Terminator 2 - Judgment Day (1991) (Terminator 2 - Judgment Day CD3.sub) Свали субтитрите
се превърна в тъмна магистрала в нощта.
Бяхме в неизследвана територия...
създавайки Историята каквато бихме искали.
Карл, нали?
Приятели от провинцията. Мислех си че бих могъл...
да ги кача горе и да ги разведа наоколо.
Г-н Дайсън, знаете правилата относно посетители в лабораторията.
Нужно ми е писмено разрешение...
Настоявам.
Дори не си го помисляй.
Всичко е наред.
Нужни са два ключа, завъртени едновременно, за да се отвори сейфа.
Другият е в шкаф в камерата за сигурност.
Гибънс?
Гибънс! Хайде, човече!
Не можеш да оставиш всичко без охрана!
О, мамка му.
Картата ми би трябвало да го отвори.
- Какво е това?
- Проклятие.
Тихата аларма се е задействала.
Неутрализира всички кодове в цялата сграда.
Всички кодове и ключалки са блокирани.
Трябва да прекратим.
Ще продължим. Става ли?
Вие се заемете с лабораторията. Аз мога да отворя това.
- Мисля, че е онзи от магазина.
- Той е.
Той и жената.
Просто изпратете всички с които разполагате в района.
Имам личен код за достъп за лабораторията. Може още да работи.
Не става.
Нека да опитам с моя код.
Джон, залегни, ще има взрив!
Чакай! Не може да влизаш там. Огънят задейства противопожарната система.
Трябва да почакаме докато газът се разнесе.
Сложи си това.
Добре, да се хващаме за работа.
До всички единици в съседство и всички с възможност да отговорят...
протича 211, 2144 улица Крамър, сградата на КиберДайн.
Първия заподозрян е бяла жена...
идентифицирана с фамилия Конър, малко име Сара.
Избягала снощи от щатската болница Пескадеро.
Вторият заподозрян: бял мъж--
..всички дискове в моя кабинет-- след този до следващия ей там..
..всичко зад бюрото ми и всички процесори от мен ляво--
Ще ги гръмнем с CPR-то.
Мога ли...
Извинете.
Мога ли да заема това?
Работих много години над това нещо.
1-М-23 дай ми местоположението отново.
- 2111 Крамър.
Заподозрените са въоръжени и се считат за особено опасни.
Добре.
7-2-5-6.
Да!
Фасулска работа.
О, мамка му. Не е добре.
Как сме с времето?
Главния шнур е сложен.
Още един заряд, две минути.
- Как ще ги задействаме?
- С дистанционно.
Фасулска работа.
- Имаме си компания.
- Полицията?
- Колко са?
- Много.
Върви. Аз ще довърша тук.
Хайде.
Аз ще се погрижа за полицията.
Чакай! Ти се закле!
Вярвай ми.
Ти на прозореца!
Хвърли оръжията и постави ръце на главата!
Мама му стара!
Това е проклета картечница!
- Хайде!
- Мамка му!
Давай! Давай! Давай!
Огън!
Едновременно и наляво.
Едно, две, три, Давай.
Накрая за да завършим...
Пипнахме СкайНет за топките.
Хайде, да изчезваме.
Не стреляйте!
- Готови ли сте?
- Готови.
Време е тръгване.
Сега.
- Вземи това. Ще използват газ.
- Хайде.
Започвай с вратата. Майлс подай ми детонатор.
Мамо! Мамо!
Мамка му!
Оттам няма изход.
Залегни!
Оттук.
Не знам колко дълго още мога да задържа това.
Изтегляй се!
Всички навън!
Изтегляй се веднага! Давай! Давай! Давай!
Имаме си военна зона тук!
Затвори очи.
Стойте тук. Ще се върна.
Легни на пода! С лице надолу!
Веднага на пода!
Добре, стреляй!
Ето, дръж това.
Мама му стара!
Давай!
Мамка му!
Изчезвай.
Слушай.
Без значение какво става, стой под жилетките.
- Разбра ли?
- Да.
Добре.
Приближава хеликоптер!
Това е той.
Мамка му!
Стой долу!
Проклятие!
Добре ли си--
Хайде, Мамо, трябва да се измъкнем оттук.
Вземи пушката.
Ранен ли си?
Мама му стара.
Хайде, Мамо. Давай!
Имаме нужда от пикапа ти.
Бързо!
- Давай. Бързо.
- Влизай.
Давай!
Какво по дяволите...
- Кървя лошо.
- Натисни го.
Ето. Така ще стане.
Приближава се.
Настъпи го!
- Това е максималната скорост.
- Аз мога да бягам по-бързо от това!
Идва, отдясно.
Пази се! Пази се!
- Карай ти.
- Къде, по дяволите, отиваш?
Слез от магистралата.
Мамка му!
Дръж се!
Не спирай!
Давай направо!
Пази се!
Ще се разплескаме!
Всички да се евакуират!
Да се махаме! Да вървим! Хайде!
Аста ла виста, бейбе.
Нямаме много време.
Да вървим.
Трябва да се махаме оттук.
Хайде! Ставай!
Дай ми пушката.
Подпри се на мен, Мамо.
Бързо!
Хайде, мамо.
Ставай!
Насам. Хайде.
Чакай! Не. Не. Твърде е горещо.
Назад.
- Давай. Бягай.
- Не! Трябва да останем заедно.
Джон, трябва да вървиш сега.
- Джон!
- Тръгвай! Веднага!
Качвай се.
Тръгвай.
Ставай.
Хайде, Мамо. Държа те.
Хвани веригата. Хвани я.
Хвани я. Давай. Давай!
Мамо, хайде! Мамо!
Извикай Джон.
Знам че боли.
Извикай Джон.
Извикай Джон веднага.
Майната ти.
Джон, помощ!
Мамо.
Помогни ми.
Махни се от пътя, Джон.
Залегни!
Ставай. Хайде.
Мама му стара.
Искам почивка.
Мъртво ли е?
Терминиран.
Това ще се разтопи ли вътре?
Да. Хвърли го.
И чипа.
Свърши.
Има още един чип.
И също трябва да бъде унищожен.
Ето.
Не мога да се самоунищожа. Трябва да ме спуснеш в стоманата.
Съжалявам, Джон. Съжалявам.
Не, всичко ще е наред. Остани с нас.
- Няма нищо.
- Трябва да си отида.
Не, не го прави. Моля те, не го прави.
Трябва да си отида, Джон.
Не, чакай.
Не трябва да го правиш.
Съжалявам.
Не, не го прави! Не си отивай!
Всичко трябва да свърши тук.
Заповядвам ти да не отиваш!
Знам защо плачете.
Но това е нещо което никога не правя.
Сбогом.
Непознатото бъдеще идва към нас.
За първи път го поглеждам с надежда.
Защото щом машина може да научи стойността на човешкия живот...
може би и ние ще можем.