Cold Mountain (2003) (Cold Mountain.2004.DVDRip.XviD.AC3-WAF.CD2.srt) Свали субтитрите
Отлети.
Моя любов...
Боже, прости ми, че правя това.
Толкова съжалявам.
Изпращам те на по-добро място.
Отлитай...
Ей!
- Не го прави.
- Не дърпайте спусъка, аз Божие дете.
- Доста такива съм убил.
- Имах предвид че съм Божии Служител.
Какво е общото между Бог и хвърлянето на жена в канавката?
Тя е робиня.
Не виждаш ли на тази светлина? Черна е като катран.
- Мъртва ли е?
- Не, упоих я,
както се прави с пеперудите.
И най-тежкото е, че ми пука а нея.
В корема си държи моето копеле.
Хайде, отдръпни се.
Умолявам те.
Предпочитам да ми пръснеш мозъка, отколкото да ме върнеш там.
Ще я върнеш там където спи.
Ако го направя, поклонниците ще ме линчуват,
че съм баща на копеле и техен проповедник. Паството ни е доста строго.
Отлъчвали сме верни, само за дето са свирили на цигулка в неделя.
Значи предпочиташ да я убиеш? Задето е робиня ли?
Аз...
Там е задния вход. Имай милост.
Благодаря ти.
Щях да съгреша смъртно.
Най-добре да се връщам при жена си.
Тя се буди и от най-слабия шум.
Имаш ли лист и молив?
Ей, Ейда! Будна ли си?
Да.
Ама... Още е тъмно.
Кажи го на кравите. Даже е късно!
Готова ли си?
Ами аз... трябваше да хапна нещо.
Ами, тогава ставай по-рано. Какво е т'ва?
Роман.
Ако ще носиш книжка, носи някоя в която можеш да пишеш.
Започваме собствена история. Ще се казва "Фермата при Блек Коув: Катастрофа".
Зная и как се пише, и аз съм учила в даскалото като теб.
Беше една от първите думи на които ме научиха.
Руби Тюс, ти си к-а-т-а-с-т-р-о-ф-а.
Три години ходих на училище, докато баща ми не...
Ако кажа "Бог да го прости" е все едно да му пожелая това което имаше приживе.
Живееше за да си почива. Бе роден уморен.
Така че реши... че така е по-добре за мен,
отколкото по цял ден да вися пред черната дъска.
Първо, ще спретнем една зимна градина, със зеленчуци за студения сезон.
Ряпа ето тук, лук, зеле...
Второ, поправяме счупените керемиди на покрива.
Имаме ли чук и тесла?
- Чук?
- Чук. Ч-у-к.
Трето, оплевяваме и почистваме тази нива.
Занемарила си я, но не е трайно увредена.
Номер 15...
16.
- Номер 16...
- Номер 16...
Посади някоя друга кратуна заради лястовиците, да пъдят гаргите.
Поне от това има изобилие тук - гарги. Затвори портата.
Ще ви дам по долар за яйце.
Нямам нищо против вас.
Хей!
Близо ли съм до реката Кейп Фиър?
Гражданска Отбрана! Върнете се!
Бегълци!
Хайде момчета!
Да ги пипнем!
Крият се в нивите!
- Върнете се!
- В нивите са.
В нивите са!
Мога да те измъкна оттук.
Така като гледам, май те преследва Гражданската Охрана.
Те са на пътя, на лов за дезертьори.
И не бих ти препоръчал този път.
Там е половината град, които ме преследват с хомот, благодарение на теб.
Трябваше да те гръмна когато имах възможност.
Зная къде преминават лодки. Или можеш да се инатиш до кончината си.
- Ако е някакъв капан...
- Както си решиш. Просто се държа като християнин.
- Имате ли пари?
- 5 долара.
За 5 долара не бих дала и вода на умиращ от жажда.
На табелата пише 5 долара.
Никой не прекосява реката, освен ако не бяга нанякъде.
Ще чакаме ли приятелите ви?
Мога да ти дам 30 долара.
Добре. Потегляме.
Колкото и да струват.
Отрязаха ми косата.
Едвам го преживях.
Гордеех се с косата си.
Имах къдрици.
Но си го заслужих.
Аз съм Отец Вийзи. Виждал ли съм ви в църквата?
Не, а и едва ли ще ме видите някога.
Бих казала, че днес Дявол властва над Света.
За още 30 долара, мога да ви заведа в колибата си,
и да си вдигна роклята над главата.
Имаме ли още 30 долара?
- Залегни!
- Уцелих един!
- Има ли друг начин да се прекоси?
- Само по вода. Но водата е пълна с алигатори.
От какво дърво е това?
- Не зная.
- Вкарай го.
- Не зная.
- Бор.
Бор. Накъде е север?
Север ли? Ами...
Назови ми три билки, които растат във фермата.
Не мога. Не мога, разбра ли?
Мога да говоря за фермерско на латински,
мога... мога да чета от френски,
зная как да стягам корсет.
Мога да назова най-големите реки в Европа.
Само не ме карай да назовавам и едно поточе тук!
Мога... мога да бродирам, но не мога да кърпя!
Мога да аранжирам цветя, но не зная как да ги отглеждам!
Ако нещо има предназначение, или може да свърши някаква работа,
то се оказва безполезно!
Защо?
Руби, можеш да ми задаваш този въпрос за всичко свързано с мен.
Тази ограда май е първото направено от мен нещо,
което може да даде резултат.
Значи не си си увивала краката около онзи Инман?
Хайде.
Хубаво пиано.
Ако сме внимателни, вече можем да преживеем зимата.
Навих стария Рой да ми даде десет овце...
казвайки му, че взети заедно,
са не по-големи от шест нормални овце.
Баща ми винаги е искал да имаме овце във фермата.
Веднъж и косата си отрязах за пари.
Баща ми взе 2 долара за нея. Направи перука от нея, за някакъв богаташ от Рали.
Искам да кажа, че наистина съжалявам за пианото ти.
Руби, идеята беше моя.
Стоброд обичаше да се мисли за музикант.
Баща ми. Можеше да свири шест песни на цигулка.
Застреляли са го в Питърсбърг.
Бях му като козичка,
като добиче завързано за стълба.
Веднъж ме изостави, горе в планината.
Бях на осем. Нямаше го две седмици и половина.
Оставил те е?
Аха. Но се оправих.
Баща ми би изминал 40 мили за да си вземе пиячка, а не би изминал и 40 инча от доброта.
Яката съм се запекъл...
а бях редовен като утрешна молитва.
Всъщност, можех да си сверявам часовника по червата си.
Ако ми отворят стомаха сега, ще открият, само усукани и запечени гадости...
Гражданска Отбрана!
- Хей.
- Тихо.
- Погледни!
- По-тихо.
Виж това!
- Хубав трион!
- И не е твой.
Ти си християнин. Не си ли познаваш заповедите?
Ще откриеш, че Бог е доста гъвкав по отношение на собствеността.
Можем да правим много неща с триона.
Да отрежем дърво, да изсвирим нещо с него.
После ще ми благодариш за триона.
Ще съм благодарен, когато те изгубя и си намеря някаква храна.
Ще видиш. Ще си ми благодарен.
Добър ден!
Стария ми бик... отдалечи се... и е умрял тук, в това поточе.
Отровил е водата ни, така го открих.
Благодаря ти. Ето това е истински християнин.
- Доста гадничко мирише това животно.
- Сигурно е умряло отдавна.
Няма да е лесно.
Ако ми помогнете, жена ми ще ви сготви вкусна вечеря.
Имам идея.
Трионът ми е решението.
Предполагам ще трябват двама души, за двата му края.
Да.
Дай ми триона.
Ще режем на парчета.
- Точно така.
- Да.
Започваме от врата.
Това е гадничко.
Ето го дома ми.
Дано издържите цяла къща пълна с жени.
О Боже! Божичко!
Алелуя!
Алелуя! Слава на Израеля!
Какво му става?
Сере му се. Доста е насъбрал.
И племената Израилеви ще напуснат Египетските брегове!
Мили Боже.
Тези момчета ще останат за вечеря!
Доведох си жената.
Тя пък се появи с трите си сестри, и техните отрочета.
Това са Мей, Доли, Шийла,
а красавицата в синьо е жена ми, Лайла.
Ето това са добри жени.
Мисля че ще припадна.
Домашната ми пиячка е доста остра, направо те разяжда отвътре.
О, гледайте го. Вече го хвана.
Гледайте, вече е пътник.
Очите му, отишли са.
- Вижте му очите.
- Какво?
Аз ви напускам, понеже пих достатъчно. А вие да се позабавлявате и за мен.
Сериозно ли? Довиждане.
Ами да... Имам една бала трапове да навестя,
но ще се върна утре преди... преди да се е стъмнило.
- Тук ли ще сте още?
- Ще се моля за това.
Аз ви казвам довиждане. Трябва да вървя.
Чакат ме много мили... докато стигна до Блу Ридж.
Блу Ридж? Защо си се разбързал толкова?
Може би просто ще полегна за малко.
- Къщата ви е малко наклонена.
- Да, наистина е малко кривичка.
Ами ти, Отче?
Аз се насочвам към банята.
Готов съм да се умия от всичката тази кал.
Добре. Мей, погрижи се за него.
Добре.
Всички по леглата.
А останалите - на работа.
- Хайде, лягай си.
- Сега ли?
Всички по леглата. Лайла, остани с децата.
Качвайте се горе.
Ще се видим.
Виж...
Мой е! Ти отивай да се търкаш в свещеника.
Ще го накарам да ме прегръща, докато не издъхна.
Красавец е, нали?
Марш!
Въобще няма право на мъж според мен.
Какво ще кажеш сега?
- Не искаш ли точно това?
- Аз...
...трябва да вървя.
- Хайде, започвай.
Можеш да ме яздиш чак до Китай.
Срамуваш ли се?
- Помощ ли ти трябва?
- Не, аз...
Я да погледнем с какво разполагаме.
Виж какво направих заради теб!
Мръсница!
Гражданска отбрана!
Загърни се.
Казах ти. Няма да докосваш парите!
Специално се помолих да ни навестиш.
- Ставайте.
- Добър вечер, Ханк.
Здравей, Ханк.
- Стига ти толкова.
- Казах да ставаш!
Стройте се. Глупаци, всеки път се връзвате.
Господ ще те съди, Юда.
- Благодаря.
- Господ ще те съди!
- Движение!
- Ще тежим на прогнилата ти съвест...
Затваряй си устата!
- Удоволствие е да се работи с вас, момчета.
- Юда!
Пести си силите.
Пътят до бойното поле е дълъг.
Ейда Монро и Руби Тюс, само се погледнете!
Какво има за гледане?
Изглеждате като плашила след буря.
Имаме нужда от плашило. Птиците вече изкълваха половината ни зимнина.
Отплата за добрината ти, кафе... и пай.
Точно така. И това си е чисто кафе, не примесено с кал. Намерихме една торба в килера.
Благодаря ви и на двете.
Руби, нямам търпение да го опитам,
Еско също.
- Тя го направи.
- Аз го направих.
Мили Боже!
Още съм жива.
Е, сигурна съм, че Еско много ще съжалява че ви е изпуснал.
- Не ти ли се стори странно?
- Кое?
- Стояхме на верандата.
- Знам.
Първо, познавам тази жена откак се помня, но никога не съм стояла отвън.
Тя би пуснала и вълк, стига да почука.
Вероятно...
Не зная. Може да е заета.
Второ, стария Суенгър беше вътре, подуших лулата му.
- И трето, виж тези ниви.
- Какво за тях?
Дойдохме тук миналата седмица, и бяха високи до раменете.
Не ми казвай, че това са го свършили един възрастен и кучето му.
Янки! Янки!
Кавалеристи! Федерална конница!
Точно зад хълма.
- Качете тези лоени топки на хълма!
- Хайде!
Прикрийте конете! Ако ни видят сме мъртви.
Само да сте мръднали или гъкнали...
Махам се оттук.
Няма повече да ме прострелват, заради кауза в която дори не вярвам.
Хайде, да вървим.
Хайде, не могат да стрелят. Хайде!
Не спирайте! Хайде!
Щикове!
Хайде!
Взимайте ботушите и пушките! Да вървим!
Хайде!
Това плашило не би могло да уплаши Янките.
Или се опитваш да си направиш мъж?
Не.
Минавам оттук... през ден-два...
Не защото ми е на път...
- просто искам да те видя.
- Зная.
Забелязах те.
- И не ми допадна.
- Къде е малката ти прислужница?
Руби. Още ли търгува със среброто на баща ти?
- Престани!
- Вече опита от кацата с меда.
И сега няма да я остави!
Тази ферма още носи името ми!
Чуваш ли ме, жено? Ще ви трябва нещо повече от плашило!
Сал.
Добър ден.
Не се разделяйте. Защо ме обграждат така?
Досега не бях виждал да се оре с пушка.
Води се война.
Махнете се от земята ми!
- Момчетата ти вкъщи ли са?
- Не съм ги виждал от четири години.
Те са някъде там, бият се с други момчета, а не с възрастни хора.
Значи не възразяваш да поогледаме?
Защото мислим че са тук.
Смятаме че ги криеш някъде тук.
Какво искате да ви дам? Кокошка? Агне?
Да бе!
Работата е там...
че ти имаш само една пушка, а ние сме петима. Няма да е честно.
Кралю на кралете!
Какво беше това?
Укриваш дезертьори. Имам правото да конфискувам фермата заедно с всичко в нея.
Всяка чиния, всяка овца, всяка пилешка сачма.
Мога да присвоя дори и задника на дъртата.
Тъй че не ми предлагай пилци.
Хайде момчета!
Мама ви вика!
Мамо!
Не!
Мамо! Мамо!
Не!
Дяволите да те вземат!
Ако знаех че си толкоз тежък, щях да те оставя в оковите.
Сали!
Не!
Не!
Божичко, Сали?
Ейда!
Давай, давай!
Какво има, миличка?
Казва да я оставим! Дигай!
Хвани врата й!
- Сали!
- Дръж й врата.
Този свят няма да издържи още дълго.
Господ няма да позволи...
да просъществува още много.
- Колко дълго съм спал?
- Два дни, три дни... Не достатъчно.
- Не мога да спирам тук.
- Седни преди да си се строполил.
Аз съм дезертьор.
Ако ме открият тук, може да стане опасно.
И какво ще ми направят? Ще отнемат младия ми живот?
Разбрах, че човек може да преживява само с кози.
Козичката ти прави компания,
дава ти мляко,
и сирене,
а когато се наложи,
и добро месце.
Красавицата ми.
Хубавката ми тя.
Значи воюваш...
Мога да убивам...
с дни наред.
Само Аз и врага ми.
И аз винаги го убивам.
Никога обратното.
Не разбирам защо.
Дал си му шанс, той го е пропуснал.
Да, предполагам е така.
Виждаш ли, мисля че за всеки от нас
е приготвен план.
Вземи природата за пример.
Птицата отлита някъде, подбира си някакво семе, изсира се върху му и пониква растение.
Птицата си има цел, изпражнението има цел и семето си има цел.
Ти също имаш цел.
Справи се чудесно, козичке.
Беше същинска красавица.
Понякога ми се струва че откачам, а просто съм бил гладен.
Сега изпий това. Ще облекчи болката и ще ти помогне да заспиш.
Тя чака ли те още, тази Ейда Монро?
Поне беше.
Вече не съм сигурен,
дали дори ме помни още.
Легни си.
Аз съм като момче, отиващо за дърва през зимата,
а през пролетта се връща със свирка.
Като всеки глупак, изпратен да се бори за един флаг ушит с лъжи.
Лауданума вече те хваща. Това е добре.
Разкажи ми още.
Тя ми даде една книга...
Ейда Монро.
Написана от човек на име Бартрам.
Описал е пътешествията си.
Понякога...
само като прочета името на някое място...
близо до дома...
Сорел Коув,
Бишъпс Крийк...
Тези места са принадлежали на други преди нас,
на Чироките.
Какво наричаме Студената Планина?
Как е възможно едно име... дори не и истинско такова...
да разбие сърцето ти?
Това е тя.
Тя е мястото към което отивам,
а аз едва я познавам. Едва я познавам!
И изглежда така и няма да се върна при нея.
"Да пътуваш толкова надалеч, от изток до запад,"
"хиляди тежки мили,"...
Трябва да затворя очи.
"бродейки из цялата Божия Земя -"
"- Неговия океан, Неговите блата, Неговите склонове и падини -"
"за да се окажа, в края на пътя, просто следа във вледеняващия сняг,"
"откъдето да виждам, през синята мъгла,"
"един свят от планини..."
Ейда!
Ейда!
- Човек е!
- Кой?
Искаше да краде от зърното ни! Хванал се е в капана! Чуй как вика!
- Помощ!
- Тук е!
Помощ!
Слушай сега!
Към... прицели се!
Към задника ти е насочена пушка!
- Измъкнете ме от тази проклетия!
- Въоръжен ли си?
Не, госпожо. Аз... Китките ми са на път да се скъсат.
Не мога да повярвам!
- Стоброд Тюс!
- Руби?
Това е баща ми.
Да знаеш... мога и да хапвам докато го правиш.
Да знаеш, че няма да се храниш вътре.
Първо, тук хората ги бесят, ако приютят дезертьори.
Второ, дори и да даваха награди за това,
пак щеше да ядеш отвън.
- Наранена си.
- Каква съм?
Сърцето ти е наранено. Държах се лошо с теб.
Ти щеше да си много по-наранен, ако не бях увила зъбите на капана в зебло...
- Което бе моя идея.
- Което бе нейна идея.
- Нараних те.
- Мили Боже!
Измислих около 50 песни.
Руби това, Руби онова, Руби с искрящите очи...
Ей! Да се разберем.
Ти ме биеше, изоставяше ме, пренебрегваше ме,
и после ме понатупваше още малко.
Това е истината, а не Руби с искрящите очи.
Промених се, хората се променят.
Войната ужасно много променя хората.
Сигурен съм, че Руби ти е казвала, че не винаги съм бил добър...
Ти беше задник!
Не отричам, наистина бях.
- Би ли го разкарала оттук?
- Музиката ме промени.
Тя ме изпълва целия, Руби.
Щеше ми се да си носех цигулката.
Руби, имам нова цигулка.
О, наистина красива цигулка. Много добре свири. Руби, дори не предполагах.
- Готов си.
- Аз...
Бог да ви благослови.
Добре тогава.
Нямаш ли по-хубаво палто?
О, скъпа. Добре съм. А ти само кажи и повече няма да се върна тук.
Не искам да притеснявам теб и господарката ти.
Руби не работи за мен.
О! Извинявам се.
Нямам вече господар.
Знаеш ли кой има нужда от палто, скъпа? Партньора ми, един дебелак на име Пенгъл.
Крием се в една пещера, с един певец от Джорджия,
а Пенгъл наистина умира от студ, но няма палто което да му става.
Обичам те Руби.
В случай че небето се стовари отгоре ни.
Винаги си била добро момиче.
Този човек не спира да лъже.
Можем просто да го посадим в пръстта... и да си отгледаме още един като него.
Това е лекарството, това е месо,
а на теб ти е втръснало и от двете.
Не зная как ще ти благодаря.
Това е само за показност.
Върнете се откъдето сте дошли!
- Благодаря за палтото!
- И за храната също!
Марш!
Обожавам това палто!
"Любовта ми към Линтън, е като листата в горите."
"Осъзнавам, че времето ще ги промени, както зимата променя дърветата."
"Любовта ми към Хийтклиф, я усещам като древните скали под мен."
"Източник на почти невидима наслада,"
"но въпреки това необходима."
"Той е винаги..."
"винаги е в мислите ми."
Няма да се омъжи за Линтън, нали?
Не можеш да говориш така за Хийтклиф, и после да се омъжиш за Линтън.
Ще разберем.
Утре...
Няма да чакам до утре!
Руби...
"Източник на... почти невидима наслада,"
"но въпреки това необходима."
Това ми харесва.
Аз съм войник от Конфедерацията... в отпуска съм.
Нужни са ми подслон... и храна.
Държа пушка!
Разбрах ви.
Имам малко боб и царевични питки.
Всичко което имам.
- Благодаря ви.
- Сама съм,
както виждате, с бебето си.
Трябва да съм сигурна, че не ни мислите лошо.
Не.
Не го искам.
Ако зависеше от мен, щях да разкарам всичкия метал от този свят.
Всяка сабя, всяка пушка.
Всичко е наред.
Гориш, мъничето ми.
Болно ли е бебето ти?
Мъжът ми е мъртъв. Застреляли са го при Гетисбърг и така и не видя синчето си.
Съжалявам.
Където и да почукаш ще получиш подобен отговор.
Мъжът е мъртъв, жената е сама.
Не е нищо особено, но поне е топло.
Няма никакъв дивеч по пътя, само билки и корени.
Трябва да пробвам да го нахраня.
Трябва да хапнеш нещо, бебчо.
Не иска да се храни.
Инман, между другото. Така се казвам.
Аз съм Сара.
Бебето ми е Итън.
Приятно ми е да се запознаем.
Изглежда сте неговия размер.
И той беше висок и жилав.
Благодаря ти.
Става ли ти нещо?
Това са доста добри ботуши.
Е, лека нощ тогава.
Лека нощ.
"Коледата скоро ще отмине. Коледата скоро ще отмине."
"И тогава ще се включим в оркестъра."
- Не говори ли?
- Не може да говори! Вече ти казах.
Да не е малоумна тогава?
Не!
Не му обръщай внимание.
Ще дойдеш ли вътре?
Би ли направил нещо за мен? Дали... би ли могъл...
да легнеш до мен без да... се налага да стигаме по-далеч?