The Princess And The Warrior (2000) (Der Krieger und die Kaiserin CD1.sub) Свали субтитрите

The Princess And The Warrior (2000) (Der Krieger und die Kaiserin CD1.sub)
Болница "Биркенхоф" - психиатрично отделение, за г-ца Сиси Шмит"
ПРИНЦЕСАТА И ВОЙНИКЪТ
- Добро утро.
- Добро утро.
Усещаш ли?
Настръхнали си.
Твой ред е!
Сиси! Тук си била.
Имам писмо за Ото.
За теб също.
За мен?
Ела тук.
Ела тук и седни.
Точно там, г-н Дър. Има стол.
Как сте, днес?
Г-н Дър?
Спахте ли?
Искате ли да се разходите?
- Искам да се махна от тук!
- По-късно, г-н Крамер.
- Ред е на г-н Дър.
- Първо, ЕКГ...
...за него. Добро ЕКГ, и това си е.
- Вие ли сте лекарят?
- Да, сър!
Пълен е с лайна!
Защо не излезеш на чист въздух?
Да се разходиш?
Със Сиси?
Не!
Аз ще отида.
Да, добре... аз също.
Какво правиш?
Спортувам!
Що за спорт е това?
Летене.
Но ти не летиш, нали?
Загрявам.
- А кога ще полетиш?
- Много скоро.
Армията?
Бил си войник?
Днес си на работа. Преоблечи се отзад.
13.60 марки на час. Започваш в два и половина.
Чакай малко!
Трябват ми документите!
Когато живеем...
живеем в името на Господ Когато умираме, умираме в негово име.
И в живота и в смъртта сме едно с Господ."
Сбогувайте се с г-жа Мариане Радке.
Пръст при пръстта.
Пепел при пепелта.
Прах при прахта.
Ей, Ример!
Какво ти става, по дяволите! Защо плачеше?
- Не мога да направя нищо.
- Какво трябваше да значи това?
- Просто е така.
- Нима?
Тогава се промени! Нямаме нужда от някой, който...
Е?
Не стана.
Беше добра работа. Искаше ми се да я задържиш.
Карай.
Скоро няма да се безпокоим толкова.
Ела.
Бях в поземлените регистри.
Това са планове от 1965.
Било е индустриален комплекс с много приземни нива.
Виж колко много слиза.
Погледни!
Виждаш ли?
Седя точно над него.
Точно тук е бюрото ми.
И какво?
Отиваме ли, или не?
Това е от Майке, нали?
- Какво?
- Писмото.
Не съм я чувала от години. Ще го отвориш ли?
Да, по-късно.
Дявол да го вземе!
Задници!
Вие, гъзолизци, винаги целувате собствения си задник!
Добре, чао!
Гъзолизци! Целунете ме отзад!
Да ви го начукам!
- Лека нощ.
- Сиси! Хайде.
- Не, твърде уморена съм.
- Хайде!
Не се срамувай.
- Спри.
- Сиси, ти си моето момиче.
Хайде, Сиси! Не се дръж така! Моля те, Сиси...
Хайде!
Добре.
Но бъди тих!
Всички спят.
Сиси, може ли да ме смениш утре?
- Разбира се.
- Благодаря.
- Тръгваш ли си сега?
- Да, изморена съм.
Ще дойда с теб.
- Нали ще довършите?
- Чудесно!
O, хайде!
Лека нощ.
Още не си го прочела? Какво търпение!
Лека нощ.
Скъпа Сиси,
"Пиша ти, защото се случи нещо."
"Майка ми почина."
"Не е толкова зле, тя бе стара и отдавна не се бяхме виждали."
"Но сега ми е оставила нещо. Нямам идея какво."
"Не мога да върна нещата просто ей така."
"Ти си единственият човек, на който мога да доверя."
"Трябва да отидеш до банката и да покажеш тези документи."
"Чувам океана навън,"
точно като при теб. Само че по-силно."
"Твоята черупка винаги ни е карала да се чувстваме така. Помниш ли?"
"И сега съм тук."
"Твоя, Mайке."
Скъпа Майке,
исках да отида в банката както ме помоли,
но...
тогава...
Луд ли си?
Първо не бях уплашена.
Нищо не чувствах.
Но тогава...
Внезапно...
...стана тихо.
Всъщност, винаги съм харесвала тишината.
Но не тази тишина.
Нещо липсваше.
Дъхът ми.
Помощ!
Бодо! Какво става?
По-късно!
Не правете нищо! Да изчакаме линейката!
Дъхът ми не се върна.
Но мъжът дойде.
Отначало иищо не каза.
Само гледаше.
Не можеш да дишаш?
Задръж.
Ще се върна.
Задникът ме сърби.
Мислех, че никога няма да мога да се почеша.
Ако той не се върне...
Ще се върна.
Какво, ако той не се върне?
Ще се върна.
Какво ако той не...
Никога не се връщат. Същата стара история.
Отиват на война и не се връщат...
Отиват на демонстрация и не се връщат...
Отиват на курорт и не се връщат.
Проклета игра!
Но сега с мен!
И сега с теб!
Той се върна.
Слушай...
Ще взема това и ще направя разрез тук,
за да можеш да дишаш.
Нали?
Ето...
Дишай!
Хайде, дишай!
Продължавай!
Tака е добре.
Исках да мога да кажа на мъжа...
че мирише вкусно.
Явно бе смукал ментово бонбонче преди това.
И сега пареше на дробовете ми.
И после заплака.
Но не мисля, че наистина бе тъжен.
Почувствах, че ако човек не е сам,
ще е способен да намери щастие някъде на този свят...
Ако наблизо има някой, който да го харесва.
И после... този тунел.
Сега ще интубираме.
Ще броя до три... 1,2,3!
Внимателно! Пациентът си отива!
Три банки - нулева отрицателна! Бързо!
- Станало ли е нещо?
- Кога ще обядваме?
- След пет минуги.
- Добре.
Е?
Бях полезен днес. Спасих нечий живот.
Така ли? Как?
Инцидент.
Чух нещо друго.
Шмат се обади.
Разбира се.
Трябваше да мина напряко през магазина му... напика ли се?
Как мога да знам! Трябва да забравиш тази газ-станция.
- Вече имам всички планове.
- Какви планове?
За тази дупка тук.
Бодо, от тук влязохме.
Ще влезем през шахтата... 10-20 ярда напред и сме вътре.
- И после?
- Ще избягаме.
- В Сидни?
- Предложения?
Сидни е на другата страна.
Точно през средата.
Изписаха ме след 53 дни.
Докторът каза, че това е чудо.
Но мъжът го нямаше.
Всичко наред ли е?
Тя идва!
Тя идва!
Тя идва! Идва!
Елате, г-н Страк.
Г-н Руменхолер, не можете ли да изчакате Сиси?
Г-жа Молке, какво правите?
Не мога да чакам цял ден!
Всичко е ясно и сбогом...
Сиси!
Здравейте!
Здрасти!
Здравей.
Mоето момиче.
Мислех, че си мъртва!
Някой ми спаси живота.
А тортата?
Сиси взима първото парче. Кое предпочиташ?
Няма значение.
Сиси, това наистина е... Да, много се радвам...
- Имам... имаме...
- Радвам се да бъда тук, Вернер.
Няма да умреш, нали?
Не, няма.
Не тук!
Tова е отрова!
Не е добро.
Всичко наред ли е, Сиси?
Съжалявам, първо трябва да отида до стаята си.
Какъв е проблемът? Добре ли си?
Да дойда ли с теб?
Съжалявам.
Mайке...
Не знам какво ми става.
Надявам се, не си се тревожила много за мен.
Първото нещо, което ще направя утре, е да отида в банката.
Иска ми се да спра да мисля за мъжа.
Бодо!
Опасяваш се.
Да.
Върнах се, всички са тук,
но ме е страх, че нищо няма да е същото.
Не, страх те е, че всичко ще си е както преди.
Трябва да го открия.
Ще ми помогнеш ли?
Бум!
И после?
Tам! Tам!
От тук дойде.
- Сигурно ли е?
- Tам!
Ела.
Извинете.
Да.
Бяхте ли на работа на 30-ти май?
Кой иска да знае?
Аз.
Ами той?
Какво?
И той ли иска да знае?
Да, и той.
Нямам идея, къде бях! Беше отдавна!
Довиждане.
Довиждане.
Трябва да си спомните за този ден.
Имаше инцидент при светофара.
Mоже би. Какво общо имаш?
- Случи се с мен.
- Нима?
Изглеждаш добре сега.
Да, докторът каза, че е станало чудо.
Много добре за теб...
Тогава един мъж дойде и спаси живота ми.
Имаше къса тъмна коса...
и носеше...
армейска блуза...
с пагони...
и тежки войнишки обувки.
Не го познавам.
Здравейте.
Това пристигна тази сутрин.
- Всичко?
- Всичко е тук.
Ри-мер.
- Добре, довиждане.
- Довиждане.
Тук!
Ример!
Този мъж тук.
Слушай! Вземи си идиота и се махайте!
- Ставате трън в задника!
- Какво?
- Махайте се!
- Но...
Той е на снимката. Ример.
- Трябва да го познавате!
- Не го знам.
Ти го удари - не си искал сляп идиот в магазина си.
Ще се обадя на полицията и той ще потвърди всичко.
Нямаш свидетели, каквото и да стане, никой няма да ти повярва.
Те ще му повярват.
Посегни с левия крак.
Не мърдай. Остави така.
Хей! Остави!
Хайде...
Помниш ли?
Какво?
Това нещо боли.
Съжалявам.
Тъжен ли си?
Какво искаш?
Да, какво искаш?
Да те видя отново.
А аз не.
Довиждане.
Вернер, ти наистина...
Е?
Какво?
Глас.
- Отгоре?
- От самия връх...
...този път.
Трябва ли да те закопчаем?
Бих го оценил.
Почти свърших.
Трябва да ме разкопчаете.
- Не!
- O, да!
Важно е.
Но защо?
Ще разбия тези зъби.
- Всички!
- Моите зъби?
Няма, Вернер, знаеш това.
Да... съжалявам. Благодаря ти.
Лека нощ, Вернер.
"Искаш ли... слънцето?"
- Здравей?
- Здравей!
Не може да продължава така.
Той не е тук.
Няма да си тръгна!
Наздраве.
Как се казваш?
Симон.
Валтер.
Сиси.
Къде е той?
Бодо? Ще си дойде скоро.
Приятели ли сте?
Братя.
Сигурен ли си? Не си приличате.
Не.
Твоят брат... какъв му е проблемът?
Не е твой тип.
Защо не?
Има си достатъчно проблеми. И ти си един от тях.
Защо?
Защото си жена.
Нещо против жените ли има?
Не.
Да, има.
Защо?
Не знам. Mоже би, защото неговата е умряла.
Съпругата му?
Виждам.
Защо е умряла?
Инцидент в газ-станцията. Но теб какво те засяга?
Нищо.
Бодо е бил в тоалетната, докато тя е пълнила резервоара.
И всичко е експлодирало.
Бодо излязъл. Всичко било изгоряло.
И жена му също.
Някак... той е още в тази газ-станция...
надявайки се да открие, че това не е истина.
Когато напусна, искаше всичко да е както преди.
Трябва да се махне.
Далеч.
Oт тази клоака.
В друга страна?
Защо го преследвате?
Какво става тук?
Посетител.
Ще си взема душ.
Какво искаш?
Заради теб имам проблем със съня.
Щом заспя, сънувам теб.
Това е лудост.
Дори не ме познаваш!
Не, но искам да разбера какво означава сънят ми...
с теб под онзи камион... или е просто съвпадение.
Искам да знам, дали животът ми ще се промени и ако ти си причината...
Я стига!
Довиждане!
Какво? Какво ти става, а?
Изчезвай!
Разкарай се, по дяволите!
Но защо?
Хей! Хайде! Достатъчно!
Махай се!
Изчезни!
Какво правиш? Какъв ти е проблемът?
Валтер?
Къде е Валтер?
Бодо, Бодо...
Бодо!