Fahrenheit 9/11 (2004) (Fahrenheit 9.11 (2004) DVDRip PROPER.XviD.AC3-iTSAN.CD2.Bg.srt) Свали субтитрите
Няма от какво да се срамувате! Всичко е напълно прозрачно. Няма нищо относно...
"Действия на Американските патриоти", от които да се срамувам по какъвто и да е начин.
Имам безплатен номер. Обадете ми се.
Аз съм човека, на когото се обаждате.
Ако е имало насилие или злоупотреба, ако искате да изпратите поща на детето си
- искам да я видя.
Това е, което правя. Нает съм от хората на САЩ да осигурявам контрол - осигурявам контрол.
Тред Лат каза, в деня, в който Бил беше представен: Може би сега ще можем да направим нещата, които сме искали да направим от 10 години насам.
Бих искал, аз винаги, нали знаете, ръководенето на стадо би било много по-лесно. Няма съмнение в това.
Искам да кажа, те винаги държаха на рафта, някъде около тях, идеите и нещата, които искаха да направят.
И те получиха 9/11 и си казаха:
- Това е нашият шанс. Да го използваме!
Имаше предположения на част от администрацията,
че би трябвало да има капитулация в името на нашите права.
Няколко определения се оказаха доста проблематични.
Преди всичко определението: "Терорист" и...
Излизаше доста скъпо и можеше да включва хора, които...
И мен!
Никой не го прочете!
И тук е целият смисъл. Те чакаха до среднощ, пускаха го посред нощ, печатаха го посред нощ.
И когато на следващата сутрин ние идвахме, номерът си минаваше без проблем!
Как Конгресът одобри "Действия на Американските патриоти" без дори да прочете за какво става въпрос?
Поставете се на мое място.
Ние не преглеждаме ПОВЕЧЕТО от сметките.
Знаете ли какво би означавало да преглеждаме всяка сметка минала през нас?
Е, добрата страна беше, че това забавяше законодателния процес.
Не можех да повярвам, че нито един Конгресмен не беше прочел за "Действия на Американските патриоти" преди да гласува за него.
Така че, реших да извърша едно патриотичното дело.
За мен това беше - да им го прочета...
Членове на Конгреса. Говори Майкъл Мур. Бих желал да ви прочета "Действия на Американските патриоти"
Глава Първа... Глава Втора...
Моята работа е да защитя родината си. И точно това ще направя.
Но аз съм тук, за да взема поръчката.
Не се притеснявайте да си поръчате каквото искате. Точно зад Вас... - Аз бих си поръчал малко "свободи"
Всички знаехме, че не може да се защитава родината на "празен корем"...
И за да остане защитена поръчката, всеки трябваше да даде своята жертва.
Особено малкият Патрик Хамилтън.
Сигурен съм, че всеки от нас си има своята история с безопасността на летищата.
Но тази е любимата ми.
Терористичната заплаха представляваше млякото от гърдите на майка му.
Помислих, че ако просто сложа малко на устата си това би било достатъчно, защото очевидно го опитвам и...
тя ме погледна и почувствах, че ще каже: Трябва да проверим това. Тя каза: - Не, трябва да изпиете още.
Имах общо четири бутилки и трябваше да изпия още две бутилки от кърмата, защото само опитването с уста не беше достатъчно.
Силите за Национална Сигурност правеха всичко възможно кърмата да се държи далеч от нашите самолетите.
Също така правеха всичко възможно, за да е сигурно, че никой не може да запали бомба на борда.
...мога да взема в самолета?
- Всъщност можете... Опа, един кибрит в повече... Позволени са 4 кибрита и 2 запалки.
Имаме опита от Ричард Рийд, "Обувния Бомбаджия", който можеше да взриви самолет с внесена в обувка бомба и запалка според ФБР.
Защо Агенцията по безопасността на транспорта позволява да си внесете в самолета 4 кибрита и 2 газови запалки в джоба?
Предполагам, че някой е приложил натиск казвайки:
- Знаете, че хората искат да си запалят след приземяването! Не им отнемайте запалките!
Да видим дали съм разбрал правилно.
Старият човек от фитнеса - ЛОШ!
Миролюбецът от Фрисно - ЛОШ!
Кърмата - МНОГО ЛОША!
Но кибрити и запалки в самолетите - ОК, няма проблеми!
За нашата безопасност ли беше всичко това?
Или ставаше нещо друго?
Тук Тихият океан среща бреговете на Орегон.
Повече от 100 мили прекрасна крайбрежна ивица.
И... благодарение на бюджетната кесия...
Количеството на охраняващата щатска полиция...?
Един!
Почасово работно време.
Запознайте се с моторизирания патрул Брокс.
Може би имам шанса да обикалям по магистралата един или два пъти в седмицата по време на смяната ми.
Аз просто... Нали знаете... Обикалям и се оглеждам.
Имам предвид, доколкото знам някой може... Много неща може да направят.
Всичко може да стане неочаквано и това ме кара да се чувствам много зле.
Обратно в офиса на Щатския патрул, благодарение на бюджетните съкращения
патрул Кейниън трябва да дойде в свободния си ден, за да свърши канцеларската работа.
Повечето време и особено през лятото хората идват и виждат това - затворената врата, четат бележките за затварянето на офиса,
които обясняват, че са извършени съкращения и офиса не е отворен за административна работа.
Табелата тук долу обяснява, че офисът е затворен.
И че хората могат да използват телефонната кабина, за да се свържат с диспечера.
Честно казано, този телефон е просто един боклук. Не работи много добре, така че...
Повечето пъти те вдигат телефона и остреща им се обажда записан диспечер, и...
...те нищо не чуват и...
Във вторник тук няма да има патрул. В сряда няма да има... В четвъртък няма...
Получавате обаждания за нападения, обаждания за подозрителни превозни средства или някой изглежда подозрително...
И просто не знам кой ще отговори на това, когато просто няма време да го направи.
Веднъж попитах:
- Колко от нас в щата Орегон са на служба довечера?
Имахме осем патрула. На служба. За целия щат Орегон. Работещи.
Мисля, че Орегон е един пример, как националната безопасност не е тази безопасност, на която хората биха искали да разчитат.
Никой не ми е изпратил упътване за това, как се хващат терористи.
Ако имах такова упътване, щях да го прочета. Но нямам. Така че...
Разбира се администрацията на Буш не раздаде упътване как да се справим с терористичните заплахи, защото
терористичните заплахи не бяха всичко, за което става въпрос.
Те просто искаха достатъчно да се страхуваме, за да могат да се промъкнат, какъвто всъщност беше истинския план.
Скъпи съотечественици,
в този момент Американските и коалиционни сили започват начална фаза на военни операции
за обезоръжаването на Ирак, за освобождаването на народа му и за спасението на света от една голяма опасност.
По моя заповед коалиционните сили започнаха удари по подбрани цели с военно значение,
за да се намалят възможностите на Садам Хюсеин да води война.
На 19 март 2003, Джордж У. Буш
и армията на Съединените Щати
нападнаха суверенен Ирак.
Държава, която никога не е нападала Съединените Щати.
Държава, която никога не е заплашвала
да нападне Съединените Щати.
Държава, която никога не е убила
дори един американски гражданин.
Какво е престъплението на това дете? Отиваше да се бие с войниците ли?
Страхливци! Излязох с тоягата навън и казах на войниците да ме застрелят.
Заклевам се в Корана!
Тези, които не се страхуват от смъртта не умират.
Намирам това, това е от моя съседка,
младо момиче, на двайсет години, част от тялото й.
Това е всичко.
Много невинни цивилни бяха убити.
Мисля, че причината за това е, че американската армия
нали разбирате, те навлизаха и знаеха,
че няма да е лесно,
затова реално стреляха по всичко,
което се движи.
Все повече неща се случват, започват боевете
и всички сме много надъхани, мотивирани, готови на всичко...
Това е най-голямата тръпка,
защото потегляш към бойното поле
и си пускаш някое готино парче за фон
и това те надъхва много.
Готов си да свършиш работата.
Можеш да свържеш CD-плейър
към вътрешната комуникационна система на танка,
към кутията Чарли,
така че като си сложиш шлема,
да го чуваш от него.
Това слушаме най-често.
На това се придвижваме и избиваме враговете.
Drowning Pool, "Нека падат телата"
много е подходяща за работата ни.
Избрахме "Покривът гори", защото
това символизира Багдат в пламъци,
а по това време искахме да го запалим, за да заловим Садам
и режима му.
Покривът, покривът гори...
Не ни трябва вода, нека копелето изгори...
Гори копеле... гори!
Картината е много по различна сега,
когато напредваме в града,
бой в градски условия, нали знаете.
Цивилни... цивилни навсякъде...
не знаеш точно къде е врага...
Това е много по-реално и истинско
от електронните игри.
Много хора си мислеха, че ще бъде така:
"Погледни през прицела и стреляй."
Не е така. Голяма част от престрелките са лице в лице,
особено когато прочистваме след някоя експлозия
и като виждаш всички тези хора
край пътя разкъсани.
Вонята е навсякъде
от всички тези мъртви хора, които гният...
Много по ужасно е, отколкото можеш да предположиш.
Често извикваме артилерията, удар с напалм или нещо подобно.
Понякога невинни жени и деца пострадват.
Срещнахме ги на пътя
и с тях имаше малки момиченца с откъснати носове,
мъже носеха убитите си жени и други подобни неща.
И това беше много трудно за преодоляване,
защото си мислиш:
"Стреляй! Какво по дяволите да правим сега?"
Възможностите ни да насочваме огъня и усилията,
които се полагат при избора на целите
е впечатляващ, както всеки може да види.
Усилията, които са вложени,
хуманността, която е вложена...
Те нямат съвест!
Нищо не знаят!
Изколиха ни! Разрушиха къщите ни!
Господ ще разруши техните къщи!
Господ е велик!
Господи, разруши техните къщи!
Победа за Ирак!
Имате предвид, че са убивали цивилни?
Да, цивилни! Това е къщата на чичовците ни!
Всички ние сме цивилни. Няма милиция тук.
Моля се Господ да отмъсти за нас!
Само на теб разчитам, Господи!
Имахме пет погребения, заради бомбардировките.
Ох, Господи!
Господ да ни опази от тях!
Къде си, Господи?
Честно казано, мисля че трябва просто да вярваме на президента
във всяко негово решение
и трябва да го поддържаме.
Нали разбирате?
И да вярваме в това, което се случва.
Вярвате ли на този президент?
Да, вярвам.
Бритни Спиърс не беше сама.
Мнозинството от американския народ
вярваше на президента.
А и защо да не му вярват?
Той прекара по-голямата част от миналата година,
давайки ни причини
защо трябва да се нападне Ирак.
Садам Хюсеин е положил огромни усилия,
похарчил е големи суми, и е поел сериозни рискове с цел да произведе
и поддържа оръжия за масово унищожаване.
Садам Хюсеин е решен,
да се добере до атомна бомба.
Ядрено оръжие.
Бункери за муниции с активни химикали.
Подвижни производствени съоръжения.
Знаем, че притежава химическо оръжие.
Има ги.
Хм, това е странно.
Защото, не така говореха хората на Буш,
когато той постъпи на власт.
Той не е развил потенциал за производство
по отношение на оръжията за масово унищожаване,
не е способен да използва конвенционални оръжия
срещу съседите си.
Можем да ограничаваме доставките му на оръжие.
Военните сили не са възстановени.
Садам Хюсеин подпомага и защитава терористи.
Включително членове на Ал-Кайда.
Наистина имаше връзка между Ирак и Ал-Кайда.
Садам
Ал-Кайда
Садам
Ал-Кайда
Садам
Ал-Кайда
Садам
Ал-Кайда
Само въпрос на време е
преди терористични държави, въоръжени
с оръжия за масово унищожение
да развият възможността
да насочват тези оръжия към американските градове.
Това, което ви съобщаваме са факти и изводи,
базирани на сериозно разузнаване.
Това е човек, който мрази Америка.
Това е човек, който мрази всичко, което представляваме.
Той е склонен към тероризъм.
Той, както и Ал-Кайда, не понася факта,
че ние обичаме свободата.
В крайна сметка, този човек
искаше да убие баща ми по едно време.
Те просто накараха хората да повярват,
че има реална опасност,
когато всъщност такава нямаше.
Всеки ден ни се казват неща, които впоследствие не се случват.
Това изглежда не притеснява хората.
Разбира се, демократите бяха тук,
за да се противопоставят на тези лъжи.
Аз ще гласувам да се даде на президента властта, която му е необходима.
Съединените Щати са подготвени да поведат
Коалицията на Желаещите и да свършат работата.
Когато казвам, че ще поведем Коалицията на Желаещите,
за да го разоръжим, ако той не се разоръжи сам, съм напълно сериозен.
Кой участва в тази Коалиция на Желаещите?
Ще разберете скоро кой е част от Коалицията на Желаещите!
Списък на Коалицията на Желаещите:
Република Палау.
Република Коста Рика.
Република Исландия.
Разбира се, никоя от тези страни няма армия,
а в тази връзка и оръжие.
Така, че явно ще трябва
ние да се погрижим за по-голямата част от нападението.
Но там са още и...
Румъния. Кралство Мароко.
Мароко не е официален член на Коалицията,
но според един доклад са предложили,
да изпратят 2,000 маймуни,
които да се използват за прочистване на пехотни мини.
Хората имат въображение.
Холандия.
И аз съм изключително горд да ги нарека наши съюзници.
Афганистан.
Афганистан?
Хм. О да, те имат армия.
Нашата армия!
Явно това е един от начините, да се създаде коалиция:
постоянно да се нападат страни.
Да, с нашата могъща коалиция вече сме готови.
Човек дори може да каже, че това е майката на всички коалиции.
За щастие ние имаме независими медии
в нашата страна, които ще ни кажат истината.
Обединението около президента, националния флаг,
и нашите войски вече започна.
И ние ще победим!
Трябва да сте сред войниците, за да усетите
прилива на адреналин, който те чувстват.
Искам само да ви кажа, че тюлените от Флота са супер.
Кадрите, които виждате
са абсолютно феноменални.
Когато моята страна е във война,
аз искам страната ми да спечели.
Иракската съпротива се стопява
пред лицето на американската мощ.
Това, което гледате в момента
е наистина историческо в сферата на телевизията и журналистиката.
Това е абсолютно наелектризиращо.
Трябваше, да ме захванат с колани
заедно с камерата в задната част на самолета.
Една невероятна, синхронизирана машина за убийства.
Определено има пристрастие в отразяването на войната
от американската преса като цяло.
Дали съм предубеден и пристрастен?
Можете да се обзаложите, че съм.
Но историята, която медиите не отразяваха,
беше личната история на всеки един войник,
убит в тази война.
Държавата не позволява камери и фотоапарати
да снимат ковчезите, пристигащи у дома.
Този вид истории са подтискащи,
особено когато се подготвяш
за купон на яхта.
Драги американци,
мащабните военни действия в Ирак приключиха.
В битката с Ирак,
Съединените Щати и нашите съюзници надделяхме.
Има някой хора, които считат, че ако ни нападнат
ние може да решим да се изтеглим предварително.
Тези хора не знаят, за какво говоря
в този случай.
Нека да довърша.
Има някои, които мислят, че ситуацията е такава,
че могат да ни нападнат там.
Моят отговор е - "Дайте да ви видим"
Съединените Щати планират просто да влязат
сякаш ще бъде много лесно,
но никога не е толкова лесно да покориш една страна, нали?
Подновената битка за контрола над Ирак бушува
за четвърти ден днес с улични сблъсъци
в почти всички части на страната.
Ирак може да се превърне, цитирам, в нов Виетнам.
Държавните ръководители виждат признаци,
че сунитските и шиитските екстремисти могат да обединят силите си.
Те не са щастливи, че са окупирани.
И аз нямаше да съм щастлив, ако бях окупиран.
Двама японски доброволци и един журналист са отвлечени
от група наричаща себе си Муджехидински Отряди.
Те заплашват да изгорят заложниците живи,
ако Япония не изтегли войските си от Ирак
до три дни.
Какво се случи?
Нападнаха конвоя ни.
Пентагона е принуден да задържи 24,000 войници
на бойното поле след края на службата им.
Знам, че броя на нашите военни е намалял.
Чувам да се говори за оставане.
Аз не съм очаквал да остана тук толкова дълго.
Не мисля, че някой е очаквал.
Нямам никаква идея защо сме още в Ирак.
Ако Доналд Ръмсфелд беше тук,
щях да му поискам оставката.
При положение, че войната не върви, както бе планирано
и военните се нуждаят от много нови войници,
откъде мислите, че ще се намерят новите наборници?
Военни експерти твърдят, че са необходими три пъти повече
от намиращите се сега там 120,000 войници,
за да се умиротвори и възстанови държавата.
Ще ги намерят навсякъде из Америка,
в местата разрушени от западащата икономика.
В местата, където единствената достъпна работа
е да се запишеш в армията.
Места като моят роден град Флинт, Мичигън.
Гледах телевизия един ден
и показваха някои от сградите,
които са ударени от бомби
или нещо подобно,
и докато гледах си мислех,
че има и места във Флинт, които изглеждат по този начин,
а ние не сме били във война.
Погледнете квартала, в който живея.
Повечето къщи са изоставени.
Не мисля, че това е правилно.
Искате да си говорим за тероризъм?
Елате тук.
Президент Буш,
елате тук.
Точно на това място.
Той знае за това място - аз му написах e-mail.
В края на януари 2004
нивото на безработица във Флинт беше 17%.
Но трябва да имате предвид,
че когато срока на помощите за безработица изтече
вече не се броите за безработен.
Бих казал,
че сме най-вероятно близо до 50%
безработни или хора на работа под квалификацията им.
Защото да работиш под квалификацията си е също толкова опасно...
Моето семейство е преминало през системата на осигуряването
още докато беше централизирана;
В средата на 80-те навлязоха
партньорските тренировъчни програми
в центъра за безработни и отидох на училище за секретарки.
Няколко години по-късно съм изпълнителен сътрудник
на президента на агенцията.
Интересно.
Майка ми винаги ме питаше:
"Защо винаги се занимаваш със загубеняци?
Защото загубеняците имат нужда от мен.
Тези, които нямат нищо
нямат за какво да се борят
и с такива хора съм се срещала през целия си живот.
Започнах да подготвям децата си и да им казвам,
че армията е добра възможност.
Не мога да си позволя да ви изпратя в колеж,
не мога да ви подпомогна, помощите също не са достатъчни,
затова като майка започнах да обяснявам на децата си
за възможностите, които военните предлагат...
Ще обиколят света,
ще видят интересни неща,
които аз като майка не мога да им покажа,
ще платят за образованието им,
за което майка им и баща им не могат да платят.
Армията е добър избор за децата във Флинт.
Армията е отлична възможност
за гражданите на Флинт.
Колко от вас имат приятел
или роднина в армията?
Някой, който в момента е в чужбина?
Има цяла армия от агитатори на флота,
които идват тук всяка седмица.
В столовата, набират ученици
в столовата.
Мисля да постъпя във военновъздушните сили.
Ще спра за една година, най-вероятно след гимназията
и после ще продължа с кариерата си.
Искам да съм техник по поддръжката на самолетите.
Срещнах се с един агитатор
и забелязах нещо.
Не знам какво точно, но просто
ми направи впечатление.
Изглеждаше сякаш ме наема на работа,
а не ме набира за армията.
Начинът, по който подходи към мен...
и към моя приятел...
Бяхме в магазина за книги и музика Borders.
Той просто дойде и ни даде визитката си.
Имаше специални визитки от армията.
Запознайте се със сержанта от флота Дейл Кортман
и със сержант Реймънд Флауър.
Това са двама от многото агитатори,
разпределени във Флинт, Мичигън.
Тези дни те имат много работа.
Виж го, вече бяга.
Да. Какво имаме тук?
Един малък гангстер. Да...
Най-вероятно отива в търговския център Кортленд.
Те решават да не ходят
до по-лъскавия търговски център в Дженеси Вали в предградията.
Там нямат голям успех в набирането на войници.
Вместо това решиха да посетят другия център.
Дай да минем по Мървин.
И след това ще продължим пеша...
...надолу...
...и после обратно...
Господа, знаете че гледаме вас, нали?
Мислили ли сте да се запишете във флотата?
Мислех да отида в колеж,
за да играя баскетбол или нещо подобно.
Ще го направите ли?
Мисля, че да, особено заради баскетбола.
Добре.
Можете да играете баскетбол и във Флота,
ще пътувате по света,
ще се включите в някой от отборите на Флота.
Дейвид Робинсън е служил в армията също.
Така ли?
Да. Определено можеш да го направиш и ти.
Точно в този момент, някой човек
иска да стане морски пехотинец,
но няма идея за това.
Къде работите?
Работя в KFC.
Наистина ли?
Можеш ли да ни уредиш с някоя промоция?
Да.
Тези просто чакат да бъдат обработени.
Не знам,
най-вероятно ще се опитам да направя музикална кариера или нещо подобно.
Кариера в музиката.
Можем да помогнем на музикалната ти кариера. Знаеш как е при морските пехотинци.
Сигурен съм, че знаеш кой е Шаги, нали? Да.
Знаеш ли нещо за него?
Знам, че е от Ямайка,
и...
А че е бивш морски пехотинец?
Знаеше ли това?
Хубаво е да свикнеш на дисциплина,
ако ще се занимаваш с музика,
особено дисциплина по отношение на парите.
Ако изкарваш много пари,
трябва да ги управляваш добре.
Така че, намини през офиса ни, ще седнем и ще поговорим...
ще ти покажем всичко, което знаем за морските пехотинци.
Разбрахме ли се?
Какво ще правиш по-късно следобеда?
Или утре?
Някъде около 10 часа в понеделник?
Да, така е добре.
Искаш ли да дойдем да те вземем?
Най-добре е да ги заговориш, когато са един или двама...
Ей, приятел.
Дами, готови ли сте да постъпите в армията?
Много е млад.
Тук имаме двама.
Там до червения бус.
Ти тръгни оттук, аз оттам, ще ги пресрещнем.
Ти си в девети клас?
Да, сър.
Изглеждаш по-голям от девети клас.
Добре. Ето ти визитката ми...
Мислил ли си да станеш морски пехотинец?
Да, мислил съм, но сега имам жена и дете.
Още по-добра причина да се запишеш.
Това, което искам е набързо
да получа малко информация от вас,
за да ви задраскам от списъка си и да знам,
че съм говорил с вас и не се интересувате.
Става ли?
Да.
Как се казваш?
Телефона ти.
Какъв е адреса ти?
Добави го към списъка.
Въпреки това,
човек може да изпита
колежанския живот и нещата, които младите правят
без да се подлага на риска да умре междувременно,
може да кажем смело.
Празниците създават повече напрежение
от например една обикновена вечер,
защото искаме да дадем на момчетата малко време да се отпуснат,
малко време за почивка.
Въпреки това, ние сме в бойна зона.
Войниците разбират този факт.
Предполагам, че всички са малко нервни.
Ние сме професионалисти, ще се погрижим за вас.
Обещавам.
Всяко домакинство тук има право да притежава оръжие.
Максимумът е един автомат Калашников.
Винаги очакваме целите ни да са въоръжени.
Тръгваме.
Не, не, не, къде отива тя?
Аз ще отида с нея.
Къде отива тя?
Ще му се обади ли?
Да.
Не, не, не, само ми кажете къде е той? В този момент.
Не по телефона...
В къщата ли е? В къщата ли е?
Госпожо!
В къщата ли е?
Тук е? В къщата е? Къде?
Качвайте се нагоре! Втория етаж, втория етаж!
Давай, давай, давай!
Внимавайте там, внимавайте!
Това е Сахиб? Това ли е Сахиб?
Сахиб.
Добре, стани.
Какво е направил? Той е още студент.
Дръпнете се!
Добре, успокойте се.
Това е човека! Изведете го!
Както казва старата поговорка
"Спечелете сърцата и умовете на хората"
Това е нашата работа. Ние трябва да внесем
идеите за демокрация и свобода в тази страна.
И да им покажем, че американците
не са тук, за да управляват Ирак.
Не се страхувай. Той няма да те нарани.
Какво прави той?
Защо не ни казвате? Господ да го пази, как е той?
Започвам да предавам улики,
този процес трае три часа.
Това ще е за тази вечер!
Това включва и Коледа.
Всички те обичаме, Дядо Коледа.
Честита Коледа, редник, честита Коледа!
Дядо Коледа дойде до Ирак специално за вас, момчета.
Ще се опитаме да опазим небето чисто за теб, Дядо Коледа.
Считате ли се за горда американка?
Абсолютно. Аз съм изключително горда американка.
Мисля, че съм по-горда от средностатистическия гражданин.
Когато вдигам знамето, не позволявам да се докосне до земята.
Защото знам колко живота са загубени и колко кръв е пролята,
за да мога аз да бъда тук и да имам това знаме.
Ясно, колко често издигате знамето?
Всеки ден, всеки ден.
Започнах, когато дъщеря ми беше в Пустинна буря.
Имам същото знаме и на предната врата...
със същите жълти ленти
и се моля и надявам, че детето ми ще се прибере вкъщи здраво
и че децата на всички ще се приберат здрави.
И тя се върна.
Имате ли и други членове на семейството, които са били в армията?
Които са били в армията?
Абсолютно. Чичовци, лели, братовчеди, братя, баща.
Имаме много силна военна история.
Много силна, семейството ми беше -
семейството ми е от тези, които се считат за гръбнака на Америка.
Семейства като моето, но не само то,
има стотици такива семейства,
милиони семейства,
на чиито гръб е основана нашата страна.
Известна съм като консервативен демократ.
Да, да.
Така ли се виждате в момента.
Да.
Това е велика страна.
Това е велика страна. Това е велика страна.
Кръстът, който избрах да нося,
ще забележите, че той е разнокултурен,
разноцветен кръст.
Това е, защото аз вярвам,
че божието паство е в много различни цветове.
И самото ми семейство е разнокултурно.
Имате дъщеря, която е в армията?
Да, в армията.
И първородния ви син е в армията?
Това е доста сериозен дар за страната,
от вашето семейство.
Точно така е.
Да имаш син в армията... сигурно сте много горда.
Знаете ли, той го направи.
Как реагирахте на протестите
срещу войната в Залива или Виетнам.
Винаги съм мразела протестиращите.
Това е като плесник за мен.
Сякаш те омърсяват сина ми.
И в душата ми гори желание да им кажа
вие не разбирате.
Те не са там, защото искат да са там.
Но тогава разбрах,
че те не протестират срещу мъжете
и жените които са там,
а протестират срещу концепцията на войната.
Аз знам, че съм войник и съм тук, за да си свърша работата.
Войник съм от известно време.
Когато започнеш да вършиш тази работа
и видиш нещата, които стават...
Определено има някакво разочарование.
Батальонният командир очаква,
че ще бъдем нападнати по някакъв начин...
преди да стигнем до...
Засега е сравнително спокойно, не се случва много,
но имайте предвид, че може и най-вероятно ще се случи.
Започват да се организират
по кварталите.
Децата се събират - всъщност,
не мога да кажа, че са деца... младежи около 17-18 години.
Започват да се събират и те ни мразят, просто...
не съм съвсем сигурен защо.
Неморалното поведение предизвиква неморално поведение.
Когато президентът извършва неморалния акт, да изпрати тези,
иначе добри деца на война, заради една лъжа,
това е, което се получава.
Хей, гъдел ли те е?
Али Баба още е надървен.
Защо пипаш патките на другите?
Пипна му патката!
Всички тези хора, които стрелят по нас, убиват ни, взривяват ни
правят всичко, което могат и не разбират,
че ние се опитваме да им помогнем,
а изглежда те не искат нашата помощ -
"Махайте се от тук",
но в минутата, в която нещо се обърка започват:
"O, защо не бяхте тук, защо не помогнахте"
Просто е... мразя тази страна.
Имаш чувството, че част от душата ти
се унищожава, когато отнемеш нечий живот.
И - и това е много вярно -
не може да убиеш някой, без да убиеш и част от себе си.
Ако ви повикат, ще се върнете ли в Ирак?
Не.
Защо?
Няма.
Какви последици може да има за вас, ако...
Затвор за определено време.
Това е една от възможностите.
Готов ли сте на този риск?
Да. Няма да се оставя...
Няма да позволя някой да ме изпрати отново там,
да убивам други бедни хора.
Особено, когато те не заплашват мен
и страната ми.
Няма да го направя.
Това е впечатляваща група:
хората, които имат и хората, които имат повече.
Някои хора ви наричат елита, аз ви наричам моята опора.
Докато Буш се грижеше за своята опора
и правеше любовни обяснения към военните ни,
той предложи намаляване на заплатите на войниците с 33%,
а на помощите за семействата им с 60%
Противопостави се на предоставянето на близо милиард долара на ветераните
под формата на здравно осигурителни привилегии,
и подкрепи закриването на болниците за ветерани.
Опита се да удвои цените на лекарствата с рецепта
за ветерани и се противопостави на привилегиите
за работещите на непълен работен ден запасняци.
И когато сержант Брет Петрикен
от Флинт бе убит в Ирак на 26-ти май,
армията изплати последната му заплата на семейството му,
но си удържа за последните 5 дни от месеца, през които
не е работил, защото е бил мъртъв.
Казват, че няма да изоставят ветераните,
но изоставят всички ветерани.
Да кажем, че сме забравени...
Знам, че не сме забравени.
Но пренебрегнати?
Да.
Да, знам, че има много войници,
които са пренебрегнати, нали знаете,
пропуснати са.
Мисля, че те трябва да получат всички привилегии,
които заслужават.
Броят на убитите е известен, но никой не показва
броят на хората, които са ранени
и са с ампутации, заради нараняванията.
Още се чувствам все едно имам ръце.
Болката е -
сякаш ми стискат ръцете в менгеме.
Но ни помагат много,
опитват се да отнемат от напрежението.
Правят нещата много по поносими.
Бях ранен в края на април по време на патрул в Багдад.
Няколко човека излязоха от засада.
Имам травма на нервите и други подобни неща.
Боли ме много.
Постоянно ме боли...
и... взимам доста морфин.
Помага за тези неща.
Аз съм... нали знаете, пренастройвам се.
Опитвам се да започна живота си отново.
Нали ме разбирате?
Не мога да върша това, което вършех досега.
Аз... бях републиканец много години поред.
Но по някаква причина те...
те правят бизнес по много нечестен начин.
Аз ще бъда много активен
в демократическата партия, където живея
след като изляза оттук. Така че...
ще направя, каквото е по силите ми,
за да осигуря мнозинство на демократите.
Ирак и Багдад -
не знаех нищо за тях.
Бяхме в един коридор.
И в същата сграда на горния етаж
се чуваше как някой плаче и казва,
че е много изплашен
и че не иска да отива в Ирак.
Така че, имахме възможност да поговорим за това,
че понякога страха е полезен,
защото поддържа сетивата ни будни.
И тогава той ми каза,
че не е казвал на никой друг,
но е знаел, че заминава за Багдад.
Бяхме като всички, залепени за телевизора.
Напълно залепени за телевизора,
надявайки се да го мернем някъде.
"Можете ли да отидете при хеликоптерите?"
"Може ли да го видим?"
Тогава през онази нощ, някъде след 10
аз се бях качила в спалнята
и си лежах в леглото
и си прехвърлях каналите с дистанционното
и тогава чух:
"Свален е хеликоптер Блек Хоук в южен Ирак"
Това, което може да съобщим към момента е, че миналата вечер
армията наистина е изгубила един хеликоптер Блек Хоук.
Беше ни казано от полевите офицери,
че в хеликоптера е имало шестима човека.
Следващата сутрин се събудих и си казах:
"Разкарай тези мисли от главата си"
Добре, Господи, имам нужда от теб.
Имам нужда от теб, Господи, за да ми помогнеш да преживея това.
Обадиха се от армията
и си спомням, че вдигнах телефона
и някой попита дали съм Лиза Липкомб,
и аз казах да,
и гласът каза: "Майката на сержант Майкъл Патерсън?"
и си спомням, че изтървах слушалката.
И всичко, което той каза,
което си спомням беше: "Госпожо, Армията на Съединените Щати...
и Секретаря по отбраната със съжаление ви информират..."
Това е всичко, което си спомням.
Скръбта ме сграбчи толкова силно,
че направо паднах на пода.
Бях сама,
нямаше кой да ме вдигне.
Допълзях до бюрото,
хванах се за ръба и започнах да викам.
Защо трябваше да е Майкъл?
Защо трябваше да отнемате сина ми?
Защо трябваше да отнемате точно моя син?
Той не е направил нищо лошо.
Той не е лош.
Той е добро момче,
защо трябваше да взимате сина ми?
Аз... аз не мога да си представя
какво е да изгубиш син или дъщеря...
или съпруг... или съпруга в тази връзка.
И... боли ме.
Пазите ли последното му писмо?
Да... то е изпратено на 16-ти март,
но го получих сигурно седмица
след като беше убит.
"Здравей, мамо.
Съжалявам, че не успях да се обадя.
Махнаха телефона преди седем дни.
Има лист и пощенска кутия.
Много хубаво е,
че първия ти правнук се ражда
в същия ден, като най-големия ти син.
Как са всички?
Аз съм добре, седим тук в пясъците и бурите и чакаме.
Какво му става на този Джордж?
Опитва се да бъде като баща си. Буш.
Докара ни тук за нищо.
Направо съм бесен в момента.
Мамо, наистина се надявам да не преизберат
този глупак, честно.
Аз съм в добро настроение и съм добре.
Всички ми липсвате много.
Благодаря за Библията, книгите и сладките.
Чакам с нетърпение писмата ви.
Предай на цялото семейство поздрави и им кажи, че съм добре.
Не очакваме нещо ново да се случи скоро.
Чакам с нетърпение да се върна и да продължа с живота си.
Предай поздрави на Спутник
и скоро ще видя първия си племенник.
Веднага щом се върна в Щатите.
Надявам се, че всички сте добре.
И продължавай да ми пишеш,
това ми помага да прекарвам по-лесно дните.
Отивам да си лягам,
ще ви пиша отново скоро.
Обичам ви и всички ми липсвате."
Искам да е жив, но не мога да го съживя.
Защото тялото му е вече прах.
Искаме си детето, това не е редно,
родителите не трябва да погребват децата си.
Съжалявам семейството си, защото ние загубихме нашия син.
Но всъщност съжалявам и другите семейства,
които губят децата си, докато говорим.
И заради какво?
Аз не... това е най-болната част.
Заради какво?
Чухме много за аферата Халибъртън напоследък.
Критиката не е проблем.
Можем да се справим с нея.
Критиката не означава провал.
Нашите служители се справят отлично.
Храним войниците, възстановяваме Ирак.
Дали нещо може да се обърка?
Със сигурност, това е военна зона.
Ние обслужваме войските, заради това какво знаем,
а не заради това кого познаваме.
Нека ви разкажа за Халибъртън, компанията която управлявах.
Много съм горд от това, което постигнах в Халибъртън
и работещите в Халибъртън са много горди
от това, което са направили.
И, честно казано, не чувствам необходимост
да се извинявам за начина, по който съм прекарал
последните пет години като изпълнителен директор и председател
на една от големите американски компании.
Това също е опит да се отклони вниманието
от факта, че те нямат енергийна политика!
И секретаря по енергетиката каза:
"Бяхме напълно неподготвени!"
Докато войната още бушува Microsoft, DHO и други корпорации
поканиха Халибъртън на конференция,
за да анализират колко пари могат да се направят в Ирак.
Работим по това още от началото на...
началото на нападението, на... освобождението на Ирак.
Хора като вас са определено неотменна част от нашите усилия.
Оценяваме вашият интерес към това. Имаме нужда от вас.
Много от хората работят в малки компании, които имат проблеми.
Как да се включат в голямата игра? Големите риби ще вземат всичко
и за нас ще остане възможността за подизпълнител или да не участваме въобще.
...USDDA е за вас.
Когато петрола потече и парите започнат да идват...
това ще са много пари. Говорим за второто по големина находище на нефт в света.
Няма спор по въпроса колко пари има там.
Получаваме оплаквания от иракски компании
и от американски компании,
за липса на прозрачност, корупция...
Мисля, че печалбите на американските компании,
големите, основните играчи,
са абсолютно зашеметяващи.
Имам предвид, ако вземеш поръчка за един милион долара
и я дадеш на подизпълнител за петдесет, шестдесет, дори седемдесет хиляди...
това е огромна печалба. И американските данъкоплатци плащат за това.
И ще става все по-добре.
Започнете да изграждате връзки,
защото ще стане много по-добре,
когато нефта потече и бюджета нарасне
и добрата новина е, че колкото и да струва, държавата ще ви плати.
Войната винаги е добра за някои компании...
Имам предвид тези, които участват във войната, във военния бизнес.
Много сме горди от работата си. Отново ще повторя, че тя е да подкрепяме американското правителство и армия.
Истинските герои на тази кампания, истинските герои на възстановяването са мъжете и жените от въоръжените сили на САЩ.
Ние сме много горди, че сме част от това чрез подкрепата ни.
Халибъртън доставя топла храна, продукти, чисти дрехи...
и комуникации на нашите войници,
за да могат те да се чувстват по-близо до дома си.
Момиче е!
Халибъртън. Горди сме да обслужваме войските ни.
Току-що прочетох във вестника, че Халибъртън е получил още един договор...
Халибъртън получил още един договор,
който въобще не е даван на конкурс.
Защото никой не е знаел.
Щом е във вестниците, значи някой е знаел.
Но това е след като вече се е случило, след факта, тогава е прекалено късно.
Съединените Щати сега са основен играч в иракския петролен бизнес.
Американски войници пазят нефтените полета, докато тексаски работници
оценяват капацитета им.
Работим в сигурна обстановка.
Не чувстваме никакъв риск, чувстваме се добре защитени, иначе нямаше да бъдем тук.
Не е тайна, всеки знае. Изкарваме около... не знам...
...две или три хиляди на месец.
Един служител на Халибъртън, който кара автобус може да изкарва между осем и десет хиляди на месец.
Обяснете ми това. За четиридесет часа седмично,
карайки по същия 5-километров маршрут.
Ходи го разбери. Каква е причината за това?
Няма друго място на света днес с толкова възможности за бизнес, нов бизнес...
в сравнение с възможностите, които предоставя Ирак днес.
Президента влезе и направи каквото прецени
и всички ние го подкрепяме, както и нашите войски
и искаме да сме сигурни,
че усилията и изгубените животи...
не са без причина.
Ако го нямаше нефта никой нямаше да е тук.
Никой нямаше да се занимава.
За съжаление, поне в краткосрочен план ситуацията ще е едновременно добра и опасна.
Добра за бизнеса, опасна за хората.
Днес в новините
Ръмсфелд каза и Уол... Уолфовиц каза
"О, хората в Ирак са много по-добре.
Не е ли по-добре, че се отървахме от Садам
и сега народа на Ирак може да прави, каквото реши и наистина да бъде свободен?"
Дали те някога ще бъдат свободни? Не, никога няма да бъдат свободни.
И къде са оръжията за масово унищожение?
Това беше... бяхме измамени. Наистина бяхме измамени.
И всички тези бедни хора, младите мъже и жени, които умират, това е ненужно.
- И... стига вече.
- Позор...
Те умряха за справедлива кауза,
защитавайки свободата и смъртта им не е напразна.
Лайла се обади да ми каже, че идва от Флинт
във Вашингтон, за да присъства на работна конференция.
През почивката тя каза, че ще посети... Белия Дом.
Синът ми е убит...
Буш лъже. Убил хора. Твои деца също.
Да синът ми...
...и убиха всички тези млади американци. И за какво?
Буш е терорист.
Не, не е. Всичко това е нагласено. Всичко това е нагласено.
Синът ми...
- Къде е бил убит? - Искате да кажете, че убийството на сина ми е постановка?
- Къде е бил убит?
Убиха го в Кербала.
- Втори април не е постановка. Синът ми е мъртъв.
- Има и много други...
Ал-Кайда са виновни...
- Какво ти извика тази жена?
- Че трябвало да виня Ал-Кайда.
Не Ал-Кайда взе решението да изпрати сина ми в Ирак.
Невежеството, с което се срещам при обикновените хора,
защото те не знаят, мислят че знаят, но не знаят.
И аз мислех, че знам, но не знаех нищо.
Имам нужда от сина си.
Господи, по трудно е да съм тук, отколкото си мислех.
Но също така е освобождаващо, защото най-после има къде да вложа всичката си болка и гняв
и да я освободя.
Явно бях уморен да се срещам с хора като Лайла Липскомб,
особено, когато от 535-те члена на Конгреса,
само един е записал сина си в армията в Ирак.
Помолих старшина Хендерсън от Морската пехота на САЩ да дойде с мен на хълма Капитолия,
за да видим колко членове на конгреса ще убедим,
да запишат децата си доброволци за Ирак.
- Г-н конгресмен, аз съм Майкъл Мур.
- Здравей Майк, как си? Добре. Джон Танър.
Радвам се да се видим. Много се радвам да се видим.
- Как сте вие?
- Тук съм със старшина Хендерсън от Морската пехота.
И аз бях във флота преди време.
От 1968 до 72. Морски пехотинци охранявахме базата.
- Имате ли деца?
- Да.
Мислите ли, че може да ги заинтересуваме да се запишат в армията? Да отидат там и да помогнат на инициативата ни?
Имам всички брошури...
- Ами, аз имам две деца...
- Да, да, добре, просто няма много конгресмени, които да са изпратили децата си там.
В същност само един е, така че си мислех, че може би вие трябва да сте първите, които да изпратят децата си.
Какво мислите за тази идея?
- Не съм против.
- Така ли?
Добре, вземете тези брошури... Ето, вземете брошура за флота.
Раздайте ги. Подканете другите конгресмени. Нали разбирате, щом са за войната да я подкрепят като изпратят собствените си деца.
- Благодаря ви...
- Благодаря ви, сър. Благодаря ви много.
Г-н конгресмен? Майкъл Мур.
- Как сте?
- Добре, добре. Опитвам се да накарам членовете на конгреса...
да изпратят децата си в армията, да отидат в Ирак.
Г-н конгресмен? Г-н конгресмен?
Разбира се, нито един конгресмен не пожела да пожертва детето си,
заради войната в Ирак.
И кой може да ги вини?
Кой би пожелал да се откаже от детето си?
Вие бихте ли?
Или пък той?
Винаги съм бил изумен, че хората
принудени да живеят в най-лошата част на града,
да посещават най-лошите училища,
тези, на които им е най-тежко
са винаги първите, които се притичват
за защита на нацията.
Те служат, за да не ни се налага да го правим ние.
Те предлагат да дадат живота си,
за да можем ние да бъдем свободни.
Техният дар за нас е неоценим.
И всичко, което те искат в замяна
е никога да не ги изпращаме на пътя на опасността
освен, ако е абсолютно необходимо.
Дали те ще ни повярват някога пак?
Той използва тези оръжия.
Знаем къде се намират, те са в района на Тикрит и Багдад
и в източна, западна, северна и южна посока.
Има връзка между Ирак и това, което се случи на 9/11.
Борбата може да приключи само с тяхното пълно и постоянно унищожение.
Ние водим война, за да спасим самата цивилизация.
Ние не сме я търсили.
Но ние ще я водим. И ние ще победим.
Джордж Оруел е написал,
че въпроса не е дали войната е реална, или не.
Победата не е възможна.
Целта на войната не е да бъде спечелена,
а да продължава.
Йерархичното общество е възможно само на базата на бедност и невежество.
Това е нова версия на миналото
и друго минало не може да е съществувало.
По принцип войната има за цел да поддържа обществото на ръба на глада.
Войната се води от управляващата група срещу собствените и поданици
и нейната цел е не победата срещу Евразия или източна Азия,
а запазването на самата структура на обществото
каквато е.
Има една стара поговорка в Тенеси знам, че е в Тексас, но може би и в Тенеси, която казва,
"Ако ме излъжеш веднъж... срам... срам за теб"
В смисъл, ако ме излъжеш веднъж, няма да можеш да ме излъжеш отново.
Веднъж да сме съгласни.