5ive Days To Midnight - Part 1 (2004) Свали субтитрите
Тимъти Хътън
Ранди Куейд
5 ДНИ ДО ПОЛУНОЩ част 1
5 дни по-рано
...вече е на 10 годинки.
И той изпя...
-Честит рожден ден, Джеси.
-Не пей толкова силно, тате.
-Честит рожден ден, слънчице.
-Благодаря.
-И така. Пожелай си нещо.
-Добре.
Чудесно.
Стигам далеч, но не и до най-близката звезда.
Стига с тези гатанки, тате.
Лазер.
Леле, тате. Това е страхотно.
-Благодаря, тате. Много ми харесва.
-Пак заповядай.
Това означава ли, че ще получа и телескоп?
Ще поживеем и ще видим. Но първо трябва да закусиш. Закъсняваме.
Благодаря.
Първият ни семеен портрет.
-Пристигнахме.
-Чао.
Ти си "чао". Като свършиш, не бързай да си тръгваш. Ще мина да те взема.
Добре. Обичам те. Чао.
-Здрасти, Джеси.
-Здравей, Андрю.
И така, защо професор Нюмайер не е мъртъв...
Някой ще се пробва ли да го обясни чрез законите на физиката?
Хайде де.
-Заради гравитацията, господине.
-Пределната скорост.
-Скоростта, с която сте се движили.
-Кучето.
Кучето е случаен фактор, кучето е съдбата,
кучето е причината професор Нюмайер да е тук, вместо да е прикован за седалката на обърнатата си кола.
-К-У-Ч-Е-Т-О.
-Благодаря ви, г-н Акселрод.
Това не е университетски курс. Моля ви, правете коментарите си
на подходящото за това място.
Слушайте го добре, зайци. Това е най-добрият професор по физика,
който някога ще имате.
И така. Моля, отворете учебниците си на страница 16.
"Теория на частиците".
-Добре де. Може и да преувеличавам действителността, но...
-Днес не приемам студенти, Карл.
Всичко е наред. Искам само да подпишете тук. И тук.
Това няма да го подпиша. Потърси своя научен консултант.
-Д-р Попович трябва да го подпише.
-Той представлява абсолютен сбор от безумни частици и някаква...
Карл, ти не ме слушаш. Аз не съм твоят научен консултант.
Знаете ли, че искаха да ме вземат в университета в Чикаго. В "Калтек".
Аз избрах да дойда тук, заради вас.
Вашите теория и практика са гениални!
-Това беше преди много години.
-Да, но все още го има тук!
-И аз го искам.
-Карл, понякога си изключително досаден.
-Така ли?
-Да. Не знаеше ли?
Господи, Карл, колко си глупав. Напълно забравих
какъв ден е днес... За вас.
Смъртта на жена ви, горката ви дъщеря.
Достатъчно, Карл.
Твърде задълба в личния ми живот.
Добре де. Когато проучвам нещо, го проучвам изцяло,
както тази идея, която наскоро ме осени.
Всъщност работя по нея от март. Забравихте си якето.
Когато се запознаете със специалния ми проект...
-Повярвайте ми, направо ще ви порази!
-Сигурен съм, че д-р Попович ще го хареса.
-Застрахователна агенция.
-Клаудия, аз съм. Заета ли си?
Звучиш ми тревожно. Наред ли е всичко?
Всъщност не е. Ако щеш вярвай, но ти се обаждам по застрахователен въпрос.
-И съм доста разстроен.
-Какво се е случило?
Няма да повярваш.
-Няма начин.
-Невероятно, нали?
-Престани.
-Заклещи се.
-Нещо такова ще ме освободи от училище.
-да, мен също.
Мерси.
Мама обичаше ли бисквити с мармалад?
Знаеш ли, тя май никога не е яла бисквити с мармалад.
-А дали щеше да ги хареса?
-Мисля, че да, ако ги беше опитала.
Но само през уикендите.
Хей, виж това.
Какво е това? Прилича на лаптоп.
Не го пипай.
-Джеси.
-Виж, на него е написано твоето име.
Ела. Вземи го.
-Искам да отидеш там, отзад.
-Добре, татко.
Това е...
Заключено е.
Може да го е оставил някой, който знае, че ще дойдеш тук.
-Може.
-Хайде, татко. Загадка за рождения ми ден.
-Ще я разгадаем.
-Ще бъде трудно да разгадаем
6-цифровия му код код. Виждаш ли?
-Не и за теб.
-Добре. Да вървим.
Не трябва да караме другите да чакат.
-Да чакат какво?
-Нищо, просто не е хубаво някой да чака.
-Готова ли си?
-Да.
Ето ги, идват! Бързо. Скрийте се!
Скъпа, остави това. Просто се скрий.
Бързо. Бързо.
Джеси обича това.
Искаш да кажеш, че правиш това всяка година?
Да. Това си е наша традиция.
-Между другото, поканих Клаудия на купона.
-Така ли?
-Защо?
-Защото...
Чакай малко.
-Татко, вратата не е заключена.
-Знам, просто не мога да си намеря ключовете.
Хайде. Давай да приключваме с това.
-Изненадка!
-Изненадка!
Благодаря, чичо Бен.
-Здравей, как си?
-Добре ли си?
Сигурен ли си?
-Кажи, ако има нещо, което мога да направя за теб.
-Добре.
O, Боже!
Това да не е любимата ми торта?
Клаудия.
Може би не трябва правим това.
Защо? Това са детски пистолети.
Това е рожден ден. Трябва да се забавляваме.
Всъщност не е само рожден ден.
Днес е годишнината от смъртта на Катрин, майката на Джеси.
Сигурно не си знаела.
Не, знаех.
Това винаги е бил труден ден за Джей Ти.
Разбирам. Добре.
Защо просто не го попитаме?
Добре. Джей Ти...
-Здрасти.
-Здрасти.
Клаудия определено е пълна с...
енергия. Точно това исках да кажа. Пълна е с енергия.
-Така е.
-Значи имаш нова приятелка, ново куфарче.
Това нов цикъл в живота на Джей Ти ли е? Какво следва?
Не, куфарчето не съм го купил аз. Някой го беше оставил на гроба на Катрин.
-Странна работа.
-Така си е.
Кой знаеше, че ще си там? Освен нас, разбира се.
Никой. Всъщност, не е точно така.
Помниш ли онзи мой студент, Карл Акселрод?
Добре. Чуй ме сега.
Документирай всичко, разбра ли?
Всеки разговор, всяко впечатление.
-И се сдобий със свидетели, ако можеш.
-Гледаш твърде много телевизия.
Стига бе. Помниш ли какво се случи с онзи професор по математика в Станфордския университет?
Днес човек трябва да е много внимателен. Не се знае какво може да се случи.
Днес, 7-ми юни, 1994 година, роднини и приятели на
O Джей Симпсън се събраха, за да се опитат да го убедят да се предаде на полицията.
Ужасно съжалявам, Джей Ти. Изгубихме я.
ДЕЛО No 08476-3, НЮМАЙЕР, ДЖ.T. УБИЙСТВО - СЛУЧАЯТ НЕРАЗРЕШЕН
ПРОФЕСОР ПО ФИЗИКА ЗАСТРЕЛЯН В СТРИПТИЙЗ КЛУБ
ЖЕРТВАТА Е ИДЕНТИФИЦИРАНА КАТО Проф. ДЖ.Т.НЮМАЙЕР
УБИЙСТВО
Хайде, татко. Време е да си отворя подаръците.
-Идвам веднага.
-Добре.
O, Боже мой!
"Плейстейшън 2".
Божке!
Джес.
Леле мале!
-Какво ли ще да е това?
-не знам.
Това е телескоп!
Прекрасен е.
Благодаря.
-Благодаря ти, тате.
-Пак заповядай.
-Татко, помогни ми да си монтирам телескопа.
-Налага се да изляза за малко, Джес.
Не мога да си открия ключовете. Кой знае къде съм ги заврял.
Защо си вземаш ключовете, тате?
Ето какво ще направим. Щом се прибера, ще монтираме телескопа
-и ще гледаме съзвездието Орион.
-Обещаваш ли?
-Обещавам.
-Дано си държиш на думата.
Благодаря ти, че оставаш, Клаудия.
Хей!
-Какво става?
-Нищо.
Трябва ли да го приемам лично или целият ти ден е такъв?
Не, не. Всичко е наред, просто трябва да се погрижа за това.
-Не може ли да почака до сутринта?
-Не. Обещавам да ти разкажа всичко довечера
-в леглото.
-В твоето легло?
-Говори ли с нея за нас?
-Не, но...
-Мисля, че няма да има нищо против.
-Надявам се да е така.
Защото ако не е, всичко което ще ни остане, са двата месеца
горещи срещи.
Съгласен съм. Затова трябва да я караме по кротко.
Аз също не искам да проваля връзката ни просто съм малко по-внимателен.
-До след малко, катеричке.
-Чао, тате.
Като онази идея, върху която работя. Забравихте си якето.
Когато се запознаете със специалния ми проект,
повярвайте ми, направо ще ви порази.
Кой е?
-Проф. Нюмайер. Трябва да поговорим.
-Отдръпни се от вратата!
Твоя специален проект, Карл. Искам да поговорим за него.
Отдръпни се от вратата!
-Пресече границата, Карл.
-Кой е?
Добре, Карл.
Ще занеса това при университетската охрана. Нека те се оправят с теб.
Отдръпни се от вратата.
Кой е?
Да не си посмяла да ми кажеш, че е лесно, разбра ли.
Забрави картината, просто се съсредоточи във формите.
Вземи го.
Ела тук.
-Гореща линия на екстрасенсите.
-Хей, аз съм.
Отвори ли куфарчето?
Виж, малко ще се забавя. Ще кажеш ли на Клаудия?
Ще се отбия при Брад и Шантел и се прибирам.
Обеща да ми монтираш телескопа, така че ще те изчакам.
Добре, разбрахме се.
-Татко ще закъснее.
-Няма проблем.
Я почакай!
О, Боже!
Трябваше да си видиш лицето.
Ах, ти, копеле.
Искам да ти покажа нещо. Трябва да прочетеш това.
-Какво е то?
-Летния проект на един студент.
Давай нагоре.
Това е невероятно.
Погледни тази дупка от куршум.
Това ли е научил в курса за работа с "Фотошоп"?
Само, че не е съвсем истина.
Аз нямам син анцуг, не притежавам зелен джип "Чероки"
и за нищо на света не бих стъпил в стриптийз бар,
наречен "Голият елен".
какво ще правиш сега?
-Ще го предам на университетската охрана.
-Университетската охрана?
Не, не. Трябват ти истинските ченгета.
Хайде, Джей Ти, това е нещо наистина откачено.
На това му викат маниакално поведение. Момчето се е побъркало.
Нещата са много сериозни.
Трябва да го занесеш в полицията още тази вечер и да ги оставиш те да се оправят с Карл.
Но не мога да докажа, че той го е направил.
Защо? Не смяташ ли, че е достатъчно умен? Или достатъчно луд?
-Да, той е религиозен фанатик, религия му е квантовата физика.
-Я, почакай.
Виж това.
Аз съм в списъка на заподозрените.
Открил е номера на социалната ми осигуровка. Боже, това може да е кражба на идентичността.
Ако не се обадиш ти, аз ще го направя.
Почакай. Имам по-добра идея.
Тук е отбелязано името на един детектив.
Ъруин Сикорски.
Дай ми тиксо. Много тиксо.
И освободете терена.
След като дойдохте, какво направихте?
Нищо особено. Проверих за пулс, но нямаше.
Беше мъртъв, детектив.
Да видим какво имаме тук.
При аутопсията ще открият, че онова, което липсва от питката,
е заседнало в трахеята му.
Или е задушаване, или сърдечен удар, или и двете.
Щом е починал от естествена смърт няма какво да правя тук.
Кажи на Дейна да прибере оръжието на убийството, преди някой да е изял уликата.
Няма проблеми.
-Извинете ме.
-Ако не си човека от лабораторията, разкарай се оттук.
Детектив Сикорски, казвам се Дж.Т.Нюмайер. Ще ми отделите ли няколко минути?
Ще ти дам дръжки, Нюмайер. Махай се оттук.
Много е важно. Моля ви.
Ако онзи отвън бе дъвкал както майка му го е учила,
вече щях да съм си в къщи и да гледам новините.
-Как ме открихте?
-Имам приятел, който работи във вестник.
В редакцията имаха скенер, знаеха, че ще бъдете тук,
-знаеха, че пастрами ви е слабост.
-Повярвайте, имам много слабости.
И така...
По програма трябва да умрете в петък, така ли?
-Надявам се, че не. Времето не е подходящо.
-Никога не е.
Дай ги на онези приятели ей там.
Имате ли подозрение кой стои зад това? Със сигурност е някой, който познавате.
Сигурно имате някакви идеи.
Има един студент последна година. Казва се Карл Акселрод.
И това е добре за начало.
Защо не се обадите на университетската охрана.
-Те се занимават с подобни глупости.
-Не ви ли притеснява, че името ви е написано тук?
Щом става въпрос за убийство, няма начин да не е.
Съжалявам професоре, но не се занимавам с глупости.
-Особено недосмаслени.
-Недосмаслени? Какво имате пред вид?
Там пише, че не съм присъствал на аутопсията.
Ето тук. Вторник, 15 юни, 14:00 часа. Разследващият полицай не присъства.
-Да си спомняте някога да съм пропускал аутопсия?
-Не.
Нито пък аз.
Знаете ли, не ви познавам,
но изобщо не ми приличате на тип, който би посещавал бар,
-който се нарича "Голият елен".
-О, не.
Това е то.
-Някакъв студент се опитва да се избъзика малко с вас.
-Малко, а?
Виждал съм хора, с които са се избъзикали здраво. Това е малко.
Това са просто листи.
Защо просто не се приберете у дома и да се радвате, че не сте
умрял от парче поничка, заседнала в гърлото ви.
Благодаря за пастрамито.
-Здравей.
-Здрасти.
-Кога се прибра?
-Преди половин час.
-Свърши ли всичко?
-Да.
Поне за тази вечер. Извинявай, че се забавих толкова.
Знаеш ли какво?
Имаш страхотна дъщеря. Определено знае как да се забавлява.
А какво ще кажеш да се изкъпем и също да се позабавляваме?
Идвам веднага. Само да покажа на Джеси Орион и Небюла.
Джес, това са бебета - звезди, направени от газ и космически прах.
Знаеш ли, че светлината, която виждаме днес, е от преди 1500 години?
Отворил си куфара, нали?
Влез.
ще се присъединиш ли към мен във ваната?
Обезателно.
Благодаря ти.
За какво?
За това, че остана, че си толкова добра с Джеси.
Но най-вече за това, че си гола в тази вана.
-Искаш ли да ми измиеш гърба?
-Как ме дразниш!
Естествено.
Имам подарък за теб.
Реших, че ще ти подхожда, така че...
Какво си ми донесла?
Харесва ли ти?
Какво има?
Но аз току що го купих, Джей Ти.
От къде Карл ще знае даже цвета му?
Идея си нямам.
Непрекъснато се продават сини анцузи. Просто съвпадение.
Това е...
Виж. Теб дори те няма на погребението ми.
А ти не би го пропуснала, нали?
Клаудия, аз съм учител по физика,
самотен татко. Аз редя пъзели, за бога,
Кой би искал да ме убие? Аз съм твърде безличен.
-Ти искаш ли да ме убиеш?
-Не.
-Мислиш ли, че Брад би искал да ме убие?
-Защо да иска да те убива?
Той ти е зет.
Така е.
Искам да ти покажа нещо. Има го в списъка на заподозрените.
Аз съм заподозряна.
Да, редом с Карл, който по някаква причина ме боготвори
-и някакъв тип, за който никога не съм чувал.
-Кой?
Някой си Рой Бремър.
Това хич не е романтично. Според мен трябва да...
-Да прибера това.
-И да си пожелаем лека нощ.
-Клаудия, защо не останеш.
-Друг път.
-Клаудия, какво има?
-Нищо.
Знам, че всичко това е доста страшничко, но...
Всичко е наред. Просто смятам, че е по-добре,
да го оставим за друг път. Това е.
ДЕН ВТОРИ
Кога се прибра Клаудия?
Снощи.
Мислех, че...
Няма значение.
Слушай, Джес.
Мисля, че сега му е времето да поговорим.
За Клаудия и за нас.
Всичко е наред. Аз трябва...
да се обличам, нали знаеш.
-Джес.
-Моля те, кажи ми какво има в куфарчето.
Знам, че си го отворил.
-Разни неща. За мен.
-Аз го открих. Мисля, че имам право да погледна.
Не. На него е написано моето им
и нещата вътре определено касаят мен. Така че, ще прегледам всичко
и ако сметна, че мога да ти го покажа,
ще го направя.
Знаеш ли кой може да е това? Човекът, който кара колата под наем.
Я виж ти.
Извинете ме.
-Г-н Нюмайер?
-Да.
Виждам, че сте докарали колата.
Тук съм за да откарам пикапа ви на ремонт.
Заповядайте.
-Виждам, че вече е открила радиото.
-Всичко хубаво.
Благодаря.
И така.
Нали знаеш, че щом оправят пикапа, се връщаме към стария статут.
Знам. Просто се наслаждавам на това, че имам нещо хубаво.
-Като чичо Брад и леля Шантал.
-О, разбирам.
-Обичам те.
-И аз.
Ще се видим по-късно.
Виж, трябва да поговорим за нас, но не се обаждам за това.
Искам да те попитам за колата, която уреди за нас.
Да. Разбираш ли, работата е, че...
Трябва да затварям.
Професоре, носите ли онова досие с вас?
Какво ви накара да промените мнението си?
Карл Акселрод е ваш студент, нали? Онзи, когото вините за това?
Виждам, че се е вписал в списъка на заподозрените.
-Толкова ли е луд?
-О, той е...
До вчера мислех, че е просто странен. Той е един от най-блестящите ми
студенти. Не се вписва в обществото, малко е тайнствен, но това е всичко.
Ще проверим фактите. Да видим какво е забъркал този Карл.
-Професор Брадли Хюм.
-Това е братът на покойната ми съпруга.
Мой приятел, колега, добър учен. С по-добро социално положение.
Дори и това нещо да беше истина, не бих го сложил сред заподозрените.
Всеки 7 от 10 убийства се извършват от приятели на семейството на жертвата.
-А Клаудия Уитни?
-Това е приятелката ми.
Това не значи, че не иска да ви убие.
Жена ми, например, пожелава смъртта ми поне 2 пъти дневно.
Мога да си представя.
От колко време я познавате?
4 месеца. Запознахме се по телефона. Тя е моя застрахователен агент.
Вашата приятелката ви издаде застраховката живот?
Тя ли е главния изпълнител? Включихте ли я в завещанието си?
Не. Дъщеря ми е облагодетелстваното лице.
Това е интересно.
Пише, че върху тялото ви е открит неизползван патрон.
Това ми прилича на изпълнение на професионалист.
Може би Карл е гледал твърде много телевизия.
Кой е Рой Бремър?
Нямам представа. Нямам представа кой е. Трябва да питам Карл.
Аз ще го направя.
-Мога ли да задържа това?
-Ще ви направя копие. Бих искал да запазя това.
Искам да си докажа, че цялата работа е измислица.
Разбира се, че е измислица. Какво друго може да бъде.
Може би
трябва да спомена, че вчера ми подариха същия анцуг
като на снимката в досието.
А тази сутрин компанията за коли под наем
-ми остави едно зелено "Чероки".
-Същото като в досието.
Знаете ли защо промених мнението си за този случай?
Когато снощи се прибрах, жена ми каза, че имам час
при лекаря следващата седмица. И си помислих, че ако този път не отида,
тя наистина ще ми стъжни живота.
Следващия вторник ли?
В 14:00? Тогава е аутопсията, значи ще я пропуснете.
-Ще ми направите ли копие на досието?
-Да.
-Колкото се може по-бързо.
-Благодаря.
Хей, Дан!
-Здравей. Какво правиш тук?
-Ще ми направиш ли една услуга?
-Тест за стрес може би? Да ти слагам ли кислородната маска?
-Не.
-Можеш ли да направиш ДНК тест на тази кръв и да я сравниш с моята?
-Какво е това?
-Това е парче от куршум.
-От къде ти попадна...
-От къде на къде кръвта по куршума ще съвпада...
-Ще ти обясня по-късно.
Просто го направи колкото се може по-скоро. Благодаря.
Това е страхотно. Впечатляваща работа.
Можеш ли да докажеш, че е фотомонтаж?
Освен факта, че стоиш пред мен жив и здрав?
Йоши има една страшна машинка долу при него.
-Ще сканирам снимките.
-Добре.
-Чувал ли си за този човек?
-Рой Бремър ли? Не.
Хей. Защо името ми е в този списък? Аз съм ти близък приятел
-определено съм по-добър от Брад или Клаудия.
-Как мога да разбера
-кой е той?
-Мога да потърся в базата данни.
Я се разведри, синко! Как можеш да се връзваш на това?
-Нали съобщи на полицията. Те се заеха с това, нали?
-Да.
-Мога ли да използвам ксерокса ти?
-Разбира се.
СТАРИЯТ ДЪБ В УЕДЪРБИ ПОМЕТЕН
Развалините бяха разчистени, след като при бурята миналия вторник дървото падна върху
съседната къща. Загинаха жена и нейният домашен любимец.
-Застрахователна агенция.
-Здравей, Ейми. Джей Ти се обажда. Там ли е Клаудия?
Съжалявам, Джей Ти. Щом се появи ще и кажа да ти се обади.
Добре, благодаря.
Обхваща района на Сиатъл.
Ще бъде облачно, с умерен вятър.
Тук със сигурност няма да е слънчев ден. Според метеоролозите насам се е отправил ураган.
Клаудия, аз съм. Къде си? Търсих те м офиса и на мобилния.
Трябва да поговорим за досието.
Обади ми се, чу ли?
Взривяване на разни неща, за да се получат по-високи оценки. Заслужава ли си?
Джей Ти, изпусна го на косъм. Почти го постигнах.
Прозрачен материал, който може да издържи температура от 170 градуса.
Той ще замести всеки прозорец.
Бих искал да си го патентовам.
-Ходи ли в полицията?
-Да. Трябва да разберем
-от какво е направено куфарчето.
-За да разберете от къде е дошло?
-Да.
-Добре. Да вървим.
Ей сега се връщам.
Много добра изработка.
-Ще се наложи да остържа малко от него.
-Добре. Направи каквото трябва.
-Колко време ще отнеме?
-Не знам. Зависи.
Мога ли да го взривя?
-Шегувам се.
-Обади ми се!
Добре.
Какво става, хора?
-Преди малко едно яко ченге извлече Карл оттук.
-Подчертавам: "Извлече".
Налага се да отложа днешната лекция. Съжалявам. Ще се реванширам
с два пъти по-дълга в четвъртък.
-Не ме докосвай.
-Върни се тук и седни.
Знам всичко за играта "добро ченге, лошо ченге". Не ми играй тези номера.
-Професоре.
-Направи ли ми копия?
-Защо съм тук?
-"Престъпен тормоз" как ти звучи?
Ще те вкарам в затвора, където ще си формулираш
съвсем нова дефиниция за физиката.
-Какво е това?
-Никой няма да те нарани, Карл.
-Кажи ми само, защо го направи.
-Карл, това ли е специалния проект,
за който каза, че ще ме порази?
-Не.
-Всеки глупак може да заплашва,
но за такава операция е нужна гениална мисъл. А ти си гений, нали, Карл?
От къде намери полицейските формуляри? От този отдел ли?
-Това не е моят почерк.
-Подправил си подписа ми така,
-че изглежда като истински. Кой ти помогна, Карл?
Дай ми име.
Тази дата... петък е, нали?
Може би дори не е било твоя идея.
-Ти си само изпълнителя.
-Колко странно. Толкова е странно.
-Толкова е странно.
-ще ти дам само един шанс, Карл.
Виж, виж.
Не го е направил той.
О, Клаудия, от банката се обадиха.
-Написани ли са чековете?
-В момента ги пишат.
-Пак ли не си си платила тока?
-Нали ме знаеш.
ПОДАДЕНИ ИСКОВЕ
ТИТУЛЯР НА ПОЛИЦАТА
Хайде.
Не.
Да.
Виктория Джеймисън.
Вики.
Вики Джеймисън. Новата ми самоличност.
-Спасяваш ми живота.
-Ще пием ли по една "Маргарита" на обяд?
Аз черпя.
-Дължа ти го.
-Ейми, наистина не мога.
Трябва да вървя. Знаеш ли какво, Ейми?
Мисля, че си страхотна. Наистина бих искала да дойда, но не мога.
-Лазаня, рибки с лимон, начос?
-Наистина не мога.
Поздрави Били от мен. До утре.
Клаудия. Радвам се, че те открих.
Искам да вземеш Джес от училище. Моля те, спешно е.
Ще ти обясня по-късно. До после.
Ехо?
-Да?
-Това старо дърво ще падне. Трябва веднага да излезете.
Сигурно се шегувате. Това дърво е тук още преди да съм се родила.
Знам, но трябва да ми повярвате.
-Спри да лаеш!
-Нямаме много време. Побързайте!
-Вие да не сте някакъв ясновидец?
-Не.
-Не, аз съм физик.
-А, физик, така ли?
Вижте, чуйте ме.
Този стар дъб няма да преживее тази буря. Той ще падне, Манди.
-Ще падне върху къщата ви.
-От къде знаете името ми?
-Махнете се от верандата ми!
-Не, почакайте! Трябва да ми повярвате!
Трябва да се махнем оттук! Веднага!
По-спокойно!
O, Боже.
Вие спасихте живота ми! Благодаря ви.
Точно така.
Здрасти. Ти ли ще ме вземеш? Къде е татко?
Трябва да свърши нещо.
Влизай, ще се намокриш.
Клаудия, аз съм. Къде си? Търсих те в офиса и на мобилния.
Трябва да поговорим за досието.
Обади ми се, чу ли?
-Нещо механично ли не е в ред?
-Не, не.
-Не ви харесва как вози ли?
-Не, не.
Нали разбирате, че тази кола е върхът. Кожен салон,
страхотна стерео-система, GPS. Г-ца Уитни специално я поръча за вас.
-Какво точно ви поръча?
-Каза: "Дайте ми най-доброто, с което разполагате".
Е, вие сте и го дали, за което ви благодаря. А сега искам нещо различно.
Добре. Ще използвам кредитната ви карта.
-Онова ченге с вас ли е?
-Не, Карл. Сам съм.
Трябва да поговоря с теб. Моля те.
В теб ли са формулярите, които научният ти съветник трябваше да подпише?
-Да.
-Дай ми ги.
Добре.
Аз съм вече твоят научен консултант.
А това е първата ти задача.
Сигурен съм, че няма да се притесниш от това, докъде ще те отведе тя.
Вече съм там.
Формулярът и снимката с фотомонтажа ли?
И някои други неща.
Но създаването на подобно нещо отнема много време.
Години, десетилетия, дори...
Формулярите са съвременни, но хартията е стара,
което означава, че някой изкуствено я е състарил или...
Или...
Те са от бъдещето.
-Имате ли някакво доказателство?
-Те предсказаха едно събитие,
което се случи този следобед.
-Знаех си, че е възможно.
-Карл.
То потвърждава теорията за многобройните паралелни светове.
Спокойно. Концентрирай се. Искам да ми обясниш как се е случило това.
Обясни ми го по математически и физически път и ми покажи
последствията от пренасянето на предмет през пространството и времето.
-Просто се появиха на бюрото ви или бяха в нещо?
-Бяха в метално куфарче.
В момента анализират сплавта. Беше леко, но много здраво.
Добре, значи папката беше в куфарче. В папката се намираха документи и снимки.
-Имаше ли нещо друго?
-Ключовете, които бях изгубил.
Вчера сутринта ги взех с мен, а следобед вече ги нямаше.
-Преди или след като получихте куфарчето?
-След това.
Нещо друго?
Да. Куршум със засъхнала по него кръв. както и неизползван патрон,
-който е бил открит на местопрестъплението.
-Куршум ли?
О, да. Вие сте умрели в петък.
Не мисля, че това ще ти помогне, Карл.
Добре, значи.
Дал съм ти всичко. Успех.
Може би не можете да го промените? Може би това е вашата съдба?
Не вярвам в това.
-Вяра ли?
-Карл, само помисли колко неща
се случиха, откакто това куфарче се появи.
Първо, аз вече съм твой научен консултант.
Познавам един учен, който обича да казва на студентите си,
първо да тестват своите убеждения в лабораторията, за да успеят да ги защитят.
Е, Карл, сега смятам, че този учен е грешал.
Татко, виж.
Някой ти е изпратил цветя.
Имам среща с клиент. Трябва да вървя.
Можеш ли да го оставиш за по-късно? Трябва да говоря с теб за нещо много важно.
Джей Ти, кучи син такъв.
Здравейте, момичета.
Пусни телевизора. Баща ти го дават по новините.
-Защо?
-Защото е герой.
-Какво си направил, татко?
-Нищо особено. Просто спасил живота на една жена.
-Какво?
Ето ни в градчето Уедърби, което е известно
с прочутия си стар дъб, който вече не съществува.
-Манди, разбрахме, че си изгубила дома си?
Манди Мърфи. От нея са цветята!
Имам малко новини за теб. Става въпрос за онзи Бремър.
-Ето ги.
-Добре. Кой е той?
Цялата подземна дейност в южно Чикаго се ръководи от шепа хора.
-Значи той е един от тях.
-Не. Той ги контролира.
Много е потаен, с много връзки.
Клаудия, ти си от Чикаго. Попадала ли си на този тип?
Да. непрекъснато ходехме по купони. Аз, той и кмета.
Да бе, да.
Трябва да вървя. Ще закъснея. Ще ми обърнеш ли минутка внимание?
Да.
какво има?
Радвам се, че и двамата сме живи.
Кучето е най-добрия приятел на човека. Радвам се, че сте добре.
Довиждане, Джей Ти.
С какво си заслужил такава жена!
-Ало?
-Трябва да говоря с теб.
Клаудия, къде си?
Погледни през прозореца.
Какво?
-Защо стоиш там? Защо не влезеш?
-Не, искам да дойдеш тук, при мен.
Добре.
Джес, стой тук.
Клаудия?
Добре ли си?
Какво има?
Заради досието ли е?
Ако е заради него, бих искал да ти кажа, че в него няма нищо, но след всичко, което се случи...
Не. Не е заради досието.
-А заради какво?
-Джей Ти, просто ме изслушай, става ли?
Добре.
Аз познавам Рой Бремър.
Познаваш Рой Бремър...
Чакай, не разбирам. Как...
Клиент ли ти е? Или...
-Не, не ми е клиент.
-Какъв е тогава?
Да не би нещо да се е случило в Чикаго? Да не би пътищата ви да са се пресекли?
Да не си свидетелствала срещу него?
Клаудия?
Омъжих се за него.
И все още съм омъжена за него.
Съжалявам.
И как мислеше, че...
Без да ми кажеш...
Защо не ми каза?
През последните 2 години живях на 5 различни места.
3 пъти сменях самоличността си. И сега ще го направя отново.
Върнах се само, за да те предупредя.
Ами защо... Защо не се разведеш с него?
Рой приема частта "докато смъртта ни раздели" много буквално.
По дяволите.
-Джеси!
-Не обичам да ме държат в неведение!
-Искам да знам какво става!
-Не! Достатъчно!
Ето как стоят нещата. Ти си детето, аз съм родителят.
Аз ще реша какво да ти казвам и какво не. Точка.
Отивай горе да си пишеш домашните.
Никога не си бях позволявала...
да се сближа твърде много с някого...
Защото знаех, че рано или късно ще трябва да си отида.
С теб допуснах грешка.
Не можах да ти устоя.
Това беше...
най-доброто...
най-сладкото преживяване...
което някога съм имала.
Съсипах живота си, когато се омъжих за Рой.
А сега съсипах и твоя.
Съжалявам.
Просто не очаквах това, което се случи.
Не знаех какво търся в мъжете, докато не те срещнах.
Не знам, но...
Усещам, че съм събудила нещо в теб,
което отдавна е било заспало.
Недей, Клаудия.
Това е за теб.
-Вземи го.
-Какво правиш, по дяволите?
Джей Ти, Рой е не само могъщ и безмилостен.
-За какво говориш?
-Той е страшно ревнив.
-Трябва да го вземеш.
-Не.
Трябва. Ти си в опасност. Джеси е в опасност.
-Няма да държа пистолет в дома ми.
-Джей Ти, просто го вземи.
Вземи го, Джей Ти.
Клаудия.
Слушай.
Не си отивай.
-Винаги ли те открива?
-Да.
Но все още не ме е хващал.
Не си отивай.
Ела тук.
Току що каза, че винаги те е откривал.
Рано или късно ще трябва да се изправиш срещу него.
Защо да не го направим заедно?
Говоря сериозно.
Ела.
Хей.
превод: michelle@gyuvetch.bg