Cold Mountain (2003) (Cold Mountain.2004.DVDRip.XviD.AC3-WAF.CD1.srt) Свали субтитрите
отначало броях само дните,
после и месеците.
На нищо друго не се осланям вече, освен на надеждата че ще се завърнете,
и на страха, че през годините от както се запознахме,
тази война, тази ужасна война, може да ни е променила до неузнаваемост.
С Т У Д Е Н А Т А П Л А Н И Н А
Към края на Гражданската Война, армията на Севера поставя експлозиви под защитните линии на Юга.
Обсадата при Питърсбърг, Вирджиния. Юли 1864г. Силите на Юга очакват нападението.
Това момче е от Алабама.
- Доста далеч е от дома си.
- Благодаря ви.
Защо проклетите Янки не нападат?
Имаш ли ризи, синко?
Това е момчето на Мо Оукли,
Твърде малък е за да се бие, не мислиш ли?
- Добро утро.
- Добро утро, синко.
Имам ботуши и якета. Искате ли?
- Ето, искаш ли това?
- Мерси.
Сега, размишлявайки върху мимолетните ни срещи,
ми се ще да имах възможност да ги поправя.
Моята непохватност, нещата, останали неизречени.
Добре, това беше.
Има достатъчно барут да пробие дупка в небето.
Да. Същинско "добро утро" от Янките.
Книгата ти започва да се разпада.
Също като нас. Нагледала се е на войната.
Хей, Оукли. Не се бой, синко. Янките си имат работно време,
и още не са отворили.
Запечатвай.
- Ей, ти пък откъде се взе? Ехо, ето ви свежа закусчица.
- Мой е, Касапино.
- Хей! Хей! Разкарай се!
- Първи го видях,
- Ела ми!
- Видях го пръв!
- Това е моя заек!
Разкарайте си лапите от заека ми! Долу лапите от заека ми!
Когато пристигнах с баща си в градчето Студената Планина,
се срамувах от начина по който изглеждах.
Толкова чужда.
Но не знаете колко бях щастлива, че избягах от Чарлстън.
От свят на роби, корсети и памук.
За какво си мислите че ще се борите глупаци такива?
- За Юга?
- Ще нарека този пирон, Северна Агресия.
- Само така.
- Аз пък ще нарека този, Черепа на Янки.
Когато проверих за последно, Юг бе просто посока.
Не мислих че си привърженик на Линкълн Джей Ти.
Казвам ти, веднага щом приключа с този параклис,
отивам да убивам Янки.
Сякаш се борим за робите на богаташите, това е.
Ето го и пастора.
Благодаря ти Бен. Би ли помогнал на дъщеря ми?
Господ да ни е на помощ. Погледнете шапката.
Вижте какво има под нея.
Оукли, подай ми чука, момче.
Това е същинска южняшка дама.
- Г-н, Суенгър! Добро утро.
- Добро да е, Отче!
Еско, предполагам помниш дъщеря ми, Ейда.
- Госпожице Монро.
- Добро утро,
- Добро утро.
- Добро утро.
- Забележителен напредък.
- Добро утро.
- Г-жо Суенгър, г-н Касълрей.
- Добро утро, Отче.
А сега, ако ме извините...
В Чарлстън, паството ми още щеше да обсъжда размера на прозорците.
Все пак е само параклис.
Г-це Монро, тъкмо мислех за вас,
Студената Планина сигурно ви се струва като другия край на света.
Съвсем не.
- Наистина е красиво тук.
- Е, вие засенчвате всички ни.
Мъжете само са си представяли как изглежда истинската жена,
докато не се появихте вие.
- О...
- Не, не вярвам.
- Повярвайте ми,
Само подхвърлете нещо на един от онези глупаци, и той веднага ще изоре най-голямата ми нива,
- Без значение кой?
- Всъщност не...
ето онзи по-специално,
горе на покрива.
Обикновено не обелва и дума,
но от деня в който пристигнахте постоянно ме преследва.
- Най-горната нива?
- Точно така.
Добро утро. Казвам се Ейда Монро.
Инман.
Инман.
Л. П. Инман.
Л. П. Инман.
Повторението не води до подобрение.
Хората ме наричат Инман.
Гледай ти - Инман говори.
Ако си вземете чаша сайдер, приятелите ви може и да спрат да зяпат.
Инман.
И с какво се занимавате?
С дърводелство,
ловувам.
Главно с дърводелство.
Орете ли ниви?
И това го мога.
Имате ли да ми казвате нещо специално?
В момента не се сещам.
Бих ви казал "Благодаря"...за сайдера.
Назад! Оттегляйте се!
Попаднаха в собствения си кратер, сами се насадиха в тази каша.
Пратете проклетите Янки в ада.
Изчакайте. Хайде, да го обърнем.
Глупаци. Изкопаха собствените си гробове.
Пипнахме ги момчета.
- Като стрелба по мишени.
- Какво?
Като по мишени. Сами се навряха в дупката.
Пълен хаос.
Оукли!
Оукли!
Оукли!
- Инман! Инман!
- Оукли!
Оукли!
- Инман!
- Хайде.
Инман.
Държа те.
Очистих няколко...
...видя ли?
- Видях.
Ще умра ли?
Родителите ти ще се гордеят с теб.
Синко, този приятел казва, че ще изсвири каквото пожелаеш.
Какво ще кажеш за "Отстъплението на Наполеон"? Мога да го изсвиря.
Не, изсвирете нещо мило,
сякаш някое момиче ме чака у дома.
- Чу го.
- Зная само няколко мелодийки.
Все едно си на Бишъп Крийк...
и си жаден...
а водата е толкова студена...
Ами, не зная що за музика е това.
Май ще бъда в Студената Планина преди теб...
Добро утро, Сали.
- Е, нещо ми звучи добре.
- О...
Това е пианото ми.
Толкова ми липсваше.
Между другото, много ви благодаря. Инман се отплаща, изоравайки нивата ми.
О, Боже...
А нямаше какво да ми казва...
Беше щастлив.
Неистина ли?
Толкова ли са различни мъжете в Чарлстън?
Мъжете ли?
Не знам.
Ако мислите че може да ви допадне, защо не отидете да го поздравите?
Най-добре да тръгвам.
Върви. По-бързо.
Хайде, сега по-бавно.
Давай.
Скъпата ми дъщеря Ейда.
Която се отказа от толкова много, за да помага на мен и паството, и на която се осланям.
Скъпи приятели, и двамата сме щастливи че имаме тази възможност...
да ви благодарим от все сърце...
за топлото ви посрещане и, най-вече, за този чудесен параклис.
Така че...
...благодаря ви, и Бог да ви благослови.
Нашите порти са широко отворени, за всеки от вас, по всяко време.
Заповядайте.
Еско?
Този господин - помогнал ли е за строежа?
Той ли? Не, това е Тийг.
Едно време семейството му е притежавало цялата Студена Планина.
Моята ферма, вашата ферма, всичко е принадлежало на дядо му.
Тийг много искаше това място, но го получихте вие.
И сега само души наоколо.
Тук няма да намери нищо, освен празненство за добре свършената работа.
Което е нещо хубаво в тези тежки времена.
- Госпожице Монро.
- Благодаря.
- Не смятате ли да влезнете за малко?
- Вир вода съм.
- Вътре е запалена камината.
- Няма нужда.
Винаги държите поднос.
Отивах да занеса бира на негрите.
Някой спомена че се записвате в армията.
- Вярно ли е?
- Ако има война, всички ще участваме.
- Снимаха ли ви вече?
- Моля?
Портретна снимка, показваща мускета и куража ви.
Присмивате ми се.
Та аз не ви познавам.
Мисля че не потръгна добре между нас...
ще ми се да можехме просто да стоим тук, без да говорим...
Така е.
Така е.
Вижте...
погледнете небето, какъв е цветът му?
Или... как лети ястреба?
Или как се събуждаш...
и гърдите те стягат от болка, понеже неспирно си мислил за някого...
Как се нарича това?
Оставете на мен.
Няма как да стана по-мокър.
Ами ако ви убият и не ви видя повече?
Казахте че след няколко години, вече едва ли ще помня името ви.
О, Инман.
Повече от три години изминаха вече, а аз още помня името ви.
Войници! Не ставайте.
Всички сте упоменати в моя рапорт.
Мъжете от Студената Планина отново са герои, борещи се за каузата.
Има Янки, криещи се в горите които ни разделят, заклещени са там след отстъплението.
Ако останат там, утре сутрин ще могат като нищо да ни изтребят.
Заобиколете.
Това са бунтовници!
Колко са?
Мисля че петима.
Под дърветата.
- Пипнахме ги.
- Да вървим.
Уцелиха Касапина.
Остави го. Остави го! Свършен е.
Хайде! Тичайте!
- Давайте!
- Задръжте огъня!
Какво е това при дърветата?
Ние сме! Ние!
Казах да не стреляте!
Остави го!
Инман ще го хване.
Говорят, че хванатата в стая птица, носи късмет.
Съжалявам че ви накарах да чакате, ще отнеме само секунда.
- Г-н Инман.
- Отче.
- С какво мога да ви бъда полезен?
- Имам няколко листа с песни.
Бяха на баща ми. На мен не ми вършат работа.
Благодаря ви.
- Заповядайте вътре.
- Най-добре да си вървя.
Г-н Инман се чувства по-добре навън.
Така че... бихме могли да се поразходим.
Чудесна идея.
Само да донеса шапката ти.
Довлякох дъщеря си 400 мили от Чарлстън до Колд Маунтън...
защото докторите ми твърдят, че имам слабо сърце.
Така че въздуха тук би трябвало да помага,
но истината е, че гледката ме лекува.
Хората казват че затова се борим, за да я опазим каквато е.
Нямам намерение да проповядвам война в църквата си, г-н Инман.
Предполагам на Бог му е писнало да го привикват и двете страни на спора.
Сигурно е така.
Благодаря.
Значи баща ви е свирил на пиано?
Точно така. Беше учител.
Жив ли е баща ви, г-н Инман?
- Не е.
- Ами майка ви?
Не, сър. Починала е при раждането ми.
- Ще има деление.
- Северна Каролина напуска Щатите.
Получихме си войната!
Получихме си войната! Получихме я! Време беше!
- Само така!
- Инман! Инман!
Готви за бой, синко. Готви за бой.
Получихме войната човече!
Е, получихте си войната.
Ейда.
Ейда!
Днес е велик ден за Северна Каролина.
Препоръчвам на защитниците на Линкълн, и искащите премахване на робството...
да спят с отворени очи,
за да не ги пипне Торбалан.
Вие ли символизирате закона сега, г-н Тийг?
Точно така, синко.
Гражданската отбрана на Хейуд Каунти. От днес нататък аз съм законът.
Вие вървете да воювате, а ние ще се грижим за любимите ви.
Ей, Тийг! Защо не се биеш и ти?
Защото е твърде стар.
Предполагам ще е по-сигурно за вас в Чарлстън.
- Но тогава кой ще чака вас?
- Три пъти ура за Северна Каролина!
- Браво!
- Три пъти ура за Юга!
Инман, това е на Инман.
Аз ще го взема. Той е тук.
Откриха книгата за която се тревожеше, войнико.
Почакайте.
Намерих тази книга, вземете я с вас.
Уилям Бартрам.
Казват че била хубава.
Мисля че автора пише за тези места, така че...
Благодаря ви.
И това.
Не се усмихвам на нея.
Не умея да го правя...
да задържам усмивката си.
- Ейда.
- Какво?
Ей, ще се върне след месец.
Целуни я и от мен.
Хайде, да вървим.
Ще ви чакам.
Добре изглеждаш, Касапино.
И да донесеш малко скалпове на Янки, Суимър.
Погледнете през прозореца, дами. Виждате ли заради какво умират тези глупаци?
Колко души биха поискали да загубят крак заради роба на някой богаташ?
Повечето от тези войници ще са мъртви до сутринта, а ако упорстват - до свечеряване.
Имам още хора навън, в двора, чакащи за легла,
тъй че всяка блага дума ще е като благословия.
От жегата е, съжалявам. Започват да се разлагат.
Река Пиджън...
Как си синко?
Студена... Планина...
Съжалявам.
- Вода ли искаш?
- Студена... Планина.
Студената Планина?
Студената Планина.
Не те ли притеснява, че няма вест от него? От г-н Инман?
Да.
Но после опитвам да преброя думите,
които сме си разменили с г-н Инман. Не са много.
Но не спирам да мисля за него, Татко.
Загубих майка ти, след 22 месеца брак.
Бяха достатъчно да запълнят цял един живот.
Това беше последната шунка.
- Беше превъзходна.
- Трябва да се науча да готвя.
Мислех да спомена нещо в параклиса.
Може би някоя жена би се съгласила.
Не мога да допусна чужди хора да ми готвят.
Съжалявам...
Трябваше да те отгледам не толкова като компаньонка, ами като млада дама.
Съжалявам Ейда, за дето те довлякох тук.
Аз не съжалявам.
Бих те последвала навсякъде.
- Даже и в Монголия.
- Монголия.
Но без да има кой да работи тук, без да има какво да се купи, или с какво да се купи...
Просто не зная как ще преживеем още една зима.
Би ли ми изсвирила нещо? Нещо спокойно, докато прегледам проповедта си.
Навън е доста влажно. Най-добре влез вътре.
Не.
Тук ми харесва.
Татко, прибери покривката.
Влез вътре преди да си се удавил.
Имате писмо.
От Северна Каролина.
Доста е попътувало.
Не е и много скорошно.
Писано е миналата зима.
За съжаление не разчитам от кого е.
Скъпи ми г-н Инман...
Откакто си тръгнахте, времето бе разделено на горчиви епизоди.
Миналата есен, бедният ми баща почина.
Фермата ни в Блек Коув е изоставена.
Всяка къща в планините бе сполетяна от нещастие.
Всеки ден ни завладява страха... да научим кой е загинал...
и кой няма да се върне от тази ужасна война.
А от вас няма и дума.
Жив ли сте?
Моля се на Бога да е така.
Тази война е загубена на бойното поле,
и е донесла два пъти повече загуби, на останалите по домовете си.
Той няма да се върне.
Сигурен съм че го чувствате.
Погледнете ме.
Погледнете ме.
Аз не съм нищожество.
Все още ви очаквам, както ви обещах.
Но съм самотна и на предела на силите си...
неловко ми е да взимам от тези, които едва могат да ми дадат.
Ейда! Сали е!
Ейда!
Виж само на какво е заприличало тук.
Остави я на верандата.
Освободи всички роби и сега...
Бедната, няма никого и нищо, а и очаква един призрак.
Къш!
Махай се!
Дявол!
Остава ми само да вложа цялата си вяра и надежда във вас...
и да се надявам, че ще се видим отново.
Така че ви го казвам възможно най-просто...
ако се биете, прекратете борбата.
Ако марширувате, спрете марша.
Върнете се при мен.
Това е което искам от вас.
Върнете се при мен.
Това е което искам от вас.
Ранените да не се отдалечават от болницата.
Хей, купете си фъстъци от слепеца.
Купете си топли фъстъци.
По-добре ли си войнико?
Така изглежда.
Аз не бих бързал.
Войната вече е към края си, нямат нужда от помощта ти да я загубят.
Имате десет минути момчета! Десет минути да се подстрижете и избръснете.
Исках да ви попитам, къде са ви ранили?
О, още от преди да се родя.
Никога не съм зървал нищо на този свят.
Нито дърво, нито пушка или жена. Но и трите съм докосвал с ръка.
- Какво бихте дали за това?
- А?
- Да имате зрение за десет минути.
- Десет минути ли?
Не бих дал и пукната пара.
- Може да ме озлоби.
- Точно както се случва с мен.
Не, не това имах предвид.
Ти каза десет минути.
Говоря ти за притежаването на нещо, което в последствие губиш.
Значи сме на различни мнения. Бих дал почти всичко, за да бъда десет минути на едно място.
Да, едно място... или един човек.
Пази се.
Вече могат да ви убият и за нищото.
По заповед на Зебулон Ванс,
губернатор на великия щат Северна Каролина,
всеки дезертьор се счита за изменник,
и ще бъде преследван като куче.
И който прибере дезертьор в дома си, също ще бъде обвинен в измяна.
Гражданската Отбрана има правомощията да обискира домовете без предупреждение и заповед.
Капитан Тийг се нуждае от още доброволци.
Всеки мъж, който поради болест или възраст не може да се бие, ще се присъедини към нас,
за да защитава страната от Янките и предателите на каузата.
- Има ли писмо за мен?
- Нищо...
вече не получаваме поща. Дано по-скоро приключи тази война.
Говорят че вече никой няма да се върне в тези планини.
А Тийг и неговата банда, са по-лоши и от Янките.
Може ли да поговоря с вас?
Това бе на Отец Монро,
но не зная кой би желал часовник,
кой ли би искал да гледа часа?
Имам малко осолено свинско, което мога да ти дам.
Задръж часовника на баща си.
Благодаря ви.
Говорих с някои от жените в градчето,
ако евентуално могат да се грижат за вас, при Блек Коув. Времената са тежки, но...
О, не. Справям се много добре и сама, противно на слуховете.
Благодарна съм ви за месото,
за което разбира се възнамерявам да ви платя.
Наред ли е всичко?
Ейда.
Ейда.
Боже Ейда, станала си тънка като фиданка.
- Влизаш вътре с мен.
- Не, не мога.
Аз не...
Не мога да разчитам само на милостта ти.
Хайде де, приготвям яхния.
Ще се радваме ако дойдеш. Еско вече е примрял от глад.
Просто искам да спра, казвам ти.
Да си седя на верандата със Сал, да гледам синовете си в полето,
от време на време да ги надъхвам.
Ще бъде прекрасен ден, когато момчетата се върнат.
Ами вашите във Чарлстън?
Там нямам никой.
Няма и пари.
Баща ми имаше някакви облигации и инвестиции.
Но сега са безполезни разбира се. Заради войната...
Не струват нищо. Нямам къде другаде да отида.
Не искам да си тръгвам.
- Чакаш някого.
- О!
- Погледни в кладенеца ни...
- Еско!
Нека погледне.
Ако погледнеш кладенеца през огледало, ще видиш бъдещето, така казват.
Ти го правиш, ще го направи и тя.
Какво огледало по-точно?
- Ние ще те държим. Дръж я Еско.
- Готово.
Държим те.
Виждаш ли нещо?
- Не зная.
- Пробвала съм много пъти.
Търсех знак, че момчетата ми се връщат при нас.
Така и не видях нищо.
Добре ли си? Ейда?
Какво? Какво стана?
Какво видя? Какво?
Вчера, видях как идвате към мен...
или поне така ми се стори.
Навеждах се над кладенеца на Сали Суенгър...
...като някоя луда, търсеща тайните му.
Дали видях вас да се връщате при мен, или бе призрака ви?
След толкова време, зная че трябва да се оправям сама,
и да приема факта, че няма да се върнете.
И все пак не мога. Просто не мога.
Кравите се нуждаят от издояване.
Ако писмото не е важно, то кравите са, според мен.
Не ви познавам.
Старата г-жа Суенгър казва че имаш нужда от помощ.
Е, ето ме.
Аз... имам нужда от помощ, но... Нужна ми е помощ, но ми трябва работник.
Става дума за оране и тежка физическа работа. Явно е станала грешка.
За какво ти е греблото?
- Греблото?
- Ами, като гледам определено не е за градината.
Първо, имаш ли кон? Мога да ора по цял ден, работник съм.
И второ, никой мъж не може да се мери с мен,
защото не останаха млади или здрави мъже наоколо.
- Зная на какво дередже си.
- На какво дередже съм?
Тихо ли говоря? Защото постоянно повтаряш всичко.
Не съм дошла за пари, никога не са ме интересували, а и сега не струват нищо.
Искам само подслон и храна, на една маса с теб.
- Не съм ти слугиня, ако ме разбираш.
- Не си слугиня.
Всеки сам ще си чисти нощното гърне.
И не си и помисляй че ще бачкам, докато ти седиш и зяпаш.
Ясно.
Ясно? Това "да" ли е, или "не"?
Има един петел. Той е самия Дявол, сигурна съм.
Щом го приближа, веднага ми налита.
Той е самия Сатана.
Мразя гневните петли.
Не. Аз не бих...
Казвам се Руби Тюс, твоето го знам.
Да го турим в тенджера.