Godsend (2004) (GodSenD - CD2.sub) Свали субтитрите
Значи според теб кошмарите биха започнали на тази възраст така или иначе?
Или е възможно да са били предизвикани от ред други причини..
Училище,
стрес,
напрежение в къщи.
Пол е убеден, че клетките на Адам...
имат спомен за предишния му живот?
Разказват за един експеримент:
Плъх, научен да живее в лабиринт е убит и даден за храна втори плъх.
Когато вторият е сложен в същия лабиринт,
той го преминава за рекордно време,
доказвайки, че е имало памет кодирана в смлените от него клетки.
Наистина впечатляващо...
обаче е пълна безсмислица и градска легенда.
Значи не е възможно той да помни.
Не.
- Слава Богу!
Откровено... повече ме притеснява Пол и странните му теории.
Пол просто е в труден период точно сега.
Хубаво е.
Той никога не се приспособи към живота тук, както теб, нали?
Не.
Не мислиш да го напускаш, нали?
Джеси,
това не бива да се случва.
В това затънтено място е лесно да забравиш,
че си отговорен за последствията от стореното.
Но ако някой някога разбере,
може никога повече да не видиш Адам.
Знам.
Мога ли да ти имам доверие, че ще и Пол мисли по съшия начин?
Да.
Всичко наред ли е, току що получих съобщението.
Обадиха ми се в гимназията. Звънях ти, но не те намерих.
Бях навън.
Как е Адам?
- Той е добре, г-жо.
Не знам как точно да ви го кажа, но...
поведението му отблъсква другите деца
Най-лошото е, че той можеше сериозно да се нарани.
Да отидем при него.
На вино ли миришеш?
Бях на обяд.
- С кого?
Защо се дразниш толкова? Беше само обяд.
Просто трябваше да поговорим за Адам.
Боже, Пол!
Извинявай, къде отиваме?
Да получим второ становище.
Шегуваш ли се?
Изглеждам ли ти весел?
За "нощния тероризъм"...
Не сте съгласен, че става дума за това...?
Преглеждал съм доста деца на възраста на Адам.
Плашещо е за родителите, но децата го преодоляват.
А промените в поведението на Адам може да се дължат на преумора.
Той си мисли...
Вие не го познавате, но ... има нещо друго ...
Той не ме оставя на мира...
-Кой?
Закари.
- Закари?
Г-н Дънкан, кой е Закари?
Да не е негов съученик?
Не знам. Скъпи, кой е Закари?
Момчето, което живее в сънищата си.
Кажи ми, приятел, момчето ли ти каза, че се казва Закари?
Не точно, просто го знам.
И нигога не си виждал лицето му?
Не иска да ми го покаже,
но го познавам по якето.
Какво яке?
-Добре, знаеш...
Просто го остави да ми каже.
Червено с бели ръкави.
Къде отиваме? Къде отиваме?
Отиваме на юг, Адам.
Адам?
Закари?
- Закари?!
А ти къде си?
Къде отиваме?
Няма да направя това. Това е лудост.
Заради Ричард ли?
Виж, има нещо, което не ни казва знам го.
Той го изчаква, сприятелявайки се с нас.
Той се грижи за нас.
Закари! Закари, къде си?
Говори ми за Закари!
Той никога не е познавал никакъв Закари.
Какво се опитваш да ни кажеш, Адам?
Ти...
-Кажи го!
Достатъчно, Пол!
-Защо не иска да каже?
Спри!
Как очакваш да се пребориш с това, ако първо не го разбереш?
Не искам да го разбирам!
Тя е мъртва! Тате!
Пол, внимавай!
Добре ли си?
Всичко наред ли е?
Добре е.
Добре, сине, ето така.
Моля те, поспи.
Тате...
Аз умрял ли съм?
Не, разбира се!
Ще останеш с нас.
Приятни сънища.
О, Боже мой, това е...
Той си спомня.
Сънищата му са предишния му живот.
При децата се случва често.
Момче, което е убито?
Боже, възможно е.
Значи гените в клетката запазват
и възпроизвеждат спомените.
Той не си спомня.
- Нали видя?
Той не може да си спомня!
Скъпи събуди се! Пристигнахме пред училището.
Искам да нарисувате на тази картина всеки от семейството си в къщи.
Работете. Използайте повече цветове.
Напишете си собственото име отдолу.
С хубави и големи букви, искам да я закачим в класната стая.
Красиво е, продължавай да рисуваш.
Здравей, Пат!
Здравей, Джеси!
Отбих се за малко, пазарувах в съседния магазин.
Много хубаво.
Ричард Уелс се отби вчера, поговорихме
и си избра тези трите.
Това е страхотно!
Извини ме за момент.
Ало?
-Здравей.
Ричард, здравей.
Обаждам се само да разбера как е Адам.
Не много добре, всъщност.
Пак имаше кошмар снощи.
Този път, Пол се опита да поговори с него.
Чудя се, ако използваме възможността да говори
можем да постигнем напредък.
Не знам, Пол не дава.
Добре, бих искал да го доведете пак на преглед.
Не съм сигурна, дали Пол ще се съгласи.
Казах ти да го убедиш, докато не е станало късно.
Знам, че е така, но... ще поговоря с него?
Моля те, направи го.
До скоро, Ричард, чао.
Хайде, хайде да отидем!
Хайде страхливци!
Слабаци, хайде да ви видя какво можете!
От какво ви е страх, хайде!
Хайде, да си вървим, приятел!
Хайде елате! Вие можете! Да не сте бебета?
Искате при татко ли? Хайде!
Кой е там?
Ето ги.
Джеси?
Долу ли си?
Не ме ли чуваш?
Добре ли си?
Гладен ли си?
Здравей мамо, здравей тате!
Гладен ли си?
Да, моля?
Не, съжалявам, Таня, не е тук.
Таня, успокой се.
Почакай, веднага ще го попитам.
Адам,
Майката на Рой казава, че още не се е прибрал от училище.
Знаеш ли къде е?
-Не!
Чакай, чакай!
Какво прави на реката днес следобяд?
Просто си играхме.
С кого?
Не трябва да казвам.
Адам, ще ми отговориш ли?
Отивай си в стаята!
Веднага!
Съжалявам, Таня, и той не знае.
Да, късмет!
Каза, че Ричард спомена да се използва хипноза, за да разберем повече.
Обади му се!
Ще отидем утре.
Адам как се казва училището?
Можеш ли да ми кажеш името на училището?
Пайес...
Да не искаш да кажеш "Пайес"?
Сигурен ли си, че това не може да му навреди?
На всички ленти с хипноза, е записано само говор.
Прав ли съм, Пол?
Адам! Закари там ли е?
В училището?
Те всички са там!
Всички!
Сигурен ли си, че искаш да продължим?
Зак...
Кларк..
Зак.
Знаем, името му - Закари! Закари Кларк?
Кой е Закари Кларк?
Всички мислят, че аз съм той.
Така ли е? Ти ли си Закари?
Кой си ти?
Те мислят, че съм той.
Всички ме мислят за него!
Адам! Адам?
Ричард, направи нещо.
Това го наранява, уплашен е.
Адам събуди се!
Направи нещо.
Адам?
Адам, събуди се!
Адам!
Закари.
Скъпи?
Тате?
Добре си.
Защо го нарече Закари? Отговори ми!
Ричард?
Защото не отговаряше на истинското си име.
-Глупости!
Каква е истината? Ти ме прекара.
Не казвай на охраната, че е наред, когато те блъскам, защото ще им кажа защо те блъскам.
Пол, нервиран си...
Престани да се занимаваш с мен, а кажи какво по дяволите става с моя син!
Бих искал да ти помогна.
Адам се променя.
Ужасно ме плаши.
Като тумор е,
Разрушаващо е.
Все още му е трудно и с децата в училище.
Плаша се, Ричард.
Има нещо, което не ни казваш.
Виждал съм те да му говориш, когато е в едно от състоянията си,
но той те слуша, нали?
Не ме притискай, Ричард!
Адам е всичко, което ме интересува на този свят.
Ще направя този случай,
обществено достояние, разбираш ли?
Не се шегувам!
Кълна се в Бог, ще разкажа на целия проклет свят какво направи.
Какво направихме "ние", Пол.
Какво направихме ние!
Може би си прав.
Може би си спомня.
Този Закари Кларк и това училище...
Утре следобед ще отида до града и училището да проверя.
- Не!
Не, Пол, в никакъв случай! Ами ако Ричард разбере...
Няма да разбере.
Ще тръгна сутринта и цял следобяд няма да ме има. Почакай...
Не! Детето ми!
Пуснете ме... Не!
Пуснете ме!
Джеси, мога ли да говоря с теб? Веднага!
Казах ти.
Какво?
Ти първа каза, че това няма да ни се размине..
Работата е там, че са го видели,
да си играе край реката...
Не знам, вече не съм сигурен в нищо.
Няма значение какво е направил,
той си остава наш син.
И това те успокоява?
Какво искаш да кажеш?
Че не трябваше да го правим?
Лека нощ, скъпи.
Мама те обича.
Какво правиш тук?
Всичко е наред, мамо.
Извинете, тук няма нищо.
Сигурна ли сте, че това е единственото училище "Сейнт Пайес"?
То е единственото в града.
Както ви казах, от доста време е затворено.
Къде са регистрите за учениците, ако търся някого? Например Закари Кларк.
Ще отнеме време, ако е по име.
Мога да почакам.
Няколко седмици?
Здравейте.
- Да?
Извинявайте за притеснението, казвам се Пол Дънкан,
знам, че изглежда налудничаво, но търся Закари Кларк.
Говори ли ви нещо името? Малко момче.
Не, съжалявам.
А предишните собственици? Имали ли са дете?
Мелинда!
- Съжалявам.
Не, не сме заварили предишните собственици.
Съпругът ми и аз живеем тук от 6 години.
Намерихме сградата изоставена,
но той е архитект и я реставрира.
Значи е била необитаема.
За няколко години, да.
Но не знам нищо за предишните собственици.
Съжалявам.
Извинете за притеснението.
Извинете, бавачката..интервюирах няколко бавачки
повечето по телефона, но помня, че говорих с една,не мога да си спомня името й
която спомена, че е работила за семейството, което е живяло на този адрес.
Мисля, че е оставила информация за контакт.
Чудесно, благодаря.
Кора Уилямс?
Не ме познавате, но искам да поговорим.
За Закари Кларк.
Влезте.
Нямате съобщения.
Надявах се никога повече да не чуя това име.
Какво е направил?
Имаше няколко инцидента в училище.
Той нямаше никакви приятели, стоеше си сам в къщи.
Веднъж го бяха заключили сам в празна класна стая.
Когато един учител най-накрая го намерил, бил абсолютно вцепенен от ужас.
Но това се случи преди истинските проблеми да започнат.
Скоро децата се вразумиха
и сами го оставиха на мира,
и тогава стана пожара.
Пожарът в "Сейнт Пайес"?
Никога не разбраха как е започнал пожара.
Но аз знаех.
Когато Закари се прибра у дома аз го попитах за това
А той само се усмихна.
Адам?
Кълна се, че когато го погледнех в очите, не виждах нищо друго, освен зло.
Държах се на разстояние, страхувах се какво още може да направи.
Всички тези ужасни мисли минаваха през съзнанието ми
Този ден бяхме само двамата у дома.
Той се къпеше във ваната.
Изведнъж ми просветна какво трябва да направя.
Той дори не ме чу, когато влязох.
Опитах се да го убия, кълна се.
Кълна се, че опитах, но...
но просто... не можах.
Просто не можах.
Когато майка му се прибра у дома,
Закари не й каза и дума за това, което направих.
Тук ли си?
На следващия ден си бях у дома,
когато ме обзе ужасно предчувствие.
Веднага тръгнах към къщата.
На две пресечки от там вече чувах сирените.
После видях дима.
Втурнах се в къщата.
Пламъците ме заслепяваха.
Молех се да не е твърде късно.
Сигурен съм.
Оказа се,
че майка му вече е била мъртва.
Помня смразяващия студ този ден.
В тази голяма къща беше винаги студено.
Адам?
И тя слязла до мазето,
да провери нагревателя за топлата вода.
Има ли някой долу?
А той е бил там, долу
чакал я е.
Значи казвате, че Закари е убил майка си.
Използвал е чук, за да я удари по главата.
И когато е свършил,
е запалил пожара.
И се е качил горе,
да си завърши играта.
Там намериха тялото.
Къде е бил баща му?
В болницата, както винаги.
В болницата? Лекар ли е бил?
Детски лекар.
Само че на мен ми приличаше повече на учен.
Хайде, хайде!
Хайде!
По дяволите!
В къщи ли си? Джеси?
Вдигни телефна, моля те!
Слушай, трябва да говорим веднага! Спешно е.
Обади ми се веднага, щом получиш съобщението.
Обичам те.
Не трябваше да я отваряш.
Не трябваше да пипаш тази кутия.
Адам?
Това аз ли съм?
Трябва да ти обясня.
Адам?!
Закари.
Какво?!
Трябва да говоря с Ричард Уелс.
Съжалявм, но д-р Уелс днес е на погребение.
Къде е погребението?
Скъпи... не се плаши, всичко е наред.
Стой тук и бъди внимателен?
Какво беше това?
Скъпи.
-Мамо?
Адам, къде си?
Адам.
-Адам не може да дойде да играе, г-жо Дънкан.
Почакай!
Нека ти обясня.
Адам.
Не си могъл да го използваш, нали?
Закари.
Не си могъл да го използаш
Дори не ти е хрумнало да опиташ.
Напротив, хрумна ми.
Но пожарът е унищожил всичко, не е останала даже една клетка.
Можех да използвам клетките му имах достатъчно материал,
след това което се случи, но не можех...
А бях съвсем близо до пълно усъвършенстване на процедурата...
Аз... не можеш да си представиш какво мъчение е това...
Да притежаваш знанието и силата.. но да знаеш, че не можеш да направиш нищо...
Но си направил друго, Ричард...
Клетките на Адам са позволили да се запазят физическите белези...
а ти естествено си манипулирал гените,
характерът му, паметта му. Прав съм, нали?
С изключение на едно нещо.
Нямаше как да се предвидят резултатите.
Можех единствено да чакам и да се надявам да се е запазила някаква, макар и малка част от него
Да се е запазила?
Имаш ли представа какво направи със сина ми?
Със семейството ми!
Мислех, че точно ти от всички хора би ме разбрал, и двамата сме в еднаква ситуация...
Прсто исках да го върна.
Експериментираш с човешки живот!
Както и ти, както и жена ти.
Не, има голяма разлика между...
Така ли мислиш, Пол? Мислиш, че можеш да отвориш кутията на Пандора
и после просто да я затвориш?
Ние ти вярвахме, по дяволите!
Нямаше как да знаем какво става, и ти прекрачи всички граници.
Прекрачил съм какво? Границите на науката?
Назови ми поне едно велико откритие, заради което не са били прекрачени границите!
Кажи ми нещо - ако не е трябвало да го правя, Пол,
как така можах да го направя?
Ти си учен.
Но тук не става въпрос за наука!
Става въпрос за потъпкване на всякаква етика и пълно игнориране на това
кое е правилно и кое не.
Ами ти, Пол? По-етичн ли си от мен?
Не знам.
Може би, това е наказанието ми, че поисках нещо, което не можех да имам..
И ако наистина не ми е било писано да го имам, то нека бъде така.
Но повярвай ми, Ричард, ще направя всичко, което мога, за да защитя сина си
и да те накарам да платиш за това, което направи.
Пол..
-Не, не свършено е! Разбра ли?
Ще отидем в полицията и ще намерим място, където ще му помогнат.
Никъде няма да ходите.
- Върви по дяволите!
Беше само екперимент, провален експеримент.
Можем да го прекратим и да опитаме отново.
Да го прекратим?
Говориш за сина ми!
Нашият син!
Твой е, защото аз ти го дадох!
Стой далеч от него! Чу ли ме?
Стой далеч!
Имаш късмет, че изобщо можа да го имаш и за толкова време.
Беше никой, когато те открих!
Аз ти дадох дете, дом, работа.
Всичко, от което се нуждаеше ти го предоставих аз.
Запомни това!
Неблагодарно лайно такова!
Защо, защо, защо той не ме послуша?
Адам!
Има ли някой?
Адам, къде си?
О, Боже!
Пусни я, пусни брадвата!
Адам.
Да, тате?
Кой си ти?
Кой си в момента?
Аз съм твоят син.
Все още няма данни за изчезналия местен лекар.
6 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО.
Провинциален лекар в неизвестност...
Изглежда прекрасно.
Бихте ли качили това горе?
Хей! Харесва ли ти новата стая?
Още не е довършена.
Хей, детенце! Виж, знаем, че промяната е голяма.
Лекарите и терапията...
Никога не съм казвал, че ще ти хареса, нали?
Миличък, досега се справяш просто страхотно!
И съм сигурна, че новия град и новите приятели
ще ти се отразят още по-добре.
Знам.
Г-жо Дънкан!
- Идвам!
Хей...!
Имам три кашона долу с етикети ИГРАЧКИ.
Какво ще кажеш да ми помогнеш да ги разопаковаме?
Къде да сложа това?
О, внимавайте с това... трябва да се смъкне долу.
Сине, мислех, че...
Адам?
Боже!
Дойдох да те взема надолу.
Добре ли си?
Кажи ми, ако има нещо...
-Няма нищо, тате.
Добре съм.
Повярвай ми,
ще си живеем страхотно!
Това място ще бъде новото ни начало!
превод - Verannika & Hexina