A Better Way To Die (2000) Свали субтитрите
- Да, може би мъничко.
Според мен е адски нервен.
Никой не е нервен.
Ако скапаняците те надушат, ще разберат, че си ченге.
А ако знаят, че си ченге, ако дори го предположат,
ще ти прережат гърлото и ще те захвърлят. Завинаги.
И бунището ще ти стане жилище.
Що не идеш да се надбягваш, Флечър?
Казва се "начукай си го"! Що не си го начукаш?
Сваляй дрешката, миличка. Исусе!
- Мери Попинс е нещо нервна.
- Никой не е нервен.
Обяд! Време е за обяд.
- Какви са тия обедни глупости?
- Храната е много важна за него.
Тогава защо изхвърли последните три на улицата?
След това отиваме в "Мери и Джери".
- Малко паста и сос.
- Обичам сосовете.
Знам.
Много сте сладки.
Тъпаци.
Хей, колежанче? Не се издънвай, за да не ни избият до един.
Хей, Карлос?
- Нервен съм.
- Знам.
- Добър ли си?
- Достатъчно.
Ако те залеят с въпроси, какво ще им кажеш?
Ако ще ни правите някакъв тест SАТ...
По-високо. Пред тях трябва да покажеш железни нерви.
Ти какво? Спагети ли продаваш? Свали си ръцете.
Ако не знаеш какво да ги правиш, просто си драпай топките.
Никой няма да те погледне и да каже:
"Тоя изглежда нервен." Ще каже: "Тоя е тъпак."
"Не е от класа", но никога: "Тоя е нервен". Дай пак.
Не гледай човека в очите.
Погледът да блуждае.
Гледай преминаващите коли.
Или кучето, дето се облекчава отсреща.
Гледаш човека в очите само ако ще го обиждаш.
Дай пак. Този път по-профански.
Ако вие, задници, ще ни правите някакъв тъп тест SАТ
преди да въртим бизнес.
Браво. Още по-профански. Лайна, мамка му, шибаняк.
Това ще им хареса. Не забравяй "смукач".
Непреходен епитет. Винаги действа.
Смукач.
Ако вие, мутри, ще ни карате да висим на шибания клинч
или ще ни спретвате тест SАТ преди да въртим бизнес,
можете да си вземете стоката и да си я тикнете отзад.
Предлагам да си вдигнете да работите на някоя сергия
или да се върнете в шибаните Шембърг или Арлингтън Хайтс.
Или в сдуханото предградие, от което сте се вдигнали с рейса.
Че ние ви правим шибана услуга. Не забравяйте това.
Смукач.
Тоя е доста устат. С тази уста ли целуваш майка си?
Мислехме, че Рико се е разбрал с вас, надрискани копелета.
Да, днес си поприказвахме с тоя Рико.
- И какво ти каза?
- Каза ми, че сте готини.
- Какво друго каза?
- Че сте готини и...
Какво друго каза? Я викни Рико.
Ще викнем Рико.
А, да, сетих се. Каза, че сте ченгета.
- Направиш ли му нещо, умираш.
- Искам да видиш нещо.
Това правим със свините. Дори и с малки свини като теб.
По дяволите!
Копеле мръсно!
Мамка му...
Хайде, бе, шибани отрепки!
Бумър,... хвани онова копеле!
Мамка му!
Имаш право да мълчиш. Дрън-дрън-дрън.
Давай, Бумър. Аз съм свидетел.
Тръгна да вади оръжие.
Заради Карлос, човече!
За Карлос.
Изпълнявай програмата, хлапе.
Или се разкарай оттук.
Пералня "Големия тати". Вие мачкате, ние гладим.
- Как е старият ми партньор?
- Харисън Джеймс.
Рифкин, попаднал съм в каша и само на теб имам доверие.
Майната ти.
Завърших файла и ще го предавам на връзката ми от Бюрото.
Но може да е капан, Рифкин. Може да имам нужда от теб.
Майната ти.
Салви, аз съм - Хари. Загазил съм, Салви. Вдигни.
Моля тя.
Изчакай ме навън.
Най-вероятно ще попадна в капан.
Ако не се обадя до утре,
звънни на Флаш. Ще ме открие.
Каза, че ще ми простиш, когато съм готов.
Готов съм.
Май сме само аз и ти, приятелю.
Първо, искам да го видя. Лично.
Искам да го видя.
Рифкин, вдигни. Отивам в Кениън.
9,30 ч. е. Изглеждаш ужасно.
Чудно беше.
Куп, това е...
Задник!
Шерил... Шерън?
Това е Шерил. Мисля, че е Шерил.
Директорът е в града, иска да те види.
- Той е тук, в Чикаго?
- И иска да те види.
Дишай в друга посока.
Все още ухаеш на "Бурбонски букет".
Нервен ли си?
Чакай малко.
Дай да махна това.
Мамка му.
Били, какво знаеш за специален агент Харисън Джеймс?
Трябваше да ни предостави някаква информация,
която да прехвърлим във Вашингтон, но той не се появи.
Агент Джеймс работи в Бюрото повече от 12 години.
Беше изключително лоялен и изключително ефективен.
Връзките с него никога не са били лични.
Самоличността му бе секретна поради същността на задачата му.
И същността е?
Известно ли вие името Чарлз ван Адер.
Да. Предполага се, че е шеф на световен шпионски кръг.
Вярвам, че е местна организация.
Смятаме, че събира секретна държавна информация
и я продава на най-добрия купувач.
Специален агент Декстър,
зная, че вие сте отговорен за спирането
на две от най-големите престъпни фамилии в града.
Благодаря, че сте толкова... информиран.
Впечатляващо е, че сте го постигнал на млада възраст.
Обаче постиженията след повишението са по-слаби.
Повече се занимавате с жени, вместо с националната сигурност.
- Някои ви наричат пияница.
- Впрегнете се отново.
Трябва ни запознат с мафията човек.
Ван Адер е обединил фамилиите, които вие разбихте,
и сега те работят срещу държавата.
Агент Джеймс е събрал данни на един такъв чип.
За информатори на Ван Адер, което ще ни помогне да го спрем.
На практика за една нощ.
Защо аз? Защо тук в Чикаго?
Джеймс щеше да ни предаде файла тук, в Чикаго.
- Но не го направи.
- Защо?
Нямаме представа.
- Да смятаме ли, че е убит?
- Не знаем.
Бюрото не обича да не знае някои неща.
Жив или мъртъв, Джеймс е тук и Ван Адер е по следите му.
Открийте агент Джеймс и файла му преди Ван Адер.
Намерете го преди Бюрото.
Жена му е наела детектив. Подвизава се под прякора Флаш.
Проверете какво знае.
Ако има проблеми, решавайте ги.
Сбогом, Карлос.
Не мога да се оправя без Карлос.
Искам те, Кели, липсваш ми.
И ти на мен.
Не ми харесва работата ти, Бумър.
Не ми харесва градът и никога няма да се върна там.
Напускам Чикаго, Кел. Искам да бъда с теб.
Искам този път да се получи.
- Искам да се получи.
- Какво каза?
Напуснах отдела. Край с него. Завинаги.
Бумър, да не идваш тук, защото мразиш града?
- Или защото ме обичаш?
- Обичам те, Кели.
И ще ти го докажа, ако ми дадеш още един шанс.
Само ме чуй.
Погрижи се за всичко, но първо за нещата там.
После ела тук по най-бързия начин.
Чудна вечер за бейзбол в Чикаго. Края на пета част.
Едно на едно засега. Хубърт хвърля за Торонто.
Ехо? Моля, спрете!
Хубърт е готов. Хвърлят топката.
Доста добре дойде този път. Наистина дава тон с бухалката.
- Какъв е проблемът?
- Дълга топка, ще излезе!
И излиза от терена!
- Това засада ли е?
- Какво?
Обърни се. По корем. Хайде!
- Това трикът с ранения ли е?
- Не, просто пострадал на пътя.
Аз съм го измислил този номер.
Ако някой ми прави засада,
партньорът ви тук ще го отнесе между очите
та чак до тила!
Не е засада. Сам съм.
- Не е ли?
- Не, г-не.
Е, по дяволите.
- Викат ми Флаш.
- Флаш ли?
- На мен ми викат Бумър.
- Бумър ли?
Бумър.
Флаш.
Моят прякор е по-хубав.
- От града ли идваш, Бумър?
- Да, Флаш, и няма да се връщам.
- Ти от нервните ли си?
- Никой не е нервен.
Боже! Мамка му!
- Време е за закуска.
- Да, така е.
Имам сирене и бисквити. Курабии, гевречета, кроасани.
Телешка и пуешка шунка. Риба тон натюр и в олио.
- А протеинови шейкове?
- Да.
Много са хранителни. Имам ванилов и шоколадов.
Бананово-ягодов, но любимият ми е портокалово-ананасовият.
- Днес ще пробвам шоколадов.
- Фантастично!
Кой е баща ти?
Защо ти е пищова?
Естеството на работата ми го изисква.
"Флаш - търсач на неща."
Да речем, че затриеш часовника, който ти е подарил дядо ти.
Аз ще ти го намеря.
Или търсиш готин китайски порцелан, загубен в Гватемала.
- Намирам загубени боклуци.
- Без бъзик?
- Не, загубени боклуци.
- В момента търсиш ли нещо?
- Тъй вярно.
- Какво?
Строго секретно, войниче.
- Копелетата какво ти отмъкнаха?
- Какво не ми отмъкнаха?
Колата ми, багажа ми, парите.
- Нищо значително.
- Богородичке! Дай да видя.
Бумър, намислил си нещо. И то в дългосрочен план.
- Щастливката знае ли?
- Ще й кацна като фалцова топка.
- Дали ще си падне?
- Ще ми се да знаех.
Какво правиш?
Видях го.
Гледай си пътя.
Спокойно, Бумър. Ще мине през оградата и оттатък.
- Хоумрън ли?
- Извън терена, щастлив край.
Пълен си с енергия, момче. Нещата ще ти тръгнат.
Спокойно, ще ти уредя един автобусен билет.
- Трябва да стигнеш до нея.
- Много си прав, Флаш.
Флаш, има ли причина да караш...
... с 200 км/ч?
Тъй вярно. Наскоро подразбрах,
че цял вагон пичове са по следите ми.
Пичове, спецове, убийци.
- Не ги знам точно.
- Убийци ли?
Знаеш ли? Направо ме остави тук.
Виж, нека сляза. Спри.
Спирката е в следващия град.
Изчакай до града или скачай още тук.
Дай ми телефона.
- Къде? Какво?
- Натисни зеления бутон.
Зелен бутон.
Ало?
Флаш ли?
В момента ръцете му са заети.
Бъркате човека, г-жо. Не се казвам Хари.
- Пусни говорителя...
- Един момент.
Сложи го тук. Върни го на мястото му.
Не, на английски, миличка.
Човекът прозвуча като Хари. Реших, че си го открил.
- Още не, г-жо Джелибелветус.
- Гелефавета.
Къде сте?
В момента пътувам на север към Мидълтаун.
Провери ли телефона в Чикаго?
Да, някакъв тъпак Рифкин все ми затваряше.
Ако смяташ, че помощник-пилотът ми звучи като Хари,
може би той трябва да звънне на г-н Рифкин.
Това сега е засада.
Кой е номер едно?
Това сигурно ще боли.
Какъв е най-добрият начин да облекчиш болката в главата?
Разпределяш я на друго място.
Басирам се, че вече забрави за леката болка в главата.
- Какво знаеш за Харисън Джеймс?
- И копче не зная.
Не те питам за копчета. Какво знаеш за Хари?
Сега какво знаеш?
Какви ги вършиш?
Г-н Ван Адер иска първо да се поизпотят.
Аз работя за него, а ти - за мен.
Затова, по силата на връзката, правиш каквото каже той.
Лайна. Не е професионално.
Тия лайна са ти в червата, така че свиквай с тях, Кливлънд.
Защо с братовчед ти не правите онова, за което ви плащам?
Кливлънд, хайде да кажем на тоя да се чупи,
а ние ще се върнем на юг.
Лу...
Много искам да си легна до жена ми в леглото ми,
но тази работа ни трябва. Парички. Зоуи и Касандра искат пари.
Печели и в лоша ситуация.
- Вземи парите.
- Майната му.
Как така "майната му"! Чуваш ли ме?
Докато не спечелим от тотото, ще се занимаваме с белите отрепки.
Застреляй това лайно. Моят засече.
Мамка му! Нямам време да стрелям по всеки,
защото оня бледолик е казал. Ще си прецакам кармата.
Ти го очисти.
Весела шибана Коледа, задник.
Свършваме, вземаме парите
и се връщаме на юг.
Заедно.
Мир, братко.
Мир.
- Познавам ли те?
- А аз теб?
Знаеш ли нещо за това?
Знаеш ли кой точно уби Флаш?
Да. Не бях аз.
- Ти говори по телефона, нали?
- За какво говориш?
Коя, по дяволите, си ти? Защо караш този бус?
Размених го за волвото. По-бърз е.
- Спри, искам да сляза.
- Съжалявам, не става.
- Никакво забавяне.
- Сериозно, искам да сляза.
Изчакай до следващия град или скачай още сега.
Но аз няма да намаля.
Само казвах, че съм загазила и искам да ми помогнеш.
Бях готова да те развържа,
да те черпя хубава вечеря и да ти купя билет за където искаш.
Ако пожелаеш да направиш едно телефонно обаждане.
Давам ти 300 долара.
- Дай ми номера.
- Ето този е.
Ако те сбърка с Хари, питай го къде мисли, че си.
Къде съм аз ли?
- Къде е Хари. Бъди хитър.
- Да, ще бъда.
Пералня "Големия тати". Вие мачкате, ние гладим.
Как сте там? Търся Рифкин.
- Хари Джеймс, смукач!
- Позна. Аз съм - Хари.
Още си жив.
Последния път не звучеше добре. Надявах се да си мъртъв.
Хари Джеймс разговаря с Янош Рифкин.
- В момента?
- Да, и сме засекли откъде.
- Щом следим този номер...
- Значи и Ван Адер го следи.
Трябва да се видим. Да си уговорим среща.
Обичам срещите.
Не мога да ти кажа къде съм, че може да ни подслушват.
До неделя стигни в Чикаго.
"Ескуайър Лаундж". Тарбендър ще ти обясни.
- Затвори.
- Какво стана?
Имаш среща в Чикаго в неделя в "Ескуайър Лаундж".
- Добре, но ще дойдеш с мен.
- Ще се срещнем там.
- Довиждане и успех.
- Не, идваш с мен.
- Как си, Хари?
- Кои сте вие?
Аз съм президента на комитета по посрещането.
- А това е вицепрезидентът.
- Фантастично.
Добре дошъл в Мидълтаун, тъпако.
Едно просто обаждане ли?
Говори се, че си железен.
Бързо ще те прекърша.
Аз не съм Хари Джеймс. Би ли му обяснила?
Той не е Хари Джеймс. И половината на Хари не е.
Той е никой, боклук.
Виж, разбраха те.
Кажи на момчетата, че той е при магазина на Новели.
Докарай колата веднага!
Това ли е Хари Джеймс?
Не го убивайте!
По дяволите, Лу.
Бебчо, стани.
Не го убивайте.
Спри!
Казах "не го убивайте".
Чудесна работа.
Просто се успокой.
- Трябва ни файлът.
- Майната му.
Бедният Лу лежи мъртъв там отвън.
Свържи се с хората на Ван Адер и дай пълно негово описание.
Ако не го пипнем до утре, много ще те боли. Ясно?
Да, няма проблем.
Хубаво. За мъже ли ги правят?
Искаш часовникът ти да спре ли или само да бъде почистен?
Още вчера трябваше да е умрял.
Вчера не знаех, че е Джеймс. А и днес каза "не го убивайте".
Поне веднъж ме изненадай и прави каквото ти кажа.
Ще очистя това момче.
Господ да ми прости,
но ще му светя маслото.
Спри колата.
- Какво?
- Спри колата.
- Слизам, писна ми.
- Никакви такива.
О, напротив. Чао.
Нямаш право.
Махни ми се от главата.
Помогни да намеря Хари. Ще ти платя.
- Вече ми плати.
- Пак ще ти платя.
Виж, г-це Елисавей...
- Ще ти викам Салви. Може ли?
- Така ме наричаше Хари.
Нима? Много трогателно.
Защо искаш да намериш Хари? За мен той е страшен досадник.
- Що не зарежеш тоя тъпак?
- Направих го, разведохме се.
И сега си го искаш обратно?
Не. Той беше в беда и потърси мен.
Трябва да го открия, но съм сама и нещата не са по силите ми.
Убеден съм.
Аз само се обадих. Едно обаждане само.
5 мин. след това цялата ми риза беше в кръв.
Я вземи я изпери.
Дай я на Хари, като намериш тоя идиот.
Това няма да го влачим с нас.
На юг го чака съпруга. Там ще го погреба.
Да, ама ще ми усмърди колата.
Не се ебавай с мен, не и сега.
Колата се е развалила? Не с рейса.
Недей на стоп. Стой там. До утре ще дойда.
Седни, успокой се, пийни бира.
Добре. Аз съм в пета стая.
- Сладки сънища.
- До скоро.
Здравей.
Цяла нощ ли ще стоиш и ще миришеш това цвете?
- Или ще ми кажеш "здравей"?
- Здравей, сънчо.
- Дълго ли кара?
- Да, но си струваше.
Бързо пристигна, малката.
С колко кара? С 150 км/ч?
- С 200.
- Доста бързо.
- Красавец.
- Г-н Янош Рифкин.
По прякор най-секси мъжа в чикагския подземен свят.
Бившият партньор на Джеймс.
Следим телефона на Рифкин и засичаме всеки потърсил го.
Проблемът е, че Рифкин е експерт по комуникации.
Не знаем къде е, тъй като е експерт по комуникации.
И то най-добрият.
Може ли да направим нещо за...?
Агент Джеймс все още ли работи с този Кари Грант?
Изключено е.
Джеймс е докладвал Рифкин за търговия с дрога и оръжие.
В момента е в нелегалност.
Пет плюс, Куп.
Определили са си среща в Чикаго следващата неделя.
Шест минус.
Ще ми се всяка сутрин да се събуждам така.
Ще се сбъдне.
- Нима?
- Да.
- Наистина ли?
- Наистина.
- Сериозно?
- Сериозно.
Голям ден. Ставай.
Не искам, още не.
Голям ден. Искам да тръгваме.
- Ще карам до Сейнт Олбанс.
- Сейнт Олбанс?
- Какво ще става там?
- Ще ти кажа.
Там има едно малко лозе на 20 мили северно оттук.
С едно малко кафене.
Правят пикници до езерото.
- Навсякъде има патици.
- Обичаш патиците, а?
Говорих с управителя. Правят хубава скара.
Ще си направим хубав обяд. Направо ще го наречем "обред".
- Обред, а?
- Точно така.
С бутилка хубаво вино.
- Какъв е поводът?
- Голяма изненада.
Какъв е?
Няма да ти кажа, защото няма да е изненада.
- С кафе мога и да стана.
- Тогава ще ти отмъкна малко кафе.
След това тръгваме.
- Защо облече фланелката ми?
- Харесва ми този мотив.
Притъпява нетърпимата ми мъжественост.
- Къде е твоята фланелка?
- Не знам.
Ето я.
Защо цялата е в кръв, Бумър?
Да, защо цялата е в кръв?
Казах ти, ударих си главата.
Бумър, мразя да ме лъжеш.
Особено за оцапана с кръв фланелка.
Как си разби главата, Бумър?
Какво е станало с колата?
Не ми казвай, че не ти пука след като си го преживял.
- Никой не казва това.
- Накрая ще свършиш в моргата.
- Ще свършиш като Карлос.
- Никой няма да свърши като него.
- Писна ми от глупости!
- И на мен.
- Глупости, Бумър!
- Никой не говори глупости!
- Къде си разби главата?
- В един човек.
Човек ли?
Блъснахме си главите.
Някои други неща се случиха през вчерашния ден,
които няма общо с това, че съм ченге. Нищо общо.
Помниш ли кога ми прати това?
Преди 2 години.
Две години подред го носех в задния си джоб.
Всеки ден, докато работех ужасната работа в ужасния град.
Ето това искам, Кел.
Но не го искам, ако не съм с теб.
Обичам те, Кел. Ще направя всичко за теб.
- Всичко ли?
- Всичко.
Заведи ме на обреда.
И свали фланелката?
Защо не се приготвиш, докато ти донеса едно кафе.
После отиваме на обреда.
Точно така.
Само 10 минути ти давам, шефе.
- Как сме тази сутрин?
- Мразя тая шибана работа.
Изненада, изненада, копеле!
Мамка му!
Мамка му.
Майка му стара!
Мамка му! Какво гледаш?
Чуй ме.
Аз не съм Хари, не съм човекът, когото търсите.
Точно теб търся, копеле. Считай се за мъртвец.
О, така ли?
Давай, вдигни ми настроението.
Не можеш да ме спреш, копеле!
Весела шибана Коледа, тъпако. Квит сме.
Не мърдай, копеле.
Давайте!
Тоалетната е чиста.
Явно започваме издирване.
Не стреляйте!
Махай се от имота ми!
- Казах да се чупиш от имота.
- Махни тая пушка!
- Вън!
- Прибери я или умираме!
- Вън!
- Не стреляй!
Сбогом, Хари Джим.
Доволен ли си?
Имаше шанс да ме убие, но не го направи.
Ти уби гаджето му, нали?
Защо?
Защо не?
Каквото повикало, такова обадило. Проверил съм го.
Защото често съм бил "обадилото се".
- Какво става, Куп?
- Не е бил Харисън Джеймс.
Според доклада от зъболекаря, това е 45-год. дъвкач на тютюн.
Заместник Уорнър, наистина ли... Шериф Уорнър, видяхте ли Джеймс?
Първо, кого изпекохме?
Вашите лекари ще разберат. Къде е агент Джеймс сега?
Ако е още в Къркър, ще го открием.
Направи ми услуга, Редж. Този път не го подпалвай.
В момента имам два неразпознати трупа в супера.
Мъртъв шериф и млада дама. И вашият човек е отговорен.
- Става дума за федерален агент.
- Не ми пука и космонавт да е.
Ако ни падне в ръцете, може пак да изпечем копелето.
Може ли да поговорим?
Не ми пробутвай речите на капитан Кенгуру.
Не се прави на праведен, само защото имаш два трупа.
Да, двама цивилни бяха убити. Това е малката картинка.
Голямата е, че става въпрос за националната сигурност.
- Можеш ли да го изречеш?
- Националната сигурност.
Точно така.
Ако агент Джеймс е в района, трябва да го намерим.
ПЕТИМА УБИТИ В...
Според това тук, имало е страшна стрелба в Пайн Коув.
Пише, че е убит шерифът.
Застреляна е жестоко и една красавица.
Със 6-7 куршума.
Знаеш ли нещо за това?
Имаш ли нещо общо?
Невинен съм.
Не е моя работа да те съдя.
Но трябва да се изнесеш оттук до утре сутрин.
Заместник Рей Уорнър, моля.
Беше в джоба на панталоните.
Зная.
Имаш малко хляб и чисти дрехи.
Искаш ли да вземеш това за да те води?
Ще ми е по-добре, ако я вземеш. Да те води.
СЕГА ТРЪГВАЙ
- Хайде! Хайде!
- Спалнята е чиста.
- И тук няма никой.
- Мамка му.
Доведи я тук. Гледай да нямаш сенки зад гърба.
Никой не следи Текс.
Май с теб тръгваме на малко пътуване, сладурано.
Кой си ти?
Попитах кой си, по дяволите.
Аз съм Хари Джеймс.
Това е той, ето там.
Хари Джим.
Наистина ли си ти, Хари?
Боя се, че да.
Глупости.
Теб не те познавам, но не си Хари Джим.
Ние, слепците, имаме вграден радар за глупости.
- Искам малко информация.
- Нима?
Изтъкни ми една причина, за да не ти пръсна мозъка.
Смукач гнусен.
- Текс, кажи ми, че го претърси.
- Взех му един пищов.
Сега ти ми изтъкни една причина, за да не ти пръсна мозъка.
Смукач гнусен.
Моли се това, към което посегна, да е сандвич.
Защото ще го изядеш.
Какво знаеш за Хари Джим, мижав дебелак?
- Оставяше съобщения. Записани са.
- Тогава ги пусни.
Рифкин, вдигни.
Рифкин, зле съм, човек.
Кофти ме прецакаха. Отивам в... Кениън.
Старата среща. Нося го със себе си.
Какво значи това?
Погледни на юг. После на запад покрай Джулиет.
Видя ли го?
Видях го.
Защо не прати някого там?
Вече не ми пука.
Имаме си компания.
Елате ми, смукачи гнусни.
Следствено бюро! Обградени сте. Не сме тук, за да се стреляме.
- Идваме на помощ.
- Майната ви.
Убийството е сериозна работа, но ще го превърна в глоба.
Искам да знам какво научи от Рифкин.
Трябва да открия агент Джеймс и ти ще ми помогнеш.
В момента изобщо не искам да помагам на никого.
Знам какво стана в Пайн Коув.
Знам какво е станало с приятелката ти. Съжалявам.
Честно ти казвам.
Имал съм две жени. Все заради работата ги загубих.
Едната ме напусна, другата ми я отнеха.
Когато това чудо приключи, ще си плачем на рамото,
но дотогава направи нещо по въпроса, а?
Басирам се, че Ван Адер ме следи в момента.
Ще ти помогна за Хари,
но ако момчетата ти се влачат с мен, той няма да се покаже.
Ако останете в сянка,
той може да се появи и ние ще заловим Хари, файла
и Ван Адер.
Извинявай за това, че нарекох Хари идиот.
Спокойно, такъв беше.
Беше си идиот.
Всеки друг може да върви в ада, но той е баща на сина ми.
И ще получи втори шанс.
Ако е още жив.
Животът е гаден, нали?
- Виж кой още не е умрял.
- Ей сега ще ги пречукам.
Преди да убивате, знайте, че наоколо има федерални агенти.
Да, бе.
Да?
Това исках да чуя.
Съжалявам.
- Ласлов, намери ли файла?
- Куфарчето е тук.
Майлс? Къде е файлът?
- Нищо не сме пипали.
- Проверете дали не е у него.
- Супер.
- Може да не е в куфарчето.
Не, Ласлов! Беше там, когато се срещнахме на кариерата.
Какво си направил?
Имаше време да направиш нещо. Къде е?
- Не е у него.
- Говори.
Махнете това оттук.
Какво знаеш, Бумър?
Какво направи с файла? Моля те, говори.
Нищо не съм пипал.
Може да продължиш да крещиш, а може и да говориш. Избирай.
Обикновен или безоловен?
Леко и нежно ще го направя.
Голям готвач съм, казах ли ти? Обожавам печеното.
Човекът нищо не знае!
Вижте, Декстър или Ван Адер,
ако файлът беше у него, досега да го е дал.
Той е просто една мижитурка, която се е замесила в играта.
Ако го измъчвате още,
няма да е професионално.
Това е лудост. Затова...
Не трябваше да вземам този хомо.
Кой беше този?
Един допълнителен главорез. Казва се Кливлънд.
Беше Кливлънд.
Голям цирк стана, а, хлапе?
Като заговорихме за цирк, мадамата ти беше тигър.
Но я превърнах в котенце.
Бумър!
Мамка му!
Всички навън!
Никога не съм бил компютърен спец,
но имам нещо, което ти трябва.
Върни ми файла и с нея ще оживеете.
Само кажи къде и кога.
Изненада, изненада, копеле.
Нали не мислеше да ми взимаш колата? Защото с Лу
ще вземем този транспорт.
- Кога ще свърши това?
- Когато замиришеш като Лу.
- Прибери оръжието.
- Първо ти.
- "Не може ли да се разберем?"
- Боя се, че не.
С тази кола ще стигна границата до утре сутрин.
И то след спиране в някоя болница.
Кофти, защото аз я взимам.
Спасявай се, човече.
Бягай. Забрави момичето.
- Забрави Ван Адер.
- Нищо няма да забравям.
Не съм докосвал момичето.
Това беше тъпо.
Да, беше тъпо.
Случилото се с братовчед ми също.
И то беше тъпо.
Той се опита да ме убие.
И не спеше полугол в хотелска стая.
Какво е това, мамка му?
Мир, братко. Мир.
Хайде да простим и забравим.
И да си поделим колата.
Ще те пречукат, ако пробваш да убиеш Ван Адер.
Добре.
Вземи.
Какво? Нервен ли си?
Никой не е нервен.
Донесе ли файла?
Така. Покажи го.
Ето ти файла, задник.
Сега готов ли си да умреш?
Дали съм готов да умра?
Вдигна ли ръка и щракна ли с пръсти, падаш мъртъв.
Все едно Бог го е пожелал. Толкова власт имам.
Кой е номер едно?
Аз не съм главния.
Играта е по-голяма, отколкото си представяш.
Ако ме убиеш, със сигурност ще умреш.
Където и да отидеш,
където и да си,
вечно ще бягаш. Така ли искаш да живееш?
Не знам по-добър начин.
Какво правиш, бе?