе?
Смени ме.
Киса каза: "Когато това нещо се измори, ще спре да си почине.
Тогава ще се върнем по следите обратно към къщи. "
Свърши ни уискито.
Това не върши ли работа?
Летим назад.
Трябва да си прочета доклада в 15:30.
Как ще се върна? Трябва да намеря път, може и да стигна на стоп.
Накъде е най близкия път?
- Това е страната на баобабите.
- О, ти можеш да говориш.
- Поне на 300 мили от базата сме.
- Олеле.
Може би повече.
- Съжалявам.
- Пак заповядай.
- Трябва да отида то телефона.
- Дори не знам в коя страна се намираме.
Хей!
- Какво?
- Не се плашат от мен.
- Е и?
- Не познават хората.
- Навътре в Калахари сме.
- Ще ни открият ли?
- Евентуално.
- Колко ще продължи това евентуално?
Може би ден, може би седмица.
До Сряда трябва да съм в Ню-Йорк.
- От Ню-Йорк ли си?
- Ще ми се наложи да оцелея тук цяла седмица?
Всеки, който може да оцелее в Ню-Йорк, ще оцелее и тук.
- Ще умрем от глад.
- Наоколо има достатъчно храна.
Нашия проблем ще бъде водата. Останаха ни само шестте бири горе.
Те ожадняха, но знаеха къде има много вода.
Тя каза: "Много съм тежка, не можеш да ме издърпаш.
Слез при мен, отдолу ще ме избуташ. След това аз ще те издърпам горе. "
Кири никога не беше плувал във вода през живота си...
... но скоро привикна и много му хареса.
Това вода ли е?
- Бензин. Гориво.
- Е и?
Ако смъкна това нещо долу, ще излетим.
Днес?
Трябва да го разглобя, да го смъкна долу и да го сглобя отново.
- Евентуално.
- Може би утре или вдругиден.
Това лъв ли беше?
- Да, чувам ги.
- Дай въжето. Искам да се кача горе.
- Няма да ни закачат.
- Да, ти си добре там.
- Тук долу определено ме безпокоят.
- Не идват насам.
Евентуално?
Ако не ги закачаш, няма да ти обърнат внимание.
- А ако са гладни?
- Далеч са оттук.
Тук гъмжи от диви животни.
Ако не ги закачаш, няма да ти навредят.
Не ги закачам.
Това ми се смее.
- Това е хиена. Хиените винаги се смеят.
- Е и?
Не и обръщай внимание. Не се усмихвай. Ако ти види зъбите...
...може да си помисли, че я заплашваш.
- Помогни ми да се кача.
- Май ти е смешно.
- Да.
- Защо не се отпуснеш и не се порадваш на гледката?
- Да се радвам?
- Диви животни, без храна, без вода.
- Няма рум сървис.
Да, няма водопровод. Имам нужда от вода, сега.
- Отиди в храстите.
- Сама? Там са лъвовете.
- Много са далеч. Ако не ги безпокоиш...
- Те няма да ме закачат. Знам, знам.
- Как да сляза?
- А как се качи там?
- Лъвът ревеше.
- Не беше лъв.
Хиената си отиваше.
Да.
Секунда. Обърни се.
- Издърпай ме.
- Не мога. Запъва.
Тогава ме пусни.
- Спри.
- Какво искаш точно да направя?
- Не ме гледай.
- Не гледам. Какво искаш да направя?
Пусни ме.
Какво му е смешното?
Добре, аз не те закачам, нали? Не ме закачай и ти.
- Внимавай!
- Махни се!
Бягай, бягай, бягай. Качи се на някое дърво!
Добре ли си?
- Каза, че ако не ги закачам...
- Там имаше малък носорог.
Може би майка му си е помислила, че го безпокоиш.
Само му говорих. Дори не се усмихвах.
- Заминаха си.
- Няма да сляза...
...преди да сме готови да отлетим.
- Там няма вода.
- Жадна ли си?
- Да.
- Добре, изпий половин бира.
- Чудесно.
- Не я отваряй веднага.
- Съжалявам. О, господи.
Съжалявам. Какво сгафих сега?
Топла е. Сега можеш да пиеш.
Добре. Става късно.
Трябва да намерим храна преди да се стъмни. Видях гнездо на щраус.
- Хапят ли?
- Не, ритат. Но не са много умни.
Ако легнеш ниско долу, не може да те види. Този е мъжкия. Той пази гнездото.
- Но ако отвлечеш вниманието му...
- Как мога да отвлека вниманието на мъжки щраус?
Легни долу!
Кико му се стори, че вижда следи от децата си...
... но това бяха следите на павиан.
- Къде се изпортихме?
- Няма проблем. Имаме яйцето.
Това ли е стандартната процедура?
Имаш ли кибрит?
Това нещо се върна. Съжалявам.
- Имаш ли кибрит?
- Имам запалка.
Биг Бен на Рамжи. Биг Бен на Рамжи. Чуваш ли ме?
Рамжи, хайде. тук е Биг Бен.
- Хайде, Рамжи. Още са извън обхвата.
- Може би още не са пристигнали.
Каза, че срещата е на девети. Девети беше вчера.
Извинявай, шефе.
- 10 000 души ще присъстват на откриването. Въпреки, че девет хеликоптера...
... и четири самолета ги издирват, няма следа от д-р Маршъл и д-р Тейлър.
- Това за нас ли беше?
- Предполагам.
- Доктор по какво?
- Зоология.
- А ти?
- Право.
- Трябва да я държим под око.
- Хиената?
Тя е страхливец. Ако си по-висок от нея ще стои настрана от теб.
Но ако легнеш, ще се промъкне и ще захапе крака ти.
Остани първа смяна. Събуди ме, когато луната стигне там...
...Аз ще стоя до там, след това ти поемаш до изгрев.
Пускам го.
- Готов съм.
- За какво?
Тоя път скочи само 25 сантиметра. Какво стана със стандартната процедура?
Може би следващия път.
- Откъде ще излетим?
- Има солено езеро на три мили оттук.
Колко пресечки е това?
Гледай слънцето да ти е отдясно. Пази се от шубраците.
- Какво има?
- Проклетия носорог.
Този е мъжки. Безвреден е. Защо все се катериш по дърветата?
Не съм доктор по зоология. Откъде да знам за мъжките и женските.
По дяволите, за малко да счупиш предното колело.
Дай сега бавно.
- Скочи само 124 сантиметра.
- Тези животни са опасни.
Много е малко.
- Когато захапе, не пуска.
- Сладур.
Хей, недей!
- Спукахме гума.
- Какво да го правя?
- Защо не го хвърлиш?
- Ще се върне веднага.
Може ли да сменим гумата?
- Ще ми свалиш ли обувката?
- Защо?
Тази, с която го настъпих. Ако му я дам, ще и отмъсти за настъпването.
- Имаме ли достатъчно гориво за обратния път?
- Ако излетим, тогава ще му мислим.
- Не, няма да стане.
- Ще го оправиш ли?
Нямам помпа.
Ще се правиш на колело. Ти си луд.
Виждаш ли този лост? Когато извикам, мръдни го натам.
- Не мога да летя.
- Когато се повдигне откъм теб, центрирай го.
Когато извикам отново, дръпни към тебе.
Дай настрани, центрирай, дръпни назад.
- А после?
- Аз ще се заема.
Не разбирам от ръчни скорости. Искаш да ни убиеш ли?
Ти си луд. Не мога да летя. Чуваш ли ме?
- Не разбирам от самолети.
- Дай газ.
- Какво?
- Блестящите неща, бутни ги напред.
Тръгваме.
- Хайде. Дръпни назад. Центрирай.
- Казах ти, че не мога да летя.
Сега, дръпни назад.
- Ти каза назад.
- Не това назад.
- Дърпай, дърпай.
- Реши какво да правя най-сетне.
- Дай надолу, надолу.
- Какво?
- Натам сме.
- Нали каза, че ти ще се заемеш с нещата?
- Трябваше да тръгнеш нататък. Мамка му.
- Мамка му.
Дай на жена да върши работа.
Оплеска го.
Погледни надолу и чети. Пише - "старт/стоп". Изключи моторите и после планирай.
Казах ти, че не мога да летя.
Пише: "Балистичен парашут". Просто и ясно.
Прочети го, натисни бутона. Всичко ще бъде наред.
Казах ти, че не разбирам от ръчни скорости.
Лесно е. Дай настрани, после в средата, дръпни назад. Просто!
Показах ти го добре. Казах ти: "Дай настрани", а не "дай настрани"
Ще си счупиш врата.
Не ми обясни добре. Можех да си строша врата.
Как ще търся с една обувка?
По-добре да си потърся обувката.
Махни се.
Мамка му.
Чакай!
Здрасти. Искаш ли да ми продадеш велосипеда си?
Виж. Ще ти платя.
Давам ти парите, ти ми даваш велосипеда.
Трябва да отида нататък. Там има един човек. Ще ти платя, ако ме закараш нататък.
Вземи.
Моля те, настоявам. Добре. Ще ти платя като стигнем. Тук ли?
Добре, защо не опитаме нещо друго?
Да, разбира се.
Добре.
Браво на теб.
Докога ще се влачиш така?
Ето. Обяд. Давай, опитай го.
Добре, пробвай това.
Виж, наистина съжалявам. Моля те, вземи парите.
Хайде.
Чао.
Благодаря. Чао. Имам да търся един.
Нали беше изморен.
Хей, изчезвай.
Връщай се при семейството си.
Хайде, къш.
Къш. Да те няма.
Английски?
ОК.
Ставай.
- Мърдай.
- Накъде?
Към джипа ми.
Спри. Къде отиваш?
Къде е джипа ти?
Отиваме към твоя джип.
Спри.
- Тръгвай.
- Накъде?
Знаеш ли защо компаса има огледало отзад?
- Защо?
- За да видиш кой се е загубил.
Добре. Тръгваме на северозапад. Нататък. Тръгвай.
Накъде си отлетяла, за бога?
Как ще те намеря?
По дяволите.
Хей.
Ей ти, махай се. Остави ми кутията.
Махни се.
Върни ми кутията. Гадняр.
Тъпо копеле.
Благодаря ти.
Да стоиш настрани.
Внимавай.
Виждаш ли камъка? Ако посмееш...
Не си и помисляй.
Ще съжаляваш.
Махай се.
Добре. Тая ти я оставям. Но ти е последната.
Остави консервата. Чуваш ли?
Остави ми консервата и се махай.
Не, не си води приятелите.
Няма да те поя тебе, приятелите и роднините. Няма да...
- Извадка от Женевската конвенция.
- Забрави я тая конвенция.
Как се третират военнопленници
"Пленниците не трябва да бъдат подлагани на нечовешко отношение.
- Няма да се толерират такива действия"
- Спри.
- Имаш почивка 3 минути.
- Закъде бързаш?
Не е твоя работа.
Три минути.
Скапах се, човече.
Не бягай. Върни се. Ще те докладвам на Женевската конвенция!
Върни се. Ти си мой затворник. Върни се!
Излез от там, да те хвана!
- Не трябваше да го правиш!
- Марш!
Като си толкова умен, как стана така, че не знаеш къде се намираме?
Накъде ли са вървели?
Ще трябва да изчакам, докато се върнат.
Кико видя един бял човек, облечен в смешни дрехи...
... говореше си сама. Приличаше на жена, но говореше с мъжки глас.
Хей.
Това е твоя начин на поздравяване. Ние го прави така.
Извинявай.
Добре. Ще го направя по твоя начин.
Здрасти. Радвам се да те видя.
Ки каза: "Къде е семейството ти?"
Той погледна следите и и каза: "Как стигна дотук?
Търся децата си, но двама души играят някаква игра.
Отидоха нататък. Чух ги.
- Може би ще ти позволят да си поиграеш и ти. "
- Искаш да тръгна с тебе?
Той и показа мястото, където срещна двамата бели.
Той каза: "Тук завиха обратно.
Онзи беше ядосан, защото изморения взе пръчката.
След това трябваше да бяга. Беше много смешно. "
Тя не разбра нищо. Явно беше съвсем необразована.
Не разбираше нищо от следи и знаци.
Автобуса ли чакаме?
Какво видя?
Изчезвай, да те няма. Да не съм те видял повече. Спри!
Ти пък коя си?
Кико не разбираше играта, която играят.
От това няма да се скриеш.
Не би стрелял по дама.
Ки каза: "Трябва да намеря децата си."
Белите хора имаха лоши обноски, затова той е им каза довиждане.
Не ме намесвайте в това. Аз съм от Америка.
Добре.
Хей, не можеш да ме изоставиш тук. Какво, искаш да умра ли?
Махни се.
Махни се.
Да опитаме отново, а?
Не е честно. Писна ми да се криете зад мен.
Пусни ме! Пусни ме!
ОК, пусни го.
- Пусни го.
- Да, хвърли го.
- Хайде, пусни го.
- Да, пусни го, пусни го!
Можем ли да преговаряме?
Искам да си ходя в къщи. Ако не се върна в Биера, ще изтърва самолета за Куба.
- И ще трябва да стоя тук още 6 месеца.
- Ще дойдеш с мен в моята база!
- Трябва да съм в Ню-Йорк в Сряда.
- Седни. И стой настрани от кубинеца.
Ще стоя настрани и от двама ви.
Няма да ме използвате като заложник повече.
Трябва да съм в Ню-Йорк в Сряда.
Да си беше стояла там. Не съм те карал да идваш тук.
Сега ще се скъсам от ходене докато те намеря.
Ха сега.
Какво му е смешното?
Пусни го.
Биг Бен на Рамжи. Биг Бен на Рамжи.
- Какво правиш?
- Какво правя?
Виж слънцето. Объркал си пътя.
Шефе, карам по компаса.
Това е направено от желязо. Оставил си го до компаса.
Погледни стрелката.
Излъгал си компаса, идиот такъв.
- Господи шефе, не помислих. Такъв съм...
- Спри проклетия камион.
Кога сложи канчето до компаса?
Сипах си кафе при изгрев слънце, шефе.
Пет часа. Отклонили сме се с 40 градуса. Идиот.
Биг Бен на Рамжи. Чувате ли ме, за бога?
- Рамжи, хайде.
- Биг Бен, къде се губиш?
Съжалявам. Тоя идиот скапа компаса.
Чакам тук от три дни! Къде по дяволите се намирате?
Можехме да дойдем навреме, но се отклонихме от пътя.
Сега трябва да се караме обратно поне 5 часа, докато се върнем до пътя.
Ще се върнем обратно, затова отново ще загубим връзка.
Ще се обадя като вляза в обхват.
Малкия Кири видя следи от хиена.
Следите бяха пресни, той предположи, че хиената е наблизо.
Хиената беше по посока на вятъра, сигурно го е подушила.
Той си спомни думите на баща си:
"Ако си по-висок от хиената, тя ще се пази от теб. "
Хиената не разбра как това малко същество порасна така изведнъж.
Може би хиената се надяваше, че Кири ще стане отново малък, затова го последва...
... на внушителна дистанция.
Долетяхме до тук на нещо като самолет...
...след това загубих д-р Маршъл.
Качвай се на джипа. По-живо.
Изчакай тук.
- Остави си чантата.
- Защо?
- Имаш навика да удряш хората с нея.
- Няма, обещавам.
- Виж, ще извадя камъните от чантата.
- Сложила си камъни вътре?
Ти ще караш.
Качвай се.
Запали.
Нататък.
Кико видя други следи, оставени от бял човек...
... и следите показваха, че човека не е добре.
Ки каза:
"Виждам, че имаш нужда от помощ, но аз трябва да намеря децата си. "
Надясно.
Спри.
Хей, това е моя джип.
Знаех си, знаех си.
- Извади малко.
- Бензин?
Резервоара беше почти празен.
Олеле.
Здрасти.
Ки каза: "Не знам какво да правя.
Някой трябва да ти намери вода, а аз се притеснявам за децата си.
Търча от два дни и още не съм ги намерил.
Мисля, че са много далече. "
Колко изкара?
Около 2 литра.
14, 15 километра.
- Ти за колко имаш?
- За около 20 километра.
- Колко далеч сме от базата ти?
- 60, 65.
О, Господи.
- До моята база има само 20 километра.
- Млъквай.
Стани.
Внимавай!
Спрете!
Спрете ви казвам!
Спрете веднага!
Скъпа, внимавай с това нещо.
- Дай ми го.
- Няма.
Все пак аз съм добрия тук. Тоя е проклет кубинец.
Дай ми го.
Господи.
Добре, сега ви слушам.
ОК сеньорита. Моята база е само на 20 километра оттук.
Утре има самолет за Куба.
- Ще те закарам до там.
- Тоя не знае къде се намира.
- Как ще намериш базата си?
- Ти ще я намериш. Нали си много умен.
- Ще отидем до моята база.
- Кой ти каза?
- Аз го казвам!
- Спрете!
Ти, седни зад волана.
Не.
Не, върни се. Ще стоите заедно.
Хвани го за ръка.
Казах, хванете си ръцете!
ОК, качвайте се.
Ти заобиколи.
Добре.
- Някой от вас може ли да управлява самолет?
- Да, аз мога.
Добре. Тръгни към мястото, където се срещнахме.
Внимавай, шефе!
Господи, шефе, утрепахме хлапето.
- Седни долу. Трябва да изчезваме оттук.
- Но шефе, това беше малко дете.
Живо е.
- Господи, още едно.
- Мамка му.
Кири! Кири!
Кири! Кири!
Киса не знаеше накъде да тръгне.
Възможно беше нейният малък брат да е останал някъде там.
Спри тук.
Тук ме намери малкия Бушмен.
Така, че самолета трябва да е...
Тоя тип носи само лоши новини.
- Следвай го.
- Свършва ни бензина.
- Карай след него.
- Нямаме бензин.
След него.
Здрасти.
Хванете се за ръце.
Слезте от другата страна.
Вървете натам.
Спрете.
Довиждане, благодаря ти
Какво стана?
Няма проблеми, сам малко съм обезводнен.
- 'В' вода ли значи?
- Няма да ти кажа.
Добре, отвори си устата.
Кой е оня малкия, който ме сложи тук?
Не знам. Той само се появява и изчезва.
- А те кои са?
- Войници.
Изглежда много са привързани един към друг.
Не.
- Да не би да са твои пленници?
- Нещо такова.
Заложници сме. Тя открадна джипа ми и ни отвлече.
Ти го направи първи! Всъщност, и двамата. Първо той го направи, след това другия.
- Тя първа ме удари.
- Удари ли го?
- Да.
- Тя ме удари и мен. По дяволите, почти ме уби.
Удари ли ги?
- И ги взе за заложници с пушката?
- Да.
Не, все още се връщаме обратно.
- Продължавай.
- Да, шефе.
Едва не ударихме още един побъркан бушмен.
- Още ли си в пущинака?
- Тия Бушмени никнат като гъби.
- Каза, че никой няма да те види.
- Бушмените не се броят.
- О, господи.
- Какво стана, Бен?
- Проклетия бушмен ми се лепна на стъклото.
- Какво имаш в предвид?
Какво правиш? Добре ли си? Как си?
Какво правиш?
Защо се беше качил горе?
- Видя ли слоновата кост?
- Не знам. Може би.
- Тогава не можем да го пуснем.
- Точно така.
Да не би да си горския?
Кажи му да дойде.
Идваш с нас. Качи се.
Вземи.
- Шефе?
- Накарай го да се качи.
Идваш с нас. Качвай се.
Хайде горе!
Това не трябва да го правиш. Качвай се.
Нищо не можеш да свършиш като хората.
- Господи шефе.
- Дай ми въже.
Какво ще правиш, шефе?
Какво като е незаконно, нали те го направиха същото.
Единия иска да върви насам, другия натам,
Тоя, който държи пушката, има последната дума.
Пушката е у мен и аз казвам да вървим към самолета.
Добре.
Хайде в джипа.
Като стигнем до самолета, ще си получите джипа обратно.
- И моята пушка.
- За пушката ще видим.
- Какво правиш?
- Негово е, шефе.
Спри.
Виж, отново тези следи.
Самолета трябва да е в онази посока.
- Не искам отново да се правя на колело.
- Сега ще го оправим.
- Не виждам помпа.
- Недей, трябва да ги гледаш.
- Тоя от вашите ли е?
- Не.
Тия са горските.
- Какво ще правим?
- Не трябва да вижда слоновата кост.
Може би те имат помпа.
Бихте ли ни дали помпа?
Какво?
Искаме назаем помпа с...
О, не!
Какво сте направили с него?
Пусни го!
Хвърли го настрана!
Джордж.
Вземи пушката.
А сега какво, шефе?
- Вържи ги.
- Шефе?
Дай ми го.
- Вземи въжетата.
- Да, шефе.
- И за какво е това?
- Не обичам горските.
- Не съм горски.
- Аз също.
- Намерих само тези, шефе.
- Вържи ги по двама.
Сега какво ще правим, шефе?
Трябва да говоря с Рамжи.
Биг Бен на Рамжи. Чувате ли ме?
Рамжи, чуваш ли ме?
Пак нямаме връзка.
Джордж, виждаш ли хълма?
Ще се кача горе, може да ме чуят оттам.
Трябва да говоря с Рамжи за това.
Стой тук и наглеждай тези хора.
Добре, вие тук. Ако не правите проблеми, никой няма да пострада.
Вземи пистолета!
Хей, не го прави това. Шефа ще те убие!
- Взех го.
- Добре, да тръгваме.
- Качвай се.
- Как да стане тая работа?
Давай.
Хей ти, ела с нас.
- И аз ще дойде. Той ще ме убие.
- Ти, дай на първа.
По-бързо.
- Казах ти, че ни свършва бензина.
- Да се махаме от тук.
Размърдай си задника.
Какъв ден. Горските, двама войника и една жена.
- Какво направи с тях?
- Вързах ги.
Какво става...
Джордж!
Да, шефе?
Ти си наред!
- Сега си ти!
- Не, не съм аз!
- Ти си!
- Не съм!
Ще го пипна копелето!
Не, стани. Развържи ме.
Хайде.
Хей!
Опа.
Почакай. Не е толкова луд.
Знае какво прави.
Спира огъня с огън, малкия тарикат.
Огъня ще изгасне.
Това е.
Това твоите деца ли бяха?
Минахме покрай тях. Имаше едно малко и едно по-голямо.
Нататък.
- Защо плачеш?
- Изгубил е децата си.
Казах му къде да ги търси.
Явно пак ще трябва да изчезнеш.
Довиждане...
...и благодаря ти.
Довиждане и благодаря.
Внимавайте! Има пушка!
Махни се от пътя ми!
- Момчета, направете го отново.
- Какво да направим?
- Каквото направихте.
- Защо, по дяволите?
Има оптически мерник. Не може да се прицели по подвижна цел.
- Не!
- Като ви кажа тръгвайте...
...почвате да бягате насам-натам като луди. Разбрахте ли?
Давайте!
Няма ли да се спрете, копелета такива.
Хвърли я.
Добре. Добре. Аз съм ти затворник, да му се не види.
Притрябвал си ми. Ти си скапан затворник.
Кири!
- Добре, благодаря ти.
- Довиждане.
Изчезвай към Куба и да не се изгубиш по пътя.
Виждаш ли хълма отсреща?
Тръгваш право към него и ще намериш джипа си.
Довиждане.
Добре, излизай.
Ти ще караш джипа.
- Накъде отиваме, шефе?
- Към базата ми.
За колко време?
За тебе може би година, а това копеле ще лежи доста дълго.
12 самолета и 9 хеликоптера търсят...
...в радиус от 400 километра.
Покриваме площ от 20 000...
- Тука не трябваше ли да се целунем?
- Да.
Дръпни ме, дръпни ме!
Скъса ми роклята! Пусни ме долу.
Не, Дръпни ме обратно.
Не се притеснявай.
Не виждам!
Олеле.
Сега ще го направиш ли като хората?