Secret Window (2004) (Secret Window.XviD.AC3.CD2.sub) Свали субтитрите
- Чакай, Морт, искам да те попитам нещо.
- Какво?
Този Шутър... И разказа... Всичко като миналия път ли е?
Съжалявам, не бих повдигнала въпроса, но веднъж вече се случи.
Виж... Това беше единствения път, когато съм правил, каквото и да било подобно и
платих на човека, както ти искаше. Никога преди или след това не се е случвало подобно нещо.
- Добре. Добре.
- Добре.
- Ейми...
- Какво?
Ти, аз и адвокатите са единствените хора, които знаят за това, нали?
Да.
Защото ти със сигурност не си споменавала нищо на Тед, нали?
Не.
- Каза ли нещо на Тед?
- Престани.
О, точно на време идвам, а?
Да.
Наистина съжалявам, че се наложи да пропуснеш това, знам колко обичаш моите неща.
- О, боже.
- С теб трябва да поговорим малко.
Връщаме се след десетина минути.
О, проблемче.
- Добре, писна ми от глупостите ти.
- Ти си идиот.
По добре ли се чувстваш?
Да.
Браковете приключват. Съжалявам. Но не аз поставих край на вашия.
Когато аз се появих, той вече беше разрушен.
Така ли? Сигурно ти се стори малко странно, че тя все още носеше халка.
О, стига. Извиних ти се преди месеци.
Знам, че не искаш да съм част от живота ти, Не би и предположил - и аз не искам ти да участваш
в моя, но докато не приключите с развода си, не можем да направим нищо по въпроса.
Но нека ти кажа нещо. Няма да ти позволя да разстроиш Ейми повече отколкото вече си успял да я разстроиш.
Така че защо най-после не приключим и не излезем от живота на другия?
Разбираме ли това, което се опитват да "ни" кажат?
От къде "сме", Теди?
Тенеси...
Морти.
Щях да кажа Мисисипи.
Не, далеч е. До място наречено Залива на Шутър.
Хайде, Карш.
500 долара на ден, а те няма, когато ми трябваш.
Какво...?
По дяволите.
- Да?
- Къде се губиш цял ден?
Бих те попитал същото.
Отпусни се. Всичко е наред. Преди час проверих.
Така ли? Вчера той се появи около час след като ти тръгна.
Така ли? Явно му е била натоварена нощ.
Разбрах за къщата в Ривърдейл.
Най- лошото е, че така и не успях да взема онова списание с разказа,
онзи, за който той казва, че съм откраднал,
а сега от него е останала купчина пепел.
Все още ли искаш да го направиш? Да се срещнете и да му покажеш списанието?
Да, по дяволите.
Имах ужасна година. Сега искам да уредя всичко.
Добре, защото вчера вечерта се обадих на агента ти.
Реших, че може да има копие от списанието..
Ще ти изпрати оригинала чрез UPS за един ден.
Утре можеш да го вземеш след три.
Да, затова те наех.
Има още нещо.
Срещнах се с Том Грийнлииф днес.
Човекът, който минал покрай вас с Шутър край езерото.
Особняк.
Първо каза, че минал край Лейк Драйв и ви видял.
Както ти каза.
Но после стана нервен и каза:
"Не, не, не беше така, не видях никого,
дори не бях на Лейк Драйв във вторник".
Да, Том е стар човек. Може би е забравил.
Не ставай глупав.
Бил е изплашен до смърт. Някой го е сплашил.
Стига, защо...
би се интересувал Шутър дали Том Грийнлииф знае, че той е тук?
- Зависи.
- От какво?
От това, какво иска да ти направи.
Промених мнението си Морт, не мисля, че Шутър е просто поредната откачалка.
Трябва да обмислим вероятността да е бил нает да върши това.
Някой наема здравеняк да те сплаши...
...до смърт.
но наема грешния човек.
Нещата излизат от контрол.
Стигат по- далеч от предвиденото.
Мъртви кучета,
изгорени къщи...
Сега не може да го спре.
- Тед.
- Кой?
Тед, Тед на Ейми.
Тед, заради когото Ейми ме заряза.
Може би затова този се нарича Шутър.
Тед иска да знам, че го е изпратил той.
- Защо? Какво иска?
- Не знам.
- Ядосал ли си го?
- Възможно е...
- Добре, ето какво-
Имаш ли доказателство, че Шутър е бил при теб?
Освен ръкописите му.
Натъртвания. Имам натъртвания по ръцете, където ме стисна.
Добре.
Утре двамата ще посетим Грийнлииф.
Добре.
Донеси ръкописа и натъртванията си.
Ще притисна човека здраво, за да не може да ме излъже.
Ако каже на полицията, че е бил заплашван имаме коз.
В магазина на закуска?
Точно в девет.
Ще се видим там.
И си донеси пистолета.
Краят е добър.
По дяволите.
О, по дяволите!
Pall Mall.
Гадно копеле.
Съжалявам.
Кен?
Том?
Искате ли кутия?
Не пуша.
Идвал ли е един човек да ме търси към девет часа?
- Не.
- Едър тип, на лицето му е изписано "ченге".
Не, не. Не ми звучи познато.
Успах се.
Вероятно и той също. Защото не е идвал.
Да...
Какво правиш тук?
Тъкмо идвах към вас.
Къде е приятелчето ти?
- Сам съм.
- Разбира се.
Знам какво правиш.
Виж, Морт...
Много от случващото се сега е по моя вина.
По- голямата част, ако трябва да сме точни.
Какво искаш?
Искам да излезеш от живота ни.
Подпиши документите, Морт.
Документите по развода ми? Кажи й да ги изпрати на адвоката ми.
Да, тя вече го направи и той каза, че не отговаряш на обажданията му от седмици...
- Ето за какво е всичко - да подпиша документите...
- Успокой се.
- Пари, само за пари е.
- Не, не е за пари.
Става дума за това да довършиш започнатото,
защото се страхувам, че ако не го довършим никой не знае какво може да стане.
Мисля, че знаеш за какво говоря.
Е, Теди, мисля, че знам. Тук е проблема.
Цялата тази работа със заплахите смърди.
Знаеш ли, изкушавам се да си говорим спокойно.
Погребах кучето си, господине.
Всичко това вече излезе от контрола ти, и двамата го знаем.
Ти започна всичко това, аз ще го довърша.
И ми направи услуга. Иди и кажи това на гадното си приятелче.
Боже!
Кофти, Тед!
- Да?
- Ела, където се срещнахме миналия път,
мини малко по- навътре по пътя.
- Защо?
- Там ще се срещнем.
Ако се обадиш на някого междувременно, го правиш на своя отговорност.
Том?
Грийнлииф?
Два и петнадесет.
Беше в безсъзнание три часа.
Кракът ти е изтръпнал, лежа върху проклетника.
Щях да те преместя, но не исках да те будя.
Изморих се да чакам.
Замислих се дали да не ти оставя бележка,
но ти твърде лесно се плашиш.
Не бих се отдалечавал много на твое място.
Свързах те с тези мъже по повече начини отколкото можеш да си представиш.
Ненормалник, отивам в полицията.
И чия отверка мислиш, че е в главата на приятеля ти?
Ако ги оставиш тук и аз изчезна,
ще украсиш таблоидите
и ще те заключат.
Какво искаш от мен?
Вече ти казах, господин Рейни.
Искам да оправиш разказа ми, този, който ми открадна.
Готов ли си да си признаеш вече?
Не съм откраднал разказа ти.
О, предполагам, че би отишъл и в затвора за убийство,
но няма да си признаеш.
Имам списанието, ненормалнико.
Имам списанието!
Проклетото списание е при мен!
Сега у теб ли е твоето списание?
Не,
щях да го взема в три часа.
Такова списание не може да съществува.
Не и с разказа в него. Разказът е мой.
Какво искаш? Да ме убиеш ли? Давай, просто ме убий.
Не, господине.
Тези другите щяха да ни пречат на работата.
Не можех да го позволя.
Донеси ми разказа,.
ако съществува.
В къщата ти след два часа.
Първо трябва да се отървеш от две тежести. Щях да се заема на твое място.
Между другото,
ако говориш с този шериф отново
или, ако не се появиш в четири...
ще те изгоря жив като захарна тръстика
на полето заедно с всекиго в това поле.
А когато ти покажа списанието
с моето име и моят разказ...
- какво ще стане?
- Ще се предам.
Но бих се погрижил за себе си преди да стигна до процес, господин Рейни,
защото, ако се случи така,
предполагам, че наистина съм луд.
А един такъв луд човек няма
право или извинение да живее.
Шапката ми е у теб,
искам си я.
- Ало.
- Морт.
Да, здравей.
Много се притеснявам за теб. Добре ли си?
- Добре съм, Ейми.
- Сигурен ли си?
Когато те видях вчера, изглеждаше толкова напрегнат...
- Какво?
- Мислиш ли...
Мислиш ли, че нещата щяха да бъдат различни, ако не бяхме загубили бебето?
Боже господи, Ейми, не знам...
Трябва да тръгвам, имам уговорка.
Какво има, Ейми?
Дишай, дишай.
Поеми въздух.
Къде си? У Тед ли?
Да.
Какво чувстваш към Тед напоследък?
Не знам.
Предполагам, че го обичам.
- О, много хубаво.
- Не съм излизала с други мъже.
Винаги съм искала да ти кажа, не съм била с други мъже по това време.
Само с Тед и то през последните месеци, когато между нас вече всичко беше приключило.
Е, ако всичко е било приключило, докато още бяхме заедно, можеше да го споменеш.
Защото е нещо ново за мен.
Защото вече не беше при мен.
През цялото време те нямаше.
Работех вкъщи, Ейми.
Нямам това предвид.
Дори, когато беше с мен те нямаше в мислите ти не беше с мен.
Когато погледнех в очите ти, не виждах да ме гледаш.
Наистина, през последните две години...
Знаеш ли? Права си. Напълно си права. Всичко е по моя вина.
Не, това са глупости.
Тед иска да дойдем при теб, а аз все отлагам.
Никога няма да забравя изражението ти тогава.
Get out! Get out!
- Трябва да тръгвам.
- Почакай, не може ли просто...
Не! Трябва да тръгвам.
- Ще ми се обадиш ли, ако имаш нужда?
- - Съмнявам се.
- Може ли да дойда?
- Защо по дяволите ще идваш, Ейми?
Все още не си подписал документите, Морт.
Знам, че не ти се занимава с това и на мен не ми се занимава, но, хайде,
всичко е уговорено, съгласни сме за всяка една точка.
Не разбирам защо не подписваш. Не искаш ли това просто да приключи?
Невероятно.
Притеснявала си се за мен, повярвах ти.
- Какъв идиот.
- - Аз се притеснявам.
Звучиш, както преди шест месеца и мисля, че аз съм виновна.
Аз съм виновна и ми се иска да можех да върна времето, но не мога.
Тогава не трябваше да го чукаш!
Няма да ходиш там?
Няма вечно да се занимаваме с това.
Веднъж да подпише документите и повече никога няма да водим тези ужасни разговори.
Идвам с теб.
Просто... Наистина мисля, че трябва да отида сама, Тед.
Какъв е смисъла?
Само като те види и се вбесява.
Бях женена за него десет години. Знам как да говоря с него.
Искам това да приключи.
Извини ме..
Ще се върна около седем.
Хей, господин Рейни...
- Бих искал...
- Да, да...
Господин Рейни.
Господин Рейни, добре ли сте?
Съжалявам, просто за секунда гърлото ми пресъхна.
- Много сте блед.
- Да, благодаря ви.
Дали... пристигна UPS за мен?
- Само едно.
- Моля?
Само това.
- Благодаря.
- Моля.
Нали знаете, шефовете биха ме убили заради това. Правя изключение за вас.
Знам и оценявам това, което правите.
Няма да им кажете, нали?
- В никакъв случай.
- Добре.
Защото видях какво направихте.
- Моля?
- Казах биха ме убили, ако им кажете.
Трябва да се приберете и да поспите, господин Рейни.
Наистина не изглеждате добре.
Да... Добра идея.
Сладък е.
- Имаш ли минутка?
- Ами, не... В момента не...
Но ще ви се обадя по- късно.
Добре.
Ще ви звънна по телефона.
Добре.
1995.
Съдържание.
Страница 83.
81,
82...
99...
99?
Изрязал си го,
кучи син.
Изрязал си го...
...от списанието.
Един момент. Как го е направил?
Не знам.
Но го е направил.
Помисли.
Как?
Не знам.
Защо я сложи?
Не знам.
Може би той го искаше.
Защо ще иска да си слагам шапката му?
Може би иска да...
Може би иска какво?
Да се объркаш.
Аз вече съм объркан, приятелче. Много объркан.
Така че не ми говори на мен за объркване.
Wait a minute. Back up just a sec. Я почакай малко.
Ами това?
Ами кое? Ами, Залива на Шутър
и другата дузина подробности, които реши да пренебрегнеш.
Знаеш ли какво? Ти си луд. Няма да ти слушам глупостите.
Всичко това съвпадения ли са?
Имам натъртвания от него, нали?
- Нали?
- Така ли?
Ами...
Няма смисъл.
Искаш ли да чуеш нещо смислено? Обади се на полицията.
Обади им се им кажи да те заключат
преди да си навредил на още някого.
Ще взема нож и ще те изрежа от себе си.
Преди да си убил някого другиго...
Никого не съм убивал.
- Имаше пистолет.
- Не беше зареден.
- Така ли?
- Не.
Почти ги уби... Искаше ти се.
Пистолетът не беше зареден.
- Все още ти се иска...
- Млъквай!
Чуй ме, защото това е, което се случи.
- Така стана...
- Млъквай!
Няма Джон Шутър.
Никога не е имало. Ти си го измисли.
Вслушай се в мен, не в него. Преди да е станало твърде късно.
Остави ме сам!
Ти си сам.
Това не се случва.
Всичко правиш грешно.
Нямаш и представа защо.
От 30 години насам.
Сестрата научи за счупения прозорец.
Тогава училището трябваше да бъде отписано от състезанието (съревнованието). .
Сестрата научи за счупения прозорец.
После тя стана от масата и не сме си продумали през останалата част от вечерта.
Тод Дауни я смяташе за жена, която би откраднала любовта ти...
- Какво общо има Тод с това?
- Всичко.
Започвам да вярвам, че Тод беше прав.
Всичко, което правиш е погрешно.
Какво ми става?
Мисля, че знаеш. Мисля, че имаш много ясна представа.
Ти не съществуваш.
Аз? Аз съществувам, господин Рейни.
Съществувам, защото ти ме измисли.
- Виж това.
- Ти ме измисли.
Аз съм фермер от Мисисипи.
Даде ми име.
Подучи ме точно какво да направя.
Аз направих всичко това, за да не ти се налага ти да го правиш.
Ето там, Том, точно там стояхме.
Да, знам Морт, видях те.
Но не исках да го казвам пред него. Беше сам.
Знам, Том, само спри за малко. Искам да ви покажа нещо.
Не ти стискаше да го направиш сам, но знаеше, че аз ще го свърша вместо теб.
Свършихме ли?
Разчистихме ли наоколо?
Каква беше истинската причина да се появя?
- Да поправиш разказа.
- Точно така.
Да оправиш края.
Трябва да оправя края.
И как точно очакваш да го направим?
Морт?
Морт?
Там ли си? Видях колата ти отвън.
Ехо?
Морт?
Чико?
Това обяснява много.
Какво по дяволите?
Здравей.
Боже мой...
Откъде взе тази вехтория, от тавана?
Моя е.
Никога не е била на друг.
Морт, какво има?
Сбъркала сте номера, госпожо.
Тук няма Морт.
Морт е мъртъв.
Много му се събра,
накрая сам не можеше да се понася.
Аз не съм му посягал, госпожо,
кълна се, той си отиде като страхливец.
- Защо говориш така, Морт?
- Аз просто така си говоря.
Плашиш ме.
Няма значение. Няма да те е страх дълго.
Господи!
Помощ!
Почти свърших с теб.
Толкова съжалявам, госпожо.
Но което си е правилно, правилно си е, и честното си е честно,
и нещо трябва да се направи.
Между другото, искам да знаете, че и частица от това не е моя идея,
господин Рейни измисли всичко сам.
Ти си Морт Рейни.
Имам местенце за теб
Ти си Морт Рейни.
Всичко е готово.
Ти си Морт Рейни.
Морт...
Ейми?
- Ейми?
- Тед.
- Ейми?
- Тед!
Не
"Знам, че мога да го направя- каза си Тод Дауни
и си взе още една царевица.
Знам, че с времето...
...смъртта й ще стане загадка......
...дори и за мен."
Здравейте.
Здрасти.
Аз малко закъснявам...
Здрасти.
Здрасти.
- Брекети.
- Да.
Трябваше да поизгладя някои неща.
Знаеш ли, чудех се дали... някой път би могла...
Не ми трябва торбичка.
Господин Рейни?
Входната ви врата е отворена, влизам.
Господин Рейни?
- Морт Рейни.
- Здрасти, Дейв.
Не те чух. Качи се.
Използвам почивката, за да хапна.
Зает съм.
Да...
Виж, и двамата знаем какво направи.
Може ви точно в момента нямам достатъчно доказателства, за да те заключа, но в крайна сметка...
ще открием труповете.
Ще те свържем с тях...
И ще те приберем на топло.
Междувременно бих оценил жеста, ако не идваш в града.
Хората се чувстват зле.
Можеш да пазаруваш в Ню Лондон.
Чу ли какво ти казах?
Разбира се. Няма проблеми.
Знаеш ли...
единственото важно нещо е... краят.
Това е най- важната част от разказа- краят.
И този...
...is very good.
е много добър.
"Знам, че мога да го направя- каза си Тод Дауни
и си взе още една царевица.
Знам, че с времето...
всяка частица от нея ще изчезне
и смъртта и ще стане загадка
дори и за мен."